Обещаната от Би Ти Ви и присъдружните й медии сензация в необичайно дългото като за публицистична документалистика почти двучасово произведение „ Последният лов”, посветено на живота и делото на др. Тодор Живоков , (не) се състоя. Това (не)стана по същата причина, поради която (не) се състоя и другата „сензация” с издаването на книгата на Румяна Угърчинска за „българската следа” в убийството на папа Йоан Втори, която просто повтори известната пропагандна теза от времето на „Работническо дело”, че просто не може да бъде НРБ да има нещо общо с въпросния атентат, но това „откритие” не попречи книгата да бъде посрещната с огромен възторг от българските медии. По същата схема сега ни лансираха „сензацията”, че Живков се е разочаровал от социализма и е търсел начини да се присламчи към очертаващите се победители над него на финала на 33 годишната му лична диктатура в България.
Предполагаема сензация вероятно трябваше да стане „разкритието” за някакъв супер секретен замисъл на Живков за излизане на НРБ от Варшавския договор и присъединяване към Европейската общност . Като свидетели бяха призовани покойния баварски политик Франц-Йозеф Щраус и един негов жив и здрав помощник- да е жив и здрав, ама има много здраве. Защото свидетелствата на сътрудника Фридрих-Вилхем Ротенпилер, дори и да са 100 процента автентични като цитати, поставени в контекста на предпоставената теза за недоказаното с никакви практически стъпки НАМЕРЕНИЕ на Живков да се спасява от Горбачов ( защото това е истината!) на всяка цена, го правят съучастник по неволя в поредния опит да бъде изчистен образа на диктатор.
Да, именно „диктатор” го нарича през цялото време на филма глас зад кадър, но това е единственото, чисто формално и единствено „опониране” на грижливо градения във филма образ на нещо като голям патриот и държавник Тодор Живков. За близо два часа на екрана на се появи нито едно доказателство от хилядите възможни за диктатурата на Живков и ако зрителят не помни или не знае нищо по въпроса, остава „приятно изненадан” какъв възвишен европейски смелчага с вродени демократични инстинкти е управлявал наша (почти) 16-та съветска република тогава – нищо, че го наричат „диктатор”!
За да докажат замисъла на филма да ни бъде показан Живков като борец за една европейска, откъснала се от СССР България, са мобилизирани силите на най-ревностните последователи и бранители на неговото име по идеологически и роднински признак. „Спестено” е обаче участието на опоненти в анализа или поне на един единствен пострадал от режима на Живков критик ( жив или мъртъв като убитият на рождения ден на Живков писател Георги Марков, описал самоубийствено опасно отблъскващия образ на диктатора).
Картината на величието на Живков като беглец от провалилия се социализъм рисува (без)страстно внучката му Евгения Живкова, на която авторите подсказват да се съгласи, че твърденията за проевропейските тежнения на дядо й са били истина. И- о, каква сензация!- тя потвърждава великанските помисли на човека, чиято фамилия носи. Същевременно не може да скрие омразата си към Горбачов и нарича политиката му на отдалечаване от закостенелия комунизъм „така наречената перестройка”.
Първа цигулка в оркестъра на героизирането на страдалеца Живков като несправедливо отстранен от Горбачов свири най-верният от всички бивши приближени на бившия ни диктатор, сътрудникът му Костадин Чакъров. В гневен изблик на закъсняло с десетилетия родолюбие той разказва, как Вадим Медведев, пратеник на Горбачов, ругал в София Живков като „имперски наместник”. Което със сигурност е така, но апелира към нашето патриотично съчувствие само за оправдание на факта, че най-верният слуга на Кремъл е бил наритан като куче, но вместо да се оттегли в знак на протест за поруганото достойнство, започна да крои планове да ухапе ръката, която го гали по най-чувствителното място от три десетилетия поне: джоба. Защото той се оказва изведнъж празен и Живков си търси нов покровител – нещо, което се вменява днес на едро на демокрацията ни от нейните оплаквачки с упрека, че тя просто била заменила един господар с друг, но е присъствало в спотаените мисли на раболепния пред Москва Живков, от когото очакват да се възхитим за проявата на такава гъвкавост.
Научната обосновка на внушението, което създателите на филма търсят като нов облик на стария тиранин, е поверена във вещите ръце на доцент Искра Баева, която вече се прояви по повод 100 години от раждането на Живков , казвайки пред БНР в утрото на 7 септември 2011 г., че „по-голямата част от българите си спомнят за спокойствието на не много богатия, но сигурен живот по времето на социализма”. Е, как да не избереш точно тази преподавателка от Софийския университет за ролята на научен ръководител на проекта, наречен „Последният лов” , прицелен в лова на шарани в блатото на историческата забрава по отношение на най-дълго продължилата еднолична диктатура в Европа след Втората световна война?
Искра Баева е на същото мнение като Евгения Живкова и Костадин Чакъров спрямо основния враг, принудил Живков да спасява идеологическата си кожа, като я смени, ако му позволят, с европейска. Ето какво пише доцент Баева през септември тази година по този повод в списание „Ново време”, на което е главен редактор:
ТОДОР ЖИВКОВ – СЕЛЯНИНЪТ, ПРЕВЪРНАЛ СЕ В ДЪРЖАВНИК
Искра Баева |
Главен редактор на сп. „Ново време“ (1993—2000 г.).
