В експертен анализ за ролята на медиите в току-що отминалите избори чрез статистиката се показва над мътилката онова, което беше видно за отделни наблюдатели ( например за Иван Бакалов от e-vestnik или за моя милост), но беше изтълкувано от някои читатели като пристрастие. Главна мишена на медийното очерняне е била Меглена Кунева, потвърждава мониторингът.
Обяснението е просто: точно тя имаше потенциал да обърка сметките на тандема Първанов-Борисов, които са и раздавачите на порциите в медиите. За желаещите да се замислят това си е комплимент за иначе оспорваната от мнозина Кунева като автентичен, а не подставен от някого ( например от „царя”) кандидат. Сега тя може да се позовава за своите твърдения, в случай, че пожелае, вече не на „защитата” на някакви си журналисти в интернет, но на цял екип специалисти, подписани под неоспоримото преброяване на „жълтите” бюлетини за черните цели на оплюването в медиите.
Ето какво беше съобщено по въпроса на пресконференция в БТА ( и цитирано от actualno.com):
Медиите по време на изборите постигнаха влияние, аналогично на купуването на гласове. Това коментира на пресконференция в БТА Орлин Спасов от фондация “Медийна демокрация”, представяйки резултатите от мониторинга на медийната среда в периода на предизборната кампания.
Спасов посочи, че в хода на официалната кампания премиерът Бойко Борисов е продължил да бъде най-споменаваното лице в медиите. След него се подреждат кандидатите за президент Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин. От институциите най-споменавани са ГЕРБ, правителство, БСП, ДПС и т.н.
Субектите, изразили на-много мнение в медиите, се оказват партийните лидери Бойко Борисов и Сергей Станишев, а не кандидатите за президент. Тези кандидати не бяха мажоритарни личности, а партийни кандидатури, коментира Орлин Спасов.
По думите му прави впечатление, че отношението към Борисов е било позитивно, докато към Станишев – силно негативно. Положителните публикации за Росен Плевнелиев са шест пъти повече от отрицателните, докато за Калфин – 1,7 пъти повече. Материалите за Меглена Кунева са били два пъти повече в негативна посока, отколкото в положителна. По думите на Спасов по отношение на Кунева е имало мощна негативна антикампания, особено в “жълтата” преса. В медиите е третирана като потенциално опасния трети, който може да пренасочи своите гласове така, че да повлияе на крайния резултат, коментира Орлин Спасов.”
Нека сега да отново кажа нещо, което е също толкова видно, но този път едва ли ще бъде потвърдено публично от експерти, споделящи иначе мнение в части разговори: това са най-мощно напазаруваните избори в частта от нашата история, в която гласуването има значение. В публичното пространство досега проблесна сумата от 100 милиона лева, похарчени за целта от управляващите ( което е вече към 50 пъти повече от официално заявеното), но според запознати с реалната обстановка наблюдатели истината е много по-фрапираща и става дума за „поне” няколко стотин милиона, ако не и за повече.
Като гледам започналите следизборни метаморфози сред бивши яростни критици на ГЕРБ, явно купуването и продаването на съвести, което не е забранено от закона, освен от онзи , неписания, моралния, продължава. Страховитото в тази картина не е просто, че с нечестни методи се трупа власт. Лошото тепърва предстои. Защото тази „инвестиция” трябва да се изплати на вложителите. Те не си пръскат милионите на вятъра и ще искат срещу похарченото да концентрират в свои ръце съответния икономически ресурс, който по-голямата власт им предоставя (при държавно регулирания капитализъм в Китай, Русия и все повече в – България, е така) и за който са си платили в ущърб на реалната конкуренция на пазара с всички последици от това за икономиката. Иначе казано, предстои рязко влошаване на картината с корупцията, с която сегашната власт уж щеше да се бори „решително” и „безкомпромисно”.
