„Това правителство разбира само от натиск и само със сопа може да бъде спряно”, каза Станишев на пресконференция след заседанието на Изпълнителното бюро на БСП.
Образът на сопата ми образува някои асоциации.
Асоциация №1
На прием по повод посещението на израелския премиер Ицхак Шамир в София през 1992 г. в хотел „Шератон” в София към мен се приближи видимо разяреният синдикален бос Тренчев. Когато видях да разбутва по диагонала от другия край на залата елитната публика, за да стигне до мен, се досетих от пламналия му поглед: ще ми се кара за критична ( от негова гледна точка) новина, свързана с неговия синдикат „Подкрепа”, разпространена от БТА, на която бях главен директор.
Познах. Но той не позна. Озъбих му се, че не може да ми държи сметка. На което синдикалният бос ми отвърна с репликата, че с такива като мен можел да справи с помощта на една сопа.
Имаше много свидетели и пред тях го предизвиках да потвърди, че ме заплашва. Като един истински каубЕй той се изсмя и заяви в присъствието на свитата си ( в която имаше и един заместник министър на отбраната – разполагам и със снимка), че всъщност нямало нужда да си цапа ръцете със сопа, защото имал друг начин: показа ми запасания в кобура пистолет, с който се разхождаше по онова време.
Съжалих след време, че не изпитах неговата решимост в ситуацията, когато прословутите с професионализма и безкомпромисността си израелски охранители биха реагирали на изваден пистолет като на и без това скандалния факт, че някой се е промъкнал въоръжен покрай тях. Може би историята на т.н. преход , развила се със свалянето на правителството на Филип Димитров с активното съучастие на Тренчев, щеше да бъде различна…
Години по-късно, при наша среща в Дарик радио, където се оказах (без да знам предварително) в сандвич между Тренчев и Бриго Аспарухов ( който пък използва случая да ми заяви заплашително как си пази в сейфа видеокасета от мое телевизионно предаване от същата 1992 г. с обвинения срещу него) шефът на „Подкрепа” отрече, че това спречкване между нас се е случило. Но Тренчев се издаде с фалшив смях в присъствието на водещия Кирил Вълчев, заявявайки, че не е такъв човек да заплашва, защото направо би използвал пистолета…
Асоциация №2
Като главен редактор на вестник „Демокрация” публикувах в далечната 1994 г. архивна картичка ( снимка от времето на Александър Стамболийски и неговите земеделски партийци, въоръжени със сопи, отпечатана като картичка!), която ми донесе в редакцията един известен по онова време политик. Изобразени бяха земеделци, които причакват на гарата в един провинциален град членове на Демократическата партия, за да ги бият със сопи, принуждавайки ги междувременно да си обръснат брадите.
Реакцията на публикацията в ръководството на тогавашния СДС беше, че бях обвинен от най-високо място в Демократическата партия, че съм ченге и комунист, който иска да скара земеделците с членовете на Демократическата партия. Приносителят на картичката Стоян Райчевски ( споменавам го за първи път след 17 години) така и не се обозначи като инициатор, а на мен, като на някакъв самотен пазител на свободата на словото и неговите източници, ми се наложи да гълтам сопите, довели в крайна сметка до моето отстраняване от поста на главен редактор.
Асоциация №3
Тази асоциация е трета само по време, но не и по важност. Тя е подсъзнателната връзка между казаното от Станишев и стореното от неговите предшественици в концлагерите на НРБ.
Убийството на набелязаните жертви със сопи е бил стандартен метод за умъртвяване на концлагеристи в най-дълго просъществувалия в социалистическия лагер след ерата на откровения сталинизъм концентрационен лагер край Ловеч, наречен перверзно от създателите му „Слънчев ден”.
Стандартна процедура там е било назидателното умъртвяване на поредния роб ( на труда), обвиняван в неизпълнение на робската му повинност. Изкарвали са го пред строя на вечерна проверка в очертан с тебешир кръг и екзекуторът Шахо, по заповед на командващия зверската процедура Газдов, е смазвал до смърт със сопа „провинилия” се концлагерист.
