// 5 септември, забранената дата на забвението и разединението

В БЕСЕДКАТА

5 септември, забранената дата на забвението и разединението

Съзнателно изчаках да мине 5 септември с надежда да открия поне една следа в българската публичност за тази дата, която фатално предопределя съдбата на България, а „великият“ 9 септември е само следствие от нея. И не бях разочарован: натъкнах се на (поне) един, саркастичен при това, коментар в собствения си блог. На повече не съм се и надявал при пълното затъмнение на 5-ти от 9-ти! Ето какво пише по този повод Мариана Александрова:

“Печатът в днешна комунистическа България,който е прокомунистически не отбелязва „най-светлата“ дата в историята на комунистическата диктатура у нас. Никой не празнува 5-ти септември. Никакво внимание към датата,на която Съветския Съюз обявява война на нашата страна,давайки началото на своята агресия и окупация. Както се знае,всички комунисти приветстват действията на Съюза в цялата му история. Особено по време на Втората Световна война. И най-много при навлизането на съветските войски на наша територия. Всеки комунист знае 22-ри юни 1941г. и 9-ти май 1945г. Това са датите,отбелязващи обявяването на войната срещу Съветския Съюз от страна на Германия и датата на завършване на Германо-Съветската война,когато Германия капитулира.
И всичко е точно,има начало на войната,има край и всеки български комунист се захласва по двете дати. Но тук става въпрос за две други държави,които от съюзници,стават съперници. Същата логика българските комунисти съвсем не прилагат към собствената си страна,което е напълно необяснимо. Акта на обявяването на война срещу Родината им,комунистите не отбелязват,не почитат,не отдават никакво внимание. Защо пренебрегват така подло такова важно събитие,никой не знае. Странна е комунистическата логика,отбелязват само края на войната срещу България-9-ти септември,но началото на Съветско-Българската война упорито прескачат. Все едно съветските войски съвсем случайно навлизат в България,не е имало никакво обявяване на война. По този начин ,българските комунисти застават на антикомунистически,антисъветски позиции,след като не отдават дължимото внимание към обяваването на войната,чрез Нотата на Съветското правителство. Признателността на българския комунист към съветско-болшевишката политика е избирателна. Българските комунисти не отбелязаха през април годишнината от скъсването на дипломатическите отношения на Съветите с Югославия и поздравителната телеграма на Сталин и Молотов до Хитлер и Рибентроп във връзка с напдението на Германия срещу Югославия и Гърция на 6-ти април 1941г. Повече от сигурно е,че и 17-ти септември няма да бъде отбелязан от българската комунистическа измет. А това е началото на започване на военните действия на Съветския съюз във ВСВойна. Интересни човекоподобия са българските комунисти. Не бива да се очаква,че ще отбележат и датата на започване на войната на Съветския Съюз срещу Финландия. И още повече,обявяването на войната срещу Япония на 8-сми август 1945г. Руското посолство в България и консулствата също не отбелязват 5-ти септември- важна дата в Българо-Съветските отношения. Стоят си паметниците на ЧАрмия-окупатор,стоят си разни плочи и надписи,искат българските и руските комунисти да продължават да строят такива,които са символ на съветската агресия срещу България,а никой не се сеща за основополагащия акт на окупацията на България. Тази комунистическа „принципност“ е непринципна за нормалните хора в България.Но и те мълчат и те не повдигат глас и те не искат обяснение….Докога?-ЗАВИНАГИ!!!”

По особено перверзен начин за 5-ти септември 1944 г. ми напомни имперски разточителното отбелязване на празника на Москва. Над богата столица на бедната Русия са изстреляни умопомрачително количество празнични залпове на същия този 5-ти септември и в телевизионните репортажи разказаха с гордост, че е счупен рекордът за всички времена по пръскане на на милиони за фоейерверки. Да беше жив френският аристократ и пътешественик Астолф дьо Кюстин, щеше да допълни впечатлението си от 1839 г. от Русия като империята, която е несравнима с никоя друга по разточителност в помпането на своето самочувствие чрез военни паради и всякаква показност в угода на императора!

На 5 септември 1944 г. СССР не просто скъсва дипломатическите отношения с България, но и обявява война да това дребно препятствие по пътя си ( към вековната руска царска мечта за доближаване до проливите). Сталин се пазари с Хитлер за собствеността върху България, както върху Полша. Това е видно от разсекретени от германска страна писма, датиращи от края на 1940-та година, в които двамата побратими подробно, по социалистически ( терминът е употребен от Хитлер!) обсъждат евентуалното присъединяване на СССР към Германия във войната и под точка номер две като условие Сталин поставя придобиването на България ( подробностите в книгата ми „Течна дружба“).

