Позволих си да прогнозирам преди седмица, че самохвалството на победителя Борисов в нощта на изборите с получените поздравление от Берлускони е на път да повтори ситуацията, когато премиерът ни уважи с личното си присъствие откриването на руския туристически анклав насред резервата Камчия на 9 септември 2009 г. от московския кмет Лужков буквално дни, преди той да бъде унизително отстранен от този пост по искане на президента Медведев. И ето че Берлускони си отива…Дали пък прословутата „целувка на смъртта”, приписвана на Доган като дамга за онези, до които се е докоснал с добра дума, не важи за Борисов и то в международен план?
Шегувам се. Няма такова нещо и не може да има, защото едрият по българските (политически) стандарти Борисов е твърде дребен по международните, за да има истина в подобно подозрение, колкото и да е изкушаващо то със споменатата фактология по аналогия. По-скоро вярно е обратното: кажи ми кого харесва Борисов като свой аналог в чужбина , за да ти кажа (ако не знаеш) какъв е той! А Борисов харесва(ше) много, много, ама страшно много Берлускони. Наскоро срещнах основателната забележка, че Борисов е нещо като български Берлускони ( на когото подражава в десния популизъм ), а еквивалентът на ГЕРБ в Италия е набързо създадената преди 17 години и често печеливша на изборите партия Форца Италия, съюзена тогава с крайните националисти на Умберто Боси. Не е като да няма прилики с местната политическа флора и фауна, нали…
Как се „сдушават” краставите магарета в международната политика? Явно си допадат онези, които се привличат- говоря именно за харесване, а не за самонасилието над личността, задължително за политика, който трябва да се усмихва дори на явния си антипод, който обаче е важна клечка в междудържавните отношения.
Борисов си риташе мачлета с онзи безпардонен тип Лужков, чиято съпруга Елена Батурина забогатя приказно от печелене на строителни поръчки в меката на петродоларите Москва. А Лужков беше толкова омразен напоследък ( макар да бе на власт чрез избори, но свален безцеремонно от поста от самодържеца в Кремъл за облекчение на собствените му избиратели) , че дори затапените руски медии го обявяваха открито за мафиот.
С Берлускони пък Борисов си имаше приказка за „мъжкарството”- не си мереха приказките пред публиката, а гърбовете в сантиметри, потупваха се по тях и си разменяха солени шегички по този повод.
Дали обаче истината за харесването не е малко по-дълбока? Във всеки случай истинската „любов” на Берлускони в това отношение беше(?) Владимир Путин, за което руският автократ му отвръщаше с всеотдайна взаимност. Особено много го обичаше за това, че му подкрепяше енергийната стратегия и го използваше като инструмент за разбиване на западното единство срещу агресивната ценова политика на руската държава в износа на горива. Двамата не пропускаха да демонстрират близост, като стана и на 7 октомври тази година на 59-тия рожден ден на Путин. Скъп гост му беше на Берлускони ( и бившият германски канцлер на днешна руска служба Герхард Шрьодер). „Мъжкарят” Путин защити на пресконференция италианския си приятел, нагазил в сексскандали, като го нарече несправедливо очернян от завист „истински мъж”, явно възхитен от реномето му на женкар, който с много власт и пари може да си позволи всичко.
Въпросният 7 октомври обаче е свързан и с друго: с убийството на тази дата в Москва през 2006 г. на най-яростната критичка на путинизма, журналистката Анна Политковская. Ето какво пише тя за близостта между двамата още през 2004 г. в книгата си „Русия на Путин”:
„Завръщането на съветската система с укрепването на Путин на власт е очевидно.
Трябва да отбележа, че това стана не само поради нашето недоглеждане, апатия и умора след всички революционни промени. Това стана сред хор от одобрение на Запад, най-вече от Силвио Берлускони, който изглежда направо се е влюбил в Путин” ( с. 296, 297).
Политковская нарича Берлускони още „основен европейски покровител” на Путин и не спестява критики в това отношение към британския премиер Блеър ( междувременно него пък го наеха на скъпа служба в Казахстан в наше време), към германския канцлер Шрьодер ( когото отдавна си напазаруваха от Газпром) и към френския президент Жак Ширак, разследван сега от френската прокуратура за стари злоупотреби. Чудна компания, която наблюдателната Политковская е събрала заедно под общия знаменател: почитатели на Путин!
