Е-vestnik:
L’Express и Биволъ за Лукойл и Шенген: “Ерата на съмнението”
22 Септември 2011
Александър Леви
Биволъ публикува окончателния вариант на разследването на Александър Леви за Лукойл, за което помогнаха и журналисти от сайта. През август публикувахме работен вариант на текста, който тази седмица е отпечатан в международното издание на авторитетното френско списание l’Express.
Любопитно е, че само седмица след първоначалната публикация на Биволъ през август, в която се подчертаваше наличието на безконтролен руски анклав в Европа (пристанището “Росенец”), българските власти взеха решение да премахнат оттам и последния пост на властта – митническия пункт.
В момента Росенец е де факто българска територия, окупирана от руснаци, охранявана от руски гардове от “Лукома” и български от “Ипон”, която не се контролира нито от Гранична полиция, нито от която и да било власт. Дали европейските държави ще толерират дълго тази пробойна в Шенген предстои да научим. Съдейки по реакциите на Холандив и Финландия на българската кандидатура за Шенген, “ерата на съмнението” не е отминала в историята.
Малки зелени точки. Или червени, ако плавателния съд е считан за “съмнителен”. Така изглеждат корабите на екраните на операторите от Регионалния център за контрол на Черно Море в Бургас, най-голямото южно пристанище на България. Благодарение на интегрираната система за наблюдение, полицаите могат с един клик на мишката да узнаят всичко за кораба: порта от който идва и къде отива, състава на екипажа и най-вече – товара.
Центърът в Бургас е един от основните пунктове за наблюдение, разположени по дължината на 412 километровия български черноморски бряг. Неговата роля е да контролира източната граница на Европейския съюз е на пространството за свободно придвижване Шенген, към което София иска да се присъедини от догодина. Но въпреки щедрото финансиране от Брюксел и най-модерната технология доставена от Германия, надеждността на този аванпост на ЕС е под въпрос.
На пръв поглед центърът впечатлява. Около 30 служители от българската Гранична полиция са на смяна ден и нощ, за да бдят над бреговете на това море, станало естествена граница на Европейския съюз с Турция и бившия Съветски съюз. Те събират информацията от датчици и камери разположени по крайбрежието.”Нито една цаца няма да им убегне” – написа един местен вестник при откриването с тържествена церемония на центъра през февруари 2011.
“Ако утре българските граници станат тези на ЕС, ще спя спокойно” – вдигна мизата един от първите посетители на центъра, докладчика за Шенген от ЕП Карлос Куельо (ЕНП). Тази увереност и спокойствие не са споделени от всички. От лятото на 2010, Франция, Германия и най-вече Холандия изказват дискретно съмнения в честността на местните чиновници и се опасяват от техните възможни връзки с организираната престъпност.
Дори в Бургас не всички споделят ентусиазма на европейския докладчик. “България в Шенген? Това значи да вкараме Русия в европейското пространство”, смята независимият журналист Асен Йорданов, известен с разследванията си за корупция по Черноморието. За доказателство той посочва, че родният му град е като феодално владение на най-голямата руска петролна компания, Лукойл. Предприятието притежава от 1999 единствена за страната рафинерия, както и петролен терминал – малко пристанище отстъпено от българските власти на управата на руската фирма.
“Това е анклав на Русия, през който служителите на Лукойл могат да вкарват и да изкарват каквото си пожелаят под носа на полицаите, колкото и добре да са екипирани те.” – подчертава Асен. В Центъра за наблюдение на Черно Море дежурният офицер Стоян Касабов потвърждава: “Терминалът на Лукойл не зависи от нас, а от митниците”.
Мястото е обвито в тайнственост… За да се намери това прословуто пристанище трябва да се излезе от Бургас в южна посока и след около 15 километра да се завие вдясно. Минава се през рибарското селище и се тръгва по тесен, разбит път, слизащ към морето. Ръждясала табела припомня, че навлизаме в градския парк “Росенец”. Стига се до голям портал на входа на малък залив, зад който е петролния терминал и се виждат силуетите на огромните бели резервоари украсени с логото на руската компания.
