От блога на Иво Беров :
По повод стогодишнината на Тодор Живков не е зле още веднъж да бъде прочетен оня документ, който надминава всички представи, предположения, раздувки и измислици. Документ, който няма нужда от обяснения и тълкувания, защото сам по себе си обяснява всичко. За да го разбере човек, са нужни две неща. Първо. Да е грамотен. Второ – да има около 7-8 грама незасегнато от слабости и немощи сиво вещество. Документът преди се е намирал в
Централния партиен архив, фонд 1Б, опис 5, архивна единица 600 –
и представлява стенографски протокол от заседанието на пленума на Централния комитет на БКП, състояло се на 4.ХII.1963 год.
Сега документът се намира в
Държавен архив, протокол (IХ+144 машинописни страници) и се съхранява в банков сейф.
Ето какво са си казали другарите на това свое заседание :
…
Предс. Митко Григоров: Другари, откривам заседанието на пленума на ЦК на партията. За дневен ред се предлага една-единствена точка: Обсъждане на въпроса за по-нататъшното най-тясно сближение и в перспектива за сливане на Народна република България със Съветския съюз. Доклад ще направи др. Тодор Живков. Друго предложение има ли? – Няма. Има думата др. Тодор Живков.
Тодор Живков:
Другари, Политбюро внася за обсъждане в пленума на Централния комитет на партията въпроса за по-нататъшното свързване и най-тясно всестранно сближение, а след това, в перспектива, и за обединение на НРБ със Съветския съюз. За България и българския народ това е акт с историческо значение, който ще постави началото на нова глава в българската история, ще открие нов етап в развитието на страната по пътя на социализма и комунизма.
Курсът на партията за най-тясно сближение, а в перспектива и за сливане на НРБ със Съветския съюз (к.м.) поставя не само големи икономически проблеми, но и други изключително важни въпроси, каквито са въпросите за по-нататъшната съдба на българската нация и за суверенитета на българската държава.
Ние сме убедени, че партията и българският народ ще посрещнат с голяма радост и въодушевление по-нататъшното най-тясно сближение и свързване на НРБ със Съветския съюз, че перспективата за обединяване на НРБ със Съветския съюз в бъдеще ще предизвика в подавляващата част от българския народ небивало висок политически и трудов ентусиазъм. (Ръкопляскания.)
/ Ръкопляскат присъстващите на пленума 87 членове на ЦК и 51 кандидат-членове.
Тодор Павлов: Смятам, че да се проведе референдум по този въпрос няма смисъл, но ние трябва да проведем такава кампания, че да няма колебание сред народните маси и решението да бъде прието единодушно…
Димо Дичев: Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че по типа на Съветския съюз ще се създават други социалистически държави и те ще се развиват и присъединяват към Съветския съюз.
Цола Драгойчева: Споделям възторга и радостта да работя като комунист там, където ме изпрати партията за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз, да бъдем една от републиките на Съветския съюз.
Стоян Стоименов: Другари, ние днес решаваме едно велико дело, решаваме светлото бъдеще на нашата нация и на нашия народ. Ние сме щастливи, че това, за което нашата партия близо 8 десетилетия се бори, днес нашият Централен комитет начело с др. Тодор Живков практически го решава. Ние сме щастливо поколение, защото пристъпваме към разрешаването на този въпрос. Разбира се, би било радостно, ако ние сега вкупом всички социалистически страни се обединим със Съветския съюз … Аз съм безкрайно щастлив, че доживях този тържествен момент и заставам зад доклада на др. Живков.
Начо Папазов: Не случайно, когато стана революцията на 9 септември, голяма част от хората вдигнаха лозунга за Съветска република, защото всички живееха с идеята, че като се освободи, България ще бъде Съветска социалистическа република.
Андрей Михайлов: Ние, кандидат-членовете на ЦК, ако ни се разреши, с две ръце и най-чисто сърце ще гласуваме за най-съкровената мечта на нашия народ – да се съединим с братските съветски народи.
…
Всички изказали се, без изключение изказват безрезервната си подкрепа и възторг от предложението на другаря Тодор Живков България да спре да съществува като независима държава.
Добавка : На един от предишните пленуми през юли 1963-та Живков дефинира до пределна яснота разбирането си за държавния суверенитет: „Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът!”
…
Това нещо ли могло да мине и без всякакви тълкувания. Но някак трудно човек може да се въздържи.
