Практиката да се купуват дипломи за някакво образование, макар и всеизвестна, все пак е официално незаконна, а формално- преследвана от закона. Стига да „хванат” някого, както стана с прословутата Калина Илиева и фалшивата й „германска” диплома, предизвикала скандал по една случайност преди тя да бъде назначена на важен държавен пост от това правителство и да се превърне в устата на противниците на властта в нарицателно за връзкарство и беззаконие под кодовото название „калинка”. От парламентарната трибуна дори зазвучаха пламенни речи за „калинките на властта”, но няма да чуете нито от опозицията, гузна по въпроса, нито от сегашните управляващи да се разграничават от зачестилата практика с научни почести да бъдат удостоявани български и вносни авторитети от области, които нямат нищо общо с науката.
Но какво да се чудим: купването и продаването на гласове, както чухме хиляди пъти, в България е незаконно, докато купуването и продаването на депутатски гласове в подкрепа на управляващото мнозинство, е де факто узаконено още от времето на онези прословути „сини мравки”, отцепили се от СДС, с чиято помощ беше свален един български кабинет. Дали заплащането е в брой или в постове- какво значение има? Важното е, че е не само явно, а направо демонстративно.
Най-новият скандал е с награждаването на футболиста Христо Стоичков от страна на Пловдивския университет, което предизвика следната реакция от (поне) един преподавател, разпространил следното писмо:
На вниманието на:
Доцент д-р Запрян Козлуджов –
Ректор на Пловдивския университет
Копия до:
Доцент д-р Мария Шнитер –
Декан на Философско-историческия факултет
Доцент д-р Светлана Събева –
Ръководител на катедра „Критическа и приложна социология”
Доцент Козлуджов,
От медиите научих, че Пловдивският университет е присъдил званието доктор хонорис кауза на г-н Христо Стоичков.
Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест. Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. Това звание е присъждано на българския футболист Христо Бонев, италианската футболна звезда Карло Анчелоти, както и на германския футболен деятел Енгелберг Неле.
Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек.
Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него.
Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.
Доцент д-р Цветозар Томов,
Катедра „Критическа и приложна социология”
Да беше обаче само „Ицата” – с мед да го мажеш. Него си го знаем от претенцията да му бъде позволено всичко- от купуването на имоти по „специални цени”, до киченето на личния му автомобил с полицейския атрибут, известен като „синя лампа”. И не е единственият футболист, близък до сегашната власт, който се ползва с някакви привилегии. Да припомня, че преди две години двама пътни полицаи обвиниха бившата легенда и тогавашен кмет на Сливен Йордан Лечков, че е възпрепятствал дейността им с отказ да им покаже документите си при извършване на проверка в София и че предизвикателно им е показал на тръгване „среден пръст”. След известна шумотевица в медиите с пръст в устата останаха…полицаите. Вътрешният министър и шефът му Борисов, които иначе обичат да говорят за полицаите като за „момчетата”, които любят, тачат и милеят, упражниха публичен натиск историята да се потули и Лечков да бъде оневинен. От което излезе, че полицаите са лъжци. А защо не ги уволниха- аз не искам на пътя да ме спират полицаи, които са уличени от най-високо място във властта, че лъжат? Много ясно: защото са казали истината, но тя няма значение за „свои хора” на властта.
Подобен е и случаят със Стоичков сега, доколкото е ясно, че научната му титла му се дава в момент, когато той е на върха на…политическото рекламиране на ГЕРБ, включвайки се в предизборната кампания с отворено писмо, заклеймяващо в неговия стил онези, които не са „мъжкари” и по тази причина си позволяват да оспорват посочената от Борисов за президент кандидатура на Росен Плевнелиев. От съдържателна гледна точка нямаше да има особена разлика футболистът Стоичков да бъде обявен за учен и преди, но в този контекст академичното подмазвачество е още по-грозно.
А защо опозицията, която ни проглуши ушите как щяла да ни брани демократично от попълзновенията на ГЕРБ, мълчи солидарно и не се възмущава от възнаграждаването на рекламното лице на вражеската партия? Много просто: по същата причина, поради която клекна и с възраженията си срещу очевидните нарушения на изборния процес. С половин уста, но достатъчно красноречиво, лидерът на БСП Сергей Станишев най-накрая призна, че партията му е била победена на полето на организацията на изборите – иначе казано, учениците от ГЕРБ са надминали в шашмите учителите си от БСП. Това се отнася и до безцеремонното възнаграждаване на Стоичков за усилията му в политическата реклама, което обаче бледнее пред опита на др. президент Първанов да организира през 2008 г. в годината на Русия в България др. президент Владимир Путин да бъде академично закичен със същите почести, но от Великотърновския университет- нещо, което така и не стана поради унизителното за самия Първанов решение на Путин в последния момент да откаже да почете с присъствието си Енергийния форум, спретнат от Първанов всъщност именно като трибуна за енергийните проекти на Русия.
Гафът, поради който Путин унижи Първанов, се оказа в това, че на форума е бил поканен и грузинският президент Саакашвили- достатъчен повод за Путин ( макар и до днес да няма официално обяснение и кой знае защо Първанов не разказва тази история в своите прощални с поста му книги и сказки) да зашлеви с опакото на ръката своя верен Първанов в София.
Най-жалкото е, че в изброените казуси не става дума само за еднолично решение на някакъв отделен подмазвач, облечен в академична тога, узурпирал правото да се разпорежда с права ,които не са му дадени. Напротив: решенията от този род, макар да се „подсказват” от най-високо място ( на Великотърновския университет от Първанов, а на Пловдивския- от Борисов) се „изпират” като колективни на съответните академични съвети и съюзни комисии в случая със СБХ, където пък министър Вежди Рашидов ходатайствал за шефа си Борисов. Което само показва, че деградацията на ценностите в тази държава, в която самият президент дава личен пример с награждаването на хора с меко казано спорна репутация, е процес, а не някакъв гейзер, спонтанно бликнал от „широката” душа на овластени импровизатори с широки пръсти в прилагането на принципа „ с чужда пита, помен прави”. На трапезата в споделянето на питата явно има цял отбор юнаци, които се борят за своето парченце до пълното разпарчетосване на малкото останала вяра на българите ( и не само) в потенциала на нацията да покаже признаци на достойнство и себеуважение пред лицето на света, в който уж се интегрира.
Най-после един нормален глас и жест в опростачената България, по повод поредната низост в Пловдивския университет. Браво на Цветозар Томов. И евала на ректора, достигна нови върхове на простотията. Посъпка достойна за почетен знак, който Гоце бързо да му връчи за постижения в областта на българската андрешковщина.
