Бог да пази децата, а Веско Маринов си го пази неговата полиция

Вчера в националния телевизионен ефир се просълзи лидерът на БСП Сергей Станишев. Емоцията му изби пред телевизионните камери на летището в София, където се завърна триумфално като закрепил се на върха шеф на партията си в качеството на неочаквано избран да запълни едногодишна дупка на самия европейския социалистически връх на Партията на европейските социалисти, докато на редовен форум бъде легитимиран някой, който да замени с пълен мандат внезапно напусналия датчанин Расмусен.

Днес пък в ефира на БНТ плака Веселин Маринов, певецът на властта, чийто предстоящ концерт не слиза от екраните на родните телевизии като предстоящо събитие от първа величина.

Станишев посети сърцата на телевизионните зрители с този изблик по повод избирането си на европейския социалистически пиедестал, посвещавайки успеха си на своите съмишленици. Това посвещение предизвика треперенето на гласа му и насълзените очи. Маринов пък се разплака при виртуална среща със свой бивш преподавател, комуто се чувства задължен. Човещина…

По принцип не се присмивам на искрените сълзи, пък били те и мъжки. Поне веднъж съм бил близо до това състояние на екрана – когато поднесох съболезнованията си във връзка с кончината на моя приятел Гошо Минчев ( мразеше да го наричат „Жоро” и по това разбирам доколко някой го е познавал лично, когато споменава за него фамилиарно).

Специално образът на Станишев, според мен, спечели от това размекване. Сигурно доста жалостиви българи, дори и без да са му политически съмишленици, са възприели с подсъзнателна симпатия спонтанната му проява на чувства. Вярва в каузата си човекът. А с вярващи за вярата им не се спори. Има други ракурси за спор…

Меко казано спорна е публично споделяната емоция на Станишев и компания, свързана с нещо, което би трябвало да е лично пространство – и не толкова негово, колкото на едно беззащитно същество. Не става дума за изблик, а за премислена политическа реклама.

Спомнете си как Станишев се похвали на първомайския митинг тази година, че му се е родило дете именно на 1 май. В медиите изтече информация, че раждането не е било във връзка с едно изтичане на води, а е било нарочно насрочено за тази дата. Може и да е клюка. Но ако това звучи някому пресилено като упрек, днес отново имаме повод да се убедим, че Станишев използва невръстния детски живот за изстискване на още капки политическа ползица. Сега пък,във връзка с щастливото му избиране за председател на ПЕС, Станишев говори във вестникарско интервю за бебето си като за „голяма социалистка”. Това вече не е случайна емоция, още повече, че и неговият приятел, евродепутатът от БСП Кристиян Вигенин също се беше похвалил в интернет, че детето му ( не случайно!) е родено на 9-ти септември. Явно заболяването не е лично, а заразно.

Хората, които помнят времето на тоталното тоталитарно насилие над съзнанието на децата на България с цел да предопределят мирогледа им, ще ме разберат. Имам предвид онези от тях ( нас), за които това минало е най-малкото неприемливо именно защото са (сме) били поставени пред свършения факт на безалтернативността в оформянето на политическия си хоризонт по волята на възрастните, налагана в много случаи не само от държавата и нейната машина за осигуряване на ментално комунистическо стерилизиране на представите за света, но и от самата семейна среда.

Някой може да каже, че детето си е негово и има право си го обявява за социалистка още като една мръвка, която няма как да прецени за себе си каквото и да било. Не съм съгласен с такова „право”. Въпросът е извън пределите на собствената прищявка. Проявата на такъв подход издава авторитаризъм в мисленото. Та нали тъкмо Станишев се самоназначи напоследък за защитник на демократичните (ни) права от…авторитарното управление!

Бог да пази децата ( включително от родителите им)! А Веско Маринов го пази неговата полиция, него поне да не го мислим.