Мисъл от раз ме посети в нощта за размисъл преди изборите и макар да е сред неудобните за българските медии през останалите дни от годината, реших да я споделя с вас тъкмо сега. Повод ми даде следната публикация от Actualno.com , част от която цитирам.
Все по-близо до стъклена пирамида пред паметника на Съветката армия
22.10.2011
Във връзка с дебатите в медиите по повод паметника на Съветската армия в София особено след акцията по „оцветяването му”, авангардният художник от Варна Георги Пехливанов – Интрото предлага да насочим усилията си към бъдещето на монумента и да решим най-сетне как той да се впише хармонично в тъканта на модерния град, в парковото пространство. По тази причина само седмица или две след изборите той смята да запознае новия състав на Столичния общински съвет с оригиналната си идея, като е убеден, че новоизбраните съветници ще застанат зад нея, независимо от политическите си пристрастия.
“Паметникът на руския войник, вдигнал шпагина, е дело на едни от най-големите български скулптори от средата на 20-и век, той е част от историята ни и не бива да се руши, дори и да не ни харесва по една или друга причина”, категоричен е творецът. „Но е дошло време да преосмислим функциите на внушителното пространство пред паметника и затова предлагам на Софийска община на площадката пред монумента да изградим голяма стъклена пирамида, по подобие на тази пред Лувъра, която бе монтирана там през 1989 г.
Той е на мнение, че монтирането на модерната стъклена пирамида пред паметника на руските войници в София ще допринесе и за сваляне на напрежението, на конфронтацията между поколенията, предизвикани от шумния обществен дебат за съдбата на монумента. Този нов „акцент”, осъвременяващ пространството пред паметника, ще ни помогне да се отърсим, да изчистим наслоените в миналото негативи, да станем по-цивилизовани, по-европейци, и монументът вече няма да разделя и противопоставя една генерация срещу друга, смята творецът.”
Разбирам желанието на всеки творец за изява и не оспорвам ничие право на това. Но когато тази амбиция е стъпила на фактологически видимото неразбиране на основата, върху която стои, имам право на реплика. Защото си е живо омаловажаване до степен на индулгенция да наричаш съветската символика „руска” и да я свеждаш до любимия измислен аргумент, че ставало дума да се „руши” въпросният знак на сталинизма.
Много е удобно криенето зад това обобщение, но измества темата. Хиляди пъти сме го казвали и пак ни тикат в тяхната си ниша: „рушене”, та „рушене…
И какво като е част от историята въпросният монумент- и концлагерът в Белене е част от историята, но там днешната (виновна за него) Русия, довчерашният СССР, иска да строи ядрената си централа, вместо да е място, където поколенията да ходят да се запознават с историята на острова. При това край Белене са заровени костите ( онези, които не са изровени от свинете, развъждани от управата на концлагера) на стотици жертви на съветския строй. Под съветския монумент в София няма нито едно погребение, ако не броим трупа на българската свобода, за чието смазване подмазвачи на окупаторите благодарят от името на целия български народ.
Не е конфронтацията между поколенията критичната точка на сблъсъка на мненията, провокирана от агресивното присъствие на покойния СССР чрез неговия символ, а диаметрално различният принципен прочит на съвременната проекция на старата сталинистка сянка над България. За едни, както ясно се изрази др. Калфин на събора на русофилите през септември край язовир Копринка, любовта към България е производна на любовта към Русия. Други пък си позволяват да обичат България повече от Русия и биват систематично заклеймявани като „русофоби” със същата злъч и нападателност, с която в НРБ се говореше за „антисъветизма” като висша форма на престъпление. Така че берлинската стена в центъра на София дели нацията на българи, които обичат на първо място България и на такива, които се наричат българи, но всъщност бранят преди всичко „доброто име” на колониалната ни империя СССР, наричан за краткост днес „Русия”.
Говорим за демонтиране , т.е. съхраняване, но на друго място. Засенчващият Университета, Парламента и дори паметника на Царя Освободител ( това поне не трогва ли бранителите на руската правда в центъра на София?!) трябва да бъде преместен и да освободим центъра н столицата ни от фалшивите „освободители” и от самия мит за „освобождението”, (което няколко западни влиятелни медии сложиха напоследък именно в кавички с разбирането на спецификата на съветската лъжа на българска територия).
