Дали се наговарят да говорят обратното на онова, което се вижда с просто око, не знам. Но в телевизионните новини и вестникарските заглавия масово ни убеждават, че барети са освободили либийското посолство в София, в което се барикадирали привърженици на Кадафи, докато на всички кадри и снимки се виждат само каски и маски. Никакви „барети“- направо „шапка невидимка“ ( може пък да е част от камуфлажа).
То и при комунизма ( когато на командосите им викаха „барети“) ни управляваха работническо-селски каскети, но им викахме „другари“, ама нейсе…Така сме си свикнали. На 7 ноември празнувахме с манифестации Октомврийската революция. И други малоумия сме преживяли, ще преживеем и това.
Забелязвате ли обаче нещо, което има голяма вероятност да остане незабелязано като невидимите „барети“? Освободили сме и ние някого. Безкръвно, без нито една жертва, макар, че имало оръжие сред освобождаваните, които не оказали съпротива. Досущ като „освобождението“ на България от Червената армия. Значи имаме всички основания да си поискаме паметник в центъра на Триполи и на него да пише: „На Червените барети освободители от признателния либийски народ“! Или да пожелаем поне едно монументче в Бенгази нищо, че Бойко Борисов, на правата на освободител, скръцна със зъби на местните освободители, които са били сред мъчителите на българските медици. Ама карай, кой ти гледа: мъчители, победители, освободители, барети, каскети..В Бенгази, където не е ясно дали повече ни мразят или ни признават за освободители, можем да поискаме по-дипломатичен надпис на паметника на българските освободители. Например да изпиша нещо на заем от трапезния ни фолклор: „Кой ни мрази в Бенгази, под нас да лази“! Универсално, мъдро и без конкретен адрес- да се сещат какво ги чака, ако са срещу нас!
Апропо: в цял свят се смята за неприлично да пълзиш раболепно поколения наред пред чуждите освободители. Нито в Камбоджа ще видите паметници на братята виетнамци, които наистина освободиха кхмерите от червените ( потънали в кръв) местни диктатори, нито в самия Виетнам ще се натъквате на всяка крачка на белезите на благодарност към братски Китай, без който Ханой отдава да се беше превърнал в провинция на проамериканския юг. И в Италия няма паметници на френския император Наполен Трети, който сразява австрийските окупатори и отваря пътя на гарибалдийците към италианската свобода и държавност. Ами в Ирак, освободен от американците? Неблагодарници!
Ние обаче сме вечно благодарни и все повече ставаме такива, ако се съди по продължаващите монументални градежи, възпоменателни церемонии и всякакви други „мероприятия“ в чест на освободителите ни. Най-прясното от тях се състоя преди месец край Варна по
По инициатива на Руското географско дружество ( чийто президент е Владимир Путин), когато военнослужещи от руския флот заедно с представители на българските военноморски сили, поставиха мемориална паметна плоча на борда на потъналия край Варна по време на Първата световна война руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”.
С потопяването на руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, потънал след взривяването му от българска мина на 25 февруари 1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив, е предотвратен пореден руски артилерийски обстрел срещу града, категорични са историците. Ето какво пише един от тях, без да знае, че след 5 години славният символ на руската агресия ще бъде открит през 2010 година:
7 ноември 2005 г. в. „Стандарт“
Громим руснаци и турци в морски бой
При отбраната на Балчик потапяме миноносеца “Лейтенант Пушчин”
Проф. Божидар Димитров
По време на Първата световна война България отбелязва и втората си и още по-голяма морска победа. За нея дълго време изобщо не се споменаваше, тъй като е срещу “братята” руси. Става дума за отбраната на Балчик през есента на 1916 г., когато е потопен руският ескадрен миноносец “Лейтенант Пушчин”. В балчишката операция българското командване демонстрира завидно оперативно умение при съгласуване на взаимодействието между бреговите батареи, авиацията и флота.
. ..През Балканската война шестте ( български- бел. авт.)миноносеца принудиха турските броненосци да отскочат от нашия бряг, по време на Първата световна война държаха настрана руските крайцери, а през Втората световна война бяха потопени и шестте съветски подводници, опериращи пред нашите брегове.”
