Както писах преди година, българските русофили се веселят от сърце на 11 септември, когато целият свят си спомня ужасът от масовото убийство на невинни хора в САЩ на същата дата. Вероятно е съвпадение…Като съвпадението на убийството на Георги Марков с рождения ден на Живков.
Таза година обаче нещо става. Да не би да ме „четат“ и да са си взели бележка в небивал изблик на политическа коректност спрямо съюзниците на СССР от Втората световна война? Преместили са празника на 10 септември, т.е. днес. Но това е нищо- ако сравните данните за предишните им празненства, излиза, че броят на веселящите се край язовир Копринка рязко намалява- близо три пъти. Ето какво се хвалят русофилите за бройката си в предишни години:
20 000 на събор на русофилите край “Копринка”
13 септември 2008
София, България
Близо 20 000 души от цялата страна се стекоха край язовир “Копринка” за Петия национален събор на русофилите, предаде кореспондентът на БЛИЦ в Стара Загора. Проявата е под патронажа на президента Георги Първанов и е организиран от Държавната агенция на горите и Националното сдружение на русофилите в България.
От сдружението на русофилите смятат, че срещата е особено важна. „Тъй като под натиска на САЩ Грузия извърши провокация, която засегна Русия, ние помагаме на правителството ни да съхрани добрите ни отношения с тази страна”, обясни Георги Захариев, който е председател на казанлъшкото сдружение на русофилите.”(БЛИЦ)
Както виждате- помагат хората на Русия да се отбранява от Грузия и на българското правителство да си мълчи за побоя, който отбраняващата се Русия нанесе на малката православна, освободена от турско робство с руско оръжие кавказка държавица. Но това си го знаем. Бройката, бройката е важна! Потвърждават я и други, позовавайки се на организаторите на русофилщината.
В Казанлък ще се проведе пети национален събор на русофилите
13 September 2008
Казанлък. „Сдруженията на русофилите винаги са били извън политическото пространство. Срещата тази година е много важна, тъй като под натиска на САЩ, Грузия извърши провокация, която засегна Русия”, заяви Георги Захариев, председател на казанлъшкото сдружение на русофилите, който допълни, че са засегнати отношенията между Европейския съюз и Русия, НАТО и Русия и България и Русия. По думите му, добрите отношения между страната ни и Русия могат да бъдат съхранени от сдруженията на русофилите. „Така помагаме на правителството ни да съхрани добрите отношения на България с Русия”, коментира Захариев. Той посочи, че на събора тази година се очаква да пристигнат не по-малко от 20 000 души. Такъв бе броят на приятелите на Русия и миналата година, които се срещнаха край Казанлък.
Агенция “Фокус”
Видно е от хвалбата, че и през предишната 2007 г. цели 20000 русофили са се веселили „извън политическото пространство“, но със загриженост за ЕС, НАТО, Русия и дори- за България. Обаче язовирът на русофилството изглежда май е източен междувременно. Да не би да става дума за прословутото българско нагаждачество и след тройната коалиция веселяците със съветски знамена ( виждат се по снимките от съборището им) да са попресъхнали в ентусиазма си? Поне така изглежда по отношение на бройката от следната днешна информация:
Между 7 и 10 хиляди русофили се събират ежегодно на събора край язовир “Копринка”
Агенция “Фокус”
Казанлък. Националният събор на приятелите на Русия събира ежегодно между 7 и 10 хиляди русофили край язовир „Копринка”, Казанлъшко. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” зам.-председателят на Национално движение „Русофили” Пенчо Зулчев. Тази година Националният събор ще се проведе на 10 септември. Зулчев посочи, че очаква над 133 общински организации да отидат на празника.
Той добави, че на събора винаги емоцията е много силна. „Донякъде то е като противовес на другата посока, че напоследък Русия се размахва като плашило за всичко – за енергийна зависимост и за какво ли още не”, смята Пенчо Зулчев. +
Ха, сега де! Кой лъже за „предишните години“ – Захари Захариев, че се сбирали по 20000 русофили на български кебапчета, или кебапчийницата не е била чак толкова многолюдна, както твърди днес със задна русофилът Зулчев? А може би кебапчепотокът е намалял пропорционално на международните цени на петрола и във връзка с изтънялата кесия на спонсори, като „Лукойл“? Кой знае, тя руската щедрост се е разпростряла на една шеста от земята и няма нищо против да глътне още един териториален залък, така че е излишно на подозираме Москва в стиснатост. За своите там не е им се свиди!
Освен това, както личи от информацията, сред организаторите е имало българско държавно участие. Така че митингът край язовира( „противовес на другата посока“, т.е. на съюзните отношения на България със Запада), който обаче бил „извън политическото пространство“, ще го има, макар да показва тенденция към намаляване дебита на възторга в условията на правителство, което нещо се дърпа за АЕЦ „Белене“ и други подобни руски тояги на любовта към България.