Какво прави въпросният паметник по-малко достоен за увековечаване от останалите подобни нему рожби на същия период на диктатура, приласкани в музея на „Социалистическото изкуство”, освен особено големите му размери ( които обаче спокойно биха се побрали в двора при чугунените си побратими)? Ще ви кажа какво: руското в него. То е стряскащо, трогващо и очароващо дори и онези, които не си признават това. Чак и историкът академик Георги Марков, награден междувременно от руския посланик Исаков с орден за заслуги за дружбата, се опита да обоснове в свое интервю недосегаемостта на стърчащата съветска лъжа с това, че не можем да пипаме паметника, защото бил защитен от договор с Русия – абсолютна неистина, доказана преди година от публикуването на договора в блога, който четете.
Може да ми се е получило малко дълго предисловието, но всъщност искам да кажа кратко следното: дори в предизборната кампания „изскочи” темата за Монумента на окупационната съветска армия ( МОЧА). Нито това изплуване, нито вдъхновеното предложение на варненския художник, нямаше да се случат на този етап, ако не бяхме изминали едногодишен път на гражданското усилие да протестираме срещу лъжата и националното унижение, размахваща оръжие над главите ни в самото сърце на българската държавност. Накарахме „демократичната” БСП да напусне удобната поза на „европейска партия”, да завърти цялата си предизборна кампания в София в казачок около тотема на СССР ( там представиха кандидата си Кадиев през май и също там откриха официално пропагандната си кампания за изборите). За хора без пари, партийна подкрепа, посолства зад гърба си, успехът ни е много по-голям, отколкото се вижда на пръв поглед- тъкмо по тази причина му обръщам внимание, а не гръб. Трябва да е ясно, че няма да се откажем.
Страхотно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
С риск да ме напсуваш:
“свеждаш до любимия измислен аргумент, че ставало дума да се „руши” въпросният знак на сталинизма.
Много е удобно криенето зад това обобщение, но измества темата. Хиляди пъти сме го казвали и пак ни тикат в тяхната си ниша: „рушене”, та „рушене…”
Ами като не искаш да те тикат в тази ниша
махни илюстрацията. http://decommunization.wordpress.com/
Това там не прилича на демонтирано а на разрушено.
решението за този паметник е просто —> шашка тротил
Борим ли се може и да загубим(друга тема е какво);не се ли борим сме загубени (вьв всякакьв смисьл на думата)
@ Миро:
Какво имате предвид? Кое прилича на разрушено? На сайта, който сте посочил няма нито една снимка с разрушение. Ако уточните мисълта си, ще съм ви благодарна.
Г-н Инджев – винаги сте находчив и интересен, но популярността Ви би трябвало да Ви налага градивност.
Г-н Инджев, разбирам патоса Ви. Наистина има много черни страници в българската история. И те най-вече са причинени от българи на българи. Преживели сме и деветоюнски преврат “гарниран” с убийството на Стамболийски и атентат в “Света Неделя” и бял терордбезнома. Преживели сме всенародни празнични посрещания и на немската армия и на съветската армия. Ако бяха дошли англичани и американци и тях сигурно така щяхме да посрещнем. После и комунистически терор сме видели. Общото между всички тези събития е че те са били все гарнирани с “висши” идеали и добри намерения. Както и да е, ако щете да превърнете страната в tabula raza, това не може със задна дата да промени историята, пък и не искам да живеем в свят като описания от Джордж Оруел, където всеки път може да се пренаписва историята според политкоректността на момента. Вие сте талантлив човек, не се хабете с глупости. Извинявайте, че Ви го казвам, но това е просто загуба на енергия и времето от живота Ви, което както на всички ни е ограничено. Зарежете тия простотии и се заемете да направите нещо Sub specie aeternitatis
не разбирам оригиналността на тази идея,тя е по подобие на лувърската пирамида,а лувърската пирамида е подобие на египетските пирамиди…я да се върнем при оригинала,да вградим ценния паметник в една истинска пирамида,или по добре и не толкова скъпо,да го заровим в една голяма тракийска могила,която след години ще бъде горист хълм в центъра на София…
През тези дни (въпреки изборите, а може би точно заради тях) се провежда
седмица на имперското кино у нас! Тази вечер, в деня на размисъл, когато по телевизията са забранени предизборните изяви, в дома на киното се събраха охранени люде с червени пуловерчета и лош посталкохолен дъх да гледат и смотрят “новая картина” за Н.В.Гогол! Режисьорката сказа, что немала нужда от преводач, защото публиката я разбирала и това били “ГЕНИ”, както се изрази. След това го удари на изкуствознание като взе да обяснява че Русия имала златен век с Пушкин, Гогол ,Чехов и Толстой и сребърен век с Марина Цветаева, Анна Ахматова и Борис Пастернак! Нищо не искала да внушава, но среброто си било сребро.А после всичко рухнало през 90-те години.От публиката някой извика, че им рухнал Сталинизма!После това телесно и духовно свлачище, мисля ,че името и беше Наталия Бондарчук каза,че днешната
псевдодемократична свобода не можела да се сравни с онази “истинската”!(визирайки Брежневия соц)Стадото опушени пчели я изпрати с ръкопърхания.
