Предварителният шум около 100 годишнина на диктатора Живков се оказа и леко преждевременен – шумно рекламираната кампания в последния момент беше лишена тихомълком от главния си шумов фон. Някой забрани на официалния ансамбъл на армията да озвучава сборището в Правец. Значи не е все пак съвсем безсмислено да се шуми от някакви си „ граждани“ и организации, протестиращи срещу наглостта на идеологическите фалшификатори на историята, които ни я представят по семейно-кланова и партийно-олигархична линия за неспирен поток от мед и масло по трасето на „течната дружба“!
В този смисъл, макар и пренебрегнато от медиите, не е без значение и гражданското усилие да се противопостави на честването на Живков с …камъни. Организирани спонтанно и набързо само с помощта на интернет българи в знак на протест и като спомен за убития на 7 септември 1978 г. писател Георги Марков градиха с донесени от тях камъни символични грамади пред истинския символ на падението на онази България от времето на живковия „възход“- пред монументите на окупационната червена армия в София, Варна, Велико Търново ( и другаде- не претендирам за изчерпателност).
Не знам колко голямо трябва да е камъчето, което да преобърне каруцата на пропагандата, особено на монументалната, теглена от местния троянски кон на Русия и СССР, но тези „дреболии“ , както се вижда от запора над армейското озвучаване на живковизма в Правец, не остават без последици. Най-малкото можем да кажем, че година след възстановяване на гражданската съпротива срещу Монумента на окупаторската червена армия (МОЧА) в София мълчанието по въпроса е разбито. Статуквото-също. Доскоро изпълнените с презрение и надменност защитници на МОЧА, подучвани от оценките на руския посланик Исаков за протестиращите като „маргинали“, се отбраняват вече с все по-нелепи аргументи. Започнаха да ни убеждават, че въпросната съветска символика и изразената към нея благодарност всъщност се отнасяла за освободителната роля на СССР изобщо, а не за България. Което е спукан още преди надуването балон не само заради десетилетното духане на пропагандата за стърченето му над София и страната, но и заради факта, че за реално загиналите десетки хиляди български освободители на Европа, воювали срещу кафявата чума под командването на червената армия, практически няма и помен от преклонение и благодарност- да не говорим за благодарност към освободителите на Европа от западен, несъветски тип…
И понеже става дума за „дреболии“, които си заслужава да забележим и отбележим, да добавя и още една. Доживяхме да прочетем във в. „Труд“ признанието, че „честните частници“ имат вина за дългогодишните манипулации, допринесли за носталгията по живковизма. И в. „ 24 часа“ призовава по този повод колегите да престанат да говорят и да пишат за Живков като за бащицата Тато. Както се досещате, поантата тук не е в това, че в тези издания се критикува самият Живков. Това и „баба“ знае. Например бабувалият на преврата срещу Живков негов съратник и подчинен Луканов, както и кръгът му от приближени пропагандисти, в началото бяха дори прекалили с демонизирането на диктатора за отвличане на вниманието от същинския провал на самия комунизъм и трансформирането му в успех за посветените в конспирацията по капитализиране на наследството му в ръцете на тесен кръг посветени. Забележителното послание, закодирано днес във вестникарското признание, е че май наистина е настъпил краят на епохата на всесилните медийни величия от началото на 90-те години, щом в създадените и управляваните от тях близо 20 години издания днес вече е възможно да се каже истината за ролята им на „честни частници“, за каквито сами се бяха обявили.
А какво си мисли „болшинството“ за броя на камъните на протеста, за скъпернически процедилото се признание за ролята на пропагандата и други подобни “дреболии“- това е проблем на болшевиките. Свободните хора, ако не са бройлери от люпилнята на фалиралата фабрика за комунистически мечти, не се интересуват от бройката, а от съдържателността на символиката. Това ги прави свободни и тъкмо свободата е целта, която побеждава, с каквито и средства да оправдават нейното потискане.