Нахлуването на навъсените червеноармейци в България, чиито власти до последния миг не са вярвали, че неизбежното навлизане на съветските войски ще бъде съпроводено от окупация и са с надявали чрез неутралитет, отказ от военна съпротива и след обявяване на война на Германия да умилостивят Сталин, е съпроводено от героизация на този акт от съветската пропаганда. Тя тръби за „освобождаване“ на България и в чест на голямото геройство да завземат без един изстрел опърничавата някога България ( която не просто оказва съпротива, но и разгромява военно руската агресия през 1916 г.) диктаторът разпорежда мигновено празнични артилерийски салюти над Москва с подробно изреждане на названията на завладените български градове: Русе, Шумен, Добрич, Варна…Това се оказват топовни изстрели на гроба на българската независимост, последиците от което отекват и днес, макар и не всяка куха ( откъм информация или просто от затъпялост в резултат от пропагандата) глава да може и иска да чуе ехото в себе си.

Продължението е известно, макар това да не се отнася до гробовете на избитите десетки хиляди български граждани. И ако за техния брой има спор поради липса на статистика за масовите убийства на невъоръжени граждани и гражданки, за обезоръжените български офицери и подофицери, същите, които се подчиняват на заповедта на правителството на България и не изстрелват нито един куршум срещу завоевателите, проф. Шарланов пише в История на комунизма на България, че само до есента на 1947 г., т.е. до формалния край на съветската окупация, 4800 от тях са били екзекутирани в условията на чуждо владичество (с. 391 )

Да сравним (само!) тези жертви с жертвите на руската армия в България в руско-турската война от 1877-78 г. , за които непрекъснато ни натякват. Милчо Спасов цитира в книгата си „Триста години руска сянка над България“ (с.25) не друг, а гостувалия в България руски историк Степан Кашурко да съобщава, че от 185 000 души руска армия в тази кампания загиналите на българска земя са 22 391, от които от раните си са умрели 6824 души ( както в много други войни, болестите покосяват повече хора от оръжията). Тези правдиви данни нямат нищо общо със „стотиците хиляди, дали живота си за българската свобода“, за които се твърди в официални български и руски излияния. Като съотношение малкият български народ е дал процентно много по-големи жертви както на бойното поле, така и сред населението, оставено на милостта на османското озлобление: най-яркият случай е опожаряването на Стара Загора след безумна конна атака на ген. Гурко и последвалото бягство пред превъзхождащия го противник.

Да не говорим, че в чест на НИТОЕДНАТА съветска жертва след 5 септември 1944 г. България е осеяна с паметници на …българската благодарност към живите „освободители“, но за „благодарност“ към реално загиналите близо 40 000 българи срещу същия онзи „фашизъм“ (т.е. националсоциализъм) по фронтовете на Балканите в състава и под командването на Червената армия тук цари монументално мълчание!

Така е и днес, 67 години по-късно след обявяването на войната на България , когато отново ще има патриотично надвикване за съединението от 1885 г., но за позорния 5-ти септември си оставаме със салютите над Москва!

Discussion

15 коментара for “5 септември, забранената дата на забвението и разединението”

  1. Posted by Valentina Ivanova | септември 6, 2011, 12:56
  2. Няма нищо за чудене. Окупацията на България от Русия (било то царска или съветска) е лелеяна мечта на отявлените русофили като Драган Цанков, Гешов, Геров още от края на 19-ти век. Все пак мечтата им се сбъдва на 5-ти, но 9-ти е венецът.

    Posted by Стефан Ацев | септември 6, 2011, 12:57
  3. […] Източник ivo.bg […]

    Posted by 5 септември, забранената дата на забвението и разединението « Демонтиране паметника на окупаторската съветска армия в София | септември 6, 2011, 13:10
  4. Среща на съмишленици
    Обществено събитие

    Час 07 септември 2011 г. • 18:30 – 21:30
    ________________________________________
    Място ПСА, площад “Течна дружба”
    ________________________________________
    Създадено от Valentina Marinova

    ________________________________________
    За Демонтиране паметника на окупаторската съветска армия в София

    ________________________________________
    Допълнителна информация На 7 септември, 2011 г., в 18.30 ч., да се съберем пред ПСА, в знак на протест с честванията на 100 г. на Тодор Живков, да оставим по един камък пред паметника на болката и на нашата НЕсвобода и да сведем в мълчание глави в памет на Георги Марков. Очакваме всеки, който не е съгласен с това нечувано и невиждано брутално погазване на човешките права в България, както и да бъдем заедно и в този преломно труден момент за бъдещето на демокрацията в България.

