Може да ви се стори странно, но след поредния атентат, застрашаващ живота на български журналист, ме налегнаха мили спомени за младостта. Нали казват, че човек е склонен да идеализира миналото си и да се умилява от него.
Навремето в НРБ не взривяха журналисти. А и нямаше защо. Беше като във вица за Брежнев, на когото Картър казал, че в СССР няма свобода на словото, докато в САЩ всеки може да заяви пред Белия дом, че американският президент е екскремент. „И у нас е така”, възмутил се искрено обиденият Брежнев- и пояснил, че на Червения площад всеки свободно може да каже, че Картър е екскремент.
Живял съм в този виц и в България, и на едно друго място, където оцеляването във физическия смисъл на думата си беше въпрос на късмет и в никакъв случай не тревожеше тогавашната българска власт, нито пък се превръщаше в тема за медиите и тогавашната прогресивна общественост, за чиито комфорт държавата се грижеше като й спестяваше досадните новини за бедствия, катастрофи и престъпления. Ето за тази жизнерадостна част от моята младост ще споделя малко спомени, за да се върна накрая с някои констатации с днешна дата.
Не беше тайна, но не беше и новина от кой знае какво значение за София, че в Бейрут взривовете бяха всекидневна закономерност, застрашаваща живот на сънародник. Когато поисках от началството в БТА средства за ремонт и мебелировка на кореспондентския пункт на агенцията, първоначално ми беше отговорено, че не си струва, защото „утре може пак да падне бомба…”. Мина година. Върнах се в отпуск и лично го ударих на молба с обяснението, че от кревата си гледам битките в квартала без да ставам от леглото заради улеснението да ги следя през пробойните в стените ( точно над главата ми гнездеше семейство врабчета и ме будеше за първите информационни емисии на радиостанциите в 6 ч. сутринта). „Нашият наблюдател в Близкия изток” означаваше и това…
Междувременно, освен обичайните за всички в този град разминавания с шрапнели и куршуми, не бях подминат и от първия въоръжен грабеж. Шестима въоръжени с автомати ме причакаха и ми отнеха незаконно законно притежавания служебен автомобил ( който се бях научил най-сетне да карам прилично след 4 катастрофи, породени от факта, че ме натириха спешно да попълвам щата в Бейрут без да ми позволят да изкарам шофьорски курс). Инструкцията от загрижените за разходите сънародници в София се свеждаше до това да потърся колкото се може по-невзрачно возило ( такива глезотии като бърз, мощен, т.е. повишаващ сигурността на пътниците автомобил, не им минаваха през ум – само гадните капиталистически медии пращаха кореспонденти след специално обучение за действие във военна обстановка, снабдяваха ги с каски и абсолютно задължително- с бронежилетки). След дълго търсене и возене на вероятно най-смешния таралясник с дипломатически номер в целия Близък изток, отпуснат ми милостиво от посолството (една праисторическа жигули), намерих дребен фиат уно на втора ръка. Но и него ми го отнеха незаконно с оръжие- този път отнемащият беше сам, но пък доста агресивен- за по убедително ми натисна главата със заредения си пистолет почти до седалката. На финала на този сериал отмъстих на крадците и насилниците. Сам се превърнах заплаха за тях: купих за жълти стотинки толкова раздрънкан фиат 124, че те сами бягаха при вида на задаващата се кола с вид на бомба, която скърцаше, тракаше страховито и пускаше такива кълба дим от грозната си муцуна, че никой не смееше да я приближи, камо ли да я краде.
Както и да е…дълги са тези лакърдии, кого ли интересуват? Във всички случаи не и тогавашните власти и медии. Да сте чели ( някои от вас) по онова време съобщение, че днес на Иво Инджев в Бейрут един сирийски командос му запуши свободното слово, като му натика дулото на своя калашников в устата за наказание, че много приказва по време на хайка на улицата? Или че въоръжен представител на друга (почти) съюзническа на България местна групировка го е посетил в дома му и под насочено оръжие му е запушвал символично устата с бутана насила цигара ( явно информиран, че Иво Инджев през живота си не е палил цигара)? Или пък , че Иво Инджев беше арестуван днес на разделителната „зелена линия” в Бейрут? Или че беше влачен със заплаха да бъде екзекутиран в най-близкия двор от въоръжен войник от 6-та бригада, т.е. свързаната със Сирия групировка Амал? Ако щете вярвайте ( проверимо е!), нищо подобно не прочетох и в досието си в ДС. Явно е действал принципът на съветският маршал Жуков, че майките ще родят нови войници, не е проблем да бъдат похарчени, но техниката- това е друго нещо, трябва да се пази.
Не сте чували такива неща. Няма как. За тогавашна България това не трябваше да има значение. Точно затова се умилявам и днес от спомените за бурната си младост. Ееех, хубаво си беше едно време! А сега какво? – Бейрут се пренесе в София под някаква перверзна форма. Разликата е малко като между порно и софт такова, но все пак приликите са налице. С едно уточнение: имаме напредък в регреса със стреса. Днес България вече живо се интересува от това, че са взривили колата на журналист. Не съм безстрашен, но се боя, че доста български граждани злорадстват. Защото сме я докарали дотам в българската журналистика, че ако утре започнат да ни тикат и автомати в устата, ще има доста ръкопляскащи. Падението на свободното слово доведе до пълзене и вместо да е на страната на истината и на гражданите, то търси ботуш да се отърка в него, за да го препикае след това в мига, когато вече не е власт. А пълзящите ги презират дори и онези с ботушите, на които влечугите са удобни- хряс с тока ( или с шашка тротил) и главата на влечугото е смазана като служебен автомобил на столична телевизия, която си позволява да съска!
Нима това не е велико постижение на дресьорите? Вълк може и да е опитомен за първи път в човешката история именно от нашия президент Първанов, както самият той се многократно се хвали, но свободното слово и друг път е било насилвано. И не само Първанов го е постигнал. С бой, флашки и шашки- по малко, но редовно. Хубавото на тази наша демокрация е, че тя много красиво се вайка и ловко взима мерки да не се взимат мерки по залавянето на извършителите на престъпления срещу журналисти. Какво друго да си помисли човек, освен, че това е забранено, което пък е една от най-строго разпространяваните тайни ( на успеха) на мафията, чиято собственост наистина е държавата.
Кому ето выгодно?-Великият Ленин./ако не го е свил отнякъде, което си му е било навик/.
Та и сега: Кой има файда от взривяването на автомобила на известния журналист.
Имам няколко отговора за себе си: 1. Виновен е Бойко Борисов и Цветанов.
2. Трактора ще купи нов автомобил, хем по хубав.
3. Сутрин, преди да отворя сайта на Инджев, ще трябва да проверя какво е казал Диков.
ПП. Г-н Инджев, крайно време е да си напишеш автобиографията, стига са ти я писали сульо и пульо. Не е като да нямаи с какво да се гордееш, имаш и още как!!??
“…мафията, чиято собственост наистина е държавата.”
Звучи страшно! Но по всичко личи, че е така. Как да променим тази нелепа ситуация?
Към Маринов:
Има едни сульовци и пульовци, които са изписали доста по мой адрес преди 1989 г. . Ще бъде по-интересно да се прочете тяхното творчество – сигурно се води за е доста значимо за онези, които са им поставяли задачите, щом го крият доста упорито от мен ( да не говорим от публиката).
Г-н Маринов , “великия” Ленин е “свил” -Кому ето выгодно? , от ВЕЛИКИЯТ древен Рим , а именно от правна гледна точка са питали -КОМУ Е ИЗГОДНО?, да извърши дадено престъпление или дадено действие.
МДаааа прав е г-н Инджев доста сме напреднали с РЕГРЕСА особено от 70 години насам, щом като преди 2000 години римските ГРАЖДАНИ са се питали този основополагащ за всяка що-годе справедливо правово общество ВЪПРОС!!!
Въпроса е дали ние си задаваме ВЪПРОСА – КОМУ Е ИЗГОДНО? , да върши атентати и безобразия дори днес, когато сме в ЕС????
Или може би, и ние от 1944г. насам като “великия” Ленин си задаваме цинично и лицемерно въпроса -Кому ето выгодно? , вместо да попитаме на висок глас когото трябва -КОМУ Е ИЗГОДНО? ,това което става с нас ДНЕС и е ставало през последните 67години!!!!
господ е българин, добре че в била нямаше опашка, хубаво че бях седнала, ето ви аргументи, че живеем в демократична държава, 20 минути след като се прибрах се случи, първо си помислих, че е паднал самолет, блока подскочи, когато се окопитих тръгнах към балкона, от там видях само присветващи фарове от задействани аларми, у нас един счупен прозорец, нищо работа, по долу прозорците са сол,
Г-н Инджев “Има едни сульовци и пульовци, които са изписали доста по мой адрес преди 1989 г. . Ще бъде по-интересно да се прочете тяхното творчество – сигурно се води за е доста значимо за онези, които са им поставяли задачите, щом го крият доста упорито от мен ( да не говорим от публиката)”- Ако писаното за Вас е в архивите на така нареченият тогава “Институт за социална информация” съмнявам се ,че ще има останало нещо.Но нищо не пречи да ви напишат ново,споре нуждата.Под чий контрол са тези архиви – въпрос реторичен. А за поредното взривяване свободата на словото СБЖ е време да раздава награди за особенни заслуги!
Е! Успяха най-накрая да ми развалят петъка от “ББСС Галъп интернешънъл”……(vesti.bg)
“…С високия си личен рейтинг Стефан Данаилов – 44% доверие през октомври, се нарежда на второ място след Кристалина Георгиева в “класацията” по доверие.
Следват Георги Първанов и Росен Плевнелиев с по 43%, Бойко Борисов – с 42%. Доверието към Меглена Кунева е 34%…”
Забележете! В първият параграф човек остава с впечатлението, че майор Деянов води класацията. Така майсторски е формулирано! А във вторият Георги Първанов “случайно” е споменат преди Росен Плевнелиев;)))
Писна ми от театро!
– с един килограм TNT /както се твърди/, професионално /умно/ заложен, може да се събори цяла къща;
– щом на пътната настилка е останал кратер с такива внушителни размери, значи взривното устройство е било вън от /под или край/колата;
– при дистанционно взривяване, извършителят без изключение си осигурява гаранции /наблюдение или сигнал/, че е настъпил подходящият момент /обстановка/, в случая – празна кола и отсъствие на хора в опасна близост.
На времето и колата на Петьо Блъсков /”Синята идея”/взривиха. Що тупурдия се вдигна и тогава. То не беше плач “еремиев”, то не беше чудо.
Хайде холан, той пък Диков една значима политическа фигура, един дисидент, един борец за правдини народни! Барозо като разбере, че са му /недай Боже/ посегнали на Сашо, направо ще остане потресен.
Циркът се тресе, оркестърът свири туш. Няма нужда.
Те комунягите-мутри, като решат да отсвирят неудобен не се лиготят -имат си за целта железни лостове, вериги, в краен случай пускат Макаров или Калашников, а за по-трудните случаи имат снайпери, чадъри и предизвикани инфаркти /справка – Дункин, Политковская, Марков, а защо не и – Луканов, Павлов, Кюлев, Мишо Бирата/.
за РАДОСЛАВ
Да не би да си мислиш, че има друг освен с косата?
Може и да не е европейско, но ножа за мнозина е вече в кокала забит.
И вече въпроса е – сам ли да си ходя или да поема под ръчичка още двама-трима от мъчителите си….
Съгласен съм напълно с П. Тинков. Ще добавя към въпроса “Кому е изгодно”:
1. На някой, който може да стовари отговорността за неразкриването на Герб – изобщо, или да се подбие позицията на Плевнелиев.
2. Случайно, или по-скоро не, е съвпадението на такъв атентат с посещението на важни фигури от ЕС. Подобен беше случая и с атентата на редакцзията на в.”Галерия”.
3. Извършва се срещу журналист, който е опозиционен на Герб, но и на опонентите му! А това може да е изгодно на всеки от опонентите му. Особено на тези, които са не само в опозиционна, но и в конкурентна позиция.
Преди години когато наближаваха избори “България уби(ваше) дете”. Но все пак се търсеха поводи за протести и натиск за промяна в настройката на общественото мнение. Сега поводите се създават . Активно, като “мероприятията”. Защото няма време!
Като чета статията и коментарите мисля, че най-интересният въпрос го задава Радослав:
„…мафията, чиято собственост наистина е държавата.“
Звучи страшно! Но по всичко личи, че е така. Как да променим тази нелепа ситуация?”
На този въпрос не може да да се намери лесен отговор! Трябва да се вземат в предвид конкретните обстоятелства. А те красноречиво показват, че не можем да се справим с мафията. Затова единствената възможност е да съсипем държавата!
И като гледам горе-долу, точно това правим. А “Кому ето выгодно?” става въпрос с кристално ясен отговор: Путину ето выгодно!
Струва ми се, че най-вероятен поръчител е др. Гоце. Ползите са единствено за него.
Отговорът на въпроса: Кому е изгоден атентатът, определено е улеснен от обвързаността му с присъствието на европейските представители. Ако се приеме, че той е насочен срещу подкрепата им за Шенген, то зад него не би имало никой, който да застане, защото всички партии са за а и мутрите и мафията са заинтересовани от липсата на контрол по вътрешните граници.
Остава допускането, че в светлината на предстоящите избори, той е насочен срещу доверието в ЕНП и европейските ценности, които тя представлява в лицето на членуващите в нея управляващи. Изборът на целта – критикуващ всичките журналист, но не защитаващ определена идейна платформа и без запомнящи се изяви, подсказва именно това, че се е търсил един по-общ резонанс върху готовността въобще на България да отстоява декларираните от нея демократични принципи и права. В този случай са възможни, според интересите и способностите на изпълнителите, два подварианта – червените или Трактора (или средите свързани с него) – първите обаче са представени достатъчно комфортно чрез калфата си за предстоящия вот, за да рискуват дискредетирането си чрез евентуалното разкриване на извършителя. Затова пък вторият хем има необходимата подготовка за това, хем няма какво особено да губи – и без това е следствен, да не говорим пък за наличието на някакви морални скрупули.
В скоби – изключвам възможността Герб сам да си е организирал взрива, тъй като и без да рискува с подобни „активни мероприятия” за налагане на авторитарната си власт, в кърпа му е вързано снизходителното и цинично, впредвид реалностите, но затова пък „политически коректното” – „конграчулейшънс” – Сезам отвори се на европейските комисари (има-няма 40 на брой).
Е, винаги е възможно да съществува и някой й друг, позакъснял с цял век „гемиджия”, който вдъхновен от примера на скорошно доплувалия до парламента ни с кораб по Перловската река, да е решил да поокади самочувствието си за сметка на окаяната ни демокрация, но пък в този случай по-коректен би бил въпросът – Каква е диагнозата?
П.С. Знам, че в ЕС комисарите са само 27, но заедно с въртящото се президентство, постоянния президент, високия представител, председателя на парламента, председателя на комисията, бройката се доближава до онези 40 в приказката, които имат правото да отварят пещерата със съкровища – в случая, да влиаят върху отпускането на еврофондовете след произнасянето на магическото „конграчулейшънс”.
НАИСТИНА НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС Е ПОСТАВЕН ОТ РАДОСЛАВ!!!
Кой начин на гласуване осигурява протестен вот? Зачеркване на цялата бюлетина? Кои гласове всъщност се разпределят? Тези на негласувалите или онези, които са дадени за непобедилите партии?
Кажете моля – от ЦИК не казват ясно:-(
Много ми е странно, че такива инциденти се приемат, като че са в реда на нещата. Започват се приказки „че се знаело кои стоят зад атентатите – били същите като при взрива пред „Галерия“. Ами като се знаят, защо не се наблюдават от „нашата полиция“, която „ни пази“ (О-тон Вазелин Маринов) и не се арестуват в края на краищата?! Ах, пардон, забравих, че вътрешният министър има в момента по-важна работа…
И друго. След взрива Патрашката изглеждаше толкова необезпокоена, направо радостна, че е обект на внимание, колкото и Диков. Не става ли тук въпрос за изпълнението на сценарии, за които потърпевшите са предизвестени?
Как е възможно също така Диков да не иска охрана след този инцидент?! Всеки нормален човек би се адски уплашил от такова нещо и би направил всичко, за да защити себе си и близките си. Като родител би ме втресло само при мисълта, че детето ми е ползвало колата ми, която часове по-късно е гръмнала!
Освен това се чува, че имало материални щети вследствие на взрива. Кой ще плати за тях?