Ако някой някога е помагал истински на гета с бедни и отчаяни хора, това е ООН. Благодарение на организираните от световната организация училища в палестинските бежански лагери нивото на получилите възможност да се измъкнат от ужасяващата нищета хора сред тях парадоксално бие рекордите по стандартите на Близкия изток. Днес, няколко поколения по-късно, палестинците са сред най-образованите араби и управляват огромни икономически интереси в региона, ако не и цели държави (без това да се афишира от местните монарси). Това е чудото на образованието, сътворено с гузна, но международна помощ.
В България сме виждали всякакви чудеса: цар като премиер, премиер като едноличен монарх, селски мафиот като цигански цар…Но такова чудо не сме виждали!
Циганските гета тук все така тънат в нищета и са развъдник на престъпност в България толкова, колкото палестинските гета (които отдавна вече не приличат на прототипа си от преди половин век) си остават школа на въоръжената омраза срещу израелския враг. Само че потенциалът на палестинците да се самоуправляват при наличие на съответното международно решение на тежкия регионален конфликт е безкрайно по-голям, отколкото възможностите на българските цигани за нещо подобно. Ще трябва ли ООН да се намеси и в България, за да започнем да решаваме проблема от нулата, след като сме пропуснали някой и друг век?
Сравненията с палестинците може да изглеждат неточни и определено са такива, както и всяка подобна аналогия. Но не пречи да онагледим проблема си, с който като държава не можем да се справим без дори да го назовем с истинското му име. Защото сега „светът нази гледа”, но съвсем не защото се „бъл-га-ри ю-на-ци”! „Забелязаха” ни от ООН.
Политическото ръководство ( на България-бел.авт.) трябва да заеме силна позиция срещу речта на омразата и да гарантира, че има достатъчно полицейски служители за защита на ромските квартали от заплахите за отмъщение и насилие”, заяви Рупърт Колвил, говорител на върховния комисар на ООН по правата на човека, цитиран от АФП и няколко български сайта.
От Съвета на ООН по правата на човека изразяват съжаление за смъртта на 19-годишния Ангел Петров в Катуница и посочват, че виновните трябва да бъдат изправени пред съда.
“Неприемливо е цяла общност да бъде наказвана за престъпление, което е извършено от отделно лице. Ние призоваваме българските власти на най-високо политическо ниво публично да посочат този принцип на индивидуална отговорност за престъплението”, каза Колвил.
„Оказва се”, че чак от Ню Йорк се вижда, че в катунизираната България има все пак етнически проблем, колкото и управляващите да им се иска да го сведат до „криминален случай”, а на социалистическата опозиция да й се ще да го нарече „политически”. Нещо повече, за съществуването и разпалването на тази пагубна страст комитетът на ООН вини без заобикалки властите и онези, които държат езика на омразата.
Питам най-самотно и ( по тази причина безопасно за началниците в държавата): кога най- сетне ще спрат главния подбудител и рупор на този език на омразата, който атакува от парламентарната трибуна, медиите и площадните микрофони?
Интересното е, че колкото и агресия да излее вождът на „Атака” Сидеров, нито официалната власт, нито опозицията се осмеляват да поставят въпроса за очевидното: че това е откровено нарушаване на конституцията, което трябва да бъде санкционирано с всички предвидени от закона средства. Едните, управляващите от ГЕРБ, ценят парламентарната подкрепа на екстремистката партия, а червените опозиционери, макар да са обект на атакистки псувни, се свиват в черупката си , за да не прекрачат невидимата граница на общия знаменател със Сидеров по отношение на русолюбието като израз на родолюбие- показател, по който атакистите се родеят със социалистите.
Някъде назад от този катун съвсем са изпаднали сините. Техните привърженици биваха осмивани като „сини каски”. Днес и тях ги няма, не смеят да се обадят. Смачкани са в ъгъла от агресивните си конкуренти в политиката- доколко „сами са си виновни” и доколко това е естествена амортизация на демократичния ресурс на България, подобна на изхабяването на демократичните носители на прехода в други европейски държави, това е друг разговор.
Както сме я подкарали да ни съобщават от ООН онова, което обикновените хора и беззъбите коментатори тук знаят, но надутите ни „лидери” отричат по егоистични причини, може наистина някой ден да осъмнем с молба да дойдат сините каски на ООН да ни разтървават. Непризнаването на проблема, какъвто е случаят с етническото напрежение и повтарянето на глупавите мантри за традиционната българска толерантност (защото се е проявила някога спрямо други етноси) ни заплашва ако не със санкции, то с нови дози международно презрение, което не прави разлика между партии и политици: пише се на гърба на България. А на него май малко му трябва да се прекърши след като десетилетия наред беше превиван пред една чужда окупация, споменаването на която и до днес е табу, защото неоколониалните ни господари продължават да инвестират тайно, но масирано в пропагандата тук и ни се радват, че сме бедни, т.е. – лесни за колективно купуване като гласове на цигани по време на избори. Най-ясно го каза един руски журналист в кореспонденция от София през януари 2008 г., когато възкликна, че президентът на Русия Путин е пристигнал да си напазарува България. А премиерът Путин, да напомня, ако някой е пропуснал да научи между две извънредни включвания на телевизиите от Катуница, се завръща след месеци на стария си президентски автократичен пост в Кремъл по план, отдавна начертан от самия него.
Дали ще ни нахлупят големия шлем, обявен при предишното му пазаруване в София от търговския му посредник Първанов или ще се молим на сините каски да дойдат, изглежда зависи от всичко друго, но само не и от онези, които си избираме да ни пасат и стрижат. Избраниците ни, милите, се консултират при президента Първанов за осветяването на края на тунела (нали уж преходът беше свършил?), заслепени от фаровете на връхлитащия влак. Някъде там, в ООН, кантонери ни предупреждават за опасността от катунизация, но се басирам, че езикът на омразата ще им отвърне с типичното българско толерантно пожелание: „Я си е…”
Време е провокаторите на етническото противопоставяне да бъдат разкарани от релсите, ако в българския влак има машинист, чиито умения на пожарникар едва ли ще са ни от полза, ако се стигне до неговото дерайлиране. Това би била проява на мъжеството ( или „мъжкарство”, по израза на футболиста Стоичков), в каквото някои избиратели го подозират.
От всичко дотук може да заключим, че:
1. има проблем и той е етнически
2. проблемът не може и не бива да се разрешава с колове в ръце по улиците
3. проблемът трудно ще се разреши и по мирен начин, заради “езикът на омразата ще им отвърне с типичното българско толерантно пожелание: „Я си е…””
4. всички искат да се разреши проблемът, но никой не иска той да го направи (Сидеров е изключение, той нито иска нито може).
Е, какво правим? Замазваме нещата, разбира се и се молим следващият “криминален случай” да мине по-незабелязано.
