Чухте ли какво прогнозира днес вицепремиерът Цветан Цветанов пред БНТ-че в близко бъдеще ще останат „два-три” политически субекта? Така той потвърди косвено стратегията на задкулисните договорки между ГЕРБ, Георги Първанов и Ахмед Доган да си обозначат териториите и да си разпределят порциите.
Опасенията на съществуващи към момента политически формации, че се опитват да ги затрият, за да се улесни процесът на търговията с влияние между договарящите се „оцелели”, явно не са безпочвени.
Това е тенденция, която се очертава все по-ясно. Самото говорене, както и липсата на определен тип изговаряне на каквато и да било критика към главния играч в тройката и настоящ президент Първанов, оставят все по-малко място за съмнение накъде са устремени мислите на заговорниците. Наричам ги с тази силна дума, защото се опитват да прикрият своята цел и се сговарят зад гърба на обществото.
Ще припомня отново, че кандидатите на ГЕРБ за президент ( а сигурен съм и за кметове, и за общински съветници), спазиха желязно правилото, наложено от техния лидер още на учредителния конгрес на партията, че за Първанов има право да говори само самият Борисов. Сега наблюдаваме продължението на тази линия с демонстрацията на размяна на любезности в рамките на заговорническия кръг. Под формата на демонстрация на спортсменско уважение към силата на конкурента, Борисов засипа Доган с комплименти за доказаната от него електорална потентност и не спести похвалите си към Първанов за неговото (спазарено, според мен) също такова джентълментство във феърплея спрямо победителя на изборите, изразено в поздравления и други публични изблици на взаимни чувства. Сред тях са демонстрациите на топли отношения с новоизбраната „президентска двойка” ( както вече медиите упорито наричат президента Плевнелиев и вицепрезидента Попова, сякаш са се оженили- интересно, дали Първанов и Марин също са „двойка”, или участието в шушукането зад кулисите с Борисов ги прави „тройка”?).
Съмнявате ли се в съществуването на подобно другаруване? Ваше право е! Но все пак се вгледайте в подробностите от картинката, илюстрирана от самодоволната физиономия на Първанов на репетицията на смяната властта, която напомня смяната на караула пред мавзолея на Георги Димитров, командвана от водещия офицер в процеса – самия Първанов. А вече му е обещана и почетната роля на участник в току-що измислен(?) президентски съвет, на който той ще продължи да „надгражда” ( по думите на Плевнелиев) граденото от него 10 годишно безвремие.
Най-видната мишена на тройния заговор е Станишев и властта му над БСП, над която тегне сянката на бившия й лидер Първанов, чието завръщане на върха беше категорично предречено тези дни от самия Борисов. Съответно Станишев оказва най-яростна съпротива, но в рамките на клетката, в която се мята като в капан, защото спазва омертата да бяга от пряк сблъсък със Сокола и соколаря му на върха на държавата.
Макар да се опита днес в телевизионна изява, паралелна на появата на Цветанов, да омаловажи тази тема, защото не била важна, същевременно Станишев предупреди „никой” да не се опитва да му взима лидерството. „БСП е мъдра партия”, отсече той и отказа да конкретизира името на „някой”, който в случая имаше предвид под „никой”.
А някой да се сеща за друго име, освен Георги? Е, той има и друго, но от Станишев, дръпнал спусъка на стрелбата с досиета срещу враговете на БСП чрез тяхното избирателно отваряне (истински важните за кукловодите тефтери ги няма за публично поругаване- лично проверих десетки имена и получавах купчини от празни папки в съответната комисия, с надпис: „изтрито с протокол от…”), няма да чуете въпросното паралелно название на президента, който има да му връща тъпкано и по линия на „приятелския огън” с досиетата.