Иво, направо ме разплака този текст, не заради друго, а защото последните два дни показаха, че най-после всяко усилие има смисъл, че имаме глас и че вече не сме натикани в ъгъла. По тази конкретна тема имам предвид. И също, че вече медиите са длъжни да се съобразяват и да имат предвид неформалните медии – блогове и ФБ групи. Което значи – край на медийния монопол. Просто е признание за това, че гражданите са фактор в държавата. А ти си от хората с най-голям принос за това!
Interneta postepenno shte otsee zdravoto ot bolnoto v BG mediinoto prostranstvo, tova e samo vupros na vreme i mobilni tehnologii.
Една идея,за която в моментя поне нямам информация как може да се осьществи (че сегашната законодателна и изпьлнителна власт няма да я поеме – това ясно).
Да се обединят празниците 6и септември и 7и септември; дьржа да не сьм грешно разбран: на 07.09.1940 според Крайовската спогодба Южна Добруджа е вьрната в границите на Бьлгария, ерго това е част от Сьединението
Г-н Инджев, вижте как разсъждава един млад журналист от в. „Дума“! http://avtorski.pogled.info/article/23613/Zashto-vinagi-shte-haresvam-Deveti-septemvri#comments
Това са снимки от “Грамадата” в София, пл. “Течна дружба”, МОЧА:
https://picasaweb.google.com/102129902214792160705/Gramadata07092011
Не само 100 годишнината, а 200 годишнината на ТАТО ще честваме,като сме имали таквизи премиери
от Simeon Novakov на 08 септември 2011 г. в 14:40
“Ето кои са били премиери на България от 1944 г.1.Кимон Георгиев-превратаджията.2.Георги Димитров-советски гражданин.3.Васил Коларов-советски гражданин.4.Вълко Червенков-советски гражданин.5 Антон Югов.6.Тодор Живков-два пъти е искал да станем советска распублика.7.Станко Тодоров.8.Гриша Филипов-советски гражданин.8.Георги Атанасов.9.Андрей Луканов-тоже советски гражданин-всичките без Кимончо са комунисти.10.Филип Димитров-СДС.11.проф.Беров.12.Ренета Инджова.13.Димитър Попов.14.Жан Виденов-комунист.15.Стефан Софиянски-СДС.16.Иван Костов-СДС.17.Цар Симеон втори.18.Сергей Станишев-советски гражданин.19.Бойко Борисов-комунист.Така,че на др.Флоров хич не му пука да си приказва каквото му е на сърцето.Та от тези 67 години само 4.5 г.СДС е бил на власт.”
Само така ПСА ще изчезне затрупан от камъните на “народната вяра,надежда и любов безгранична”Но дали аркадашите т.е товаришчите на др.Шаренкова няма пак да го почистят в късна доба,като “нашата полиция ни пази”Нали Веско Маринов песен някаква такава пееше в захлас.
http://www.dnevnik.bg/novini_ot_vas/2011/09/08/1151706_v_pamet_na_georgi_markov_i_hiliadite_bulgari_pogubeni/
Не съм убедена, че “честните частници” са допринесли особено за носталгията. Никой не си зададе въпроса, как и откъде се пръкнаха те. Един ни разправяше, че започнал от едно мазе с една машина и виж ти – станал голям издател с цяла прес-група! И до ден днешен търпим глупостите му, вместо да го поставим на място! А вестниците му се купуват. Това в нормално общество е невъзможно!
За носталгията си има обяснение и то не е особено лицеприятно за нас! Няма данни също, колко точно българи са искали промяна на 10.11.89. Това е много важно! Помня съвсем ясно, че на първите свободни избори в Унгария, комунистите взеха 4 % , а у нас бяха над 40 и комунистите спечелиха. Били фалшифицирани. А ние какво направихме? Нищо! И все пак 10 пъти разлика е невъзможно да се постигне чрез измама! Трябваше да минат 10 години за да паднат под 40 %. Дори след кошмарната “луканова зима”, СДС спечели изборите само с 1 % разлика! Затова и днес сме в това положение! Да, в. “Труд” вече няма онзи тираж от над 500 000 бр.!! Но разлика няма. Българите ИСКАТ да четат онова което им пишеха и продължават да им пишат вестниците днес! Сиромахомилството и паническия ужас, че може да се живее нормално и по-добре, са в основата на носталгията. И разбира се нихилизма. Прости, примитивни, бедни и естествено – РАВНИ! Това е то! А “честните частници” си изпълниха задачата, която никак не беше трудна! И да не забравяме някои муцуни от телевизията! Те така допринесоха за опростачване на обществото, както нищо друго в нашата история като народ! Като деца казвахме:
На хора с празни кратуни – за пример служат маймуни!