Знам, че ще бъда репликиран за плочата за американските летци край оградата на американското посолство. Много неща могат да се кажат за несравнимия мащаб на белезите на почит към всичко съветско и руско спрямо единственият американски такъв, но е достатъчно да припомня , че през Втората световна война България обявява война на САЩ ( и запазва дипломатическите отношения със СССР до 5-ти септември 1944 г., когато е вероломно окупирана от Червената армия), докато през Първата световна Русия обявява война на България и изпраща не само флот, обстрелващ Варна и Балчик, но и десетки хиляди войници срещу Североизточна България. „Малка разлика“, нали…
Впрочем една от споменатите от Божидар Димитров потопени съветски подводници е торпилирала преди това в наши води търговски кораб с български екипаж, превозващ над 700 души еврейски емигранти от Румъния за Ерусалим ( подробно съм описал случая в книгата „Течна дружба“). В чест на това военно престъпление руското посолство, след като е получило най-напред отказ от българското външно министерство да издигне паметник край Шабла, се натрапи в имперски стил и с любезното съдействие на созополския кмет Панайот Рейзи все пак забоде в Созопол монумент в прослава на масовите убийци подводничари сякаш гибелта им и обстоятелството, че са съветски убийци на стотици цивилни в неутрални води, е изкупващо вината им обстоятелство. С толкова български „подводници“ на разположение , защо да не финтират и да торпилират дори отказа на българското външно министерство ( за който факт въпросното министерство продължава да мълчи, примирено с руската политика на свършените факти по нашите земи).
Аааа, г-н Инджев – този път сбъркахте. В Милано има паметник на Наполеон ІІІ, даже имам снимки пред него.
какъв мъжкар трябва да си да извадиш на умряло куче нож трябва да си поне бойко рано или късно всички измикяри който са хвърляли бомби и торпеда по бългаската земя ще си получат заслуженото все пак сме най древните и от нас тръгва всичко другото е шменти капели
В един малък германски град от бившата ГДР, Гарделеген, има едно гробише на руски войници, загинали във войната и паметна плоча, на която пише на руски нещо такова “В памет на загиналите в Отечествената война с фашистка Германия, в защита на СССР, съветски войници”. Изглежда мястото, оградено със занемарена ограда, вкл. и тротоарът пред гробището – единствените петдесетина метра, където ако караш колело трябва да слезеш и да го буташ, ако уважаваш собствения си задник, е оставено на стопанисване от руското посолство. Вероятно, не знам, не съм питал и не ме интересува. Искам да кажа, че въпреки всичките основания да ги има съответните паметни плочи, хората които се уважават не прекаляват с благодарностите, извиненията и съжаленията, камо ли да лъскат и поддържат паметниците като обезумели, както у нас.
Все пак при как стават тези работи при отказа на българското външно министерство?
Към Alien:
Значи има все пак един?! Браво!
Когато се повдигна въпросът за паметник на самия Наполеон Бонапарт ( чичо на Наполеон Трети), за малко да се взриви ( от възмущение) половин Италия.
Наполеон Трети няма нищо общо като исторически персонаж в аналогията с руския император Александър Втори цар Освободител( вероятно все пак най-симпатичният от всички руски деспоти), който е просто изпълнител на вековната руска стратегия да се напредва към проливите и по тази причина пуска в действие пропагандата за славянските братя ( никога не употребяват там понятието “българи”).
Наполеон Трети в романтичната си младост е бил близък с карбонарите, италианските револиюционери и намесата му срещу австрийците е практически личен жест. Има и усложнения после около признаването на Рим като столица, когато въпросният племеник на Бонапарт губи симпатиите на новоосвободените италианци ( интересна аналогия с младата България, съединението и т.н..).
Истината е, че в Италия никому не хрумва да слугува на чужда държава, макар и това да е великата и достойна за подражание в много отношения (тогава и сега) Франция.
Първо изгонихме официално посланика и го обявихме за персона нон грата, че се бил изявил в подкрепа на бунтовницте… После атакувахме посолството, че било в подкрепа на Кадафи… Оф, не е лесно, ама никак, да си българска политическа тиква… Все си мислех, че Младенов поне малко е по-умен от Борисов…
Иначе, господин Инджев, в Любляна, Словения, има паметник на, забележете, освободителя Наполеон! С достатъчно количество благодарствени слова. Ако успея да си намеря снимката, ще я публикувам, за да се види.
