Съучастникът в подслушването се загрижил за подслушваните

Оказва се, че Стефан Данаилов го е срам за нещо ( не е онова, което си мислите – било е отдавна и му се приписва като част от профила на готиния мъж).

Невероятно! Винаги е бил горд с това ,че не срамува да бъде част от столетната традиция на Партията, която има самочувствието да манипулира с единия партизански чар на актьора, застинал в разбиранията си във времето, когато да си партиен секретар на Народния театър беше „голяма работа” ( по малка -от творческа гледна точка- нужда).

Ето какво е сътворил този водещ кандидат за червена слава в комбина с вицепартийния си другар Калфин, днешен втори по популярност в тандема , но първи по ранг в партийната листа на БСП за продължител на делото на др. Първанов:

„В новия си клип червените нещо се объркаха: журналистите ги подслушваха при Тройната коалиция, когато министри бяха Калфин и Данаилов
8 октомври 2011

В черно-белите клипове, озвучавани с гласа на майор Деянов (“На всеки километър”) и на капиталиста Димитър Касабов (“Стъклен дом”) Стефан Данаилов се жалва от всичко, което го кара да се срамува от страната си.
Докато той би искал да се гордее, че е българин. Ние също!

Тези мрачни предизборни клипове, творческо дело на неговия осиновен син Росен Цанков, са твърде неподходящи за лъчезарния ведър характер на всенародния любимец, коментират рекламисти.

По-странното е друго: в поредния клип в същата стилистика, Ламбо твърди, че се срамува, защото се подслушват журналисти.

Важно уточнение: от началото на управлението на ГЕРБ няма скандал с подслушвани журналисти. Нямаше и при Царя. Нито при Иван Костов, Жан Виденов, Филип Димитров и Димитър Попов.

Това се случваше по времето когато: премиер беше Сергей Станишев, директор на ДАНС беше Петко Сертов, специален агент в ДАНС беше Алексей Петров. Президент беше Георги Първанов, в чийто инициативен комитет за втория мандат беше Стефан Данаилов. Вицепремиер и министър на външните работи беше Ивайло Калфин, министър на културата беше Стефан Данаилов.

Тъкмо по това време – управлението на тройната коалиция – беше зачената бруталната разработка “Галерия”. Журналисти бяха подслушвани, тормозени и привиквани на разпити в ДАНС. На 22 септември 2008 година беше зверски пребит журналистът Огнян Стефанов.

От кого се срамува Стефан Данаилов?! От Сергей Станишев ли – от този, който го калеса да стане червен кандидат-вицепрезидент?! Или от правителството, което му плащаше заплатата на министър?!

Майор Деянов, или вече сте зле с паметта или нещо тотално се объркахте!

Соня Колтуклиева ( БЛИЦ)

То бива преиграване, ама чак пък такава трогателна загриженост на съучастника в бесенето на свободното слово, чийто кумир ( доказано от изявите му) е руската „демокрация”- не бива. Това, че майор Деянов е слаб артист, противно на обратните внушения на пропагандата, не е проблем. Но слабата памет може да се окаже проблем от особено естество в случай, че наистина осъществи мечтата си да получи поста, известен с правомощията да помилва.

Добрата новина все пак е, че ако стане вицепремиер, не може да сгафи кой знае колко. Той и неговите другари се погрижиха в затвора да няма никой за помилване. Поне не от онези, които носят истинската вина за това, че днес е все още възможно мутиралите останки от „студената война” да бъдат горещо рекламирани като възможни управници на европейска и натовска България ( заслугата за преобръщането на БСП към НАТО е на Стефан Данаилов, похвали го наскоро менторът му Георги Първанов).

Не вярвам да ме по(д)слушат избирателите, но от такъв актьор, който бърка репликите си, трябва да стоят по-далеч. Иначе репликата на неговия премиер и партиен лидер Станишев спрямо протестиращи граждани „здравейте, циркаджии”, ще стане мото на следващото президентско управление при обръщението на овластените другари спрямо всички нас, възседнатите.