Подобно разплащане срещу (още повече) власт е възможно само и единствено с отчисления от престъпна дейност. Легендарната фраза, която дефилира като цитат и в чужди медии, че мафията в България си има държава, намери потвърждение на тези избори тъкмо чрез примера с изборите, които би трябвало да са емблемата на една демокрация.
„Интересното” е, че това се случва на фона на източен бюджет и вайкания за необходимост от ново затягане на коланите. С колко ли километра непостроени магистрали ни извозиха чрез източване на пари от притискания за целта бизнес? Това са пропуснати по(л)зи от едно унижение, за които си знаят само ужилените. Макар да е трудно за даващия да си признае (притискащите отлично знаят, че прилагат криминалния принцип на „окървавяването” като го правят и него престъпник, солидарно виновен заговорник), няма нормален човек, който да харесва унижението си. Последиците от трупания в това отношение гняв се непредсказуеми. Не всички изнасилени се примиряват.
Най-нормалният отдушник за такава задръстена затворена система от зависимости би трябвало да са медиите, но те са още по-затапени след дългогодишно систематично запушване на журналистически усти. Остава да се надяваме на външна помощ за оздравителни разкрития и че гузните (съмнително) леви опозиционери, няма да успеят да канализират и радикализират потенциала за съпротива в страната, за да се възползват отново от него за собствения си властови нагон и за обрастването с нови олигархични обръчи, както са правили не веднъж в историята- през миналия и през този век.
Това не е журналистика. Журналистика се прави с факти, а не с “някой казал…”.
При абсолютно съгласие с казаното от Вас, господин Инджев, бих допълнил само, че още със самото разделение на кандидатите за президент според социологическите проучвания, медиите предрешиха до голяма степен резултатите от изборите. Две-три седмици до самите избори изведнъж останаха само изявите на първите три двойки. Останалите бяха изолирани или с няколкосекундни рекламки трябваше да агитират за себе си. С първите три двойки (според социолозите) се проведоха интервюта, дебати, спорове, пак интервюта …
Така се натрапи у всички убеждeнеито, че един от тях ще спечели, а гласовете за другите ще са загубени. Не беше случайно, че много кандидати споделиха и в този блог, че са привърженици на други партии, но ще гласуват или са гласували за една от трите двойки. Така се разстроиха всички избиратели на другите кандидат-президенти.
Що се отнася до ударите срещу Кунева, най-вероятно това беше най-логичното поведение на ГЕРБ – БСП е смачкана, тъй като самите ГЕРБ-ери са произлезли от тях и с това ги лишават от избирателна маса и от изпълнители на технологичните процедури. По-рано във Вашия блог писах за мнението си, че ГЕРБ-ерите са хората, които са изпълнявали покупките на гласове за БСП и просто сега започнаха да работят за себе си. Дали това е вярно или не, но това е моята позиция. Разбирайки и преценявайки точната загуба на БСП, беше съвсем естествено другият удар да бъде насочен към М. Кунева. След като медиите издигнаха пред тях само двама противници, то е нормално основните удари да са към тях. Но и правилно премерени според оценката на противниковите възможности. Така БСП беше обезкървена и надиграна от същите купувачи на гласове, а срещу Кунева се насочи отрицателната пропаганда. Съвсем в стила на бойните изкуства, в които премиерът има претенции да е повече от добър, срещу двамата противници се използваха различни техники за защита и удари. Така действията на ГЕРБ бяха доста ефективни, което се видя от резултатите на изборите.
Съвсем друг е въпросът, че и трите партии (имам предвид, че все пак зад Кунева стои НДСВ) са трите глави на една и съща руска ламя. И трите може да се борят за една плячка, но все в един търбух ще влезе хапката… Кофти е, че хапката сме нашата държава и ние!
Към Георги:
За такива анонимни подмятания на големи “специалисти” по журналистика, които ме четат, но твърдят, че няма защо, си има отговори, дадени от наистина авторитетни в тази област хора, които се подписват с името си по въпроса за анонимността на източниците като принуда за автора ( понякога):
“Много често се налага да разчиташ на устни свидетелства на съвременниците, чиито думи обикновено се класифицират от сталинистите като слухове, недостойно на вниманието на историците. Всъщност обаче, когато подобна информация в една абсолютно затворена тоталитарна държава и в общество, в което никой не разполага с обективно и автентично знание за онова, което става сред партийния елит, подобни източници придобиват НЕ ПО-МАЛКА ТЕЖЕСТ ОТ ДОКУМЕНТИТЕ, а понякога даже и по-голяма”.
Аркадий Ваксберг, “Отровите на Кремъл. От Ленин до Путин”. с. 22
Сложете на мястото на “абсолютно затворена тоталитарна държава” нашата измамно отворена към демокрацията РБългария, заменете “сталинистите” със себе си и всичко си идва на мястото- вкл. т.н. партиен елит ( в случая на ГЕРБ), по чиято поръчка най-вероятно се изявявате ( ако ли не, защо се криете?).
Иво,
Аз съм убеден, че в момента МУТРАТА е узурпирал властта.
Всички фалшификации при изборите, съзнателно създаденият хаос, лишаването на неизвестно колко хиляди граждани от възможност да гласуват чрез безумието в една секция да има 1000 и повече избиратели, незаконното лишаване от право да гласуват със “забранителни списаци” + помощта на “медиите” доведоха до това.
МУТРАТА си присвои властта!
А рязкото активизиране в пропагандата и манипулациите след изборите в полза на руската атомна бомба в Белене може да обясни част от “инвестициите” в “предизборната кампания” на групата на МУТРАТА.
Към Георги: от личен опит съм стигнал до заключението, че в този блог няма шанс някой, който не е настроен да чуе това, което тук се говори, да го чуе. Не е това целта. Също и че който и да се появи с “мъдри” забележки бива отсвиркан от форума. От гостите на форума бива отсвиркан. Защото тук четем и пишем хора, които споделяме еднакви виждания. Тук не се прави пропаганда. Тук не е целта да накараме други да мислят като нас. Ние просто си даваме кураж, взаимно се насърчаваме срещу идиотизма. И когато се появи някой идиот, ние го отсвиркваме. После сред близките и познатите си разправяме това, което сме научили. И така се събират много хора, които стават любопитни какво пише Иво Инджев, виждат разликата от това, което се пише в т.нар. “българска преса? и така се развиват нещата. Така че не си прави труда, безсмислено е.
Само като отворя Дневник, напоследък и ми се плаче. И той падна.
Когато реша за кго да гласувам нито една медия не може да ми повлияе.Хиляди рекламни клипчета да пуснат за партията която не е моята не би ме разубедило,нито пък само критични да има пак не би променило мнението ми.Не мога да разбера как хората се объркват,как не знаят за кого да гласуват та всичко зависи от рекламата.
Любопитно ми е да разбера на кого и/или на какво разчиташе Меглена Кунева на тези избори? Единият от отговорите (понеже тя го инициира макар и косвено)е на интелигентните хора (а какво значи това, също е въпрос) в България. Но това е доста общ отговор. Защото съм далеч от мисълта, че всички интелигентни хора(?)са гласували за Кунева. (Предполагам, че всички ние имаме интелигентни познати, някои от които са гласували за Плевнелиев, а други за Калфин). Струва ми се, че един от пропуските й бе в липсата на диалогичност по време на кампанията. Бе необходимо по-уверено да отстоява възгледите и позициите си. Вярно, че, може би, не й е бил даден достъп до медиите (например такъв, какъвто бе даден на Плевнелиев и Калфин или на Борисов и Станишев. Но бе необходимо максимално да използва и малкото, което й бе дадено. Това е моето впечатление от разговорите ми с приятели и познати.
До Велизар -Не смятате ли все пак, че не е чак толкова лошо да има и някой,който да играе ролята на конструктивна опозиция?Освен това не си мислете ,че някой ще се трогне от вашето отсвиркване.Всички хора сме братя и сестри в Господа ,така че няма нужда да си правите секта със съмишлениците си ,а и нищо лошо няма хората да поспорят малко,след като най-важна е истината,нали?
До Eлте относно:”Когато реша за кго да гласувам нито една медия не може да ми повлияе.”
Нещата опират до доверие в мотивите.
Аз гласувах за Кунева, защото четох написаното от Иво и мислих над думите му.
А отделих време за мислене, защото имам доверие в мотивите му!
Много българи не могат да разпознаят подлите мотиви на т.нар. “медии”.
А “медиите” от своя страна правят ВСИЧКО възможно за да скрият паричните си мотивите. Затова през отминалото извращение на демокрацията – т. нар. “избори”, организирани от МУТРИ, толкова старателно се криеше, че уж “новини” са в същност PR материали платени от МУТРИТЕ и наци(оналните социали)сти.
До Велизар, относно: “Тук не е целта да накараме други да мислят като нас. Ние просто си даваме кураж, взаимно се насърчаваме срещу идиотизма.”
Браво за точните думи!
Благодаря и на Иво за блога му!!
Тук аз лично се чувствам ТОЧНО като сираче намерило завет, подкрепа и сродни души.
До Evеlyn R относно:”…няма нужда да си правите секта със съмишлениците си ,а и нищо лошо няма хората да поспорят малко,след като най-важна е истината,нали?”
Няма нужда и тук да ни залива помията на платените с престъни пари пропагандатори!
Тук има нужда от съмишленици, които “взаимно се насърчаваме срещу идиотизма.”
Аз гласувах за Кунева на първия тур, въпреки че съм тъмносин и въпреки че според мен и тя беше част от сценария за победа на Плевнелиев, защото някак подозрително късно я вкараха в телевизионните обективи, и то като положителната героиня. Но положителната героиня, която поначало нямаше шанс за повече от трето място! Номерът е бил да се канализира вотът на огромното мнозинство избиратели, които твърдо възнамерявахме да гласуваме, вероятно с цел да се направи по-лесно сметка как да се изманипулират резултатите. Един приятел, също тъмносин като мен, ми каза че на балотажа гласувал за Калфин. Е, аз не можах да преодолея отвращението си като сторя същото… Иначе ми е все тая за кого какво публикуват централните български медии – всичко е манипулация. Чудя се само, че толкова много хора в България още не са го разбрали.
Към ЕВЕЛИН Р.: ОК, обаче в онзи коментар на Георги се съдържа критика, относно това, как се журналиства. Без да съм журналист, съвсем ясно е, че коментарът е злонамерен.
Освен това какво значи “опозиция”, понятието е неприложимо тук, именно защото тук не се прави пропаганда, тук не се събират “управляващите партийци”. Лошото, че г-н Инджев няма масмедия в конвенционалния смисъл, си има и добрата страна – ние се застояваме тук в блога и без това хора, които споделяме принципно сходни идеи и много мразя, когато някой се “опита да ме предпази да не би да се науча на нещо лошо”, както прави Георги. Аз не съм го повикал да му кажа колко прав е Иво Инджев и очаквам от него същото. Това е все едно в клуба ни по тенис на маса да дойде някой, докато играем и да ни обяснява как не е хубаво да се играе тенис на маса. Ще го отсвиркаме, нали? Съжалявам, ако това е злоупотреба с журналистиката на г-н Инджев, но мисля че не е.
Дали някой ще се трогне от моето отсвиркване не ми пука, много държа обаче да се знае, че отствирвам Героги с неговия коментар!
А Вие сте ми някак си интересна и много ме дразни фактът, че прочетох вече три Ваши коментара (ако не се лъжа, три са) и все още нямам никакъв образ в главата си за Вас.
до EVELYN: Старите хора казват: “Не хвьрляй камьк в помията за да не те изпрьска” и не ми се занимава с такива “опозиционери” заради елементарна хигиена спрямо човешките помии.
Но има няколко елементарни неща:1.Тук няма управляващи за да са нужни опозиционери.2.Вечна опозиция=липса на всякаква позиция(много е сложно да схванеш затова пояснявам; Папагалстването е за папагалите) и 3.По повод предишен твой пост за “о(с)трова на свободата Куба” и развявяването на бикините ти сред форумците отговарям: Категорично да не се обвинява EVELYN-всичко живо дето е таковало EVELYN (без значение пола) твьрди че EVELYN изобщо не носи бельо(без значение пола).
В нашата бьлгарска действителност такава “опозиция” на блога на Иво Инджев е:
1. Платени блогьри от мрьсни партийни каси
или
2. Хора които са или с диагноза или резултат на редовна употреба на наркотик,или липсата на наркотик
В подкрепа и допълнение на казаното от Тео:
Когато „Величеството” дойде на власт, на него му се наложи в качеството на министър-председател не да царува а да управлява въпреки, че цял живот се е готвил именно за функцията произтичаща от статута му по наследство. Затова той нито имаше желанието, нито призванието, впредвид изискванията за надпартийност към царската му титла (засега тя си остава само една „хонорис кауза”, но иначе си е съвсем реална като позиция и потенциал), да се намесва в идеологическото противопоставяне. Очаквано той не се прояви като „фен” на двуполюсния модел в политиката. Нещо повече, той работеше активно срещу него, защото монархическите му амбиции се нуждаеха от образа на обединител на нацията. …
Човекът обаче взе, че взе желаното за действително и повярва в предопределението си преди още да му е дошло времето (изразът е Негов), заявявайки на всеослушание височайшата си воля, че дава срок от 800 дена на българското чудо да се прояви. Да, ама чудото, расло в условията на хуманоидната подозрителност на най-хуманния ни строй, реши, че е по-разумно да изчака да види първо дали, както е според декрета, налъмите ще цъфнат и вържат в определения им срок, пък после ако остане щение за още чудеса, и то да се изяви. Това обаче е тема за една по друга приказка и ако трябва да се развива, ще трябва да се говори и за разни там проводници – полу и цели, за чипове всякакви и т.н., въобще за това кой как си представя второто пришествие на българския Великден. Връщам се, поради което, отново към разнебитеното ни от царското присъствие двуполюсно представителство. И как да е иначе, след като в парламента не бяха, то не щеш ли, браншовици, заемодатели и безотчетни получатели, журналисти, манекени, актьори (кой от мъжки, кой от женски пол), та дори и един илюзионист бяха поканили – за него съжалявам, че отпадна, щеше да е живата метафора на това учреждение. А за капак отгоре – всички там бяха братовчеди (според И.К.) – за какво противопоставяне можем да говорим тогава, освен ако не е на бизнес (обръчи и халтура) основа?
Е добре, от тази структурирана не по идеен а по имиджов принцип среда беше излъчена и Меглена Кунева. Издигнаха я управляващите тогава, не партия а движение, което дори и с името си афишираше единствено монархическите претенции на лидера си – Симеон II-ри. Изпратиха я като комисар в Европейската Комисия, длъжност, която не само е надпартийна, но дори и наднационална. За каква тогава идеологическа обвързаност може да се говори в нейния случай, след като публичната й кариера е преминала изключително извън партийните централи? Отговорът е очевиден, но въпреки това, не е успокоителен. Защото тя беше и си остава представител на СТАТУКВОТО, същото оново блато, което, както и атомният му еквивалент – беленския гьол, с наглото си присъствие ни дърпа към дъното осмърдявайки и задушавайки надеждите ни за нещо по-добро и смислено. На дереджето на което сме вече няма никакво значение кой на кого е от Б отбора. Според интересите, а не според принципите, всеки от играчите би заиграл с отсрещния тим, поради което никога не изпуска впредвид, че е негова потенциална резерва. Засега те се очертават основно трима, до един от осъществилите т.н. преход, т.е. статуквото – Първанов, като най-емблематичната фигура обвързана с промоторите на „промяната”: КГБ, ДС и бившите руски и български комунисти – днешни олигарси; Борисов, като говорител на втория ешалон от някогашни „перестройчици”, тези, които на практика обслужваха „прехода” в името на висшестоящите си „другари” и които днес вече са натрупали достатъчно капитал и самочувствие, за да претендират за равнопоставеност при преразпределението – към тях спада и Доган, поради което няма нужда от отделен негов представител; Кобургготски, като символ на „естествената” надпартийност, която ще позволи на останалите „герои на нашето време”, успешно да се отъждествят с какъвто и да е идеал, стига само да претендира за национален, разтваряйки по този начин отговорността си (и най-вече произхода на имуществото си) в мъглявините на гражданското общество така умиляло и на кандидатката за негов застъпник пред Него, Кунева.
Аз лично нямам нито един интелигентен познат, който да е гласувал за Калфин. Имам интелигентни приятели, които по някакъв начин харесваха Кунева, но не гласуваха за нея. Както се казва, сърце не им даде. А и си даваха сметка, че я харесват не изобщо, а само на фона на онова, което нацията излъчи като кандидати за президенти. Бяха едни тъжни избори. И все по-тъжни и безпросветни ще стават.
Права си, Мария. Топ-фаворитът за президентските избори през 2016г. е Борисов…
Мое дълбоко убеждение, че в България няма реална социлология, поне в частта си, свързана с проучвания по политически въпроси. Нещо много по-лошо. Не само, че няма реална, а тази, представяна за такава, сигурен съм, е инструмент за моделиране на изборите. Как е възможно повече от година предварително да излезе еди коя си агенция и да каже “Ами ние изследвахме нагласите и данните ни показват, че фажорит е еди кой си?!” WTF??? Откъде-накъде? Всеки нормален човек би отговорил “Абе какво ме занимавате, има още толкова време, сега и за тези избори ли да мисля!” Още повече, че всички комуникираме с много хора. Сложете ръка на сърце и кажете доколко “официалните социологически данни” отговарят на наблюденията ви В НАЧАЛОТО НА КАМПАНИЯТА. Защото постепенно като се набива в главите на хората “Тоя ще спечели, тоя ще спечели, тоя ще спечели” и то вече става като дресиране.
Така че определено има права пропорционалност между парите, похарчени за една кампания и резултатът от нея за партията, която е вложила парите. Избори МОГАТ да се купят и за това далеч не е нужно купуването на гласове. Първа стъпка: купуваш си социологическа агенция с утвърдено име (утвърдено от какво, не знам); Втора стъпка: купуваш максимална част от медийния пазар, която да бълва от сутрин до вечер едно и също. И това е. Как така на избори винаги трите най-големи агенции пускат си избират трите най-споменавани в медиите партии и всяка си поема поддръжката на една от тях?
А и има един друг момент, който е мое собствено наблюдение и не претендирам, че серизната наука би се съгласила. Хората обичат да печелят. Когато се оформи един очакван победител хората масово гласуват за него и остават с усещането, че са го познали, тоест вместо да пускат фиш за тото с нищожни шансове да познаят пускат бюлетина със сочения победител, който 99% сигурно ще спечели. И когато това стане гласоподавателят изпитва едно особено чувство на доволство “Колко съм пекан, аз ги предвидих нещата, по-добре от всякакви специалисти, дето само много им знае устата, направо аз му дадох поста с гласа си.”
За съжаление това е резултат от изключително ниската политическа култура на българина. Защото участието в политическия процес дори на ниво гласоподавател изисква една много богата култура в тази област, да се четат книги за политическата теория, които далеч не са толкова сложни, колкото го изкарват, да се четат политическите истории на страните, които ни служат за модел, да се гледат документални филми по сериозни телевизии, а не такива, дето сместват манипулативните си филмчета между турските сапунки.
Но това е трудно. По-лесно е да теглиш една майна на всичко и да пуснеш футбол по телевизора.