Русия е зло!
Русия е най голямият враг на България и на българщината.
Русия е варварско средновековие.
Към Будимир Генов:
Интересно, значи има изключение от правилото, което в сравнение с “нашия случай” на безкрайна благодарност ( над 400 паметника на на благодарност само към Русия и още десетки към СССР) е потвърждение на “правилото”: никой никъде не е толкова благодарен като нас ( в съотношние едно към стотици в “наша полза” в това състезание).
Да не говорим и за другата страна на монетата, когато се правят аналогии с други страни: за испанците ( например, но не само за тях) Наполеон е не само агресор и завоевател, но и масов убиец на испански патриоти.Републиканецът, станал после император, се натъква в Испания при завоеванията си както никъде другаде преди на всенародно въстание и на тактиката на партизанската война ( терминът “герила” води началото си от този епизод), приложена по-късно и в Русия.
А пък Гурко ( с извинение за баналния пример, който съм давал многократно), е местен герой в България като освободител на София, но е брутален касапин за поляците, чието Варшавско въстание удавя в кръв с нечовешка жестокост, разстрелвайки стотици заложници наред:мъже, жени, деца…
Но сме също “царе” да прощаваме плебейски на Гурко факта, че заради глупостта и фукнята му да атакува Стара Загора само с кавалерия без подкрепата на пехота, е принуден панически да избяга пред лицето на превързхождащия го противник и да остави излъганото българско население, въобразило си свободата, на изтребителното отмъщение на султанската войска. Така се стига до опожаряването на Стара Загора от (наистина) озверелите турци, за което “деликатно” си траем.
Изводът би трябвало да е: да се държим достойно, а не като плебеи, от които се иска отново и отново да целуват ръка ( и не само) на една чужда държава, която винаги е готова да ни предложи за целуване и ботуша си след поредния ритник в зъбите. На което тук възторжено възкливат: “здравствуйте , ботушки”!
Понятието Освободител винаги е резултат от виждане на нещата от по-широк или по-тясен ъгъл на виждане. Освободените създават паметника, припомнят си и т.н. Нашето на 9.09. 1944 и от ъгъл 180 градуса не се вижда като освобождение. Просто този паметник, като се абстрахираме от майсторската, макар позакостеняла работа на създателя му, по смисъл не се различава от обикновен агитационен афиш за квадратно-гнездовия метод за садене на царевица! Просто Сталин отчете една реалност (нали беше си изпотепал офицерите) – че Червената армия печели битки единствено с многократно превъзхождане на противника и безкрайни жертви, резултат от безхаберието и безумието на командването и. Оттам идва резонното, че съветският войник е спечелил войната, като пътьом е “освободил” България (от естествения и път на развитие). И нали тогава е било царството на дресираните в Москва български болшевики, по милиционерски постоянно гузни пред началството, ето ти го паметника типосан посред София. Ако Хрущов беше настоял, за квадратно-гнездовия метод щеше да има по-голям и по-централен (може би – “Паметник на животворния съветски опит”. И на него щяха да се кланят със същото усърдие.
Не се сещам за страна.за народ
който да твърди че е освободен от
друг народ.Всеки народ се освобождава сам.
Петата колона в България съществува
от т.н “освобождение”(първа руска инвазия и окупация)
Подлеци!
Към искар:
И аз не съм запознат с чисто правната страна на въпроса, но явно посланик Исаков, който е получил отказ в София ( обяснено му е било, че трябва да има публичност на обстоятелствата около въпросната подводница, т.е. българите да научат за “геройството” с потопяването на търговския кораб преди да бъде торпилирана от германци и съответно посланикът се врътнал и си тръгнал – описал към случая в “Течна дружба”) е намерил вратичка в някаква разпоредба и е действал на местна почва в Созопол. Но и аз не знам, защо от министерството са си замълчали- мога само да се досещам. Ако бях водещ на предаване, бих поставил публично въпроса…Друго “оръжие” за въздействие нямам- все пак цяла книга написах и описах доста безобразия от този род в нея, но се правят, че нищо не се е случило.Мълчат и от Би Ти Ви, “американската телевизия”, за изобличаването им в книгата, че са ходили да се оправдат на разгневения Титов за интервюто на Коритаров с Литвиненко. И само това ли…
Например Първанов, който сега замазва истината с лъжата за парламентарната аритметика, бабува на тройната коалиция( известно ми е от дипломати), натрапвайки в нея ДПС под силното въздействие” на руския посланик Титов ( човек на ФСБ и лично протеже на Путин), докато в същото време руският проект “Атака” черпи “вдъхновение” от същото това ДПС. Разделяй и владей!
