Списание „Икономист“ прогнозира, че закъснялата ( спрямо Европа), но неизбежна икономическа криза в Русия може да доведе до същото, до което стигна СССР: колапс и разпад. Взимам обаче повод от тази статия във връзка с друг цитат нея, който обръща внимание на твърдение на Дмитрий Песков, говорителя на Путин, заявил неотдавна: „Ерата на Брежнев беше огромен плюс“.
Че беше огромно плюскане за привилегирована каста царедворци около Брежнев и протежето му Живков, няма спор. И в това тази ера прилича наистина на путинизма, който се перчи със стабилност, паразитиращ върху добрата международна конюнктура за цените на петрола-същите, за които подалият наскоро финансов министър на Русия Кудрин прогнозира голям срив.
За Брежнев си припомних тези дни поради международния скандал с провокативните рекламни пана на „Бенетон“, изобразяващи целувки между световни и религиозни лидери. Колажите привличат погледите с абсурдността си, но и напомнят на помнещите, че този абсурд беше част от нашето всекидневие е ерата на Живков и Брежнев. Огромни билбордове ( тогава се казваха „пана“ или още по-добре: „агитационни табла“) агитираха навсякъде из родната НРБ за дружбата със СССР, скрепена със страстна целувка уста в уста и обяснена с лозунга „Дружба от векове, за векове“, за да не си помисли някой, че става дума за нещо друго, доста неприлично за показване.
За тази демонстративна целувка се сетих това лято пред Берлинската стана, остатъци от която са изрисувани от художници и служат за шарена атракция за туристи пред най-мрачния символ на студената война. Техният срутен белег на разделението е оцветен, включително с огромен и натуралистично прерисуван вариант на аналогичната целувка между Брежнев и Хонекер. У нас българско-съветският символ на несправедливостта, лъжата и разделението си стърчи все така над главите ни и в тях се набива като пропаганден пирон фалшивата теза, че било проявя на на вандализъм да се посяга на паметници ( ей, така, на всеки един от тях, без разлика за какво става дума). Оцветяването на българската Берлинска стена оцеля само няколко дни преди да ни върнат сивотата й, а за „картинка“ , като целувката между Брежнев и Живков, която да ни напомня истината за близкото минало, не само и дума не става тук, но тъкмо напротив: искат да се примирим, че въпросната истина се съдържа в лъжата за „освобождението“ ни от СССР, изписана под ботушите на агресивния съветски войник.
Като гост на сутрешното съботно предаване на БНТ вчера, в което показаха вкопчените в целувка Бережнев и Живков, имах възможност да дам своя принос по темата със снимка на онова цветно петно от Берлинската стена с натуралистичното изобразяване на мляскащите се лидери на СССР и ГДР. Понеже съм се надигнал на пръсти и „казвам“ нещо на ухото на Брежнев, пояснявам ( за онези, които не са чули): питам го кой от двамата лидери се целува по-добре. Подозирам, че ще да е бил наш Тодар, който обичаше да се хвали как е омаял Брежнев и поради тази причина той ни отпуснал съветски петрол, препродаван после на по-скъпи световни цени. Така Живков издрапа до ерата на Горбачов, с когото любовта му не потръгна и съответно подаръците свършиха. Това е проблемът с платената любов- свършват парите, умира и любовта.
Обаче…Обаче и в това отношение сме уникални! И без пари сме готови да обслужваме Путин. Как да не ни обича и да не ни кани в евразийския си харем – хем сме дащни, хем послушни( точно като при подхвърлянето за България като троянски кон на Русия, София сега си мълчи за поканата в гащите на евразийската руска фантазия), а и шефовете ни се целуват страстно с руската мечка!