И все пак: ще следим с интерес, кого още ще „цунка” (по собствения му израз) Борисов. Че се „цункат” задкулисно с Първанов, това вече стана ясно, макар и двамата срамежливо да не си признават, когато такива, като вашия автор, ги призовават.
Впрочем, в нощта на изборите Борисов съобщи още, че и от американските тайни служби ( „Сикрет сървис”) го били поздравили за изборната побода, което, ако беше вярно, щеше да е явен политически гаф за подобна институция в демократична страна. Ето че в следизборното посещението в САЩ на началника на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, който е и вътрешен министър на България, нашенската правителствената пропаганда прави възможното да замаже гафа с набеждаването на американските тайни служби като страна в българската вътрешна политика. В резултат на това агитационно старание прочетох заглавие, че Цветанов бил „засипан с похвали” от ФБР. Горкият- дано се изрине бързо от преспите с похвали (сигурно е вярно за тях, нали в сайта Уикилийкс изтече дипломатическата препоръка от посолството на САЩ в София към Вашингтон Борисов да бъде побутван в правилната посока), че ни чака тежка зима. А където е тежко, Цецо е там. Не можем да мръднем напред без този влекач на демокрацията, който като един Херкулес беше обещал да разчисти Авгиевите обори на престъпността и започна да добива доказателства направо с багер!?
“едрият по българските (политически) стандарти Борисов е твърде дребен по международните”
И куршумът е дребен,но е смъртоносен-особено за нас.Няма ли да се похвали и с добри отношения и с Путин-може пък проклятието да проработи в полза на света:):)
След напълно “недипломатичното”. т.е. откровено интервю на бившия американски посланник и относително “дипломатичното” такова на настоящия, в които се поставя въпроса за нищо-правенето на МУТРАТА, е очевидно, че търпението на офоциалните български съюзниците се изчерпва.
Посещението на физкултурника в САЩ е ясен признак, че се налага дори инструктаж!!
От друга страна фактът, че “решението” за руската атомна бомбата в България се “отлага” за 2012 пък означава, че руските “не съюзници” имат търпение. Житейска истина е, че най-често търпение се проявява когато има сигурност в карйния резултат(в случая полижителен за Путин).
Последно – можем да се надяваме от сърце, че следващият “цеуващ се” с МУТРАТА, който ще каже Чао на политиката ще е Путин.
А дано, ама надали!
С Путя, естествено.
Прогнозата се сбъдна 100% !! Разликата м/у двамата е една, единия сигурно слуша Верди, другия-чалга. Приликите са индивидуални . Единия купува и корумпира медии със собствени пари, а другия с държавни, любовта към Путин(при бо.бо. е все още несподелена, но работи по въпроса) и краят им ще бъде еднакъв. Съмнява ли се някой, че обратното броене при бо.бо. е започнало?
Проблема единствен: плащаме с нашите даньци и приходи цункането и другите перверзийки на палавника от Банкя
Обречени сме да ни управляват политически курви. Днес въртят любов с един, утре се целуват с друг. Тази ни курвенска политика ни доведе до там да загубим пет войни през миналия век! Заради това и хората са отвратени от тези политпачаври и самата дума политика е даже мръсна. А в нормалните държави това е инструмент за развитие и прогрес, за разлика от тук.
Българската мутра се цунка с италиянския архи-мафиот! Какво чудно има? А като говорим за чалга в политиката у нас, нека си припомним Чичолина в италиянския парламент!!
Г-и Инджев, темата специално за мен е много интересна и затова си позволявам един по-дълъг коментар.
С много неща в статията не мога да се съглася като например че италианската десница е популистка и че Лега норд е крайно националистка и смятам забележката която сте открил не за основателна, а за абсолютно безпочвена.
