Информационна агенция ДАРТС:
Децата на Борис забравиха българския
Франция ги превърна в еничари, твърди бащата
29.08.2011 г.
“Само допреди 3 години бяхме едно нормално семейство, стараещо се да даде най-доброто от себе си за отглеждането на децата си. Докато не се превърнахме в нещастно семейство, толкова нещастно посвоему, че сме достойни за Толстоев роман.” Това са думи на българина Борис Танушев. Името му нашумя преди време, когато той самият направи всичко възможно да даде гласност на личната си трагедия. Отчаяно разчиташе на обществения отзвук, на симпатиите на хората и ако може – на някакво действие от страна на българските власти.
Вече четвърта година Борис се опитва да си върне 4-те деца, които са отнети от него и съпругата му Даниела във Франция. Санкцията е наложена по донос на бдителна френска гражданка. Децата са откъснати от родителите им не защото Борис пие или бие жена си, или тормози децата си, а просто защото да си българин на Запад означава, че вече си заподозрян.
Тия дни Борис ни потърси отново с молба и надежда за съдействие. Оказа се, че при него нещата не са се променили много. Само, че времето минава. И със всеки изминал ден децата му все повече се отдалечават от представата за българските си мама и татко.
Борис Танушев – философ с дипломи от Софийския университет и Сорбоната. Един от малкото българи, на които балканската простащина им липсва. Борис е сдържан, възпитан, премерен във всяко свое изказване. Истински френски възпитаник. Но когато срещнахме Борис, преди всичко останало – той беше нещастен.
Борис среща бъдещата майка на децата си, Даниела, през 90-те. И двамата са образовани, интелигенти, вегетарианци, непушачи. Тя вече има едно дете от първия си брак. В следващите десет години им се раждат още три. Толкова са свестни тези хора, че въпреки незавидното им финансово положение и дума не може да става за аборти. Колкото заченат, толкова ще родят и отгледат. Семейство Танушеви живее в емиграция под наем в малък частен апартамент в Страсбург. Родителите се справят сравнително добре, децата им не са лишавани и не са изолирани – ходят на училище, посещават платена занималня, участват във всички училищни мероприятия. Борис по цял ден е на работа извън Страсбург и грижите за децата са изцяло поети от съпругата му.
Някъде около обгрижването на четири деца и скорошното последно разждане Даниела започва да се чувства потисната. Във Франция тя няма много приятели и избира да сподели тъгата си с учителката си по френски. Така се отключва началото на трагедията на семейство Танушеви. Няма как българските ни мозъци да разберат защо понеже една жена е в постродилна депресия и мъжът й много работи, властите решават, че трябва да им вземат децата. Не едно, не две, а всичките четири. У нас просто не се случва така. В крайна сметка заради френската учителка, една психоложка и “усърдните” френски социални започва дело за временно отнемане на българчетата от биологичните им родители. Според Борис: “Това си е цяла индустрия във Франция – неколкостотин хиляди души са заети в нея. Социални работници, приемни семейства – това е една система, но доколкото знам, по крайните квартали ги няма. Гледат да са такива като нас – по-нормални, по-образовани, които по няма да им създават проблеми. Вземат деца редовно! Имало е официална политика да вземат децата на емигранти, за да ги приобщават към френската нация и култура – отнемали са на малцинствените групи децата. Именно защото сме нормални родители и децата са възпитани и отгледани добре – те бяха отлични ученици и с примерно поведение, – много по-лесно им е да вземат такива деца, да си отчетат бройката и да си получат заплатата, отколкото проблемните там, по крайните квартали. И за това, че децата ни бяха добре отгледани и възпитани, и за това, че сме чужденци – просто бяхме лесна мишена!”
Още след първите съдебни заседания френската съдийка отнема Теодора, Мирослав, Илейн и Ивелин от родителите им. Настаняват ги в различни приемни семейства извън Страсбург. Най-голямата дъщеря е дадена не на кого да е, а на френската преподавателка, подала сигнала срещу Танушеви. Даниела и Борис имат право да виждат децата всеки по два пъти в месеца за по два часа. Могат да ги чуват по телефона, само ако разговарят на френски. Всички разговори и срещи са внимателно слушани и наблюдавани.
