Днес някой се е сетил да направи това, което направиха журналистите от западни издания , като „Уолстрийт джърнъл” и „Ню Йорк таймс”, пишейки за българския вариант на Берлинската стена, който разделя българите. В предизвикани от дискусията около съветския окупационен символ в центъра на София кореспонденции от страната ни, тези издания публикуваха статии, в които съветската претенция, изразена в раболепния български надпис под монументалната гавра с историческата истина, беше поставена в кавички: „освободителна”, написаха те! И ето,че днес думата „освободители” осъмна най-сетне редактирана с полагаемите й се кавички .
Пак днес в сайта на инициативата за демонтиране на въпросната монументална лъжа се появи статия по темата с основателен акцент тъкмо върху абсурдния надпис. Което крепи надеждата, че „няма да го бъде” (ivo.bg)
Да го бъде или да не го бъде
Христо Янков
Да го бъде или да не го бъде? Този въпрос относно чучелото на снимката е поставян в последните години у нас, но за жалост малко по-плахо,отколкото ни се ще на всички. За да си отговорим е нужно да имаме пред очи най-вече факти от историята, защото все пак паметниците малко или много представляват отметки по страниците на историята. Точно този паметник обаче е свързан емоционално и е оправдан много повече от чуждата история, не от нашата! Това е паметник на позора, с който съветския агресор ни кара да бъдем покорни и благодарни за проявените от него насилия върху страната и народа ни, паметник, по своята същност представляващ висш цинизъм, характерен за особено диви тоталитарни държави като СССР…
В Шилеровия „Вилхелм Тел“ има сцена, в която австрийските нашественици карат поробеното местно население на Швейцария да се покланя на шапка върху кол, забит насред ливада. Целта е подтиснатите швейцарци да отдават почит на австрийската шапка като на самия император и така чрез тази гротеска да признаят натрапения им чужд сюзерен. По този начин поробителите унижават поробените, разсипвайки човешкото им достойнство и демотивирайки ги относно бъдещи евентуални бунтове срещу властта, защото духовно смачкания не може да има и мисъл за съпротива и по същество представлява идеалния роб.
Подобно по изпълнение и еднакво по замисъл е и скулптурното творение срещу СУ „Св.Климент Охридски“, което всъщност представлява модеринизирана версия на шапка върху кол,и по-точно на каска с петолъчка върху кол, в нашия конкретен случай. На 30-ина метра от земята се извисява чужд солдат с автомат в ръка, вдигнал последната победоносно (кой ли е победения у нас, питам се), обграден от двете си страни от мъж и жена, представители на местното освободено и благодарно население. Към последните две прилагателни ни навежда най-вече надписа, който се мъдри на плоча в основата на паме тника: „На съветската армия-освободителка от признателния български народ“! Известно е, че паметниците на „Красная“ в Европа са вдигани там, където са се водили жестоки боеве, при които тази армия е давала многобройни жертви – Виена, Берлин, Будапеща и т.н. В този ред на мисли интересно е къде и колко са жертвите и боевете, които армията на СССР води у нас? Отговорът е неприятен за тези, които се разревават от умиление и носталгия всеки път, минавайки покрай гранитния истукан в София, защото единствените жертви, дадени от тази армия на българска земя са стотината изроди, разстреляни от собствените си командири поради ПРЕСТЪПЛЕНИЯ срещу цивилното българско население! Колкото до боевете, те се ограничават най-вече до случаите, когато пияните съветски дегенерати са били принудени да убият мъжа в къщата, за да изнасилят жена му на спокойствие и след това да ограбят мазето, като в нередки случаи се е стигало и до насилие срещу децата на нападнатото семейство…Цялото това културно влияние продължава 3 дълги години, от 1944 до 1947,в които съветската войска радва с присъствието си нашата страна и методично изпомпва финансите, произведенията на изкуството и запасите от алкохол и храна на любезните си домакини.
Съдейки по надписа, българския народ е признателен за всичкото това отношение, проявено към него през тези 3 години на съветско присъствие. Въпросът е оправдан ли е надписа? От отговора му зависи и достигането до другия въпрос: да върнем ли шапката и кола обратно на подателя, или да продължим да им се кланяме със швейцарска точност и българска упоритост?
Бях решил да гласувам за кандидат кмета, независимо от програмата и партията му, който поеме ангажимент да премахне това недоразумение. Нещо не видях май такъв.
ОК, нека да сме толерантни поне, както имаме на църква, джамия и синагога една до друга, нека не махаме този паметник, а поставим до него и на вермахта (от който ние поне сме видели повече добро), Златната Орда и Отоманските пълчища араби. Струва ми се неприятно, но справедливо.