Между другото сравнението Ви с палестинците е повече от уместно,г-н Инджев.Техния стандарт е в пъти по-висок от нашия и несравним с тази част от тях,които живеят в Израел.Еклектичната вехта пропаганда на нашите псевдо-националистически марионетки на кремъл е все да плаче за горките палестинци,но те всъщност са много по уредени от нас.Нещо повече надуваемата според случая кремълска марионетка Сидеров ще си прави нова телевизия-Алфа-както онзи ден заяви за да индуцира нови театрални суматохи.Телевизията му-Алфа е сигурно най-мегаломански по името на руските спец.части.
Не е вярно,че сините нямат позиция!Иван Костов: Здравейте. Благодарим ви, че сте намерили време да уважите тази пресконференция. Знаем колко е голям натиска на отделните участващи в кампанията, за да бъдат отразени, но естествено в страната стават процеси, по които трябва да се взимат политически отношения и ние трябва да реагираме като политическа партия на тях. Имам предвид това, което сега ще наречем опита да бъдат купени ромските гласове или опита да бъдат изместени ДПС и БСП от контрола върху ромския вот, от страна на ГЕРБ, които се осъществяват от Цветан Цветанов, който е съсредоточил в ръцете си ролята да бъде шеф на кампанията на ГЕРБ, да бъде шеф на МВР и да бъде шеф на ромската декада, т.е. да контролира парите, които се отпускат от ЕС за интеграцията на ромското малцинство. Този троен конфликт на интереси не е случаен, защото чрез него ГЕРБ в момента правят опит да използват зависимости на тези хора, преди всичко бароните на ромската общност, които използваха парите от ромската декада, за да построят своите дворци, тези които МВР оставя безнаказани за извършените нарушения, тези които биват освободени и помилвани от затвора след като бъдат осъдени, всички тези форми на използване на зависимостите, за да бъдат рекетирани са в ход, за да бъдат привлечени гласове. Косвен, допълнителен ефект за коалицията ГЕРБ – АТАКА се получава от това, че неориентираните хора от българския етнос чуват плитките, но кресливи гласове на АТАКА, плитки, защото те не посочват нито едно решение на нито един сериозен проблем. Това е “проблемът Катуница”. Дали щеше да избухне в същия вид, ние сме абсолютно убедени, защото Катуница е само един повод. Защото, ако не беше този повод щеше да има друг повод, но това е битката, която се води в момента. Битката е за гласовете на избирателите от ромски произход, за контрола върху ромските босове. И ние предупреждаваме най-отговорно, чрез вас искаме тези предупреждения да стигнат до европейските посланици и до тези наблюдатели, които ще дойдат за изборите. Ние очакваме и бяхме предупредени, аз бях предупреден в Банско, в Разлог, че репетицията, генералната, която направиха ГЕРБ в Разлог, ще се повтори в мултиплициран вид, умножена в цялата страна. Какво стана там? Затворени бяха хората, насилени в деня преди изборите и по този начин беше обърнат вот, който не може да бъде обърнат в рамките на една община, беше намалена една огромна разлика между кандидата на Синята коалиция и кандидата на ГЕРБ, който сега навсякъде си е окачил афишите. Това ще се повтори, ние бяхме предупредени от нашите политически представители там и затова отправяме предупреждения към всички. Ние очакваме брутална, рекетьорска акция, дирижирана от ГЕРБ, по отношение на хората, които контролират вота на ромското общество. А иначе проблема за провалът на ромското включване, ще го разискваме по нататък в по-спокойна обстановка.
Веселин Методиев: Да ви отговорим на някакви въпроси.
Въпрос: Ще искате ли оставки вече? Не само на Цветан Цветанов.
Веселин Методиев: Оставката на г-н Цветанов е поискана от ДСБ в началото на тази година, така че нашето отношение към него е абсолютно ясно политически.
Иван Костов: Искам да кажа само, че никога толкова нагло един човек не си е позволявал такова драстично влизане в конфликт на интереси като вътрешен министър, като лидер на щаб, като човек контролиращ парите, като човек, който е постигнал някакви договорки, по думите на Кирил Рашков, с него и с Бойко Борисов, да участва в изборите. Такова нещо до сега не сме виждали. Така че имаме всички основания да искаме този човек да напусне политическата сцена, въобще. Имате ли други въпроси?
Въпрос: Какви са прогнозите Ви за тези ромски гласове? Какво ще получат ДПС Ще останат ли по някакъв начин в държавата?
Иван Костов: От тази битка ще спечели ДПС, вероятно ще загуби БСП, ако ГЕРБ проведе операцията по рекетирането на ромите, ще спечелят и те, и ще бъде вдъхнат, ще бъде бита метафорично казано инжекция с адреналин право в изнемощялото сърце на АТАКА. Затова призоваваме хората да излязат да гласуват. Колкото повече хора излязат да гласуват, толкова по-малки ще бъдат последиците от тази игра, която се разиграва срамно пред очите ни.
Въпрос: Защо според Вас управляващите позволяват да продължават тези протестни действия на АТАКА, които продължиха дори по време на Консултативния съвет?
Иван Костов: Така печели коалицията ГЕРБ – АТАКА.
Въпрос: Какви са отношенията на ГЕРБ и ДПС?
Иван Костов: ГЕРБ се борят в момента за вота на ромите, за контрола на ромския вот. Те считат, че по отношение на българския могат да задържат това, което имат, дори да жертват малко, да върнат малко от вота, който са привлекли от АТАКА. Заради това.
Веселин Методиев: Това е което сме виждали много пъти във везните ДПС – АТАКА. По същия начин са се провеждали тези действия и се е получавалo от антидемократични действия подкрепа фактическа, електорална две враждуващи, в кавички, формации, които са захранват от едно и също място. Сега това, което се случва има същия механизъм.
Иван Костов: И има и още един механизъм – ГЕРБ имат сметка от раздухване на това етническо напрежение и този политически екстремизъм, защото всички теми за краха на сигурността на хората, за краха на политиката за отразяване на кризата, всички обещания на ГЕРБ, които в момента трябва да се дебатират са забравени. Това е причината, защото когато има етническо напрежение, тъй като това е процес свързан с националната сигурност, той така или иначе измества в съзнанието на хората и бедността, и липсата на работа, и спадналите доходи, и обезценяващите се пенсии, всичко отива на заден план. Затова не се води по същество дебата за вота на избирателите, а просто се рекетира по най-груб начин политическото, избирателното тяло. Благодарим ви.
tagicon ключови думи: Правителство |
Иван Костов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Колеги народни представители, две обстоятелства ни карат да считаме, че това, което предлага Българската социалистическа партия, е недостатъчно. Първото е, че самият министър-председател е казал, че МВР са изпуснали положението. Щом са изпуснали положението, да бъде изслушван този, който е изпуснал положението ще излезе, че му даваме възможност да се оправдава.