към georgi georgiev за какво майсторство говорите?това си е чист съветски соцреализъм,тоест пропаганда в бронз и камък,тоест фалш!паметник на унижението на българските художници,го нарече големият изкуствовед проф.Димитър Аврамов.
Разказано ми е от моя дядо. Не знам на кой септември се появил и ген. Толбухин да говори пред огромно софийско множество от хора, жадни да чуят автентичен руски военоначалник. Толбухин се провикнал: “Здрасвуйте бълхари…” и един шоп от тъпата, с колкото глас има извикал: “Здраствуйте въшкари…”
До г-н Nasko Nastev: Уважаеми г-нe, навярно забележката Ви е напълно уместна. Под майсторство съм имал предвид сръчност, която аз, например, нямам. Не съм от артистичния бранш и трудно се оправям със степенуването, моля за извинение.
Към искар-по написаното по-горе от г-н Инджев:
В началото на миналата година научавайки от медиите, че руското консулство във Варна е поискало от Община Шабла разрешение и съдействие за построяване на паметник на загиналите съветски подводничари в български териториални води, дванадесет политически партии и непр. организации от Добричка област изпратиха протестна декларация до Николай Младенов-министър на външните работи, Аню Ангелов-министър на отбраната, Желязко Желязков-областен управител на Добричка област и до Община Шабла.(Декларацията е публикувана във в. “Про и Анти”, бр.16,2010 г.)Ето нейния текст:
“Уважаеми господа,
Ние,долуподписаните лидери на партии и неправителствени организации в област Добрич категорично заявяваме, че сме против искането на генералния консул на Русия във Варна г-н Юрий Соловьов и вицеконсула г-н Дмитрий Бузин,отправено към Община Шабла,за разрешение и съдействие за построяване на паметник на съветските подводничари, загинали при нос Шабла по време на Втората световна война. Аргументите ни са следните:
-България не изпраща нито един войник на източния фронт, но СССР води необявена война срещу държавата ни, именно чрез своя подводен флот по българското черноморско крайбрежие. Основните дейсвия при тази необявена война се свеждат до потопяване на български търговски кораби (напр. корабът “Струма” със 767 души на борда)и изпращане на подготвени на съветска територия подривно-диверсионни групи за саботажни дейсвия срещу законно избраните български власти. Най-известната от тези групи е на Цвятко Радойнов, стоварена при устието на р. Камчия.
– Последствията от необявената крайбрежна война и по-късно-от обявената на 5 септември 1944 г.война, са известни като Трета национална катастрофа, защото загубваме възможността да запазим възвърнатите български земи, страната ни е окупирана от Червената армия и сме лишени от държавния си суверенитет за следващите 45 години. България загубва почти целия си национален капитал-колосални парични суми, суровини,селскостопанска продукция. Губи и огромна част от интелектуалния си капитал-физически и морално унищожен.
-Държим да се знае, че руската държава е водила срещу България война по море и четвърт век по-рано,по време на Първата световна война, когато руски бойни кораби обстрелват български градове:Варна-1915г.,Балчик(три пъти) и Каварна-1916г., Шабла-1917г. След бомбардировката на Варна, обществените реакции срещу извършителите на този акт са толкова остри, че се стигнало до преименуването на храм-паметника “Св. Александър Невски” в София, в “Св.св. Кирил и Методий”. А Дора Габе и Стилиян Чилингиров отразяват в произведенията си последствията от разрушителното обстрелване на Балчик.
