За пореден път отсъстващият от предизборната кампания образ на „добрия президент” Първанов ( за него само добро се позволява да бъде споменавано и само Кунева, сред водещите претенденти, наруши това табу) беше представен тази сутрин от приближената му телевизия БТВ чрез образа на опитомената от него вълчица Зорница. Каква лицемерна метафора само: макар да се хвали с отстреляните вълци и да се снима с техните трупове, Първанов продължава да ни бъде демонстриран като добрият чичко, спасил и опитомил Зорница, за която си приписва заслугата да бъде първият опитомен от човека вълк в историята.
Така доживяхме БТВ да направи най-после „разследване” , свързано с една от съмнителните страсти на държавния глава, подлагана на критика от еколози, но не и от сервилните медии. На БТВ не й беше интересно да се поинтересува по горещите следи от темата за мезонетите, например. Това направи само Норвежката обществена телевизия, която засне жилищната кооперация в квартал „Гоце Делчев”. Но Зорница си получи поредната порция продължително и умилително телевизионно внимание, показана отново как маха щастливо с опашка досущ като послушна медия , галена от съпругата Зорка Първанова.
Идеята на репортажа, довел снимачния екип и репортерка в родното село на Георги Първанов, беше да доразвие сюжета с вълчицата и да покаже евентуалната готовност на местните хора да я отглеждат след като й се наложи да напусне президентските покои след края на мандата на нейния осиновител. Обаче се оказа, че съселяните на Първанов не са много разговорливи. Страх ли беше това, опит да предпазят съселянина си от нездрав публичен интерес ли? – така и не беше обяснено, защото нямаше и кой да попита. Двама дръпнати шопи ( вместо да се струпа цяло село, каквито са били очакванията на телевизията) буквално провалиха замисъла с враждебни реплики. Единият дори смело заяви, че не бил чувал за никаква вълчица Зорница, а другият прагматично обясни, че местната ловна дружинка има задачата да тепа вълците, а не да ги развъжда. Конфуз! Напомня ми на есето на Георги Марков за шопския хумор в кръчмата в Драгалевци, в която на чашка шопите се подиграват на тема СССР, сочейки най-сериозно спрял наблизо лъскав западен автомобил с репликата „ Я, каква хубава кола- сигурно е съветска!”. А от студиото се тюхкаха, че искали най-добронамерено да разкажат къде ще живее вълчицата Зорница…
Както се казва- кой лъже, че българските медии не били свободни?! Свободни са и още как! Свободни са да разкажат за добротата на социалния чичко Първанов и неговата загриженост за животните, едно от които е оцеляло пред мерника на някоя от пушките му, всяка от които струва сигурно повече от годишния пенсионния фонд на село Сирищник.
Филмът „Вълчицата” на Рангел Вълчанов от 1965 г., явно повлиян от т.н. „затопляне” след сталинизма, когато в изкуството в социалистическия лагер за кратко се промъкват критични нотки към системата на затихващата вече вълна на десталинизацията на Хрушчов, завършва почти като „Полет над кукувиче гнездо” : със символиката на стремежа да се разбият преградите, телените мрежи. Героините от „Вълчицата”, предвождани от обичания от тях възпитател в трудовото поправителното училище другаря Кондов, бутат оградата на своя затвор с радостни възгласи и ентусиазъм, който напомня на премахването на Берлинската стена ( по действителен случай) през 1989 г.
Изглежда през 1965 г.в киното, тогавашната най-влиятелна медия, в комунистическа България е имало повече автентичен стремеж към свобода, отколкото днес в най-гледаната телевизия. Ех, ако др. Путин позволи и в Русия настъпи депутинизация, някой ден и тук ще настъпи ново „затопляне”. Може пък да доживеем да изгрее тази Зорница на телевизионния небосклон. А дотогава ще гледаме как медиите махат покорно с опашка пред своите опитомители. Резултатът за обществото ни засега е като за Ана, главната героиня от „Вълчицата” – примирена и „опитомена” след дълго бунтарство срещу телена мрежа, сама се запътва да изтърпи наказанието си към мястото, в което е въдворена под ръководството на добрия др.Кондов- респективно за обществото ни днес – др. Първанов.
Великолепен текст!
Kato beh malyk tate tyi mi kazvashe (i sega ot vreme na vreme pak si go spodeliame lafa): “Nashiat slon e nai-golemiat na sveta,…samo sled suvetskia.”
Bravo na drugaria Parvanov, che e opitomil purvia si vulk, pardon!, che e opitomil pyrvia vulk. Sega toi naistina e glavniat vulko-komandvasht v drjavata.
Уважаеми г-н Инджев,
Използвам случая да споделя , че в “хилядолетната история на човечеството”, милото ни, леворъко, неумеятно президентче, не е първият успял да опитоми вълк. Едва ли някой му е повярвал, ако това въобще е вярно, но не е и необходимо да се рови много надълбоко за да се докаже, че отново ЛЪЖЕ. Дори и когато говори глупости, пак лъже. Той това си може, селски тарикатщини и пъчене.
И като всеки малоумник откъснал се от действителността, си мисли че е “много хитър”, че е “голямата работа” когато започне да шикалкави.
Питат го : Уби ли архар ? а той: Нямам трофей от архар… И сякаш очаква някой да го потупа по рамото за “находчивостта”.
Или пък: Аз не обичам да се хваля, обаче трябва да кажа, че… И след това се хвали цял час.
Дребна душица с грандомански напъни. “Голям шлем”, “световен форум” – дрън – дрън…Такъв си ни е той, това му е максимума, какво да се прави.
Та ето какво съм видял с очите си. По време на първата студентска стачка се запознах с едно момиче. Учеше във ВИТИЗ и се казваше Таня ( дано да не бъркам ). Забравил съм подробностите, но Таня беше намерила в планината, болно или ранено, съвсем малко вълче. Беше го прибрала и отгледала. Разхождаше го на каишка по софийските улици. Вълчето се казваше Винс, беше си съвсем истинско и опитомено, лично съм го галил.
Едва ли само аз си спомням тази случка, сигурно могат да се намерят достатъчно свидетели, а сигурно и снимки.
Накратко – не е хубаво да се лъже и да се говорят глупости.
Г-н Инджев, искрени поздравления. Който си може, може!