Второ, има две съвършено различни оценки за действията на полицията в Катуница. Министър-председателят казва, че те не са се справили, министърът на вътрешните работи казал, че са се справили добре. Той ще дойде да ни каже колко добре са се справили. Това очевидно е свидетел, който вие призовавате, който в случая няма да изрази дори мнението на кабинета. Това е сериозният аргумент.
Има още един аргумент, който е на Синята коалиция – ние сме снели доверието от този човек, няма какво да го слушаме. Затова ще предложим и ви предлагаме да подкрепите да създадем Временна анкетна комисия, която да разследва поведението на самото Министерство на вътрешните работи и на другите отговорни органи, за да видим дали са се държали адекватно в случая. Благодаря ви.
Поправете ме ако греша, г-н Инджев, но съвсем не малък принос в палестинското образоване, дадохме и ние в България с нашите скромни възможности. По примера на СССР, където разбира се размахът беше далеч по-голям. Доста палестинчета завършиха училище у нас, младежи – университет, а на родителите им осигурявахме добро препитание. Имам преки наблюдения върху палестинското посолство в София до 1992 г. и мога да кажа спокойно, че май и него издържахме! А такава държава нямаше! После се оказа, че Ясер Арафат управлявал еднолично финанси за милиарди долари, а палестинците пак са по улиците и хвърлят камъни. Да Ви звучи познато?
Значи щом е за политика, може! Добре, а циганите представляват ли интерес за държавата? Или така е по-лесно? Или на някой така му изнася? А някой води ли сметка колко пари са влязли в България като помощ за интеграцията на циганите и КЪДЕ са тези пари? Джордж Сорос също беше дал доста, и когато беше за последно у нас, пита къде са парите и как са използвани, ама май нещо не получи конкретен отговор! Попитайте Цветелин Кънчев. Той знае. Вместо да обикаля телевизиите и да ни говори глупости. Всъщност той защо не е в затвора??
Към martin:
Трябваше да уточня, че говоря за началното образование по линия на ООН в гетата в случая с палестинците, което обаче е страхотно важно като “първа космическа” скорост в образованието.
В България учиха доста, вероятно стотици от тях ( имаше квоти за кадри на комунистическата им партия и други “правилни” крила на палестинското национално освободително движение: Народният фронт за освобождение на Палестина и т..н.), но те вече бяха отскубнати от дъното с международна помощ.
Извинявам се, че пиша не по темата, но това просто е някакъв кошмар!
ВАС:Паметника на съветската армия остава
http://www.focus-news.net/?id=n1573146
Правилно, значи, в Google карти пише: Болгария.
Само да не прозвучи като „нЕкои принципни съображения” но ако темата за характера на конфликта се разглежда извън емоционалния си контекст, схематично (за една публицистична статия подобно обедняване обаче е противопоказно и не там му е мястото) се разбира, че всички видове конфликти са предпоставени още в самия анонс на събитието – някъде един представител на етническото малцинство е посегнал на правото (на живот) на член от мнозинството, в резултат на което последното се е възмездило (оспорвайки малцинствената имуществена неприкосновеност) без да минава през съдебните зали.
Самият факт, че се съобщава, че в конфликта са намесени групи от различни етноси, вече предполага той да е най-малкото на етническа основа, тъй като продължаващото разграничение по признак произход свидетелства за неинтегрираността на ниво нация като част от предпоставките.
Раздаденото „правосъдие” извън законоустановения ред говори пък за друг основен проблем – неустойчивост на демократичните порядки изразяваща се както в недоверие в правораздаващите, така и в неефикасност на правозащитните органи, и двете водещи до убедеността за безнаказаност на/в действията а оттам и за криминалния характер на случващото се.
Цялото действие се развива на фона на предизборна обстановка, което логично води до масовото очакване за оценка от страна на претендентите за народно доверие. Какво по-„нормално” опозицията да я даде обвинявайки управляващите в несправяне като резултат от водената от тях политика. И са прави, доколкото упражняващите власт са партия и като такива са политически отговорни за погрешните си действия или бездействия.
Наличието пък в Народното събрание на представители на групировки сформирани на база етнос е не просто предпоставка а направо покана за отстояване на интересите по расов признак. Медийно натрапваните от тях мантри за „етническия мир” са свидетелство „от обратното” за желанието им да подклаждат и поддържат и занапред напрежение, което да осигурява чрез стресирания електорат разширяване на парламентарното им присъствие.
Колкото до комисарите (сполучливо название за длъжност, нали!) от ООН, техният интерес парадоксално е в „раздуването” (да не се смесва с раздухването) на съществуващите конфликти, за да могат по-категорично да защитят „слабата” страна. Без да отричам позитивната като цяло роля на тази организация, не мога да не пропусна и вариращото чиновническо отношение към проблемите взето според интересите на силните на деня. Колкото и стойностна да е оценката на събитията от тези „кантонери”, те не би трябвало да са тези, които да ни задават коловоза – „Обущарю, не (съди) по-нагоре от обувката.” са казвали в подобни случаи римляните. Но пък, за да не ни е чак дотам обидно от външната намеса, преходът ни към гражданско общество трябваше вече да е завършил, а той нещо се помайва, май.
Към Юлия Стефанова:
Резултатът от сезирането на съда от Инициативния комитет беше за съжаление предизвестен и само затрудни бъдещото преместване (премахване) на МОЧА. Но как другояче да се постъпи в една обявила се за правова държава? Най-малкото сега демократичната опозиция ще има още един силен аргумент срещу смяната на статуквото, който надявам се, ще отчита и наложителността от радикална реформа в съдебната система.
Етническата толерантност на българина е систематично разяждана в последните 60 години, главно в резултат на съветската практика да ни настройват срещу българските турци и цигани от времената, когато трябваше да пазим южния фланг на варшавския договор. В последните 20 години пък повечето партии флиртуваха с циганските босове за да ги използват при нужда.
Това от което имаме нужда тук е нещото, което се казва на англииски “law enforcement”. Както виждаме, не е “Law obeying sometimes” /спазване на закона понякога/ а е НАЛАГАНЕ. Със “force”, ако трябва. В повечето европейски страни куче не можеш да си вземеш, ако не си идеален платец и не му предоставиш минимум площ и условия за живеене, а тук се оказва, че цели малцинства си раждат сума ти деца без условия и са толерирани от общини, големи фирми и администрация.
От своя страна този факт идва като манна небесна за подстрекателите на вражда и ксенофобия, щото логиката на повечето българи стига САМО до следното:
“Как може! Аз работя като скот и си плащам сметките и данъците, а мангала не работи и нищо не плаща! Следователно- смърт за мангала!”
За съжаление подобно “късо съединение” в логиката е характерно за доста хора по света, да не кажа мнозинството. Умението на развитите общества се състой в това, че умеят да тушират такъв тип дебилно мислене, каато формулират реалния проблем и работят за решаването му.
