Във връзка с позорния опит на Съюза на българските художници (СБХ) да се подмаже на премиера Борисов написах и илюстрирах как т.н. творчески съюзи действат ръка за ръка с властите, а понякога и с …руското посолство, както в случая с реакциите им от името на журналистиТЕ, архитектиТЕ или филмовиТЕ дейци, когато солидарно с кремълския пратеник ТЕ, те. шефовете на въпросните съюзи, заклеймиха българите с позиция за демонтиране на съветския окупационен символ в София.
Сега научавам, че имало още една журналистическа организация, която се била учредила тук „за първи път”. И това се отнася не до друга, а до Асоциацията на българските журналисти (АЕЖ)- същата, чиято българска секция моя милост учреди през 1992 г. лично (разполагам с архив от десетки снимки от учредяването в залата на БТА) в присъствието на Генералния секретар на АЕЖ Гюнтер Вагенленер. Имах честта преди това да бъда поканен на конгреса на АЕЖ през октомври 1991 г. в Мадрид, където бях приет за персонален член , тъй като България още не членуваше в Съвета на Европа и по устав не можеше да създаде собствена секция.
Година по-късно, когато бях изхвърлен от БТА след скандален опит на премиера Беров да ме уволни в нарушение на конституцията ( за което осъдих правителството във Върховния съд и делото по моето уволняване беше поверено на парламентарното мнозинство, т.е. на легитимния ми работодател), на конгреса в Атина през октомври 1993 г. с аплодисменти и ставане на крака делегатите изразиха солидарност с моята журналистическа позиция в бурния скандал с властта в България. Този жест от страна на стотици колеги от десетки европейски страни вероятно е най-вълнуващият подобен момент в 30 годишната ми кариера, който струва повече от всички награди „Черноризец храбър” в собствената ми страна. Контрастът беше разтърсващ на фона на очернящата медийно-политическа кампания, която ми организираха в същото време в България. А пряк резултат от проявата на международната солидарност стана избирането ми за вицепрезидент на АЕЖ на следващия конгрес през юни 1994 г. в Хелзинки с мандат от 2 години. Ако не греша, друг българин не е заемал по-престижен пост в международна журналистическа организация и до днес. Като гледам днешното падение на медиите ни, нищо чудно да си отнеса в гроба моралната награда без някой да подобри „рекорда” ми дори и дълго да живея още.
И след всичко това, сега научавам, че АЕЖ била новоучредена в България?! Поводът е декларация с днешна дата, в която „новоучредената” АЕЖ изразява опасения от медийната обстановка в предизборната кампания. По този повод в медиите е разпространена информация за „новородената” АЕЖ:
„Асоциацията на европейските журналисти в България е член на международната Асоциация на европейските журналисти (www.aej.org), обединяваща журналисти от 30 европейски държави. АЕЖ е независима международна асоциация, която събира журналисти от цяла Европа чрез членството им в националните секции. Тя подкрепя критичната журналистика в процеса на европейската интеграция и свободата на информация и на медиите. АЕЖ предлага на журналистите възможността да бъдат част от професионална и социална мрежа. Асоциацията е независим наблюдател в комисията по медиите към Съвета на Европа.”
Стана ми интересно с кого и с какво си имаме работа и установих, че зад цялата работа прозира отново дългата ръка на същите онези хора, които превърнаха българските творци в обслужващ силните на деня персонал. За съжаление Милен Вълков, като шеф на СБЖ и постоянно присъствие в антуража на президента Георги Първанов ( и на руския посланик Исаков) е вече покойник- почина внезапно миналия месец. Но да прескоча името му като шеф на умъртвената отдавна СБЖ, просто няма как.
Ето какво се изяснява от една дискусия в БНР с участието на непознатия за мен колега Иван Радев, председател на „новородената” АЕЖ и на Милен Вълков:
“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 17.09.2011 г.
