След доста сълзливия триумф на вечната ( отсега-нататък) дружба с братска Бразилия, побратимена набързо по сестринска линия с Дилма Русев от нашите комплексирани политици и подтичващите след тях туземни медии, карнавалният ни ентусиазъм се приземи на едно летище в Бразилия. Не стига , че там са хванали един българин с килограми кокаин в багажа, ами и го разнесоха по медиите в цял свят в рубриката „ и вий сте дали нещо на света”.
Зловонната ирония в тази наша бразилска връзка е скъсаната тънка нишка по „спорта линия”. Заловеният Боевски е бивш български олимпийски шампион в толкова коронната за НРБ дисциплина щанги, колкото за Бразилия е типичен футболът. Един типичен български шампион се прочу в страната на футбола!
Момент, защо „типичен”? Сигурно вече има възмутени читатели. Така е, пресилено е да се каже…Не случайно и бившият треньор на Боевски се възмути тази сутрин в телефонно телевизионно интервю от намека, че български спортисти биват използвани за трафик на наркотици. Той бил чувал за първи път!
Ние пък сме чували, чели и виждали едни други работи във връзка с темата за борците, гребците, каратистите ( пардон за намека по адрес на властта, ако е прозвучало така) и т.н., включително и за един шампион по сумо, с чието приятелство самият президент Първанов много се гордееше, но после дружбата им посърна след зрелищния арест на шампиона, върху когото се стовариха обвинения за рекет и организирана мрежа за изпълнение на убийства по заявка на клиента.
Няма да се връщам към старата тема за факта, че някогашните спортни школи за производство на социалистически шампиони с цел реклама на строя се превърнаха в инкубатор на кадри за налагане на капитализма по социалистически – налагане в буквалния смисъл на думата, но вместо с милиционерски палки, вече с бухалки. Обаче в случая ме мъчи един простичък въпрос.
Да приемем, че да се обобщава за спортистите е несправедливо – така си е. Но все пак: откъде един спортист, вглъбен в работата върху себе си за развитие на мускулите, волята и единството между тях чрез тежки тренировки, намира време и най-вече информация да се внедри в престъпна група за пренасяне на наркотици. Чета, че арестуваният Боевски щял да заработи 12 000 евро за пренасяното от него количество кокаин и за момент се замислих: това са много пари, каквито и аз бих искал да имам. Към кого обаче да се обърна да ме включи в комбината? Не мога да пусна обява : „ Куха лейка предлага кухините на тялото си за пренос на наркотици –телефон и адрес…”. Тогава? Май трябва да имам връзки, протекции и прочее мафиотски зависимости- както за всичко, от което се правят бързи пари. А и кой би повярвал в моята надежност като „муле”, макар иначе да съм дал доста доказателства за магарешки инат?
Така че, „млъкни сърце”. Нямам шанс. Не съм бил борец , като Илия Павлов и братята Илиеви и не станах мултимилионер (нито дори обикновен „мултак”- докато министър Рашидов е бил достатъчно заслужил да стане почетен такъв и ето че днес организира на шефа си титли, като почетен художник). Не съм бил гребец като Иво Карамански и не съм загребвал пачки ( не казвам „заграбвал” – нямам доказателства ). Но поне съм жив. Дано доживея да бъде опровергано широко разпространеното мнение, че български спортисти биват използвани от организираната престъпност, което няма как да е случайно и стихийно явление. Все пак спортът трябва да подобрява здравето, а не да скъсява живота, както очевидно се случи с много знайни (виж имената по-горе) и с още повече незнайни мускулести участници в първоначалното награбване на капитала у нас.
Ех, ех. Явно не му стигат печалбите от скъпите спортни клубове, че посегна и на бéлото вече. Един от най-скъпите спортни клубове “Боевски 2000” се подвизава в сграда с едни от най-високите наеми на кв.м. в София. Що за баща трябва да си, че да пренасяш бéло през летището, когато те придружава собствената ти дъщеря?
Бижу на публицистиката!
