На днешния 10 ноември чуваме и четем всякакви спомени и интерпретации за събитието, което преди 22 години промени България от НеРеБе на РъБъ.
За себе си от ранни зори извадих още веднъж поуката, че човек и много да пише ( по конкретна тема) пак има какво да научи. Разбрах го от колегата Григор Лилов, който съобщи нещо много интересно по Нова телевизия. Проучвайки партийни документи, които изглежда са истински важните неразкрити досиета, обясняващи много от „мистерията на българските гласове” зад кадър на т.н. преход, той се натъкнал на сведения за твърде любопитната подробност за поръчан от новия властелин на тогавашна България Андрей Луканов доклад за реалното състояние на страната, включително за репресиите в държавата. Високата чест да кажат истината била поверена не на ДС, а на очевидно водещия спрямо тази служба по важност ( и доверие от страна на партийното и държавно ръководство) Институт по история на БКП. Работната група, натоварена с тази толкова секретна дейност, че научаваме за нея една днес, е била ръководена не от друг, а от младия тогава Георги Първанов.
Сега ясно ли ви е, колко „случаен” е възходът му след това и с каква информация изначално разполага този доверен партиен кадър, който е захранил Луканов и тесния му кръг с основополагащите насоки за навигиране на българския кораб в бурните води на задаващия се капитализъм? Информацията е най-ценната стока – разполагайки с нея Луканов беше всесилен, а истинският му наследник, след като „бащата” на прехода беше физически ликвидиран, без съмнение е др. Първанов.
Доколкото докладът е бил разпространен само в три екземпляра и един от тях е бил ползван от официалното лице на партийния преврат Петър Младенов, ще бъде интересно да си припомним днес какво пожела да сподели той тогава с нас. Полезно е да за опресняване на абортиралата памет на носталгиците по комунизма във всичките им разновидности.
Ето извадки от казаното от Петър Младенов месец след свалянето на Тодор Живков в доклад, който едновременно можем да наречем „прословут” но и парадоксално същото така – неизвестен на склонната към амнезия широка публика, защото е страшно неудобен за манипулаторите, овладели отново пропагандата в България. Съответно в днешното бърборене от медийните трибуни най-вероятно няма да чуете нищо подобно и толкова правдоподобно за наследството на социализма.
Цитатът е по публикация на сайта „Гласове”, но най-малкото по памет мога да удостоверя, че е напълно автентичен, а ако някому се вижда невероятен, нека сам да провери в посочения брой на „Работническо дело”.
Петър Младенов признава провала на комунистическото управление
08.11.2011
На 11–13 декември 1989 г. се провежда пленум на ЦК на БКП, по време на който Петър Младенов предлага да бъде отменена конституционно закрепената ръководна роля на БКП и да бъдат проведени свободни избори през юни 1990. Младенов съобщава секретната дотогава информация за размера на външния дълг и за търговския и бюджетен дефицит. В последния ден на пленума ЦК на БКП решава да изключи от партията Тодор Живков, сина му Владимир Живков и бившия член на Политбюро и секретар на ЦК Милко Балев. По-долу публикуваме част от доклада на генералния секретар на ЦК на БКП Петър Младенов, произнесен на 11 декември 1989 г. и отпечатан в партийния орган “Работническо дело” (год. LXIII, брой 346 от 12 декември).
През последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие. Имаме пред вид следните явления в обществото:
– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставяне на икономиката, застрашително нарастване на външния дълг;
– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция;
– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности.
За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше „концепции”. В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върховния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществени институции. Това бе дълбоко обидно за нашия народ.
Същевременно трябва да отбележим факта, че в нашите условия с особено сила се прояви деформиращото въздействие на режима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социалистически страни равнище. За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички основни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съждения. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пътя на повишаването на външните и вътрешните задължения на страната. Тази политика с основание може да бъде наречена: „След мен потоп”. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.