…
Да си представим един добър писател със силно развито въображение, който да си въобрази и да опише възможно най-долния, отблъскващ, пошъл и същевременно смешен и тъпанарски вид национално предателство.
Каквото и да си въобрази един такъв писател, каквото и да измисли, каквото и да напише, то няма да бъде по-тъпанарско, по-долно, по-отблъскващо и по гротескно / като драсканици по пещерна стена/ от този партиен документ.
…
Една на пръв поглед малка подробност.
Нито за миг, по никакъв начин и по никакъв повод другарите не проявяват ни най-малко безпокойство, че ще срещнат някаква съпротива, отпор, възражение, или пък възраженийце от страна на българския народ. Нито пък са допускали и най-мъничкото съмненийце, че този народ може да не е съгласен, че палачинката може да се обърна, че някой някога може да им иска сметка за доказаното и документирано националното предателство.
Другарите наистина са били хора от народа. И са си го познавали. Народа си де.
И наистина, сега никой не споменава това национално предателство. Никой не търси сметка на предателите, никой не търси възмездие, пък дори и нравствено само.
И съдиха Живков за нещо си там, но не и за предателството му.
А пък широките народни маси барабар с един прокопсал премиер смятат, че същия тоя бил построил две Българии.
Любопитно, как щеше да ги пробута на руснаците тия две Българии– може би като Първа Българска Съветска Социалистическа Република и Втора Българска Съветска Социалистическа Република.
А освен това и изразът „национално предателство” се употребява толкова често и толкова не на място, че онова, истинското национално предателство някак съвсем се изгуби в обърканите и изкривени български понятия.
Всъщност можеше да се мине и без това насметено из кюшетата на обществената ни памет заседание на ЦК на БКП, ако някъде преди век и нещо България беше стигнала там, където я тикаше стадният нейн порив.
При царя-император-бащица-спасител и покровител, който да оправи народа.
…
Всичко си е било почти готово за присъединяването на България към Русия и превръщането й в Заддунавска Губерния / Задунайская Губерния/. И руски генерали се моткали из коридорите на властта, един от тях даже български премиер е бивал / Леонид Соболев/, и Каулбарс – пратеникът на руския императора се е разпореждал из България като в бащинията си, и Петко Каравелов заедно с русофилите е подготвял съответния преврат, и княз Батемберг е бил напъден , и руски военни кораби наобиколяли Варна като гарги, и България аха, да се отърве на най-после от себе си, когато се появява оня хаймана, оня лАмер, оня пройдоха и „вагабонтин”, оня „дзвер” , онова чудовище / не тоя път не става въпрос за Костов/ – Стефан Стамболов, за него става въпрос, който разтуря „калимерата”.
Не случайно Стамболов бива убит по такъв един поучителен начин. Първо му отрязват ръцете. После му избождат очите. / Едното око, по свидетелство на очевидци дълго време виси на нерва си и се клати/. Чак след това секат останалото.
И това не свършва дотук. Има си продължение.
Тълпата играе хоро на гроба му. Някои се изхождат. Тоест серат. Българското общество сере на гроба на този, който вдига едно въстание против турците и участва като апостол в друго. Сере на гроба на този, който е в основата на Българското съединението, сере на гроба този, който зорлем накара Фердинанд да обяви България за независима държава, сере на гроба на най-големия свой политик, сере на гроба на най-големия строител на Нова България. Сере и играе хоро на гроба му.
И моля, без извинението, че това са го направили шайка разюздани и беснуващи изроди.
Ако не знаеха, че народът мълчаливо ще одобри стореното, ако не знаеха, че Фердинанд ще си кюта, ако не знаеха, че никой няма да ги преследва, изродите нито щяха да беснуват, нито да изродстват.
Но и онова момче, оня лАмер, оня хаймана, оня пройдоха, оня „дзвер” и онова чудовище Стамболов май си е заслужавал гаврите.
Да отклони българската съдба от нейното велико, изначално и изконно славянско предначертание – да стане руска губерния – това си заслужава и кьоравенето, и съсичането, и хорото на гроба, и срането, и всичко останало.