Брой 9-10 Септември-Октомври 2011
Любопитен е и финалът на последното политическо противоборство на Тодор Живков. То е със съветския лидер Михаил Горбачов. На 10 ноември 1989 г. възтържествува виждането на Горбачов, че старият и консервативен Живков трябва да отстъпи мястото си на нови, млади и модерно мислещи политици — Петър Младенов и Андрей Луканов. Днес, през 2011 г., и тримата споменати български политици вече са мъртви, но Тодор Живков продължава да се помни и споменава по-скоро с добро, отколкото с лошо от българите, докато Петър Младенов е напълно забравен, а Андрей Луканов — силно мразен. Горбачов е жив (все пак е с 20 години по-млад от Живков), но след злополучното му участие в краха на Съветския съюз през 1991 г. за масовото отношение към него в Русия говорят получените около 1% от гласовете в президентските избори през 1996 г. А и това, че бе принуден да отбележи 80-годишнината си не в родината си, а в Лондон. Политическият спор за това кой е по-добър политик и кой се е съобразявал по-добре с нагласите на народа днес изглежда спечелен от Тодор Живков. Макар и не в очите на света, за когото Горбачов е велик политик — Нобелов лауреат за мир за 1990 г., защото е дал свобода на източноевропейците и е довел СССР до саморазпадане. Но както добре знаем, официалните оценки в историята често се разминават с неофициалните, а в Русия това е почти правило, затова най-популярен политик в днешна Русия е Йосиф Сталин.”
И тъкмо историкът с подобна гледна точка за моралната победа на Живков над Горбачов е избрана за главен „жрец” в разясняването на „новия прочит” на живота и делото на Живков без да бъде потърсено нито едно различно от нейното мнение! Нима това е сензация? Нищо подобно, това е реставрация чрез откровена пропаганда и е стандартно упражнение, с което публиката тук все повече привиква. Което е и целта.
Най-добрата пропагандна, разбира се, почива върху частично доказана фактология. Такава има във филма, но никак не е сензационна.
Другата причина да твърдя, че няма никаква сензация в „Последнят лов” на Живков е фактът, че неговите мятания да намери изход от собствения си житейски и управленски фалит, чиято неизбежност той преценява най-добре от всички поради информираността си от първа ръка за банкрута на Първия (както са го наричали в близкото му обкръжение), не са никаква тайна. Добре известни са излиянията му от последните години на властта срещу „социализъма” който се оказал (!),сякаш самият Живков пада невинен от небето) „недоносче”.
И „късният” Живков, вече след нелепия кокошкарски процес срещу него, превърнал го едва ли не в жертва на дребнава репресия, потвърждава с какво иска да бъде запомнен той: именно като държавник, който е осъзнал надигащата се катастрофа, сякаш трябва да сме му благодарност за проявата на такъв инстинкт за самосъхранение, вместо да му търсим сметка като на най-големия виновник за нея.
В търкалящото се интернет клипче от съвременното руско телевизионно предаване „Съвършено секретно” , поместено в сайт с названието „Правда” ( имитиращо недвусмислено в графиката си именно съветския комунистически централен печатен орган), Живков пламенно декларира през 1995 г., че прозрял необходимостта от отказ от „социалистическите идеи”, които са ни довели до задънена улица. Това е откровение в „крак с времето” и със задна дата…Именно от идеите бил готов да се откаже- представяте ли си? Защото милионите българи от онова време не можеха да си представят подобно нещо да се мъти в главата му след систематичното набиване в главите им на живковизмите за непреходността на идеите на комунизма.
По чисто човешки причини можем да повярваме в паническото търсене на изход от капана, което ни се представя сега като някакъв сензационен реформаторски интелектуален порив. Можем да приемем Живков да е бил искрен в несподелените си с нас тогава (предателски спрямо собствените му теории и практика) щения, но какво да кажем за нещо, което вече е съвсем, ама абсолютно невероятно да се е загнездило под каскета на хитреца от село Правец. Бил казал ( т.е. бил се подмазал, както излиза) на Фанц-Йозеф Щраус, че Германия трябвало да се обедини. Ето това вече би било наистина сензация като за един Живков, който е сред инициаторите на смазването на чешката пролет с танкове през 1968 г. и няма как да не помни, че СССР може да прости нещо, но не и да му оспорват плячката- по скалъпено обвинение в нещо подобно като „антисъветизъм” в България висва на въжето Трайчо Костов. Няма как на наследника на тази съветска традиция в България, поел сърпа и чука на властта като щафета от дългата ръка на Москва, онова бесило да не му виси като обеца на ухото. Чак толкова храброст в мисленето ( а какво остава в говоренето!) да е проявил Живков, това вече отива извън характеристиката дори на такъв супер герой, комуто подмазвачите приписваха лидерство в „революцията” на 9 септември 1944 г. Ние, простите зрители, бяхме призовани да приемем за възможно невъзможното , а именно Живков да е ударил от земята и останалата като уникална прогноза на антикомуниста Бжежински за скорошния край и разпад на СССР малко преди това наистина да се случи пред невярващите очи на милиарди жители на планетата. И защо да повярваме? Ами защото ни го казват в „Последният лов” с физиономията на живковия личен преводач Тошко Тошков, назначен от шефа си за посланик в Австрия през 1989 г. Излиза, че Живков, макар и шепнейки на ухото на Щраус онова, което баварският щраус…пардон-ястреб, би искал да чуе, се оказва таен обожател на американския президент Роналд Рейгън, извикал пред целия свят: „Господин Горбачов, разрушете тази стена”! Това, съгласете се, е малко прекалено и за такъв великан на опортюнизма, за какъвто ни го представят в „Последният лов” за наивници.
С две думи: лов имаше в и чрез този филм, но на наивници, готови да се хванат на поредната пропагандна въдица. По-лошата новина е, че ловният сезон май тепърва започва, когато от ляво предстои настъплението на първия ловец на републиката Първанов, а от дясно се е окопал на стрелкови позиции бившият охранител на Живков и настоящ премиер Борисов. На несъгласните е отредена ролята на зайците, което е всъщност „сензайцията” в случая.
ти се учудваш за един живков
в украйна, страната на голодомор-а, има паметник на сталин и правят манифестации в негова чест, ти за един живков тука се учудваш
http://www.youtube.com/watch?v=GoRcJzi4bXw от моите изяви в блога, може да сте отсъдили друго, но аз не съм сред големите симпатизанти на правешкото момче. Жалка е носталгията, която хората изпитват по него. Особено тези по върховете.
Изгледах малък отрязък от филма, защото ми се догади. Това, което видях, беше субект, разясняващ как през 80-те близо 60% от икономиката била стъпила на западни технологии. Поради редица ювелирни операции на разведката ни. Имаше и разни стрелки, явно илюстриращи обхвата на разузнавателните подвизи – една от тях сочеше чак Южна Америка.
Аз обаче си спомням как в края на въпросното десетилетие бригадирското движение ме отведе в ДЗУ. Монтирахме дискови устройства – има-няма 40 кг парчето. Вярно, по американска технология, но с едно уточнение – захвърлена на боклука 20 години по-рано.
Ха! Точно преди малко застъпих тезата, че този “документален” филм е чиста проба реабилитация на Живков, но тезата ми някак не бе приета с довода, че видите ли, Живков наистина искал да подкара България по съвсем нов път, но Горбачов му попречил… Явно, пропагандата върши работа, особено сред не особено блестящия с интелигентността си средностатистически българин.
Разбира се, Иво го е написал (за пореден път) по един блестящ начин. Дано повече хора четат точи блог, и дано като четат, поне малко да разбират. Дано, ама надали…
Въпросното филмче е нескопосана пропаганда на фамилията Живкови, а и на лицата, коите все още се отъркват в нея. Сигурна съм, че най-тежкият / във всякакъв смисъл/ аргумент – Франц-Йозеф Щраус се е въртял като вентилатор в гроба си. Единственото що-годе проверимо нещо е ловуването на германеца в България. От тук нататък – само фантазии и измишльотини. То не бе прозорливост, то не бе прогресивност…Как тогава се връзва с тая напредничавост възродителния процес, развихрен точно по това време. Видите ли, ТиДжей влязъл в преговори със Запада, за да запази поста си! Какъв пост, бе и кой точно от Запада ще му го гарантира? Може би Маргарет Тачър, по онова време тя беше в апогея си. Изобщо, по-голямо скудоумие скоро не бях срещала.
Много точно г-н Инджев!Изгледах тази глупост и се питах през цялото време в коя България се намирам в момента-Тази отпреди 10.Ноември 1989 год. или в настоящата-член на ЕС и НАТО?Това е пълзящ опит да се реставрира комунизма и диктатора Живков!
Доколкото си спомням след десети ноември Искра Баева беше известно време член на ВС на БСП.Но не се косете!Който и от маститите историци да бяха изтъпанчили във филма,сигурно щеше да каже още по- големи небивалици и венцехвалиния за Живков-акад.Г.Марков,проф.Иван Илчев,проф.Андрей Пантев,проф.Божидар Димитров и т.н.В тази връзка искам да споделя,че на 9-ти вечерта стоях пред ПСА,стисках в ръцете си по два бенгалски огъня и напразно чаках в студа да се видя заобиколен от по-голямата част от студентите от Историческия факултет на СУ и от учениците от НГДЕК,утрешните историци и преподаватели по история,тези на които би трябвало да е най-ясно и за ролята на Съветската армия, и за истинския лик на Т.Живков,но който беше там ,знае колко бяхме и какви бяхме.Т.е.ясно ли ви е на какво ги учат там!Какъв референдум,какви пет лева!
Ето как е цитиран тиранин №1 на НРБ – ТЖ, в “Доклад за развитието на съвместната работа между управление 05 КГБ и управление 06 ДС до 1977г.” изнесен по случай 60 години от ВОСР, годината в която е отчетено, че “оперативната обстановка се е изменила” и вместо заплануваното завеждане на две дела-разработки на ДС, са заведени 11 дела само по линия на “художествено-творческата интелигенция” “за трайно наблюдение на лица, водени до тогава на оперативен отчет за оперативно наблюдение”, между които Йордан Василев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Борис Димовски и др., дела, впоследствие старателно унищожени, за да не се потърси никога сметка за нанесените морални и материални щети върху жертвите!
ТЖ: “ако тук и там нЕкои могат да си позволят нЕкакви специфики, учейки се от съветския опит, то за органите на ДС и МНО не е валидна никаква специфика и ние трябва да се стремим да работим като съветските чекисти, да полагаме всички усилия, за да бъдем техни достойни помощници срещу общия враг!”
Много точно заглавие: Последният лов …на български шарани! До кога ще ни будалкат с подвизите на семейство Живкови?Имал намерение да прави обрат?-хайде де,умилквания пред Щраус, който прави същото с Живков, но в сърцето си го презира.Смеел ли е Живков да направи каквото и да било против зкостенелия модел на комунизма?? Отнюд! А защо тогава не се е разбирал с Горбачов, вместо да правят еднаква политика?
И така хитро подбраните свидетели
и коментатори: Чакъров, Евгения Живкова,Искра Баева- все отбор ченгета…Срам за телевизията!