Жалко е само как ни послужиха на нас!
Носталгиците да не забравят:
При Тошо имаше луканка. Салам по 2-3 лева, а хляба струваше 30 стотинки. А какви консерви правехме! Вафли и лимонада. “Златна есен” и “Кума Лиса”. Швепс “Ананас”. И боза. А сиренето и кашкавала!! Работа за всички. Нямаше престъпност. Е…ех, че време беше само!
Ето и стихче определящо равнището ни:
Тошо царуваше – народът пируваше!
Желю пътува – народът гладува!
Скъсахме с Русия – тръгнахме по просия!
Жалко е!
Ей,може ли така,бе! Где го бат Бойко?Що не е в Правец-нъл толкова аресваше Тато-бащицата,ама шубето е голям страх.Хитряга е той.Не го гледайте,че е толкова прост,той знаете ли колко е загубен.Ама май,че не е, а ние сме прости и загубени.В това ни е проблема може би или едвали не.
Г-жо Маринова споделям вашето мнение
Вчера прегледах българските онлайн медии! В интерес на истината никъде не се споменаваше за честването 100 годишнината от рождението на Тодор Живков. Даже в http://www.dnevnik.bg/ на първа страница в рубриката “Истории на деня” бе публикувана снимка на Георги Марков. Към това като прибавим отдръпването на политици, барабар с военния оркестър, означава, че сме чути!!! Всеки по своему изрази възмущението си от тази, меко казано, гавра с погубената младост и паметта на няколко поколения, изстрадали хроничния дефицит на избор в живота.
Дълго се заблуждавах, че единственото лекарство за България е смяната на поколенията. Едва ли не като в шоковата терапия. Рестартират ти мозъка и започваш наново. Но не съм бил прав. Социалната памет на обществото не трябва да бъде изтривана, защото това е нашият идентитет – от къде сме дошли, през какво сме минали и какво сме станали. И това всеки трябва да го знае, но без да бъде изкривявано. И в това е приноса, поне за мен, на Иво – в съхраняването на истината в нашата памет… и това съвсем не е малко;)))
Месец Септември винаги е бил благодатен на празници за комунистическите простаци! Като изключим 6 и 22 Септември (Съединението и Деня на националната независмост – и срещу двата акта Русия е против, дори си отмъщава), през останалите дни, русофилите и комунягите прануват на празен тумбак. На 7 и 11 Септември празникът им е двоен, рождения ден на страпа Живков и българския чадър срешу Георги Марков. А на 11 червените простаци ще вият от русофилски възторг – смъртта на Георги Марков и атената срещу Световния търговския в Ню Йорк.
към РОСЕН
Може би за определени онлайн медиите сте прав, но за сметка на това на 7 септември всички национални ТВ медии вкл.и БНТ през целият ден отразяваха честванията в Правец и предавания свързани с личността на Т.Живков. А що се отнася за убииството на, според мен единствения български истински дисидент и голям творец и интелектуалец ГЕОРГИ МАРКОВ не бе спомената нито дума!! Аз лично в този ден, гледайки и слушайки тези предавания, изпитах срам и угризения за това, че съм българин и че се отнасяме по този начин към паметта на такива велики българи.
до инж.Симеонов
За телевизиите не мога да споря, но даже онлайн издания като Труд, 24 часа нищо не споменаха, а вчера по Дневник, който е в един портал с Капитал отново беше публикувана на първа страница снимка на Георги Марков, този път от честването му на 7 септември пред паметника на съветската армия, ако не се лъжа.
А иначе напълно споделям чувствата Ви!