Двойна телена ограда и асфалтиран път между загражденията, по който се движат колите на охраната, обкръжава инсталациите, които са разположени на 37 декара. Втората бариера от бетонни блокове е увенчана с кълбета от бодлива тел. Следвайки оградата се стига отново до бетонна стена с наблюдателници. “Когато бях малък идвахме да се къпем тук, на пикник и за риба. Сега сме нежелани” – тихо обяснява Асен.
Пристанището, което включва и дискретен кей за яхти, е пазено от въоръжени охранители, патрулиращи 24ч/24 и работещи за две частни охранителни фирми: руската Лукома и българската Ипон. А къде са митниците? “Да, имаше един служител, един и същ, който се появяваше от време на време, но постът му беше премахнат неотдавна” – споделя един бивш кадър от Лукойл, който държи на всяка цена да остане анонимен. Много хора се съмняват, че тези драконовски мерки за сигурност имат за цел да прикрият дейности, които не могат да бъдат признати.
Според Тихомир Безлов, специалист по незаконния трафик, съществува “български опит” в сферата на контрабандата на горива, много активна през епохата на петролното югоембарго по време на Милошевич (1992-1996). “Създадоха се добре организирани канали, някои от които още работят” – казва този експерт от Центъра за изследване на демокрацията в София. Неофициално цитираните цифри са смразяващи: говори се за стотици милиони евро загубени за държавния бюджет, вкл. от ДДС, митнически сборове и различни такси.
Само няколко седмици след идването си на власт през юли 2009 г., правителството на Бойко Борисов (център-дясно), започна многобройни операции срещу някои от играчите в този сенчест бизнес. Управителите на Лукойл в България бяха сред първите, които поздравиха тези “безпрецедентни” акции, подчертавайки, че имат интерес повече от всички да се прекрати контрабандата на горива. След това те самите се оказаха на мушката: на 14 октомври 2009 инсталациите на Лукойл бяха обект на митническа проверка.
“Това е първата проверка след установяването на руската фирма през 1999″ – призна шефът на българските митници Ваньо Танов. Българските митничари отделиха доста време – повече от година и половина проверки, за да се стигне до безпрецедентното решение, взето на 27 юли 2011 – чисто и просто да се отнеме лиценза на компанията. “Лукойл все още не е инсталирала измервателните уреди, за да могат данъчните да контролират количествата гориво, напускащи складовете”, според доклада на митничарите.
След този анонс генерал Танов трудно криеше радостта си и това беше разбираемо. Докато течаха дългите проверки за дейността на руския гигант доста странни неща се случиха на тази “стара лисица” от българската полиция. Той беше обект на разследване за корупция и телефонът му беше подслушван. Синът му също е бил следен. Всичко това изтече в пресата в началото на 2011 под името “Тановгейт”. В тези телефонни разговори шефът на митниците се оплаква редовно на неговия ресорен министър (на финансите), от “политически протекции”, от които се ползват някои контрабандни канали, по-точно в сферата на енергетиката. Напразно.
И днес остават висящи много въпроси за благосклонността, от която се ползва компанията в България и за реалната и тежест в икономиката на страната (виж карето). В Бургас разказват десетки истории за преплитане на интереси между Лукойл и държавните институции. Високопоставени полицаи стават шефове в службите за сигурност на Лукойл и обратното; бивши служители на специалните служби стават служители на компанията; политици, журналисти и рекламни компании са на хранилка във фирмата… Бившият шеф по екологията в Лукойл сега е в екипа на градоначалника на Бургас и бди над качеството на въздуха!
В София, премиерът Бойко Борисов не крие, че е “приятел от 25 години” с шефа на Лукойл – Валентин Златев. И наистина, предприятието, което охранява инсталациите на Лукойл в България – Ипон – е основано през 90-те от сегашния премиер, излязъл от редиците на МВР. През пролетта на 2011 г. след протестите на транспортните фирми срещу високите цени на горивата в България, Борисов дори смъмри своя министър на икономиката, който си позволи да критикува Лукойл за непрозрачност на ценовата политика.
Ето това без съмнение обяснява защо три дни след заповедта на митничарите и административното затваряне на рафинерията в Бургас, Административния съд в София внезапно разреши тя да продължи да работи, аргументирайки се със “значителните и необратими щети”, които би предизвикало нейното затваряне. Ваньо Танов, шефът на митниците заплаши да обжалва, преди да изчезне в горещия отпускарски август. Облекчението на членовете на кабинета “Борисов” беше осезаемо.