Ако Станишев обаче има съпротивителни сили и шансове в неравната битка за оцеляване срещу тримата прокрадващи се в нощта хищници, какво да кажем за синята плячка на Борисов? Тя е все така вкусна за него с потенциала за пълнене на урните от страна на демократично мислещите българи, разпилян електорално с годините, без обаче да е сюблимирал нейде в космоса. Този син планктон на демокрацията е като всичко останало материално в природата -видоизменя се, но не изчезва, макар част от него да е попаднал в търбуха на ГЕРБ. Сега заговорниците обмислят как да не допуснат останките му да запазят собственото си представителство в следващото Народно събрание, което може да осъмне като проекция на сегашния троен сговор. Тогава ли ще се усетят „разбитите” авари какво им се случва на практика?
Не казвам, че застрашените от поглъщане трябва дружно да се прегърнат, защото размиването на границите между лявото и дясното е също толкова пагубно, както и подмяната на двата полюса с три опортюнистични лидерски формации без друга идеология, освен с картелното мислене в рамките на подялбата на властовия ресурс от страна на вождовете. Обаче в името на яснотата в политиката, която ни управлява, на „окрупняването” на политическото пространство, под предлог да се намали бремето на многопартийността, трябва да се окаже отпор. Всякакъв. С най-много информация и възможности в момента разполага тъкмо БСП и е пагубно нейният лидер да продължава да шикалкави, вместо да назове проблема с истинското му име. Защото много скоро ще стане късно да се спасява.
А за сините ( извинете за баналния съвет, който смирено си позволявам), няма друг път освен обединението. Изобщо, алтернативата на т.н. червено-синя мъгла е далеч по-мъгляв диктаторски триумвират, захранван с червено-син електорат.
И нещо много конкретно за финал на едно (желателно) начало: срещу първановщината, която е в центъра на тази завера, борбата трябва да се води сега, защото напусналият кабинета си президент ще се наметне с овчата кожа на „жертва” на реваншизъм срещу едно (уж) умряло куче. Дресьор на вълци, като него, ги умее тези номера, за които отсега си постила с умилителни обещания да се завре обратно в тясното си апартаментче край едно от столичните цигански гета. Това е социално силен пропаганден ход на социалния ни президент, предназначен за консумация на социално слабите и изобщо за доверчивите хорица, готови да махат с опашка пред опитомителя си.
Г-н Инджев, сините се самообесиха !
Дали ще се обединят няма значение.
Интересно дали Гоце ще се завърне в апартамента си с пушката за 50000 лева?
С огромен интерес очаквам(е) съдбата на президентската кохорта -ген.Марин , ген.Колев и сие след края на мандата.
Хипотетично:
Първанов президент на българо- руската компания за търсене и добив на шистов газ – Булши(с)т.
Марин – командващ зенитно-ракетните войски на НАТО.
Колев – командващ ВВС на НАТО.
Башлиева – PR на ЕК.
Бунджулов – Първи секретар на ЦК на МССККП(маладежки съюз на севернокорейската комунистическа партия).
Всички останали – дипломати ,ако не са доносници.
Май няма такива…
Г-н Инджев , защо мислите ,че Б.Б. и Цв.Цв. ще са от оцелелите “политически” “сОБЕКТИ” , нарочно не казвам субекти. Това е сметка ,както казва народа , без кръчмаря.
Който си мисли , че е някакъв “сОБЕКТ”, трябва да знае , че “ОБЕКТИТЕ” и “сОБЕКТИТЕ” ги определя народа по време на изборите.
Там става ясно кой е “ОБЕКТ” и кой “сОБЕКТ”(субект).
Дори и след тези избори, беше на косъм(150 000 гласа) “обектизирането” на “сОБЕКТИТЕ” ПРЕДСРОЧНО , при това от откровено комунистически “сОБЕКТ”!…….
Всички слухове за преждевременната смърт на истинската десница в България са твърде повърхностни!Вярно е обаче твърдението,че обединение е жизнено необходимо!
Г-н Инджев,
Вероятно сте прав. 🙁
Все пак, нещо такова трябва да се случи, за да се събудят сините еснафи от самодоволната си дрямка.
Много точен анализ.Не е ясно дали след 2 години ще има истинско дясно,там има много качествени хора,но за голямо съжаление са много интелигентни и възпитани,а у нас нещата се решават с наглост и бухалка.