Главната причина за създалото се положение бе неизживяната административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол върху производството и разпределението.
Първо: В последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.
Второ: Особено опасна е нарастващата “пропаст” между паричните средства на населението и наличните стоки и услуги. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само за 1989 г. се очакват свободните парични средства да се увеличат с още 1.6 млрд. лева!
Трето: Много години наред държавният бюджет приключва с големи дефицити. Непризнаването на инфлацията ускорява обезценяването на българския лев, намалява неговата вътрешна и външна покупателна сила. Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободна конвертируема валута. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута.
Четвърто: Като цяло можем да говорим за намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската икономика. Народното ни стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад. През последните няколко години ние не успяхме да се адаптираме към световното стопанство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас.
Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години отслаби връзката на селяните със земята. От традиционни износители България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж…
Това не беше политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности. Създадоха се условия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели.
“Нагоре” вървеше лъжлива информация, “надолу” – завишени възнаграждения за мълчание и съучастие, един общ заговор срещу благополучието на народа. Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на “икономика в сянка”, за най-различни мафии… Икономиката на командите “от горе” беше на път да унищожи прекрасната българска природа.
Разклати се вярата на населението към закона, защото той постоянно се нарушаваше. Намесата в дейността на правозащитните органи стана постоянно явление.
Из доклада на Петър Младенов, произнесен на пленума на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г.
Със съкращения.
Българи или свободни? – с тази статия гръцкият всекидневник \\\’Симера\\\’ стартира дебата в гръцкото общество по повод евентуалното провеждане на референдум относно приемането на новия \\\”спасителен пакет\\\” за Гръцката държава. Поради актуалността предавам текста изцяло без съкращения: „Българи или свободни? Това е въпроса който всеки един от нас трябва да си зададе преди да пусне гласа си на предстоящият референдум. Не е тайна, че Гърция беше единствената държава на Балканите в която гражданите водеха един нормален, спокоен и смеем да кажем щастлив живот. Това обаче явно не се понрави на някого, а и не е тайна, че Балканите винаги са били трън в очите на така наречената Стара Европа, поради свободолюбивият дух на населението. Тук на Балканите се преплитат множество геополитически интереси и тяхната реализация би била по-лесна, ако това население е подтиснато, унижено, смазано и уплашено. Ето, че дойде реда и на нашата държава, да бъде подчинена и унизена, а народа ограбен и смазан. Няма да разискваме как се стигна до този главоломен и невъзможен за връщане дълг, не е тайна кой и как ни го отпусна едва ли не насила. Кой имаше интерес държавата ни да затъне в тази криза, за да може да ни диктува условията по които да развиваме нашата икономика? Няма да посочим и имената на предателите подпомогнали гръцкият народ да се озове в това незавидно положение – да бъде сочен с пръст от целият свят и най-много от тези чиято трансгранична алчност допринесе целенасочено за това състояние, ние ги знаем. А за тези които не са наясно, нека погледнат на кои банки Гърция дължи пари и как тези банки ни ги тикаха в ръцете. Не се учудвайте ако видите там преимуществено френски и немски имена. Сега те убеждават целия свят с неистови крясъци, че правят всичко възможно да спасят Гърция, докато всъщност се мъчат да ни поробят, а когато усетиха, че гръцкият народ не е стадо и не се поддава на подобни манипулации, че не е угаснал пламъка на истинската демокрация, демокрация която ние сме дали на света, изпаднаха в паника. Изпаднаха в паника защото въпросът е не за спасяването на Гърция, а на собствената им алчна кожа с цената поробването на гръцкия народ. И когато ние оказваме съпротива, те желаят да направят така, че цяла Европа да плаща за тяхната алчност, като ни сочат нас за причината, докато ппричината са самите те. Европа трябва да разбере – Вие не спасявате Гърция, вие спасявате банкерите давещи се в последиците от собствената си алчност. И така, каква участ са ни приготвили нашите спасители? Отговорът е близо, по-близо отколкото предполагате, а именно ние трябва да споделим участта на българите, нашите северни съседи. Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по-обедняване на българският народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви. Забележете въпреки, че българите са признато най-бедни, голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат вобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на прощадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма. И ние като гръцки граждани свикнали да търсим и отстояваме правата си, задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговора е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надника си, да не се разболеят. Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни. Техните предприятия произвеждат инвалиди, българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита, без надежда. Тяхната държава, тяхната индустрия бе разпродадена и разграбена на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това което е продадено на чужденци, на безценица, или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентно способни и така забележете привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на Обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща за без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето. Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите Европейски държави. В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността, не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен. Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българският народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирало, циганите са оставени сами на себе си като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем. Ето какво са ни приготвили нашите „спасители\\\”, те искат да изкупят нашата държава на безценица, да унищожат това което конкурира техният бизнес, да заграбят това което носи сигурни печалби, да ни превърнат в роби страхуващи се да не загубят робовладелците си, страхуващи се дори да не бъдат низвергнати и от робското си положение – те искат да ни превърнат в българи. Защото ако роби можеше да се степенува, то българи би била най-голямата степен. И те искат ние да приемем тази участ доброволно и с благодарност. Те искат дори да купят и земята ни, нашите острови, където да се радват на живота и да се забавляват, докато ние работиме за да изплащаме дългове които никой не ни е питал дали желаем да вземем. Но ние не сме българи, ние сме свободни, ние не се страхуваме, ние не се предаваме, ние знаем що е истинска демокрация. Отговорете си на въпроса – Защо европейските управници подскочиха, като чуха за готвения референдум? Не е ли това едно завоевание на демокрацията, един нормален демократичен инструмент, една възможност народа пряко да говори? Разбира се, че именно затова референдумът не се нрави на иначе уж ортодоксалните европейски демократи. Ето как бързо си пролича двуличието, псевдодемократизма и недоверието в демократичните механизми от страна на Брюксел. Те така разбират демокрацията – народа има право на глас, но не бива да го използва, освен да го делегира на избрани политици. Политици, които лесно могат да бъдат купени и заставени да служат на частните финансови интереси в Европейският съюз, така както се случва и в България. Но ние не сме българи, ние сме свободни и сме готови да браним нашата свобода и я браним вече три години в непрестнанни протести, нещо нечувано и невиждано в съвременната световна история, именно защото знаем що е демокрация. И ще я браним, ако трябва още 30 години, ако се наложи ще я изгладуваме, ще мизеруваме, но свободни, а не българи. Нас не ни е страх, страхливите да ходят в България. Това е избора драги сънародници, не дали да бъдем в еврозоната или не, не дали да сме в Обединена Европа или не, не дали да банкрутираме или не, а ДАЛИ ДА СМЕ СВОБОДНИ ИЛИ БЪЛГАРИ? Ние знаем кое ще изберем, ще изберем СВОБОДАТА!\\\”
Това бяха първите акорди на протяжната песен, с която другарите преметнаха нацията.
Бяха на крачка от провала след краха на Луканов, но тогава в хипнотизирането се намеси ударно мерзавецът Желев, както сполучливо го нарече постфактум Петър Берон,
Най-вероятно няма да има нов дебат и за паметника на Альоша – новият председател на ОбС Пловдив арх. Илко Николов вече изрази своето уважение към монумента.
За съжаление Пловдив си няма своя “Иво” и съветския окупатор ще си развява още оръжиевто над “града под тепетата”.