Когато за пръв път разговарях с Борис преди две години той казваше: “Не са ни забравили, не са си променили отношението към нас, обичат ни и са мили и добри, каквито винаги са били, не помнят много езика ни, но не в това е проблемът…”
Днес Борис не звучи така. На няколко пъти френският апелативен съд взема едно и също решение за съдбата на децата му, а именно – да ги остави за още година, и още една, и още една при приемни семейства. Така в началото на есента ще станат четири години откакто семейство Танушеви вече не е семейство. Борис живее сам в Страсбург, покрай делата и времето, което изискват губи работата си, безработен е от няколко години. След дълъг период на депресия и отказ да живее със съпруга си Даниела се е прибрала при родителите си в България. Теодора, Мирослав, Илейн и Ивелин вече не помнят майчиния си език и не говорят на него дори с баща си. И ако преди две додини те плачеха при срещите с татко и молеха социалните да ги върнат при него, днес вече имат изградена социална среда и нови приятели, с които не искат да се разделят. Искат, ако може, и мама и татко да живеят там някъде и всички да спечелят. Но системата отговаря: “Не може!”. Явно френската социална държава се е справила отлично с “приобщаването” на русите емигрантчета към своя строй, настанявайки ги в приемни семейства с патриотичната задача да ги направи по-добри хора и французи. Борис възпитаното предупреди че това което се случва там е “тихо безкръвно съвременно еничарство… В тази прекрасна страна Франция домове за сираци няма, защото няма сираци. Тук има стотици хиляди “добри” хора, готови да ти вземат българските дечица и да ги направят част от своето френско приемно надеждно семейство.”
Въпреки това и в момента борбата продължава. Борис не помисля да се откаже, нищо че осъзнава, че щом това се случва в продължение на четири години, развръзката за семейството му може да е фатална. Следващото съдебно заседание е отложено за септември 2012 година.
Преди две години Борис вярваше, че справедливостта ще възтържествува. Вярваше, че законът, който му отне децата, ще бъде така добър да си отвори очите и да му ги върне. От самото начало на делото в течение са българското посолство във Франция, Външното министерство и Министерство на правосъдието, Агенцията за закрила на детето. Намесата им засега е не много активна и още по-безрезултатна, защото “с десетките демократични и хуманни конвенции, приети от ЕС, законът е на страната на силните. А те никога не са били българи.”
Днес правителството е различно от това преди четири години и Борис изпраща отново писма до нашите държавници. Спомнил си как при встъпването си в длъжност премиерът Бойко Борисов, казал че няма да остави българин в чужбина да бедства. Опитва се безрезултатно да му разкаже историята на 6-ма, които са в голяма беда. Отговор все още няма. Сега Борис ще опита и да стартира нов свой бизнес във Франция. За да живее там, за да може да вижда децата си всеки месец и за да може да си позволи адекватен адвокат, Борис се нуждае от пари. Това е и последната причина да ни потърси. Не се надява много на хорското милосърдие, защото знае, че хората имат свои важни проблеми. Той иска най-много да не го забравят. Да може периодично около него да се шуми, пък дано някой се опомни и събуди и му върне най-скъпото. И да не забравяме българските си добри деца, защото Франция иска да ги запомни като френски.
Надя Теодосива
Това е банковата сметка на Борис, ако все пак някой поиска тази семейна трагедия да има усмихнат завършек:
Първа инвестиционна банка, гр. София,
Борис Танушев
IBAN: BG44FINV91501015075816
BIC: FINVBGSF
Много разтърсваща история , която ме кара да си мисля , че има доста сбъркани неща във великите демокрации- една прекалена, дори нехуманна служебна ангажираност с т.н. проблемни семейства.А у нас- колко деца живеят в лоша семейна среда и службите за закрила на децата нехае , не им пука на студенокръвните бюрократи за нещастието на хиляди деца .Само ако се разшуми за някакъв случай на насилие над дете , започва медийна кампания за решаване на проблема , докато не заглъхне ехото…
Жалка и тъжна история ! Ако някой си позволи да ми вземе детето, недай си боже всичките .. тръгвам да убивам веднага :(((
Това обаче което разбирам е, че имаш нужда от адвокат. Добър такъв. Успех ти желая и дано всичко завърши добре за децата!
