По странен и не много весел начин се смесиха веселяшкият чуждоземен празник Хелоин и старият български възрожденски, пълен с позабравен оптимизъм празник на народните будители. Общото между тях е, че става дума за дух. В единия случай за духове и тяхното прогонване, а в нашия- за възрожденския дух, прогонил чуждата окупация, който броди нейде там в миналото на нашата част от Европа, наречена България.
Духът на будителите остана в бутилката и тази година. Изригна единствено шампанското на народните победители на изборите.
Но глобализацията ни застигна не само чрез Хелоуин, който глобално празнуващите градски българи тук-таме използваха за разтуха. По едно съвпадение ( вие кажете, дали е символично и чак пък толкова случайно), липсата на народните будители беше заменена от международни.
Не познахте: нямам предвид споменатите от победителя Борисов в нощта на изборната му победа международни авторитети- някои, като Барозу и Бузек той спомена поименно, а други, като Сикрет сървис, бяха употребени от него обобщаващо на фирмено ниво ( вероятно е държавна тайна кой точно от този сървис се е обадил с невероятната за един такъв служител политическа задача да взима страна в българските вътрешни работи). Разбира се Сикрет сървис е достатъчно секретна и дискретна, за да опровергава подобна намеса- ще заприлича на българското разузнаване от 1992 г., когато шефът на службата Бриго Аспарухов оглави с благословията на началника си Желев откровена превратаджийска пресконференция на всички силови служби, за да атакува собственото си правителство с компромат, довел до свалянето на кабинета на Филип Димитров. За награда Аспарухов остана на поста си още цели 4 години ( през които се структурира, заякна и развихри организираната престъпност с престъпното съучастие на държавата и същите нейни, много „специални” служби), а премиерът Сакскобургготски за малко не го повиши като началник на всички държавни силови структури в неговия кабинет чрез специално измислен за целта пост. Намерението му беше осуетено едва след силна гневна реакция на съюзниците от НАТО и ЕС.
След това кратко припомняне на разликите между американските секретни и българските недискретни служби, да се върнем на въпроса за международните ни будители. С риск да ядосам отново някои хора, трябва да посоча проявата на постоянство на двама чужденци, които преди изборите откровено посочиха Меглена Кунева като алтернатива на статуквото, запътило се към консолидиране на властта в един ръце. Сега бившият американски посланик Джеймс Пардю говори в поредно интервю за жалкото състояние на българската журналистика (какъв „лъжец”, а?!), а германският политолог Хайнц Брам направо препоръча да бъдат „опитомени” Бойко Борисов и Ахмед Доган – същият, когото самият Борисов не може да спре да хвали като голям играч в политиката, който винаги „си взима своето” (прилича на възторг на голям бос от някогашния Чикаго, оценяващ завистливо ловкия удар на конкурент в разпределението на подземните територии).
Нещо повече, напоследък често се опитва да ни буди и друг германски познавач на България, Клаус Шрамайер, бившият германски управляващ посолството в София в зората на подарената ни от СССР демокрация. След честите му критични анализи на ситуацията в България, цитирани от „Дойче веле” (единствената останала като медиен коректив за България значима чужда информационна институция), този път той вмъква за първи път и един лаконичен, но симптоматичен нюанс. Ще го отделя от текста и контекста, защото детайлът си заслужава детайлното внимание:
„…епизодът с Паметника на Съветската армия в София бе израз на свободомислие, смелост и независимост”, казва той по повод оцветяването на сивия символ на съветската окупация на България.
Не е нужно човек да познава лично г-н Шрамайер ( имам тази чест, беседвали сме често), а е достатъчно да поназнайва нещичко за спецификата на Германия по болезнената за нея тема за съветската окупация и нейните белези по снагата на страната. Политическата коректност там държи на дистанция въпроса за съветските паметници, свързани с милиони съветски жертви. Такъв е приетият в страната консенсус в рамките на самоналожената от германците след войната тема за вината и изкупването й чрез общонационална съпротива срещу всякаква форма на реваншизъм. Не случайно при подписването на договора за изтеглянето на съветските войски от обединена Германия Бон прие изискването да се грижи за знаците на съветската победа ( интересното е, че западните победители на Германия не избиват комплекси по този съветски начин, а са могли да се разпоредят както си искат с поваления противник). Накратко казано: един германски дипломат от кариерата никога не би изразил и най-малка подкрепа за каузата на българите да премахнат съветския паметник в София като основополагащ символ на една несправедливост, ако не беше сигурен, че спазва правилата на споменатата германска политическа коректност. А Шрамайер не е кой да е. Той вероятно е сред най-осведомените специалисти по проблемите на България не само в Германия, но и на Запад изобщо. Именно той сега косвено признава легитимността на протеста на българските патриоти срещу съветската лъжа за „освобождението”, защото отлично познава българското действителност и факта, че тя няма нищо общо с германската.
Питам обаче: къде са българските будители да подкрепят исканията на свободолюбивите българи? Дано духът им да не се е задушил от дългото пребиваване в бутилката.
Подобно на Клаус Шрамайер, тревога за демократичните процеси в България изрази и бившия посланик на САЩ Джеймс Пардю.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10449§ionid=5&id=0001001
“Ден на (между)народните ни будители”
Отлично попадение!
И много хубав коментар за празника.
Налага се да си довнесем освен чесън от Китай и малко будители от странство.
Но така е от край време:
“Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
“Богат е”, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.”
Та затова често смятат теб и другите борещи се против лъжата МОЧА за луди!
Честит празник Иво, нападките срещу вас потържадват – вие поне сте от истинските будителите “родно производство”!
Друг е въпроса, че на много българи “съня” им се услажда.