От статията не ми става ясно къде е драмата и каква е позицията на Иво Инджев. Дали, че спортист е бил хванат с наркотици, това че сме “побратимени” вече с Бразилия или това, че автора не е бил спортист за да се намести като муле.
Написаното е карашик т.е. манджа с грозде.
Г-н Инджев, ако ще коментирате давайте! Вие сте! Но въртите, сучете и пак опирате до “незнайни мускулести участници в първоначалното награбване на капитала у нас”. Нали ставаше дума за Гълъбин Боевски? Нали ставаше дума за пренос на наркотици?
Като латерна сте. За Вас няма значение каква е темата, която коментирате, а как ще я извъртите
за да може да “лаете”.
Имате ли статия в, която да не се споменава Първанов?
Мирча Кришан и краставицата или Иво Инджев – изберете сами!
Бау-бау!
случая е фрапиращ заради името;в публикацията се изтьква че около 70 бьлгари в момента лежат в бразилските затвори заради сьщото престьпление-трафик на наркотици
Уважаеми Г-н Инджев,
Предполагам че ставам банален с поредната констатация за един блестящ Ваш коментар. На фона на чутото и видяно през време на изборната кампания все повече се убеждавам, че е добре да потърсите форма на по-широка изява.
Тъжното е, че в друга страна опашката от медии пред вратата Ви навярно край нямаше да има.
Но при нас това си е традиция – да си имаме микроскоп и да трошим орехи с него…..
Мдааа,спомням си, че преди време същият този Боевски беше главно действащо лице в грандиозния скандал с допинга, заради който изгониха за пореден (и за последен) път Абаджиев…
А по отношение на “…печалбите от скъпите спортни клубове” – бих казал, че същите тези високи печалби и още по-високи наеми са удобно прикритие за един доста по-тъмен бизнес, в който явно Боевски е замесен.
Нищо чудно няма в случилото се… Вероятно това далеч не е първата пратка, която е съпроводил до България. Друга тема е, че 12 000 евро са относително малко пари за над 5 кг. кокаин (една доза е поне 70 лв. и не е половин кило) – това ме кара да мисля, че или обещаните на Боевски пари са били повече, или той е имал да връща дългове и затова се е навил да участва.
Единственото утешение е, че са го хванали в Бразилия и ще лежи дълго в затвора. Ако белезниците бяха щракнали на Летище София, щеше да се повтори един познат сценарий – висене в Съдебната палата за мярка, парична гаранция и доказване, че кокаинът е бил “за лична употреба”…
Вина носи и българската съдебна система, която оправдава един престъпник и убиец. Визирам човека с кънките, Максим Стависки който уби един човек и осакати тежко друг, за което получи условна присъда. Гълъбин Боевски e нещастен човек. Той е имал пред себе си един лош пример от който не си взел поука. Тъкмо обратното, сметнал е, че на него всичко му е позволено. Е, в живота се случват всякакви неща. Не на всякъде по света е така, като е в България.
ТЕ (Генерал Борисов, Доган и БСП) са толкова нагли, че дори не крият скверните си методи:
http://www.youtube.com/watch?v=lYeJYWk1RCE
http://www.youtube.com/watch?v=OxTElMWMWZU
http://www.youtube.com/watch?v=GJOWvgwB_3I
Сега “онуй нашето момиче със здравите родови български корени” Дилма, дето толкова се подмокрихме край нея, ще разбере с какви се е захванала. Но пък, може би, тя като бивша червена терористка и престъпничка, колегиално да даде амнистия на мутрата-трафикант. Заради “здравите български корени” , има си хас! Пък той да каже, където трябва, едно “Muito obrigado!” я в плик, я на ръка, я кеш, я в куфарче, защото и бразилските рушветчии са прочути, включително и министрите на Дилма.
Към Радослав Радев:
Вероятно смятате за остроумно да се подписвате с името на покойния главен редактор на в. “Работническо дело”, но се издавате като слуга на първановщината- явно връзките му с такива, като Сумиста ( Първанов го наричаше като побратим с прякора му “Вожда”) ви напрягат и са ви поставили непосилната задача да защитите незащитимото реноме на началника си. Но то е непоправимо закачено за такива негови другари, като, да речем Черепа. един друг ( уви покойник), писателят Христо Калчев, се одързости да каже следната истина по този повод:
2 март 2006 г.:
Фокус: Нарекохте Първанов “конферансие”. Ако не беше конкретният повод за това определение, щяхте ли да го назовете по този начин?
Христо Калчев: Не се възхищавам от тази персона. Да се държиш като него в онзи конкретен случай, ако помните случая?
Фокус: Става въпрос за наградите “спортист на годината”, организирани от “Нове Холдинг”.
Христо Калчев: От името на Черепа държавният глава да раздава награди – как става това? Коя държава би го допуснала?
Фокус: България…
Христо Калчев: Тогава какъв е Първанов ако не “конферансие”?
А какво пък сте вие, ако не слуга на конферансието – слуга на слугата на олигархията!
Към Радослав Радев:
Много е ясна темата, ако искате да я разберете, въпреки неуспеха при първоначалния прочит, попитайте, не е за срам. Но по-учтиво. Така, както питате, струва ми се няма да получите отговор и пак няма да сте разбрал темата.
За идеята да не говорим.
Не съм адвокат на Инджев, но много ме озадачи как така остава неясна темата на статията за вас, въпреки че не изглаждате глупав, като чета текста ви.
Пък и в края на краищата, след като човек вече е завършил училище, не е длъжен да чете текстове, които не разбира.
Гълъбин Боевски не е единствен случай! Той просто е поредният типичен представител на криминалния “спортен” контингент! Но питам аз, след като е бил уличен в употреба на допинг, с което е орезилил България пред света, трябваше ли да се допуска сега и това? Един “шампион”-измамник. Някой ще каже: всички взимат допинг. Да, но хванат ли ги им съдират задника(с извинение), а у нас обвиняват в конспирация международните комисии.
После нямаше ли нещо такова, че Боевски беше свързан с ГЕРБ? Ако не се лъжа – общински съветник! Какво ли му разбира главата, какво образование има – без значение! Само че беше принуден да подаде оставка, заради сина си, стрелял с газов пистолет в училище. Бащичко!
И сега ето логичния завършек – дълги години затвор. Бразилия не е България!
А Дилма Русеф скоро ще изчезне безславно от политическата сцена и няма да има с кого да се сродяваме. Правителството и е затънало в проблеми и едва ли тя би могла да направи нещо значително за Бразилия в такъв момент. Както между другото много и изявени политици в тази страна през последните 30-40 години!
И понеже сме в сферата на анекдотите, ето и един инспириран от телевизионните дебати за президентския пост.
Как Росен Плевнелиев се разграничи от своите шефове Бойко Борисов и Цветан Цветанов по време на диспута с Меглена Кунева и Ивайло Калфин по бТВ.
На въпрос на водещата – “Имате ли дискове на Веселин Маринов”, Росен Плевнелиев гордо, с високо вдигната глава отговори – “Не, нямам!”
Към Радослав Радев:
За това, че не Ви е ясно, нямате вина. Хората сме различни. Понякога даже образованието и школовката не могат да поправят стореното от невнятната комбинация на гените. Не унивайте, просто приемете, че сте от хората, на които трябва повече да се обяснява.
Ще се опитам да се нагърбя с нелеката задача.
И така – за какво става дума:
1. Комунистическата партия /днес за n-ти път преименуваната – БСП/ е престъпна организация. Наложеният от нея режим на държавно управление след 1944 /т.н. тоталитаризъм/ официално беше обявен за престъпен.
2. В периода 1944-1989 тази управляваща „партия” организира генерирането на средства по престъпни начини – ембаргови оръжейни сделки, наркотрафик и др. п. /справка – КИНТЕКС/, като ги издигна в ранг на държавна политика.