Въздържам се да коментирам неща, които не познавам. Ще коментирам държавната политика към българските емигранти. Те са гледани с пренебрежение, техните права не се спазват. Закона за българите живеещи в чужбина, в сила от 2000 г. не се прилага. Емигрантите нямат представители в народното Събрание, няма избирателен район в чужбина, емигрантите дори не могат да бъдат избирани (член 65 от Конституцията).
С две думи: по традиция държавната политика е емигрантите да се отродят. Защо се чудите тогава? Каквото повикало, това се обадило. Французите ни интегрират и българската държава е съгласна. Борис Танушев помощ от българското посолство няма да получи. Е, ако беше френски гражданин… но тези неща само той може да решава.
Ме е лошо статията да излезе във френски вестниик.Посолството не трябва да спи
Чувал съм за тази история и съчувствувам на бащата на отнетите деца. При възможност ще се опитам да помогна. Българското посолство там трябва да помогне, като наеме добри адвокати и алармира обществото за случая.
В същото време в статията има няколко изречения, които малко ме притесняват. Първото:
“Децата са откъснати от родителите им не защото Борис пие или бие жена си, или тормози децата си, а просто защото ДА СИ БЪЛГАРИН НА ЗАПАД ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВЕЧЕ СИ ЗАПОДОЗРЯН.”
Бидейки българин, аз съм живял на запад, /в Англия/, и не съм бил “подозиран” в нищо. Това,че доста хора имат предубеждения спрямо българите не означава, че Запада се държи към нас като “заподозрени”.
Друго странно изречение:
“..защото „с десетките демократични и хуманни конвенции, приети от ЕС, законът е на страната на силните.”
Това пък изречение сякаш е писано от някой “млад Путинец”. Излиза че ЕС, хуманизма и демокрацията по принцип …не са на наша страна. Може би закона е на наша страна извън ЕС? Извън ЕС, в Азия, в Русия има повече законност?
Статията съдържа некоректна критика на Запада като цяло, докато в случая трябва да се критикува само Франция, и нейните типични СОЦ хватки на тънък терор на държавата над личността.
Забелязвате ли, че децата на арабите от гетата явно не са “в опасност”? Познайте защо – първо социалните просто НЯМА да успеят да ги вземат – ще има организиран бунт и убийства, и второ – след това ще се вдигне такъв рев по целия МАГРЕБ, а и във Франция, че Саркози ще съжали за мигът в който някой е решил изобщо да провежда такава политика. Все повече разбирам защо арабите и черните във Франция се държат както се държат, и за съжаление ми стават симпатични вече. Това ви е “цивилизованата” Франция – същото между другото е и в “цивилизованата” Австрия.
Засипете френското посолство с писма и е-мейли, организирайте 2-3 протеста отпред. Нека бг НПО размърдат задници и направят нещо полезно.
Що не вземем да е закрием тази “държава България” най-накрая?!
Да ти е*а и държавата, да ти е*а правителството, да ти е*а политиците, ….. да ти е*а и робския народ!
Да си сменя гражданството човекът дорде е време. Ако ще гражданин на Того да става, ако ще на Уганда, но дорде е български гражданин само мъка и сълзи го чакат.
Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!
Аз ще подам сигнал съм едно от най-големите НПО за защита на деца в България.
Potarpevshiat da se obarne kam nai-vliatelnite medii vav Francia ili kam ES.
Osven tova – s risk da razgnevia tuk niakoi – smiatam za bezotgovorno da pravish deca, kogato ne si v sastoianie da im osigurish shto-gode normalno detstvo.
Nashite cigani praviat tuk sashtoto i vsichki sme vazmuteni, che triabva nie da gi hrantutim.
Francuzite sa pravi za sebe si da integrirat chujdencite, zashtoto vsichki vijdame kakvi zolumi praviat neintegriranite.