А и паметникът на Стамболов, оня в градинката пред Кристал, много добре е издялан с разцепена глава– нека знае потомството какво се случва на онези, дето искат България да бъде независима държава. Дето вдигат разни въстания и правят разни съединения…/ А някой знае ли сега къде е гроба на Стамболов ? Някой отишъл ли е да му се поклони ? Щото гроба на Живков всички го знаят. И ходят на поклонение. Най-вече разните началници от “Граждани за Европейско Развитие на България”/
А иначе сега всички ще се правят, че празнуват Съединението. Ще се правят, че знаят как е станало то и че оценяват значението му. После ще се преструват, че празнуват българската независимост. Същите тия, които празнуваха стогодишнината на Тодор Живков – комунистът, който се отказа от независимостта на България. Същият бодигард на Живков, който обяви, че началникът му е построил две Българии и че всяко правителство направило и една стотна от това, което началникът му е направил трябва да се гордее със себе си, сега ще се гордее с българското съединение. И с обявяването на България за независима държава. А може и на Стамболов да отдаде почит. Без да си има хал хабер нито от живота му, нито от делото му, нито от значението му.
Защото така е пожелала България. Защото такъв човек си е избрала за водач.
Същата тая България, която хич не се притеснява да чества почти едновременно стогодишнината на продажника и предателя Тодор Живков и бореца за независимост Стефан Стамболов. Да чества и обявяването на българската независимост / 22 септември/ , и загубата на българската независимост – 9 септември. / То нищо че не е национален празник. Пак ще има цветя върху паметника на окупаторите/.
Което прави от всичките тия септемврийски празнувания не празници, а тюрлюгювеч. Мазна ориенталска манджа. Пошлост, лицемерие, високопарни локуми, байганьовско тупане по космати гърди и най-вече, преди всичко – запивки по родните места с „ България на три ракии и три морета” като прибавка.
И трудно може човек да провиди във всичките тия празнични дунанми една единствена ценност, която да обединява българите като хора, като граждани, като народ и като нация.
Но май все пак има една. Ама тя не е суверенитета на България. Нито независимостта й. Нито Съединението. Нито свободата. Нито оная проклетия – демокрацията.
Казал си го е човека : Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът!”
Ето я общобългарската ценност – да има ядене, да живее.
Стана ли вече поне донякъде ясно откъде никнат всичките тия измислици за благодатното живковско време?
И защо Бойко Борисов е вечен ?
Е, разясненията ще продължат в следващото писание.
Послепис : Има все пак в България една тънка и незначителна прослойка от читави и смислени хора за които писанието ми не се отнася.
Много силен текст! Възхищение и поклон!
Да имаше начин да се прочете всичко това и то по няколко пъти в някоя от националните ни телевизии – а защо не и по сичките?! Та да се чуе от всички…
Дали щеше да подскочи – от обида че са му е бръкнато в душата! – разгащилия се еснаф като чуе тия думи – или само ще се оригне и ще продължи да джвака?
Интересен казус…
За жалост, няма опасност такива силни, правдиви и честни думи да зазвучат някой ден по някоя от националните ни телевизии…
НЕМЕЯ ПРЕД СЛОВОТО НА ИВО БЕРОВ!Едва ли по-точно може да се опише манталитета на българите!Иван Хаджийски,ряпа да яде,с извинение!И се питам,няма ли да се намери една едничка БГ медия,която по подобаващ начин да ВКИСЕЛИ сладостта ,която ще изживяват чествуващите 100 годишнината от рождението на Правешкия Първи,вдъхновител и на бившия му бодигард и настоящ ПРЕМИЕР МИНИСТЪР на свободна и демократична България!И ДА НАПОМНИ ЗА НАЦИОНАЛНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО НА СЪЩИЯ ТОЗИ комуто готвят тържествено честване и откриване на пореден паметник.ПРЕДАТЕЛСТВО,за щастие практически неосъществено,заради благоразумието на съветските ръководители по онова време!Май че беше др.Брежнев с когото Тато се целуваше с любов!….ПОЗДРАВЛЕНИЯ,Г-Н БЕРОВ!
Поклон пред малкото свободни журналисти в България!
Блестящо и много тъжно, а още по- тъжно, че малко хора ще прочетат това.
Благодаря Ви!
Жалко е, че колкото за “тънката прослойка” всяко описание от най-талантливия автор на декларациите от тази хайдушка сбирщина (както би казал дядо ми), наречена пленум, би било нищо в сравнение с прочита на архива, толкова за българите извън тази прослойка е неразбираем афектът на възмутените.
Иво Беров е казал всичко ясно и точно!
П. Славейков много преди него също “…не народ ами мърша”.
А тефтерчето на В. Левски – “народе????”
