Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Гео Милев, 1924 г.
Две десетилетия след палежа на Партийния дом в София, който послужи за консолидиране на мутиралия капиталистически комунизъм в успешните му усилия да закотви България на европейското дъно и да консумира там властта и икномическата мърша на социалистическия икономически труп, страната ни се пече на нов стар огън. Той също е резултат от запушения с „тури му пепел“ разговор за това кои сме ние и накъде вървим- не било хубаво да ровим в миналото!
На който му е омръзнало да му „опявам“ за огромното значение на пропагандата ( ще дам само един пример от възможните хиляди), може да си спести разсъжденията ми за „метежа“ в пловдивското село Катуница. Той не случайно се озвучава от участници и коментатори с научените в българското училище стандартни фрази от комунистичмеския епос за „пожара на бунта“. В края на краищата в образователната ни програма и днес като възвишено произведение стои на пиедестала заразеният с ентусиазма на пролетарския идол Маяковски мрачен възторг на неговия български аннтипод (като интелектуален потенциал) Гео Милев, употребяван от десетилетия за целите на политпропагандата с неговата поема „Септември“.
Потресен от погрома, Гео Милев възхвалява„ грубия простак“ в поемата, меродавна и в наши дни като ориентир за началото на гражданската война, подпалена през 1923 г. В България от пратениците на Москва Георги Димитров и Васил Коларов, избягали в чужбина позорно обаче при първите изстрели, след като събудили „вековната злоба на роба“. Потопен в ужасните събития и станал тяхна жертва, Гео Милев е направил своя разбираем за времето си „неинформиран“ емоционален избор. Видял е последиците и е изригнал потресен. Не е имало как да знае тайните на болшевишката конспирация България да бъде превърната в опитно поле за прилагане на сталинизма върху (други) живи хора. За него, интелектуалеца, владеещ 8 езика, последовател на тогавашните модни течния в модернизма и експресионизма, тази чувствителност към смазването на по-слабия е била естествена реакция – толкова, колкото е неестествено днес да не погледнем на онези събития от положението на хора, които вече могат да направят информиран прочит. Само че пропагандата тук не е мръднала и крачка напред от времето на откровения комунизъм и механично ни повтаря думите му:
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.
Как ли се ориентират днешните подрастващи, на които Гео Милев се предлага като единица мярка за справедлива оценка, в разделението между доброто и злото, нарисувано от поета в следния списък на алтернативите, в който „лошите“ са от „таланти и протестанти“ до „музиканти“ ,в един кюп с „фабриканти“, а „добрите“ са „груби профани, хулигани“?
…(не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници)
А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
– скот като скот:
хиляди
маса
народ;
Не мога да подмина споменатите в „Септември“ черносотници, за които българските бръснати глави и полирани мозъци едва ли са чували. За тях тук не се говори. Защото черносотниците са прототип на нацистите, но са възникнали и са били толерирани в Русия. Думата „погром“ навлиза в европейските езици благодарение на тях. Погромите им срещу евреи и цигани ги правят световно известни. Като убедени монархисти обаче се опълчват на болшевиките и губят на руска територия. Някои се преселват в България ( не всички сред хилядите белогвардейци, намерили убежие тук, разбира се, са били такива) Тъкмо те са били сред най-жестоките отмъстители срещу септемврийските метежници в България. За българския роб обаче е по-важно да прекланя главица пред всичко руско и по тази причина няма да чуете от днешните русолюбци нищо и по този въпрос.
Каква е връзката с избухналите страсти в село Катуница? Очевидна. Запушената клоака винаги изригва. Въпрос на време. И на враг- ужасно много е нужен враг на „роба“, за да излее вековната си злоба. В неинформираното общество изборът е такъв- неинформиран, запалянковски. Колкото е отвратителен образът на т.н. цар Киро, „антимонархическият“бунт срещу него е също толкова стряскащ със стихията на неуправляваемата маса, натрупала жажда за мъст и намерила най-после отдушник. Както се вижда, пожарът на гнева от онзи септември 1923 г. не стихва вече толкова поколения на идеологическа основа. А колко ли ще са нужни за неговото потушаване, ако се прехвърли на етническа?
no6ta razda iz svoita utroba, vekownata zloba ba roba
svoia purpuren gniav veli4av
И защото министър-председателят призова проблемът “Катуница” да не се политизира, то, проблемът естествено ще се герберизира.