Бай Тошо – позволявам си да Ви титолувам така за да не си помислите , че не знам за какво пишете . А и да покажа грамадното си възхищение от огромното Ви самочуствие да давате акъл на хората как да пестят ограниченото от живота време – като почнат да решават световните ( програма минимум) проблеми . Щото другото са простотии . А , и глупости , разбира се . Само че небрежно се опитвате да послъгвате . Точно унизителният паметник , забоден в центъра на столицата доказва че историята може да се променя . А нали победителите пишат историята – трябва първо да победят , после да пишат . Е за това датата не може да е предна . Целта ни е историята да е такава , каквато я четем в историческите документи / поне в онези от тях до които имаме достъп – да припомним че руснаците ни дължат поне няколко тона – не тома / а не каквато ни я пробутваха в кино – прегледите , “На всеки километър” и в учебниците . Признавам че това всъщност би било нещо като промяна на промените . За което ни трябва и нещо като победа . Да си пожелаем успех! А пък Вие потърсете 30 – метров паметник на германската армия – дарителка в България – сам отбелязвате празничното и посрешане , но не забравяйте и големите териториални и акваториални/временно/ придобивки на страната ни . В случай че не успеете да намерите – питайте се защо.
Ама това със стъклената пирамида “по подобие на Лувъра” (което значи, че в София “луврите” ще станат поне два?! , ако се изпълни и още по- идиотската идея на министъра на културата, с извинение) е нещо като – вместо смокинов лист, да “прикриеш” слабини с насочен прожектор…
“Трябва да е ясно, че няма да се откажем”!!!
И.Инджев.
Аз също.
Господи, кумоноидите си въобразяват, че МОЧА е Лувъра! Стъкленна пирамида!!! Охранявана не от Свинкс, а от “Човекът с пушка”*. Авангардиста от Варна се надява, че Революцията започва отново в деня след изборите. И датата е подходяща 24 Октомври!
Денят на Великата Октомврийска, в оригиналния Стар стил.
Да сме на ясно с делото и паметта на скулптура Любомир Далчев**- един от авторите на МОЧА. Мобилизиран от народната власт, заедно със своите колеги творци, да изпълнят партийната повеля и натрапят на родното небе Чоекът с Шпагин.
Ето бьйло приказ!
Волята за свобода на словото и израза на Любомир Далчев е изразено в неговата биография.**
Изкуството на Л.Далчев е символ на таланта му.
Символите – изкуство ли са ?
Пирамидата е символ на гроб – фараонов.
Комунистите употребиха символиката на пирамидата като надгробен знак – с малка червена звевзда на върха. Пирамидата не е български сакрален символ. Това е могилата, както и при руснаците.
Не би ме изненадала алената прозорливост на Варненския авангардист да удостои проекта си за допълнение към Българския Лувър – Съкленица пред МОЧА – с рубинената звезда от бившия партиен дом в София. Синовете и дъщерите на Столетницата са факири и ще я извадят от ръкава си в подходящия момент. Къде другаде по-подходящо място в столицата на свободна България за реплика на Кремъл?
В кратката история на съвременното Българско изкуство и литература има алегорични цитати от Руската култура,
които си тежат на мястото и днес.
В предисловието си към стихотворението “Георгьов Ден” Христо Ботев цитира
“Паситесь, добрые народы!
Вас не разбудит чести клыч;
Начто стадам дары свободы?
Их должно резать или стричь…”
А.С. Пушкин
Един от авторите на Монюмента на окупационната червена армия – Любомир Далчев избра свободата в изгнание. Прахът му почива в Кристалната Катедрала в Гарден Гроув, Калифорния. The Cristal Cathedral*** е един от най-внушителните паметници на модерната архитектура изпълнен от стъкло
и символизира единението на човека и вярата.
*http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%AE%D1%82%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87.
**http://www.marica.bg/show.php?id=29150
***http://en.wikipedia.org/wiki/Crystal_Cathedral
България не може да има демократично и успешно бъдеще докато не погледне честно в миналото и не изкрещи няколкото важни истини:
1.СССР ( Русия) са ОКУПАТОРИ и АГРЕСОРИ за съвременна България
Сталинският СССР е “освободили” България и българите само и единствено от цивилизоваността.
Всяка полезна инициатива, самостоятелност, индивидуалност, смелост са били потъпкани и размазани от СССР с помощта на местните сатрапи – БКП.
2. Материалната нищета на съвремена България е пряк резултат от съзнателното де-цивилизоване на българите от окупаторите. Чалгата, тъпотията, нагаждачеството и техия продукт – бедността са плодовете на ‘освобождението”, което вече над 60 г. убива смелите, възпитаните, можещите, културните българи.
Разултатите – президент Гоце, премиер – МУТРА, МОЧА, а от тук и “най-бедната страна в ЕС”!
В тая страна вместо изричането на истината се чества годишнина на престъпника Живков и се открива идиотски “музей на соц. изкуство”.
И пак: МОЧА – Гоце – МУТРА – музей на соц.”изкуството” – най-бедната страна в ЕС!
Махането на МОЧА е задължителната ПЪРВА стъпка към промяната на България.
Следващите трябва да са премахване на Гоцетата, на МУТРИТЕ, на “музеите на соца” и т.н.
Към ТОДОР
Не става въпрос за пренаписване на историята. Историята не свършва с МОЧА. Преместването му е ПИСАНЕ НА НОВАТА ИСТОРИЯ! С него би се означило един нов исторически момент, скъсване с робството и начало на свободата.
А свободата СТИРО е велико нещо! (По една философска дефиниция Свободата е осъзнаване на необходимостта.) И ако Русия е имала златен век с Пушкин, Гогол ,Чехов и Толстой и сребърен век с Марина Цветаева, Анна Ахматова и Борис Пастернак, то сега тя има полониев век с Путин! А полоният си е полоний! Най – скъп е! Струва живота на хората!
Да допълня предишния си постинг с една осъзната необходимост на един изключително свободен човек!
Джордж Оруел: „Прогресът идва с разрушаването на митовете за миналото”.
Към GB:
Точно така- на вниманието на Валя Маринова! Това е мото за инициатива за демонтиране на МОЧА!
Само се боя, че някои изключително “праведни” нашенски антикомунисти като нищо ще припомнят, че Оруел е бивш комунист, поради което не може да му се вярва- та нали, по израза на политическите расисти, нямало “бивш негър и бивш комунист”!
Към Емил Караиванов:
Само да допълня, че “победата” на СССР над суверенна България, която запазва дипломатическите си отношения с Москва до последната минута на съветското септемврийско нахлуване, става без нито един изстрел – благодарение на дисциплината на българската армия, подчинила се на нареждането на демократичното правителство на своята страна, което се е надявало да спаси България от разорение. Хиляди български офицери и подофицери биват постепенно разоръжени и методично избивани от “революционерите” след това – в условията на съветска окупация. Това е неосъзнатият и неспоменатият дори български Катин, с перверзната разлика, че палачите са предимно българи.