След края на (Големанов)представлението седнахме на сцената и заедно коментирахме текста на Ст.Л.Костов, който е писан 1928 година, говорихме за неговата актуалност. Премиерът призна, че много му е харесала постановката, както и на останалите, които го придружаваха – Вежди Рашидов, Симеон Дянков и Божидар Димитров. Разговорът се въртеше само около представлението – нямаше странични теми”, разказа пресните си впечатления от снощи директорът на частната театрална трупа “Мелпомена” Светлин Стоилов.
Той е особено впечатлен от факта, че въпреки травмата на главата Борисов не се е отказал. “И тук не става въпрос за това, че е дошъл на наш спектакъл, а че изобщо е отишъл на театър в това състояние – мисля, че е достойно за уважение”, допълни Стоилов.
Възхищавам се на доц. ЦветозарТомов!
В забележителната книга “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” авторът Робърт М. Пърсиг отделя много внимание на темата – Университетът като храм на разума (формолировката е моя). Ще си позволя да цитирам няколко абзаца:
“Истинският университет, казва той, няма точно определено местоположение. Той не притежава имущество, не изплаща заплати и не получава материални такси. Истинският университет е състояние на духа. Той е онова огромно наследство на рационалната мисъл, което е донесено до нас през вековете от група хора, по традиция имащи професорска титла, но дори и тази титла не е част от истинския университет. Истинският университет е безсмъртната същност на самия разум.
В добавка към това състояние на духа, наречено разум, съществува и една законна юридическа личност, която за нещастие носи същото название, но която е нещо съвършено различно. Това е една нестопанска организация, специализирана щатска институция с точно определени компетенции. Тя притежава имущество, може да изплаща заплати или да получава пари и да се поддава на законодателен натиск.
Но този втори университет, юридическата личност, не може да преподава, не създава нови знания и не може да оценява идеи. Той не е истинският университет въобще. Това е просто храмова постройка, мизансцен, местоположение, в което са създадени подходящи условия за съществуването на истински храм.
У хората, които не могат да разберат тази разлика, непрекъснато съществува объркване, казва той, и те си мислят, че контролът върху сградите на храма означава контрол над самия храм. Те гледат на професорите като на чиновници от втория университет, които трябва да изневеряват на разума, когато им се нареди, без възражения, също както правят чиновниците в останалите организации.
Те виждат втория университет, но не могат да съзрат първия.”
И малко по-долу продължава: “Основната цел на храма на разума, казва Федър, винаги е старата цел на Сократ — истината в нейните непрекъснато менящи се форми, и тя се разкрива в процеса на рационалното мислене. Всичко останало е второстепенно. Обикновено тази цел не изпада в противоречие с целта на местната община да се усъвършенствуват гражданите й, но понякога такъв конфликт изниква, както е случаят със самия Сократ. Той възниква, когато настоятели и законодатели, вложили много време и пари в материализирания образ на университета, заемат становища, противоречащи на лекциите или публичните изказвания на професорите. Тогава те могат да окажат натиск върху администрацията, като заплашват да ограничат фондовете, ако професорите не говорят онова, което те искат да чуят. И това се случва.
Истинските служители в храма в такива случаи трябва да действуват, сякаш изобщо не са чули заплахите. Тяхната основна задача изобщо не е да служат на общината на първо място. Тяхната основна задача е да служат на търсенето на истината чрез разума.”
Това, което се случва у нас сега е резултат на едно отклонение от пътя на “търсенето на истината чрез разума”, което се е случило много – много отдавна. Още в началото на 80-те, когато завърших гимназия и се насочвах към избор на висше училище в което да продължа образованието си, ми беше направило впечетление, че педагогическите профили са последния резервен вариант за неуспели в други “по-престижни” университети. Това нямаше как да не се отрази на нивото на образованост на следващите поколения. За радост в XXI-ви век образователните институции вече не са монополисти в предлагането на знания. Интелигентните, търсещите деца, вече лесно могат да намерят вълнуващите ги знания извън официалните институции. Средното ниво на знания, обаче е паднало много ниско и като резултат обществото се е плъзнало по спирала, по нещо като водна пързалка и излизането от нея е възможно чак когато се достигне дъното. Последната случка в Пловдивския Университет само показва, че формата отдавна е изместила всякакво съдържание. Оптимистичното е, че има хора виждаще цялата нелепост на ситуацията и те не са толкова малко, колкото изглежда. За съжеление още дълго обществото ще плаща за кухи структори бълващи девалвирани дипломи, титли и звания.
PS – Далеч съм от мисълта, че у нас няма учители и преподаватели в училищата и университетите, които отдават цялото си сърце и всичките си знания в името на предаването на знания и морал на следващите поколения. Това, обаче се случва не благодарение, а въпреки официалните институции.
Уважаеми г-н Инджев,
Как бихте коментирали документалния филм “Последният лов”, излъчен по BTV, “Музеят на социалистическото изкуство”, удостояването на Бойко Борисов с почетно членство на СБХ заедно с Вежди Рашидов и Христо Стоичков като Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет?
И не трябваше ли след побоя над полицая пред сградата на Столична община, г-н Рашидов да бъде удостоен не само с орден “Стара планина”, званието Член-кореспондент на БАН, но в добавка към подарения му пистолет да бъде обявен за борец срещу полицейщината в България. Нищо, че някои смятат че побоят над полицая нанесен от Вежди, всъщност е безобидно спречкване между колеги…
Рашидов е удостоен през 2010 г. със званието академик на Международната академия за култура и изкуство[5][6] в Москва, Русия.
На 4 юли 2011 г. получава от КАТ – София контролен талон “Водач на МПС без наказания”, известен още и като златен талон. Този талон се издава на водачи, когато те нямат наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата от първоначалното придобиване на правоспособност и имат стаж не по-малко от 6 години.[7]
Един от малкото нормални хора по университетите, които не ближат задника на властта. Браво, доцент Томов!
П.С. г-н Инждев, имате изпуснато “а” в последното изречение от трети параграф след писмото: “спретнат от Първанов всъщност именно като трибуна з енергийните проекти на Русия.”
За да бъде по-ясна връзката между горепосочените събития е актуално награждаването на Веселин Маринов от президента Георги Първанов с орден “Стара планина” и включването на МВР и Цветан Цветанов в списъка на меценатите при Министерството на културата.
Без да омаловажавам протестния жест на доц. Томов, съм ужасен от мисълта, че започнахме да се възхищаваме и прекланяме пред естественото, пред разумното, пред нормалното!
А за ритнитопковеца и парвенютата от пловдивския ВУЗ – нямам думи!