Никак не съм убедена, че Г.Милев е направил “неинформиран” избор. Представянето на събитията е силно преувеличено в неговата творба, което не се оправдава с някаква поетична цел. Той е участник в Първата световна война, живял е в Германия, където попада под модернистични влияния и където е свидетел на едни от най-трагичните събития до тогава в света. Болшевизмът се ражда пред очите му. През 23-та година и в България се знае предостатъчно за тази чума. Не вярвам в “заблудените” интелектуалци! А насилието винаги е потресаващо за нормалните хора, които се сблъскват с него.
Ромен Ролан, Бертолд Брехт, Лион Фойхтвангер? Те какви бяха? Особено последния, написал прочутата книга “Москва-1937″( не е превеждана у нас) и присъствал лично на събитията в СССР. Та какви са те – заблудени интелектуалци, “полезни идиоти” или просто морални престъпници?
От както ги има “българските” комунисти, само злини вършат на България.Няма друга партия, която да е наистина толкова антибългарска… Просят си “санитарните” мерки, предприети в1923г., че и в1925г.,плачат за тях…
Вчера в един от форумите, участник предлагаше унищожаване на циганите, а втори веднага подвикна:”Комунистите, комунистите! Първо комунистите!”
Звучи като виц, но,заслепени от алчносттка и лицемерието си,комунистите нямат представа каква “постеля” “постилат” на себе си, децата си и внуците си. Защото: “Всяко дърво,което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня.”
Да разбира се,че който е убил е убиец,етноса му е без значение.Този ицидент налива вода в фуражомелките на ПП Атака и ДПС! Къде е държавата-МВР,прокуратурата,съда!Превантивна политика е нужна,но я няма на хоризонта дори.Шенген ли?Шенген ще го гледаме през крив макарон.
Може бунта да е “неправилен” или по-скоро насочен в неправилната посока, но пък много хора видяха пропадналите медии (в частност Бенатова – БТВ), които по дирижиран сценарии скачат за 3 опожарени къщи, футболни хулигани и тн. а не задават въпроса защо един ром “цар” си разиграва коня в тази държава и особено в село Катуница. Или може би елементарния отговор на този въпрос е неудобен. Така че, по мое скромно мнение е имало смисъл от този бунт, изскочиха неща, които иначе са невидими за повечето хора. Дали е дирижиран е относително – поне местните жители надали са скочили заради изборни манипулации.
НА ВНИМАНИЕТО НА МВР И ПРОКУРАТУРАТА: Frognews.bg откри ексклузивно доказателство с автентичния глас на ромския бос, който в интервю преди няколко месеца заплашва директно приятел на размазания Ангел Петров от Катуница със саморазправа, защото пикаел в двора му.
В интервю пред Нова ТВ през 2010 г. Кирил Рашков – Цар Киро заплашва директно приятел на прегазения на 23-ти септември 2011 г. Ангел Петров – сина на бившата кметица на село Катуница Веселин Христов, който според органите на реда е станал причина за трагедията. Ромският бос обвинява момчето, че пикаело до оградата на къщата му заедно с други тийнейджъри. В интервюто Цар Киро се възмущава от отношението на българите към семейството му и заплашва България, че може да я превърне в Косово или поне да я вкара във война, каквато имало между македонци и сърби. Интервюто с ромския лидер опровергава думите му, че нямал нищо общо със случая, в който умишлено микробус прегази 19-годишния Ангел Петров в Катуница. Вижте видео-материала, който беше подминат от органите на реда преди повече от година и вероятно е една от причините село Катуница да бъде почернено. Убитият Ангел Петров е имал словесен конфликт с група роми малко преди да бъде убит. Спорът е бил за земи между роми и Веселин Христов – син на бившата кметица на Катуница и приятел на убития. В материала ясно се чува как Цар Киро говори за “сина на бившата кметица” и как предупреждава държавата, че може да предизвика война между българи и роми.
Към : Media:
Не твърдя, че е дирижиран, а че обществото ни е жертва на дългогодишна пропагандна и свързаната с това апатия, която се употребява от онези , които плащат за тази музика ( за техните уши). Съответно се натрупва необуздана и неосъзната енергия, който избива в такива моменти, вместо да е канализирана от смислен разговор в рамките на ПРОЦЕС, а не на кампания, когато обикновено емоцията преобладава.
Към elena.z.
Възможно е да сте права. Възможно е да не знам нещо, което знаете.
Не настоявам, но все си мисля, че днес, от дистанцията на времето ,ние можем да си обясним много повече мотивите за престъплението, което извършват подстрекателите на септемврийския метеж.