Асоциация № 4:
Със сопи беше смазана главата на Надя Дункин, свидетелката по делото срещу убийците от концлагерите. Убиха пенсионерката, дръзнала да застане очи в очи със своите мъчители пред военния съд през 1994 г. Официално беше заявено, че бедната жена, чиято уста беше затворена ритуално със сопи, била жертва на обир в дома й.
След тази демонстрация вече никой не искаше да говори. С Надя Дункин беше убита и надеждата за възмездие, а българското кривосъдие доволно си легна да спи.
Ето че днес Сергей Станишев се сопна за сопите. Защото у нас никое зло не остава невъзнаградено.
На времето когато Максуел (приятел на Андрей Луканов) финансира Подкрепа спорейки с един мой “съратник” политически “подкрападжия” казах “това много ми прилича на мафиотските синдикати за който съм гледал по американските филми”.Той тогава много ми се разсърди,но продължихме да сме “съратници” (дребни провинциални риби).Сега слушайки за готвените национални протести си прехвърлям в главата фалшивият ни преход и не откривам спомен да е имало национални протести когато са били комунистите на власт(във всякаквите им превъплащения).Защо ли така,та нали последните им от 2001 г насам управления унищожиха дребния и среден бизнес.Нали точно през тея последни управления аз бях унищожен окончателно,а майка ми отиде в гроба бавно и “по особено жесток и мъчителен начин”защото нямахме право на живот(по волята на социалните социалисти чада сатънински).
А синдикатите тихи бяха!
2007г. пратих диск по приятел с изследванията ми таго предаде на Нова телевизия след като бях минал през машината за убиване на болни ТЕЛК и НЕЛК и не бях пожелал да спазя правилото да платя подкуп.Диска беше иззет от него от един верен на партията другар с думите “дай да не разлайва кучетата” ние ще оправим нещата.По това време състоянието на майка вече беше започнало да се влошава.Оправиха ме,а сега баща ми е в болницата а аз несъм в състояние да бъда с него.Оправянето ми продължава и никой не се трогва!
Тоя същия мутро-синдикалист получи от ръцете на агент Гоце (в качеството му на (п)резидент на Республика Болгария) орден (не салам) “Стара планина” за огромните си заслуги; Иво Инджев пък с решаващата намеса на същия този Гоце Първанов беше уволнен от последното си работно място. По тая същата логика Гоце би следвало да награждава и такива като Черепа, Маджо, кой ли не още… което и показва що за държава сме. Мутренска, бандитска, мафиотска. А че синдикатите у нас са мафии се знае и то пролича особено много при потушаването на учителската стачка: правителството на същия този правдолюбец-сопаджия Дмитрич Станишев бутна пари на Тренчев и на другите и те мигом предадоха стачниците…
Ако някои са заслужили яко сурвакане със сопи то преди всички са “партийните другари” (а защо не и той самия) на наглия устат Сергей Дмитриевич, ограбили България през последните 22 г. и обрекли народа и на мизерия и емиграция на стотици хиляди млади българи.
Ами всъщност този наглец българин ли е?!
Отчайващо е положението. Виждам че всеки Българин е пълен с примери от живота му за страшни несправедливости. До там ни накара лошотията,че вече губим реална представа кое е добро и кое зло… После как да не се надяваме че само Бог може да ни спаси. Това е последната ни надежда. Страшно е че не можем да разчитаме вече на собствените си сили. Но злото добре си свърши работата. Сега можем да чакаме. Или да станем камикадзета без никакъв страх че ще загубим нещо. То всичко отиде по дяволите. И,… ставаме камикадзета, юмруците ни се превръщат в чукове,… – и нищо няма да ни спре! Глас Народен,-Глас Божи!
Днес БКП не означава ли Българска Корпоративна Плутокрация?