Явно,простотията и безсрамието на комунягите се развихри и няма граници! Тоталното овладяване на “разделените” власти, опияняващото го чувство за безнаказаност и овчедушието на “раята” очевидно предизвиква у новопръкналия се червен “елит” прояви на своеобразен ексхибиционизъм!
Г-н Томов има достойнство.
Явно дълго е търпял, но при ПОРЕДНАТА гавра не е издържал. И прави най-естествения избор – да напусне т.нар. университет и да остане достоен човек. (Скептиците и циниците ще акцентират върху това, че сигурно той има други лични и/или професионални мотиви, скрити зад този достоен избор, но независимо от възможните други обяснения, фактът е ясен и гръмогласен!)
Добре е всеки един от нас да спре за минута, и да се замисли как би се държал – достойно или не – в подобна ситуация. И какъв избор би направил. …
….
Труден избор, нали?
А сега си помислете какъв избор бихте направили за поведението си спрямо задаващото се ужасяващо – и този път окончателно, на фона на тежките вътрешни проблеми на ЕС – поробване на България от страна на Путинска Русия. Това е в ход отдавна, но едва дочакали да минат изборите, и имперците от Азия, както и техните еничари тук, не ни оставят и ден без “позитивни” новини (подготвяни, естествено, дълго време преди изборите) за необратимия напредък към приготовлението на енергийния ярем, в който ще ни запрегнат скоро (ето фактите: позитивен ОВОС за Бургас-Александропулис; позитивни “резултати” от “стрес-тестове” на неродената още Беля-не; позитивни новини от “консултанта” на Беля-не (който е направил четири сценария за строителството, като трите от тях са позитивни, а пък четвъртия – неутрален); четири и половина МИЛИАРДА лева, заделени в бюджета за 2012 г. от уж-западния-“експерт” Дянков за… започването на строежа на Беля-не; усмихнатите муцуни на Първанов и Богомил Манчев по ТВ (последният днес се е изказал в позитивен тон за Беля-не, след като се беше покрил за месеци, по путинско нареждане вероятно, докато минат изборите, че да не се разлайват кучетата)…
Все позитивни новини за това какво ни чака. И тогава доктор Стоичков ще ни се стори невинна шега (макар действието по “хоноресването” му да е от същата поредица на отдалечаващите ни от свободата и достойнството действия) в сравнение с последиците от липсата на човешко достойнство у критична маса български граждани по отношение на ангажиментите със собственото им бъдеще.
Добре е всеки от нас да се замисли какъв избор ще направи, когато съвсем скоро се обявят официално пусковете на строежите на Големия член, с който Гоце и Борисов ни дариха. Пак ли ще се правим, че това не ни засяга? Пак ли ще си пазим службицата и всекидневийцето, само псувайки (на ум) пред ТВ?
Или ще си спомним, че има начин да спасим не само достойнството си, но и част поне от бъдещето си.
Ами това си зависи само от нас, и Томов го е показал, макар и по друг повод.
Наближава времето да сме на улицата, а не пред компютрите и телевизорите, и там физически, а не виртуално да се противопоставим като граждани на узурпирането на бъдещето ни от шепа “могъщи” майцепродавци.
И ако дежурният офицер по блог се чуди как да им предаде смисъла на кавичките на “могъщи”, да добави следните имена, а “могъщите” ще се сетят сами – Саддам, Мубарак, Кадафи, Берлускони. Дали е възможно и те да заемат полагащото им се място в редичката?
И от нас зависи.
Не знам аз, ама все повече ми мирише на комунизъмче. По едно време за малко се беше поразнесло, ама напоследък пак се разсмърдя.Тия хора дето са окупирали публичното пространство просто са ония селяни от преди 89-а, които са закърмени с комунизъм и просто не могат иначе. Явно ще трябва да ги чакаме да пукнат и да се надяваме да са промили по-малко мозъци на млади хора по време на пребиваването си като демократични и свободолюбиви хора след падането на режима. Гледах внучката на Тодор Живков в едно предаване скоро и съм ужасен. Гледах и последната пресконференция на Гоце Първанов. Гледах и филма за Тодор Живков и още много други неща. Тези хора не изпитват никаква вина и разкаяние. Никой от тях не каза поне едно извинявай на обекновения българин за цялото онова безумие което те ръководеха и използваха, за да си живеят живота.
Те трябваше да бъдат съдени за престъпления срещу човечеството, но народа им прости, обаче те не го съзнават. Вместо това се бутат да бъдат президенти,министри,доктори,журналисти,социолози,директори и т.н. и продължават да лъжат, крадат по добре познатия им начин,защото друго не знаят. Лош матерял ли са българите или кучета, а може би овчари ? Вие към коя категория се определяте, драги обикновени българи според тези определения ?
Моето най-дълбоко уважение към доц.д-р Цветозар Томов!
“Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест.”
Това е показател за отношението на управляващите към науката и учените въобще.Защото (в България)не е странно да се обявяват простаци и неграмотници за доктори ,обаче можете ли да си представите някой учен да бъде обявен за заслужил деятел на спорта??
Никакви субсидии и финансиране за университетите и БАН докато не обявят Боко за корифей на науките или поне да участват в “мачлетата” МУ!!!
Съчуствам на доцент Томов, който е взел толкова присърце доктората на Ицо, но не мога да не посоча мъдростта в решението на академичното голямо добрутро на Пловдивския университет. За мен е очевидно, че точно по доктор Паркинсон (Сирил)те са номинирали човек, който никога за нищо не е бил прав, “мистър Глупсън”, както го познаваме от писанието на английския автор. Сега само ще го търсят за съвет, той като техен човек ще им го дава – и те ще правят обратното! Браво, герои, майничките пак избихте рибата!
за Az:
“Явно ще трябва да ги чакаме да пукнат и да се надяваме да са промили по-малко мозъци на млади хора по време на пребиваването си като демократични и свободолюбиви хора след падането на режима.”
Кон боб яде ли?
Свободата се намира на върха на копието а в чакалнята на летището?
Такива титли се дават на хора постигнали много високи резултати в дадена област. Не е необходимо тази област да бъде наука.Дадени са много такива титли на политици например и мн.др.
” …да се надяваме да са промили по-малко мозъци на млади хора…”
Уважаеми господине/ госпожо,
не се надявайте, промити са. Погледнете как гласува поколението на 20-40-годишните!? Уверявам Ви, че при 10-20-годишните е още по-зле, те израстват във време на реабилитация на комунизма, възпитавани от родители, които преимуществено гласуват за ГЕРБ.Идеалите им са: физкултурата и халтурата!
Опасявам се, че е дошло времето на “частните комитети”, отново, като през 19в.
Поздравявам господата: Инджев, Томов, Минеков!Дано този списък се увеличи!