Един добър човек е имал късмета да навърши 90 години и приятели, близки и официални институции (и от бившите съюзници) са му организирали празник. Всеки празник е нещо специално и трябва да дарява радост, независимо от повода. Още повече, ако поводът е дълголетието на уважаван, обичан и заслужил в много отношения наш съвременник
Прочетох във „вестника за войската и народа” ОТБРАНА, че Генерал-лейтенант от запаса Димитър Тодоров получил високи отличия, много поздравления и подаръци за своя юбилей. 90-годишнината не е „юбилей” , а просто кръгла годишнина. Високото отличие, с което рожденикът е бил награден, е почетният знак „За принос към МО” – имаме си и такава награда. Генералът обаче едва ли има някакъв принос към това министерство, просто министърът на отбраната, при цялото си добро желание, няма с какво по-подходящо да го отличи. Пак добре, че беше отменена наградата „За вярна служба под знамената” – втора степен, което е по-скоро упрек, как така второстепенна вярност!
Като на всяко подобно събитие, рожденикът бил честван (някои сигурно са се натискали и да го целуват)от своите съратници и трябвало да изслуша техните приветствени благопожелания. Празник, но тука празно няма – приказват, та се късат и все каквото трябва.
Един о.з. полковник напомнил, че генералът е създателят на българските ракетни войски, който доживя и тяхното посичане. Много радостна констатация, няма що!
Вицепрезидентът Марин казал, че такива честни и предани хора на дълга са много необходими и днес – не зная дали е казал какво мисли да ги прави.
Министърът му написал адрес, с който се врича, че е негов ученик, а друг о.з. полковник, който прочел адреса, добавил от себе си, че лично за него генералът е символ, който го е водил в кариерата – неведоми са пътищата Господни!
Рибата изтрепал окончателно военният аташе на Русия, който казал „Вашето дело няма да умре” – къде е гледал пък този полковник, та нищо не е видял!
Иво, наложи се да закрия с длан снимката, за да мога да прочета статията. Недей така друг път, моля те! 🙂
Обаче…Обаче и в това отношение сме София сега си мълчи за поканата в гащите на евразийската руска фантазия), а и шефовете ни се целуват страстно с руската мечка!
Г-н Иво Инджев,
къде видяхте някой да се целува, и то страстно с руската мечка?
Главния целувач го сменят през Януари 2012.
И защо чакате някаква официална реакция. Нормалното поведение в случая е да няма никаква реакция. Няма нужда на всяка провокация да подскачаме нервно. Провокациите няма да спрат. Провокациите целят на първо време да ни въвлекат в режим на въпроси-отговори.
Мисля, че няма да дочакат.
Множат се паметниците и храмовете на дружбата “от векове за векове”, за да могат българските комунисти да полагат цветя и венци пред паметниците на същия този чужд агресор, поробил България. За да празнуват колаборационистите, вечно благодарни на новия си господар, превърнал България в “ задунайская губерния “, за охолния живот, подарен им за вярната им и раболепна 45-годишна служба. Живот, за какъвто те не смееха дори и да мечтаят. Не трябва да се забравя, че едва ли има други комунисти в света, които да са толкова продажни, колкото тези в България. Дори при румънските комунисти имаше и някакъв национален елемент, както и при сръбските комунисти. В Унгария и Полша комунистите се чувстваха преди всичко като унгарци и поляци, отколкото комунисти. В България говорим за хора, които подсъзнателно се подчиняват на всичко руско и съветско. Почти половин век бяхме управлявани от едно просъветско васално българско провителство, поставено на власт с помощта на руските щикове. Едно марионетно правителство, което не се посвени пред народа си да направи опит да превърне България в Съветска република.
А руският посланик в Брюксел Владимир Чижов го каза кратко и точно: “Троянкият кон на Русия в Европа“.
Колко ще продължи всичко това, зависи от нас.
А дотогава, като коне или магарета, ще продължим да тропаме с копитата си по европейските павета и да се питаме един друг, като се срещнем – това за смях ли е или за плач?
Във всеки случай ще е за срам.
