Голямото дърпане на Стефан Данаилов от номинацията за кандидатпрезидент го понижи в кандидат за вице. Но в червените среди си го харесват и в тази снишена до възвишеността на снизходилия ( да уважи молбата на другарите) роля. Направо са в еуфория. Надпреварват се да го хвалят като „любимеца на народа”, което всъщност е поводът да се върнем крачка назад и да се огледаме при това завръщане и пресичане на червения светофар рачешката.
Нищо не е в състояние да помрачи радостта от кандидатирането на Любимеца. Да беше друг, щяха да го изядат с парцалите, че се оказал баща на незаконен син, както компроматно ( но оказва се – основателно) беше изобличен Данаилов. Нещо повече, той си призна, но и това му се приписа като плюс към образа на любовника с партизански ореол.
Как така стана възможно да се имплантира в демократичното ни съвремие мухлясалият творчески продукт с неговата партизанска фабула, доста примитивна като мизансцен, изказ, актьорска игра, режисура, озвучаване ( да, позволявам си да смятам така), идеологически и житейски „правдини”, внушавани от един пропаганден филм от апогея на комунизма?Дори в моето юношество, когато бяхме далеч от осъзнаването на цялата уродливост на комунистическата пропаганда, долавяхме фалша и инфантилната героика на повествованието. Без да претендирам това да е било „дисидентска изява”, помежду си се подигравахме с реплики от „На всеки километър”. Особено популярна беше гаврата с екзалтирания гимназист от сериала, който непрекъснато призоваваше партизаните да нападат. Та и ние така: „другари, аз предлагам да нападнем”, хилехме се ние в междучасието, носейки се в галоп по коридорите към мармаладените кифли в бюфета.
Беше ни смешно. Актьорът Григор Вачков например изгради характерен образ и всеки път, когато пристигаше под прозорците да на приятеля си Радичков ( мой съсед от първия етаж в онези години), ние се събирахме да го зяпаме и да слушаме неговото характерно провикване от улицата: „ Данчооу, Данчооу”. И съответно го имитирахме. Но като цяло „ На всеки километър” за нас беше пародия, комедия.
Много години по-късно разбрах, че другият ми съсед, живеещ срещу вратата на Радичкови, сценаристът на сериала „На всеки километър” Кюлюмов, е бил основател на добре известното днес 6-то управление на ДС. А бяхме съседи, защото в жилищния блок бяха настанявали Кюлюмов, Радичков и баща ми двайсетина години по-рано като колеги от вестник „Вечерни новини” .
Може да изглежда дребно или дори дребнаво, но не спирам да се учудвам, как е възможно ние, още деца, да сме схващали (при цялата си обремененост от изнасилването на подрастващите ни мозъци в затворената комунистическа система) пародийния характер на тоталитарния екшън, замислен иначе като прослава на партийните подвизи, а в днешно време това да не е ясно на толкова много хора?
Нямам друг отговор на този въпрос, освен един: огромни усилия бяха положени междувременно да се втълпи на хората в България, че всъщност тоталитаризмът не е бил чак толкова лошо нещо. По времето на културния ни министър Данаилов държавната телевизия не просто въртеше до втръсване „На всеки килиметър” с неговото младежко участие за опресняване на носталгията по комунистическата героика, но и в добавка ни сервираше образа на министъра като участник в рекламен партиен клип, отново базиран на „легендарната лента”, озвучавана с музиката, дежурна по митингите на БСП.
И днешният министър на културата Вежди Рашидов всъщност не е много по-различен от предишния Стефан Данаилов. Той готви откриване на музея на тоталитарното изкуство, което министърът рекламира с добре позната теза, че навремето не всичко е било лошо. Някой да спори, че да се рисува и да се правят скулптори е лошо? Няма такъв, но Рашидов, бидейки сам част от целия този маскарад по маскиране кривиците на правоверното изкуство от онова време, се готви да открие музей в прослава на майсторлъка ( както сам би се изразил, обича той такива занаятчийски думички) на творците да се изявяват в прослава на строя, макар формално музеят да е реплика на подобни начинания в други държави, където експозицията има изобличителен характер.
Те са наистина на всеки километър, каквито и магистрали да градят и да се правят, че се карат много по въпроса кой колко точно километра е построил. Това е „изкуство”, побиращо се в следната компилация от „народната мъдрост”:
„Градил Илия килия…
Погледнал се- пак в тия…”.