Не съм фен на г-н Инджев,но този му жест ми говори много за него-независимо,че е единственият,който незабавно и първи защити г-н Томов.Прочетох някои други сайтове,вкл.и Блиц и ме е срам,че средностатистическия българин се пита в неудомение кой е той.
Слава Богу ,че все още има хора с чест и достойнство у нас.Моите искрени почитания към г-н Цв. Томов .
Наближава ВРЕМЕ да сме- на улицата ли …
Спомнете си :
ВРЕМЕ ЗА ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА*
НОВИНАР[ 2005-05-30 ] Юрий Проданов
През изминалата седмица над страната се изля не един потоп. Но докато майските дъждове са си част от традиционното настроение на природата по това време на годината, то пороят от почетни звания, с които група български университети обсипа премиера Сакскобургготски, изглежда, не е нищо друго, освен създаване на предизборно настроение. А случилото се направо може да кандидатства за рекордите на Гинес. В рамките на два дни министър-председателят бе удостоен със званието “доктор хонорис кауза” на три висши училища – Варненския свободен университет, Националната спортна академия и Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии. Усещането, че подобно нещо може да се очаква всъщност витаеше във въздуха. Напоителният дъжд от академични титли в посока към кабинета на Симеон Сакскобургготски не е от вчера – финансовият министър Милен Велчев от няколко месеца вече е почетен доктор на УНСС. В навечерието на парламентарните избори, обаче нещата започнаха да излизат от контрол. Дни преди премиерския рекорд с трите титли “доктор хонорис кауза” на Югозападния университет в Благоевград стана външният министър Соломон Паси. Случайно или не, съвпадна и темата на академичните слова, които по традиция удостоените трябва да произнесат в рамките на един лекторски час пред събраната аудитория – и премиер, и външен министър говориха за предизвикателствата пред младите хора в обединена Европа. (Дали пък и текстът на словата е един и същ, знае един Димитър Цонев?!) Любопитният взрив на академична любов към министър-председателя е наистина неописуем от гледна точка и на световната практика, и на българското минало. За пример трябва да припомним, че бащата на днешния премиер е удостояван един-единствен път със званието почетен доктор – за заслугите си към Ботаническия факултет на СУ. А както знаем, Борис III наистина е разбирал от ботаника. Като се има предвид пък, че дядото на премиера – Фердинанд, е бил освиркан от софийските студенти в националния театър, то наистина можем да обобщим, че в исторически план за коронованата фамилия нещата наистина са се развивали към в положителна посока. И все пак – три почетни титли за два дни! Май идва малко прекалено! Историята може да се сравни единствено със ситуация, при която по време на прием в бляскавия салон се появят три дами, облечени в еднакви като конфекция тоалети. Да, но в такъв случай ситуацията ще бъде конфузна единствено за самите тях. Случката с трите едновременни почетни докторски титли на премиера обаче е конфузна само и единствено за българската академична общност. И това е така не само защото студентите и техните преподаватели, откакто из Европа се говори за университети, винаги са били носители на изследователския бунтарски дух, който вижда отвъд прагматичните хоризонти на държавното чиновничество. И това е така не само защото академичният неконформизъм винаги е поставял началото на обновителни процеси – от изгарянето на клада през 1415 г. на един университетски ректор (Ян Хус) до стачката на 60 000 студенти в цяла Европа в края на 2003 г. Ситуацията е конфузна, защото определени представи в манталитета на образователните среди у нас не са мръднали и на йота от времето преди 15 години, в което университетските бюджети и размерът на целевата държавна субсидия зависеха само и единствено от благоразположението на облечен във власт чиновник. Това е меркантилната представа, че близостта с големите на деня е единствено от полза. Но не припомня ли това и онзи тъжен стих-констатация на Пенчо Славейков: “Робските години минаха, робски чувства не изстинаха. Робски дух е твой.” И ако припомня – какво говори това за атмосферата в българското образование. Атмосфера, в която дишат бъдещите му строители… * Удостояването с титлата “доктор хонорис кауза” (почетен доктор) е част от академичния ритуал на европейските университети. Тя се връчва с решение на академическия съвет на изключително заслужили учени и изследователи. По традиция удостоеният произнася академично слово-лекция, запознавайки аудиторията със спецификата на своите изследвания и открития.ПО-ДОБРЕ Е ДА НАПУСМЕМ БЪЛГАРИЯ!Заедно с истинския българин – Цветозар Томов !
Само припомням, че преди три години със званието “доктор хонорис кауза” (присъдено от Аграрния университет) се закичи щедрият спонсор на Гоце и компания – Георги Гергов.
Ритнитопковецът Стоичков стана доктор “хонорарис” кауза заради поредния си плонж пред силните на деня и по-точно заради подкрепата, която декларира пред Росен Плевнелиев в разгара на предизборната кампания.
Когато ченгетата от БСП спретнаха компромат, че преди четири години (!) някой бил искал подкуп от Росенчо, а той не подал сигнал, в защита на Плевнелиев пред амбразурата се метна Христо Стоичков.
Трагичното при Стоичков е, че славата му на добър футболист не породи у него и най-скромното желание да се възпита, да се образова, да се култивира и очовечи. Винаги е подкрепял силните на деня. Безграничното му его го тика да се предлага и да сервилничи ту на Първанов, ту на царя, а сега – на Б. Борисов. Преди това „модерният” ляв вече се обясни в любов на Петър Стоянов, на Надежда Михайлова, на Д. Луджев, на кого ли не. „Аз ще бъда с таз, която е на власт”, се казваше в песничка на НЛО. Когато се съчетаят простотията и алчността, явлението става особено отвратително. Бедно, бедно Ице! Не е грях да се родиш прост. Грехота е да си умреш прост!
Българска гротеска: д-р Ицо Ритнитопков, полк. Лили Иванова и бригаден генерал от полицията Веселин Маринов.
«Акъл море, глава кофпомпа», би резюмирал старият пожарникар.
Що стенете,бре хора?Къдянка бехте,когито требеше да гласуете,а?Гъби ли брахте или риба ловихте?Та ББ получи таков подарък от природонаселението,че хич ни му пука да рече на ПУ да му харижат на ИЦЕТО идна титличка.ИЦКАТА подаде на ББ таков пас,че ни би таквази дузпа,че ще ни държи влага бая време.Нъл дузпа се бие,когито има нарушение,де.А стана така,че нарушителят ни я натресе и то заслужено.Хак ни е!Не че ИЦЕТО не можеше да ни хакне дузпата,ама е дребна тя от неговия ляв крак.Десният на ББ е смъртоносен,убийствен е даже.Продъни ни,затри ни!Отбират тия ора от футбол.Бравос!Ашкоусун!Евалла!Хорашо,ребята!Моладци!
Нисък поклон пред доц. Цветозар Томов! Ако имаме наистина академична общност в България, сега е моментът,в който тя трябва да се самозаяви. И заедно с министър Сергей Игнатов да се дискутира този прецедент. Дори ми се ще да се намери някой българин, комуто заслужено е връчена тази титла, да я върне, присъединявайки се с този жест към позицията доц. Томов.
Към Венцислав Кръстев:
Прекрасен е Робърт Пърсиг! Но ми кажете, кога в историята на кой и да е български университет можем да се похвалим с подобна Пърсиговата визия? (като в случая не говоря за отделни личности, както, надявам се, вярно ме разбирате).
Към Искар:
Прав сте по принцип. Но какъв академизъм (не в обременения смисъл на думата) виждате точно в Стоичков? Изхождайки от тезата, че говоренето ни, начинът ни на изразяване, вербалното ни поведение, като цяло, показва начинът ни на мислене, сигурна съм, че той не е прочел и една сериозна (каквото и да значи това) книга през живота си. В този ред на мисли, как да съпоставя “Ицата” с личности като Александър Теодоров-Балан, Умберто Еко и други, на които заслуженои с радост от академичната общност е присъдено званието “доктор хонорис кауза”.
Възход и падение на един Стоичков
Бате Ицо!
Пиша ти от България. Помниш ли я? Една провалила се еволюционно държава, деформирала душевно една стара и красива страна.
Бях ти хардкор фен, бате Ицо! Не пропусках мач на „Армията”, дори да беше наказан. После си купих две сателитни чинии, за да гледам всеки твой мач в БарЦелоната… Ами, онова „незабравимо американско лято”? Кой тогава беше Номер Едно, а?
Като всеки изтрещял фен много ти прощавах. А имаше за какво!
Прощавах ти за „селскобековата” прическа (вдъхновила дори Гацо Бацов).
Прощавах ти за плюнките, псувните, „лафовете” и настъпените съдии.
Простих ти и за „турбо-фолк” репертоара на Мирослав Илич, който дънеше в колата ти.
Както и за първото изречение, на което научи симпатичния си съотборник Бакеро („На майка ти п…..а!”).
В по-късен етап ти прощавах вече и двуличието, предателството към хората, които те направиха и създаваха, „синия буркан на гъзарията” и катастрофалните ти опити да бъдеш треньор на различни нива.
Пиша ти това писмо, бате Ицо, за да ти заявя официално, че спирам вече да ти прощавам! 25 години стигат!!!
В първата половина на този период ти ми пълнеше душата, а във втората я изпразни изцяло. В изходна позиция сме.
Истината е, че си класически Ганьовец, бате Ицо:( Винаги си бил такъв, ама головете го прикриваха. Стой си най-добре само в любимата ти БарЦелона. Тук вършиш само дивотии. То сигурно и там ги правиш, ама на онези индианци им е все тая.
Нещата вече са други. 1985-та завинаги е в историята, а ти, бате Ицо, от легендарен джедай отдавна премина към „тъмната страна”. Епизодът „Всенароден любимец” вече не се прожектира тук. Скапа му се прожекционната лента.
И мен много ме дразнят понякога журналисти, охранители и помощен персонал, ама не съм започнал да им викам тюфлеци, педерасти и галоши.
Бате Ицо, ти си аут! И не завиждай на Бербатов, моля те! Той е от друга Галактика. Там такива като тебе нямат място, дори за чистачи на тоалетни. Бербо има стил, елегантност, речник, финес, достойнство, скромност и респект към хората и към себе си. При тебе, бате Ицо, тези думички никога не са съществували, а и едва ли разбираш какво означават.
Знам, че е адски трудно да станеш идол, но два пъти по-трудно е след идол да се превърнеш в легенда. Ти първата фаза я покори с талант и уникален късмет, ама за втората никога няма да се класираш.
Така че стой си в БарЦелоната, харчи си милионите, джиткай по сафарита, прави се на интересен и най-добре не се мяркай насам. Достатъчно ни късат нервите разни разбойници (бандити), политици (също бандити) и фолк певици (задоволителки на бандити).
С това приключвам писмото си до тебе, бате Ицо! Дано си разбрал, че феновете ти отсега са с един по-малко. За добро е, бъди сигурен… Най-вече за мое добро!
Твой: Бивш Фен
****
Цитат
Христо Стоичков
„Питайте бе, цървули.“ (в началото на интервю за албански журналисти)
Цитат
Христо Стоичков
„Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели“ (в ТВ реклама за Българския спортен тотализатор)
Цитат
Христо Стоичков
„Това, което искам да кажа на всички българи е, че тези 20 000 лева, които ми ги искат бирниците, няма да им ги дам.“ (Радио Спорт; 3.08.2003)
Цитат
Христо Стоичков
„Айн-цу-цвайн-цу-дрън“ (прогноза преди мача с Германия на световното първенство в САЩ през 1994 г., завършил 2:1 за България)
Цитат
Христо Стоичков
“- Любимият Ви предмет (въпрос на Кеворк Кеворкян, по това време гостите на “Всяка Неделя” носеха в студиото любими предмети) – Физическо.”
http://lifestyle.ibox.bg/
Добре, може би не е подходящо да се даде такова почетно звание на Стоичков. Добре, Цв.Томов реагира, демонстрира безстрашно мнението си.
Но ако господинът е толкова принципен, морален и справедлив / а и всички, които му пригласят/ питам: ЗАЩО ТОЙ, А И НИКОЙ ДРУГ НЕ РЕАГИРА, КОГАТО СЪЩАТА ТИТЛА БЕ ПРИСЪДЕНА НА ОЛИГАРХА Г.ГЕРГОВ???
Стоичков може да не е интелектуалец, но поне не е крадец!
А олигархът Гергов???
Ще си позволя една малко по-различна гледна точка-
Ако пловдивският университет си вършеше работата на академичното поле така, както Стоичков вършеше своята на футболното, щяхме поне в Пловдив да сме на световно ниво, а аз щях да се гордея, че съм негов възпитаник. В случая Стоичков е наивен, и впрягайки суетността му, се опитват да се подмажат на ГЕРБ, почти по същия начин по който се слагаха на другарите по времето на БСПаря Огнян беСапарев.
Достатъчно много свинщини са ставали в ПУ през всичките му червени години, но никой не беше реагирал така категорично с напускане. Май червеният контрол все пак е по-здрав?
Нима “избирането” на Рашидов за член-кореспондент на БАН и удостояването му със званието академик на Международната академия за култура и изкуство в Москва са по-малко скандални от докторската титла на Стоичков? А титлата академик за Светлин Русев, предложен пред БАН не от Националната художествена академия (където не мина номерът) а от някаква читалищна организация?
Следва орден “Стара пламнина” за Веселин Маринов, титлата академик за Борисов и член-кореспондент на БАН за Цветанов.
http://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%90%D0%9C-%D0%9B%D0%98-%D0%A1%D0%AA%D0%9C-%D0%92-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2/182494195164915
http://sofiaecho.com/2007/02/27/651945_us-footballer-sues-bulgarias-stoichkov
Николай Бареков и ТV7 спечелиха награда за разследваща журналистика на медийния фестивал “Българската Европа”. На 26 септември директно от Пловдив, Бареков потърси всички гледни точки около скандала с цар Киро и убийството на 19-годишния Ангел.
Форумът събра за 11-а поредна година в Русе телевизии от цялата страна.
Освен наградата на ТV7 бяха връчени още 9 отличия в категориите за социално включване и реформи в съдебната система.
Във фестивала “Българската Европа”, организиран от сдружение “Европейски пространства”, се включиха 56 телевизионни продукции.
Не знам за наличието на “научни” достижения на Христо Стоичков.Не знам какво образователно ниво е достигнал и кога.Тука въпроса е съвсем на друга основа. Професионалните достижения на Стоичков го нареждат сред най-добрите 100 души в света в тази професия.Бих искал базата за сравнение между ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СРЕДИ(НАУЧНИ ИЛИ ДРУГИ)ДА БЪДАТ ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ.При това сравнение ясно се вижда,че професионалните постижения на целия научен екип на Пловдивския университет,взети заедно,не може да достигне нивото на г-н Хр.Стоичков.Като се знае какви хора-от пълни сатрапи и пълни лумпени,които историята е изхвърлила,са ставали “доктори” по бългалските университети,СЕГАШНИЯ ПЛАЧ Е НЕДОСТОЕН.Този “достоен”доцент, обслужващ БСП,не протестира срещу наглите орденоносци на Гоце,на “докторите” от Ком.интернационал,на “доцента-Трактор”,в т.ч. и Кадафи.
Моето мнение е :титлата “доктор хонорис кауза” се присъжда не за високи научни достижения,а за издигане на обществения и международен авторитет на страната. В това отношение г-н Христо Стоичков е задминал много професионални групи в България.Страха на безличните,слаби професионалисти, известни само в България,чрез манипулираните медии, личности диктува изразените “високи морални съображения” срещу това звание. Този страх от сравнение и необходимостта от професионално доказване ще излее сега реки от писания и приказки за да прикрие професионалната немощ на така наречения “научен елит”
Прочитайки и другите,близки до моето мнение коментарии,виждам колко е важно да се изнесат напред истинските ценности :професионализъм и почтеност.Никой не може да каже за Стоичков,че не бил голям професионалист и че някога е излъгал някого за лично облагодетелствуване.На фона на “докторите” като Георги Гергов и тогавашното мълчание на този Томов,морала на Стоичков е на светлинни години напред.А тези като Томов търсят само медийни изяви и доверие за бъдещи достижения,които за огромната “научна класа” така и не идват.
До Климент Николов :”Този” Томов е човек с ясно изразена позиция не от вчера и е доказан професионалист. Случката Стоичков-ПУ е аналогичен на тази Борисов-СБХ. Оставам с лошото чувство, че хората на науката и културата се принуждават да пълзят пред властта, за да получат малко парченце от малката постна пица.
Oт WIKIPEDIA:
Доктор хонорис кауза (на латински doctor honoris causa, „доктор по заслуги“, понякога съкращавано като д-р хон. кауза) или почетен доктор е звание, което се присъжда от висше училище за заслуги към развитието на науката, образованието и изобщо на културата или като жест на добра воля при посещения на високопоставени политици, навършвания на кръгли юбилеи на изтъкнати общественици и под. Почетната докторска степен се дава без за целта да се минава по обичайния академичен път (обучение, преподаване, полагане на „минимуми“ и други изпити, дисертация). Тя има символична стойност.
Именно, “символична стойност”. И нищо повече. Не е нито научна, нито образователна степен. Както е на гениалния футболист Бекенбауер в Университета в Кьолн. За регионални приноси към университета (спортна зала или друго).
Не е например като “приносите” на Путин за Унив. във В. Търново.
И кой е например доцента Б. Томов? Един от групата на поръчковите социолози като Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и Т. Буруджиева, които винаги са готови да обърнат социологията с хастара нагоре, т.е. да излъжат публично. И с приятен изказ, тембър и добра артикулация.
Разбира се, Цв. Томов далеч не може да достигне майсторството на един Андрей Пантев, който продължава да бърка в душите на своите студенти, бъдещи журналисти, випуск след випуск. И няма да чуеш от него никаква по-груба дума, всичко е поднесено финно и артистично. И отровно.
Пък Стоичков псувал. Като го ритнат на терена, псувал повече. И даже на майка, по устата българите в Испания познавали.
Браво, д-р Томов! Гордея се, че в България има все още интелектуалци с достойнство като Вас! Ако откриете подписка за отнемане незаслужената титла на тоя простак ще я подпиша първа.
Г-жо Костадинова,не желая да коментирам личността Томов.Сигурно което пишете е истина.АЗ ИСКАМ ДА СРАВНЯ “СОЦИОЛОГА-ПРОФЕСИОНАЛИСТ” СЪС 100-ТЕ НАЙ-ИЗВЕСТНИ СОЦИОЛОЗИ В СВЕТА ЗА ДА ВИДЯ ТОЙ КЪДЕ СЕ НАМИРА В ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЛАН.Когато си в ппокрайнините на професията си НЯМАШ МОРАЛНОТО ПРАВО ДА ОБСЪЖДАШ ХОРАТА ОТ ДРУГИ ПРОФЕСИИ,ОЩЕ ПОВЕЧЕ КОГАТО СА В ПЪРВИТЕ 100 НА СВЕТА.Значи ли ,че трябва да кажем на световноизвестния музикант Васко Василев,че е “пълен простак защото не рита топка”.ТОВА Е АБСУРДНО!!!Както е абсурдна претенцията на Томов да се определя за морален критерий.Стоичков няма лустрото,няма квалификацията да говори безкрайно и неразбрано,но ИМА КВАЛИФИКАЦИЯТА ДА СЕ БОРИ СЪС ЗЪБИ И НОКТИ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА ЗА АВТОРИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ И ВИНАГИ ГОРДО Е НОСИЛ ИМЕТО БЪЛГАРИН.Много хора по света са били принуждавани от неговото професионално ниво и доблест да се отнасят с уважение към България.Нека някой съобщи “чул ли е нещо подобно за Томов и томовщината”
г-не Климент Николов,
За заслужили спортисти си има “Златнa топкa”, “Лауреус ъуорд” и какви ли не още отличия. Дори светилата на световния футбол като Бекенбауер или Пеле (който при това е политически и социално ангажиран) не са доктори хонорис кауза на никакви университети. Ако в Булгаристан всяка жаба си знаеше гьола нямаше да да сме на това дередже.
