Попадна ми в мрежата текст, който буквално изброява част от моите основни теми в блога ivo.bg ( но с твърдение, че никой не се занимава с тях): за простотиите на двама поредни министри на културата; конкретно за т.н. музей на социалистическото изкуство; за реабилитацията на Живков от страна на премиера Борисов; за слагачеството пред среднощното отмиване на съветския паметник: за любимия футболен шут на Борисов, удостоен с доктор хонорис кауза и т.н. – все каузи на ivo.bg , о(т)писани в текста със забележката, че няма кой да ги защитава.
Ето и самият текст, под който бих се подписал, макар да няма нужда, защото под всяка една от посочените като отсъстващи от вниманието на българските интелектуалци теми вече съм слагал скромния си незабележим подпис десетки пъти:
Blistermagazine
Маргарита Бойчева
Мълчанието на агнетата
Отдавна исках да напиша този текст, но по ирония на съдбата го провокира човек, който може би в най-малка степен заслужава упрека в него.
Мариус Куркински даде интервю през изминалата седмица за в. „Труд”, в което каза: „Надявам се да има компетентни хора, които след време да опишат какво точно се е случило през последните ни 20 години. Но за мен лично периодът е сред най-позорните в историята ни. В него мина младостта ми, видях много пошлости, побоища, бруталност, корупция… Ужасяващи години.”
Навярно е обидно за интелекта на читателя да констатирам очевидни неща, но Мариус Куркински е една от най-значимите фигури в съвременния български театър- уважаван в гилдията, признат от критиката и обожаван от публиката. Личност, която се ползва с достатъчно публичен и медиен комфорт, за да лидира с лекота обществено мнение. Вместо това Мариус Куркински постъпва така, както постъпват голяма част от българските интелектуалци през последните 20 години: окопава се в собственото си, макар и прекрасно, изкуство и гнусливо, но все пак удобно отказва да има нещо общо със злободневието. Същото онова социално-политическо злободневие с „пошлости, побоища, бруталност, корупция”, което днес със сигурност щеше да е друго, ако насреща си имаше непримирим отпор или поне адекватен коректив в лицето на една отговорна и ангажирана интелигенция.
Поправете ме, ако бъркам, но по нашите географски ширини за последните 20 години така и не се появи българската Дубравка Угрешич – хърватска писателка, която емигрира от разпадаща се постокуминистическа Югославия, заклейми с доброволното си изгнание безумията на войната и отказа да се идентифицира с примиренческата безтегловност на народа си.
Не се появи и българският Орхан Памук- турският писател със заявено влечение към европейските демократични ценности, нобелов лауреат, който влезе в съдебни дела и в открита битка с властите в Анкара заради непризването на Арменския геноцид.
Не се появи и българският Роберто Савиано – безрасъдно смелият италиански писател, който написа разтърсващо откровена книга за неаполитанската мафия и вече пета година е принуден да се укрива заради заплахи за живота си.
Да имаш ясна и последователна обществена позиция е досадно занимание, което българската интелигенция през последните 20 години предпочете да заобикаля. Една част от нея загуби гражданската си позиция подобно на синьо мънисто някъде из огромното площадно множество на първите демократични митинги. Друга част от нея зачеркна гражданската си позиция с подпис под Инициативни комитети за издигане на президенти. Трета част продаде гражданската си позиция срещу трохите от държавната трапеза-някой и друг орден или сигурна заплата от Фонд „13 века България”, Фонд „Научни изследвания” или от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Четвърта част от българската интелигенция просто безучастно позволи да приспят гражданската й позиция, докато тя бе улисана да са забавлява на вицовете за Бойко Борисов. Как иначе да си обясним, че едно споразумение между кинаджиите и министър-председателя, което никой не възнамерява да изпълнява, успя да прибере от улицата режисьорите и продуцентите и да ги напъха обратно в празните им студиа – нищо, че в следващите години там няма да се произведе нито един български филм?
Как да си обясним, че скулпторът Велислав Минеков като същи Мунчо от „Под игото” е „единственият луд”, който се осмели да протестира срещу нелепия Музей за социалистическо изкуство – апотеоз на министерска грандомания, който с лека ръка лепи нечестни етикети върху достойни художници и безотговорно подменя истината за социализма?
Как да си обясним и конфузното мълчание на цялата българска интелигенция и всичките й художествено –творчески колективи пред гузното и слагаческо отмиване посред нощ на прерисувания Паметник на съветската армия?
