В сайта на вестник „Дневник” се появи снимка на паметник със следния текст:
„Единственият паметник на загинал в горянското движение в България, което продължава до 1952 г. Паметникът е на гимназистът Георги Сучев от с. Илинденци, дн. общ. Струмяни. Той е последният от група действала в Средна Струма. На 23.03.1948 г. е обкръжен от милиция в с. Илинденци и се самовзривява в една плевня.”
Обърнете внимание на думата „единственият” ( дори и да има още някъде, това са изключения от правилото)!
Не е ли „забележително”, че на продължилото (вероятно) най-дълго в Европа въоръжено съпротивително движение срещу комунизма, каквото е горянското движение в България, има един единствен паметник за стотиците жертви, дадени в него. А за нитоедната жертва на СССР на Българска територия има безброй каменни чудовища в памет на чужденци, на които дължим единствено лишаването на България от нейната независимост и перспектива за демократично развитие за десетилетия напред след съветската окупация.
Интересно е, че новата местна власт на ГЕРБ в Пловдив започна управленската си дейност с демонтирането на една масивна скулптура, но не точно на съвтеския Альоша, който се извисява над града и над миниатюрния в подножието на каменната грамада паметник на Левски.
„Новият кмет на Пловдив Иван Тотев махна бика пред сградата на общината.
Скулптурата ще бъде върната в ателието на автора й – скулптора Николай Савов. Авторът на пластиката обясни, че няма представа защо махат бика. Той е бил уведомен, че трябва да го премести тази сутрин.
Савов припомни, че е създал скулптурата за първата Нощ на музеите и галериите в Пловдив, след което е бил дарен от бизнесмени на общината. Първоначално бикът е бил направен от дърво, но заради многократните посегателства над него, е направено копие от изкуствен камък. Въпреки това вандалските прояви през годините не се спирали, а Савов го е поддържал безвъзмездно”./БЛИЦ
Значи за червения ( на цвят) бик .може да бъде разпоредено моментално и безпркословно демонтиране, а за червения символ Альоша, доминиращ над древния град-не?
Вероятно една от разликите в тази символична хипотеза е в това, че страната на биковете Испания ( в която наскоро поне в Каталуния окончателно забраниха мъченето на тези животни за забавление на публиката), не би си позволила да брани агресивно някаква своя символика, докато от държавата на Альоша тук на нашите управници им треперят мартинките като на пишман тореадор пред налитащ бик.
Днес, 9 ноември, от 19 ч. , привържениците на демонтирането на Монумента на окупаторската червена армия (МОЧА) ще отбележат в неговото подножие годишнината от падането на Берлинската стена и факта, че нейният български еквивалент си стои непокътнат в центъра на столицата ни!
Елате!
Не мога да не споделя, че на руски “МОЧА значи “пикня” …
Не е първата плоча. За справка: http://bulgaria.indymedia.org/article/15745
Приятели, днес от 19 ч, по изключение няма да бъда с вас пред МОЧА!
Ще ми липсва вашата компания, неотразимата атмосфера и тържеството на духа и свободата!
Моля ви, простете ми отсъствието!
В сърцето си съм с вас!
Долой!
ИВО прав си , но общо взето не вземаш под внимание важните подробности! КОРИДАТА забраниха САМО В КАТАЛУНИЯ! Страната на биковете общо взето си ОСТАНА ТАКАВА !!КОРИДА има във всички останали краища на страната !
Към Стефан Христов:
Прав сте!
До колкото ми е известно, най-дългата въоръжена съпротива срещу комунизма (в случая съветската власт) е продължила до 1954 година (Сталин е мъртъв) в Украйна!
Към маrtin:
И аз така знам, но за мен беше откритие продължителността на българската съпротива и то по данни на самата тогавашната държавна сигурност, цитирани от проф.. Шарланов.
Самият факт, че “откриваме” такива факти днес, показва доколко старателно е смазана паметта за собствената ни история.
м
Макар и от много далеч – с вас съм.
“Първоначално бикът е бил направен от дърво, но заради многократните посегателства над него, е направено копие от изкуствен камък. Въпреки това вандалските прояви през годините не се спирали, а Савов го е поддържал безвъзмездно”./БЛИЦ
Интересно защо не се забелязват никакви вандалски прояви върху “Альоша”! Май защото е паметник издигнат от вандалите!
Паметна плоча има и в Сливен.
http://news.ibox.bg/news/id_1730442177
Все още корида има и в Южна Франция. Но исканията за премахването й нарастват лавинообразно и сигурно не е далеч денят когато ще премине в историята.
Колкото до горянското движение, горещо препоръчвам двата тома Горяните. Изданието е на Главно Управление на Архивите при МС. Книгата може да се закупи в сградата на самото управлние на Московска 5, ако не се лъжа е адресът.
