Не мога да компенсирам липсата на въпроси към командващия медиите в България от две петилетки насам Георги Първанов, но отново мога да попитам задочно защо поредната му пресконференция, претенциозна с обявената цел да ни обясни ситуацията изобщо, приличаше на предишните театрални постановки от този род. Къде е мястото и ролята на журналистиката в този фарс?
За по-наблюдателните и осведомените за режисурата, отговорът проблесна в репортажите в новините на телевизиите. За миг се видя като център на самодоволството от добрия резултат главното действащо лице по организирането на цензурата в републиката от години, бившата журналистка от в. „Дума” Бойка Башлиева, която бди над медийния комфорт на Първанов. Седеше на първия ред вляво. И се усмихна победоносно за части от секундата, може би. И има защо: така добре се нареждат нещата, никой не тормози началника й с неудобни въпроси по простата причина, че присъстващите медии и техните пратеници са винаги добре подбрани, за да няма засечки в машината за производство на пропаганда, през чиято месомелачка методично бяха прекарани медийните мръвки след отстранената за целта журналистическа жилавост, за да се получи чудесна кайма за депутатските кюфтета. Сега готвачите на пресконференции разпределят порциите и народът зяпа ефекта от голямото плюскане, резултат от голямото пляскане ( първо на непослушните, а после – на речите на властта).
Мислех си, гледайки тази умилителна картинка на единодушие и съгласие между медии и власт, как най-кратко може да се формулира причината за всичко това. Откъде идва това зализано зло, триумфиращо безнаказано? Труден въпрос е това, когато си написал цяла книга по темата и трябва да се повтаряш, но с едно изречение като обобщение.
По едно съвпадение( ден преди пресконференцията) колегата Григор Лилов каза в телевизионно интервю, че се е натъкнал на интересно откритие в проучването на комунистическите партийни архиви без да е получил достъп до същината им, защото, по неговия израз, те се пазят като „зеницата на окото” от БСП. Оказало се, че не на друг, а именно на Георги Първанов, девета дупка на кавала по онова време в Института по история на БКП, е било възложено от новия властелин на НРБ Андрей Луканов да оглави работна група по съставянето на доклад с описание на автентичната картина за наследството на комунизма в страната. После Луканов го застреляха, а Първанов се изстреля на върха на партията и държавата. Сега готви нова маневра за оставане в тази позиция по друг начин.
Информацията е власт! Това е изречението, което обяснява всичко за желаещите да се замислят над статуквото и неговите привидно необясними криволици. Тази власт изначално е в ръцете на онези, които организираха т.н. преход, а сега, речено с думите на Първанов по адрес на сегашната власт на ГЕРБ , „организират хаоса”. Може да си позволи да каже каквото си иска, защото се е барикадирал зад достатъчно информация, за да стреля през амбразурата между папките с наглостта на бракониер, който вика „дръжте бракониера”.
Ето защо ни се подиграва, а слугите му, активно участващи в тези постановки по организиране на режисирани „пресконференции”, седят на първия ред вляво и кимат с разбиране при долитащите от трибуната послания на шефа за това, как щял скромно да се върне в партията и да седне на последния ред. Защото е най-добрият ученик, достоен продължител на видоизменения лозунг за властта, който днес звучи така: „власт с информация се взима и с информация се дава- на когото трябва”.
Всичко това няма нищо общо с идеализма на комунистическата реторика от времето на Веселин Ханчев и неговото стихотворение „Най-добрият ученик”. Но със сигурност експлоатира обърканите чувства на националната аудитория с притворството на „ученика”, обещаващ да седне скромно на последния ред. По дефиниция би трябвало да е вляво, но всъщност е там нейде на върха на властовата пирамида, от която може да следи аудиторията, почти като Сталин на един партиен конгрес, който се цели от балкона „шеговито” с пушка в делегатите, малцина от които след това оцеляват от разстрелите по време на чистките му.
Едно е сигурно: колкото и да си е научил урока, Първанов няма да „получи отличен в час по безсмъртие”, както героят от стихотворението, седял на „първия чин до прозореца, вляво”.
Не трябва да се забравя, че едва ли има други комунисти в света, които да са толкова продажни, колкото тези в България. В България говорим за хора, които подсъзнателно се подчиняват на всичко съветско и руско, петата колона на Русия. Българските комунисти, днешните т. нар. социалисти, чиито представител е Георги Първанов, винаги са били национални предатели, истински антибългари. Дали с БСП, или с АБВ, Георги Първанов, агент Гоце на ДС, българското ГЕСТАПО, ще си остане олицетворение на онези, които след т.нар. „Промяна”, “компетентните професионалисти”, с вродения си инстинкт на крадци и пладнешки разбойници ограбиха държавата и доведоха народа до просешка тояга. Днес представящи се за “защитници” на бедните и онеправданите, за „спасители” на нацията, насочили цялата си дейност към саботиране демократичното развитие на България. Вярно е твърдението – където стъпи комунистически крак, там трева повече не никне.
Чухте ли, че черната каса за агитиране на колебаещи се на скорошните местни избори била завъртяла едно 100 милиона лева? Машала, ама не ми се вярва, повече трябва да са. Защото сивата икономика е ударила тридесет процента (от националната – бел. авт.), свободни пари има, май за следващите избори трябва повече да си искаме.
Тази вала-биля ни дойде с покровителството на Великите сили, които по-добре знаят какво и как. Нали те ни отвориха очите – за чуждите фондове, за математа с обществените поръчки, и по други разни процедури и процедурчета, и ние, като добри ученици, се изучихме завчас. Така е, ама не е нещо ново по нашите земи. Често се е случвало и в миналото нещо подобно, и все като се месят Големите.
Като се разлюляла Османската империя и като пропищели християните в нея, че им предявяват за плащане чужди сметки, европейските държави заклатили пръст на тирана, предупредили го да внимава. Даже му казали кого ще покровителстват и как. А той (тиранът) дал заден ход и взел да се поправя. Например, в княжествата Молдова и Влашко пращал за каймаками само християни, от Рум милета (демек и тогав от гърите, такова..). Даже и мандати имали, по две години. Ама как да изберат кого да пратят – организирали се конкурси, нещо като обществена поръчка, с принципал Високата порта. Познайте сега дали били прозрачни или всичко се е договаряло „под масата”. Няма да е било под масата, защото в турската къща тя била нисичка, току до земята, някъде по сенчести кьошета е ставало. И който претендент дадял най-големия рушвет – гушвал султанския ферман. А в Молдовата и по Влашко се питали: „Колко струва тази година пашалъкът? Боже, помагай, толкова пара сега как се събира, че и за него да останат! Я дигайте парцалите и да бягаме, че няма да има тука живот!”
Та колко ни струваше пашалъкът на тези избори, разбра ли се?
Проблема е че класната им стая е все с образи на Ленин,Сталин,Берия и “вся остальная сволочь”; Лекторите им могат само имена да сменят: в реалния живот ’86 “дьржавни предприятия” смениха с “дьржавни фирми”, ’91 “БКП” смениха с “БСП”,а по-кьсно с НДСВ,ГЕРБ сега сигурно наред е ГДБОБ, в интернет сменят никовете си с “Пульо, Сульо, Христо Божков, Николай и “вся остальная сволочь” – толкова могат,проблема е че искат другите да им плащат сметката (в по-стар вариант:Един да прави кашкавала,друг да се пише “левичар” че да го яде)
Господин Инджев, имам един въпрос. Без реторика и сарказъм, сигурен съм, че въпросът си има отговор, но аз наистина не го проумявам. Какъв е механизмът, по който на една такава конференция се случва така, че не присъства нито един журналист, който би задавал неудобни въпроси. И, ако все пак има такъв журналист, който поставя такива въпроси, как става така, че запитаните да не дават отговор?
Ако Сокола е проклятието на България, то какво е Гоце?
Защо вестник Капитал направиха активна ПР кампания на Гоце през 1996-та и го прадставиха като по-добрият от Виденов?
Към Велизар:
Ето Ви един пример: когато в най-(от)гледаната телевизия прочетат в централните новини декларация от името на президента срещу един от журналистите в същата тази телевизия, не му дадат право да каже и думичка в своя защита и на следващия ден му свалят предаването със заплаха за уволнение ( а той напусне под този натиск), след което спретват на прогонения “другарски съд” в специално предаване с участието на прякото му началство и на солидарния с началството “колега” ( в случая-Бареков), останалите получават “урок”.
После същата операция, макар и без да става скандал, се повтаря и другаде, докато се получи необходимата на кукловодите селекция. Но ако и след всичко това все още има потенциално “опасни” журналисти, те просто не се допускат до подобен род т.н.пресконференции, за които се съгласуват списъци с редакциите.
Башлиева и останалите охранители на Първанов от медиите са въвели също така практиката да няма “изненади” – охраната безцеремонно гони журналисти от пътя, по който се очаква да мине президентското величество, за да не го хванат в крачка и да изтърси някоя и друга глупост ( както стана например на 9 август 2008 г. на един събор на ловци, когато Първанов изтърси без да иска истината, че е започнала война на Русия с Грузия, докато “правилната” руска теза отричаше това, тъй като Кремъл не признава грузинския суверенитет върху Южна Осетия- т.е. Първанов сгафи пред господарите си от Москва от некомпетентност преди да му напишат какво да говори – друг е въпросът, че освен моя милост комай никой друг не регистрира гафа на публично ниво).
Изобщо, както много пъти съм отбелязвал, “модерната”българска цензура действа предимно на принципа на маргинализирането едновременно на журналисти и на цели теми, които “лекичко” се пренебрегват.
Именно “маргинали” нарича и руският посланик Исаков българите, които искат демонтирането на техния стърчащ съветски авторитет над София.
НРБ и СССР имат нужда от излагане на цялата истина за тях!!! Дано излизат и други документирани икономически параметри за несъстоятелността на социализма, сякаш не си личеше това по клошарския външен вид на всичко произлизащо от соц-а, но кой от народа днес да помни, а пък на младите кой да каже. И след толкова героизирани от жълтата преса престъпници, убийци и мафиоти, вече дори изобличения в убийства, кражби и терор на изфабрикуваните в Москва кръвожадни легиони комунистически мекерета няма да направят впечатление на никого. Може би отново трябва да стане чудо, и то не с политически средства и преса, чието манипулиране е овладяно от империята на злото до съвършенство, а чрез силата на истинското изкуство и красотата, които кореспондират с най-съкровените кътчета в душите на хората, където още нищо друго не е в състояние да се намесва. Това си мислех наскоро, гледайки хем пародийни клипчета в YOUTUBE за Путин, Първанов и Борисов, гледайки грозните им муцуни и отвратителното им излъчване, макар умело иронизирани, се почувствах ограбена и ощетена, и се наложи дълго да си детоксикирам визуалните възприятия с изящно изкуство и качествени филми.
Една молба имам – Атанас Чобанов да пусне оня доклат на ДАНС и масонския списък тук да четете и да опитате да си обясните за що иде реч и кой какви проекти гласи.Нека и на Бойко Борисов да ги препрати,явно не ги е чел.Ако ги беше чел ,щеше да е разбрал ,че няма време и че не е в списъка на проектантите,каклто и приятелчетата му от една от “борческите” групировки,Пътници са ако испуснат момента да направят “каквото трябва” сега,после няма да има!
“Оказало се, че не на друг, а именно на Георги Първанов, девета дупка на кавала по онова време в Института по история на БКП, е било възложено от новия властелин на НРБ Андрей Луканов да оглави работна група по съставянето на доклад с описание на автентичната картина за наследството на комунизма в страната.”
Потресаващо! Онова, което трябваше да стане достояние на всички, да бъде направено безпристрасно, от истински експерти, главно признати международни, които да могат да прозрат в огромния хаос на обмена на информация от годините на съветското управление на страната, е направено от някаква група начело със съмнителен историк с вероятно пламенен комсомолски поглед върху “героичното трудово” минало. Що за народ сме, българите, да позволяваме такива да ни управляват?! Напълно се побъркахме от тези безкрайни освобождения!
ПП. …безпристрастно…”, извинете!
Изтичат два мандата ,Първанов е президент,вече 10 г.,има ли статистика за неговите официални посещения,както и за тяхната цел,има ли статистика за неговите покани ,отправени към чужди държавни глави-колко са приети и колко отхвърлени?Канцеларията на Президента е длъжна да отговори на тези въпроси.Каква е сумата ,похарчена от него за тази цел?Американските президенти са прозрачни и публикуват тази информация на сайта на Белия дом.
Парите на данъкоплатците в развитите демокрации се харчат прозрачно.В британската преса четем,по повод посещението на папа Бенедикъ XVI,във Великобритания ,през септември миналата година:”The final cost to the UK taxpayer,excluding policing cost,of the visit was 10 million.The visit of the Pope was the first state visit in UK.Pope John Paul. II had been a pastoral visit and as such the British goverment did not pay the costs of that visit”
Кога ние ще имаме информация ,как се харчат нашите пари?
Какво толкова направи Иво Инджев,та трябваше да бъде линчуван?Той изпълни професионалните си задължения,така,както стотици британски журналисти го правят.Там обаче е немислимо да бъдеш преследван,за това,че информираш обществото.
“От стената
като от черни килии
гледаха Ботев и Левски…”
На някого направи ли впечатление изразьт от интервюто:”Може да седнем на една маса за коалиционно правителство на националната отговорност,а недай боже и на националното спасение?” Това е броени дни след ЦвьЦвь в НС че ще останат най-много 3 партии.
Подготовката започна,на всички които опонираха колко”десен” е БьБь и как “не е втория отбор на БСП” – честито измамени камилчета.