..партийни досиета,които изглежда са истински важните неразкрити досиета”..”високата чест да кажат истината била поверена не на ДС..”.Най-после,доживяхме,въпреки коментарите на доста форумци в блоговете,да се каже и от някой от пишещите,макар и според мен доста плахо-Плашилото ДС беше умишлено развявано,за да се скрие партийната върхушка-пряк ръководител на ДС и тя да излезе чиста, и сега отново да е на ръководни позиции,първи,втори или трети ешалон!Нашенската мисъл охотно и удобно хулеше кучето,а си затваряше очите за стопанина му.Плахо се повдига завесата и за официалната ни историческа наука,заедно с така наречените историци-основни дезинформатори,замъглители и антивъзпитатели на нацията,нещо много миришещо на национално предателство.А за кфалификацията на действията на номенклатурата е достатъчен само този цитат от текста:”За всички нас тук,влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе.”Но решихте да се правите на обективни и патриоти чак когато Шарапов даде зелен светофар.Иначе лапахте и викахте иху!Никой не се беше отказал от поста си и не беше захвърлил привилегиите.
Към Иван Б.
Нека някой професионален фотограф снима в сезона на опадалите листа паметника на Левски в подножието на огромния Альоша така , че да се види едновременно надвисналата каменна съветска грамада в унизително за България съотношение, за да видят пловдивчани какъв срам е това- не се съмнявам, че патриотите ще възроптаят.
Aз не мога да си обясня толкова късата памет на българите!Когато чуя да възхваляват живота ни при Т.Живков,винаги си спомням този доклад на П.Младенов и се задавям от гняв,че за всички злини са виновни Ф.Димитров и И.Костов.
Никой ли няма да реагира на намеците, които прави Станислав Станев с цитирането на превода на статията от Вестник Симера? Една правилна реакция може да се намери във форума на Кладата – “Любопитно би било да се види като как изглежда оригиналната статия – на гръцки и в гръцкия вестник, вероятно е написана с много едър шрифт и с голяма разредка, че да заеме повечко място.
Че у нас нещата са трагични и тъмносиви, това е ясно за (почти) всеки българин, като изключение правят само ситите, дето имат интерес в страната да има много гладни. Ние си знаем хала, тюхкаме се, дружно псуваме политиците, които сами ентусиазирано си избираме, но нищо повече от това не правим, не се и очаква, най-малкото в близките години.
Останалото са (почти) пълни глупости, написани с цел да запълнят някакъв световно неизвестен вестник. Привидно съчувственото съдържание би могло да се вземе на сериозно единствено от българите, а те едва ли биха го направили по куп причини, най-вече исторически. А да се намират кусури и да се взимат на подбив комшиите, че комините им не пушат, след като собствената ти къща гори, е меко казано, цинично, но е навик на гърците още от най-ранното средновековие.
ЕС от сума ти и време гледа на Гърция като писано яйце, опрощава огромни дългове, за които със сигурност се е знаело, че ще бъдат опростени още преди отпускането им. Саркози и Меркел лягат и стават заедно, чудейки се на кого по-напред на отпуснат пари – на мързеливите гърци, свикнали и предпочитащи узото и сенките, на италианците, предпочитащи виното, секс скандалите и мафиотските си задължения или на висящите на косъм Испания и Португалия, за Унгария и останалите от бившия соцлагер да не говорим. Бъдещето, при това най-близкото, на ЕС е заложено на карта, за Еврозоната, като негова частност – още повече.” – Всичко останало са атакистки левичарски намеци. А в интервю на Христос Мурутис пък се признава, че гърците са разглезени, за разлика от нас, които сме видяли (за съжаление!!) и друга система.