В този смисъл израелското общество има много по-точна картина за естеството на палестинския проблем /който е найстина ужасно труден/, желае да го разреши /в това число и като предостави на палестинците независима държава/, и се нуждае единствено и главно от гаранции за мира, които е трудно да се дадат, дори и заради това, че различните палестински фракции имат различно мнение по отношение съществуването на Израел…
Не съм песимист, но все пак ми се струва, че по-скоро Израел ще постигне мир с Палестина, отколкото нашите идиоти да започнат да работят за решаването на циганския проблем. Със крясъци “Циганите на сапун” и шествия в гетата не се постига нищо друго освен добруването на бай Долен и на група рубладжии.
Абе съгласна съм с всичко това ,ама е много умно да разсъждаваш така “наукосъобразно” ,когато си далече от гетата,но си мисля какво да правим ние ,които живеем в квартали или улици със преобладаващо или смесено цигано-българско население?!Вас крали ли са ви цигани?, Случва ли ви се непрекъснато да си стискате джобовите ,за да не ви оберат в автобуса? Знаете ли ,че в ханител.магазини българите броят левчетата си, а циганите редовно вадят едри пачки, за да плащат, а същевременно пред банкоматите се редят само цигани? Плюли ли са ви цигани ,защото сте предпазили старица от обиране? Аз живея в кв. Изгрев/до Столипиново/ и от дете съм израснала с тази сган и добре ги познавам и мн. кухо ми звучат обясненията на тези, които им съчувстват и се опитват уж да ги култивират-кауза пердута. Даже се чудя на себе си защо се захващам да пиша по тези проблеми?Но най-добре разбира това този, който е живял с тях,а на другите им пожелавам живота да ги завърти малко насам- към гетата, тогава ще ги питам до къде ще им се простре толерантността тогава?!
Kъм Пранделова:
Аз самият не съм толерантен, както и повечето от нас. Признавам си го. /Не че се гордея с това/.Не харесвам особено и самата дума “толерантност”- мисля, че думата “търпимост” е достатъчно добра.
Аз лично не бих могъл да живея в такъв квартал /от Пловдив съм, познавам Столипиново/. И изобщо не се опитвам да разсъждавам “наукосъобразно” или политически-коректно. Опитвам се да съм искрен. Ето, ще ви попитам директно:
-Можем ли да направим циганите на сапун? Имаме ли освен желанието истинска воля, последователност и ресурс да го направим?
-Не!! /Защо тогава пищим?/
-Какво ще постигнем, ако отидем да бием циганите в гетата?
– Нищо!!
Ще ни помогнат ли нацистките крясъци?
-В никакъв случай!
Следователно?!
Следователно на нас като обществото и държава ни не ни остава никакъв друг избор, освен да прилагаме стратегията на “тоягата и моркова” – да наказваме тежко провинилите се и сериозно да поощряваме “порядъчните” цигани. Както прави цивилизованият свят.
Не ви карам да ги обичате или мразите.Решаването на този проблем е отвъд любовта и омразата.
Така е. Проблемът с циганите е много сериозен, но за съжаление управляващите в БГ винаги са били “късогледи”. Погледнете статистиката на раждаемостта за последните 20 години. Предполагам за всички е ясно как се изменя етническата структура на българското общество. Българите не раждат поради икономическите трудности, но циганите имат по 5-6, а в много случаи и 10 деца в семейство. Какъв състав че има българската нация само след 10-15 години? А след 30-40 години? Нещата са страшни, дами и господа. Съвсем скоро това, което се случи в Катуница ще бъде ежедневие. На много места в страната ни то вече е ежедневие, но се случва твърде далеч от медиите и просто влиза в криминалната статистика, без да притеснява политиците и без да предизвиква протести по улиците на големите градове. Истината е, че огромни райони от страната на практика се превръщат в територия извън контрола на официалната държавна власт.
Има ли начин да се справим с това положение? Има ли надежда за България каквато я познаваме или нашите деца и внуци ще бъдат малцинство в “държавата на ромите”?
В следващи постове бих споделил някои свои идеи по тези въпроси.
Има ли етнически проблем с Българските и Румънските граждани в Холандия?
Доколкото си спомням тези проблеми с купуването на гласове на циганите,краденето на тия пари от циганските фондове и т.н. съществуват от времето и на Иван Костов. Питам има ли право точно той да прави тия коментари ,след като още от негово време са така забатачени тия проблеми и той не намери решение ,а и не направи опит дори да започне разсичането на този възел от проблеми, дори мисля че му беше изгодно. Нека не забравяме неговото гостуване при цар Киро и всякаква друга такава криминална сган-питам се какво е правил той при тях/не забравяйте че в нета има достатъчно дори и снимков материал. Бях им твърд фен на демократичните сили, но вече не вярвам на никой/помислете си само колко пъти Костов е кандидатствал в БКП/Службогонци и предатели, готови и майките си да продадат!!! Не, благодаря!
Към Радослав:
Не съм специалист по статистиката, но слушам още от ранния “възродителен процес” ( т.е. – за мен- поне от четвърт век), как в близките десетина години ще ни претопят.А не обръщам внимание на статистиката не за друго, а защото някак не мога да се сърдя или ядосам на хора, които създават деца и им се вменява не само вина, но дори и зла умисъл по този повод.
Знам какъв е упрекът: че го правели заради парите…Да, има и такива, както има и продавачки на деца, но процентът им едва ли е “статистически” представителен за огромната маса от тях, за които това е просто естествения ход на живота им. Знам и друго: не са ни “претопили”, нито са станали повече от нас в периода, в който това вече трябваше да е факт, по простата причина, че имат много по-ниска граница на смъртността- т.е. както се множат повече, така и измират повече ( това поне радва ли борците срещу циганската раждаемост, се питам дали искат да я снижат още с помощта на коцлагерите и производството на сапун от “мръсните цигани”).
Не знам какви са Ви идеите за борба с циганската раждаемост, но насилието под каквато и да било форма няма да свърши работа. Единствено еволюцията в мисленето, а оттам и в бита, плюс усилията на държавата да създаде ИНФРАСТРУКТУРАТА за по-добър живот в гетата ( защото другаде циганите са доказали многократно, че с нищо не са по-лоши граждани от останалите), могат да дадат цивилизован и ефективен резултат към балансиране на нещата: по-ниска раждаемост с цел по-добър живот на родените и по-висока граница на смъртността.
Но за целта държавата трябва да даде пример, като отреже поне една “лентичка” на водопровод или павирана улица в циганско гета, гарнирана с училищна база и гъвкава образователна стратегия- там където е нужно да има обособени училища за произлезлите от адската нищета деца, за да получат специализирана помощ, а другаде- наравно с всички останали.