Сигурно е, че ще попадна в цензурата, но е важно да го прочетете Вие, г-н Инджев! Едно време ни принуждаваха да отбелязваме чужди празници и събития, радостни и трагични, но нямащи нищо общо с нас! 7-ми ноември, годишнини на др.Ленин, някой си 9-ти май(измислен по Хрушчово време), масови “мероприятия” в защита на разни кретени по широкия свят, крясъци срещу диктатори и агресии против “братски” народи! Аз не съм герой, не съм репресиран! Но навремето ме изключиха от ДКМС, защото не присъствах на поклонението организирано за смъртта на др.Черненко и като обяснение отговорих, че не съм сметнал за нужно! Ако не беше дошла промяната, аз не бих могъл да следвам, а и е било възможно да ми се случат още по-сериозни неща! Не си мълчах!
Моля Ви, нека не създаваме задължителни идеологеми! Свободата на съвестта е неограничена! Не съм длъжен да се съобразявам с 11.09.! И това няма нищо общо с човещина, морал или правилна политическа ориентация. Да не говорим за неизяснените докрай събития от този ден. Целият свят НЕ си спомня! Помнят журналистите, политиците и медиите, които ни натрапват своите гледни точки. Това е морален шантаж! Който не е съгласен е екстремист! Слушаме само за САЩ, Русия, Израел, ивицата Газа, Иран и Афганистан. Какво става в Канада или Аржентина е без значение, освен природните бедствия, естествено.
През 2001 г. имаше ден на световен траур. Което имаше добре пресметнат политически замисъл. Сега пък 10 години. После 15, 20…? Докога?? Това ли е най-важното или най-трагичното събитие за 21 век? Или са прави онези, които твърдят, че това е идеологическата основа за външна политика на САЩ през следващите 50 години, колкото има от 1945 до 1989, когато падна Берлинската стена? Има логика!
А празнуващите русофили намаляват и по естествени(биологични)причини и един ден изобщо не ще ги има!
Към Martin Zahariev:
От една (само)иронична реплика за това, че ме били послушали като съм обърнал внимание на “съвпадението”, градите цяла тирада. Това ли е акцентът? Някъде да съм казал, че сте длъжен ( или някой друг) да правите нещо на 11 септември? Сам си създавате теза, на която да опонирате.
А за Канада сте прав, не произвеждат достатъчно новини , които да предизвикват извънредни включвания на световните телевизии.
Едно време водещите новини на “Работническо дело” и останалите т.н. медии бутаха на първо място изумителното постижение на краварката кака Пена, която си свършила работата. Но това време отмина ( поне в това отношение).
Какво точно идеологемско има в това да не се забравя 11.09? За разлика от русофилистиците никой никого НЕ задьлжава траур,чевстване или други “мероприятия”.Има тьнка,но огромна разлика в това да НЕ забравяш някои дати и в това да манифестираш, празнуваш или траурничиш някои дати.
Апропо,45 год. цяла Европа използваше САЩ не само за противовес(баланс),а и за ЕДИНСТВЕНА защита от СССР и световния комунизьм.Щом цял континент и сьюз от 17(тогава) дьржави са намирали подкрепа и защита “земя,като една човешка длан” откьде по-точно да има подкрепа и защита (особено като се има впредвид как бе изтьргувана Украйна неотдавна)?
Много ми е любопитно едно бързо социологическо проучване какъв отговор ще даде на въпроса какъв процент от сборуващите се русофили на каква партия симпатизират.Или бъпросът би бил прекалено риторичен?
Да припомня, че за влакове които пристигат по разписание, новини няма как да се породят. Това по повод споменатата Канада. Колкото до Аржентина, когато е трябвало, държавата банкрутира в началото на века новините оттам бяха водещи за всички.
За статията, още веднъж поздравления за автора. За съжаление, нашите пишман русофили които по начало са 100% съветофили, нека да ги попитаме дали Солженицин примерно го смятат достоен син за “матушката” направиха така, че отблъскват хора като мен. Обичам руската литература, руските филми, музиката им, оценявам постигнато в “усвояването” на космоса и т.н. но като стане реч за Русия на първо място ми изплуват в съзнанието двата лилипута. Докога ще е така, когато по всичко изглежда догодина ще си менкат постовете, не знам. За това и Русия, страна със страхотни дадености продължава да тъне в духовна и материална мизерия за огромното мнозинство от поданиците си.
Много точно г-н Захариев е посочил, че ПРАЗНУВЩИТЕ русофили намаляват по естествени (биологични) причини. За зла чест на модернизацията на България НЕПРАЗНУВАЩИТЕ, с реален ефект върху икономиката, русофили нарастват непрекъснато – тихо и с публични клетви за Европейска ориентация. Много проста задача е да се отговори защо пропорционално на развитието на “специфичния модел” на Руска демократизация модернизацията на близката до Проливите България показва все по-малко признаци на живот.