към Владимир Йосифов
А чул ли си за самообесени, които остават живи…
Поредния много добър коментар и градивен анализ, но за жалост с много слаба уваемост сред тази шизофренична и самоизяждаща се публика.
“А за сините ( извинете за баналния съвет, който смирено си позволявам), няма друг път освен обединението”.
Нали за това се създаде Синята коалиция.Създаде се трудно а сега кой с лека ръка се мъчи да я разруши.Коректно е да обърнете внимание и на този въпрос в своите коментари,г-н Инджев.
Боя се, че сценарият отработен преди време с идването на власт на НДСВ и разбиването на започналия да се налага («Да не бъде!») демократичен модел на действителна партийна представителност, се доразвива. В една само емисия новини на българската телевизия успях да чуя и за предложението за президентски съвет, замислен да надгражда първановите (и желювите в частност) «достижения» в подмяната на ценностите, и за препотвърждаването от аверчето (аварчето аватарче) на борисов на ролята на България като посредник (муле по мутрагенски, кранта /троянска а не росинантска/ по имперски) между метрополията и Европата, и за прохождането отново («Лазаре, стани и тръгни!» ) на проекта Бургас – Александруполис, на който единствено екологията, както се оказа, му е била досега кусурът, и за напъните на верноподаниците на Н.В. да сърфират (предполагам, че поне терминологично са в крак с времето) върху вълната на куневите проценти, за да си довършат заръчаното и да дозатрият – в името на Мидата – онуй нещо дето наивитетите му викаха някога «синята идея», като си спретнат и те едно, по-ново и от «новия» им морал, движенийце – тип лапни-въдица за лапни-шаранковци – по тертипа на сработилата капелна шмента – Светльо Хиподилски. – Толкоз много «хубости» се бяха събрали на едно място във въпросната емисия та чак се чудя как успяха новинарите да пропуснат да не споменат и Белене, работата наистина щеше да бъде като за «чудо и приказ» (да не се бърка с «прикАз», ама то знае ли се?) Ех, бедни ми бедни … (не и Стоичков, разбира се)! Какви избори, какви платформи, какви 5 лева братя цигани, каква демокрация?!
п.с. Използваното от мен словосъчетание “В името на Мидата” не е единствено възможното. Любителите флористи, например, спокойно могат да го заместят с по привичното им “В името на Розата”.
Към M.C.A.
Преди да ми обръщате внимание какво би било коректно от моя страна щеше да е коректно да забележите, че никъде не говоря за коалиция, а за обединяване!
Всички тези малки партийки трябва да изчезнат.Това е безумие – 18 кандидат президенти , мнозинството от които бяха поставени за расейване на гласовете.Партии-не им знам броиката но са сигурно над 150
Към Khanon:
Не знам защо мислите, че мисля така, но истината е : убеден съм в преходността на явлението ГЕРБ, което ще се изпари в момента на изчезването от политическата сцена на Борисов. А демократично мислещите и действащите хора няма да изчезнат по тази причина…
Господин Йосифов, лично аз съм жив. Живи са още много мои приятели, с който смятаме да друснем едно хорце на гроба българския комунизъм.
С Указ 218 от 25.10.2011г., обнародван в бр.87 на ДВ от 04.11.2011г., президента на Азърбейджан е награден с орден “Стара планина”, за изключително големи заслуги.
Коментарът е излишен…
Триумвиратьт е с автор Дьржавна Сигурност по принцип и в частност Ахмед Доган,Гоце Пьрванов и техните подчинени:Сакскобурготски за начало и БьБь за продьлжение.Едните ще ги познаете по думите,а другите и по думите и по делата.
Вьпреки пропиляното&изгубено време от автентичните десни по-добре кьсно,отколкото никога да спрат талибанизирането&маргинализиранетона десните партии.Обединение на принципна&идейна основа,упорита работа сред хората които имат глави,а не буци чугун на раменете си.