Иван Радев: …всъщност нашата асоциация е новоучредена и за първи път организира тази анкета. Тя е във връзка с един доклад, който всяка секция на Асоциацията на европейските журналисти, всяка национална секция, те са над 30 в цяла Европа, изпраща всяка година до централата на организацията и този доклад се предоставя на Съвета на Европа. И нашата идея е вместо ние да седнем и да напишем доклада на базата на собствените ни наблюдения върху свободата на словото, върху ситуацията със свободата на словото в България, да организираме една анкета, в която ще попитаме всеки един журналист или всеки един човек, който се занимава или е свързан по някакъв начин с медиите за неговото мнение – има ли свобода на словото в България и каква е нейната степен.
Водещ: И ще можете ли да го напишете този доклад по този начин или ще трябва сами да си го напишете? Досегашните събрани данни как…
Иван Радев: Имаме добри данни. Въпросите са няколко вида. Единият от въпросите е – всеки има възможност да оцени самостоятелно по 5-балната система степента на свобода на словото. Всеки е питан дали е оказван натиск върху него в работата му като журналист или дали медията, в която работи е подложена на вид натиск. А има и въпроси, които са оставени отворени като поле за коментари, в които всеки журналист може да разкаже за случаи на посегателство на свободата на словото и да сподели своите виждания.
Водещ: И каква е общата оценка? Около среден 3 ли е? Около среден 3 ли гравитира?
Водещ: Мислили ли сте да правите анкета в три варианта – и за хората? Защото е много важно зад журналистите да стоят и хората. Защото експертите са си експерти.
Милен Вълков: Според мен, в България липсва така наречената журналистическа солидарност. Тя съществува в много държави. Но за това нито на този процес в България естествено има значение и икономическият фактор, и най-вече политическият фактор. Собствениците на медии, които диктуват условията принуждават журналистите да играят тази роля, тоест да работят по тяхната свирка. Аз много добре знам, че в цял свят собствениците диктуват условията на определени медии. Но тогава, когато концентрацията съществува, тогава вече и собствениците се обединяват, по един и същи начин влияят в една и съща насока върху работата. Погледнато нормативно от гледна точка на законите, ние имаме изключително в Конституцията заложени моменти, които фиксират и регламентират това нещо. Но това на практика не се използва. И знаете ли, аз тук ще кажа, че голяма е вината на властимащите, независимо от какво – дали са леви, десни, центристи и т.н. Тук веднага искам да ви кажа, че подобни явления съществуват и в доста европейски държави, тоест негативни явления, разбира се. Да вземем примерно Берлускони, във Франция и т.н. Но тук стигаме пак до солидарността. Всички ние сме свидетели какво става в Италия – постоянни журналистически акции срещу това нещо. „
Искрено съжалявам за кончината на моя връстник Милен Вълков и че трябва да споря с него и посмъртно ( както съм спорил преди), но е меко казано неискрено вайкането ( спестявам по-силни думи в неловкия си монолог) : СБЖ носи основополагаща вина за липсата на такава солидарност между българските журналисти чрез отказа да инициира такава от много години насам. Нямам предвид само посрещнатото с мълчание от СБЖ мое участие в сблъсъците с властта, посочена два пъти (през 1993 и през 2007 г.) в доклади на Държавния департамент като упражняваща натиск върху свободното слово в България във връзка с моето име.
А възможно ли е „учредителите” на АЕЖ в България с днешна дата да не знаят, че всъщност такава секция е имало отдавна? Тук и това е възможно, макар че в самата АЕЖ едва ли нямат памет. По-важното е друго: дублирането и ментетата са български стандарт, стар като Стара планина и едноименния девалвирал орден, който вече 10 години раздавачът на награди на върха на държавата връчва по списъци с имена на шепа заслужили българи, чиито безспорен авторитет се употребява за прикритие на масата наградени негови приближени. Може да сколаса да връчи и още един: за повторно учредяване на АЕЖ в България след успешното заличаване на спомена за вражеската роля на журналиста Инджев.