Историческите факти, които опровергават лъжата за “освобождението” ни от съветската армия са следните: България единствена от страните, членки на Тристранния пакт не обявява война на СССР и удържа на натиска на Хитлер за изпращане български войски на Източния фронт. По време на Втората световна война в София работи съветската легация,България поддържа редовни дипломатически отношения със Съветския съюз.В периода от 1 юни – 2 септември 1944 г. Иван Багрянов, министър-председател в този период, отправя предложение до ръководителите на БКП в страната да се спре гражданската война, като за целта партизанските отряди се разположат в определени райони и се снабдяват с храна без полицията и войската да пречат. Замисълът е да се спре братоубийството, още повече че е близък денят, когато германските войски ще напуснат България. Първоначално планът е приет от ръководството на БКП и на Цола Драгойчева и други партийни функционери са издадени открити листове за свободно придвижване в страната, подписани лично от министър-председателя. Но скоро лидерите на БКП в България получават страшно мъмрене от Москва, където още от 1941 г. е замислен планът за поглъщането на България и други страни от Източна Европа като част от бъдещата сталинова империя, а евентуалното национално помирение в България пречи на съветските планове. Лидерите на БКП по заповед на Георги Димитров се отказват от споразумението. На 7 август 1944 г. регентите на Царство България изпращат бившия председател на ХХIV ОНС Стойчо Мошанов в Кайро да преговаря за сключване на примирие със САЩ и Великобритания, на които сме обявили война на 13 декември 1941 г. На 22 август 1944 г. Стойчо Мошанов установява в Кайро първия си контакт с британските и американски представители. Съветския съюз е уведомен за началото на преговорите. Същият ден Сталин нарежда на маршал Г.К.Жуков спешно да се разработи план за война срещу България,който трябва да бъде реализиран от войските на III Украински фронт. На 2 септември 1944 г. е съставено ново правителство начело със земеделеца Константин Муравиев, който иска веднага да бъде обявена война на Германия с цел да се изпревари обявяването на такава от страна на Съветския съюз. Обаче военният министър генерал Иван Маринов, който е във връзка с ОФ, следователно и с комунистите, който е знаел за подготвяния преврат, насрочен за 9 септември и съчетан с нахлуването на съветски войски в България, се обявявя против декларацията за война с Германия и изтъква като мотив, че още не са изтеглени нашите войски от Македония. Вследствие на това забавяне обявяването война на Германия, на 5 септември СССР обявява война на България. Когато съветският външен министър Молотов уведомява посланиците на САЩ и Велкибритания за обявената война на България, посланиците изразяват учудването си, че Съветския съюз обявява война на страна, която скъсва съюза с Германия и иска да излезе от войната. Войната, която Съветския съюз обявява на България е война срещу едно правителство, което само за няколко дни извършва решителни стъпки към демократизация на общественополитическия живот. Тази война не е предизвикана от военна необходимост, а има за цел окупацията на България и включването й в съветската следвоенна империя. А ако днешните защитници на паметника на лъжата за особождението твърдят, че това било израз на почит към загиналите за освобождението на Европа, то тогава трябва да се издигне друг паметник, който да изразява почит към паметта не само на съветските войници, но и на съюзниците от антинацистката коалиция. Сегашният паметник символизира единствено безпричинната окупация на България и налагането на тоталитарен режим на управление с помощта на съветски войски. Затова мястото му е там, където са и другите символи на болшевшикия тоталитаризъм в България – в музея на лъжата и култа към робството, в които бяхме принудени да живеем.
Към кавичките има и неочакван бонус – някой е поставил розови гащи в ръката на солдатина с шпагина. Можете да разгледате снимките тук:
https://picasaweb.google.com/102129902214792160705/rofRNJ#
Към Борислав:
Не знам дали сте професионален историк или “просто” владеете изкуството на синтеза ( при наличие на достатъчно информация), но с това обобщение поднасяте в резюме казуса, който с многобройни примери и цитати други автори вече са обосновали ( вкл. и моя милост в “Течна дружба”).
Ако не е ясно ( винаги се намират “неразбрали”): с малко думи казвате много, както май трябва да се говори на едни хора,които не бива да бъдат затормозявани с цели книги…
Към Podkrepa:
В дебат по ТВ 7 двама кандидати отговориха с “да” на въпрос дали трябва да се премахне съветският монумент ( и грозилището пред НДК): Каролев и Прошков. Конкретно Прошко Прошков заяви: “махам ги и двата”.