ЦвьЦвь е само потвьрждение на поговорката “Голяма уста кораби потапя”(в оригинал:Lose lips ship sinks),по-опасни са БьБь и Гоце с прийома “умряла лисица”. Тези които обявяват автентичните десни за умрели,да не стане така че да ги викате “пак да вадят каруцата от калта” като през 1997а? Вече трета година са видни резултатите от икономическата политика на ГЕРБ тип “Научаваме магарето да не яде”. Нито безработицата намалява,икономиката е в колапс,еврофондовете:почти нищо разплатено за тази година, преки чуждестранни инвестиции:”какво беше това”
Ако се борим може да загубим,но ако спрем да се борим сьс сигурност сме загубени
Г-Инджев, аз мисля,че неможе да стане това обединение.За мен почти всички стойностни личности напуснаха още навремето СДС и създадоха ДСБ.Младите хора,като Г-н Прошков,да се организират и всеотдайно да заработят.Нека им помагат по възрастните и обиграни.
Според мен, сред хората с проевропейски ценности в България (т. нар. “сини”, каква болшевишка униформа само!) има личности, които напълно ясно виждат обективните проблеми на страната, възможните пътища за излизане от тях, могат да различат обикновеното политикантстване и да разшифроват фалшивите му герои (чиито безсмислени метафори толкова “подмокрят” себеподобните им с, о, чудо, по-ограничена фантазия) и т.н. Макар много от тях да не познават средновековните връзки и механизми в българската власт или пък не ги приемат като евентуални участници, тях може да ги излъже само политик с необикновена технократична интелигентност, какъвто не е налице на хоризонта. В този смисъл, си мисля, играта на “липса на обективен избор” на изборите, натрапена на тези хора, може да се превърне в зловещо, “смъртоносно” бреме за предизвикалите тази игра. Ако Бойко Борисов или Първанов не си дават сметка каква огромна част от гласувалите за Плевналиев и Първанов НИКОГА не биха гласували за тях при нормални обстоятелства, то тези двамата просто си готвят ритуалното (само-) убийство на следващите избори. ГЕРБ се показа като партия, даваща “суперпозиция” на бившите комунисти – когато е изгодно – с европейски ценности, когато е изгодно – с “майката двойна освободителка”. Може да има нещо вярно в това, че работят, че усвояват европейски фондове и т.н., но изключително големият въпрос за качеството на тези изпълнения и тяхната оптимална обвързаност остава силно дискусионен и като така, само на тях и на заинтересованите чиновници от ЕС им се привижда автентична дясно-центристка партия.
Според мен България има нужда от истинско обединение на хората с искрена привързаност към европейските ценности, в което активна роля ще играят споменатите от мен личности в това социално пространство. С други думи, т.нар. обединение е важно, но много по-важно е около каква точно кауза и кои ще са искрените и проводници. Сегашните десни лидери сериозно се разминават с нужната посока на едно такова обединение и толкова дълго продължилата дясна пасивност отдавна трябва да им е отворила очите. Сега се получи, поне според мен, парадокс – ГЕРБ стана зависим от реално дясно-центристкия електорат, но въпросният си стои без избистрена кауза и реално ефективна, инвестируема програма за реализацията и. Докога все така ще я караме, както се казва в една песен на Стефан Димитров?
аз съм “комунистически”необременена.33г съм,всички тук сте/сме анти комунисти,но не виждам смислен коментар-КОЙ би могъл да активира демократично мислещите хора,Костов не става-Той ни избави “уж” от хипер инфлацията с криминална приватизация и разни РМД,подарени на сини активисти,днес Видни гербери ;)Та питам кой не е компрометиран и забъркан в афери -КОя е тази личност???
това, за което става дума тук отдавна се е случило в БГ политика. Сините в парламента са само фигуранти, демократичните българи нямат представители в политиката, а и повечето от тях отдавна са напуснали страната.
Иво, г-н Инджев, роден съм 1951 г., 60 години, целият ми живот бе ПРОСТОТИЯ, чавдарче, пионерче, комсомолче, аскерче, митинги, знамена, на един от първите бяхме дори един до друг.