Мъка!
ИДЕАЛИ!?!?–БОШЛАФ!!
Както е казал народния “гений”!
Г-н Инджев,
Всичко написано е точно на място. Сигурен съм, че отрочетата на всички присъстващи 87+51, а и на тези под тях по ранг в номенклатурата, в момента са видни капиталисти в РБ. Освен петата колона, проява на руската червена номенклатура, си имаме и роден червен капитализъм.
Двете явления са свързани. Те не водят до оптимизъм в живота на индивида, а се опитват да докажат, че ще бъдат вечни.
С уважение. Илиев.
Много силна статия!
Днес точно нещо такова търсех да прочета. Да, особено днес, защото е един голям български празник, който май се превръща в посещение на “софиянци” по родните им места, за подготвяне на зимнината.
България след Стамболов категорично се постави в достойната позиция на дистанция от “братушките” при управлението на г-н Костов. Тогава народът също не беше питан, но не си спомням и да протестира. Всъщност тогава наистина на всички им се даде възможност да имат какво да ядат и да развиват бизнес. Дори на пенсионерите беше помогнато. Тези пенсионери, които днес от Борисов са обречени на геноцит.
Но, г-н Костов беше твърде неудобен на “братушките” и пак използваха верните си хора, та купиха и други, за да го премахнат от власт и унищожат като политичски определяща фигура.
И въпреки че успяха, в непрестанното им окалване на г-н Костов се усеща страха им от него. Много е жалко, както казвате на края, че в България има САМО една ТВЪРДЕ тънка прослойка от читави хора, които трябва да търпят простотията, безхаберието, продажността, предателствата и бруталността на множеството.
Възхищавам се на чистият Ви поглед и винаги най-вярната позиция!
“Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество…” Единствената разлика от преди 48 год. е, че днес не си го признават в прав текст!
Имаше на времето един виц за някакъв човек който много псувал. Та, негови другари и офе-активисти препоръчали на попържащия техен другар, вместо да псува, да казва на събеседнците си, че не са прави.
Е, техния другар веднага отвърнал на офе-активистите, че не са прави. И техните майки, също не са прави.
Господин Инджев, нямам навик да ругая и да попържам. Но както е в оня виц, комунистите не са прави. Не са прави и техните майки.
Единствено можем да се запитаме какво биха направили Стамболов, княз Александьр Батемберг, Захари Стоянов, капитаните Паница и Олимпи Панов осьществявайки Сьединението ако изобщо са можели да си представят каква безродна и бездуховна паплач ще провежда пленуми и ще прави подобни изказвания и постьпки за Задунайска Губерния.
Лека им прьст на всички сьздатели на Сьединението,на опьлченците на Шипка и на всички които НЕ са от Петата Колона, НЕ са с диагноза “русофилистик” и НЕ се чувстват псетата на БьБь
Текстът ме остави без дъх. Респект към Иво Беров.
Това, което се питам след подобни, изключително редки четива, е за съдбата на тази “тънка и незначителна прослойка” и нейната величина през различните времена.
Za suzhalenie vsichko napisano e istina. Vinagi tezi koito sa radeeli za bulgaria, bulgarskoto, nezavisimostta, sa bili shepa hora, ostanalite – more ot bokluk. I tova more e koeto ni definira kato nacia, a ne malcinata koito napravo neobiasnimo zashto sa se poiavili sred tazi nasha bukluk nacia.
Poklon pred peroto i grazhdanskata pozicia, G-n Indzhev!!!
Ivo, ako ministara na prosvetata si rasbira ot rabotata, bi napravil vashia blog i knigi zadaljitelno chetivo v uchebnite zavedenia ( blajeni sa viarvashtite), kakto navremeto beshe ruskiia i marxisma-leninisma.
Mnogo e hubavo che ima hora kato vas da prosveshtavat horata i publikuvat neudobni istini za da ne se zabraviat
Възхитително г-н Индже(в)ойвода!..ще се тупна в бъл(х)арските си гърди.Ама на пръв поглед…”От хляба по-голям няма”-народна поговорка, незнам защо Ви е толкова трудно да го проумеете!?Но както е казал друг “позабравен” българин г-н Алеко от далеко -“Пази боже сляпо да прогледа..”
“Сигурен съм, че отрочетата на всички присъстващи 87+51, а и на тези под тях по ранг в номенклатурата, в момента са видни капиталисти в РБ.”