Колкото до Фойхтвангер, той е сред най-ярките примери за това, че дори и големите интелектуалци могат да се провалят на попрището на честния преразказ на видяното: сталинистите го развеждат като мечка по своя пропагандна програма из СССР и той не само не се усъмнява в постановката, но и хвали после на Запад “постиженията” на въпросния сталинизъм.
Работил съм, макар и епизодично, като преводач в периода 1981-89 г. и знам на какви номера са способни любезните соцдомакини, за да внушат на западния ( или арабския в моя случай) гост, в какъв рай са попаднали! Веднъж един йеменец ( от правилните, прогресивните, защото Йемен беше разделен като Корея), когото ми бяха поверили да придружавам като млад репортер в БТА, ми довери на Златините пясъци, че по-голям лукс от този, който вижда в станцията на ЦК на БКП на нашето море, не е срещал и в хотел “Хилтън”.
Толкоз за “скромните” условия на живот за привилегированите другари по онова време!
Към elena.z.
Бе, много ви е лесно все да повтаряте схемите , здраво щампирани от социалните инженери на АОНСУ, в мозъчните ви гънки. Малко сами да поразсъждавате – нет. Боли! Има по -неотложни задачи за решаване: на пазара са пуснали домати с 5 стотинки по евтино, а буркани с лютеница трябва да се варят, зимнина да се приготвя.
Фойхтвангер е бил в Москва, видял е ; и след 1945г. странно, но предпочита да си остане в Калифорния до края на дните си – 21 декември 1958. Лос Анджелис, САЩ , решава, че е по- добър адрес от Москва , Люблянка ! Умен писател.
Бертолд Брехт, той пък друг чешит. Емигрира в Париж 1933г., след като става горещо, заминава и той завалията за Калифорния, през Москва и Владивосток. Хм, защо ли? Защо не е останал в Москва? А, защо и той не иска да се върне в ГДР след 1945г. , ами емигрира в Цюрих, откъдето го гонят, а американците му забраняват достъп до тяхната зона и той ще-не ще влиза триумфално в Берлин – Ост !!!
Та, така , с комуно -пропагандите.
Ок г-н Инджев, прав сте – трябва диалог, но тези социално-битови проблеми между етносите са типични за ЕС и такива безредици тепърва ще се появяват. Факт е, че проблема е етнически. Политическата апатия, чиито автори знаем кои са, всъщност берат плодове от двете страни на проблема – купуват гласове и същевременно имат успех с крайно десни радикални движения. Но в случая, конфликта явно зрее от години, и първото убийство го ескалира в бунт – за мене оправдан от гледна точка на местните жители – така не може. И видяхме доста неща покрай този бунт – колко може да изпаднат “водещи” журналисти, дали действително е покровителстван “царя” или не е в затвора просто от некадърност.
Ще взема думата “стряскащ”. Да страскащ е, но по стряскащото в случая е, че е логичен и по тази причина неизбежен.
Гн. Инджев,
“Съмнението е наполовина постигната мъдрост”! – Публий Сир
Бих добавила – основният аналитичен метод в интелектуалното търсене на истината.
Положението в СССР е широко известно по целия свят, далеч преди войната. Случващото се там е известно на много хора. На много български комунисти също. Някои хора посещавали страната, са преживели такъв шок, че са прекарали в мълчание остатъка от живота си и най-вече след 9.9.1944, не са обелили дума за преживяното там. Известен ми е един български писател с подобна съдба. И той е комунист!
Каква е разликата между Фойхтвангер и Андре Жид? Ами това, че последният, като се завърна във Франция, каза истината и беше задраскан и оплют. Значи можело. Не всички са слепи, глухи или омаяни. Някои хора изглежда притежават проницателност, достигаща отвъд маскарадите на соц-домакините. Имат очи, уши, мозък и най-вече СЪВЕСТ! След 1956 г. хиляди френски комунисти, както и по целия свят, се отрекоха от комунизма, но това не попречи на хиляди други да продължават с “илюзията” за съветския рай. Когато преди 10-на години, Стефан Куртоа публикува “Черната книга на комунизма”, френските лекета, наречени “леви” интелектуалци обявиха, че ще публикуват “черна” книга на капитализма! Не знам съдбата на това намерение! Но то е показателно само по себе се!