Има ли канибализъм между играчите от БКП?
За първи път ли брат посяга на брата си по тези земи?
Иво,асоциациите не ги разбират потърпевшите и затова напрово преминавам към анотациите.
Анотация първа:”Кестени от Париж.”,вероятно тази книга си струва да се прочете.Продължават да ни обезсилват.Спасението е в това да напуснем България.За предпочитане е да сме емигранти в друга страна вместо в собствената си Родина.ОТКакто заменихме площада с и-нет пространството съвсем изгубихме социалната си чувствителност.Копията/лица/ на КТ действат перфидно/режат изкъсо короните на кестените/ и е безспорно ,че са приятели на соц. президента т.е. приятелите на гоце са приятели помежду си.Следва анотация втора 🙂
Когато СДС спечели изборите през 1991 г. д-р Тренчев ни спретна стачка в Софийски транспорт и спря трамваите, тролеите и автобусите в София, а разстоянията са големи. Когато СДС спечели изборите през 1997 г. д-р Тренчев ни спретна стачка на локомотивните машинисти и спря влаковете (също имаше и миньорски стачки в мини Бобов дол и другаде). Между тези събития никакъв го нямаше. Опълчи се на Беров чак когато и на умрелите стана ясно, че последният е пътник. Подкрепа ще направи голяма стачка, ако сините случайно вземат властта, но това някои няма да го дочакаме.
Тренчев-изключилно продажно,лицемерно,подло,фалшиво и ненормално копеле!Господи,и този нещастен кретен беше едно от лицата на демократичните промени?АМИ ПОВЕЧЕТО ОТ ДРУГИТЕ КАКВИ БЯХА?ЧЕНГЕ ДО ЧЕНГЕТО,ПОДСТАВЕНИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИЗДЪНКИ?Защо скачахме иплачехме по площадите?ЗАЩО ГОСПОДИ,ЗАЩО???
Потресаващо! Но пък за пореден път показва, че класната журналистика задължително се опира на дълга памет. Постоянно трябва да се напомня на българите за миналото и да се правят аналогии, защото в този труден живот, в който надеждица вече от никъде не се вижда, хората стават апатични, не се интересуват от нищо, свиват се в тясната черупка на оцеляването. И когато това състояние се затвърди във времето, вече нищо няма да може да събуди “заспалите”. Бийте камбаната, г-н Инджев!
Тренчев,често пътува до САЩ,там живеят дъщеря му от първия брак и съпругата му Кояна,имат апартамент в Манхатън.Спомням си каква патардия имаше в световната преса,когато дъщерята на президента Буш си купи бира,преди да навърши 21г.,а защо никой не се интересува как ли живеят Тренчевите?Той даде някакви мижави изявления,че жена му го издържала,едва ли една медицинска сестра печели толкова.Тя е единствената мед.сестра,която живее в луксозната сграда,обитавана от доста богати хора.Виждам,че на Тренчев е създаден медиен комфорт относно доходите му. Защо?
Уважаеми г-н Инджев,благодаря ви,че не сте забравили Надя Дункин.Когато тя беше убита журналистите не положиха усилия да разследват този случай.Никой не се обърна за интервю с нейния син,известния учен химик,Иван Бакърджиев,в Германия.Всички ние,които се ласкаем да си мислим,че сме духовния елит на нацията,сме длъжници пред паметта на Надя Дункин.
Към Мария:
След убийството на Надя Дункин дадох идеята за кръщаване на една новосъздаваща се женска организация в България като алтернатива на някогашния казионен женския съюз от времето на НРБ. Идеята ми беше, че става дума включително и за надежда…
Не знам подробности, защото всъщност предложих това на бившата ми съпруга, която беше сред учредителите, заедно с личности като Блага Димитрова.
Днес има фондация “Център Надя”. Не си приписвам заслуги, но, доколкото знам, названието е резултат от онова предложение…