Има и чудесна статия от Даниела Горчева на същата тема.
http://www.extremecentrepoint.com/?p=3831
kъм GB
Предполагам, че няма вандалски прояви върху Альошата защото е чучнат високо горе на едно от пловдивските тепета, откъдето не минават хора на път за някъде. Там дори наркомани и комунисти рядко ходят.:) Поставен е по начин да гледа застрашително изотгоре града, така че хората да не си правят някои илюзии.
Taka в България си “носим йощ срама по челото, синила от бича, следи от теглото..”
Ама пловдивският “срам” е май най-“виден”, от километри…
Не е съвсем по темата, но мисля, че е важно да го прочетем… Моля, за извинение, че го копирах от коментар в блог.
“Българи или свободни?” – с тази статия гръцкият всекидневник \’Симера\’ стартира дебата в гръцкото общество по повод евентуалното провеждане на референдум относно приемането на новия \”спасителен пакет\” за Гръцката държава. Поради актуалността предаваме текста изцяло без съкращения: „Българи или свободни? Това е въпроса който всеки един от нас трябва да си зададе преди да пусне гласа си на предстоящият референдум. Не е тайна, че Гърция беше единствената държава на Балканите в която гражданите водеха един нормален, спокоен и смеем да кажем щастлив живот. Това обаче явно не се понрави на някого, а и не е тайна, че Балканите винаги са били трън в очите на така наречената Стара Европа, поради свободолюбивият дух на населението. Тук на Балканите се преплитат множество геополитически интереси и тяхната реализация би била по-лесна, ако това население е подтиснато, унижено, смазано и уплашено. Ето, че дойде реда и на нашата държава, да бъде подчинена и унизена, а народа ограбен и смазан. Няма да разискваме как се стигна до този главоломен и невъзможен за връщане дълг, не е тайна кой и как ни го отпусна едва ли не насила. Кой имаше интерес държавата ни да затъне в тази криза, за да може да ни диктува условията по които да развиваме нашата икономика? Няма да посочим и имената на предателите подпомогнали гръцкият народ да се озове в това незавидно положение – да бъде сочен с пръст от целият свят и най-много от тези чиято трансгранична алчност допринесе целенасочено за това състояние, ние ги знаем. А за тези които не са наясно, нека погледнат на кои банки Гърция дължи пари и как тези банки ни ги тикаха в ръцете. Не се учудвайте ако видите там преимуществено френски и немски имена. Сега те убеждават целия свят с неистови крясъци, че правят всичко възможно да спасят Гърция, докато всъщност се мъчат да ни поробят, а когато усетиха, че гръцкият народ не е стадо и не се поддава на подобни манипулации, че не е угаснал пламъка на истинската демокрация, демокрация която ние сме дали на света, изпаднаха в паника. Изпаднаха в паника защото въпросът е не за спасяването на Гърция, а на собствената им алчна кожа с цената поробването на гръцкия народ. И когато ние оказваме съпротива, те желаят да направят така, че цяла Европа да плаща за тяхната алчност, като ни сочат нас за причината, докато ппричината са самите те. Европа трябва да разбере – Вие не спасявате Гърция, вие спасявате банкерите давещи се в последиците от собствената си алчност. И така, каква участ са ни приготвили нашите спасители? Отговорът е близо, по-близо отколкото предполагате, а именно ние трябва да споделим участта на българите, нашите северни съседи. Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по-обедняване на българският народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви. Забележете въпреки, че българите са признато най-бедни, голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат вобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на прощадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма. И ние като гръцки граждани свикнали да търсим и отстояваме правата си, задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговора е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надника си, да не се разболеят. Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни. Техните предприятия произвеждат инвалиди, българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита, без надежда. Тяхната държава, тяхната индустрия бе разпродадена и разграбена на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това което е продадено на чужденци, на безценица, или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентно способни и така забележете привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на Обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща за без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето. Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите Европейски държави. В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността, не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен. Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българският народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирало, циганите са оставени сами на себе си като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем. Ето какво са ни приготвили нашите „спасители\”, те искат да изкупят нашата държава на безценица, да унищожат това което конкурира техният бизнес, да заграбят това което носи сигурни печалби, да ни превърнат в роби страхуващи се да не загубят робовладелците си, страхуващи се дори да не бъдат низвергнати и от робското си положение – те искат да ни превърнат в българи. Защото ако роби можеше да се степенува, то българи би била най-голямата степен. И те искат ние да приемем тази участ доброволно и с благодарност. Те искат дори да купят и земята ни, нашите острови, където да се радват на живота и да се забавляват, докато ние работиме за да изплащаме дългове които никой не ни е питал дали желаем да вземем. Но ние не сме българи, ние сме свободни, ние не се страхуваме, ние не се предаваме, ние знаем що е истинска демокрация. Отговорете си на въпроса – Защо европейските управници подскочиха, като чуха за готвения референдум? Не е ли това едно завоевание на демокрацията, един нормален демократичен инструмент, една възможност народа пряко да говори? Разбира се, че именно затова референдумът не се нрави на иначе уж ортодоксалните европейски демократи. Ето как бързо си пролича двуличието, псевдодемократизма и недоверието в демократичните механизми от страна на Брюксел. Те така разбират демокрацията – народа има право на глас, но не бива да го използва, освен да го делегира на избрани политици. Политици, които лесно могат да бъдат купени и заставени да служат на частните финансови интереси в Европейският съюз, така както се случва и в България. Но ние не сме българи, ние сме свободни и сме готови да браним нашата свобода и я браним вече три години в непрестнанни протести, нещо нечувано и невиждано в съвременната световна история, именно защото знаем що е демокрация. И ще я браним, ако трябва още 30 години, ако се наложи ще я изгладуваме, ще мизеруваме, но свободни, а не българи. Нас не ни е страх, страхливите да ходят в България. Това е избора драги сънародници, не дали да бъдем в еврозоната или не, не дали да сме в Обединена Европа или не, не дали да банкрутираме или не, а ДАЛИ ДА СМЕ СВОБОДНИ ИЛИ БЪЛГАРИ? Ние знаем кое ще изберем, ще изберем СВОБОДАТА!\”
Искам да отбележа, че такива паметници има още в село Влахи – с около стотина имена на него от четата на Герасим Тодоров, а също и в село Стара Кресна. Доколкото знам съпротивата срещу комунистическия режим в Югозападна България е била много сериозна не на последно място заради коминтерновската македонизация.
Г-н Алеко, интересна статия и интересни сравнения. Трябва да се каже че в Италия например има също такива настроения като тези тук, които изглеждат преобладаващо леви, но там има много силно, за да не кажа всеобщо недоволство и сред дясно ориентираните индустриалци, които са достатъчно силни и самостоятелни за да бъдат поучавани и сред фермерите които пък са в повечето случаи силно ограничавани от ЕС. Мисля че подобно е и положението в Испания която върви също натам.
Тъй като “професорите” на ЕС – Германия и Франция мъдрят нещо около европейската “А” група, в която естествено ще играят и “академиците” от Великобритания, а много от анализаторите сочат като единствено спасение за изпадналите в незавидно положение страни тъкмо ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЕВРОЗОНАТА ще бъде много интересно ако унизително определяните от някои “висшестоящи” като PIGS си оформят самостоятелна “работническа” “Б” група в която да играят сами. Много са нещата които ги сближават и главното е че техният капитализъм е много по-истински , основан на повече демокрация и работа и по-малко на спекула.
Може да се каже че икономически оформянето е вече станало, остава да видим на какво ще прилича в политически план.
Енергетически също имат добри, даже отлични перспективи, себестойността на произвежданата енергия от ВЕИ е вече почти слезла на нивото на традиционните видове енергия, има силни инвестиции в тази област, нямат ядрени станции, т.е. нямат какво да утилизират. Ако са в ЕС ще трябва да участвуват в утилизацията на стотина ядрени централи, което “професорите” непременно ще им натресат на главите , най-малкото ще се опитат да го направят под някаква “общоевропейска” форма.
Ако пък в групата влязат да играят и страни като Турция и северноафриканските държави, то перспективата е за много по-жив и динамичен съюз.
Г-н Йорданов,
Публикувах този материал по-скоро с оглед статията на г-н Инджев – да се погледнем през чуждите очи и да направим сравнение с нашата визия, съгласно която червената армия е най-значимото …. нещо в София, ако приемем височината за мерило. Отвън гледат на нас като на роби (имат си съответните аргументи), а ние в подкрепа на това, сме издигнали и тачим паметник на армия-завоевател на страната ни. В тази връзка да попитам – на колко български владетели (нали имаме богата история – цели три царства!) сме издигнали паметници в София? Може би на Аспарух, на Борис, Симеон, Иван Асен или някой от многото други прочути български монарси? Аз лично знам само на един – на Борис ІІІ, при това е барелеф. Тъй че явно “националната ни гордост” е червената армия – “освободителка”, на която сме признателни.
АЛЕКО,ЕВАЛЛА ЗА ГРЪЦКАТА СТАТИЯ-НА НАС ЯВНО НЯКОЙ ДРУГ ТРЯБВА ДА НИ КАЖЕ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ,КОЛКОТО И ДА НИ БОЛИ!ЗАТОВА ЩЕ НИ СЕ ПОДИГРАВАТ И НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ-ВМЕСТО ТЕ ДА НИ ИМАТ СТРАХА НИЕ СЕ БОИМ!