Ох, аман, аман…
Битуваше и друга пародия: “На всеки километър” – дъжд, мъгла и ветър”. Ама – на. Трябва да се стягат оределите редици. Не върви да ги мобилизилаш с:
комунисти-частници;
комунисти-бизнесмени;
комунисти-банкери;
комунисти-милионери;
Затова Златевци, Герговци, Овчаровци, Миковци и прочие ще се снишат, за да извиси ръст комунистът-“партизанин”.
Казал го е проф. Брадистилов: “Докато има говеда ще има и касапи.”
🙂
Най-доброто описание на характера на истинския Стефан Данаилов е ролята му във филма “От нищо -нещо”!
Изумително точно авторите на филма са се сетили да му дадат да изиграе себе си!
И този -знаете какъв герой -да го предлагат като тяхно лице!
Наистина удариха дъното !
Дано отчаянието им на незадоволени садисти не ги принуди да посегнат пак физически на собствения си народ!
……….не спирам да се учудвам, как е възможно ние, още деца, да сме схващали пародийния характер на тоталитарния екшън, ………….
Струва ми се това чувство беше широко разпространено , но никой не можеше и несмееше да пикае срещу вятара.
Дори нещо повече -имах близки състуденти синове на наи-висшия ешалон които псуваха и виждаха фалша на системата, но само до тук.
Други висши полицай (само пред мен) жестоко псуваха и се възмущаваха от системата но също само до тук.
Системата беше изключително жестока, а
младите сега не знаят почти нищо за това.И на това разчитат комунистите сега.
На последък в българското обществено съзнание стават неща, които ме шокират. Неща като “честването” на 100 годищнината от рождението на Тодор Живков, еуфорията по телевизия, вестници и радио от кандидатурата на “бате Серги” и представянето на Първанов като супер успешен президент ме карат да си давам сметка и да се страхувам от това колко лесно е в България да се нарече черното-бяло, лявото-дясно и злото-добро, както в онази песен на Pink Floyd:
“Black and Blue
And who knows which is which and who is who
Up and Down
And in the end it’s only round and round and round”
Не че на други места по света това не е ставало, и не става, но в България поради липса на обществен морал и ценности, манипулацията на обчеството е особено лесен и дефиниран процес. Рецептата е проста: малко носталгия по миналото, малко страх от бъдещето и няколко кебапчета. Моля ви български хора – събудете се! Тодор Живков остава в историята като единственият диктатор в България, “На всеки километър” беше плитка комунистическа пропаганда, която от днечна гледна точка може да бъде гледана като комедия, а Първанов е дребен селски интригант стигнал до президенството благодарение на точно такива манипулации. Бългаски хора, стъпете на Христянските морални ценности, обърнете се към Господа и прогледнете ясно на зад в миналото и на пред в бъдещето!
Професор Еленков (за тези които не знаят-математик на световно ниво,който отказал академична степен заради изискване за партийно членство което пьк не пречеше да бьде канен да изнася лекции в Оксфорд) едно време на изпит скьсал почти целия поток.За отмьщение студенти нарисували карикатура: Професора с касапски нож,а на тезгяха студенти вьв вид на овце.Залепили карикатурата на вьншната страна на вратата и зачакали отстрани да видят реакция.Професора,излязьл,на заключване видял карикатурата,подсмихнал се,извадил химикалка,написал нещо и си трьгнал.Студентите после притичали да видят какво има написано.
“Докато има овце,ще има и касапи”
Промиването на мозьци е било систематизирано,научно обосновано и развито от Гьобелс.Неслучайно след 09.05.1945 цялата научна литература от този институт е била пренесена в Москва.Досега СССР и “по-малкият брат” си прилагат знайни и незнайни методи за “промиване на мозьци” с една-единствена цел: Знаят че докато има овце те ще са касапите.
Самият Стефан Данаилов много добре разбира качеството на този сериал и мисля, че би се съгласил с всяка дума от горните оценки! Е, не публично разбира се! Но веднъж се опита да се противопостави на поредното му излъчване, което е показателно. Иначе остави и добри, запомнящи се образи в киното. Като в “Дами канят” и “От нищо-нещо”. Виж, в политиката се орезили! Не му беше там мястото, но може ли да откаже на любимата си партия?
За телевизията е виновна другарката Уляна Пръмова! Тя ще се запомни като най-идеологическият и директор и с най-сервилна политика към “Позитано”20. Особено близка с Гоце, придружавайки го в повечето задгранични пътувания(включително и безцелните)и със запазено място в правителствения самолет, тя изигра добре отредената и роля и изпълни блестящо партийните задачи! Познавам добре цялото семейство на Уляна. Много добре. Винаги верни на партията!