На “идиотът” СДС-Луканов, ще кажа:
Не разбирам общото между АОНСУ и темата! Явно само на вас ви е ясно. Но не ви е ясно най-отвратителното качество на “полезните идиоти” и платените продажници, ЖИВЕЕЩИ именно в свободния и задоволен свят, а същевременно обслужващи чудесно съветския империализъм. Това са хора, които не са се наредили на една опашка за хляб, но охотно даваха предписания за социална справедливост, бедност и богатство. Не другарю, те никога не отидоха в Москва! Защото си живееха добре, но и добре знаеха как живеем ние тук!! Пишеха срещу “буржоазното безличие и отчужденост”, “еснафската подредба” на живота, но си прекарваха добре на техния гръб. Идваха тук и се радваха на огромното соц-домакинство, включващо непосилни за техния стандарт на живот екстри, винаги заплащани от бедният и живеещ в затвор народ! Такива като Джон Ленън, щедър на думи, но не се отказал от богатството си, Диего Марадона, с разкапан от кокаин мозък, но почитател на Кастро и Че Гевара(защо ли не живее в Куба?), Анджелина Джоли и цяла кохорта холивудски лекета с милионни сметки, живеещи в лукс и свобода няма да отидат в Москва или Хавана! И не защото знаят или не, а защото точно така им изнася!
Брехт не бил допуснат в американската зона? Да, сталински подлоги и агенти нямат работа там! Това ме подсеща за Макс Фриш. Голям приятел на Брехт. Говори ли ви нещо? Цял живот е писал срещу Швейцария, но и той не отиде в Москва. Живуркаше си там добре. И от войната се отърва. Не е гладувал никога, но е недоволен от обществото си!
И още нещо – дума “нет” в нашия език НЯМА! Запазете този израз за партийните си дружки. Прекалено сте прозрачен!!!
Към Elena.Z
Поздравявам Ви и Ви благодаря за куража и информираността да изречете всичко това, за полит НEкоректното говорене, за крайните, за някои, но абсолютно необходими думи именно в контекста на безмерното лицемерие и цинизъм на световната левичарщина, ентусиазиран морален съучастник на комунистическия геноцид.
За съжаление събитията засега се развиват по най-лошия сценарий от онези, които щрихирах в няколко коментара под предишната Ви статия.
Причините за ставащото са наистина в последните 20-30 години, но поводи като онзиденшния вече имаше многократно (Красна поляна, Ямбол, Бургас…), но до това, на което (ще) ставаме все по-неспасяеми жертви, не се стигна. Защо?
Продължавам да твърдя, че нещата са част от режисиран процес на взривяване на живота в България чрез етническа война (това не е пресилен израз). Знаете ли как се организират 2-3000 души за няколко часа, при това от различни градове, В ПОЧИВЕН ДЕН, да се транспортират мълниеносно в Катуница? Единствено чрез тарторите/ фюрерите на футболните агитки, които разполагат със списъците на щурмоваците си, и чрез МНОГО пари. Всякакви приказки за организиране по мейл или фейсбук са нелепи. Става дума за ОРГАНИЗИРАНИ погроми. Ако някой си прави илюзии за щурмовите отряди на мутро-олигархията (футболните агитки), то много скоро реалността ще изкорми тези наивни интелигентски заблуди. Но ще бъде късно.
Гледах любителски кадри в интернет – МАСОВО участниците (и в Катуница, и специално в Пловдив) са тийнейджъри. Характерно е, че на групичка от по 15-20 души се върти един по-едричък, по-възрастен (19-20 г.), обикалящ групичките, и подхвърлящ фразите, които се скандират, както и мотивиращ действията на останалите, но стоящ зад тях. Изглежда типично – бръсната глава, мускулесто, наедряло тяло, с видим авторитет сред масовката, гледа да не попада много в обектив, често с маска на лицето…
Няма смисъл да продължавам с примерите, за мен нещата ВЕЧЕ са еднозначни – преднамерено е задвижен маховикът на реалното противопоставяне на етносите, изходът е неясен, но мрачен. Лошото е, че в настоящата предизборна ситуация (която е разчетена от режисьорите като най-работеща за реализация на подобен план) няма да има полезен ход за решаване на конфликта така, че той да се девоенизира – партиите, политическите сили и техните кандидати (с изключение на Атака и ВМРО) ще останат препарирани и без(и)дейни достатъбно дълго, а войната вече ще е факт. Медиите (огромната част от които са под цензурата на властта) също нямат полезен ход – ако предават на живо, това може да катализира и мултиплицира противопоставянето във всеки по-голям град. Ако пък продължат да се държат като цензуриращ и омаловажаващ ставащото рупор на властта, това ще ги (и властта, и медиите) делегитимира окончателно в очите на масата от разгневени и все по-мразещи настръхнали ЗРИТЕЛИ, които могат да се превърнат във втора, този път мощна и помитаща тълпа/ вълна, вън и независимо от щурмоваците, които в момента са основното ядро на противопоставянето.
