Георги Чунчуков
В началото на миналата година научавайки от медиите, че руското консулство във Варна е поискало от Община Шабла разрешение и съдействие за построяване на паметник на загиналите съветски подводничари в български териториални води, дванадесет политически партии и непр. организации от Добричка област изпратиха протестна декларация до Николай Младенов-министър на външните работи, Аню Ангелов-министър на отбраната, Желязко Желязков-областен управител на Добричка област и до Община Шабла.(Декларацията е публикувана във в. „Про и Анти“, бр.16,2010 г.)Ето нейния текст:
„Уважаеми господа,
Ние,долуподписаните лидери на партии и неправителствени организации в област Добрич категорично заявяваме, че сме против искането на генералния консул на Русия във Варна г-н Юрий Соловьов и вицеконсула г-н Дмитрий Бузин,отправено към Община Шабла,за разрешение и съдействие за построяване на паметник на съветските подводничари, загинали при нос Шабла по време на Втората световна война. Аргументите ни са следните:
-България не изпраща нито един войник на източния фронт, но СССР води необявена война срещу държавата ни, именно чрез своя подводен флот по българското черноморско крайбрежие. Основните дейсвия при тази необявена война се свеждат до потопяване на български търговски кораби (напр. корабът „Струма“ със 767 души на борда)и изпращане на подготвени на съветска територия подривно-диверсионни групи за саботажни дейсвия срещу законно избраните български власти. Най-известната от тези групи е на Цвятко Радойнов, стоварена при устието на р. Камчия.
– Последствията от необявената крайбрежна война и по-късно-от обявената на 5 септември 1944 г.война, са известни като Трета национална катастрофа, защото загубваме възможността да запазим възвърнатите български земи, страната ни е окупирана от Червената армия и сме лишени от държавния си суверенитет за следващите 45 години. България загубва почти целия си национален капитал-колосални парични суми, суровини,селскостопанска продукция. Губи и огромна част от интелектуалния си капитал-физически и морално унищожен.
-Държим да се знае, че руската държава е водила срещу България война по море и четвърт век по-рано,по време на Първата световна война, когато руски бойни кораби обстрелват български градове:Варна-1915г.,Балчик(три пъти) и Каварна-1916г., Шабла-1917г. След бомбардировката на Варна, обществените реакции срещу извършителите на този акт са толкова остри, че се стигнало до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, в „Св.св. Кирил и Методий“. А Дора Габе и Стилиян Чилингиров отразяват в произведенията си последствията от разрушителното обстрелване на Балчик.
Приведените аргументи са достатъчни и могат да бъдат подкрепени с многобройни архивни документи. И всички те са в подкрепа на нашата позиция, че паметник на съветските подводничари не трябва да има нито при нос Шабла, нито където и да е другаде и по никакъв повод.В противен случай такъв паметник би бил неуважение към паметта на нашите предци, на загиналите български моряци, техните семейства и потомци. Ще бъде паметник на окупатора, издигнат с разрешението и съдействието на окупираните, ще бъде петно върху честта и достойнството ни на нация. Пример може да ни бъде малка Естония, която дръзко предизвика големия си съсед, демонтирайки паметника на червеноармееца-завоевател от столицата Талин. А ние не само не демонтираме многобройните паметници на същия този червеноармеец, издигнати на редица места по българската земя, а се иска от нас да монтираме нови-като тозин при нос Шабла.
Достойнството и просперитетът на една нация са взаимно свързани.
Несучайно,в последните години Естония получи прозвището „Швейцария на Големия Север“, а България „се прослави“ като най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз.
Уважаеми господа, ръководители на упоменатите по-горе български институции,да помислим какво ще оставим напоколенията си.Защитете нашата позиция- тя е позиция на мнозинството българи.
17 март, 2010г. “
Тази декларация не беше подписана от ГЕРБ, „Атака“, БСП и ДПС.
Доколко е спомогнала за формиране на позицията на външното министерство за „отказ“ на искането на руснаците за паметник при нос Шабла, не ми е изветно.
Чест прави на Красимир Кръстев-кметът на Шабла, че също им е отказал и ги е препратил към по- високи инстанции.
Не така е постъпил обаче представителят на Петата колона-кметът на Созопол Панайот Рейзи.
Aman ot tezi ruski paraziti. Abe niama li niakoi da im kaje da prestanat da se natpravat be. “Prekalen svetec i bogu ne e drag” drugari bliadove.
“След бомбардировката на Варна, обществените реакции срещу извършителите на този акт са толкова остри, че се стигнало до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, в „Св.св. Кирил и Методий“.”
А защо са го върнали след това? Не е късно и сега да се преименува. Антим I или Свети Ефтимий Търновски
са подходящи имена за този най-голям български храм.
Иво, правя опит да видя, излиза ли коментар, защото Tribute to Radoy Ralin подаде информация, че май е блокиран – от куките за коментиране, твоят сайт. И помоли да проверим.
Хайде, хайде, г-жо Георгиева, не се блокира толкова лесно сайт, па макар и от куките 🙂
Благодаря за чудесния текст! И аз го публикувах. http://decommunization.wordpress.com/2011/09/04/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8/
Жалко е, че в България хората без вярна историческа памет, национално достойнство и себеуважение са абсолютно болшинство (последица от болшевишката ни история и робски характер)!