Иво, баща ми, бог да го прости, бе един от авторите на Русенската МОЧА. Бе лауреат на Димитровска награда. Никога няма да забравя думите му: Тези паметници бяха насилие над творците им.
Ей богу отивам в Германия, да изживея почтенно дните си.
С уважение, не с искрена симпатия, Димитър Димов
Едва ли има по-тъжна гледка от това да видиш как след два мандата президенстване някой плете интриги за да избута някого от партиен пост…мъка…не вярвам президента Първанов да го докара дотам. Още повече , че има пред себе си неудачния опит на президента Стоянов да се върне в политиката чрез тривиално депутатстване.
Може би повлиян от ваш коментар, мен ми направи впечатление и пасивното поведение на Първанов на тези избори, т.е. той като уж надпартиен президент, не взе страна в политическата надпревара помагайки на партията си срещу уж-врагът Борисов.
(дали съм още в кошчето?)
Между другото, часовникът на блога ви/сървъра на който се хоства(видях че е superhosting) не е верен или има някакви други проблеми са настройките, но предполагам и на вас ви е направило вече впечатление.
Lili, всички тук сме антикомунисти, но понягока ползваме точки и запетайки. А относно за това кой ще те избави, не си блъскай главата! Не си струва блъскането.
Към Dimi:
Дими, нямам думи.
Оценявам жеста ти да напишеш това и да се подпишеш- и не искам да късам магията на невидимата нишка от този разговор с излишни приказки.
Желая ти дълголетие, но само при едно условие: ако си толкова жив и здрав, колкото обичаме да си пожелаваме разсеяно без да влагаме смисъл в пожеланието- бъди наистина пълноценно жив и здрав.
Posted by lili | ноември 4, 2011, 19:26 избави „уж“ от хипер инфлацията с криминална приватизация и разни РМД,подарени на сини активисти,днес Видни гербери
1. “уж” избавил от хиперинфлация звучи като “малко бременна”,хипер инфлацията или я има или я няма.
2. РМДта беше последният акт на правителството на Жан Виденов мисля беше есента на ’96а (ако греша има си Гугл за сверка)
Народопсихологията ни е такава че винаги имаме нужда от сатанизиране на някого,но за Иван Костов и правителството на ОДС не е никак зле да се придьржа човек за реалността (излишно е да се обяснява на 33 г. жена какво означава приказката “малка бях,изльгах се”)
“Нещо се случи” е роман на Джоузеф Хелър, не по малко значим от “Параграф 22”. Нещо се е случило, нещо се случва, нещо, за което не знаем. Иначе няма как да си обясним странното поведение на людете, изтикани нагоре във властта. Няма как да си обясним поведението на Жельо Желев, Петър Стоянов, Костов, паническото бягство на Филип Димитров, та ако щете и Борисов и Плевнелиев. Какво се случва и какво научават тези хора, когато се докоснат до въърховете на властта, какви тайни научават, че се състаряват за дни, какво се случва, че променят ако не възгледите си, то поведението, което са имали довчера? Нямам обяснение, не всичко може да се обясни с деформациите от властта, нещо се е случило, нещо продължава да се случва пред очите ни, но не го виждаме и не го знаем. Разбрахме петдесетина години по късно как са ни изтъргували на кръчмарската маса Чърчил и Сталин. /Може и да не е било на кръчмарска маса, но звучи добре, а и отговаря на случилото се по-късно./ Струва ми се, че докосвайки се до върховете на властта, всички тези люде се докосват и до нещото, което се е случило и което ги кара да се държат неадекватно. Просто не е възможно всички да са боклуци. Нещо се случи и в Малта, но какво, едва ли ще разберем, докато не минат стотина години. Истината е, че за десетина-двадесет милиарда дълг, за България беше приготвен ешафода и въжето намазано със сапун, а за тристамилиардния дълг на Гърция, цяла Европа се струпа да помага.Нещо се е случило, нещо, за което не знаем, нещо, което бихме искали да знаем. Искаме ли да знаем?