    Posted by Валентина Маринова | септември 6, 2011, 13:17
  5. Лека им прьст на жертвите на Сьветската окупация на Бьлгария и на жертвите от комунизЬма в Бьлгария. Поздравления кьм всички бьлгари за най-бьлгарският празник – Сьединението.
    НЕ се отнася за безродниците от Петата Колона в Бьлгария и за тези с диагноза “русофилистик”. НЕ се отнася за псетата на БьБь поради факта,че Вожда и Учителя БьБь ленти на Сьединението не е рязал,а това Стамболов,Батемберг, Захари Стоянов и всички сьздатели на Сьединението не са членове на ГЕРБ и са преди БьБь и ЦвьЦвь (да не се бьрка преди Христа).

    Posted by Simeon | септември 6, 2011, 13:36
  6. Послеслов: Перверзията на иронията е че на 05.09.1944 сьветските скотове отмьстиха за пораженията които претьрпяха на 06.09.1885 – Сьединението и 07.09.1915 – врьщането на изгубената Добруджа.

    Posted by Simeon | септември 6, 2011, 14:22
  7. Към Мариана Александрова:
    Шапка Ви свалям! Казвате това, което малко хора първо знаят, а после биха казали или написали, дори в един блог! Плесник и половина!! Но не се надявайте комунистите да се изчервят от срам. Нищо подобно!
    Ще си позволя няколко уточнения, като се надявам, че не ми се сърдите!
    Съзнателно или не, Вие разкрихте една крайно неудобна истина. 22.06.1941 – ОБЯВЯВАНЕТО на война от Германия на СССР. А така сега! Комунистите ни набиваха като с чук в главите думата ВЕРОЛОМНО! Вероломното нападение, без да е обявена война, нарушаване на споразумението за ненападение!!! И ето Вие им ударихте шамар! Казаното от Вас е абсолютна истина.Войната е обявена.Има дипломатическа нота за това. Но няма кой да ни я покаже! Речта на Йозеф Гьобелс от 23.06.1941 по радио Берлин е трудно да се намери, но от нея стават ясни доста неща! Вие споменавате 17 септември, но без годината! Предполагам, че имате в предвид 1939,съветската инвазия в Полша. Грешите!! Това НЕ е началото на войната за СССР. Подготовка за война започва още в началото на 30 те години, а фактически започва на 19.08.1939 г., когато Сталин подписва заповед за тайна МОБИЛИЗАЦИЯ. ТОВА Е ВОЙНА!
    В училище ни обясняваха, че СССР е обявил на 05.09.1944 г. война, но не на България и българския народ, а на Фашисткото буржоазно правителство и така ни е “освободил” за втори път в нашата история! Ето така госпожо, и Вие нещо да научите…! Шега, разбира се!
    Пожелавам Ви всичко най-хубаво и се радвам, че Ви има!

    Posted by elena.z | септември 6, 2011, 16:48
  8. G-n Indjev,

    Priznavam si, che ne znaeh nishto za 5-ti septemvri (na 25 sum). Blagodarq za statiqta!

    Mislq, che ima pe4atna gre6ka, oba4e. V posledniq paragraph ne bi li trebvalo da e “67 godini”?

    Lek den.

    Posted by Peter | септември 6, 2011, 16:54
  9. Не са забравени тези факти. Това което правя е да ги споменавам по-често. Много интересен лакмус за определяне на нагласата на аудиторията е това.
    Разказвайте го и това и още мног други “неудобни” факти. За много хора това е ново знание – нека да им го дадем.

    Posted by Лозан Бизов | септември 6, 2011, 18:09
  10. Изключително точно и на място казано! А за допълнение мога да посоча невежеството на българските граждани относно деня на съединението, демонстрирано от интервюираните по една национална телевизия. Но не чух вопли по липсата на познания и от липсата на паметници. Тези, които най-много говорят за необходимостта от паметници, като левите политици и една софийска архитектка, нито дума не споменаха за липсата на памет и почит към празника – 6 септември. Не обсъдиха необходимостта от запазване и увеличаване на паметниците в чест на тази годишнина (и един Господ знае има ли повече от 3-4 такива из цяла “признателна” България). Измъчена протоколна заря-проверка ще отбележи датата, която никой няма да гледа по телевизията, защото вървят толкова много други “отговорни” телевизии, излъчващи други предавания. Същите тези телевизии обаче стават учудващо единни, когато настъпи някой от “празниците”, за които пише авторката на горната статия. Тази грозна картина е моментното състояние на историческата памет на българите! Знаем дата на Тодор Живков, на Октомврийската революция, на “освобождението” от “фашизма”, на “освобождението” от “турско робство”, но не знаем името на един български политик от миналото, на един пълководец, не знаем една свята дата, свързана с нашата история. Това е!
    Когато спрем да слушаме ориенталската музика и се отърсим от руските празници, натрапени като свети дати в българската история, започваме да скандираме “Българи – юнаци”. Те това е патриотизъм!