Всички, които не мислят, че чрез производството на сапун от цигани трябва да се върви към решаването на сложната задача, признават образованието за основа на това решение. Но нима трябва да очакваме Асан и Айше, на който гледаме отвисоко с презрение заради тяхната необразованост и изостаналост, да организират всичко това? Ако сме толкова по-напред от тях, трябва да имаме инициативата и търпението все някога да започнем да градим мостовете, иначе “ойде коньо у реката”- на озверелия от скотски живот циганин не му пука от затвор и няма какво да губи кой знае колко в една изострена етническа конфронтация. Но на българите, които заемат първо място в света по уседналост с най-висок процент притежание на собствени жилища от цели 80 на сто от населението ( което е дори повече за българите, защото статистиката включва всички, включително “притежателите” на цигански бараки), имат какво да загубят в един такъв пожар.
Така че, ако не искаме това да се случи, без да е от “любов от циганите” ( в каквато ме обвиняват за разсъжденията ми), би трябвало да го направим от любов към себе си. В противен случай ще се окажем доста по-глупави от въпросните цигани, толкова омразни на “великите” български патриоти, които скандират “б-л-га-и, ю-на-ци” в синхрон с хитлеристки поздрави.
И не ми казвайте, че откровените нацисти били малко и не били представителни- на снимките са малко, но мразещите цигани българи са най-голямата партия в България, която в това отношение има една “партийна платформа”: лесното обяснение на трудните въпроси, които самите ние не сме решили въпреки очевидната нужда да ни е добре на нас, а не да е зле на някой друг.
Г-н Инджев, аз съм доста по-млад от вас. На 35 съм. Имам две деца. Уважавам ви много като журналист и мога да кажа, че ви считам за еталон, с който днешните журналисти от моето поколение трудно могат да се мерят. Именно поради високото си мнение и уважение към вас съм тук във вашия блог. Радвам се, че имам възможност да “разговарям ” с вас, иначе това би било невъзможно в “традиционните” медии.
И така, към темата.
Вие казвате “…не обръщам внимание на статистиката…” Лошото е, че не само вие не обръщате внимание на статистиката. Аз съм човек на точните науки. Бих ви помолил, ако имате възможност, поканете специалист в тази област, който има достъп до такава информация. Нека един такъв човек да представи данните за последните само 20 години. Мисля, че това не са секретни неща и няма да има проблем да се направи такова представяне. И тогава да говорим върху конкретни числа.
Майка ми вече е пенсионер, но доскоро работеше в тази сфера, на статистиката. От нея знам много неща. Положението е по-страшно отколкото си мислите. Обществото като цяло не е наясно каква катастрофа се задава. Малко математика е нужна и ще бъдете потресени от резултата.
Циганите няма да ни претопят. Ще стане друго. Един по един българите се изнасят от “тази циганска държава”. Веднъж свикнали с реда, с обстановката, с доходите там, рядко някой се връща. Говорим за младите българи, умните, които са нужни тук. Естествено и циганите ходят и работят в чужбина, но те се връщат, те не градят кариера. Те се връщат по-силни, по-самоуверени, с бусуве пълни с деца. И тук става “тяхна” територия. Това е картинката.
Мога да ви дам много примери за това какво разбирам под “тяхна територия”. Ето един: преди няколко години личният ми лекар ме изпрати в гр.Баня (Карловско) на санаториум за 10 дни. Имах проблеми с кръста и ми бяха назначени няколко вида процедури, сред които потапяне в топлата минерална вода, която извира там и има изграден нещо като закрит малък басейн с кръгла форма (наричат го “банче”). Целият санаториум е построен по времето на цар Борис 3-ти. Та, когато отивах всеки ден в “банчето”, както ми беше предписано, познайте какво заварвах там в поне половината от дните? Гледката беше абсурдна, комична, плашеща. Десетки циганчета и техните родители по на 20-30 години скачаха във водата, плуваха, гмуркаха се. Страхотен купон. Размерите на помещението не са големи – може би 10 метра в диаметър, а на басейна около 5 метра. Имаше надписи “Забранено скачането във водата”, ” Забранено плуването”. Това е място, където хората влизат внимателно и кротко
застават във водата, натопени до нивото на гърдите, целта е все пак да се лекуваш. Нямаше кой да ги спре! Нещо повече, от разговорите ми с персонала разбрах, че това там е ежедневие, с което отдавна са се премирили.
Отвън на паркинга положението беше аналогично. Наспрели една до друга коли, бусове с по 15 човека (жени и деца предимно), които въобще нямаха вид на бедни и изнемогващи хора, каквито вие си ги представяте. Колата ми се оказа на няколко пъти заобиколена и аз с трудност влизах в нея. Заобиколен от от всички страни, нетърпимо силна циганска музика от колите с отворени врати, втренчени погледи, които проследяват всяко твое движение. Предсравяте ли си го? И това се случваше в делнични дни! Тези хора не работят ли? Аз бях там, в това градче по голямо изключение. Озовах се в санаториума с голяма трудност, защото винаги съм зает с работа и отговорности и просто нямам време, не мога да си го позволя. И какво открих там, в Южна България, на минералните води…
Въпросните цигани не са жители на градчето, както може би сте си представили. Те идваха от Пловдивските гета. Разстоянието не е голямо, към 50 км. Тези цигани шумно и демонстративно показваха на всички, че са си у дома, в България. Но за съжаление аз не се чувствах така. Тогава “видях” бъдещето. България все по-малко ще бъде “у дома” за българите. България бавно и неумолимо се превръща гето.
В поста по-горе вие казвате: “Не знам какви са Ви идеите за борба с циганската раждаемост, но насилието под каквато и да било форма няма да свърши работа.”
Първо – долавям нотка пренебрежителност. Вие сякаш сте сигурен, че нямам кой знае какви идеи. Че кой съм аз да имам идеи? Не мисля, че това е правилен подход от ваша страна.
Второ – насилието няма да свърши работа. Така е, аз също съм против насилието. В идеите ми за справяне с проблема няма насилие (в смисъл убиване). Спокоен ли сте? Но има налагане на закона, което според вас насилие ли е? Ами зависи от отсрещната страна, ако отказва да се подчинява на закона дори и в най-напредналите демокрации се използва насилие. Та в този ред на мисли, знаете ли, всички в България страдаме от един и същ синдром, наречен неадекватна толерантност. Ние сме свръх толерантни, нашите политици също. Ние сме меки като нация, послушни – така са ни научили робствата и режимите. Това е нашият проблем. Но за голяма моя изненада и радост младите, които са родени след 88-90 година не са такива. Те са различни – по-директни, по-нетърпими, по-“нетолерантни”. Те виждат проблемите много по-ясно, защото са непредубедени и не са опитомени от предходния режим зайчета, като нас. Може да не намират най-добрия начин да се изразят, но това не означава, че трябва да ги игнорираме. Защото само след 20 години ще чакате пенсии от тях, но няма да има. Цялата сегашна социална система ще е рухнала.
Към Радослав:
Първо- благодаря за толерантния тон за изразяване на несъгласие. За да Ви върна комплимента- Вие сте еталон за подражание в това отношение.
Но ще ви опонирам по няколко пункта.
Циганите в банята, които цитирате, вършат простотии, защото са прости и нахални, а не защото са циани. И защото ние сме малодушни да ги поставим на мястото им на принципа ( аз ли пък ще го оправям този крив свят). Не го приемайте лично- аз също проявявам такова малодушие и ще Ви дам пример от това лято, когато предпочетох да се възмущавам тихо пред вероятността да ми счупят главата- но не цигани, а чистокръвни български простаци. Малодушието и безхаберието са характерни за държавата ни…
Цяло семейство хипопотами със средно живо тегло от стотина кила ( от детето, до бабата и дядото) се пльоснаха до мен на плажа в Созопол и няколко часа бълваха словесни и други боклуци, обсъждайки околните и зяпайки в упор ( включително с бинокъл) близкия нудистки плаж. Не се оттеглих само заради принципа да не позволявам да ми диктуват живота…Но когато те се оттеглиха, оставиха зад себе си купчина мръсотии от всякакъв вид, само дето не се облекчиха, но нямаше да се учудя и на това. Научих всичко за тях по принуда от кресливите им разговори, гарнирани с псувни и описания на пъпките по еди кои си части на тялото на еди когото си…. Бяха три поколения, чистокръвни българи от Бургас, дошли в съботния ден до Созопол да се покажат и да позяпат по Този начин. Крещящи , агресивни простаци, с каквито няма излизане на глава. Почувствах се като изнасилен, че не посмях да им кажа нищо…Басирам се, че и най-изпадналите цигани не биха се държали така ( но може и да греша – в това състезание човек винаги може да сбърка в залаганията).
Освен това не съм съгласен, че точно циганите са виновни за това толкова много българи да напускат България- самите цигани са рекордьори в това изнасяне. Главните виновници, главните грабители на българите, които откраднаха цели банки и съответните милиарди на хората, съвсем не са Манго и Айше…
И последно: не е вярно, че напусналите са си тръгнали завинаги. Освен, че България е четвърто място в Европа по постъпления в страната от емигрантски парични преводи ( което показва, че емиграцията е икономическа, но емигрантите милеят за близките си и не са загубени за България), има вече ясно изразена тенденция за обратния процес на завръщане. Ако наистина сте добър в статистиката, в което не се съмнявам ( тук е мястото да кажа, че не съм изразявал пренебрежение към идеите Ви), потърсете тази статистика. Понеже аз не съм много добър в статистиката, ще дам само пример от лично естество: и трите ми пораснали деца, които живеят в Германия, се чувстват българи ( макар да са наистина от смесен произход и имат германски паспорти много преди европейската интеграция на България), а най-голямата от дъщерите ми, която се омъжи това лято в Германия, пожела да запази българската си фамилия. Не е кой знае какво, но все е нещо като жест…
“Циганите в банята, които цитирате, вършат простотии, защото са прости и нахални, а не защото са цигани. И защото ние сме малодушни да ги поставим на мястото им на принципа (аз ли пък ще го оправям този крив свят). Не го приемайте лично- аз също проявявам такова малодушие…”
Не знам за вас, но аз не съм малодушният гражданин, който описвате. Не приемам подобно “лесно” обяснение на ситуацията. Наистина ли смятате, че е трябвало аз, като отговорен гражданин (какъвто смятам, че съм) да се захвана и да въдворя ред в закрития басейн на санаториума, а после отвън на паркинга? Може би щеше да стане наистина интересно, като се има предвид, че съм инструктор по бойни изкуства (без да ми е основна професия). Не г-н Инджев, това не е решението. Ако бях постъпил така, представяте ли си какво щеше да стане? Обида към малцинствата, самоуправство, убити, осакатени, арест и съд (за мен)…Не, това не ми е позволено от закона, а аз нямам намерение да нарушавам законите.
Ще ви кажа защо се държат така. Държанието им е такова, защото те живеят в свой, отделен, необезпокояван от държавата “паралелен свят”. Те не създават, те използват и рушат. И никой не ги закача, защото ще се наруши етническия мир. Под никой имам предвид държавата и нейните органи на властта – полиция, прокуратура, съд.
Не отделни граждани смелчаци трябва да вършат тази работа. Мисля, че отново подценявате ситуацията. Тези хора (циганите) не са глупави. Те знаят много добре какво им е позволено и какво не. Всичко, което правят не е защото са “прости и нахални”, а защото им е ПОЗВОЛЕНО и те осъзнават много добре това.
“Освен това не съм съгласен, че точно циганите са виновни за това толкова много българи да напускат България” – Съгласен съм с вас, че циганите не са причина за емиграцията на младите. Но казвам, че когато младите, умни и образовани българи заминат – те не се връщат и това допълнително налконява везните в България в полза на циганите и циганията.
“…има вече ясно изразена тенденция за обратния процес на завръщане.” – всички бихме се радвали, но за съжаление няма такава тенденция. Не се заблуждавайте, търсете конкретна информация и говорете с факти, а не с предположения. Няма такава тенденция. Този въпрос скоро беше зададен от журналисти на директора на Националната здравна каса (може и да греша за позицията) и той отговори, че статистиката не показва такава тенденция на завръщане, въпреки очакванията (или по скоро опасенията) на касата.
“…и трите ми пораснали деца, които живеят в Германия, се чувстват българи…” – Знаете ли колко роднини, приятели, познати, роднини и познати на тези приятели и познати имам, а и всички останали покрай мен имат, които са в чужбина и “се чувстват българи”. А децата им, които се раждат там и са по на 3-7-11 години не знаят български и за тях България най-вероятно ще бъде това, което за вас е селото на дядо ви, т.е. една интересна история и нищо повече. Ще ви дам няколко конкретни примера. Имам двама първи братовчеди, които са в Мексико от 1990 г. Женени са за мексиканки, имат общо 3 деца – нито едно не знае български. Имам двама много близки приятели женени в Япония. Единият има вече 3 деца, най-голямото е на 11г. – не знаят български. Имам такива в Нова Зеландия – отново деца, отново без български, в САЩ, в Англия. Примерите, които мога да ви дам са огромен брой. Всички казват, че се чувстват българи, но това е без значение, след като техните деца няма да се чувстват такива. Разбирате ли трагедията? Винаги трябва да се гледа поне една стъпка напред. Тогава се виждат неща, които иначе убягват. Не се заблуждавайте, че хората се връщат и България отново скоро ще бъде с 9 млн.население като през 1985г. Това е минало, което няма да се върне. На негово място съвсем скоро ще имаме България с 3 млн. цигани, 1,5 млн.турци и 3 млн. българи. Запишете си тези стойности.
Всъщност след като прочетох, че децата ви вече не са тук, ми стана ясна гледната ви точка. И все пак прочетете по-внимателно този цитат от поста по-горе: “Абе съгласна съм с всичко това ,ама е много умно да разсъждаваш така „наукосъобразно“ ,когато си далече от гетата,но си мисля какво да правим ние ,които живеем в квартали или улици със преобладаващо или смесено цигано-българско население?!Вас крали ли са ви цигани? Случва ли ви се непрекъснато да си стискате джобовите, за да не ви оберат в автобуса? Знаете ли, че в хранителните магазини българите броят левчетата си, а циганите редовно вадят едри пачки, за да плащат, пред банкоматите се редят само цигани?…”
Аз разбирам тази жена напълно. Аз живея в град, който традиционно винаги е бил с много малко цигани, но от няколко години се наблюдава една много интересна тенденция. Има няколко общински къщи на една съседна улица и българите, които от много отдавана живееха в тези къщи започнаха един по един да ги махат и на тяхно място да населват цигани. Това официално го прави общината. Циганите очевидно не са от града – идват от някъде другаде, преселват се просто хората. До тук нищо особено, но как ви се струва това – 30 човека в едноетажна къща. Къщите са три. В момента имаме около 100 новодошли любопитни съседи. Казвам любопитни, защото кварталът се състои предимно от къщи с малки дворчета. Сещате се нали? По цял ден обикалят по улиците и “сканират”. У дома видях как в 3:00 ч. през нощта влезе като у тях си една циганка и след като скочих и се подадох през прозореца тя се обърна и побягна. Още е нова и нерешителна. Това беше тази година през пролетта. Какво ще бъде догодина?
Това с пачките пари на касите в хранителните магазини и банкоматите също го виждаме всеки ден. А децата им нямат край. Майки на по 17 години с 3 деца. Спокойни, облечени, неработещи. Как става тази работа? Ако това не е пред очите ми всеки ден, най-вероятно нямаше да го повярвам. Но е факт.
Мога да ви разкажа още абсурди. Скоро случайно се запознахме покрай децата с една жена. Тя сама, без да крие или да се смущава, просто ни каза, че е приемен родител на детето, което развежда (дете на 5 години). Отначало с жена ми помислихме, че тя навярно е бездетна и си е осиновила дете, но по късно стана ясно, че тя има свои деца, които са отдавна отгледани,а сега просто си изкарва допълнително доходи за семейния бюджет като гледа дете от дом за изоставени. Колко хубаво, колко човешко!
Тя дори ни се похвали, че й плащат заплата около 500 лв. на месец и допълнително й дават 220 лв. на мес. за разходи за самото дете. Дотук добре. Но знаете ли какво ни шокира? При следващи разговори с жената тя ни каза, че майката е жива и здрава, работи в Холандия и НЕ СЕ ОТКАЗВА от детето. При това положение, според нашия закон детето не може да се осинови и трябва да бъде гледано от държавата докато навърши 18 години. Държавата го дава на приемен родител и другото вече го знаете. Майката се връщала отвреме на време да види детето си и пак заминавала (явно е останала доволна от грижите на нашата позната). Как ви се струва това? Но историята не свършва дотук. Оказва се, че тази бедна майка имала още едно такова дете, което е родила миналата година, ако не греша и което пак е оставила. Явно схемата я урежда. Но не е виновна тя! Дават й хората, защо да отказва? Гледат й децата, има етнически мир и толерантност. Проблемът е в нашата “шибана държава” (цитирам бивш министър), която е рай за хитреците и ад за почтените хора. Разбира се че не е проблемът само в циганите. Кучето бяга според тоягата. Това искам да кажа. В момента тояга няма.
Обръщам се към всички четящи и пишещи тук – хора, къде отиваме, какво става в тази държава? Какви са тези закони, какви са тези майки? Кой плаща за всичко това? Защо? И най-накрая ДОКОГА?
Към Радослав:
Вижте, опитах се да споделя някои неща, но виждам, че моторът на гнева Ви ги поставя под микроскопа на разчленяването и анализирането, което не ми харесва. Този хъс да си прав на всяка цена с противопоставянето на нови и нови примери на всеки пример , ми е познат. Нямам амбицията да убеждавам вярващите в своята непоклатима вяра. Информацията има смисъл тогава, когато може да бъде осмислена. С вяра не мога и не искам да се боря…
Не мога да помогна никому, който държи да мрази по колективен признак на всяка цена…
И последно ( наистина, защото отказвам да превръщам този спор в сериал): нашият проблем е ниската ни раждаемост, а не високата раждаемост. на когото и да било. И не циганите ни са виновни за това
Като баща на 5 деца мога да си позволя лукса да направя тази забележка.
Както и да го въртите, опитите да пречите на някого да се размножава, е форма на насилие, с което не мога да се съглася.
Чудех се дали да се обадя, но по въпроса за Баня, Карловско мога да кажа следното. Аз ходя там всяка година от 2005 г. насам (пропуснал съм само 2009), по две седмици, а здравословните причини, които налагат това, очевидно не са особено интересни. Никога не съм попадал на описаната от Радослав картинка. Възможно е и да се случва, но съм виждал и друго. Указанията на чичото на входа на “банчето” (пък то си го пише и край вратата) са, че преди влизане в басейна всеки трябва да се измие на душовете със сапун. Добре де, ама аз лично съм виждал няколко пъти достатъчно светлокожи граждани, които се цамбурнаха кротко не просто неизмити със сапун – въобще не минаха на душ. Запотени и морни, дето се вика. Е, как да не се съглася с г-н Инджев, че нЕкои граждани “вършат простотии, защото са прости и нахални”?
Аз не искам да им преча да се размножават, но никой не е длъжен да им плаща за това. Това е един от проблемите, че държавата, т.е. всички ние им плащаме да имат деца.
Далеч сте от гетата, г-н Инджев. Затова не можем да се разберем. За вас всичко това са само думи, но за много българи е реалност.
В мен няма гняв г-н Инджев. Аз също съм живял в чужбина и най-вероятно няма да остана още дълго България. Първото ми дете е родено в Испания. Нямам намерение децата ми да живеят в държава управлявана от идиоти с абсурдни закони. Не съм гневен, просто може би вече съм отчаян, защото обичам страната си, затова се върнах. Аз съм един от малкото заблудени, които са се върнали и са се опитали да живеят и градят тук в България. Върнах се през 2002-ра и заварих само песимисти. Аз бях голям оптимист, но вече не съм. Нещата са много по-зле отколкото изглеждат. Може би най-лошото от всичко, което виждам тук е, че проблемите не се посочват и не се правят реални опити да се решават.
Журналистите би трябвало да посочват по настъпателно проблемите. Но и това не се случва. Имаме прекалено толерантни журналисти. Това е имитация на журналистика. Всъщност всичко в нашата държава е една голяма имитация. Може би тук е мястото да споделя едно свое впечатление от вчера. Аз съм от Габрово. Вчера с жена ми бяхме на посрещането на Дилма Русеф. Медиите отразиха толкова вяло и некадърно това фантастично събитие. Както и да е, искам друго да кажа – всички дошли на посрещането видяха и усетиха контраста между двамата президенти. И двамата минаха и се здрависаха с хората, които се бяха струпали пред входа на Априловската гимназия (здрависване, което продължи около 30 минути), но каква разлика имаше само в излъчването на двамата. Всички останаха възхитени от Дилма Русеф – тя е човек! Да, истински, нормален човек.
Докато нямаме такива хора във властта, България е обречена да бъде това, което е сега – гето, в което корумпирани, алчни хора се втурват да уреждат бизнеса си и само имитират някаква загриженост към избралите ги. Имитацията винаги се усеща, особено изправена редом до оригинала.
Благодаря ви! Успехи!
Към Радослав:
Ако проблемите с циганското малцинство имаха „очевидно” обяснение, нямаше с десетилетия да им се търси разрешението и то далеч не само в България. В третия Ви пост Вие привеждате убедителни примери но това не означава, че те имат еднозначно тълкувание. Най-малкото защото с биологичен фактор като раждаемостта се опитвате да обясните обществени процеси. Не Ви обвинявам в малтусианство, защото си личи, че загрижеността Ви идва по-скоро от възможността да я докараме до ситуацията в Косово, но аз например слагам акцента върху (не)прикритата „комунитарна” политика на властите водеща до по-голяма „позволеност” за тази група от населението (вид заместител на неспособността да се намери ефикасен начин за интеграцията му), Иво Инджев пък, нека ме извини, ако неправилно съм го разбрал, набляга на оскотяването (загубата на ценностната система) въобще на голяма част от нацията ни независимо от етническия й произход. Или ако обобщя – истината е релативна, когато е интерпретативна и само масовото убеждение в нея (оттук и ролята на пропагандата и нейните носители – медиите) я прави (обществено) валидна. Разнообразието от тези по дадена проблематика не говори задължително за неразбирането й, а по-скоро, за нейната комплексност, поради което отделните възгледи за нея, докато не са се наложили чрез общественото мнение, не трябва да се приемат за нещо повече от това, което са в действителност – различни.
Към Радослав:
Далеч сте от истината за това, че съм далеч от гетата и поради това не можем да се разберем. Далеч от планетите, астрономите се разбират прекрасно с езика на науката, която ги изследва – може би поради очевидният факт, че никой не познава обекта на изследването лично и няма претенциите да поучава останалите в това отношение.
Личният опит от миризмата на проблема не е определящ за неговото разбиране, ако ме разбирате.
Освен това, повярвайте, виждал съм гета, каквито не сте сънувал и в най-лошите си сънища. ..
Една жена, чието дете бях приютил, когато гетото й гореше от артилерийски обстрел, реши да ми се отплати, когато моят квартал гореше – реши да ме спасява ( без да съм искал и без да знам) като жест на благодарност, извървявайки километри под обстрел от нейното гето, до моята къща в Бейрут. Простреляха я пред входа на моята врата..
Тъкмо по тази причина не искам да паля фитили под тази бомба.
Само че вие, както явно и мнозина други, сте убедени, че сте най-нещастните на света, без да подозирате колко далеч сте от онова, което би могло да се случи в рамките на нещото, което се нарича гражданска война.
По вашата логика излиза, че трябва да продължаваме да плащаме и да си траем, защото в противен случай ще има гражданска война. Вие очевидно не сте наясно, но финансовите експертите отдавна знаят какво ни чака. Ако сега не се вземат никакви мерки, утре социалната система просто “ще блокира”. Когато това се случи и плащането спре, тогава ще се запази ли мирът? Как мислите?
Към Радослав:
Моята логика, която се оказва ( представете си !) логика и на ООН, си е моя логика и няма нужда някой да я изкривява, за да ме вкарва в “правия път” по неговите си коловози на омразата по колективен расов признак.
И стига с това “плащане” – опитайте се да се отдалечите малко от кръчмарския подход в оценяването на нещо, което не е кръчмарски проблем. Ако приложим към всичко останало критерия за плащането, като неправомерен разход в нашата държава, циганите и плащанията за тях ще ни се видят мили симпатяги, но понеже е най-лесно да си обясниш необяснимия свят с бой по-най слабия, циганите се превръщат в удобна мишена.
Опитът да се издигне плащането на циганите за каквото и да било до главен проблем и универсално извинение за затлачените проблеми в държавата, не се отличава особено от расистките напъни по времето на унизената и разорената Германия след Първата световна да бъде канализиран гневът срещу евреите като “виновници” за това. Прехвърлянето на вината е било успешно, а успехът – още по-катастрофален като равносметка в предизвиканата след това Втора световна.
Ние си имаме достатъчно национални катастрофи, няма ли малко да се поучим да спрем да виним всичко и всички, само не и себе си?
Вижте какво открих на сайта на ВМРО. Мисля, че това е единствената политическа сила, която търси и предлага решения на демографската криза и на етническия проблем в България.
“…вчерашното изказване на министъра (на образованието), че за 48% от първокласниците у нас българският език не е майчин.”
……..
“Същевременно над 200 000 български семейства искат, а не могат да имат деца. Това са 11 % от хората между 18 и 40 години. За съжаление лечението на стерилитета не е по джоба на огромна част от българските семейства и без помощта на държавата, те са обречени.”
………
“… на пресконференция ръководството на ВМРО предложи на управляващите неограничено финансиране на фонда „Ин витро”, като към фонда да се пренасочат средства от предвидените 100 милиона за подслушване.”
………
В проекта си „България 2050” ВМРО предлага реална държавна подкрепа на дву- и тридетния семеен модел, както обвързването на всякаква финансова помощ за деца с възможностите за социална адаптация на тези деца и способностите на родителите за семейно планиране. Според ВМРО финансови помощи трябва да се отпускат само на семейства с до три деца. Държавата има нужда от три деца в семейство за прираст – повече деца са приоритет на семейството, не на обществото. Това ще ограничи неконтролираната циганска раждаемост.
В стратегията са предвидени образователни програми, насочени към повишаване информираността за сексуалното и репродуктивното здраве, както и осъвременяване на закона за здравето и създаване на кабинети по стерилитет във всички по-големи областни центрове.
ВМРО предлага и принципно нова политика към българите извън пределите на настоящата държавна граница, които са наш демографски резерв. В „България 2050” са предвидени фискални, административни, медицински и всякакви други преференции и помощи с оглед трайното заселване на т. нар. външни българи в България и техните инвестиции у нас.”
1 февруари 2011