Не мога да коментирам филма, тъй като не съм го гледал. Но мога да кажа защо не го гледах:
– защото архивните документи недвусмислено доказват намерението на Т.Ж. да ни присъедини към Съветския съюз, което тотално се разминава с тезата на филма;
– защото се гнуся от извършващата се реабилитация на Т.Ж. и неговия режим, извършвана с очевидното насърчение на Генералът за Европейско развитие на България;
– защото съм крайно възмутен от услужливата телевизия, дръзнала на връх 10 Ноември да излъчва филм за Т.Ж. и то хвалебствен. Все едно на 9 Май (поне у нас тази дата е популярна) да се излъчва филм за живота и творчеството на Адолф Хитлер. Тъй като съм на повече от 60 години тези неща доста понатежаха.
Не съм имал възможност да видя тази “монументална” кинотворба на бТВ за тиквенишкия сатрап Тодор Живков, но голямата ми “загуба” от това негледане е да си спестя отврата, който бих изпитал от падението, до което могат да достигнат нашите медии и отделни “интелектуалци” в стремежа си да послужат за изкуствена патица или червейче на кукичката на нашите политически ловци или риболовци застанали на пусия в “Последният лов” И така вдъхновено и самоотвержено бляскат в стрмежите си, като чевръсти блесни на кордата на въдичарите, че даже заглавието напомня повече на “Бой последен е този”, отколкото да внушава спомени за атмосферата от онова време! Но аз добре помня и искам и на забравилите да припомня, а и на по-младите за да знаят и да не се хващат на въдицата каква всъщност е истината. Истината е, че Бай Тошо беше изключително уплашен и просто не можеше да повярва, че от Москва може да повее такъв “вятър на промяната”. Той беше класически бюрократ, напълно тъп и безидеен, за да могат да му се приписват каквит6о и да било политически или стопански инициативи или което и да е друго, различно от това, което му е необходимо за да угоди на Кремъл и се закрепи на властта в България! Единственото му “умствено” достижение беше отлично да осъзнае, че тази власт и чест да се “управлява” България се дава или отнема от Москва. Нищо друго по-възвишено от това “крепко знание и вяра” нито той, нито някой друг от крепящятя го клика (Полит бюро и ЦК на БКП) нито постигнаха, нито можеха да постигнат. Това бяха едни абсолютни бюрократи, които само изпълняваха нарежданията на Москва, като с това “провеждаха политиката на комунизма за светло бъдеще” или по-късно за “все по-пълното задоволяване на нуждите на трудещите се”. и затова, когато в Кремъл след смъртта на Брежнев осъзнаха задаващия се крах на комунистическата система- икономически и финансов банкрупт и Горбачьов започна да търси решения се видя именно пълната некадърност и несъстоятелност на нашето “управление”! Опитаха нещо с “указ 56”, който беше реплика на опитите за перестройка в Москва, но нищо не се получи. Всъщност се полуъчи само възможност за тотално крадене от страна на някой от нашите ръководни кадри по онова време, воглаве с Луканов. Освен мафиотският начин за забогатяване и по този начин оставане на власт друго не можа да се роди в мафиотските им мозъци свикнали и без друго да възприемат капитализма, като грабене. Те така са били възпитани и обучавани от малки, че капитализмът е ограбване на работниците от капиталистите! И щом от Москва нареждат да ставаме капиталисти, козируваме и започваме да грабим! Бай Тошо усети, че не се “вписва” в плановете за това капиталистическо “преобразяване” дори и само защото той вече беше толкова свързван с комунистическото “управление” у нас и преобразяването му в капиталист само би разсмяло здравата целия свят! А това пречеше на плановете на новоизлюпените ни “капиталисти” за ограбването на Българя и запазването на властта в техни ръце, този път чрез парите, не директно чрез подкрепата от Москва, както до този момент. Селският нюх, на стария селски хитрец и този път не го подведе и той се изплаши. Изплаши се най сериозно, като животно заклещено в капан! До такава степен загуби ума и дума, че започна да говори вече явни глупости, които издаваха уплахата му! Една такава беше незабравимата му фраза “Снишаване братчета! Снишаване!” Явно в подсъзнанието му изплува надежда, че това е само поредната политическа буря в Москва, която ще се размине след време и майката му е да оцелееш, да остискаш до този момент, когато нещата ще си дойдат отново на мястото и от Кремъл ще потекат отново ясни и лесни за изпълнение команди, както преди. Не някакви мъгляви насоки на Горбачьов, които човек не знае как да изпълнява та трябва да започне да говори работи, дето изобщо не може да разбере. Нуждата от промени Бай Тошо обясняваше така: “Багерът! След като старото вече не работи-багерът!” Един вид да разрушим старото и да започнем ново! Не знам дали създателите на кинотворбата не са използвали това негово изказване, за да го представят като “един от градителите на нова Европа”! Те и дотам могат да стигнат, няма да се изненадам! Но вие, които четете това не им се връзвайте. Не ставайте “дивечът” на “Последният лов”!
Щом в един филм за Живков политическите репресии, ДС, възродителния процес и липсата на свобода на словото бяха споменати в изречение и половина, сериозно намирисва на пропагандни номера, които имат за цел реабилитацията на диктатора. И тя се случва… със съдействието на журналисти и телевизии. И май МОЧА още дълго ще си стои…
Много ясно, че ще се опитат да реабилитират Живков! И не само ще се опитат, ами и ще успеят, защото глупав народ като нашия е много лесно да бъде убеден, че черното е бяло. В условията на новата политическа ситуация на еднопартийно управление, все пак трябва да има здрава основа за новата партийна митология, в която новият безсмъртен водач Бойко Борисов ще бъде представен като достоен продължител на делото на другаря Тодор Живков. А след 30-40 години, пак ще си направим пишман революция, и ще градим демокрация. Много ни е къса паметта, Иво, това е наистина жалко. А за глупавите народи с къса памет е съвсем лесно да бъде пренаписана историята. Просто другаря Борисов трябва да каже, че черното е бяло, и че който твърди обратното е наглец.
To4no taka!
Dolo dreshkite!
Neka pove4e BG grajdani vidyat posranite im zadnici!
ne e shokolad tova! Ne E!
Гледайки филма, за момент си помислих че съм живял всичките тези години в друга страна.Чудя се дали хипотетично…ако Гърция и Германия си бяха разменили местата като икномически просперитет, авторите на филма биха го нарекли ” Последното сиртаки” и биха търсили връзките му с гръцки политици за посочения период …
По-отвратително нещо наистина скоро не бях гледал.
На Вас, Г-н Инджев – почитания и поздравления за текстовете Ви.
Аз пък се изкефих, гледайки „Последният лов”. Гледах това „порно” и предвкусвах удоволствието, с което ще го коментирам с кварталните комуняги и „носталгици”. Ясно е каква цел са преследвали „творческите интелигенти” /сътворили тази боза/, но важното е, че се е получил ювелирен АВТОГОЛ. По-долу ще се спра само на няколко от грандиозните издънки:
1.Тодор Живков /ТЖ/ получавал суровини и горива на символична цена от СССР, но вместо да захрани с тях родната промишленост, която /формирайки принадена стойност/ да ги преработва до висококачествени конвертируеми стоки – източник на жизнено необходимата /кой знае защо/„валута второ направление”, директно /без знанието и съгласието на „благодетеля”/ ги реекспортирал. Какъв държавник, какъв „велик стратег”, какъв … прекупвач!
2. ТЖ много се зарадвал, на декларираната от немска страна готовност да ни бъде оказана финансова помощ за закърпване на разкапаната ни икономика, при това /забележете/ без дори немците да поставят деликатната тема относно спазването на човешките права в НРБ, тема която според И.Баева била „много неприятна” за ТЖ /защо ли?/.
3. ТЖ вече бил наясно, че „Великият брат” се е спихнал и не е в състояние да купува повече дружба, вярност, идеологическа преданост и политическа лоялност. „Дружбата – дружба, но сиренето с пари”. Сам Горби признава, че страната на победилия болшевизъм, превърнала в практика „светлия комунистически идеал”, след почти век догонване на „ретроградния Запад” се е скапала икономически дотам, че е принудена да се ограничава в рамките на средствата, необходими за „храна на народа и оръжие”.
4. ТЖ признава, че още в 80-те години „съветските пазари се затворили за нас”, позовавайки се на изявление на Горби, който категорично отказал да внася повече „българските боклуци”.
5. ТЖ в прав текст признава, че социализЪмът е несъстоятелна икономически система /”недоносче”/, която той упорито изгражда цели 35 години. Пропуск във филма е уточнението от кой момент правешкия селяндур е успял да прозре тази простичка и очевадна истина.
6. ТЖ открито заявява, че селското стопанство на НРБ се е скапало /представете си/ не по времето на СДС-то и гадната „демокрация, а още в 60-те години е губещо и ежегодно се дотира с милиарди, за да се поддържат изкуствено ниски цени, достъпни за обедняващото ни „народонаселение” и мужиците от „я другой такой страной не знаю”.
7. ТЖ бил наясно, че нашата промишленост /въоръжена със съветски машини, съоръжения и технологии/ не е в състояние да произвежда стоки с достатъчно високо качество, гарантиращо конкурентоспособност на западните пазари. По тази причина, той мъдро решил да подкрепи идеята на „партийните технократи”, за идеологическо отстъпление, срещу високи технологии и модерна, високопроизводителна техника от същия този „скапан Запад” /на който живковата партия се беше обявила за „гробокопач”/.
8. И – „черешката на тортата” – ТЖ бил дори готов да скъса с Варшавския пакт и /вероятно/ да премине към военните структури на „върлия враг”, на „омразния Запад”! Представяте ли си – ШЕСТНАДЕСЕТАТА РЕПУБЛИКА НА СССР – ЧЛЕН НА НАТО?!?!
Dokato 90% ot BG naselenieto e vliubeno v Rusia v nasheto zhalko podobie na durzhava niama kak neshto da e nared. Ako durzhavata beshe normalna naselenieto i niamashe da lelee po nenormalnia model na Ruskia despotizum. Narod s podobna psihologia ne mozhe da suzdade neshto normalno!!!
“затова най-популярен политик в днешна Русия е Йосиф Сталин.”-
Синдромът на “малтретираната жена”.
Вик за помощ! От снощи ще ми се пръсне мозъка от напрягане, ама и до тая вечер не мога отсъди кой е по- голЕм натовец – Тато или Гоцэ…помагайте!
А Иван Костов…”той си е комунист”.
“Какво ще ми дадеш, историйо, от пожълтелите си страници…”
Към Ралица Ковачева:
„Какво ще ми дадеш, историйо, от пожълтелите си страници…“ …ами такова:
“Бареци и други мазни баници без граници”, отвръща тук историята.
Благодаря Ви гн.Инджев! Сигурен бях и не се излъгах. Чудесен анализ. Точно така! Реабилитация на Живков. Опитват се с всякакви средства вече 22 години. И сме принудени да гледаме физиономията на внучката-дъщеря, като експерт на висше равнище и по всички въпроси. Какво падение за нацията!
А иначе е възможно Живков да е опитвал заиграване с някои политически кръгове на запад, но за своето оцеляване! А не за нашето добро. Хитрецът не е за подценяване! Много добре е схванал, че времето му изтича, и това е било повод за сериозна тревога. В Москва се е размирисало още през злополучната 1986 и Живков прекрасно го е разбрал. Не вярвам да е бил толкова наивен, че да смята за възможно да остане на власт. По вероятно е да търси гаранции за себе си и семейството си, както и евентуално пребиваване в чужда страна.
Но това ли е най-важното за Живков и то на връх 10 ти ноември? Кога изобщо ще видим истинска биография на диктатора и ще научим ли изобщо истината за него?
Нито дума не чухме за произхода му, партийната му “кариера”, превземането на властта, убийствата и репресиите, лагерите, 16-тата република, шизоидната му дъщеря и синът му, алкохолик, садист и вероятен убиец. Не чухме нищо и за 1968 година. Личният му принос в тази срамна история. И за Георги Марков нищо. Че как иначе? Но едно е вече напълно ясно! БТВ е лаборатория на онези служби! Извън всякакво съмнение!!
Защо толкова грозни думи от всички?
Филмът показа няколко неща съвсем ясно:
– Един комунист няма достойнство, а е готов на всичко, за да остане на власт. Отношенията в Партията нямат никаква политическа основа, а са чисто и просто лични егоистични стремежи на алчни, некадърни, но партийно верни кариеристи към властта. Морал няма! Дори и комунистически;
– Връзката със СССР (сега Русия) е пагубна за всяка държава – когато му трябваш, Съюзът те използва, когато е в криза или си е решил проблема, изхвърля те;
– Винаги Русия е експлоатирала своите колонии, но ги е убеждавала, че го прави за тяхно добро – купувала евтино, но все пак “боклуци”. Същевременно ги е държала така, че да не изгуби контрол над тях като ги е принуждавала да откупуват нейните истински боклуци но на високи цени;
– Отношенията между социалистическите страни са си били чисто користни и не са имали нищо общо с идилията, която ни описваха;
– За кризата на България не са виновни “новите демократи”, “пребоядисаните СДС-ари” и т.н. (както до днес ни обясняват всички червени, жълти и другоцветни) а тоталната връзка с руската икономика, която предизвиква пълна разруха далеч преди “демократичните революции”;
– В центъра на всички екс-соц.държави трябва да се вдигнат огромни паметници на Роналд Рейгън (и да се заличи всичкият спомен за комунистическото минало, като например паметника на руската окупация в София).
Преди мислех, че най-голямото зло в медийното пространство е държавната БНТ. бТВ обаче удави “Канала” с много по-нагла пропаганда. “Последният лов” определено съживи позадрямалата носталгия по живковизма сред възрастното поколение българи и вероятно успя да заблуди голяма част от младите българи, най-вече новоизлюпени гербери, които следвайки сляпо лидера си, бивш гард на Тато,
имя неща които в пследно време се разпространяват по медиите кое от от кое по странни;едното е че Тодор Живков може и е мислил и второто още по невероятно твърдение разпространено от Жени Живкова е че нейната фамилия е била репресирана,какво ли биха казали членовете на фамилията Чеушеску по въпроса
Към Хр. Божков с “доказателствения материал” и др. подобни антиживковисти в този блог:
По-полека с напъните! Да си антиживковист съвсем не значи, че си антикомунист.
За илюстрирация на тезата си, към тези “симпатяги” имам въпрос: Вие гласувате ли за ГЕРБ (не защото Бойко беше гард на Живков, а заради същността на тази партия!)? Естествено, не искам отговор, но да знаят, че на някои от тях следя изявите им в този и някои други блогове и са ми пределно ясни в политическите им симпатии. Така че много да ме извинят – не им вярвам!
Струва ми се, че сравнението на филма с книгата на Угърчинска не е много удачно. Тя не повтаря теза, а излага факти. Всъщност както казал Агджа: “Никой не иска истината…”
не живея в България и не съм гледала филма,прочетах мненията на гледалите го и да ви кажа пред очите ми изниква изражението на Живков на 9.1989.По тъп поглед на синилен старец рядко са показвали в онези години,а дали е искал или не да спечели някой долар повече за собствената си клика това е друг въпрос,С любимата му внучка сме набори,аз помня каква кола караше тя,репресираната, на 19 години,помня и други неща за деца на бивши величия,но какво от това.Мисля че освен МОЧА май ще трябва да се борим и за други монументи в Правец
Много съм доволен от коментара на Павел Тинков. Противоречията във приказките на възхитените поклоници на ТЖ (творците на пропагандата) бяха повече от очевидни и нагли. Но за колко и кои от българските граждани. Бях особено впечатлен от противоречията на Чакъров(май така се казва) за възможностите на “необятните руски пазари” на които според същия сме изнасяли непродаваем боклук. Ами като е така, защо ревете че сега са се закрили? А консервите и замръзените пилета, които бяха лукс там, защо се търсеха и защо ТЖ моли Брежнев да се даде по добра цена ( МАКАР И ПО-НИСКА ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА) на българските селскостопански продукти?
….
Нагло и долнопробно филмче! Държавният глава, който е предлагал на два пъти България да става 16република на СССР да се изкарва като “европеец” и патриот!? Почвам да се питам, дали планът за троянския кон не е още от тогава? Ама се е провалил щото конникът е бил без глава…
То бива бива пропаганда ама това си бе наглост безподобна! Както винаги.
За съжаление
не успявам да осъществя връзка със сайта на бТВ, за да изгледам “Последният лов”. Но, изхождайки от собствените ми познания по темата, не мога да не поздравя г-н Инджев за блестящата позиция по нея. Дори бих добавила, че текстове като този задължително трябва да се разглеждат на занятията по история в училище, да не говорим за университетите (това е и косвена реплика към ЦВЕТАН). Тази тема ми припомни усещането за “изтритите” граници преди и след 10 ноември 1989 г. И то откакто завзеха (друга дума не намирам)властта ГЕРБ най-вече в паралела между Тодор Живков и Бойко Борисов. Да не съм лош пророк, но не дай Боже, ученикът да надмине учителя си…
Иначе др. Искра Баева си я знаем, както знаем, че историческият (наред с философския) е един от най-обременените от идеологическото си минало факултети в СУ. Жалко е, че тъкмо такива като др. Баева и подобни ней, поименно изброени от ЦВЕТАН (Г.Марков,Иван Илчев,Андрей Пантев,Божидар Димитров и т.н.), все още решават съдбата на преподавателите във въпросния вилает, сред които безспорно има и доста кадърни (но все пак са “под мъжки и/или женски ботуш”). В СУ “старите кадри” по (не)известно какви причини, както се казва, се отглеждат от памперс до памперс. Защо обаче се допуска старческото слабоумие да надделее над младия (уж)здравомислещ дух?
диктаторът е добър човек, защото може да дава хляб, когато няма хляб, а е още по-“добър”, защото може и да не дава.
сега, понеже тази петък вечер съм сам, отивам да си взема една гореща вана, ще си запаля свещ, вземам си пепелник и една пура, сипвам си 50-60 уиски, но обещавам да си мисля за тодор живков!
Тъй като според кака ви сийка излиза, че няма какво да се впечатляваме от подобни филмови екстременти, защото виждате ли в Украйна било по зле, бих искал да го попитам:
LONGANLON кажи си колко ти плащат поръчителите на бюреците за “интелигентния” ти подход в опростачването и маргинализирането на неудобната истина?
И като вътрешен агент може ли да споделиш, кога започват строежа на втора атомна?
Битиви вече трябва да се казва БиТиЖи! Благославяй Тодор Живков! К`ви са тия продуценти бе….колко ви платиха да излъчите това недоносче, наречено документален филм? “Свидетелства” на близки и обкръжение, помазани от милостта /и щедростта/ на правешкия управник…Нито дума за изтерзания български народ, за смазаната и избита интелигенция, за краха на българската душевност, за репресивния апарат и тормоза на всяко едно ниво, за пълната липса на свобода, за лагерите, затворите, репресиите, за “членуването” в организации – чавдарче, пионерче, ДКМС, комунистическа партия, за колективизацията на селското стопанство, и как са били пребивани до смърт хората, които не са искали да дадат нива или крава… егати апотеоза на един продажен управник и на един престъпен, геноциден държавен строй…Както се казваше в един виц – комунизма ни върна 100 години назад и 100 години встрани, или – срещу тях да бягаме /западните страни/ – пак няма да ги стигнем… нищо, че човекът ТЖ се срещал с незнам си кой си от запада, а после с незнам си кой си от изтока…просто си е бил човека въжеиграч, нищо повече! Пазел си е гърбината, а не Родината!
Този филм е предназначен за младите хора с надеждата да прилъжат поне част от тях към партията си!Нас по-възрастните не могат да излъжат!
Чета в доста от коментарите разновидности на Бойковата простотия за”материала”от рода на “Народ с такава психология не може да роди нещо нормално”,”ГЛУПАВ НАРОД КАТО НАШИЯ”и т.н.Едва ли в чужд блог имам правото да се намесвам и да се правя на народопсихолог,но ще кажа,че се гордея,че съм малка частичка от този горд и достоен народ.Част от него са Левски,Стамболов,З.Стоянов…,горяните,Георги Марков и много други.За това считам горните констатации меко казано за ограниченост,да не кажа нещо по-силно.За състоянието до което е докаран този народ си има конкретни причини и конкретни виновници.Част от тях поименно ги посочих в по-горния си постинг.За съжаление в голямата част от коментарите има верни констатации,но почти винаги липсват персонални акценти.Понякога се сочат с пръст лица,които не си правят илюзията,че са възприемани с недоверие и евентуална враждебност от инакомислещите и съмняващите се,като въпросният Чакъров,но по-опасни са менторите,които финно и завоалирано,с истини и полуистини умело заблуждават.Това са виновниците.Много от тях осребряват дейността си.Докато тези не са сочени и разобличавани,а обикновения гражданин не получава пълната истина,нещата ще си стоят същите.Обикновеният човек трудно оцелява в условията,в които е поставен,но това не значи,че е пълнеж и недостоен народ.Липсата на достойнство не е привилегия на необразованите,тъкмо напротив!
Реабилитацията на фамилия Живкови и на Т. Ж. в частност върви от доста дълго време, но вече даже не се и прикрива! Щял да излезе от Варшавския договор….как ли пък не? Докога ще ни баламосват с тези небивалици?
Защо на 10.11.1989 МНО и МВР бяха вдигнати по тревога и в обстановка?
Защо Добри Джуров се скри и го охраняваха?