Вчера в мен се появи едно отдавна забравено чувство. Изпълнен с надежда тръгнахме, заедно с баща, ми за Орлов мост. Все пак, отбелязваше се падането на Берлинската стена. Едновременно с това се иска премахването на ПСА. Тръгнахме по- рано- страхувах се, че ще сме далеко от трибуната. Искаше ми се да се разходя из тълпата, да видя познати и усмихнати хора. Да възстановя вярата си, че не всичко е загубено. Уви, присъстващите, заедно с ченгетата, журналистите и децата, бяха около 100-на души. Млади хора почти нямаше. Къде са хилядите, стотиците хиляди които запълваха това пространство преди 22 години?! Затова г-н Илиев, въпреки че съм съгласен с Вас, не реаргирах по подобен начин на статията, а се замислих: до каква степен е правдива? За мен въпросът “свободни или българи”, макар и болезнен, е актуален. Вземете само съдбата на майката и брата Петър на Левски- тя се самоубила от мизерия (незнайно къде погребана), Петър- опълченец без крак и полусляп, умира като пияница и в нищета отритнат от всички. Що за племе сме!!!?
Към Илия Илиев:
Има ли една невярна дума в този вестник? Това сме ние! Боли много,нали? Най-вече, като ти го каже друг! А за гърците не берете грижа. Те ще си постигнат своето, и прави или не, можем само да съжаляваме, че не сме като тях! Ще си останем с лайното на муцуните до гроб! На такива като вас точно това им се иска!!
Вярно е че в Пловдив си нямаме “Иво” но си имаме Ангел Грънчаров.За съжаление бяхме много малко които се отзовахме на призивът му тази година на паметника на Левски!
Как се връща свобода отнета с кръв?
Днес четох мнението на най-авторитетните български политици за така-наречения преход. Подразни ме един пропуснат детайл в представянето на Иван Костов. Беше казано, че Иван Костов е участник в Кръглата маса. Да, наистина беше на Кръглата маса, но седеше от другата страна до др. Петър Дюлгеров. Това е преди да се присъедини към екипа на Ран – Ът. Незначителна подробност, но я съобщавам най-вече за младите журналисти в България. Все още се намират и хора, на които не им е напълно изтрита паметта.
Гърците са циганите на Европа.Ако някой ме посочи един грък,изобретател на нещо си от края на 19 век до наши дни,веднага му купувам един галон от най-скъпото уиски.Те са били винаги КАЛИМЕРА,КАЛИСПЕРА – ДАЛАВЕРА.Тоя път,обаче май-май номера им нема да мине.Стават по-нагли от циганите в Б-я.Цялата им т.н гръцка,елинска,антична култура е културата на траките,т.е. българска, написана на “гръцки”.Ако тази им “култура” бе толкова велика,защо половин Европа говори и пише на български,а останалата – на латински?!Кой говори и пише днес на гръцки,освен циганската пасмина нарекла се “гърция”?!!!Тази статия иде да покаже хилядолетния, генетично заложен страх от българите,изказан с присъщият им цигански цинизъм.
Статията в Симера, ако е автентична е подтискаща, в никакъв случай обидна.
Г-н Илиев, къщата на гърците не гори и това ще го разбереш по-късно.Те няма да стигнат до нашето падение.
Говоренето в стил,че Гърция, Италия, Испания, Португалия,…и т.н.поддържат стандарт само благодарение на подарени от ЕС пари, за сетен път илюстрира каква боза има в главите на сънародниците ни.
Алеко, Ганю е по-жив от всякога!
Ето резултата от “дворцовия преврат” на 10 ноември и т.н. “преход” в продължение на 22 години: в момента вече около два часа по бТВ се излъчва предаване, което възвеличава действията на Тодор Живков през неговото управление в последните години и се представя едва ли не като “дисидент” спрямо управлението на СССР и Горбачов.
Интересно, ние които сме живяли по това време, как не сме разбрали какъв “гениален” управник на държавата сме имали в този период и несправедливо сме го лишили от възможността да продължи с това “мъдро” управление. А за ПРЕСТЪПНИТЕ МУ ДЕЙСТВИЯ, “по добре” е да се премълчи или съвсем да се забрави /убииството на Г.Марков, концлагерите и загиналите в тях, т.н. “възродителен процес”, грабежите на държавата и т.н. и т.н./. И тази “достоверна” информация ни беше поднесена от неговите “верни послушници” и роднини, “големият учен” Искра Баева и др. подобни.