3. По-късно /след 1989/ същата „партия” неимоверно разшири тези се престъпни дейности /справка – аферата с петродоларите на Саддам/.
4. За кадрово обезпечаване на тези си дейности тази „партия” отглеждаше верен криминален контингент, в т. ч. в лицето на изявени спортисти / разбираемо, предимно в силовите дисциплини/, които кръстосвайки света, изпълняваха спесифичните й поръчки.
5. На същия криминален контингент, допълнително попълнен след амнистия от екипа Луканов, беше поставена нелеката задача да продължи да умножава /по гореупоменатите и др. п. начини/ и пере мръсните пари на тази „партия” и вече персонално на нейните вождове.
6. Задачата беше – превръщането на децата и внуците на вече одъртяващата БСП-върхушка и други „помазани” лица от правоверни комунисти в модерни „леви” капиталисти с „бели якички”, с цел запазването на пари и власт в ръцете на „червената камора”.
7. Със завършването на т.н. преход преките изпълнители на тази задача /”мулета” от всякакъв сорт/ е предопределена. Те са вече излишни и ако не го разбират и се натискат да „карат влака” споделят съдбата Илиева, Караманска, Боева и пр.
Г-н Радев ако след като прочетете горното мътилката в главата Ви не се избистри и продължи да Ви изглежда „манджа с грозде”, аз съм безсилен. В такъв случай се нуждаете от по-квалифицирана помощ.
Впрочем, бъдете здрав.
🙂
Към ПАВЕЛ ТИНКОВ:
На Радослав Радев това обяснение не е необходимо. Той участва в дискусията като професионалист. Той беснее, че настоящата статия е раздвижена, дава поводи за размисъл, докато комбинира факти от различни сфери, принася дух на негодувание към статуквото, като прави връзка с минали събития и най-страшното е, че не поставя граници и не назовава конкретен враг! Той иска да знае кой е врагът, кой е обявен за лош, та той да контрира с тезата не, добър е.
към Павел Тинков | октомври 27, 2011, 19:28
Елате обаче да ги видите сега, как са се наредили на опашка пред американското посолство и се надпреварват, кой да извика по-силно “Yes Sir!”. Лошото е обаче, че с двойната си игра само клатят държавата наляво-надясно и резултатът е тъпчене на едно място;))))))))))))))))) нЕма опраане!!!
Писал съм това и преди в блога на Иво, но тъй като има много нови читатели съм изкушен да го повторя. В една своя емисия отпреди 89-а по повод нелепата смърт на шефа на 1-во Главно Васил Коцев BBC изрази мнението, че в България единствено разузнаването и спорта са на професионално равнище. След 89-а синът на Васил Коцев, Бойко Коцев след като беше зам. министър в правителството на Кобурготски стана и представител на България в НАТО. Каква ирония! Но в дипломатическите среди се знае, че няма допуск до най-поверителните материали на НАТО. Ясно защо. Заради обучението си в КГБ. Впрочем, няма достъп до секретна информация и сегашният шеф на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров, когото Байерли в една грама описа като “подлизурко” (sycophant). За когото също се знае, че два пъти е преминавал обучение в КГБ. Единственото успокоително е, че Плевнелиев е обещал ако стане президент екипът му да напише закон за Националната разузнавателна служба в унисон с европейските практики.
Браво на Инджев! Не само за статията, а и за отговора към “опонентита Радев”. :)))
Благодарности и на П. Тинков за добре систематизираното обяснение. И за напомняне на историята за пертодоларите (петрол с/у храни). Защо ли тази част от историята на реформираната БСП не се коментира от години? Дали за да се повтори с други участници но от същата партийна листа?
Агент Гоце получил “Нобелова награда”. Попитали го в коя област, а той отговорил в Пернишка :))))
Комунистическите “списвачи” скачат на всяка статия, която пишете господин Инджев. Това означава, че си вършите работата много добре и това явно им бърка в здравето 🙂
Гълъбицата се оказа черна гарга отдолу. Както и много други красиви неща и дела в BG.