    Posted by Teo | септември 6, 2011, 19:55
  11. НЕ ПЕЙ МИ СЕ

    Не пей ми се. И защо ли да пея
    в тез години аз в каквито живея!
    Как ся пеят славни песни за стари,
    тамо, дето днешните са заспали?
    Как се слави древна мудрост, юнашство,
    тамо дето днес от тях е сирашство?
    Пеял бил съм и стихове нареждал,
    коя полза и каква ли надежда,
    като няма кой да слуша, разбира
    туй, що пея, туй, що дрънкам на лира?
    – Като няма в труд поету награда,
    чезне песен, фантазия отпада.

    Ах, напразно стар ся спомен тъй сили
    да направи песните ми премили!
    Веч за песни миналото не пита,
    сегашното — люби лира разбита…
    Славни песни днес нито са възможни;
    веч за слава достойните измрели,
    а живите кат че не са живели –
    нечувствени, равнодушни, нищтожни…
    – Народ, който глух на песни остава,
    глуха вечно за него е и слава.

    Кой да слуша като не ся намира,
    ще окача нямата си аз лира
    там в безводни и ронливи долини,
    на безродни и бодливи глогини…

    Нека там и ветрец струни подрънва,
    нека глухо с звук на жалби покънва,
    дор настане друг род с чувство по-знойно,
    ново време, по за песни достойно…

    1970г.П.Р.Славейков

    Posted by Красимир | септември 6, 2011, 20:54
  12. За да допълня още малко картината да кажа оше нещо, което малцина вече знаят. Имаше в София голям електрокарен завод (вече го няма) създаден в годините на най-свирепата комунистическа пропаганда наречен “Шести Септември”. Завършвайки ВМЕИ с радост постъпих на работа там, главно зараи името! Беше ми, като един малък светлик в мракобесната тъма, тъй като носеше името на най-великото самостоятелно постижение на България след Освобождението – Съединението! Но за огромна моя изненада (аз постъпих там на работа на 4ти Септември 1974г.) датата Шести Септември се оказа в чест на стачката на трамвайните работници!

    Posted by GB | септември 6, 2011, 21:48
  13. По отношение на текста на Нотата на Съв. пр-во за войната срещу България сте права,така ни казваха,но реално такива правителства в политическия живот не съществуват-бържоазни,капиталистически ,кулашки,фашистки,нацистки,болшевишки… Има просто правителства,облечени със законодателна власт,подплатени юридически и конституционно. Каква политика води дадено правителство ,това е друг въпрос,но както знаете,Съветския Съюз подписва много договори с Германия,Италия,Япония,Полша,Финландия,България,Югославия,Турция и др. без да се съобразява и притеснява дали правителството на Италия е “фашистко”,или не ,както и това на Германия. При това,имало е валиден “Антикоминтерновски пакт”,още от 1936г. Дано моите допълнения са полезни за да се приближим до истината. Благодаря Ви за вниманието.

    Posted by Мариана Александрова | септември 7, 2011, 04:36
  14. Да,право е момчето явно е техническа грешка -67 г. след обявяването на войната на България,а не на СССР.

    Posted by не е за вярване | септември 7, 2011, 06:25
  15. Българска съдба,или историята на моето семейство
    Семейството ми принадлежи към средната класа и живее в голям крайдунавски град.Има голям магазин в центъра на града.9 септември 1944г. променя живота му.Руските войници в града”пазаруват”в магазина-щанда за бижута е плячкосан,други луксозни стоки са взети за подаръци,най впечатляващ е руският войник нарамил топ с брюкселска дантела(баба ми разказваше тази история до края на живота си).Новата кола”Форд”на баща ми е реквизирана от руснаците.Той е мобилизиран и взема участие в последната фаза на войната.След завръщането му ,магазина и стоката са национализирани,къщата ни беше напълнена с квартиранти.По късно той беще изпратен в лагера Росица.Когато брат ми искаше да кандидатства в университета не му дадоха бележка за благонадежност от ОФ(,защото бил враг на народа,младите хора не знаят-изискваше се такава бележка,защото студенти ставаха само верни на Партията).Брат ми успя да избяга в чужбина,стана “родоотстъпник”.Цялото семейство живя като хора втора категория,”бивши хора”.Живях 25г.без да видя брат си,баба ми умря с неговото име на уста ,без да го види.За мен 9 септември не е светла дата,руската армия не е освободителка,а паметника на съветската армия ми боде очите и аз го заобикалям.Въпреки всичко аз се прекланям пред милионите убити руски войници по време на Втората световна война,защото и техните семейства страдат,но паментика трябва да бъде демонтиран,за да може нашите деца да дишат свободно.

    Posted by Мария | септември 8, 2011, 21:41

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив