Публикувам правото на отговор, което ми е поискано ( ще стане ясно от кого и защо) с неизбежен коментар.
Ако в изявата на АЕЖ-България беше посочена „малката подробност”, че става дума за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на нейната дейност в България (както някак между другото се казва сега в съответното писмо до мен), а не за НОВОУЧРЕДЕНА, щяхме да си спестим неприятният разговор.
Не смятам,че думата „менте” в моята публицистична изява, която предизвиква институционалното възмущение в писмото на АЕЖ-България, е била пресилена в контекста на написаното от мен спрямо „новоучредената”, т.е. „възникналата от нулата” организация.
Въпреки това поднасям дълбоките си извинения за предизвиканата от мен болка сред колегите – както и също толкова дълбоката си благодарност за отбелязания от тях факт, че все още шавам в публичното пространство въпреки систематичните опити да ми бъде попречено да преча по този начин на властелините на медиите в България.
Приемам елегантното ми заклеймяване като особена форма на закъсняла солидарност с моята скромна личност – все пак е по-добре да бъда припознат за жив, отколкото приживе закопан, каквато е инструкцията в доста медии в България за моето име.
Изразявам също така надежда, че АЕЖ-България винаги ще бди по същия начин срещу несправедливостите в нашия несъвършен медиен свят (както и в този случай на засягане на личното им достойнство) и ще подходят със същата чувствителност – например към прогонването от работа на някои български журналисти, макар това и да се отнася до чужда, а не до тяхната деликатна кожа.
И само още нещо: интересно е, че след моята статия бях „забелязан” като бивш ръководител на АЕЖ-България и вицепрезидент на европейската организация, но не и при нейното възстановяване.
Приемете моите реплики като право на преговор, който сте пропуснали да направите.
А ето и поисканото право на отговор в пълния му обем:
“Уважаеми г-н Инджев,
Позволете ми в началото на това писмо да засвидетелствам уважението си към Вас, като към един от българските журналисти, които имат позиция и са готови да я отстояват.
Казвам се Иван Радев и съм член на управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България), но не съм неин председател, както се твърди в една Ваша публикация. За жалост, това не е единствената неистина във въпросния текст и точно по тази причина Ви пиша.
В блога си цитирате мое включване по телефона в предаване на БНР от 17 септември тази година, в което говоря за организираната от АЕЖ – България анкета за свободата на словото в страната. В същото предаване прозвучава и запис на интервю на председателя на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Милен Вълков. Вашата публикация оставя впечатление у читателите, че с Вълков сме били събеседници в студиото. От това Вие стигате до заключението, че той и свързани с него хора стоят зад учредяването на АЕЖ – България. Разбира се, няма как на 17 септември да съм разговарял с Вълков, тъй като, за нещастие, той е починал четири дни по-рано. Държа да отбележа, че не съм имал честта да познавам господин Милен Вълков приживе, нито някога съм бил член на СБЖ.
Учудващо, че уважаван журналист, какъвто безспорно сте, си е позволил да отправя нападки към АЕЖ – България, включително да я нарича “менте”, без да провери фактите, само на базата на предполагаем диалог между един от нейните членове и покойния председател на СБЖ.
Г-н Инджев,
Моля Ви да приемете уверенията ми и тези на моите колеги, че учредяването на АЕЖ – България през 2010 г. по никакъв начин не е насочено срещу Вашата личност.
По данни, предоставени ни от Association of European Journalists (AEJ) във връзка с документите по нашата регистрация, българска секция на асоциацията е създавана два пъти досега, като поради липса на дейност и двете са били закрити.
През лятото на 2010 г. генералният секретар на AEJ, г-н Питър Крамър, предлага на нашия председател Кристина Христова да стане представител на асоциацията за България и да възобнови дейността й в страната ни. През октомври 2010 г. новоучредената българска секция, АЕЖ – България, е приета в сегашния й състав за член на международната Асоциация на европейските журналисти на конгреса в Турция, Ордю.