Не зная дали ще дам пари, трябва да помисля.
Историята звучи потресаващо, докато я четох, усещах как се изпълвам с агресия и си казвах това, което НИКОЛАЙ пише.
Аз работя в областта на психичното здраве в Германия и тук все още преживявам сериозни вътрешни конфликти, когато за пореден път бива решено едно дете да бъде отнето от родителите му. Трябва да ви кажа, че тук масово (имам предвид не само от професионалистите в сферата, а и от обществото) този акт се възприема като най-доброто в морален план решение. Що се отнася до “проблемните деца”. По-нататък в живота си тези деца, преминали през няколко приемни семейства (защото продължават, разбира се, да бъдат проблемни, дори – за един българин е лесно да го разбере – стават още по-проблемни) и няколко дома за деца (при живи родители, които не са се отказали от тях или са го направили, едва след като са били посъветвани многократно от специалисти), тръгват по пътя на криминалността и дрогите и/или страдат завинаги от разстроените си личностови структури. Тук е прието мнението, че без приемни семейства и без домове развитието на тези деца би било още по-трагично.
Различните нагласи към подхода към “проблемните” деца произлизат изключително от културалните различия, както и от обществените. Тук гледат на проблема от гледна точка на общността – кое е най-добре за общността, ние, българите, гледаме по-скоро от позицията на личността. Няма добро или лошо, просто културално специфично. Затова съответните закони в България “не се спазват”, както бе коментирано, защото те са просто механично пренесени в нашето законодателство, много от тях обаче дълбоко противоречат на българската култура и душевност.
Така стои и въпросът с евтаназията и с пушенето на обществени места и т.н.
Не познавам добре конкретния случай, но съм сигурен, че е съвсем нормално да има субективизъм, когато се обсъжа. Мога да предположа, обаче, че възгледът за “злонамереност” от страна на Франция в случая е породена от различните гледни точки и принципни убеждения. Никак не ми се иска да вярвам, че семейството е (било) такова, както е описано. Иначе имаме криминално деяние от страна на държавата на Франция срещу едно българско семейство. Учудва ме, че посолството и държавата ни не се намесват, за да разяснят така ли е или не.
Да чакаш от НПО “да свърши нещо полезно” е празна работа. Покрай нашите НПО подозирам и онези НПО, макар че е аз не смятам че изнесеното описва напълно случая. Може да има и други подробности, за които са се заловили администраторите. Преди години хподобни петиции и подписки събирахме и за някаква българка в Холандия, После като ни приеха в ЕС се замълча подозрително и никой не е наясно какво и как се е развил случая. Имам опасение, че какъвто и да е казуса, той може да се използва с някаква цел. Все пак странно е, че не се казва дали е алармирано посолството, каква е неговата позиция? Каква е позицията на г-жа Бокова? (Също би трябвало да е фактор) Кои наши институции са уведомени и ангажирани? И смятате ли, че с подписка ще се свърши нещо?
Благодаря много и на любезния домакин на блога, който публикувайки статията я предоставя на изключително широк кръг от читатели, и на самите тях, особено на онези, които пряко изразяват подкрепата на семейството ми с коментарите си. За тях обаче (и по-специално за sir sven, чиито намеси са винаги съдържателни) ще направя няколко уточнения.