е, че тва го знае всеки, а най-вече големите комунисти тогава. ние обаче тогава знаехме, че те го знаеха отдавна, а не че са открили америка. затова викахме и протестирахме между сталинистките сгради, а петър младенов (авторът на този доклад) се обиди много, че не сме послушни, въпречи че той тъй “народнически естествено” се изказа на пленума на комунягите на 11 декември, та реши, че трябва да ни накаже с танкове.
Г-н Инджев, никой комунист няма да върже на това. Всички натурални комуняги знаят това, което се казва от петър младенов, знаели са го преди 89-та, само се възхищават на това, че той точно тогава го каза – типични комунистически номера. Изписвате им вежди с тази статия.
Антибьлгарските левашки мьрши чували ли са за този доклад когато се пенявят за “Костов сьсипа дьржавата”
Мисля, че е най-добре да се проведе национален референдум за съдбата на всички паметници на съв. армия у нас-и в София, и на Альоша, и в Бургас и навсякъде, където ги има.Но да бъде проведен така, че предварително всеки да има възможност да каже своите мотиви към мнението си. И да бъде проведен честно, разбира се. Смятам, че патриотите са повече от продажниците!
Всичко един ден ще излезе на бял свят – по документи!
Колкото и да са унищожавали “за да не се излага държавата(!!!)”, все има копия, и могат да се направят възстановки на картинката, като компютърните възстановки на образи от находки на някои изкопаеми вкаменелости – разкриват се формите, размерите, нравите, навиците, духа – всичко!
И докато в Полша дейността на ПОРП и тайните им служби се изследват и третират днес от техен специален държавен институт като престъпления срещу полския народ, у нас същият вид изследвания се правят на добра воля с немислими за сравнение скорости и мащаби…
към Иван Б
Така е, Иване, имаме Ангел Грънчаров. Не сте бил на паметника на Левски тази година на 18 февруари? Елате следващият път!
М/у другото, идеята на г-н Грънчаров за преправянето на Альошовския истукан в скулпторна фигура на Левски е много добра, и май само тя има шанс да пребори инерцията на хората-овце, които е възможно да са мнозинство. С бетонните глави нищо не може да се пребори. Хората овце са тези които недоволно блеят: “Всичко сколасахме, сега до паметника опряхме. Що не вдигнете пенсиите, а само рушите?” Лично съм спорил с такива овце-хора, които омекнаха едва когато ги запитах: -Нали нямате нещо против там горе на хълма да стой Лески, а не съветски азиат с автомат?
Един ден и това ще стане. Трябва обаче да действаме заедно.
към Павел Пулиев:
г-н Пулиев, никой не знае истинското съотношение между патриоти и продажници в страната, но уверен съм, всеки знае какво е съотношението в банковите им сметки. Продажниците като цяло влияят на общественото мнение много по-успешно, отколкото порядъчните хора. Според мен референдум за паметниците сега ще е грешка.
Аналогично на Таня Стоянова, смятам, че тепърва предстои историята на България да се пренапише. До тогава обаче имаме крещяща нужда от периодично припомняне на подобни на доклада на Петър Младенов документи. Като същевременно се огласяват и нови изследвания, боравещи с дълго укривани факти и събития от миналото (близко и далечно) на България (например като книгата на г-н Инджев “Течна дружба” и библиографските източници, които в нея се интерпретират). В противен случай рискуваме младите хора у нас доста превратно да познават” страната си, чиито последствия, мисля, са ясни. (например зная, че преподавателка от СУ, при това четяща лекции на студенти от специалност “Международни отношения”, “разказва” за горяните, че са “шепа бандити”).
Към Stanislav Stanev:
Този текст, който предлагате, се появява за втори път тук (първият път е “постнат” от АЛЕКО към темата “Чудо: появи се в едно село паметник на загинал горянин!”). Подканата ми е – или коментирайте темата на блога в контекста на предлагания от Вас материал, или не подменяйте темата на блога. Така п(ль)остнат от Вас, е доста некоректно – както към автора на блога, така и към участниците.