Господине Инджев,
1. Не мож ви стигнат кладенците по софийска околия да носите вода и пак няма да убедите никого, че атентатите на 11 Септември, за които проливате сълзи, не са дело на самите американци. Достатъчно е да разкажете баснята как е намерен паспорта на един от атентаторите цял – целеничък и чисто новичък в развалините на кулите – близнаци.
2. Тероризъм и жертви на тероризма има и в Русия – взривовете в Москва на жилищни сгради, драмата в Беслан, завземането на болница от чеченци в Будьоновск, вземането на заложници в московския театър по време на представлението Норд-Ост – странно, защо не ги споменавате тях?
3. Харесвам мисълта Ви, лошото е, че е прекалено еднопосочна – все на Изток. Може би за компенсация, Вие си знаете по-добре.
Към Ягода:
Подписването с името на един от най-отвратителните палачи на Сталин, когото дори и правоверните болшевики мразят, е проява на чувство за “хумор” от рода на това да се прави радостен макрад на масов гроб с жертвите му
Не е за учудване за един “Ягода” и “малкият пропуск” при споменаването на атентатите в Русия: взривяваванто на жилищни блокове в Москва и опитът това да се повтори в Ростов ( разкрит случайно от непосветени милиционери), което се оказа дело на режима на Путин и неговата ФСБ, която ги приписа на “чеченците”, но беше демаскирана от Литвиненко, убит от копоите на ФСБ в Лондон за отмъщение. На вълната ( взривната) от този свинщина Путин обоснова стоварването на руската военна мощ срещу миниатюрната Чечня по пътя си към президентската власт.
Толкова по въпроса за това кой какво “не споменава”. Каквото и да спомена, винаги ще се намери още за споменаване (за онези, които искат да се заяждат). Неспоменаването на нещо ( в случая не е тема тероризмът изобщо, а конкретен казус) не е аргумент срещу споменавенето на друго…
Но понеже не споменавате тъкмо московските атентати в списъка с терористичните акции в Русия – сам се изобличавате по собствените си критерии.
Поздравления за отличния текст
Онези русофилистици не мога ги разбера,обаче да си избереш Ягода,Берия или друг изрод за псевдоним си е 101% болен мозьк.Те такива болни мозьци карат човек (понякога)да смята че това евгениката и методите им имат някакво оправдание
“Поздравления за отличния те_ст”
ех тоя гугъл пак грешен превод.
Специално за советофилите – откъс от “Децата на Арбат”.
“Пьотр Кузмич разказваше добродушно — нали и на следователя търсели отговорност.
— Добре де, аз съм търговец, лишенец, ами какво са виновни децата? Да не са си избирали бащата и майката? И те искат да живеят, като другите да стават пионери, комсомолци, а ги гонят отвсякъде. Малкият, Альошка, му сече пипето, отиде в Москва, нареди се в завода, изпраща ми вестник: „Аз, еди-кой си, скъсвам с баща си, нямам връзки с него.“ Мъчно ми е. Гледал си го, поил си го, хранил си го, а сега — отричам се. Ама какво да прави, няма как другояче. Пък и наистина смяташе, че е вредно да се търгува, от чужд труд, викаше, живееш… Я вземи поразвърти в дюкяна бъчвите с безира или лемежите, или сандъците с пироните, та ще видиш какъв е трудът ни… Ама хайде! Влезе Альошка в института, решил да учи за агроном, той си обича земята. Живее в Москва, в общежитие, а жената по цели нощи не спи — гладувало детето. Изпратих една трийсетачка, той я върна — идеалист… Добре, щом си идеалист, стой си гладен! Да, ама сърцето на майка му пак се къса, изпратила му по земляци парче сланина, домашни млинове, поръчала да не казват, че са от нея. Земляците отишли в общежитието, Альошка го нямало, оставили му пакета на нощното шкафче, там до всеки креват имало нощно шкафче, четирима живеели в стаята. Идва си Альошка, гледа пакета — кой го е донесъл? Земляците ти го донесоха, обяснили му. Не, рекъл, това е от родителите ми, ще го върна. А момчетата му рекли: защо ще го връщаш, ще я изядем тая кулашка сланина — млади момчета, яки, пък гладни. Излапали те и сланината, и млиновете. А после един от тия, дето лапали млиновете, да вземе да пише в ядката, че моят Алексей получава колети от родителите си, демек излъгал е, че е скъсал всякакви връзки с тях. Изключили Альошка от комсомола, от института, пак работи в завода. От своите се отрече, а тия, дето се прилепи за тях, пък от него се отрекоха…
— Сто пъти сме го слушали това — прекъсна го Михаил Михайлович, — гледайте си картите.