Плевнелиев, Меглена Кунева и Светльо Витков трябва да отговорят на този вьпрос
През ноември 1982 г., непосредствено след смъртта на Брежнев, посетих СССР в командировка (ВОНЦ, Каширское шосе, не помня кой номер). Бях настанен в хотела на ВОНЦ, доста прилична сграда с врати, които сам човек не бе в състояние да отвори. Посъветваха ме да не ползвам услугите на бюфета към хотела заради съмнителното качество на хранителните продукти. Така се озовах една вечер в една хлебарница на Коломенская. Те и нашите тогава не бяха цвете, но това, което видях, ме потресе дълбоко – хлебарницата беше нещо, което бях виждал само във филма Парижките потайности. Шокът ми нарастна експоненциално, когато следващия ден, събота, следвайки съвета на домакините, реших да посетя някакви музеи около Кремъл. Точно срещу Кремъл, както се знае, бе разположен ГУМ, “титанът” на Московската търговия. На обратната страна на ГУМ има едни широки стълби, на които видях нещо, което никога не бих могъл да си представя – огромна маса опърпани, силно забързани хора със загрижени физиономии, подобно на бягащи от пожар хлебарки, се носеха по това стълбище, стискайки в ръце препълнени чували. Любопитсвото ме подтикна да разбера какви са тези хора, какво мъкнат в тези чували и защо са в тази паника. Оказа се, че това са хора от Подмосковието, дошли в ранни зори да чакат на колосални опашки за месо, което дори в социалистическа България никой не би опитал. Бързането им било в резултат на страха им, че струпването на много хора на едно място би скандализирало охраната на Кремъл и би ги лишило от ценната придобивка. След това се натъкнах на множество подобни примери, но вече подготвен и хладнокръвен. Това разказвам по повод репликата „Ерата на Брежнев беше огромен плюс“. За страстната целувка – няколко числа: Тогава кравето сирене, 1 кг., в България струваше 2,50 лв., в един “елитен” магазин в Москва цената му бе 1,50 рубли (левът беше прибл. равен на рублата), кашкавалът Витоша беше 3,50 лв. в България, в Москва беше уникален деликатес на цена 2,50 рубли; прословутият коняк “Плиска”, универсално отварящ руската душа за приносителя, у нас беше 7 лв., в Москва – 4,50 рубли. Така че проституцията, лъхаща от целувките, е била двустранна. Но явно директно от селскостопански продукти “висшите” ни комунисти не са можели да заделят “бели пари за черни дни”, а от съответните суровинни разплащания от страна на СССР, процента произведено оръжие за Красная армия и “братската закрила” при дръзката криминална търговия на нашите сложно комбинирани формирования като Кинтекс и пр. под зоркото око на ДС; “бонусите” вероятно са допринасяли за кърпене на бюджета при неизбежните дупки от тези трансформации. Е, кой, на мястото на Тошката, не би станал революционер на стари години, след като келипирът се изпарява, а няма взаимност и горещина в целувките с фригидния Горби.
@Stefan Iliev :”Главния целувач го сменят през Януари 2012.””Мисля, че няма да дочакат.”
Едно от първите неща които направи “новоизбраният” беше да отправи уверения към московските ,че целиването ще продължи!
Целувките с тея гореупоменатите винаги е смъртоносна.Като се подпише за АЕЦ Белене на всички надявам се ще се проясни ,но ще бъде “казано беше ,но нямаше кой да чуе”.
А казано е “ще слуша но няма да чува,ще гледа но няма да вижда”
И “да нямаш другиго освен мен” “защото ще станеш роб на лукавия”
Вижте какво е сторено с църквите ви .Вижте какво става с децата ви .А и Ванга е казала от стореното през 2011…Много мина,малко остана…
Когато някой не желае да прогледне “на сила хубост не става”.Всекиму според “целувките”
Толкова очевадни факти и толкова отчайваща слепота…
Ako go ima uchastieto na g-n Indzhev po BNT kacheno v neta niakyde, niakoi bi li dal linka, molia? Merci.
Темата е за глобализацията и противодействието ѝ е твърде сложна и противоречива, за да се свежда до ниво “братски целувки и прегръдки”.
Китайците вече са икономически най-силната нация в света и според всички икономически прогнози 21. век ще е тяхното столетие. Не вярвам да са толкова тъпи, че да се оставят Путин да ги води за носа.
Между другото, видя се многократно вече, че обединения между държави имат смисъл само ако 1. държавите са с приблизително еднакво ниво на развитие и 2. държавите са с приблизително еднакво ВИСОКО ниво на развитие. То и в Африка има не един и два опита за обединения между държави, но поради липсващите им успехи толкова сме и чули нещо за тях.