Според мен не е много удачно да се сравняват качествата на бананите с тези на краставиците например, макар да е вярно че и двете са вид храна. Така също и да се сравняват лидерите на две съвсем различни държави , две съвсем различни общества, две съвсем различни икономики, макар по съвкупен обществен продукт да са почти равни.
Единственото по което можем да сравняваме предложените ни персонажи е може би чувството за хумор – в единия случай (Берлускони) – доста тънко и изискано и когато трябва и убийствено поразяващо и в другия (Путин) – тенденциозно дебелашко (”C какъв газ ще пълните Набуко?” , “C дърва ли ще се отоплявате в Европа?” и т. н. )
Борисов в случая по нищо не мога да го сравня с Берлускони, а само да кажа че по самохвалство може да се сравни едиствено с фамозната му министърка, която се хвалеше как си разменила с Хилари няколко усмивки в тоалетната – нищо повече.
Ако ги сравним по “мъжкарство” ще отбележа че докато Берлускони е харесван от ЖЕНИ, освен всичко друго главно заради непосредственността, спонтанността и липсата на въздух под налягане, то за Путин и Борисов това не бих могъл да кажа. Докато те са харесвани предимно от колхознички и те самите с доста въздух под налягане, подобните на тях колхознички в Италия не се спряха да правят демонстрации, блокади и шествия срещу Берлускони и с уродливо изкривени лица и наденали бикините си на главите си да крещят гадости и небивалици срещу него.
Има твърде много клюки и слухове и то раздухвани от страни в които демокрацията се смята за модел, да това е така, тя е модел, но все пак не става за копи-пейст.
Ако някой иска това да е така просто трябва да приеме че в Италия има действаща Демокрация (и е нормална, т.е. хоризонтална), но тя си има своя специфика, както смятам че трябва и да бъде, както трябва да бъде и във всяка друга страна, така както своя специфика си има италианският манталитет и темперамент.
А доколко “вертикално-суверенната демокрация” на Русия въобще може да се смята за демокрация много добре е написано тук:
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F
или тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Sovereign_democracy
И още – някъде предпочитат политиците да нямат личен живот, на други места не са съвсем съгласни с това. Не може всички да са сериозни и праволинейни като принц Чарлз например.
Да ги сравним тогава по реакция на финансовите пазари – един външен критерий за тримата и което е особено актуално за единия от тях и за неговата държава в момента.
Берлускони през своето управление излезе чист от 28 съдебни каузи и преодоля 53 вота на недоверие в парламента и накрая изгуби мнозинство(отново заради измяна на свои съюзници), каза че е принуден да подаде оставка и пазарите се сринаха пред перспективата на политическа несигурност за държавата и особено пред вероятността некадърната деструктивна италианска левица да се завърне и да натресе на бюджета и парализираната държавна машина нови търтеи, всевъзможни паразити и камъни на шията вместо да я освободи от тях.
Искам да попитам – колко вота на недоверие и съдебни каузи е преодолял Путин (ако такива понятия въобще съществуват в руската “демокрация”) и какво ще се случи ако изгуби мнозинство??!! Аз мисля че всички световни пазари ще реагират със силен позитивен скок.
Колко от същите препятствия е преодолял Борисов и как ще реагират световните пазари когато той подаде оставка?
Ще се радвам да узная мнението на по-запознатите участници в блога.
Преди две години (октомври 2009) написах тук следния коментар по повод на същите трима като ги поставих под един знаменател – кой какво е продал.
……
“Берлускони успя в условията на настаналата политическа криза вследствие разследванията за корупция в началото на 90-те и много силната италианска левица да се качи на политическата сцена и оглави десницата и да се превърне от превъзходен продавач (на реклами) в доста добър продавач (на идеи) , но все пак – политик , което постигна естествено с много организаторски и ораторски талант и обаяние на което и дължи политическото си дълголетие.
Путин бе изстрелян в политиката в условията на все още неопомнилата се от шока след 90-те ужасни за Русия години и от хитър конспиратор (далавераджия) се превърна в щастлив продавач на нефт и газ (благодарение на дългогодишния световен икономически подем) , провалил се продавач на демокрация (щото стоката му е нескопосано менте) но затова пък отличен продавач на страх (дава го гратис даже да не го искаш) а политик все още не е станал – все още си е функционер.