Наистина българската икономика зависи тясно от доставките на Лукойл. С капацитета си от 142 000 барела дневно, рафинерията в Бургас покрива 40% от горивата в страната, според Министерството на финансите. Но студеният душ за противниците на руския гигант дойде от страна на американския посланик в София – Джеймс Уорлик, който в края на август посети офисите на компанията. Редом с Валентин Златев, този дипломат, който иначе не престава да пледира за диверсификация на източниците за енергийно снабдяване на България, зависеща почти изцяло от Москва, похвали “надеждността” и “сериозността” на Лукойл. Един начин да се припомни, според наблюдателите, че тази международна компания има също така многобройни акционери отвъд Атлантика.
След като не предизвика интерес в Европа, дали аферата ще има последствия в САЩ? В една дипломатическа телеграма датирана от 7 юли 2005 и оповестена от Wikileaks, Джеймс Пардю, посланик в София от 2002 до 2005 е описал шефа на Лукойл като тясно свързан с руското разузнаване и дори с руската мафия. През 2006 г. друг американски посланик, Джон Байърли, се безпокои на свой ред от влиянието, което има Валентин Златев върху сегашния български премиер. “Неговата лоялност (и уязвимост) от Златев играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов” – пише дипломатът. Звучи многообещаващо.
Лукойл: “Няма политика”
Ако имаме влияние в България, то е само икономическо” – дирекцията на Лукойл опроверга по електронната поща каквато и да е намеса в политическите дела на страната. “Ние никога не правим политика […] в България се изредиха четири правителства от различни политически сили. Лукойл винаги е изпълнявала своите задължения към страната”
При 61% пазарен дял на едро и около 200 бензиностанции в цялата страна, руското предприятие има доминираща позиция в България. Лукойл твърди също, че е “най-големият данъкоплатец” в страната и дава работа на повече от 10 000 души. Относно терминала в Бургас, дирекцията препрати “Експрес” към пресслужбата на рафинерията, която ни насочи към МВР… откъдето твърдят, че не се занимават с пристанището.
Преводът е на Биволъ
ПОСЛЕСЛОВ от ivo.bg
За „Лукойл“ като държава в държавата (ни?) и конкретно за пристанището в Росенец, пиша в появилата се на 17 юни книга „Течна дружба“, в която обаче разширявам тандема Борисов – Златев до триъгълник, с участието на Георги Първанов. Съобщавам, че тримата са пирували заедно три дни през март тази година в хотела на клана Златеви в Правец.
Публикувах в книгата също и откъс от „магистрална“ статия ( която не може да се открие в интернет) на Валентин Златев, публикувана преди 11 години в руското списание „Полития“, в която той буквално съветва Москва да използва петролното и газовото си богатство като оръжие за запазване на влиянието си на Балканите. В цитирания от статията абзац Златев сравнява това оръжие с ролята, която са играли съветските танкове…А щом аз знам всичко това (знаят го вече и хилядите читатели на „Течна дружба“ ) и съм го споделил публично, няма как да не е известно и онези, които би трябвало да реагират. Участниците в заверата обаче се правят на умрели лисици ( ако използвам метафората на Александър Леви в неговата статтия по адрес на Ваню Танов), макар всъщност да са лисугери в български полог.
не знам дали това което научаваме от писаното е по силите на каквото и да е бг правителство, вече е твърде късно
интересен материал, но според мен Русия отдавна е намерила начин да влезе в Шенген, елате и вижте Кралови Вари, всичко е изкупено от руски олигарси, друга реч по улиците неможеш да чуеш, а Чехия отдавна е в Шенген, така че едва ли това е единствената причина да не ни искат -има много много други причини за съжаление….
Мафията в Италия върти по 30 милиарда евро оборот годишно и вкарва в Европа незаконни капитали, корупция и измама, в сравнение с които нашите проблеми са като капка в морето. Италия що не я изключат от Шенген?
Ako evropeicite imat pone 1 gram kolektiven mozuk ne bi sledvalo da ni puskat v Shengen pone oshte 25 godini. Tova spored men e minimalno neobhodimiat srok za da izvurshim reformite koito shte ni kvalificirat za vlizane v “zavetnata” zona. Pravia ocenkata na baza na rezultatite ot taka narechenite “reformi” ot poslednite 10 godini.
