Защо избирателят да има право на протестен вот, а публицистът да няма право на протестен коментар? Питам в отговор на някои мнения, според които трябвало да кажа за кого бих гласувам, а не само да критикувам. За пореден път ще кажа: за хвалене на политиците си има платени пропагандатори под формата на пиар специалисти. Те поне получават парите си официално. За подкупните журналисти дори не искам да споменавам. Те са като брачната изневяра – никой не си я признава, макар да е доста разпространена. Така че, казано в стила на ширещия се цинизъм: за без пари ( нито официални, нито под масата) могат да получат от мен само критика!
Протестният ми журналистически вот е предимно за кандидатите на най-дълго управлявалата партия в България, която има нахалството да се рекламира чрез ретроспекции, от които дръзко се самоизключва като негативен фактор. За себе си запазва правото да обобщава колко много мъка има по света ( и най-вече у нас), но за това били виновни всички останали. Точно това правят в момента с наглия си клип за срамуването от какво ли не в България, което е водеща теза за водещите им лица от властта до вчера: двама министри от правителството на тройната коалиция. Единият се появява в клипа с физиономията си, другият ( по изключение)- само с гласа си, съобщавайки колко много го било срам от днешната действителност в България, сякаш за нея не е постлано с „добрите намерения” на тяхното управление, което трябваше по заявката им на предишните избори да ни заведе в рая.
Но и това не им стига в нахалстването. Видният суетник на републиката Стефан Данаилов грейна усмихнат на билборд, от който ни обещава като петел на бунище, че „Идва нов ден”, сякаш не знаем, че и без петел ще съмне.
Ами какъв беше „денят” цели 10 години при президентското властване на Георги Първанов, питам все пак? Освен, че БСП е единствената партия, която се бори за вниманието на публиката чрез втория човек в своя кандидатпрезидентски екип, тя явно разчита на не особено умни избиратели, обиждайки косвено тяхната интелигентност с подобен род твърдения. И това не е първица! В една от първите си публични изяви, когато обясняваше защо е благоволил все пак да се включи в това състезание, Стефан Данаилов направи връзка между себе си и евентуалното щастие най-после ( ако го изберат) да види (именно да види той- а не така по принцип ) поне една усмивка на лицето на българина. От това се подразбира, че при Първанов е пълна скръб вече цели две петилетки, но кой да ти мисли логично в щаба, където суетата на Данаилов изглежда е водещо съображение. Което се потвърди и в телевизионния дебат по начина, по който той се нацупи, когато му се наложи да напусне студиото- сякаш не е знаел сценария и току-що разбира за това. Ако искаше да се разбунтува истински, а не като влезе в роля пред камерите, можеше да бойкотира самия дебат. Така правят „революционерите”, но от ревлолюционер това не може да се очаква.
Интересно, дали ще каже „Збогом” на политиката, ако изпадне от балотажа и се окаже, че участието му в шоуто го е унизило като абониран за аплодисменти едноличен собственик на торбата с комплименти в партията му? Бившият министър на културата, който ( освен прословутото „з” на мястото на „с” във фаталното си подписване ) бърка и ударението на множественото число на толкова символична дума като „училище”, не само не смята , че е сгрешил амплоато, но дори намира за правилно да засича собствения си водач към президентските висини Калфин, призовавайки го да мълчи, за да не обърка ( пак- така се изрази) нещо.
За столетната партия не веднъж е употребявана играта на думи: „ Сто години срамота” по аналогия с Маркес. За случая с Данаилов, който много се бил срамувал от всички и всичко, но не и от себе си, важи още един каламбур: „ Сто години суета”- по Маркс.
Едно мнение скоето съм съгласен:
Гледах дебата . Калфин се държа злобно и агресивно агресивно към ПЛЕВЕНЛИЕВ. Плевенлиев се държа достойно и отговаряше аргументирано, а Калфин беше скучен като посредсвен чиновник. Кунева се правеше на света вода не напита, сякаш никога не е имала нищо общо с властта до сега. Плевенлиев бе естествен и истински, а другите двама кандидати говореха като комсомолски секретари.
Така е, съгласен съм.
За съжаление, на балотажа и двата коня ще са на Първанов…
Иво,разби ги(не е комплимент).Не виждам какво друго им остава освен да хванат(пак)гората.Лошото за комунистите е че ятаците им намаляха и почти изчезнаха.Ще изчезнат и те като партия.Още един,двама българи като теб,още няколко подобни статии и ще ги погребем завинаги(най после)
Да,това са двете суетни джуджета-Срамежливко и Дългоноско,добре обрисубани в публикацията.Аз бих добавил и Снежанка от същата тройна коалиция ,излъчваща сибирски студ зад инфантилната си външност и нечестното празноговорене-такава е приказката,която се опитват да ни пробутат кукловодите.Оригиналът е за пре(про)дпочитане.
Социално слабо се представи Ламби !
Баба много се разстрои.
Жалко за нея и добре за внуците ни !
Не е вярно, че ако си антикомунист си за Плевнелиев, както и не вярно, че ако не го харесваш си комунист.Тези дебати са неравнопоставени.Все едно не е паднала желязната завеса и кръгозора е стеснен до избора на тези които ти спускат отгоре.Извън теснопартиините пристрастия би трябвало на пазара да се предложи цялото многообразие от кандидати.Иначе е като едно време те ни лъжат че ни плащат ние ги лъжем, че им работим.Няма ли да има край тая лъжа?
Човек не си избира фамилията, не искам да звучи обидно, но защо фамилията КАЛФИН като фамилия на евентуален бъдещ Президент ми звучи многозначително и спонтанно предизвикваща въпроса кой е МАЙСТОРОВ? И от каква позиция ще осъществи диелектическото единство с КАЛФИН (ЧИРАКОВ също би следвало да е на хоризонта, но от уважение към старите български сериали спирам каламбура си тук). Та, ако си позволя една перефраза на Левски, ако се борим за КАЛФИН, и сега си имаме Първанов. Ами чистата и свята Република?
до Мишо:
“…ще ги погребем завинаги” – звучи прекрасно, но не натоварвайте г-н Инджев с цялата работа – това трябва да го направим всички заедно.
“Стефан Данаилов направи връзка между себе си и евентуалното щастие най-после ( ако го изберат) да види (именно да види той- а не така по принцип ) поне една усмивка на лицето на българина.”
Няма да е една, ще са на тия дето гласуват за него. Много хитри или глуповати усмивки. Ако, не дай Боже, го изберат! Обаче при приключване на мандата може да има само една – неговата.
Ако няма усмивки, защо това става след 10 години “социално президентстване”? Защо не си задават този въпрос?
Не знам до колко са суетни, но са нагли мнооого!
ма уби ме с това че иска да види усмивка,то все озъбени като отсреляни вълци сме били тия 10 години…дали са канили ламбо в ловните дружинки…се съмнявам.как само гръмна в гръб калфин,да ги е отстрелял до един:)хех
Аз видях един болен човек в лицето на Ст.Данаилов.Жалка история-комбината Калфин-Кунева,хората на Гоце,в люта битка срещу Б.Борисов.А когато Борисов не е на власт?Какво ще правим?И пак-не е коректно да използваш един явно болен човек в предизборна борба!Човек,който не може да стои прав по време на дебата,ще ми бъде вице?То вярно,че Рузвелт беше в инвалидна количка,но нали никой/предполагам/няма да сравни майор Деянов с Рузвелт?
До г-н Тодоров….Да съгласен съм,…така е,но няма как лично аз да участвам,прекалено далеко съм.Опитвам се с каквото мога и както мога:желание,дух,съпричастност,финансово,включване в анти комунистически кампании и пр.и пр.Истината е че всички заедно ще ги погребем по-бързо,по-лесно и по….дълбоко.А Иво…..той има здрав гръб,ще успее да издържи както го е правил до сега.На 23-ти трябва да им ударите камбаната,този път завинаги…..Успех.
Никога няма да забравя “усмивките” на двамата комуняги от секционната избирателна комисия на която участвах като представител на СДС на 18.12.1994г. БСП триумфално печели според всички екзит полове. Първата и единствена реакция на червените “колеги” беше да кажат със съскане в гласа и безпределна злоба: “Сега вече ФД трябва да си подаде оставката”.
Та, усмивката на набеденият политик Ламбо дето иска да я види след 10год. гоцевщина няма как да се получи.
Много оптимизъм в това погребване! На всеки Българин му се иска най-после с комунизма в България да е приключено, но забравяте, че има ужасно много млади хора, които са заблудени и са негови искрени привърженици. Уж се разделяме с комунизма, но няма нито един осъден комунист…
Тоя пич се изживява като Роналд Рейгън – нали и той беше актьор, само че “нерде Ямбол нерде Стамбол”.
Ще цитирам свой приятел, който казва,че: “Ако изборите можеха да променят нещо, то те щяха да бъдат забранени”
Към Николай Георгиев:
Това е “летяща фраза”, графити, взето назаем и у нас, изписвано по някои стени от привържениците на бунта заради самия бунт ( за да не ги нарека със старомодната и страшно окървавената с масови убийства на кубински селяни от Че Гевара и компания дума “анархисти”). Както много други остроумия- оригинално е. Но също така е вярно, че афоризмите не бива да се схващат буквално.