Приведените аргументи са достатъчни и могат да бъдат подкрепени с многобройни архивни документи. И всички те са в подкрепа на нашата позиция, че паметник на съветските подводничари не трябва да има нито при нос Шабла, нито където и да е другаде и по никакъв повод.В противен случай такъв паметник би бил неуважение към паметта на нашите предци, на загиналите български моряци, техните семейства и потомци. Ще бъде паметник на окупатора, издигнат с разрешението и съдействието на окупираните, ще бъде петно върху честта и достойнството ни на нация. Пример може да ни бъде малка Естония, която дръзко предизвика големия си съсед, демонтирайки паметника на червеноармееца-завоевател от столицата Талин. А ние не само не демонтираме многобройните паметници на същия този червеноармеец, издигнати на редица места по българската земя, а се иска от нас да монтираме нови-като тозин при нос Шабла.
Достойнството и просперитетът на една нация са взаимно свързани.
Несучайно,в последните години Естония получи прозвището “Швейцария на Големия Север”, а България “се прослави” като най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз.
Уважаеми господа, ръководители на упоменатите по-горе български институции,да помислим какво ще оставим напоколенията си.Защитете нашата позиция- тя е позиция на мнозинството българи.
17 март, 2010г. ”
Тази декларация не беше подписана от ГЕРБ, “Атака”, БСП и ДПС.
Доколко е спомогнала за формиране на позицията на външното министерство за “отказ” на искането на руснаците за паметник при нос Шабла, не ми е изветно.
Чест прави на Красимир Кръстев-кметът на Шабла, че също им е отказал и ги е препратил към по- високи инстанции.
Не така е постъпил обаче представителят на Петата колона-кметът на Созопол Панайот Рейзи.
Декларацията задължително трябва да съдържа припомнящия факт,че Царство България и Съветския Съюз са в пълни дипломатически отношения по време на ВСВ до 5-септ.44г,когато последния обяви напълно непредизвикана от нищо и никого война. Нито Българската държава,нито Българския народ са заслужили тази война.
За да се потвърди основателността на тази декларация,трябва да бъдат помолени Руските власти да разсекретят архивите на Съветското посолство в София през този период. Съветските дипломати изпращат много информация в Москва,която е положителна по отношение на Двореца и Правителството. Самия Сталин и цялото съветско ръкводство са били доволни. Случаят с категоричния отказ на Цар Борис да не въвлича във войната България е уникален и неповторим. Просто,съветските власти са искали на основание на бъларския неутралитет да стъпят на всяка цена на Балканите. България е била център на съветските интереси в този регион,затова посланика Александър Лавришчев е бил ръководител на Балканския отдел на съветската резидентура в балканските страни.Неговите анализи и донесения са от изключетелна важност в историята на Българо-Съветските отношения,но за съжаление,руските болшевики все още не са разсекретили нищо от неговата дейност. Както и на съветниците му и на военните аташета. Българските комунисти,включително и днешните от своя старна не са разсекретили дейността на българския посланик в Москва Стаменов.Въпреки че беше много страшно,той не остави никаква информация за своите срещи и работа в Москва,вкл. със Сталин ,Молотов,Берия,Жданов и др.
Това лято си бях в България и реших да посетя заедно с децата ми паметника на съветската армия.Те имаха голямо желание да видят фигурите ,които бяха преобразени като американски герои.Понеже от дълги години не живея в България, на това място изведнъж ми се стори ,че времето сякаш беше спряло и че тоталитарният режим никога не си беше отивал.Направо ме побиха тръпки от това усещане.Наоколо беше пълно с млади хора и това още повече усилваше зловещия вид на паметника,по който могат да се видят различни видове огнестрелно оръжие като картечници,насочени пистолети,рязани пушки,калашници.На фона на Витоша се извисява най-високата точка на паметника и това е дулото на една картечница.Е как тогава искат политиците да възпитават младите хора, като в центъра на столицата на България, се издига един паметник, покрит отгоре до долу с огнестрелно оръжие?Що за болни мозъци могат да твърдят ,че паметникът в този си вид, бил историческо свидетелство?Като искат паметника да остане,което е един абсурд,аз предлагам да изрежат всички оръжия от него.Така аз призовавам да се махнат оръжията от паметника и то в името на младите хора,които непрекъснато са манипулирани,че проблемите могат да се решават и с оръжие.След ката държавата не иска да разкара паметника на съветската армия,нека поне да го обезоръжи.Аз специално и на това ще се съглася.