Така е и трябва да се повтаря непрекъснато. А протоколът от пленума на ЦК на БСП да се издълбае върху паметника на ТЖ.
Някой каза, че не се е случило благодарение на благоразумието на съветските ръководители. Не! Не се е случило защото дори издигналият се в обстановка на безмерно подмазвачество Хрушчов, не може да повярва,че е възможно чак такова блюдолизство. Заподозира ТЖ и ЦК в опит да прехвърлят икономическите си проблеми на СССР. (Повярвал е на съветниците си че при тях се живее по-добре!?!?)Затова отказва горещата молба на ТЖ!
В историята на ХХ век името на Куинзлинг е нарицателно за национално предателство, а би трябвало вместо него да се цитира името на ТЖ и крепящата го и до днес партия!
Не бях чел този документ,той не може да се коментира,едва ли има “по-силен” от него в българската комунистическа история.
А статията е неповторима,в българската публицистика няма подобна.
Заслужава си и двете части да бъдат четени по всички български ардиостанции. И да се намери депутат,който да ги прочетев Народното събрание. Да предава и БНР и БНТ,да се подготви и съобщение на БТА и размножи навсякъде. О,забравих,България е все още комунистическа държава,няма да стане и всичко ще се забрави,съгласно плановете на комунистическите мизерници.
………. България предаде Левски, но празнува неговия ден..
Уби Стамболов, но се радва на Съединението – с 2 ръце подкрепям извода,ч е и половината празнуващи не са наясно какво празнуват и кой го е направил възможно…
съжалявам много за “тънката и незначителна прослойка от читави и смислени хора” … които все още живеят в “мазната ориенталска манджа”
Велико ръкостискане с голямо възхищение за теб – г-н Инджев, Надявам се да Не бъдете Тотално забравен или нещо по – лошо в гореспоменатата държава,.,..
Ето затова http://www.facebook.com/pages/Ако-БСП-спечели-изборите-НАПУСКАМ-БЪЛГАРИЯ/132137823530430
Към С.Борисов:
Така е, обаче Куизилг е норвежец и това го прави световно известен предател и нарицателно за такъв ( колаборационист нацист), докато ТЖ е просто простак в ъгъла на Европа…
За протокола: Куизлинг (Quisling)му е името на норвежеца
Pozdravlenia za avtora!
БатеНберг…
Блестящо казано!
Нима е късно да бъдат осъдени предателите?
За подобно престъпление не може да има давност!
Ще разпространявам този документ – хората са отчайващо неинформирани…
Статията е хубава, но в нея има един съществен пропуск – непълна е. Непълна е заради това, че добре вижда пропуските на българите в миналото, но не отбелязва никъде факта, че днес българите спят същия сън или по-скоро не са се събудили от стария. В миналото, комунистите са направили ОПИТ за национално предателство и почти са успели. Днешните политици ОСЪЩЕСТВИХА грандиозно национално предателство зад гърба на цяла Европа (имам предвид европейските граждани).
Така: преди имаше реална опасност да станем част от СССР и да имаме общо правителство, обща валута, общо икономическо, духовно и национално пространство. Днес. тази опасност е реален факт! Имаме си европейски парламент, президент и правителство. Обща валута, общи закони, общи граници. . . Българи, ние сте предадени, лошото е, че ни харесва. Отървахме се преди 50 години, днес обаче – не. Онова общество спеше, днешното, което е потомството на онова е просто мъртво.
до Петър Порумбачанов:
И какво точно му е опасното от членството на Бьлгария в ЕвроСьюза?
До SIMEON: http://www.dokumentalni.com/?p=991
Нали не сте забравили, че 6ти Септември беше тотално изтикана в мазето на комунистическия цинизъм и незачитана дата. Една от малкото истински в българската история.
Нямаше ли 6.IX, нямаше да има и съзнание за независимост и българщина. Единственото осъществено, изцяло българско, без ничия помощ и скрити интереси, събитие в новата ни история! И затова и така отхвърлено, неподкрепено и отричано както от царска Русия, така и от СССР по-късно.
Безумията и наглостта на комунистите (и днешните им отрочета) трябва да бъдат спрени – и никакви обсъждания и коментари относно пазенето на символите им на тотално предателство.
И това не е глас срещу руснаците!!!
Като се замисли човек, те са искали да направят това което реално стана 2007 година. Само трябва да се сменят думите СССР и ЕС…..