Do Grajdanina
Мафията в Италия върти по 30 милиарда евро оборот годишно и вкарва в Европа незаконни капитали, корупция и измама, в сравнение с които нашите проблеми са като капка в морето. Италия що не я изключат от Шенген?
Orgovor:
Zashtoto grajdanino (na SSSR moje bi???) v Italia ima osadeni i lejashti v zatvora mafioti. Zashtoto v Italia ima ubiti porkurori i sadii, koito sa se opalchili sreshtu mafiata za koito govorite. A v 16tata republika ima li takiva iavlenie? Niama, nal’tai. E, eto za tova ne gi izkljuchcvat Italia ot shengen.
NAdiavam se da sam otgovoril kratko, no izcherpatelno. Kakto v SSSR…
Винаги, когато прочитам за 25 годишното прителство на Б.Б. с Валентин Златев, се питам как съдбата е срещнала двамата чутовни богатира.
По това време Златев е овладявал последните постижения на прогресивната научна мисъл в белокаменна Москва. А Б.Б. би трябвало да е гасил това-онова в родна България или поне да е документирал прозренията си относно устойчивостта на болка.
Г-н Инджев, интересна статия, НО аз си мисля,че Лукоил (като кондуктор на руско геополитическо влияние) не е причина за това, че западноевропейците не ни искат в един дом и на една маса с тях. Лукоил не е причина а e едно следствие на „нещо“ друго, нещото, което е трудно дефинируемо, което за мнозинството от нас е твърде абстрактно и е в сферата на „бла,бла,бла“. Това „нещо“ аз го наричам манталитет или може би е по-правилно е да се нарече менталитет, т.е. начин на мислене, което мотивира действията и поведението на човек, общност, общество. Манталитет като народностна характеристика. Всеки си представя нещо различно под това понятие, но аз ще го дефинирам като съвкупност от култура и морал (уви и тук всеки си представя нещо различно). Културата на народа не представлява изкуството и светския му живот нито традициите му, това не е и умение да боравиш с прибори и да спазваш етикет в ноблес среда. Това са само външни белези на дадена култура. Културата е социално обусловен начин за изява и безпроблемно общуване със заобикалящия ни свят – хора и природа. Моралът не е това, колко къса ти е полата, морала не е препоръки за поведение. Моралът е сборник от забрани в поведението ти , които да спазваш въпреки явните неизгоди за тебе, но не под угрозата за нечии санкции и наказание а мотивирани от „вътрешна“ йерархистична система от ценности. Тази ценностна система, която те принуждава да се подчиниш не на своята егоистична кауза а на каузата на обществото. Как го прави ли? Чрез емоционален трест, шок. С по-прости думи това е ситуация при която се чувстваме кофти, гадно, изпитваме срам и подтиснатост когато сме излъгали, измамили, откраднали, когато сме причинили някой друг да се почувства зле, да страда. Това е система, която ако я изградиш не можеш да я измамиш с уговорки или да пренебрегнеш и на която ако и се противопоставиш, рано или късно ще те отведе или при психиатъра или ще те накара да си теглиш куршума. Г-н Инджев, доколкото знам повечето световни религии възникват не в резултат на човешката безпомощност, и страх пред природните стихии, а в опити да се опишат и стандартизират моралните ценности в прост кодекс, например 10-те Божи заповеди: не кради, не лъжи, не убивай….и т.н. И докато Културата е система от препоръки за поведение, зависещо от социалното йерархистично положение, то Моралът е система от забрани, задължителни за всички членовете на цялото общество, на всички нива в йерархията, в еднаква степен . Проблемът с упадъка на ценностите не е само наш, той е световен. И ако дотук някой нищо не е разбрал ще добавя, че по мои наблюдения за западноевропееца (тези, които в момент не искат да ни пуснат а в своя дом), ние българите сме това което са циганите за нас българите. Интеграцията е винаги процес двупосочен. И понеже циганите не искат да се интегрират с нас (под претекст за запазване на културната си идентичност), то много по-лесен е обратния процес – интеграцията, циганизацията на българите: културно, морално, образователно. Интеграцията не е въпрос на образование и образованост а обратното образоваността е въпрос на интегриране към една или друга общност. Г-н Инджев, може би си мислите, че говорим за различни неща, е да така е, но тези различни неща си имат допирни точки и причинно следствена връзка.