— Защо да не разкажа на момчето — кротко възрази Пьотр Кузмич, — може и на него да му е интересно. Живи ли са родителите ви?
— Живи са — отговори Саша.
— Нищо ли не им направиха?
— Защо да им правят нещо?
— Ако искат, ще намерят защо. Пък и тъй, мигар им е леко: синът им е на заточение. По-лесно ще им е сигурно те да са в Сибир.
— Криво жалите децата си вие — укорно издума Михаил Михайлович, — изпратили сте му храна, та сте му съсипали живота. Нямало е да умре без вашата храна, другите студенти как живеят. С право се отричат от нас — ние сме свършени хора. „Революцията е локомотивът на историята“, сгази ли ви, примирете се!
— Излиза, че и синът не е син, и бащата не е баща.
— Точно така — все по-раздразнено продължи Михаил Михайлович. — „Почитай баща си и майка си“ — това е от бога, а бог на никого не е нужен. Тяхната религия е равенството. И така ще стане навсякъде, ще направят световна революция и ще изравнят всички.
— Пресилвате с вашата световна революция — намеси се в разговора Всеволод Сергеевич, — самите болшевики се отказаха от нея. Държавата — ето религията на руския човек, той тачи царя като бог. И се подчинява. И не иска никаква свобода! Свободата би се превърнала във всеобщо клане, а народът иска да има ред. Предпочитам не Степан Разин, не Емелян Пугачов, а Ленин, дори Сталин.
— Тъкмо затова сме тук я.
— Да. А при Стьопка или Емелка щяхме да висим на някое дърво. Болшевиките спасиха Русия, запазиха една велика държава. При тъй наречената свобода Русия щеше да се разпадне на части. Новият самодържец укрепва Русия — чест и хвала нему, пък после каквото даде господ.
— Държавата трябва да защитава своите граждани, а вашата държава воюва с тях — каза Михаил Михайлович, — с мен, с вас, с Пьотр Кузмич, воюва със селянина, на който се крепи държавата, дори ето — той кимна към Саша — и със своите воюва. Аз съм руснак, и аз съм за Русия, но не за такава Русия.
— Друга не ще да има — засмя се Всеволод Сергеевич.”
ТРУДНО МОГА ДА СПОМНЯ – АВТОРЪТ НА ГОРЕПИСАНОТО – ТЕЖКО СЕ ЧЕТЕ ДОКРАЙ – ПО ВРЕМЕ НА ЖИВКОВИЗМА – КЪДЕ БЕШЕ. КЪДЕТО ДА Е БИЛ – ТОЙ Е – И ОСТАВА – ПРОДУКТ НА ЖИВКОВИЗМА – МОЖЕБИ С ПЕРФЕСТЕН АНГЛИЙСКИ – И ОЩЕ ПО-ЗЛЕ ОТ ТОВА . . .
До горния.
Да ти припомня: “Анатолий Рибаков (руски Анатолий Наумович Рыбаков) е руски писател, романист. Известен е със своята антисталинистка трилогия “Децата на Арбат”.
Анатолий Рибаков е роден в град Чернигов (дн. Чернихив, Украйна). На 5 ноември 1933 г. е арестуван от НКВД и осъден на 3 години заточение в Сибир за контрареволюционна агитация и пропаганда. След края на заточението, тъй като нямал право да живее в градове с паспортен режим, се скитал из Русия. Работел там, където не се налагало да попълва анкета. От 1941 г. е в армията. Участвал е в боеве на различни фронтове, като се почне от отбраната на Москва и се завърши със щурма на Берлин.”(Уикипедия)
Сега спомни ли си, продукт на храносмилателната си система?
Категорично се разграничавам от хора, като представящият се с името Ягода!!! Освен всичко, не е бил особено умен, след като не е прозрял собствената си съдба! Както и наследникът му.
Не коментирам причините за 11.09.! Всеки сам да си съставя мнение и да не занимава другите! А на Изток гледаме, защото безобразията там са без аналог в човешката история изобщо! Каквото е общественото равнище, такъв му е и тероризмът! Съшит с бели конци.
А SIMEON не е проумял нищожната разлика между насилствената политика и самоналожената такава от лицемерие! Когато някой полага усилия нещо да не се забравя, има изгода от това! Идеологемите са религиозните догми в политиката! Както църковните институции паразитират върху догмите, така политиката търси оправдание в събития, институционализирани в оправдание на определени действия, нещо като запушалка за уста на критиците!
Другарю ХЕМИ ВАРНАЛИС, руснаците сте толкова тъп народ, че цял живот да прекарате в България, НЯМА да научите правилен български език!!! Няма нито едно изключение!!!