На останалите: Честит Бургас-Александруполис, наред е дьржавния дьлг за АЕЦ”Белене” да го плащат деца,внуци и правнуци
Да, това го зная, аз чета книгите Ви. Системата за маргинализиране на професионалистите-журналисти е разбираема. Аз се питам как ще Ви спрат, ако отидете на тази конференция (на такав конференция) и искате да зададете въпрос? Ако охраната ви спре – вие сте журналист, това би било престъпление. Няма да напишат въпроса във вестниците и няма да го предават по телевизията, предполагам. Но толкова ли няма там, на място, кой да чуе и да разпространи истината?!
Г-н Инджев, имам една молба към вас! След публикацията Ви за Костов апропо това, което публикувахте от блога на templar…моля Ви публикувайте интервютата с Костов, които лично сте направил по времето, когато бяхте журналист в БТВ, в блога си. Държа книгата на Найо Тицин в ръката си и си мисля, че би било добре да се разкрият ОТГОВОРИТЕ на г-н Иван Костов по много въпроси, които Вие лично сте задал на Костов в предаването си “В десетката” пред българската общественост. Полезно би било за младите поколения, а и за разобличаването на оста Първанов-Борисов-Путин. Не искам да Ви въвличам в някаква про-костовска кампания, но аналогията с Емил Зола и френския офицер от еврейски произход ме кара да си мисля, че Вие сте човека в България, който би могъл да се пребори с лъжата и манипулацията. Не Ви лаская, а още по-малко си мисля, че ще ми обърнете някакво внимание, просто моя идея и мнение! г-н Иван Костов е единствения, който би маргинализирал Първанов и сие!
Към Велизар:
Те само това чакат, да им вдигна топката като “нарушител”, “екстремист”, “луд” и т.н., за да ме погнат за пореден път, както в началото на 90-те години в качеството ми на главен директор на БТА, закрил на своя глава кореспондентската мрежа на БТА\ДС в чужбина. Ще бъде голяма радост и за медиите, които и без това са готови да ми прегризат гърлото заради всичко, което пиша по техен адрес…
ПО-ОДИОЗНА ФИГУРА ОТ ГОЦЕ НЕ ПОЗНАВАМ – ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ДОЛНАТА ГАВРА НА КОМУНИЗМА С НАИВНАТА ВЯРА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ НА ТОЛКОВА ХОРА…
Прекрасно сте направил, г-н Инджев, в началото на 90-те години – и сега също се справяте прекрасно.
АЗ СЪЩО СМЯТАМ ,ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТЕ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ , АКО ОТИДЕТЕ НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА СТРАНАТА. НЕКА ДА ПОСМЕЯТ ДА ПОСЕГНАТ НА ВАС ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ ЧРЕЗ НЯКАКВА ФОРМА НА ДС- ПОСТАНОВКА.ТОВА Е КРАЯТ НА ГОЦЕ , НЕ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ПРАВИ, КАКВОТО Е ВЪРШИЛ ДОСЕГА БЕЗНАКАЗАНО. ОТ 2012 НЯМА ДА ИМА ИМУНИТЕТ .
Даа…Вероятно хората не искат обяснение на гротеската – описаната “конференция” в настоящата Ви статия.
Хората чуват това, което искат и четат това, което искат, въпреки че поне от 15 години човек може да прочете всичко.
Хората в България предпочитат да се “снишат” докато мине бурята. Неслучайно Тодор Живков изцарува време, което никой български монарх не е царувал, а именно защото представляваше нагласата на народа.
Някой каза наскоро “абе, българи, направете криза, изпаднете в криза, пострадайте, променете нещо!”
Та тази гротеска – “конференцията” е ясно, че е пазена и свръхпазена от “посегателства”, но поне след тази статия хората има как да разберат гротескното, ако го искат. Ако си настроят приемниците.
В социализма слушахме “свободна европа” не повече от 5 семейства на село (село с 5-6 хиляди жители). Вероятно другите са били любопитни, но повече са били “уравновесени”, искали са да се “снишат”. В бившата ГДР, разбира се по западните й граници, почти е нямало семейство, което вечер да не настройва радиото и телевизията на западногерманските станции. Въпреки че смущенията са били по-силни и рискът, ако те хванат е бил по-висок, отколкото в България.
Ние нямаме приемници или не ги настройваме умишлено.
Аз съм един песимист и напуснах България.
Преди няколко минути Силвио Берлуакони подади оставка след 17 г.управление,какъв отзвук има в България?
Вместо да даваме само акъл на г-н Инджев за пресконференцията и вместо да го подкрепяме единствено тук, в блога му, да вземем пък да отидем и ние и да застанем с открити лица до него.
“Оказало се, че не на друг, а именно на Георги Първанов, девета дупка на кавала по онова време в Института по история на БКП, е било възложено от новия властелин на НРБ Андрей Луканов да оглави работна група по съставянето на доклад с описание на автентичната картина за наследството на комунизма в страната.”
Работата става дебела.