Благодаря на Мери, която май единствена е разбрала протеста ми срещу поместването на статията от гръцкия (мисля ляв) вестник. Смисълът на това поместване е да поискаме и ние референдум за ЕС, референдум за шистовия газ и други подобни. А че всичко най-страшно ляво и анархистично идва от Гърция, никой не се и замисля. Иска ми се и те да опитат от комунистическата “сладост” и да видят дали ще могат да свалят такава диктатура, както успяха да го направят при така оплюваните десни полковници.
А че ние сме пълни нихилисти е друг въпрос и това е жалко, което е показателно от малкия брой хора на протеста срещу чудовището в центъра на София.
Има в далечна Африка няколко страни, чиито правителства неотклонно следват политика да направят хората си щастливи. С модерни социологически техники се следи състоянието на нагласите и преживяванията на гражданите, дали те преливат от щастие. И ако не, търси се начин това да се промени. Стандартът на живот, сравнен с този в развитите страни, е направо ужасяващ. Местният селски първенец живее в голяма обща колиба (без течаща вода и джакузи) заедно с трите си съпруги, двете все още живи тъщи и петнадесетте си деца. Но би бил много нещастен, ако го отделят от тях в „царски” апартамент. Той се чувства особено щастлив, че може посред нощ с едно надигане на главата да обхване с поглед цялото си богатство и да слуша хленченето на най-малката си дъщеричка, на която й никнат първи зъбчета…
Да не дава Господ, ще кажете, такова щастие! И той не дава, ние сме от друго тесто хора. Но може би си струва да се попитаме, няколко дни след българския Празник на благодарността, 10-ти ноември – щастливи ли сме? Няма причина да не сме – викам аз. Защото всичко, за което говореха „борците”, се състоя. Искахме многопартийна политическа система – сега си имаме мно-о-о-го партийна. Някои си искаха Царя – ето им го на тепсия. Искахме градовете ни да бъкат от деца – ако се съди по това колко места не достигат в детските градини – и това се случи. Искахме гражданско общество – факт е, по селата вече почти никой не остана. Искахме да се отървем от ТКЗС-тата – отървахме се и лапаме турски домати и македонски чушки като лами. Искахме енергетиката да влезе в по-добри ръце – влезе, тези на Христо К. да не са лоши? Вярно, че го осъдиха за далавери, човека, но условно. Искахме масова приватизация – получихме я мащабно и с такива пируети, че още ни се вие свят. Преди ни плашеха, че в ГФР-то един литър бензин струвал една марка – сега нямаме такива страхове (поради липса на марки). Искахме малка, но боеспособна армия – толкова е малка, че няма как да не е боеспособна (способна e да яде бой от всеки, който не го мързи). Искахме да възродим българското село – на път сме. Ако се съди по некролозите на всеки вратник, старото вече е измряло, сега остава циганорите, които нощно време щъкат с каруците си и обират де що има по полето, да се научат и да сеят.
Искахме да се отървем от Големия брат – отървахме се и сега си имаме още по-големи! Искахме, искахме, искахме…. и си го получихме, нема лабаво. Затова трябва да съм щастлив, че живея в най-стабилната икономически държава в Европа, която здраво се е запънала на дъното на четири крака, дирника й стърчи нагоре като комина на стария ТЕЦ, ама няма мираклии да ни ощастливят. То не че няма, ама слаба работа. А ние така не сме свикнали, искаме си щастието!
кьм Илия Илиев: Thumbs up за постинга ти. Модерният вариант на комунизма: “От немците според вьзможностите,на гьрците според потребностите”. Много ми се иска само 10-15 год. да имат бьлгарски или сьветски социализьм и да ги видя тогава каква ще я пеят,само 10-15 год.не повече