Сините да се обединят!? Е, кога най-сетне!? Кога ще направят нещо смислено тия хора!? Както казваше едно време прабаба ми Йована- на върба! Със съжаление и омерзение подкрепям думите на друг коментиращ, че тия люде се самообесиха! Метафорично и не чак толкова метафорично, уви. Пропиляха толкова енергия и воля за промяна. Разбиха толкова…мечти. Да, нека звуча наивно и глуповато дори- тия хорица пропиляха много, много енергия и унищожиха вярата на много хора. Уви!!! Пък дано не съм права. Дано съм просто черногледа и твърде разочарована ( просто не искам да кажа отвратена- грозна дума. Но вярна…)от толкова сметки, сметчици и Бог знае какво още.
Много, много точен коментар, госдодин Инджев. Отново. Наистина се радвам, че има къде да видя мислите Ви.
Che BSP i GERB sa dvete strani na edin medal, mi stana iasno oshte predi 5 godini, kogato motkaha uchrediavaneto na GERB kato partia za sled prezidentskite izbori.
Togava Borisov, pod predlog, che ne e lider na partia, ne izdigna sobstven kandidat, za da ne poprechi na Goce da specheli vtoria prezidentski mandat.
Taka che Goce ima da vrashta usluga na Boce.
Moiata prognoza e, che na sledvashtite parlamentarni izbori BSP i GERB shte vzemat po dvaiset i neshto procenta i niama da mine veche bez koalicia.
Dopuskam dori, che shte imat naglostta da se djafkat predizborno kato besni kucheta i chak sled izborite da se gushnat v koalicia, opravdavaiki se s “krizata”.
Te tozi nomer ni go gotveha oshte prez 2009g., no diasnoto obedinenie v “sinia koalicia” im poprechi da go realizirat.
Da se nadiavame, che siniata koalicia shte e dostatachno silna i sled godina i polovina, za da predotvrati nova troina koalicia GERB/BSP/DPS.
Ako li niama sinia koalicia togava, ostava ni poslednata nadejda DSB…
I oshte neshto:
Izrazat “Синьо-червеният електорат” (v zaglavieto na statiata) me obijda kato chovek, neobremenen ot prinadlejnost ili simpatii kam BSP/DS.
Ima cиньо-червени politici kato naprimer:
http://www.vsekiden.com/105975/bivshiyat-glaven-sekretar-na-sds-ivan-sotirov/ ,
no s tiah niamam i nikoga niama da imam neshto obshto.
Sram me e, che takiva plujeci opredeliat dnevnia red v SDS 20 godini sled uchrediavaneto mu!
Човек трябва да е без грам мозък да не може да предвиди, че следващото правителство ще бъде коалиция ГЕРБ/БСП. Може и ДПС да е с тях за цвят. Въртим се в кръг по пътя за никъде.
Мисля че ГЕРБ не заслужават изтънчените коментари които им се правят. Една партия еднодневка, която е дошла на власт да чопне част от европарите за своите обръчи, не заслужава такова внимание. Давам им още две години сладък живот в илюзии че са най-великите. Българският народ не е най-интелигентния но е достатъчно мъдър за да се осети по някое време. Ако не по друго, поне по джоба си.
Към Маринов:
В последния Ви коментар, Вие повдигате две теми, на пръв поглед различни, но опиращи принципно до възможността за познанието въобще. Философията, общо взето, застава зад тезата, че за да достигнем до действителната същност на нещата, ние трябва да преодолеем най-напред опосредствените си представи за тях, дължащи се както на формираните ни чрез софизъм, доктринерство, предразсъдъци и т.н. възприятия, така и на контекста, в който даденото нещо ни се поднася.
Ще започна отзад напред – за обекта на познанието като представящ ни се процес. В политическия живот пропагандата е тази, която налага контекста в който той трябва „да се представи”. Но какъв кредит на доверие и свързаният с него властови потенциал биха имали съответните институции ако допуснат разсейването на пропагандната мъгла и достъп до същината на случващото се? Десетилетия наред, отвъд трудовите поля на лагерния ентусиазъм, „естеството” на България е било обвързвано с „империята на злото”, докато това на Гърция, с люлката на демокрацията. При това положение, самият Вие, ако сте един от онези незападнали западняци, от които нещо зависи, на коя от двете нации бихте съчувствали повече (ако трябва тук и чувствата да бъдат намесени)? И защо да пада завесата пред истината за елинския дембелък, който, макар и „срамежлив”, си е вид социализъм на местна почва. Та нали тогава ще лъснат и розовеещите кюлоти на подпомагащите управляващи, интернационално загрижени за класовото благополучие на „ближния” си чиновник. Или може би Вие смятате, че висш функционер се спряга (се римува) не с повече власт (социализмът като идеология проповядва концентрация на властта поради върховенството на държавните /партийните/ интереси) а с повече демокрация?
Връщам се към началото – за собствените ни заблуди и илюзии. Както твърди Кант: „Ние не виждаме света, такъв какъвто е, а такъв, каквито сме ние самите.”. Защо тогава трябва да се учудваме, че в собствените ни очи, тези по върховете сякаш са законспирирали поведението си, след като ние самите предварително, чрез „Приказка за стълбата”, „абсолютната власт покварява абсолютно” и други подобни, сме се настроили да възприемаме единствено подобно поведение за достоверно? Според мен, по-реално е, да се мисли, че те „просто” са достигнали своето „ниво на некомпетентност” (по принципа на Питър) и нямайки особен избор за прикриване на незнанието си, или си мълчат, или говорят врели-некипели или шменти и капели, както Той би се изразил.
kъм LILI, която казва:
“аз съм „комунистически“необременена.33г съм,всички тук сте/сме анти комунисти,но не виждам смислен коментар-КОЙ би могъл да активира демократично мислещите хора,Костов не става-Той ни избави „уж“ от хипер инфлацията с криминална приватизация”
Не бъдете така сигурна относно обременеността. Повтаряйки соц клишета и неверни твърдения вие се озовавате точно в блатото на комунизма. Изразът “криминална приватизация” е от арсенала на типичния комунист. Това, че най-облажилите се от приватизацията са комуннисти e обясним факт. След 45 години “народна” власт, паралии бяха главно другарите.
Подсказвам ви и една “незабъркана и некомпрометирана” личност, която би могла да обедини един ден дясното – Г-н Светослав Малинов от ДСБ, /техният кандидат-президент/ преподавател в СУ, познат и уважаван в България и по света.
Към МАРИНОВ:
г-н Маринов, ужасно несправедливо е да обвиняваме Чърчил наравно със сатрапа Сталин за съдбата на България след втората световна война. Никакви кръчмарски разговори е нямало, а систематичен безскрупулен натиск от страна на Сталин да “освободят” колкото се може по-голяма част от Европа. България според Съветите е тяхна изконна сфера на влияние от векове. Ако не знаете, Чърчил е възнамерявал да открие втория фронт тук, на балканите, но въпреки всичките му усилия е успял да изскубне от лапите на Медведицата само Гърция.
Г-н Уинстън Чърчил е главният виновник комунизма да се разпростре САМО до границите на “желязната завеса” /терминът е изобретен от него/. Измислиците за неговият мним анти-българизъм са изфабрикувани от съветските другари, и наливат вода в тяхната мелница. / справка- мемоарите на У. Чърчил, изд. “Труд” 1994 /
към sir sven: Mного точно!
Г-н Уинстън Чърчил е главният виновник комунизма да се разпростре САМО до границите на „желязната завеса“ /терминът е изобретен от него/. sir sven
За пръв път в политически конекст терминът “желязна Завеса” е употребен от Александра Колонтай във връзка с мерките на норвежките власти да минимизират влиянието на Октомврийската революция . Това става 27 години преди Чърчил да го използва. А го е “изобритил” – Хърбърт Уелс в началото на 20 в.
Историята с “сините” нито е нова нито оригинална. Навремето като гимназист преди 1944 г. седях на един чин с един от организаторите на ремсистите. Той ми казваше, че тая вечер има събрание на туристическото дружество, ела ще ти кажа за кого да гласуваш. И си вкарваха в управата своя троянски кон. Същото се повтаряше с християнското дружество, и с скаутите, и с Червен кръст и т.н. Казваше ми, чудя се как да вкараме това момче в военното училище. След девети станаха големи хора и после разочаровани, си отваряха устата пред “приятели” и след това умираха без диагноза за болести, или падаха случайно от високи етажи. Сега старата история се повтаря, и повтаря, и повтаря, и е явно от резултата, че въпреки голямото положително отношение на масите към сините, троянските коне в ръководствата са цяла кавалерия, и успяха да заведат движението до бесилката да се само обесят.
Изтъргуването е станало м-ду Сталин и Рузвелт. Чърчил остава извън играта макар и до последно да се опитва да наложи откриването на фронт на Балканите,с което да парира съветските апетити в тая част на Европа. Колкото до сегашното статукво-след 1989 г. комунистическата номенклатура и кадесарската клика не само не изгубиха власт и влияние,а я преумножиха многократно циментирайки позициите си. Да сте чули критика от някой западен лидер по този въпрос,на някоя европейска институция ? Да сте чули западна банка да е запорирала пари на червената мафия ? Да сте чули някой на запад да проверява имуществото на Божков-Черепа,на Мултигруп, Гергов или на някой червен картел ? Да провери ВАЦ,чиито издания десетилетия охулваха всичко демократично. Напротив въпросните се ширят безпрепятствено в Европа и САЩ и си развиват бизнеса там и то бизнес за милиони и милиарди. И като капак на всичко дойде подкрепата на ЕНП за една милиционерска формация с правешки генезис,набързо призната като дясна. Ето защо сред демократично мислещите хора в Б-я започва да се чувства все повече отчаяние и недоволство от поведението на Западните правителства. Колкото до сините лидери те трябва да са наясно,че всякакви договорки на дребно и всякакви компромиси с Герб ще са пагубни за тях.
Част от коментарите са много смешни,наистина ми потекоха сълзи от смях!В момента в Германия е силно актуална т.н.Piratparti/Piratenpartei/.Тя също има регистриран вариант и в България и се нарича Пиратска партия.Първата такава партия е регистрирана в Швеция.Аз нямам представа ,кои са Българите регистрирали тази партия в България,но те ако са честни хора и необременени поставени лица ,могат да се окажат една сериозна алтернатива на простотията в политическия живот в изстрадалата ни родина.
kъм Бачо Кольо:
Благодаря за бележката! Не съм чел Александра Колонтай, Хърбърт Уелс съм чел като ученик. Все пак мисля, че терминът “Iron curtain” получи гражданственост чак след като бе употребен от Чърчил, който, както знаете е страхотно четивен автор, с неподражаем изказ, и наистина си заслужава нобеловата награда /за литература, by the way/.
Приемам забележката ви, и за пореден път се убеждавам в ерудицията и широката обща култура на сър Уинстън.:)
Kъм Адриан:
Споделям мнението ви- и особено за ЕНП. Мисля, че те не разбират докрай естеството на играта в която са въвлечени. Относно ВАЦ – чувал съм, че срещу нея са водени много съдебни дела /в главно в Германия/, което все пак е нещо.
Основната ми мисъл е, че запада не може просто да се намеси, и да въздаде справедливост. Това е неетично /и опасно/ по собствените му западни стандарти. Отговорността и действията в тази посока трябва да са наши. Ако дойдат отвън, ще са безсмислени.
Все пак, като цяло, и аз бих се радвал на повече разбиране от страна на запада и повече съучастие в общата кауза за борба с пост-комунизма, руските имперските попълзновения и пълзящата реставрация на милиционер-социализма.