Мисля, че няма какво толкова да се чудим и разискваме! Това е поредната нахална подмяна, извършена на местна почва, както десетки други такива примери!! Толкова е очевиден сценарият, че е обидно за средния интелект!! А каква е целта съвсем скоро ще разберем, въпреки че и сега никак не е трудно да се досетим!!!
“Миналото никога не е мъртво. То дори не е минало”. Уилям Фокнър
Иван Бързаков ми “подари” този цитат от Фокнър. Иво, ти си изключителен коректив не само на журналистиката, а на цялото ни измъчено от лъжи общество.
Не виждам на какво се учудвате г-н Инджев.Нима не знаете, че новото летоброене започва с идването на власт на ГЕРБ.Преди тях по тези земи до идването им на власт тук нищо не се е правило.Даже напротив.Още на времето Костов е писал статии в Работническо дело как партията БКП да се демократизира така че след 2009 година да пречи на такива граждански формирования които строят магистрали, спортни зали, южни дъги, пречиствателни станци.С мъка техния водач вади за нещо 200 милиона за друго 300, плаща високите пенсии от първия ден.Знаете ли каква мъка е това, какви непосилни усилия са в името на доброто на матряла, а вие за някакво АЕЖ, за което никой не е и чувал.Ама моля ви се.Да не се натискате за почетен член на същото.Побързайте, че току виж новоучреденото дружество я даде на кагото трябва.
Знам, че имам забрана за вашия сайт, но ще бъда доволен, ако прочетете. Т.н. българска секция АЕЖ действително е подмяна. Но всичко започна преди 20 години и продължава и до днес. Българските поделения на Rotary, Lions, масони и др. бяха организирани на базата на регионалните партийни клубове по интереси на БКП/БСП.
Ей,много им се ускори напоследък психо-динамиката на българските русофили да се интелектуализират и интегрират по стандарт като такива и в Космоса.След създаденото менте-съюз Евразийски,почнаха усилено да фабрикуват и творческо граждански представителства с лиценз на възлови регионални точки но-света.Това е естествен процес-след успешната диверсия и подмяна на всякакви професионални и морални критерии -е,вече е редно да се лигитимират и като научно-творчески и т.н съюзи …Така или иначе факта за това събитие е вече повече от зловещ и се чудя дали много скоро няма да можем вече и да се учудваме на каквато и да е наглост и милиционерска пси-опция. .Системата за създаване на дубликати менте и обграждане с огледала на жертва или организация е отдавна развита психаделическая практика в науката за милиционерските мероприятия,но вече взе да става яко зловещо…
Това не е творчески съюз ,а пропаганден инжинеринг създаден с помощта на руското посолство в помощ на бълг. милиционери.
Иво Инджев все повече ми приличаш на един виден спамър Ангел Грънчаров.
Към Мг Х:
…което си е комплимент , ако го сравня с това , че ти не приличаш на нищо -страхлива нула без име.
БойкоБорисов патент също е повторното прерязване на лентата на вече открити отдавна обекти…
Ivo,без да звучи като оправдание ,но наистина виждам ,че съм пропуснала да се запозная с тази важна тема ,по която си писал скоро -не за друго ,а защото изборната кампания отнема доста време.Днес е ден за размисъл и ето ,че случайно- или не, отново съм на линия :). Искам да ти доверя следното.Учредяването на нещо,каквото и да Е,наистина е хубаво -особено когато е общественополезно ,но въпросът е как да се отличат тези,хора които допринасят за обогатяването на АЕЖ.В тази връзка съвсем наскоро учредихме гражданска инициатива ,която искаме да обогатяваме и по този начин :като учредим награда .Със сигурност твоята номинация е на дневен ред!Поздрави! За България е истинско богатство ,че има истински журналисти като теб.Успех!