Живков, поне за мен, е типичен пример в подкрепа на принципа, че селската хитрост по никакъв начин не бива да се въздига на престола! СССР инфилтрира във всички страни от източния блок техни дресирани по времето на Сталин сънародници и в съответните компартии, неочаквано набъбнали след съответните “ОСВОБОЖДЕНИЯ”, се разгоряха кариеристични борби, понякога много жестоки и кървави. По тази причина, волю-неволю, “глави” на Партията и държавата ставаха компромисни мижитурки, които, получили силата на властта, се оказаха необикновено устойчиви и жестоки диктатори с благ поглед. Такъв беше и въпросният Тато. Ние имахме допълнителна ектра, на която той крепеше властта си и благодарение на която се разви легендарният български мързел и нехайство – СССР ни даваше “бонуси” за безропотното послушание и под неговото крило ние смело си попълвахме бюджета от крайно криминални истории, които комунистите пропагандираха като връх на умения в международната търговия. Когато дойде Горбачов, се появи тенденция кранчето на “бонусите” да се затвори и криминалните подплънки на бюджетите да се ограничат до минимум. Това, заедно с напиращите млади горбачовисти в обкръжението на нашия, както и напредващата възраст и съответното изкуфяване и загуба на потенциал в селската хитрост, е в основата на “революционния” импулс на Тошката. Правете сметка каква държава сме по това, каква персона е била най – дълголетен монарх в нея. Само като си спомня какви неща се бълваха срещу другите два динозавъра, Вълко Червенков и Антон Югов, и как услужливо се ръкопляскаше на тази откровена прототия, и ми се догажда. Винаги съм се опитвал да гледам на този човек с непредубеден поглед, за да не се поддавам на емоцията на отвращението, и никога не съм успявал. Да ти се привижда късен Тодор Живков – това е психо-епикриза!
Доста прозрачен опит за частична реабилитация на Живковата фамилия.
Франц-Йозеф Щраус се оказа съветски агент, прикрит зад “ястребски” антикомунизъм. Когато са те прикачили към социалния експеримент социализъм, в относително бедни земеделски държави, всеки водач би търсил заобиколни начини да си пази статуквото, поне. А народа се залъгва с лозунги и вътрешни крамоли.
Днес, НоваТВ, “Карбовски: Директно”. Гост е Костадин Чакъров.
Наистина се усещаше един намек за канонизиране на Живков като един уравновесен, спокоен и прозорлив човек. Нито една язвителна дума. А всички думи на Чакъров явно трябваше да ги възприемам като чиста монета. Сякаш от нищото изплува в публичното пространство темата за добрия Живков и Чакъров като човека, знаещ цялата неподправена истина.
Тея манипулатори от БТВ са много ниска топка. Всичко им прозира като 20-годишни изтъркани килоти. На тея бабини деветини могат да повярват само някои 90-годишни бабички (собственички на въпросните гнусни килоти)или малки деца които обаче (за радост) повече гледат компютрите отколкото “лелевизията”. Така че няма страшно, вредите са под контрол. Спете спокойно, деца!
Г-н Инджев,
Бихме се радвали да напишете статия за скандалния “Музей на социалистическото изкуство”.
Към ЦарТиква, Крал …
Доста понаписах и вероятно пак ще се връщам към темата, защото самата подмяна на названието “тоталитарно” със “социалистическо” в названието в последния момент на практика превърна символиката на музея от заклеймяваща в прославяща въпросното минало. Ловко и нагло!
Да не говорим, че самият термин “социалистическо изкуство” е абсурден, тъй като отваря възможност за също толкова абсурдната аналогия за капиталистическо, феодално, робовладелско и т.н….
И още нещо: поставянето под един знаменател на картини и скулптури на автори от съответната епоха ( някои успяха приживе да прокълнат времето, в което са били принудени да се унижават, но това явно не им се зачита и позволява) напомня много на “хитрината” с отварянето на досиетата с цел срамуващите се от принадлежност към ДС да умрат от срам, а гордеещите се да се бият в гърдите – както ги призова самият Първанов. Много от творците, чиито творби са изложени във въпросния музей не са между живите да се защитят от това прилагане на основополагащата максима на дирижирания ни “преход”, изразяваща се в принципа “всички са маскари”, зад който доста успешно се скриха истинските големи маскари, размивайки собствената вина.
ДОЛУ БОРИСОВ/Герб / и “независимите “ депутати от управлението на държавата ни. МОСКВА и Борисов- “Независимите”депутати, съюзили се с Герб/пунгаши-мошеници,измамници,нехранимайковци/,Венцислав Върбанов-бивш министър на земеделието,изключен от ПП”Обединени земеделци”-от Синята коалиция,Димитър Чукарски и Тодор Великов-отцепили се от РЗС, замислят създаване на нова “идейна партия”, по подобие на “Eдинна Русия” на Вл.Путин.Тримата в началото на февруари са били в Москва по покана на “Единна Русия”.Те твърдят,че финансират идеята си за проекта със собствени средства.Твърди се,че Върбанов притежава непълно декларирани около 3000 дка лозя,гори от горския фонд,супер модерни комбайна-2 бр.,прехвърлен имот/и на баща си, има над 15 бр.дела-спрени от Герб.За случаят”Върбанов” e необходимо сезиране на Европейския съд и Прокуратурата-с цел делата да бъдат доведени до край.Необходимо е депутатите от Синята коалиция/Ив.Костов,Мартин Димитров/да внесат въпроса “Върбанов”в НС-Комисията по корупция, за придобитата собственост и спирането на полагаемите субсидии на земеделците за този депутат за 2 год.x 200000 лв. = 400000 лв., използвани от Герб за разцепление на Сините..
Бойко Борисов – комунист, син на полковник от МВР, онова за дядото е за наивници.
Цветан Цветанов – син на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов.
Цецка Цачева партиен секретар на Окръжния народен съвет в Плевен.
Николай Младенов – син на служител на ДС от високо засекретено ниво.
Сергей Игнатов – син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси.
Росен Плевнелиев – платен първи секретар на общински комитет на ДКМС.
Симеон Дянков – стипендиант на фондация Людмила… още Живкова.
Нона Караджова – дъщера на завеждащ отдел в ЦК на БКП.
Лиляна Павлова – внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП.