Без да му пожелавам да е истина, не мога да не отбележа, че политическият артист Стефан Данаилов днес се произнесе като престарял човек на края на жизнения си път, оставящ завещание: „искам да ме запомнят като актьор, не като политик”, заяви прочувствено той по TV 7. С това допринесе за абсурдистиката като основен жанр в българската политика и особено в лявата част на тепиха, на който мазни лицемери се надпреварват да се тръшкат заради аплодисментите на простолюдието, което не можаха да нахранят докато бяха на власт, но подстрекават да недоволства, колчем друг пехливанин ги изтика от сцената.
Популизмът има много измерения и своя специфика във времето и пространството ( географското – едно е да си популист в богата ксенофобска скандинавска среда, друго е да си такъв в бедна, русофилска и българска), но е особено лицемерен сред социално спекулиращите политици. Какво му пречеше на Бате Серго да работи за осъществяване на този завет? Спокойно можеше да си остане актьор, ангажименти не му липсват. Предсказуемият отговор на този въпрос се съдържа в позата му на „спасител” на партията, която е смесица от месианско самочувствие и разглезеност от галенето на една съдба, преминала в света на привилегиите по партийно-политическа линия, катализирана парадоксално в това отношение от краткия период в началото на 90-те години, когато дискредитираният по идеологическа линия майор Деянов от „На всеки километър” беше временно пенсиониран от главните роли пред обществената трибуна. Но това само амбицира реваншизма му, както се вижда сега.
Георги Първанов, истинският ментор на „майора”, е определено водещият го офицер в това състезание по политическа суета. Обикаля страната с държавни средства за доизграждане на частната си бъдеща платформа за ново завръщане в политиката и не спира да повтаря главно две неща: че нямало друг президент ( в Европа, а май и по света), който да се отчитал така съвестно за управлението си, както и главното „Имам Самочувствието на Успял”, което вече се превръща в мото, в лозунг, в исото на лебедовата му песен. Явно е решил да го набие почти по метода на добива на шистов газ в главите на слушателите чрез вкарване на въздух под налягане в дълбините на достатъчно плиткоумните, готови да му повярват. Сега към специфичната хвалба за това, че в цялата история на човечеството нямало друг на света, опитомил вълк ( повтори го в особено сълзливо в услужливо интервю на Валерия Велева по „Нова телевизия”) , Първанов добави и себе си като единица мярка за опровергаване на социологията. Ето така от една истина, че социолозите се провалиха през 2001 година и не предвидиха ловкия му номер да избута от кандидат-президентската надпревара действащия президент Петър Стоянов с помощта на партиен шпионаж в щаба на съперника ( за мен това е най-големият неразкрит скандал на прехода, българският „Уотъргейт”, който ни докара огромни щети с възцаряването на Първанов), се вади спекулативен личен дивидент. „Аз съм къртачът на прогнозите – очаквайте нови изненади”, ни казва на практика Първанов.
А най-големият абсурд в тази абсурдистка постановка е, че двамата не са претенденти за президентския пост, но се изявяват и изживяват именно в тази роля, докато формалният червен кандидат Калфин се загуби някъде по този калдъръм на суетата. Може да всякакъв ( и е!) като типичен представител на съветско българската дружба с човешко лице, но изпада от каруцата в бясната надпревара към панаира на суетата, теглена от другарите с огромното его – егати егото, ще каже някой! Ами закъде, другари, сте го емнали този притеснен другар, определен да бъде подгласник на вицепремиера си и безгласен продължител на живота и делото на още по-гласовития др. Първанов? „За никъде е”, би трябвало да отговори електоралното ехо по въпроса за егото и неговото пропагандно значение за печелене на избори. Само че това вече не е партиен въпрос: ако го качат „на черешата” ( т.е. да поставят една безгласна буква да приказва с гласа на един амбициозен актьор и на един доказано отмъстителен политик), можем да очакваме само и единствено поредната парвенющина, да не кажа първановщина, да изпълзи начело на челото на България.
В България да се направи неадекватна преценка на нещо някак скалъпено е просто масов щрих от пейзажа, т.е. имаме основание да говорим за високо ниво на изява в тази област. Това ми дава основание да заявя, че ако в нещо г-н Първанов би бил световен шампион, това е по неадекватна самооценка, концентрирана в израза: „Имам Самочувствието на Успял”. И тъкмо бях решил да предложа единицата “първан” като количествена мярка за неадекватност (нормално, при нейната големина, в практиката би се работило с микро-първани), изведнъж се сетих, че може би има някакъв контекст, в който г-н Президентът е прав. Не е трудно за досещане, така че се отказах от новата физическа единица.
Не бива да се подценява Калфата! Под разлигавената живдовска мутра на този човек, се крие квалифициран наглец и негодник, владеещ до съвършенство гнусните методи на своя учител и наставник, Гоце Първанов.
… можем да очакваме само и единствено поредната парвенющина, да не кажа първановщина, да изпълзи начело на челото на България.
Да, точно така: можем да очакваме само и единствено поредната парвенющина, да не кажа първановщина, да изпълзи КАТО ВЪШКА на челото на България.
Първанов: „Аз съм къртачът на прогнозите – очаквайте нови изненади”
“Аз” – силно казано! Но сигурно така щe стане, както казва Първанов, защото много добре знае какви могъщи сили стоят зад него. Първанов отдавна се е доказал като най-удобното българско влечуго за руснаците и те няма да пропуснат да ни го натресат трайно. Със сигурност Гоце ще е следващият кандидат за премиер на БСП, но ако наистина стане, това ще е само вследствие чудовищно фалшифициране на резултатите от парламентарните избори след 2 години.
Мисълта за Калфин като президент с бате Серго до себе си ме хвърля в потрес и отчаяние. Този сресан човек с вид на счетоводител и с амбиции за президентска кариера засяга базисното ми разбиране за човека като достойно и свободно същество. Никога не съм успявала да чуя, пък камо ли да разбера, какво точно казва Калфин. Данаилов пък никога не ме успя да ме убеди, че е добър актьор.Всъщност днес за пръв път ме споходи мисълта, че тези двамата може и да станат. Разбира се, веднаха отпъдих такава мисъл, защото тя ми носи само отчаяние и никаква утеха. Очевидно и други хора ги е споходила. Може би принос за това има публикуваното социологическо проучване на един доказан лакей и тарикат. Възможността Калфин да ми е президент лично мен ме изважда от заричането ми на тези избори да си стоя вкъщи. Лошото е, че другите двойки няма кой знае какво да противопоставят. Подозирам, че само една Марга Попова е по мъж от всички останали.
Г-н Инджев, прегледайте внимателно станалото вече прочуто писмо на Стефан Данаилов с което той оповестява съгласието си да стане вицепрезидент на тази страна.Писмото е емоционално, вълнуващо, сърцераздирателно… какво още друго…логично, интелигентно, покрусително… И обърнете внимание на нещо много важно: то е без правописни,буквени, граматически, синтактични и дори стилови грешки! Това писмо просто не е писано от Стефан Данаилов, който е чаровен актьор, но е известен с неграмотността и литературното си невежество (сигурен съм и то без да се шегувам, че не е чел дори “Под игото” на Вазов или “Поразяващата ръка” на Карл Май) Ето това е манипулация с един народ – широко да обнародваш подписано от тебе писмо уж до някого си (всъщност с цел да разплачеш цял народ и да гонакщараш да ти повярва!) и тези думи и изречения да са измислени, сътворени и написани от един или неколцина. Мисля, че по-скоро са били неколцина, в тази партия от десетки години имат доверие преди всичко на колектива, на екипа, на групата. Обръщам се преди всичко към вас, господин Инджев, защото вие наверно можете да потърсите анализатори-специалисти, които с установени способи могат да достигнат до извода, че лицето, което е подписало този текст не е авторът на писмото. Може би в този въртоп от аморалност и беззаконие създаването на подобен фалшификат да не е факт от особено значение за някои, но лично аз съм поразен не просто от наглостта на един застаряващ артист,свикнал цял живот да произнася изречения, писани от други, а от партийния заговор,от задвижването на фалшификаторския механизъм… И тази банда от фалшификатори, каквито са ръководителите на тази партия и техните първи помагачи се готви отново да придобие власт!
Щом геометрията ме остави без интернет ясно какви са изчисленията.Надяваите се на промени колкото си щете.А може и от дъжда да е – хлъзгаво !
Действащи лица:
Калфин (Калфата)
Ст.Данайлов (Бидона)
Препоръка:
Пусни сифона,
отмий – Калфата и Бидона!
Станишев: Бать Ламбa, спасьявай палажьеньето, кандидатирай сье за вицье, чье уйдье Партьята!
Данаилов: О, не, нали ти казах, че нямам достатъчно пипе за президент. Видя ме и колко струвах като министър. Не е за мойта глава политиката, мойто момче…
Станишев: Спакойна бье, като вицье сама щье си люльееш по цяль дьен ташацитье, щье взимаш галяма заплята и пенсья и щье абикаляш свьета, бьез да плящаш…
Данаилов: А, добре, това го мога. Само не ме карай да пиша писмо с мотивите за кандидатурата ми, че нали ме знаеш как съм с правописа…
Станишев: Дабрье, дабрье, сега щье кажа на секрьетарка ми да га нащрака. Тьй сама сье усмихвай и пръскай чар…
Има някаква грешка – последното не е писано от мене.