Борисов засега е продавач на стойки , напъни , и …. закани (по материали от български медии) , дали ще успее да продаде въобще нещо в бъдеще все още не е ясно (материали в чужди медии не са забелязани). За политика да не говорим – това което става в България отстрани прилича на фарс.”
Реших да го потърся и повторя защото измина доста време оттогава и докато за първите двама нямаме съществени изменения, то за последния (Борисов) вече можем да дадем някаква оценка, КАКВО, КОГО И НА КОГО ЩЕ ПРОДАДЕ – мисля че отдавна е ясно на всички КАКВО, КОГО И НА КОГО.
Накрая ще завърша със сравнението по историческа значимост на тримата. Смятам че Берлускони ще си остане опора на десницата, (много силно обединявщо звено беше за нея той през тези години), ще стане доживотен сенатор и ще остане в Историята, главно с това че спря левицата в най-заразената от комунизъм западноевропейска страна. Всичко останало, макар и много сочно е само гарнитура.
Ако споменаването на Шрьодер и Блеър е някакъв намек ми се иска да вярвам че това не се отнася за него. Всички знаем кой е Берлускони в сравнение с тези двамата и че висока заплата на стари години е последното нещо което може да го тревожи сега.
Какво ще оставят другите двама в Историята и дали ще бъде то такова каквото бе заявено от тях остава да видим но и тук очертанията са ясно различими вече.
И малко фотогалерия:
http://www.telegraph.co.uk/news/picturegalleries/worldnews/8878966/Silvio-Berlusconi-in-pictures.html
Г-н Йорданов,
Очевидно сте голям почитател на Берлускони и неговите успехи. Признавам, че не следя в детайли италианската политика, но все пак след толкова дълги години управление, не е ли точно той отговорен за очертаващатата се огромна финансова криза в Италия и съответно в Европа. Много е удобно точно в този момент да напуснеш премиерското кресло. На мен лично, като страничен, но пристрастен наблюдател, ми се струва изключително добре режисирано.
Уважаема Милена, така както сте изложила поста си излиза че сте разбрала как Берлускони просто му е писнало и е решил да се оттегли и да си гледа кефа. Трябват много дълги обяснения за вашите въпроси но тук не е мястото да ги правим. Все пак ви предлагам да отделите малко време и прочетете тези материали от предложените линкове:
http://en.wikipedia.org/wiki/Mitrokhin_Commission
http://it.wikipedia.org/wiki/Dossier_Mitrokhin
Ако имате проблем с езиците може да ги пуснете през автоматичен преводач, няма да разберете в детайли нещата, но за темата и за какво става дума със сигурност ще разберете. Ако владеете английски, преведете италианската страница на английски и ще получите още по-добра представа.
Не става въпрос и за мои определени почитания или предпочитания към въпросната персона. Става въпрос за друго – за това че не съм съгласен със сравненията на тези лица и за това че би могло да се направи едно друго сравнение с оглед на тематиката в блога на И. Инджев изобщо, т.е. за методите които се използват от т.н. пост-комунисти в Източна Европа, където БГ е пример за най-голямо, да не кажем всеобхватно влияние на КГБ в целия обществен живот на страната и за което домакинът на блога пише почти всеки ден. Това е от една страна. От друга страна Италия е страната в която същите служби са постигнали най-голямо проникване в обществения живот на една държава пък от Западна Европа. И там комунистите (едно време им казвахме еврокомунисти) са се разтворили в разни партии и движения, всичките с много демократични имена но има и ортодоксални комунисти и партията им съществува все още. Има колхози колкото и странно да звучи, именуват се другояче естествено. И даже паметник на Ленин има в едно село и си стои и никой не може да го мръдне, общинска собственост е наистина а общината е ярко червена.
След тези уводни думи остава единствено да сравним на какво са способни едните пост-комунисти и другите пост-комунисти в разрушителните и парализиращите си действия. Само това е. Може да се види ясно на примера на тези две страни.
С Пьрванов,ако му наредят и с Доган. Коалицията ще е двойна или Тройна