Друг е въпросът, че за мен остава необяснимо, защо партиите СДС и ДСБ стоят настрана от тази битка…
Всички знаем, но всички мълчим, как сто хиляди български момчета за осем месеца гониха и победиха германците, но войниците с шмайзерите от паметниците ни “освободиха” от победата срещу Германия и ни определиха за победени. Всички знаем, че те наложиха България да бъде “освободена” от българските регенти на царя, българското правителството, българското народното събрание и десетки хиляди хора. България бе “освободена” от всички свободи на словото, печата, сдружаването. Българите бяха “освободени” от парите им в банките, от нивите им, лозетата, горите. Българските фабрики бяха “освободени”. Даже бръснарите бяха “освободени” от салоните си. Издадоха се паспорти за “свободно” движение вътре в страната. Без тях никой не можеше да се движи. В собствените ни къщи настаниха “свободно” да живеят непознати с общи кухни. Университетите бяха “освободени” от много професори и студенти. Българската войска бе “освободена” от офицерите си, както в Полша, и полицията бе напълно “освободена”. Даже името полиция бе “освободено”. Българското злато бе “освободено” от пазене в България. И бяхме освободени от още много неща, че и сега близо милион българи с гласовете си се оказаха признателни за това тотално “освобождение”.
Госпожо Денева -линка май не работи!
Работи вече -мерси!
Ако може обаче някой софиянец да сложи кавички и на думата -признателен!!
Да, пряк резултат от “освобождението” ни от Червената Армия беше всичко изброено по-горе от Пендо глупака и още много “свободи” получихме!
Бях дете но помня когато дядо ми който беше ходил на гурбет в Добруджа още невръстен юноша, беше воювал от 1912 до 1918г, беше се трудил и създавал имоти до 1944г го “освободиха” от тези имоти (подмениха ги с абсолютно неравностойни) защото не искаше да влиза и не влезе в ТКЗС-то!
Проклети да са тези “освободители” и техните слуги изпълнявали разпорежданията им!!!
Братя, аз, заедно с всички мои близки, приятели, колеги и съседи, гласувахме за г-жа Кунева. Но нашият вот беше подменен. Милиционерската наглост няма край, братя! Затова ние решихме да не гласуваме повече на тези така наречени “избори”. Все едно, никой няма да брои бюлетини, а направо ще обявят нагласените резултати. А платените писачи, като Дудука Бареков, например, ще се пенявят за “новия успех на българската демокрация”. Не, благодаря! Като не искате Царя, на ви пъдаря!!!
До читателите на блога:
Кавичките от “освободителка” вече са махнати. По-бързо и от оцветения барелеф, оцеляха по-малко от един ден. За въпросните гащи, закачени на ръката на един от войниците, нямам информация. Но вероятно и тях са ги махнали.
Има подобен паметник с подобен надпис на бул. Черни Връх, но странно за него никой не говори.
Наскоро чух за една много интересна форма на протест наречена „knitting graffiti“.Тя представлява нещо като опаковане с прежда или изплетени парчета на съответния предмет или паметник.Не е съвсем легален начин на протест,т.е възможно е да бъдат глобени протестиращите ,но аз одобрявам напълно да се протестира и по този начин!http://www.youtube.com/watch?v=72icK-BED6A&feature=related
Преди години /по “хубавото” време с бай Тошо/ мой познат, по-възрастен от мен, който в годините, когато в София се подвизавали съветските воини-“освободители” бил на 7-8 години, разказваше как по-късно с въвеждането на задължителен руски език в училище, разгорещено спорил с учителката си, убеждавайки я, че на езика на освободителите обичайния поздрав при първа среща не е “Здраствуйте”, а “Давай часiь”.:)
Какво нещо е инерцията! Моля да бъда извинен – в горния текст по невнимание съм изтървал кавички!
🙂
Има една популярна снимка на “солдатите” на ЧА вдигащи знамето над Райхстага. Ако претьрпи увеличение тази снимка се вижда на рьката на единия войник 5 или 6 рьчни часовника.
На вниманието на русофилистиците: Руснак ако те освобождава те освобождава от всичко (даже и от часовника), а немец или американец така те освобождава че плаща или оставя след освобождението икономика,инфраструктура и т.н.
Благодарнисти към автора на КАВИЧКИТЕ. Нека Бог здраве да му дава.
Все се чудя, защо сме така безпомощни….
Сякаш живеем в омагьосана приказка, злият магьосник ни е отнел живеца и силата, и вярата…
Тук е мястото да кажа, че не съм безразлична към кандидат президентите, ще гласувам за ПЛЕВНАЛИЕВ, не бих могла още 5 години да търпя перверзията Гоце и слугата му Калфин и мазната и нагла и безсрамна муцуна на Доган.
Към г-н Иво Инджев
Да, така е, г-н Инджев, изглежда на някои хора наистина трабва да им се обяснява много пъти, но няма да се отказваме, нали?!
Г-н Жеко, моля Ви да престанете с патетичните си възвания, в защита на Мадридския разбойник, същинска креатура на КДС. Нито съм Ви брат, нито искам да имам нещо общо с клиничен случай, като Вас.