Г-н Николов, колкото и да крещите с главните си букви, не сте убедителен.
По сведения от пресата, Ицо докарал испански инвеститори,които искали да построят спортни обекти за сумата от 500 милиона долара,като държавата нямало да даде и една стотинка.Проекта бил в напреднала фаза и само дребни спорове около някои терени било причина проекта да не се финализира.Един от проектите бил събаряне на стадион 9септември и изграждането на модерен стадион на неговото място с прилежзщите съоръжения и хотел.Бившия пловдивски кмет обаче
бил против,защото не искал стадион с капацитет 25000 места а по голям.
Колко по-голям ветниците не казват.Гадая? НЯКОЙ НЕ ИСКА ЛИ ДА ОТКАЖЕ,ДА ПРОГОНИ,ДА НАКАЖЕ ИЦО И ИНВЕСТИТОРИТЕ.
КОЙ?КОЙ?
Абе така си е! Подкрепяме се ние спортистите! Не сме като другите мърди. Какво толкова лошо има в това? Каратисти, футболисти, борци, все отбор юнаци сме. Ето вижте и как Христо ревна кански в подкрепа на Бойко самбата и получи медала от университета. Досега и мигла не му беше трепвала заради някой мухльо политик но виж Бойко си е друго нещо, от наш’те е! Ех, Батето да беше жив как щеше да се гордее с нас! Жалко само за гълъбицата, супер добро момче и как го натопиха! Да ги напипам тези там че им светим маслото!
Тея хора могат и повече. Очаквам скоро например някой от ГЕРБ да си купи архонтска титла (има такъв прецедент вече) а защо не и нещо по-така като архиепископски сан? Просто никой не се е сетил още. След това могат да погледнат и по-нагоре в йерархията, могат да отскочат и до Ватикана, там също имат доста и разнообразни титли за продан, за всекиму според джоба и за бог да прости! Замогнали се членове на ГЕРБ могат да си осигурят и някои благороднически титли, продават се вече и такива, заедно с родови имения. Как ви звучи например баронеса Фидосова, или кардинал Цветанов? Съвсем различно е, направо на парфюм замирисва. И ако не им знаеш кирливите ризи отдолу може и да си помислиш нещо, но ние сме малка страна, един резервоар бензин по диагонал така че едва ли ще това ще промени отношението ни към тях. Освен ако не искат да заминат някъде другаде където не ги познават. Там може и да им мине номера!
До 3333. Явно в момента четем едно и също.”Когато човек е прост, то е завинаги”,гласи една стара сентенция.Знаех си,че д-р Стоичков,подобно на своите приятели “мъжкари” се е взел “мно-го на сериозно”.Казва:”Не може този човек да говори неща,да дава изявления,без да ме познава.Не може човек,който не ме е виждал на живо,да си дава мнението”.И какво ще се промени,ако го види “на живо”?Достатъчно е да се изчерви от срам човек,слушайки полиглотските му интервюта по чуждите телевизии.Защо не остави почитателите си,които се интересуват предимно от футбол,да живеят с хубавите спомени от славното му минало?Ако човек е толкова благороден,че мисли и работи предимно в полза на държавата,той никога не би се самоизтъквал,а би го правил така,както истинските българи са го правили в миналото.Хайде да не знаем как в последните 20 години “изпозавършиха” и как се сдобиха с дипломи и научни степени разни депутати,политици и спортисти.Интересно,защо ли всеки нормален българин,научавайки новината за това удостояване,остава с “отворена уста” и дълго не може да преглътне от горчиво учудване.Не от завист,разбира се.А колкото до стадион “Пловдив”-дано новото ръководство успее да предостави “всички терени,актове,кадастъри…и когато започне да се прави нещо като проекти,да има ясна визия,че всичко е чисто и се тръгва на нула”.Ех,защо ли в Пловдив се мисли само за футбол,сякаш сме първа футболна сила.Йовчев и Дунев мислиха,мислиха за гимнастиката,сега д-р Стоичков мисли за футбола.А кой най-после ще помисли за това,че поне един свестен плувен басейн му трябва на града?Освен да чакаме Нина Рангелова да порастне,та дано издейства и тя нещо за града,от който тръгна по пътя на славата.
До Климент Николов:
С Вашите камъни по Вашата глава. От една страна, все едно казвате, че например студентите нямат право градивно да критикуват някой свой преподавател, който е носител на титлата “доктор хонорис кауза”. Повечето преподаватели с тази титла се радват тъкмо в ситуации, в които със собствените си тези провокират диалог, тъкмо благодарение на който се “раждат” конструктивите идеи и надграждат в професионалните сфери. Тук предполагам, че правите ясна разлика между диалог и субординационни отношения, които се отнасят за едно друго време. От друга страна, ако “Томов и томовщината” нямали били “моралното право да обсъждат хората от другите професии”, тогава по същата Ваша логика какво морално право на това имат “Козлунджов и козлунджовци”, “Шнитер и шнитерци”, “Събева и събевци”? След това. Ако Вие се гордеете, че сте българин с псувните и простащината на Христо Стоичков, с които единствено припознавам въпросният, че “СЕ БОРИ СЪС ЗЪБИ И НОКТИ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА ЗА АВТОРИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ И ВИНАГИ ГОРДО Е НОСИЛ ИМЕТО БЪЛГАРИН”, то Опазил, Господ от такива, носещи титлата “доктор хонорис кауза”. Но лично аз изпитвам срам, унижение и омерзение. После. Къде в откритото писмо на доц. Томов “прозряхте” претенцията му да получи тази титла (след като подтиквате да се огледаме дали не е сред 100-те социолози в света)? И последно. Да, съгласна съм с ГАЛА – за такива като Стоичков си има други отличия.
До Stefan Iliev:
А символът за Вас какво е? Нима той не е по-важен в някои отношения от научната и образователната степен?! На този въпрос много добре отговаря психоанализата, още повече, че става въпрос за “мъжкото начало” (с което Вие май имате проблем, след като принизявате символа). А Христо Стоичков символ на какво (ще да) е, съм отговорила няколко реда по-нагоре.
