По примера на религиите, които адаптират езическите традиции за свои цели, комунизмът също мутира и тачи рудиментарните си белези от близкото минало. От ден на агресивни речи срещу капитализма 1 май вече кротко се празнува “само” като ден на труда с позоваване на западните му корени – любима хватка на тази идеология е да се употребява избирателно за своята пропаганда всичко западно срещу… западните ценности. Оцеля сред руините на съветския лагер и женския празник 8 март- по абсолютно същата схема.
Ами самата ВОСР ( Великата октомврийска социалистическа революция)? Официално вече не се празнува ( и само по тази причина любимият на петата колона монумент не осъмна в София с цветя с и венци). Но в Москва не пропуснаха да напомнят по техния си начин за бившия официален празник на СССР.
Вчера, на 7 ноември, под прикритие беше осъществена операция по припомнянето. Направиха го на същия Червен площад и със сюжети от времето, когато болшевизмът беше държавна религия. Понеже ролята на СССР във Втората световна война е издигната повече от всякога днес в Русия в ранг на обожествяван стълб на претенцията за световно величие на империята, самодържецът от Кремъл ( формално наречен Медведев, но с партизанско име Путин) организира грандиозен спектакъл, нещо като китайски театър от времето на маоизма с възстановяване на живи картини на героични сцени в особено големи, руски мащаби. Подмяната, за да се прикрие липсата на промяна, но да не се пропусне ВОСР, се състои във факта, че обичайният военен парад беше заменен с прослава на …военния парад от същата дата , състоял се на 7 ноември 1941 г. Тогава на Червения площад дефилират свежи съветски войски ( погрешно смятани за „сибирски” и до днес от мнозина, а всъщност Сибир е бил не родно, а място за концентриране на „сибиряците” от цялата страна). От парада тези войски заминават пряко на фронта край самата Москва и успехът им в отбраната, в съюз с „генерал зима”, се смята за повратна точка в съветско-германската война.
„Ловкото” префасониране на 7 ноември като патриотичен, общоруски празник, е типично продължение на доктрината на путинизма-ленинизма, която включва приемственост на онова, което липсва на чезнещия демографски и уязвения по темата за „величието” руски народ: бори се с комплекса на изостаналата държава, която от векове насажда чувството на превъзходство сред поданиците си чрез показност и въоръжено ръмжене срещу целия (враждебен, според традиционното схващане на руското самодържие) свят. Не случайно в писмата си от Русия от 1839 г. френския пътешественик и благородник Астолф дьо Кюстин саркастично отбелязва, че няма друга държава в света, която да хвърля толкова средства, за да впечатли народа си и ( ако може) другите народи чрез показност и маниакална привързаност към военните паради. Милиони руснаци може да мизерстват, но властта не жали милиони за поддържане на тази традиция.
Не претендирам за изчерпателност ( а и няма как – голяма е Русия и нейната изобретателност в мимикрирането на комунистическата традиция), но мога да посоча поне още един „интересен пример” в същата посока, свързан и с България. В духа на новото избиване на комплекси чрез героиката от Втората световна война, в Русия преименуваха и празника на съветската армия в „Ден на отечеството”. Това беше повод за българската пета колона на Русия да се покаже на 23 февруари тази година пред основополагащия символ на днешното руско ( а всъщност- съветско по форма и съдържание) влияние в България: Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА). С цветя и венци, сред които се откроиха онези с надписите на Лукойл и Газпром ( помните ли изтеклия в сайта Уикилийкс американски дипломатически доклад, в който посланик Макълдауни описва България като „полегнала” между тези два инструмента на руското проникване?). Така българите, които припознават за свое отечество СССР, демонстративно заситиха нагона си за преклонение пред чужда държава. Изобщо не преувеличавам: кандидатът им за президент Ивайло Калфин, в присъствието на настоящия държавен глава Георги Първанов и партийния шеф Сергей Станишев, формулира през септември тази година на събора на русофилите край язовир Копринка патриотизма, като производна от любовта към Русия : „Който обича Русия, обича и България”, откровено заяви бившият ни външен министър.
Какво можем да им противопоставим? Правим, каквото можем в обстановка на обсада.Опитваме се да разкъсаме блокадата като напомняме, че в България има несъгласни с нея- оцветяването на сивата заплаха през юни извади на показ колко много сме, защото доведе на подстъпите на МОЧА големи „групи граждани” от София и страната, които се тълпяха да се снимат със станалото чудо. Предизвикахме защитниците на съветското им отечество миналата година пред МОЧА на 9 ноември, ще го направим и утре на същата дата, за да отбележим от 19 ч. годишнината от падането на Берлинската стена. У нас тя не само стои непокътната и размахва заплашителното си оръжие, но и се радва на съучастническото мълчание на властите, които иначе претендират да ни развиват европейски. И успяват така да ни развят, че ни се виждат българските срамотии.
Ах, това го бях пропуснал.
“Който е русофил, той обича България”
http://www.kalfin.bg/bg/news/kojto-e-rusofil-toj-obicha-bulgariya/
Не драйфам лесно, но доста ми се повдигна, честно.
И това го е изтъпанил съвсем гордо на официалната си страница. Да не би случайно някой от руските надзорници да го е пропуснал, може би?
Боже, дай ни сили да доживеем да видим и кандидат-президент българофил.
Два (почти) риторични въпроса към две събития – отминало и бъдещо – но с общо настояще: Дефилираха ли вчера и заградителните отряди на червената армия? Ще видим ли утре отново рубашките с лика на Че Гевара?
Браво Иво! Както винаги точно и безпощадно! Нищо допълнително не мога да добавя!!! Оше веднъж браво!
За да се “развържем” от “Лукоил” и “Газпром”, не би било зле да добиваме шистов газ, но “екозащитниците”, (комунисти под прикритие и руски подлоги)правят всичко възмогно това да не стане! Въобще, ако искаме независимост, трябва да потърсим алтернативни източници на енергия.
Отдавна се каня да напиша, че по-сполучлива абревиатура на монумента на окупационната червена армия ( МОЧА ) -няма! Моча на македонски означава уринира. Той уринира! Той уринира върху цяла България, само на управляващите не им прави впечатление! Той ни препикава, като едно куче.
Е, на мен не ми е приятно да ме препикава куче, па макар и руско! На Боко и компания сигурно им е приятно да ги препикават и затова не вземат никакви мерки за премахването на този обиден за страната символ в центъра на столицата. Добре, че съм далеч и не съм принуден да го виждам всеки ден както са принудени софиянци.
Иво,голямата крачка е направена ,а малката крачка към позитивната антипатия -балансът,който ни е нужен за да отстояваме цивилизовано нашата обич и омразата си, наистина си струва да го изразяваме подобаващо :ежедневно по примера на свободата , за която без съмнение както за всяка друга незаменима ценност се нуждаем от ежедневно изпичане и изяждане с една единствена цел:сами да се погрижим за съдбата си. Поздрави!
Русия и хората там – вечната трагедия.
Умберто Еко наскоро охарактеризира обстановката в новите олигархии приблизително така:
“Проблемът там е, че формално лидерите им се избират по демократичен начин”. Ставаше дума за Русия като крещящ пример спрямо Берлускони в Италия.
У нас поне не ни карат да празнуваме 9.09. като ден на “Горския интернационализъм”, примерно. За разлика от 03.03. А иначе Генерал-лейтенант Борисов и Д-р Стоичков ( от днес има предложение от Пловдивския университет да му се даде Д-р Хонорис Кауза ) са сериозни фигури в живота на страната, ако не най-сериозните. И това е трагедия. Наложени абсурди, невъзможни природно комбинации – това е трагедия за целия народ, независимо как се е стигнало до тях. Т.е. дали ще ни източат водата от язовир Искър, или ще изнесат пшеницата, или ще предизвикат хиперинфлация, или ще сложат начело на държавата един ( или няколко ) пълен кютук, резултатът е приблизително еднакъв – смут, мизерия, резигнация.
и защо тогава пишем Русия като си е СССР?!?
Окупирали са всичко: продължават да славят бившите си тотеми под различни форми, а и отричаното преди от тях с охота си присвояват, след подразбирането “в крачка” на нЕкои ползи. Както Путин, така и родният ББ много се гордеят с постиженията си в бойните изкуства. Докато в мрачните комунистически времена тренирането на карате се е преследвало, както като заплаха от отклоняването на многобройни групи от “здравите марксистки позиции”, така и като заплаха за “подготовка на антиобществена и противодържавна дейност” и по данни на 05 управление на КГБ/използвани от ДС за идентично прилагане у нас/, “през 1981г. в СССР е водена решителна борба против обучението по карате”, с изключение на две дружества – “Динамо” и “ЦСКА”, освен това бил издаден указ “за забрана на тази дейност при всички останали случаи” и “за нарушаването му е предвидена присъда до 5 години затвор.” В София пък бил сформиран специализиран младежки отряд по карате към Градския щаб на ДОТ, за обезпечаване на ред и сигурност при охранителни мероприятия.
Така е и с образованието – от преследване на образованите, се занатискаха и те да се образоват, само дето не успяват да додрапат иначе, освен “по втория начин”/в наши дни – срещу пари/ – на документи, но не и реално. Иначе биха станали и те мислещи-размислящи, току-виж размислили и за старите си тотеми, но не би.
Руският народ си има своите огромни проблеми, и това го знае всеки един от нас. Както знаем и за и причините, които нарочно постоянно възпроизвеждат тези проблеми. И как да бъде другояче, реторично се питам, в страна, в която съзнателно се поддържа страхът и изкривяването на историческите, политическите, социалните и т.н. факти, представяни през оптиката на “несломимия”, “великия”, “единствения” и т.под. “имперски дух”, срещу който се била подготвяла “нова студена война” от страна на Америка (цитирам изказвания от руски предавания)? На “простия” (в смисъл на обикновен, каквото и да значи това) руски народ му се “щампова” отвсякъде тази идеологема като се започне от руските ТВ-канали (с мнооооооооооого малки изключения като например предаването “Исторический процесс”), по които вървят с повод и без повод документални и “стари” художествени филми, посветени на победата над “германо-фашизма” с произтичащите от всичко това отново в духа на имперската политика коментари;или социални предавания с менторска насоченост; или “нови” сериали, които са някакъв странен жанров хибрид от кримка, шпионски роман и социална драма… На фона на това тези дни в Москва на няколко пъти се организират протести и то от млади хора срещу политиката на тандема Путин-Медведев. За тези протести мои приятели руснаци казват, че те се случват за първи път от години и се радват, защото се усещало “раздвижване в посока на демокрацията”, нищо, че Медведев, който митарства, както и наш Бойко, от предаване в предаване говори за “демократична Русия” размахвайки с пръст (!) и винаги наоколо е и неговия политически брат-близнак Путин. Само казаното, ако взема, ще попитам нашите псевдоуправляващи: “Какъв модел на управление искат да ни натрапят?” (Като изобщо не засягам темата за социално-битовия колапс на руснаците в контекста на “путино-медведевата демокрация”). Как биха коментирали това, че руснаците ни наричат “наша провинция”?! Да не говорим, че, ако например българин “дръзне” да им се портивопостави, може да чуе и още по-отвратителни и мерзки неща. Това се отнася за всички “неруснаци” (т.е. чужденци, “натресли” се и затова недолюбвани в тяхната страна, но и затова си има обяснение, свързано със северокавказците).
Има грешка във фактологията – на 23 февруари, в Русия празнуват не “Деня на Отечетвото”, а “Деня на защитника на Отечеството”. Когато човек греши (не знае) фактологията, греши и в анализа. У мислещия читател се поражда съмнението, че го “обработват”…
Към Иван
Разликата м/у „Деня на Отечетвото“ и „Деня на(защитника на)Отечеството“ е толкова значима, колкото дали на стадиона е имало 10000 или 10001 зрители! А ти Иване, не се притеснявай за мислещия читател, трудно ще ти бъде да го обработиш, не се съмнявай!!
Иване,
“Ден на отечеството”, “Ден на защитника на отечеството”, “Ден на природозащитника на отечеството” или “Ден на природолюбителя Путинец защищаващ отечеството” – все си е незабравимата стара воня на съветски ботуши и партенки, а именно “Деня на съветската армия”. Няма грешка във фактологията, няма грешка в анализа.
Мислещият мисли правилно, замисляйки се върху мисълта, че го обработват. Обработват го съветските империалисти от “Великата руска страна”. Мислете върху това.
Мда, прави сте за незначителността на грешката. Макар, че човек който е решил да пише за една страна, трябва да има поне елементарни познания за нея. А има и поговорка, че да сбърка може всеки, но да упорства в грешката си може само глупакът…
Към Иван:
Обикновено, когато съм допуснал фактологическа грешка, се поправям. В случая обаче нямам такова намерение проста защото е твърде пресилено да се твърди за някаква грешка ( смислово).
А това, че ме наричате по този повод “глупак” ( макар да не се съм настоявал за нищо) само показва колко сте безсилни да оборите тезите ми.
Факт е, че такива вас бдят да не се каже нещо неправилно за истинското им отечество.
Използвам повода да кажа и на останалите желаещи да ме вкарват в обяснителен режим, че не разговарям с претенденти да ме възпитават ( по техните си критерии). Споря с тези и аргументи, а не с мераклии да ме дърпат за ревера и да ми размахват пръст.
Иване, ти май продължаваш да упорстваш. Току-виж, някой те помислил за глупак. А ти не си. Ти си от “Хороша страна Болгария, но-о…Руссия /разбирай СССР/ лучше всех.” 🙂
Антибьлгарските русофилистици много я знаят “савецката история”,виж ако ги питаш за бьлгарската мигат като магарета,а без Google или друга тьрсачка са гола вода и кал по ушите
Какво да коментираме-Русия си е със имперски апетити още от създаването си пкато държава.