Бил съм в Естония – там е точно обратното макар че Сталин ги “освобождава” преди нас през 1940г.
Прост народ – слаба държава!
Към SOAD:
Идеята за голям православен храм в центъра на София на имената на Светите братя Кирил и Методий датира от 1880г. През 1882г.е поставен основния му камък. По -късно русофилите надделяват и налагат сегашното му име “Св. Александър Невски”
След бомбардировката на Варна (1915г.) и получилите се отрицателни обществени нагласи срещу Русия (включително и Иван Вазов), парламент (в това число и опозиция) и правителство вземат решение за преименуване, всъщност възстановяване на първоначално замисляното му име “Св.св. Кирил и Методий”. През 1920г. правителството на Александър Стамболийски отново връща руското име на храма, в унисон с пълното отрицание на политиката на правителството на Васил Радославов, довела до национално обединение на България,признато и от Русия чрез Брест-Литовския мирен договор от 3 март 1918г.
А как добре биха стояли имената на Светите братя, съпокровители на Европа като патрони на най-големия православен храм на Балканите, израз на благодарност към тях от нас българите, за азбуката ,която сани дали. Азбуката, равнопоставена с всички други в нова,обединена Европа.
Освен всичко друго, паметник на съветските подводничари ми звучи като паметник на Българския футбол на входа на стадион “Олд Трафърд”! Да се потопява с торпедна атака търговски кораб е истинско аутсайдерство – да отчетеш някаква дейност, понеже друго не можеш. Чувал бях за доминацията на немските подводници през войната, за трудностите на английските и американските подводничари да се справят, но за съветски подводничари се сещам само във връзка с една голяма като МОЛ подводница, която СССР бяха направили и избухването на подводницата “Курск”. Иначе имаше доста материали в условно наклонение за тях.
Руснаците 66 години се мьчат да потвьрждават телеграмата (разсекретена преди няколко години)изпратена от Патьн на 05.09.1945 до Рузвелт: “Г-н Президент,вече вярвам че не подкрепихме когото трябва”.
Апропо,в ИНТЕРНЕТ лесно може да бьде намерена онази прочута снимка на сьветските войници издигащи знамето над Райхстага при боевете за Берлин от ВСВ. Ако снимката претьрпи увеличение ще забележите на рьката на единия войник 5 или 6 часовника.Не сьм си играл да ги броя колко точно са,бях отвратен от документираното мародерство което на 100% потвьрждава спомените на баби и дядовци каква крадлива&скотска орда е била “великата” Червена Армия
Изобщо не подкрепям въпросния паметник. Само искам да спомена, че той съществува край Созопол много отдавна,като наскоро към изградената по времето на соца композиция, бяха добавени единствено няколко плочи с изписани имена. Незная до колко това може да се нарече издигане на паметник,нито до колко въпросната промяна е зависила от кмета,но да се нарече Рейзи представител на петата колона ми звучи пресилено.
Към Г.Георгиев
Прочетете ако не сте чувал за “Герой СССР Маринеско” , лайнер “Вилгельм Густлофф” или “Атака века” в интернет, това е на руски, а на немски вероятно има още по-подробна информация.
Става въпрос за потапянето на най-големия немски лайнер евакуиращ бегълци от освобождението им , на запад и морската катастрофа с най-много жертви в историята.
Ето какви коментари намерих набързо писани от РУСНАЦИ , не освободители.
…..«30 января 1945 года С-13 атаковала и отправила на дно лайнер «Вильгельм Густлофф», на котором находилось 10582 человека: 918 курсантов младших групп 2-го учебного дивизиона подводных лодок, 173 члена экипажа судна, 373 женщины из состава вспомогательного морского корпуса, 162 тяжелораненых военнослужащих и 8956 беженцев, в основном стариков, женщин и детей»
Вы только вдумайтесь! 8956 СТАРИКОВ, ЖЕНЩИН и ДЕТЕЙ!!!
Елки-палки! А в школе и в училище нам ведали байки о том, что лайнер был под завязку забит сверхподготовленными курсантами-подводниками Третьего Рейха, которые вот-вот пересядут на боевые подводные лодки и…
Так и вижу вдрызг пьяного Маринеско, который наобум пуляет пару торпед и случайно попадает в медлительный неповоротливый лайнер…
Так может хватит уже отмечать эту невероятную атаку века, ибо нет в ней ни героизма, ни профессионализма, есть лишь невероятное стечение обстоятельств, да добрая чарка самогона».
И това:
…..Возвеличивая Маринеско и его «подвиг» мы в первую очередь демонстрируем незнание истории, пренебрежение к фактам и вопиющее попирание общечеловеческих ценностей. Мы в очередной раз доказываем «свету», что квасной патриотизм, замешанный на мнимых победах, нам милее, чем истинные герои войны, подлинные подвиги которых, быть может, менее впечатляют. Нам, чтобы ощущать себя полноценными, почему-то всегда нужны «левши, которые блоху подкуют». Может быть для того, чтобы за их громкой славой было бы легче спрятать от общества нелицеприятные факты многочисленных поражений или цифры мизерных боевых успехов, обусловленные порочной военной организацией, слабой подготовкой и отсталым техническим оснащением.