Нека си държат Данаилов. Комай единственият им капитал пред разтапящите се от умиление червени бабички.
Комунизмът унищожи връзката на хората със земята, взе им собствеността, разкъса здравите семейни връзки и ликвидира вярата в Бога.
Постоянното нямане и физическите и психическите репресии бяха неотменима част от социалистическия рай, но най-големите поражения са всъщност другаде.
Още в първите години след 9 септември 1944-а бяха избити много знаещи, мислещи, можещи българи, още повече бяха пречупени с интерниране, затвори, лагери, систематичен тормоз, лишаване от работа, от нормален живот.
Това лиши нацията от водачи, сплаши масата, която беше жестоко приучена на подчинение и лицемерие, за да оцелее.
Настани се морален релативизъм. Вече добро и зло не беше онова, което е осветено от Бога и времето, а това, което партията и другарят Тодор Живков кажеха. И понеже комунистическият морал е изврътлив, днес едно можеше да е добро, но на другия ден спокойно можеше да се превърне в зло.
Освен моралната развала, комунизмът нанесе и друга много тежка вреда: отучи българите да работят. “Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим” е нещо като поговорка от онези времена, но всъщност е приложима и към днешното време.
Насади страх, възпита поколения, които са приучавани да бягат от отговорност, да живеят в не-свобода, с трайното разбиране, че не отделният човек, а някакви други сили движат света.
Когато комунизмът най-сетне рухна, напред в политическите и обществените преобразувания излязоха не моралните водачи, каквито нацията все пак имаше, а по същество комунистически възпитани търгаши, лицемери, професионални доносници и шпиони, произведени в Тодор-Живковия калъп политици, общественици, журналисти и така нататък.
Затова и 22 години, откакто уж комунизмът си е отишъл, си я караме все така.
Великолепна статия, както и винаги до сега. Новото кандидат-вице на бсп – наследник на терористичната и винаги извън закона- бкп, партийният секретар на народния театър от времето на така наречения цинично социализъм, галеникът на ония малоумни същества, които ни управляваха( за съжаление ни управляват и сега), актьорът, който съсипа много човешки съдби на свои колеги, глезльото, който получаваше всички най-добри роли, получи шанс за нова роля. В предишното правителство му бе отредена ролята на министър на халтурата. Справи се чудесно. То не бяха ” На всеки километър”, “Черните ангели”, “Неочаквана ваканция”, и много други комунистически бози. Няма никога да забравя как от едно телевизионно предаване( мисля, че беше по националната телевизия ) Великият Гетсби плачеше и то съвсем не по актьорски , а от огромна злоба, че някои от неговите колеги не го харесвали и как той – ВЕЛИКИЯТ ще ги накара да му се молят. Бях виждал министър да плаче по телевизията само по време на правителството на ОДС ( по- точно транспортния министър след една жп катастрофа ), но да плачеш от злоба. Егати и държавата! Моята болна майка , която е на 75 години получава 116 лв. пенсия, а този най-заслужил глезльо на Републиката , който , ако се уреди до вице на президента ще получава огромна заплата за нищо правене, като едновременно ще преподава в театралната академия, ще снима високобюджетни криминални бози на прехода, а може би за разнообразие може да участва и в някои театрални постановки. Като сложим и висенето му при д-р Емилова за поредното отслабване, много ми е интересно как този комунистически гений ще може да осъвмести всичко това и да ходи редовно на работа! Егати и държавата!!!
По повод партизанските герои и сериали си спомних една среща-разговор на героя на НРБ иСССР Чочоолу с млади творци…Героят разказа картинно много подвизи,от които запомних един-как издебнал в корията един народен враг и собственоръчно го скопил…Садистът употреби точно тази дума!Но кой да помни тези подвизи?…Извинете,че не знам къде са кавичките.
Грешката в постинга е моя: проф.Брадистилов,не Еленков
Кандидатът за вице е по-неграмотен и от Ал Гор. На погребението на Радичков (ако не ме лъже паметта) собственоръчно бе написал “Збогом!”. Някой от вестниците ни го беше документирал, вероятно несъзнателно, като се замисли човек.
Страхотна статия, която ми показва странната и идеологически изкривена “социалистическа” действителност (поради възрастови ограничения почти нямам преки наблюдения). Но бих помолил коментиращите, не хвърляйте кал безразборно… Статията е достатъчно добра и няма нужда да я опошлявате с нецензурни и “жълти” коментари. Мисля, че авторът ни е насочил не към опозоряването на един актьор и политик, а към “фалшивата” роля, която е получил в този момент.
Към г-н Инджев: Не е хуманно, нито цивилизовано да се използва термина “НЕЗАКОНЕН син”. Мисля, че посланието беше ясно и без този фрагмент
Към emo:
В сълзливото си ( най-буквално) интервю тази сутрин по Би Ти Ви, покрай много подтекст , който смятам да коментирам, Стефан Данаилов подсъзнателно даде жокер и по тази тема. Не бил писал писмото си до Станишев, а го диктувал. Явно си е давал сметка за това, че писмото ще бъде развявано публично като реликва и е взел мерки този път да не се изложи с някое ново “збогом”.
Илия гради не килия, а “Стъклен дом” и изобщо не иска да се разделя с “тия”!
Към petermann:
Да, прав сте за “незаконния син”, може би трябваше да напиша “извънбрачен” или нещо подобно, но все пак мисля, че не това е основното. Само дадох пример за двойните стандарти. Ако си спомняте за колко лидери на СДС и на други партии се говорят и пишат гадости на лична основа със сексуален подтекст ( самият Станишев е обект на подобни нападки също), но за Народния Любимец е позволено всичко ( въпреки легендите за него)- ако има извънбрачен син, това му се пише като плюс в рамките на неговата “чаровност”.
По принцип никога не задълбавам в подобна посока в политическите си коментари. Самият аз имам принцип да не коментирам личния си живот, макар да не съм политик и имам повече основания за претенцията да се пазя от хорското любопитство.
Бих могъл да се разлея доста по темата и по адрес на Първанов, но съзнателно се сдържам поради разбиранията си хигиената в писането и поради чисто прагматичната причина да не давам повод да ме слагат в общия кюп на жълтата журналистика.
Колкото до “опозоряването” на един актьор, това е друга тема. Той отдавна не е само актьор. Не само, че не е опозорен, а му се спестява твърде много. В политиката реването по телевизията ( както тази сутрин) е твърде пошло средство за изразяване на партийната любов и няма как това да “мине метър” – поне за пред мислещите хора.
Чета статиите в този сайт точно защото са без “жълт” уклон. Коментарът ми по-горе беше продиктуван не от “незаконния” син (забележката беше относно терминологията). Няма оправдание да се пишат гадости по адрес на никоя публична личност, без значение от политическата, верска, сексуална и т.н. ориентация. Неграмотността, разбира се е недостатък, който говори сам за себе си и е недопустим за хора, заемащи обществени позиции от най-високо ниво.
Благодаря за коментара Ви! Той ми показа, че правилно съм разбрал посланието на статията.
Филма “Кръвта остава” е сниман в Гоце Делчев 1980г. Било по време на абитуриентски балове и като много полулярен човек БатСерги е поканен на бала!
И съответно, като човек с голямо самочувствие и на който е позволено всичко, започнал да задява абитуриентките!
Две момчета не изтърпяли на наглото му поведение и го сритали най-позорно под масата!
След тази случка с месеци ги размотавали по полицията!
Историята се разказваше с години по околията.
Ако някой има повече (ли по-достоверна) информация – моля да я сподели!
Г-н Инджев, благодаря ви и за тази статия. И на мене ми писна актьор средна хубост, мое мнение, да бъде митологизиран.
Драги Тошев,
Идват избори и БСП направи добро попадение с издигането на Данаилов за вице. Ти няма да гласуваш за него. И какво от това? За него ще гласуват тези , които постоянно са сочени с пръсти от новоизлюпени демократи. А ти ще събираш жълтении за него. Глупости на търкалета. Майната му на БСПто. Ами какво става на синия фронт. Фронт , защото от коалиция се превърна във фронт. Нищо!!!! Дори и в този блог не се споменава кандидата на Синята коалиция. За сведение се казва Румен Христов.
“Ако някой има повече (ли по-достоверна) информация – моля да я сподели!”
Драги Гларус,
Когато се е случила историятам която разказвам, съм бил 10 годишен. Но имам спомен, че беше голямо събитие, защото постоянно се коментираше.
Преди 20 години ми е разказана от първо лице (т.е. едното от момчетата), но винаги има място за съмненние. Не събирам жълтини, само уточнения!