А сега по темата – раздвоен съм, защото си мисля, че 09.09.1944 г. е е пряка последица от “далновидната” българска външна държавна политика от Освобождението, та до наши дни (наред разбира се с другите външни фактори).
Към : Борислав:
Не, няма да правим такива услуги на едни слуги, като се откажем да искаме нещо толкова простичко и , уви, трудно постижимо в България: да преодолеем апатията пред лицето на лъжата, която демонстративно стърчи пред невиждащите очи на хората насред столицата ни…
В момента ми се върти в главата текст за нещо като “Течна дружба – марш ( от тука)” :
С червените братушки в Европа влезнах аз,
но майче е наужким-
така е тук при нас.
Европа някой мрази я-
затуй ни пусна там.
На път за Мала Азия,
а докога -не знам.
Припев:
Троянски кон ще има, за Брюксел от сърце!
Закърмен с руска зима там зеле ще пасе!
Свободни сме от всичко-
съветска свобода.
Донесе ни я чичко със шпагин във ръка!
Комай-сме благодарни
за мудния възход.
Не сме високопарни-
такъв сме си народ!
На армията чужда,
донесла “благодат”!
Е, хайде – “Течна дружба”,
довиждане, солдат!
Припев:
И т.н… Подлежи на промени и допълване. Идеята е да се запее и да бъде аранжирано от едни музиканти. Ще видим…
Славимир Генчев: “Трябва да се забранят кавичките! – заканил се един подлог, пардон – подлога”.
Един от резултатите на Ялтенската среща между Рузвелт,Чърчил и Сталин е следвоенната подялба на сферите на влияние в света, и в частност-в Европа.Резултатът от това е на лице.Но…,това което се случи в България,ВЪПРЕКИ СЪЮЗНИЧЕСКАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ/за незнаещите-вижте в Гугъл/,е фактът,че в никоя от другите държави, попаднали в сферата на влияние на СССР,не е съществувала безкомпромисно вярна на Великия СССР,каквато е била/ и е/ БКП и днешните и наследници.Зомбирането на българите за историческата роля на СССР/РУСИЯ/за нашата независимост и просперитет е подпечатало за десетилетия преклонението на мнозина пред един монумент и неговата неприкосновенност/ПСА/!Всякакви приказки за това,че няма загинал съветски войник на наша територи,за броя на убитите и осакатените ,участвали в т.н.освободителна война срещу ФАШИЗЪМА и несправедливото причисляване на БГ в категорията на победените във ІІ св.война,са без голямо значение за днешното състояние на нещата.В основата,според мен,стои конформизъма на българина,готов винаги да бъде с победителя,независимо кой е той!И тук,цитата от дядо Петко Славейков:”Не сме народ, а мърша…..+!
За типажа на съветските „герои“ от българските паметници.
През есента на 1944 г бях войник в летище Пловдив. Имахме разквартирувани три групи съветски военни. Една група беше с стари съветски самолети, които едва не се разкапваха когато кацаха. Те приличаха на нас. Друга група, главно от азиатци, мръсни, някои с гниди в косите, окопаваше и поддържаше летището и пътя. Те караха стари руски камиони с заварени калници. Третата група беше от едри, добре охранени, руси военни с сини шапки. Това значеше ГПУ или НКВД или каквото име имаха тогава. Същите сини шапки бяха въведени в униформите на ДС и у нас. Те караха американски камиони и ядяха американски консерви. Имаха гърдести перачки, които ги пазеха чисти и изгладени. По вечерно време се нареждаха на опашка при вагона на перачките да ги забавляват. Вероятно бяха синове на руски партийни главатари.
Една нощ някой наряза гумите на два стари наши самолети оставени на края на летището. Сините шапки скоро намериха двама от мръсните войници мъртво пияни край пътя. Бяха нарязали гумите и ги бяха продали за ракия. Тогава обущарите плащаха добре за автомобилни гуми, които режеха за подметки на обущата, защото нямаше гьон. Сините шапки веднага им доставиха нужното олово в главите и ги заровиха на края на летището без никакъв знак на гробовете. Изглежда типът на сините шапки се оказа най-добър като модел за нашите скулптори. В същност на сините шапки се дължи да се наложи съветизацията на България, и те го направиха така добре, че даже и днес много маршируват по инерция в същия път с най-различни имена и байраци. За тях това са истински герои и постоянно искат да ги виждат и пазят. Ако ги няма, смятат че няма кой да ги варди.
В градския парк на Ямбол има паметник на “Починалите съветски войници”. Мисля че този който е слагал надписа е бил наясно, иначе щеше да напише че са загинали – има разлика. По спомени от съвременници тези съветски войници са умрели от алкохолизъм, преяждане и в следствие от свади с местното население.