А е достатъчна още САМО една жертва – този път няма да има значение от коя страна – за да избухнем. Режисьорите това го знаят добре. И моментът ще бъде подбран подходящо, не се съмнявам.
Освен ако, както често е ставало, хаотични и неконтролирани събития не изпреварят планираното…
Най-страшното е, че такова нещо досега не се случвало – дори и при балканските войни след разпада на Югославия, защото там етническите сблъсъци бяха между отделни региони или анклави в тях, а в нашия случай “огневата линия” минава през ВСЕКИ български град и през доста от по-големите села.
Да ви напомня, че резултатите от преброяването ясно показаха, че циганите/ ромите в България са НАД 1 милион (реално декларираните 280 хиляди ПЛЮС 720 хиляди, които не са декларирали етническа принадлежност, а те са в огромното си мнозинство цигани, ПЛЮС неизвестен брой (десетки хиляди минимум, които са се определили като турци, което е отдавнашна практика особено сред по-цивилизованите от тях).
Ако истината за броя на циганите в България беше оповестена от НСИ, не съм убеден какво щеше ВЕЧЕ да се е случило с политическата ни “система”. Въпросът е, че ЦЯЛАТА политическа върхушка (управляващи и опозиция) нямат интерес от тази истина
Въпросът е, че ЦЯЛАТА политическа върхушка (управляващи и опозиция) нямат интерес от тази истина. Това просто щеше да взриви патриотарската природа на масата от населението с непредсказуеми последици по отношение на масовото нарастване на озлоблението за нерешаването на този кървящ проблем. Неслучайно лайтмотивът на коментарите в интернет – от лумпенизирания като форум vesti.bg до форума на Дневник – е “циганите на сапун”.
Но вече сме в друга пиеса – тази, в която войната, започнала в Катуница и прехвърлена в Пловдив, може да завилнее във всяко по-значимо населено място.
А ТОГАВА?
Няма как да се реши политически, чрез насилие само ще се задълбочи, сини каски или натовски части няма как да се разположат навсякъде по страната (това не са няколко етнически хомогенни анклави или зони, които се удържат от по-нататъшно насилие със зелена линия или нещо подобно)…
Колкото и да не мога да понасям Борисов, куриозното е, че единствено той има още някаква власт над поне една четвърт от умовете и сърцата. И май че той единствен може да забави или разбалансира сценария, като се жертва (и като политик, и като човек вероятно) с едно ясно послание и поведение: Да заеме принципната позиция, вкл. и с всички силови мерки, че ако не се спре с етническото противопоставяне и не умиротворим СЕГА страната, тя просто ПОВЕЧЕ няма да съществува, каквото и да се върти в главите на плебса (“махаме всички цигани и започваме да живеем райски всички българи в еднонационална България”).
Лошото е, че от банкянския хитрец и мутра това едва ли може да се очаква – политическото късогледство е съществена черта на всичките ни политици, и на него също.
Лошото е също, че Гоце и неговите кукловоди от Масква, май ще спечелят от цялата работа. Най-опасно е обаче, ако здравите сили в Россия и Щатите са се разбрали да не пречат на една поредна балканска (гражданска) война, която да прецака ЕС в тези кризисни месеци (че иначе защо ли Уорлик изведнъж прегърна В.Златев…)
Каква ирония, нали…
Ето този коментар видях току-що в Дневник, получил е 100 плюса и три минуса, допълва фактологично мнението ми по-горе…
“хора в Пловдив е война!!! всеки който може да идва насам незабавно! Столюпиново гори, мангалите се въоражават с ножове, лопати, точилки, всеки каквото намери
в момента съм в Тракия, след 5 минути тръгваме към 30 човека на възраст между 17-25 години да подкрепим нашите на Света Петка”
АКО БОРИСОВ ИСКА ДА ОЦЕЛЕЕ КАТО ПОЛИТИК, НЯМА МНОГО ВРЕМЕ.
ПОСЛЕ ЩЕ БЪДЕ КЪСНО.
ЗА ВСИЧКИ НАС!!!
do umoren: agitkite sa organizirani ,hodqt na vseki mach,i tozi incident gi podtikna da zabravqt omrazata si edin kum drug i da se oburnat kum obshtiq vrag. Nqma politika ima nespravedlivost i mladi hora neobremeneni s komunistichesko robsko vuzpitanie.Dano sled pogromite sreshtu ciganina posledvat takiva sreshtu mutrite i politicite. Dano mladite pokajem,che zaslujavame po dobra sudba ot izluganite ni roditeli
SAMO BEROE
i parite….. davame gi ot nashte djobove kakto za vsqko gostuvane na lubimiq otbor,magistralite slujat ponqkoga 😉
Драги г-н Уморен,
Прочетох бляскавия, направо перфектен Ваш анализ, тълкуващ събитията в Катуница. За жалост, имам чувството, че сте напълно прав: съвсем убедителна е тезата, която развивате в двата си коментара, и тук, и под предишната статия на г-н Инджев. Воден от съзнанието, че повече хора трябва да научат за задействането от “здравите сили” един такъв злокобен и съвсем нерадостен за бъдещето на европейска България сценарий, моя милост счете за нужно да препубликува коментарите Ви в своя блог, и то като отделни постинги (статии). Надявам се, че няма да възразите за това, което вече сторих. Иска ми се толкова проницателните Ви анализи да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на публикациите в моя блог, който излиза тия дни. Моля, ако имате възражение за това, което дръзнах да сторя с вашите текстове, да ме уведомите, като напишете кратка бележка към указаните публикации в блога ми. Воден бях от най-алтруистични подбуди, понеже ми се иска истината за случващото се да стигне до колкото се може повече хора. Напълно съм съгласен с Вас: нещата у нас се развиват във все по-лоша и опасна посока, а пък с последните събития ескалираха до степен, която наистина вече е взривоопасна. А много хора са склонни да подценяват опасността от случващото се. Трябва да бием камбана, та белким повече хора се събудят и отрезвеят! За което и призовавам както читателите на блога на г-н Инджев, така и на моя блог; пък и на всички други места в нашия интернет, които имат отношение към неголямата вече, но затова пък автентично демократична и европейски ориентирана общност в България
Към elena.z.
Поздравявам Ви за коментарите, които определено могат да се причислят към „информираните” – в кавичките ми няма ирония – и в частност, за реалната оценка за, както аз си го обозначавам, „самопредставящото се” (саморекламиращото се) френско общество.
Конкретно по темата – талантът е самородно явление, отключени по рождение възможности на разума, интуицията и чувствата, които в изкуството съвсем не се свеждат до формулата на соц(ком)реализма – 1%, останалото – труд. Произведенията на талантливите автори (художници, композитори, писатели), независимо от техните „надстроечни” убеждения (или заблуди, ако предпочитате), именно защото не се дължат на 99% сблъсък с, днеска може да се каже, медийно представящата се действителност, надхвърлят границите на „очевидното” и се възприемат като вид откровение, което въздейства на публиката много по-експресивно, по-емоционално (ако за това разбира се има вече изградени рецептори) от декларативната, често пъти и идеологизирана и втръснала поради което, насоченост на „реалистичния” изказ в творческата дейност.
Според мен, Гео Милев противопоставя в творбата си академичния и „сътрапезен” интелектуализъм (таланти, оратори, писатели, музиканти – съвременен пример – Абрашев / но също и Рашидов – липсват само слабо познатите по онова време социолози), които са поставени в един кюп с „идейно” протестиращите – черносотниците (днес това биха били атакистите) и с официалния елит възползващ се от статуквото (фабриканти, генерали, …) на „неграмотни, профани, хулигани, глигани – скот като скот: хиляди маса народ; ”, т.е. на тълпата. Затова е достатъчно само да се замести думичката „народ”, избрана от поета повече като интелектуално предизвикателство, отколкото като възприета позиция, с въпросното определение за „тълпа”, за да си дойдат нещата на мястото и се разбере, че става дума за хвърлена ръкавица и към двете страни на конфликта разминаващи се напълно в разбиранията си и а оттам и в очакванията си и в реакциите си един към друг. Или ако обобщя – „идейният” избор на Гео Милев в поемата „Септември” отстъпва пред „поетичния” му избор дължащ се на таланта му и преди всичко на голямата му човешка болка от насилието въобще, което не може да оставя равнодушни. Или, под ъгъла на актуалността – „Запушената клоака винаги изригва”.