За обезглавяването на българската армия с възмущение пишат съветски кореспонденти ( в таен доклад до Москва), питайки прагматично кой ще командва войнишките тълпи като остатък от българската армия на фронта срещу германците ( подробностите съм публикувал в “Течна дружба”).
В предишната световна война българската войска нанася серия от унизителни военни поражения на руските завоеватели на българска територия и ги принуждава да бягат, оставяйки хиляди жертви ( пленените руски войници масово биват освобождавани като жест на благородство, но в боя българският войник не е прощавал никому).
Ето за такава вероломна “победа” над България благодарят тукашните защитници на МОЧА и го бранят като най-голямата си партийна ценност.
Да, страхотно мото е Иво, прав си. Ама като гледам някои читатели на блога смятат, че наричането ни “разрушители” има своето основание, само защото сме си направили картинка, на която МОЧА е в легнало положение. Това самото вече било разрушение.
“Всеки акт на съзидание е свързан с разрушаване” – не знам кой го е казал, ама и това става за нашия проблем с МОЧА. Най-малката стъпка да направим и се надигат гласове против нашето “разрушение”. А всъщност това ни изяде главите: че никога и нищо не се осмелихме да разрушим.
Много хубав пост е този материал за деня на изборите! Най-подходящият.
На вниманието на Иво Инджев и Валя Маринова:
“Да оставим митовете в музея и започнем отначало!”
Опитвам се да помогна и аз с нещо.
Поздрави!
Паметника не е направен от “един от най-големите скулптори”, а от колектив от скулптори.
Идеята въобще не е оригинална, защото е правена многократно от архитект Пей. Освен в Париж, много градове в китай имат в центъра си стъклена пирамида. Не виждам нищо авангардно в това да крадеш чужди идеи от миналия век, но това което виждам в текста е пълна неграмотност. Не бих искал София да заприлича на китайски град.
Проблема не е в това какво да се направи, за да не отиде този паметник в музея, където му е мястото – проблема е в диспропорцията в размера между този паметник и паметника на Кирил и Методий, които по мое скромно мнение са ни дали повече от руския окупатор; а паметник на хан Аспарух въобще няма. Моля ако някой знае или може да премери височината на двата паметника да го публикува. Нужно е да се знае.
Забравих да уточня – коментирам текста на “авангардния” тарикат.
Мисля, че градината трябва да изглежда по подобен начин.
http://www.lostbulgaria.com/?p=4631
Ние сме единствената държава от бивчите соц страни, която не си уважава миналото и не прави нищо за възвръщане на историческия облик на градовете. Дори руснаците построиха отново храма на Христос Спасителя (друг е въпроса от какви подбуди).
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%28%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0%29
Tozi pametnik osven na vsichko drugo e oshte pametnik na SHUVENIZMA na pianskoto rusko pleme. V okupatorskata za nas Suvetska armia sa uchastvali predstaviteli na oshte 14 dnes nezavisimi strani, koito na vremeto vlizaha v SSSR. Otkude nakude voinika na pametnika triabva da e nepremenno rusnak a ne naprimer Armenec. Ne, vidite li toi triabva da e rusnak zashtoto Putler taka e kazal. Zhivota na rusnaka struva poveche ot zhivot na Armeneca koito sushto e prolival kruvta si za… deloto na komunizma predi vsichko. Pametnik na okupatorskata suvetska armia i shovenistichna Rusia – tova e to chudoto sturchashto kato… v centura na “evropeiska” stolica.
Най-добре всички комунисти да си вземат любимите паметниции, да хванат влака за Сибир и никога да не се връщат. България е на родолюбците, а не на предателите. Сега на тези избори навсякъде са почти на трета позиция и им пожелавам да стигнат на последно място, но по-скоро и не искам и да ги чувам вече!!!
Така мисля аз и се надявам.
Премахването на този позорен паметник е КАУЗА, никога няма да се откажем да измием този позор от лицето на България и от собствените си лица.
Докато има този паметник, Альоша и подобни, винаги ще се срамувам и винаги ще знам, че ТЕ командват парада. Няма по-свято нещо от СВОБОДАТА и е достойно да се бориш за нея и я защитаваш докрай.