Рашидов пак стана за смях, но не е смешно!

Министърът на кОлтурата Вежди Рашидов обяви днес Ерусалим за център на само две религии и натърти върху това свое неграмотно твърдение с категоричност и убеденост, макар този град да е символична свещена столица на трите световни монотеистични религии: юдаизма, християнството и исляма ( по реда на възникването им), което не но последно място е сред усложненията в един от централните неразрешими казуси в световната политика в рамките на близкоизточния конфликт.

Ето точният цитат от изказването му по БНТ:

Вежди Рашидов: Ще ви дам и пример. Преди сами една седмица с премиера Борисов открихме нещо много уникално – „Ески джамия”, реставрирана за 2, 4 млн. лв. Уникална само по себе си джамия, единствената в света джамия, където стенописите са повлияни от Барока, от Европа са повлияни.
Водещ: Да.
Вежди Рашидов: Те не са типично ориенталски стенописи. Само по себе си…, той премиерът беше казал една хубава фраза, че това е българският Йерусалим. Не, то е нещо много повече от българския Йерусалим, защото е Йерусалим има две религии на едно място наслоени, докато тук има и тракийско светилище, и православна от Средновековието църква, и некропол с 18 гроба, отгоре и джамия – все храмове на духа.( Фокус)

Изкушавам се да припомня други подобни гафове, за които съм писал, защото те показват, че след кОлтурния Стефан Данаилов, който пише сбогом със „з”, явно е логично да си имаме Рашидов, който е също толкова „подходящ” за поста си. Ако ви се види дълго припомнянето, можете да го прескочите, но ако не, ето за какво става дума като кратка предистория на гафологията по върховете на държавицата ни:

Гафологична експертиза
Иво Инджев ⋅ октомври 27, 2008 ⋅

По „Нова телевизия” Бойко Борисов присъедини Кипър към НАТО . Предупреждавайки, че етническият мир е в опасност в България, той даде за пример разделения Кипър и каза, че там е така, въпреки, че страната е член на НАТО! Да, Гърция и Турция са в НАТО и въпреки това са скарани заради Кипър. Но Кипър никога не е членувал в НАТО. Водещият Георги Коритаров, който иначе не пропусна да изпита г-н Борисов за историята на кипърската криза, не реагира на гафа и също стана част от него.
Първата ми мисъл беше : „ Малее, сега Бойко Борисов ще го попилеят за този гаф”. После обаче се замислих за преходността на думите в българската публичност.
Царят обеща да ни оправи за 800 дни и това се видя много блага вест на запленения електорат, независимо от очевидната абсурдност на този „бизнес план”. После, с царска щедрост, пак той обяви, че Пенчо и Петко Славейкови били братя. Карай да върви! Дреболия, ако я сравним с друго разминаване с истината-с обещанието му пред камерите на държавната телевизия да няма материални претенции при завръщане в България, след което…знаете какво се случи.
От този виден потомък на „монархо-фашизма” ( както казват едни другари и другарки) обаче се учи най-видният потомък на родовообщинния комунизъм Сергей Станишев. На конгреса на НДСВ той заяви, че се учи от царя и че не се срамува да си го каже. Сигурно се е учил и на български език от него. Благодарение на което скова чудната фраза „ един ясен симбиоз”. Бъркайки мъжкото с женското в изказване от парламентарната трибуна Станишев опонираше на практика не толкова на очевидно немощната да го свали от власт опозиция, колкото на самия ЕС, констатирал в специален доклад неспособността ( или нежеланието) на властта в София да се справи с „ясния симбиоз” между престъпността и корупцията.
Но нашият премиер се изяви не само като политически гамен, наричайки несъгласните с него хора в държавата „цикраджии”, но и като „графолог”-с един поглед определи сходства и разминавания в почерци на участници в подписката срещу неговото управление. С което, комай, оглави класацията по „гафология”.
Бащата на тройния коалиционен странен „симбиоз” между цар, червен другар и самодържец ( Доган се държи като самодържец в ДПС, казва вече за него историкът Антонина Желязкова) Георги Първанов не си играе на дребно. Той е по голямата политика и съответните гафове. Мери ръст с най-големите. Изправи се до президента на САЩ Джордж Буш и го обяви за свой приятел, еднакво добър френд, както и товаришч Владимир. Така, с лъчезарна усмивка, за миг пренареди договорните приоритети на България, поставяйки я в координатни система, която не е упълномощен да прекроява еднолично. Да не говорим, че появяването на Владимир ( Путин) в тази пиеса няма как да бъде част от сценария на , все пак, двустранните българско-американски преговори, освен ако не е резултат от специална договорка ( каквато, поради видимата липса на американска подкрепа за гафа на Първанов, очевидно не е имало).
Радостен, че е услужил на Владимир в торпилирането на западната стратегия, Георги Първанов изтупа набързо овчарската си торбичка с метафори и от нея изпадна нещо като хазартно-спортен термин. По принцип Първанов борави предимно със спортна тематика, но в случая „вкара” и интелектуален елемент, наричайки подписването на три енергийни проекта с Русия „голям шлем” за България. Нерде бридж, нерде тенис! Карай да върви!
Вървя, вървя, обаче нещо взе да спира. Ентусиазмът му от „големия шлем”, имам предвид. В „един ясен симбиоз” със сриването на цената на петрола, което обърква сметките на Москва да си „напазарува на едро България ( както се изрази през януари руската преса), Първанов взе да дава заден ход и да скромничи за своите заслуги за „големия шлем”. Поръча си интервю в един от официозите за да намекне, че се преувеличавала ролята му, той само подпомогнал, с каквото могъл. Няколко дни по-късно награди с орден „Стара планина” собственика на вестника.
Междувременно, с риск да прозвучи като злорадство заради световното финансово нещастие, добре запознат с процесите в България презокеански експерт ми каза тези дни, че вече се наблюдава ясно, как руската пералня за пари в България намалява оборотите. Нашите началници, които толкова наперено предричаха, че кризата ще ни подмине, съответно вече започнаха да се въртят неспокойно в креслата си като обрани магазинери. Ами ако гръмне отново нещо подобно на Виденовата зима?! В сравнение с всичко друго, това би бил вече такъв гаф, че дори и заспалото гражданство може да се размърда отново.
Дано, все пак, възкресяването на кошмарния спомен не е единствената причина, която може да прекъсне гражданската летаргия.”

Още по-интересно е, че Рашидов сътвори гафа в рамките на пространна и несвързана в речево отношения защитна пледоария за социализма под формата на задъхан възторг от изкуството на онзи период. Рашидов буквално обяви тази страница от миналото за закрита. Той, Рашидов, както излиза, е сторил тази добрина и го заяви недвусмислено от екрана на БНТ по повод днешното откриване на Музея на социалистическото изкуство. Правилно било да се казва социалистическо, а не тоталитарно, защото тоталитарно било много широко понятие, поясни той и даде тесноумен пример с Ахмед Доган, който също бил тоталитарен лидер, щото живял при тоталитаризма(?), но не сме го били наричали тоталитарен. Така че вече си имаме и определена дата като край на разговора за миналото: това е днешният 20 септември. Да ви напомня това на обявената от трибуната на учредителния конгрес на ГЕРБ забрана на Борисов някой друг да говори за президента Първанов, освен него?

В желанието си да се похвали с големи постижения, министърът ревизира набързо терминологията на самия преход, който от самото начало борави с понятието „тоталитаризъм”. То беше наложено преди 20 години както мъгляво обобщение именно в угода на остатъчния комунизъм, за да не го обиди. Сега Рашидов реабилитира самия социализъм, намеквайки, че е някак обидно да го слагаме в рамките на тоталитаризма. Извърши подмяна на терминологията в духа на пропагандния номер на Сталин, който налага маршируващия успешно и днес термин „фашизъм”( съществувал само в Италия), бягайки от истинското му название „националсоциализъм” по отношение на Германия заради очевидните аналогии със собствената му идеология и практика.

Всъщност, както се вижда, Рашидов понижи Ерусалим в ранг като средище само на „две религии” в желанието си да хиперболизира казаното от Бойко Борисов преди три дни в Стара Загора по адрес на реставрираната Ески джамия, че била българския Ерусалим. Не, Ески джамия е повече, смело цитира сега Рашидов, пояснявайки, че там ставало дума само за две религии, пък тук се преплитали повече. „Оспорва позитивно” мнението на началството чрез надграждане на гениалната му мисъл! Достойно е като във вица за секретарката от едно време : „ другарю директор, проникнахте ли вече в мен- аууу, колко Ви е голяям!”.

На всичко отгоре в студиото на БНТ по същата тема беше мобилизиран и омразният на левите вицепремиер Дянков, който се скъса солидарно да превъзнася в превъзходна степен новия музей, какъвто по думите му нямало нийде на света ( не е прав- в Северна Корея има действащ, много по-голям- разпрострял се е на територията на цялата държава). Седейки срещу кОлтурния ни Рашидов, който на една пресконфренция най-сериозно обвърза значимостта на книгите с тяхната дебелина, Дянков демонстрира подобен подход, само че измери значимостта на музея в левове. Струвал толкова и толкова, пък само за няколко години щял да се изплати. Единият мери книгите в сантиметри, другият маже до него историята с „тури му пепел”, слагайки на кантара входните билетчета към печалния ни изход от уж загърбения комунизъм. Явно преходът и приходът му се преплитат по някакъв особено странен бирнически начин в главата.

Нито от названието „Музей на социалистическото изкуство”, нито от устата на министрите се долавя помен от негативен спомен за въпросната история. В НРБ всичко положително беше социалистическо – и героите на труда, и съдът, и обектите, откривани от социалистическите ръководите, и съзнанието на трудещите си, и изкуството, разбира се. Самият лагер, в който живяхме без право на избор и помилване за родените зад телените мрежи, беше социалистически.

Изкуството на социализма вече е реабилитирано. Да се готвят останалите сфери на нашия постдемократичен живот под мъдрото ръководство на др. Тодор Борисов, вожд и учител на такива, като Вежди Рашидов и нихната партия, верен страж на социализъма!