Гн.Инджев, за жалост между политическа коректност и лицемерие има много малка или почти никаква разлика! Вие несъмнено харесвате Германия, много неща Ви свързват с тази, за мен лично прекрасна страна! Много страдам и до днес за жестоката съдба на Германия и определено смятам, че тя не е изцяло заслужена! Германия определено не е единствения виновник за войната и не е справедливо да остане до днес, а вероятно и в бъдеще, основният изкупител на “историческа” вина! Как ли би изглеждал света, ако Съветската армия, след като изтласква вече ПОБЕДЕНАТА Германия от своя територия, беше спряла военните действия? Нейната цел беше Берлин. Защо? И какво се случи по пътя и?
За обединението през 90-та, Германия беше подложена на изнудване от страна на Русия с безкрайни претенции на стойност около 150 милиарда марки. Че и паметниците да стоят, за да напомнят не толкова вина, колкото да издевателстват върху самочувствието на един изстрадал народ! Вие смятате ли това за правилно? Шапка свалям на поляците, прибалтийците и унгарците, за които такава дилема изобщо не съществува! Европейското лицемерие по отношение на Русия, е нещо, от което ми се гади! Лицемерието към историята, съдбата на милиони хора, е продиктувано от икономическа сметка и зависимост, но истината няма как да се скрие!
При това положение би трябвало да разбирате, че ние никога не ще се отървем от болшевишката хватка, и нейните символи са гаранция за това!
Споменал сте едно лице, което изглежда споминало се за публиката, но си плете поредната кошница – Бригадира Аспарухов.
Когато Светльо Витков започна авантюрата си с президентските избори, бях решил да направя протестен вот чрез неговата кандидатура. Но за да не съм неинформиран и в протестния си вот, реших да поразровя малко в интернет за него. Не щеш ли, попаднах на интервю в интернет-медия – http://www.blitz.bg/news/article/118777 (което остана скрито от всички други, не се публикува никъде другаде и беше напълно покрито), в което Витков с половин уста отговаря на въпрос за връзката му с въпросния Бригадир. Оказва се, че дъщерята на този вреден за България псевдо-разузнавач е PR на кампанията на Витков и негова приятелка.
От този момент нататък за мен нещата станаха кристално ясни – кой е за какво се опитва чрез Хиподила да яхне младежкия вот, който при тази безперспективна ситуация в страната е голям, протестен и неизползваем от другите.
А вчера прочетох и поредното потвърждение – Витков щял да прави гражданско движение – пробваха на президентските избори как се приема от младите и отвратените, видяха, че с повече медийна подкрепа може да мине и 4 процента, и сега остава да се наслаждаваме на поредната изфабрикувана нова политическа кукла на конци, пардон, сила.
Та поуката е – когато няма събудени държавници (за граждани да не говорим), които да ликвидират напълно възможността такива като Бригадир да влияят задкулисно на политиката ни през последните 20 г., ще си носим последиците. Големи са греховете на Желев, но този е един от най-отвратителните.
Да напомня въпроса зададен на г-жа Кунева на т.нар дебат по бТВ, а именно кой е най-добрия президент на България досега? Отговорът бе Желю Желев. Понеже в статията се споменават и двете имена.
Страхувам се, че с премахването на въпросният паметник от центъра на София България ще се лиши от най – важната си граница, определяща статуса на сегашното и състояние: 1. В пространството: граница между “Източна” и “Западна” България; 2. Във времето: граница между втората половина на XX век и преди него.
Една граница, на която първо се стреля, после се пита. Доскоро това бе характерно за едната страна, но отскоро и за двете. Держись, демократия, както се казва в “Източна” България.
Честит празник на вечно будните сред днешните ни призвани за будители!!!
Досега никога не се е говорило толкова,че цялата власт винаги е била в една партия.Интересно . защо сега дори и от вън се притесняват от това.
Ех Светльо, Светльо…. и ти ли Бруте???
Витков и БСП? Това звучи…гнусно. Моля, да бъда извинена за израза! Но е точен.
А статията Ви е прекрасна, господин Инджев. За тия, които ” имат уши да чуят”. Честит празник на будителите! И дано събудените сме повече…
Чудесна статия (както винаги).
Между другото, един spell checker ще си струва инвестицията
“запътило се към консолидиране на властта в един ръце”
Честит празник Иво Инджев!
Бъди здрав.
Буди!
Като Ви чета усещам нещо, което бях забравила, а именно реториката на домашните критици на социалистическия режим. Всичко е същото, само рокади: на власт са далавераджиите от Кравай заедно с бойните военни, социалистите са огорчената, но мазна опозиция, Вие и Ваши съратници сте критиците в немилост, и при социализма и сега. Демократите са извън картинката и тогава и сега. Борите се с паметници, а те са в самите Вас. Може би ако ги съборите в себе си, в погледа си, в езика си… С поздрав, Сара
Към другарката Сара:
Далавераджиите бяха пред “Магура”-та и работеха под наблюденето и вероятно контрола на ДС-(не съм бил нито от едните нито от другите,но така изглеждаше)
Към Артур;
Ако ще ги внасяме от странство-поне да са от по-цивилизованото(на запад от Виена)защото от другите си имаме предостатъчно:):)
Не е важно къде сте бил тогава, интересно е къде сте сега. Продължавате да ми показвате, че още живеете в ‘онова’ време и че демокрацията в България май наистина няма необходимите ресурси в момента, именно поради това, че не може да премахне социалистическите паметници в съзнанието и поведението си, все още. Не се безпокойте, идват нови поколения. 🙂 С поздрави, Сара
Мома С(т)ара
с нови поколения ще се издокара…