Ние, членовете на АЕЖ – България високо ценим факта, че, във Ваше лице, българин е заемал поста вицепрезидент на AEJ и по никакъв начин не бихме желали да го омаловажаваме. В момента на нашето учредяване обаче не съществуваше друга национална секция на AEJ и е нелепо да бъдем наричани “менте”. Смятаме, че каузите, за които се борим, са справедливи и заслужават подкрепата на всеки честен журналист. Ще се радваме да получим и Вашата.
С уважение,
Иван Радев
P.S. Използвам правото си на отговор, за да настоявам това писмо да бъде публикувано в блога Ви, с цел да бъдат опровергани неверните твърдения, съдържащи се в публикацията от 21.10.2011.
“Смятаме, че каузите, за които се борим, са справедливи и заслужават подкрепата на всеки честен журналист. Ще се радваме да получим и Вашата.”
Demek, uvajaemi g-n Indzhev, tyi kato ne ni davate podkrepata si (poneje ako im q behte dali nema6e da pishat “da q poluchim”), znachi che ne ste “chesten jurnalist”? Taka li?
Neka im kaja, kato bulgarin (makar i ne za dulgo o6te), koito 4ete bulgarski pe4atni/elektronni izdaniq: ne vi vervam na vas, g-n Ivan Radev! Ne vi vervam na vas, poneje kude behte da voiuvate za “kauzite, za koito se borim” nie obiknovenite bulgarski izbirateli po vreme na tezi izbori? Za6to nikoi ne zadade edin neudoben vupros kym gospodata kandidati, a vsi4kite se hilihte kato tikvi nasre6ta im, radostni che vi davat po televiziqta kak si prikazvate s golemite hora ot vlastta?
Nadiavam se g-n Radev da pro4ete tova, no se sumnqvam da polucha otgovor (vse pak se konfrontiram s nego, a i toi si ima dale4 po-vajni dela da trugne da mi otgovarq na mene). Dori i da, toi (otgovoryt) shte e kato onzi na g-n Plevneliev kum g-ja Benovska.
Peter, мога ли да попитам ВИЕ за каквко се борите и КАК се борите за това, за което евентуално се борите, та сте тръгнали да съдите журналистите под общ знаменател?
4ovek,
Za borene e napisal jurnalistyt Ivan Radev. Az prosto izpolzvah negoviq izraz, kato zakonomerno go slojih v kavi4ki.
Shto se otnasq do jurnalistite i ob6tiq znamenatel, molq da me izvinite ako sum vi zasegnal. Istinata e (razbira se, i za tova moje da se spori do bezkrai), che neznachitelniqt broi na chestnite jurnalisti v obema na gildiqta pravi tova obob6tenie moe dosta pravilno. Neka vi dam edin primer. Az ne se s4itam za mo6enik i 6arlatanin, makar i da sym bulgarin. No si e mnogo prav lafyt, che kogato v 4ujbina, po-dobre da si dale4 ot bulgari.
Peter, мен не сте ме засегнали, но сте твърдите, че не вярвате на Иван Радев. Долкото разбирам, ей така, просто защото по комерсиалните медии покрай изборите журналистите не задаваха истинските въпроси. Всички знаем защо, но не е правилно да се подхожда така към конкретен млад човек, който наистина се стреми да се обвърже с правилна кауза и тепърва ще се доказва! Не бива да се подхожда така, защото трябва да вярваме, че има хора, които искат да направят правилното нещо! Това, че ПО ПРИНЦИП сме обезверени, не значи с голямата брадва да отсичаме всеки през кръста. Още повече, че Иван Радев, както по всичко личи, се е захванал с благородна кауза. Това, че се е получило недоразумение спрямо г-н Инджев е неприятно, но е доста незначително, освен, съвсем разбираемо за самия г-н Инджев, на фона на целите, които стоят пред АЕЖ-България. Това е по-скоро недоразумение или поне такова е моето мнение от следенето на този блог и лично смятам тона на г-н Инджев излишно хаплив в този конкретен случай. Но както казах, това е разбираемо, имайки предвид професионалната среда на този умен и много добър професионалсит (г-н Инджев) в нашата смачкана държава и народ…
исках да кажа “професионалната съдба”, не “среда”