Към Judes:
Не, не си мисля, че говорич за различни неща. Напротив.
Много от изразените от Вас тези, съм застъпвал многоктратно в свои публикации. Тъкмо примерът с циганите съм давал непрекъснато на онези, които ги нападат от позицията на превъзходството. Призовавал съм многократно да се прилага библейският принцип да не правиш другиму това, което не искаш да ти се случи на теб. А на българите , без разлика от цвета на кожата, ни се случва да ни презират от позицията на по-развити народи и държави, те..да ни обобщават точно както мнозина тук правят с циганите.
Нещо повече, феноменът толкова българи да харесват Русия и руското ( смътно разбираемо за повечето русолюбци у нас), е тъкмо във факта, че мърлявата Русия ни изпраща сигнали, че е готова да ни дундурка като мърляви деца, без непременно да ходим редовно на училище, да си мием редовно зъбите и ръцете. Докато строгата Европа настоява да се държим възпитано и това ни причинява душевна ( и не само) травма: “кои са тия, че да ни учат да не се секнем на килима?!”).
И така катунът ни си върви уж на Запад, а всъщност се върти по инерция в кръг с обърнатия взор към “гостоприемния” за нашата изостаналост руски “евразийски център”.
Много по-лесно ни е да играем познатия руския казачок, отколкото да научим многообразието от сложни стъпки в европейския танц с безброй компоненти, изискващ освен всичко друго постоянството, което толкова много ни липсва ( кажете ми нещо хубаво, направено тук, което да е издържало проверката на времето – поне един ресторант, който ни е впечатлил и където да можеш на следващата година да поръчаш съшото качество храна- обикновено е фалирал, преместен, сменил готвача и менюто и т.н.).
Прочее, никъде в статията не съм казал, че случаят с “Лукойл” е единствената причина, но го смятам за твърде показателен. Включително като илюстрация на няколкото изречения, написани по-горе по отношение на развращаващата функция на руското влияние, което ни дърпа назад, приравнявайки ни към себе си. Справка: нашият основополагащ проблем с корупцията, на който се позововат ( уви, основателно) всеки път, когато искат да ни накажат в ъгъла и да на напляскат с някой доклад, е още по-главозамайващо определящ действителността в Русия, където по официални данни корупцията не само е прояла обществото от главата до петите, но и направо изяжда по-голямата част от БВП. Както се вижда, не приличаме на Швеция, а на Съэветския съюз, пардон- на Русия. Което русолюбците умилително наричат “вечна дружба”.
И една подробност за това колко “стряскащо” звучи това за българските медии: в свое интервю преди около два месеца прогнозирах, че случаят с пристанището в Росенец, който демонстрира предаването на българския суверениет на чужда държава ( и не коя да е, а точно Русия), ще препъне България за Шенген. Интервюто ми така и не се появи- без никакви обяснения. Дори след няколко седмици ми се обадиха за ново интервю, все едно, че нищо не се е случило. Този път аз не пожелах…
Ето така се “самомаргинализирам” в българските медии, където теритрията ми за някаква изява се стеснява заради някакви си истини, които си позволяавам да кажа. Друг пример: при смяната на ръководството на в. “24 часа” ми поискаха интервю ( изобщо , раздавам, понякога, интервюта, пълня някои телевизионни предавания, но безплатно- нищо, че това ми е профисията и трябва с нея да издържам семейството си- предпочитат да им свърша епизодично някоя работа, но не и да ме слагат в гащите си, виждам им се прекален таралеж). Написах по мейла отговора на въпросите на “24 часа” с изричното настояване критиката ми към миналото на вестника да остане в текста, но се оказа, че не било добре да се казват такива остри неща за предишното ръководство и предишната редакционна политика. Щяло да излезе, че било реваншизъм…За сметка на това гледам, че бившата шефка на изданието Гочева, която го превърна в слугинска кухненска хартия за почистване имиджа на Първанов, я рекламират като ” една от най- влиятелните жени в България”, обещавайки да ни я покажат в светско предаване по една от” най-големите” телевизии…Това си е илюстрация на епиграмата на Радой Ралин: ” От как свят светува, все мазният отгоре плува”! Непотопяеми са!
Благодаря Ви г-н Инджев.