Do Meri:
За да върнеш награда или да откажеш да я получиш трябва да си човек с достойнство и смелост. Като българският поет Борис Христов. Научавайки от медиите, че на 26 май 2010 г. е награден с орден “Кирил и Методий”, І степен, за заслуги в областта на културата, с писмо до правителството отказва да получи наградата. Браво на Борис Христов и браво на доцент Toмов.
И благодаря на г-н Инджев за интелигентния сайт.
Г-н Кл. Николов, толкова ми е позната репликата “Нямаш право да коментираш,…ти коя си…” и т.н. Наслушала съм се на такива манипулатори като вас. Ужасни сте. Еми, аз съм такава една средностатическа жена, без научни постижения, и без спортни, не сте ме чували по вестници, не рисувам като Пикасо. И смятам, че Христо Стоичков е един простак ритащ топка. И смятам, че е погрешно и обидно да му се присаждат каквито и да е научи титли – още повече ПОЧЕТНИ!!! Просто момче, с ограничен речник, злобен и отмъстителен. И не ми се вярва, тези испанци, ей така да искат да похарчат 500 милиона лв. без нищо. Може и да сме будали, ама чак пак толкова. И както се срамувам от премиера на България, така се срамувам и от Стоичков, и от Рашидов – все мъжкари. Боже, ако това са ни мъжкарите, се ориентирам в другата посока!!!
Komuneta i zavistnitsi kato litseto Tomov shte ima vinagi. Loshoto, che ne e sam. Na dosta lude vuv nashata Rodina mila shte im se spukat zluchkite ot zavist zashtoto Stoichkov si e spechelil vsichko sam i produljava da bude svetovno izvesten i obichan blagodarenie na tova koeto moje. Tomov se kulneshe che GERB shte zagubi, no nebi i sega se pravi, che hvurlya ostavka. Aman ot bolshevishki nomera kakto moje shte se izrazi hidrospecialista ot proizvodnite na Multigrup.
Стоичков е ясен. Една залязла поради нетрайността си звезда от миналия век. За интелект, култура, езиков запас, лингвинистични познания и начин на изразяване какво да говорим? Едно от многото необразовани момчета на късния социализъм, станали известни с ритане на топка, с вдигане на щанги, с пехливанлък. Но това е цялостното комплексарство на една днешна прослойка по върховете. Пожарникар-генерал и доктор на науките. На кои науки? Алексей Петров-по-хитър-бил дори преподавател в УНСС. Защо, как и с… [Прочети целия коментар] какви връзки-ясно е. И той доктор. Премиер-почетен художник. “А, бе, Вежди, няма ли една там наградка за мен, я как откраднах сградата от тези тъпаци в Софийския университет и я давам на вас”? Давам. Аз! И така стигаме до едно простичко нещо, което най-после Иво Беров изрече тази сутрин по БНР-ББ не строи магистрали, ББ не строи детски градини, ББ не ДАВА-той разпределя и преразпределя НАШИТЕ пари! Да не би Стоичков да е извадил пет милиона лева от спестяванията си и да е построил зала? Дори тогава името му можеше да стои на плоча пред нея, но не и да му се дава почетна титла. Да не би Евлоги и Христо Георгиеви да са се пазарили-даваме пари за Висше училище, ама пред него-наши паметници? Напротив-дали са ги тихо и почтено, а после признателна Българя ги е увековечила пред СУ. И двамата търговци едва ли да доктор хонорис кауза на СУ. Бил известен Стоичков. Кога-някога. Днес е известен Бербатов. Много повече от Стоичков. Но е смислено и скромно момче, печели си парите, разбира се, но прави много неща за младите в България. Без да иска да го направят почетен пионер, пардон-скаут или кадет. Защото знае, че ще е смешно и жалко.
Приемам всякакви основателни критики по свой адрес.Но ще поясня: “доктор хонорис кауза” е звание,което се присъжда за ВИСОК ОБЩЕСТВЕН ПРИНОС.За научен принос има “магистър”,”доктор”,”доцент”,”професор”.Като знам за “високия научен принос” на доценти и професори като Vu4kov i Saparev, akademik Slavkov !!!!!!!!!!!!!!!!
Не ми е ясно защо трябва да си точно пък “комуне”, за да наричаш черното – черно, бялото – бяло и простака – простак. Макар че в случая на Стоичков подозирам и лека форма на синдрома на Турет, което все пак извинява псувните и невъздържаността му. Затова пък няма оправдание за подлизурския “академичния съвет”, раздаващ титли на всеки малограмотник само защото е близък c актуалните властимащи. Каква жалка картинка е това да просиш по такъв начин внимание и пари! Защо не им хрумне на тия “академици” да направят “доктор хонорис кауза” например Иво Инджев, чиито заслуги на историк, журналист и демократ са безспорни?
Но има и друго: подозирам че “докторлъка” на Mамата е поредната дивотия, с която ни отвличат вниманието от по-важни неща, като например бюджета за догодина.
Поздрави за ГЬОРАН!!!!!Това е истината!!!Както и страха от професионализма!!!
Проявете малко въображение. Какви са тези гневни слова против Стоичков? Тук чак има подозрение в опит за отвличане на вниманието от бюджета, търсене намесата на “комунетата”, една госпожа е готова да мине на другия тротоар..Още никой не се е сетил и ДС да намеси.
Да не би да са го предложили от Филологическия факултет? Предложен е от професора, отговарящ за спортната дейност. Въпреки, че Ицата има принос и за английския и за испанския езици. За българския да не говорим – спортният свят ако знае нещо от българския, то това са социално-значимите жестове, на които Стоичков ги научи. Вие сте седнали на дъното ряпа да сейте.
Погледнете тази снимка – нещо да Ви напомня? – Класика!
http://www.burgasnews.com/stranata/obshtestvo/49771–tzv-tomov-za-stoichkov-vsyaka-zhaba-da-si-znae-gyoola
Да припомня, че преди години Димитър Пенев блесна и като писател. Ако се беше усетил навреме и се беше позавъртял около Б.Б, творбите на Стратега от Мировяне като нищо щяха вече да са в учебната програма по литература.
Към Иван Фърчанов:
Като любител на хумора, базиран на очевидния абсурд ( на принципа на най-добрите вицове), си правя още веднъж извода от саркастичната Ви хипотеза, че оръжието на умния е в хумора срещу онези, които се взимат насериозно, неспособни да родят друга шега, освен на попрището на псувнята.
Тънка работа, срещу дебелащината…
За един виц се сещам.
В Президентстово:
Ядосана секретарка вика на чистача: Какви са тия кашони тук в коридора, веднага да ги разкарате.
А чистача: Извинявайте г-жо, току що докараха нова партида ордени “Стара планина”, 10 кашона са, ще ги махнем, имайте търпение….. Това са наградите и отличията в България, нищо незначещи.