След трагедията с отнемането на децата ми създадох, съвместно с други родители жертви на социалните служби – СС, асоциация – Седиф : http://asso-cedif.e-monsite.com/ за защита от институционалното насилие. Покрай тази организация създадох много контакти в Канада, в Англия, в Германия, в скандинавските страни. Навсякъде положението е ужасяващо, като колкото повече една държава е (или е била) в досег със социал-демокрацията, толкова повече семейството като ценност е пренебрегнато за сметка на колективистичните модели на възпитание. В Англия например много често съдилищата направо дават за осиновяване отнетите деца от родителите а в северните държави е достатъчно понякога и повишен тон или предупредително плясване по дупето за отнемането им. Ако Франция в някакво отношение е по-тоталитарна от другите то е защото статутът на държавните чиновници, наследен от абсолютизма и допълнен впоследствие от всесилието на синдикатите постигнато при левичарските правителства, е на недосегаеми и на непоклатими. Дори и при провинения, законът ги пази от уволнение чак до пенсия. Така отделни съсловия, направо чиновнически касти, се самозабравят и се държат според «в мен е хляба, в мен е и ножа», особено валидно за съдиите (назначавани без избор и немандатно), за които «колегиалността» е над търсенето на истината по принципа на «raison d’Etat» или българското «дори когато грешиш, ти си прав(а)». В резултат на подобен начин на мислене, печално известният съдия Бюрго от аферата Утро, почернил живота на 30-тина души, обвинени фалшиво в педофилия, половината от които прекарали по няколко години в затвора, получи от Висшия съдебен съвет само «наказанието» мъмрене и бе преместен от провинцията на същата длъжност но вече в Париж, т.е. беше повишен – познато, нали? «Естествено», преди това, всички психиатри «експерти» назначени от държавата са били изкарали поръчково нещастните заподозряни до един за педофили и социалните служби са им били отнели незабавно децата.
Ето защо смятам, че Хагската конвенция за закрила на детето, която позволява на подписалите я държави да задържат децата на чужденци с предпоставената цел да ги защитават без за това да е необходимо да дават обяснения на страната, на която са граждани съответните родители, е в услуга и по калъпа на леви «законодатели», които в един определен исторически момент са имали превес в управлението и са наложили колективистична, в ущърб на индивидуалистичната, интерпретация на човешките права.
Не знам как бих могъл да коментирам такъв ужас, а и едва ли има смисъл от такова действие. Би имало единствено от протести и обединение на обществото, така както това стана за медиците в Либия (не че имаше някаква полза от тези неща, всичко беше политическа игра). Чудя се, ако такова нещо се беше случило с американско семейство, дали цял свят нямаше да научи за това, след което да пратят Чък Норис да ги изведе от страната, след което да поискат обезщетение от 5 млн. долара от франсетата… Жалко, че нямаме нито общество, нито политици.. Горките хора, дано някога успеят да се съберат отново заедно …
Иво, това не ти е Петата колона, да говориш каквото ти падне! Има в България хора които познават семейството и твоите глупости не минават така лесно! Намери бащата на Даниела Станкова – Димитър Станков.Чуй неговата версия. Нали си велик журналист? Не лъжи себе си и хората които те четат. Това не ти е България и френски съд не взима деца просто така, защото му е скимнало!! Статията ти е безобразна дезинформация и манипулация – вижте лошите французи! Имах по-високо мнение за теб!!
Към stojan_zuzu@abv.bg
Стояне, чудя се само дали си повече тъп или злобен в тъпотата си. Май си две в едно…
И на теб, като на подобните ти човекоподобни, ще кажа: като не можеш да четеш, не пиши ( например за “статията ТИ”).
Още няколко уточнения за тези, които биха желали по-подробно да се запознаят със случая.
До преди една година все още имах желание да описвам случващото се в българския си блог : http://boristanouscheff.blog.bg/, но липсата на какъвто и да е отзвук в средите, които действително биха могли да помогнат, ме обезкуражи и продължих единствено с писания свързани с асоциативната ми дейност във Франция. Случилото се междувременно накратко може да бъде обобщено като поредното погазване на всякакви правни и морални норми от страна на френския апелативен съд, който в лицето на съдията, един и същ за трети пореден път!, не само въобще не пожела да разгледа положителния доклад на една от социалните служби (тази, която ни надзирава при свижданията ни с децата и която на практика единствено има пряк допир с нас), не само подмина отново с мълчание положителната също българска психиатрична експертиза (за която между впрочем беше ми съдействала самата Ирина Бокова), не само отказа достъпа до заседанието на съда и до децата на българския консул, но и отложи предварително предвиденото за м. септември т.г. заседание на първата инстанция за м. септември 2012 г.! На предишното ми явяване на апелативния съд, същият този съдия беше заплашил адвоката ми да го изгони от залата ако продължава да настоява делото да бъде гледано по същество! За сведение, адвокатът, който ме защитава, ми беше предложен директно от българското посолство, той е член на адвокати без граници и беше ръководител на защитата на българските ни медици в Либия. Казва се Антоан Алексиев и е българин натурализиран във Франция. Дължа му страшно много, защото освен с изключителен талант ме защитава досега и напълно безплатно, само на добра воля. Но това обстоятелство все пак не ни позволява да задвижим заедно с него някои скъпо струващи процедури, които биха улеснили и благоприятствали развитието на делото. Затова и си позволих да отправя този призив за финансово подпомагане, като евентуално събраните суми ще бъдат изключително на разположение на г-н Алексиев за съдебни разходи.
Благодаря предварително на всички, които биха се отзовали.
Солидарно с Борис Танушев:
Това е банковата сметка на Борис, ако все пак някой поиска тази семейна трагедия да има усмихнат завършек:
Първа инвестиционна банка, гр. София,
Борис Танушев
IBAN: BG44FINV91501015075816
BIC: FINVBGSF
Ivo ot opit znam, che za da se izpratiat pari ot druga darjava do banka v EU iskat adres na liceto i adres na klona na bankata, kakto i telefonni nomera.
Haide sega, vmesto bulgarski geroi na tazi istoriya da postavim romski. Dali istoriyata shte ima sushtiya otzuk ili shte pridobie diskriminaciya, nebrezhnost i bezinteres?! Romite sushto gubyat decata si, zashtoto na bulgarkiskite vlasti im e po-lesno da go napravyat. Nali i te sa chuzhdenci v sobstvenata si durzhava?!
Съжалявам Иво единствено,че не съм роднина на семейството, за да те подведа под съдебна отговорност! Ще информирам проф.Станков за случващото се и се надявам на реакция от негова страна! Всяко леке трябва да се поставя на място! След такъв гаф, без да проучиш задълбочено фактите да пишеш каквото ти мислиш за правилно, категорично се поставя под съмнение твоята обективност като журналист! И тъпотата и омразата, както ти твърдиш, за жалост нямат нищо общо с случая, относно който ти драги нямаш капчица понятие!!! Защо Борис не пише на мен???
stojan
stojan_zuzu@abv.bg
Нямам нищо против да бъда леке в очите на човек, който сам се е подвел под безотговорност като дори не може да проумее, че не съм автор на въпросната статия – за мен е комплимент.
Господин Инджев, моля Ви не обръщайте внимание на Стоянчо – очевидно предизборната кампания на Ивайло Калфин страда от временни проблеми с паричния поток, поради което той не може да се сдобие с необходимата дневна доза пърцуца, в резултат на което получава видения и изпада в транс. Да се надяваме, че до утре тези неща ще бъдат изгладени и основният проблем на лицето отново ще бъде колонката в “Еврофутбол” и дали ще “излезе”, а не Вашият блог. Поздрави и най-добри пожелания.
ne mi pasva tazi istoriq nikak…nai ve4e go pi6a zarad horiza koito 6te otdelqr ot zaluka si za da pomognat…nad 20 god sum v stranstvo i toku taka bes pri4ina deza opredeleno nikoi ne otnema…tozi gospodin kat e besraboten frenskata durjava i pomo6ti i besplaten advokat mu osigurqva…ako dohodut mu e pod striktno opredeleni zakonovi ramki…i za kvo ste mu plesnali smetkata togava…da go sponsorirame za t.nar. mu sobstven business 4e re6il 4oveka da zabogatqva…
ami 4etoh bloga-slu4aqt e medicinski po-skoro za men…ako i dvama roditeli imat medizinski problem, kakto e vidno…ne znam dali suda e 4ak tolkos lo6…na zdravi i etablirani roditeli ne mi e isvestno nqkoi da e otnel dezata…ama takiva nqmat ili imat ograni4en kontakt sus sozialni vlasti v pove4eto slu4ai…
…te…sega pro4etoh i na psihiralata ot Swerige komentarite v bloga na poturpev6iq…emi sujalqvam, no ot napisanoto si li4i 4e damata nikak ne e dobre s glavata…osven tova e napulno nevusmojno da jivee6 v Swerige bes zdravni dokumenti