Как да си обясним търпимостта на същата тази българска интелигенция към 330 000 български лева, отпуснати от Националния филмов център на италианска филмова продукция, само защото на някой скучен Европейски съвет Берлускони е мерил с педи гърба на Борисов? Ами търпимостта към воаяжите до Венеция на министъра на културата и придворната му актьорска свита, платени от шармантна жена с гол гръб, заинатила се да става режисьор?
А оглушителното мълчание на българската интелигенция, когато понечиха да присъдят на дипломирания полицай Бойко Борисов званието „почетен член на Съюза на българските художници”? Или когато назначиха неговия футболен шут Христо Стоичков за почетен консул в Испания, а после съвсем в унисон със средното му образование от Харманли го удостояват и с титлата „доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет?
В едно е прав Мариус Куркински. Последните 20 години наистина бяха ужасяващи.
Но ужасяващо беше и дистанцирането на българската интелигенция от тях.
Тя протестираше гръмогласно срещу чалгата и простащината на масите, но, подвластна на страха и инстинкта за самосъхранение, не посмя да протестира срещу чалгата и простащината по върховете. Не протестира, когато за председатели на Комисията по култура в парламента бяха избирани хора, които бъркаха Златю Бояджиев с Панчо Владигеров. Нито когато за министри на културата бяха избирани хора, които творяха концерти за обой и оркестър, посветени на Царя, пишеха „сбогом” със „З”, редяха художествените колекции на мутрите и раздаваха юмруци по улиците.
Нито един важен обществен, да не говорим за политически дебат не тръгна през последните 20 години от средите на интелектуалците. Нещо по-лошо: нито един обществен или политически дебат дори не отекна в средите на интелектуалците. Никой от тях не ми се струва притеснен от начина, по който се проведоха последните местни и президентски избори в България, например. Нито от това, че български министър – председател на държава-членка на ЕС в началото на 21 в. се гордее с управлението на диктатора Тодор Живков и по подобие на него мачка духа с асфалта от магистралите си.
Аз все си мисля, че онзи Мариус Куркински, който многократно е спирал дъха ми с великолепните си представления, не може да не се тревожи от всичко това. И че следващия път той непременно ще го говори в интервютата си, ще алармира, ще провокира дебат, ще защитава ценности, ще търси истини, ще държи будна съвестта на много хора…
Иначе излиза, че единственото важно за българските интелектуалци през последните 20 години е само изкуството им! Което за всички останали става все по-маловажно. И това е съвсем логично. Просто няма как да те ценят като голям творец, ако се показваш като малък човек.
17.11.2011
За съжаление много точен текст. Въпроса е, че просто няма истински интелектуалци в България, поради което има само мълчание. Надявам се някой който се припознае истински да се ядоса но не на нас, а на тези към които е поднесъл панички за благодеяния
“…Поправете ме, ако бъркам, но по нашите географски ширини за последните 20 години така и не се появи българската Дубравка Угрешич – хърватска писателка, която емигрира от разпадаща се постокуминистическа Югославия, заклейми с доброволното си изгнание безумията на войната и отказа да се идентифицира с примиренческата безтегловност на народа си…”
Иво,не бързай да се подписваш ,че това показва гузна съвест ,която търси обяснения вместо да го остави този артист на мира ,за който поне още не е написано ,че е луд за връзване ,а само му се възхищават на играта.Виж другите ,сред които пак някой отново призовава за емиграция ,пак някой споделя силата на страданието,породено от тази нечувана бруталност у нас бързо му лепват етикет -луд за връзване ,но това не е всичко:не един от цвета на нашата нация е вече емигрант ,а още по важно е ,че и сега цели семейства стягат куфарите си и тръгват по път ,който ги води далече от Родината им.Иначе ,България осиротя по пътя на обезсилването на нейните граждани ,а най-достойните от тях я напуснаха отдавна.Това дори такъв артист като М.К. няма как да го изиграе сам:за истината са нужни поне двама-един да я каже и друг да я чуе.Не се страхувайте да се сбогувате с България!
Много добро , толкова вярно и интелигентно написано,че нашите интелектуалци въобще няма да му обърнат внимание.Струва ми се,че заради това в текста долавям безнадежност-дано само да ми се струва.
PS Ще цитирам (по памет)Хемингуей-в България интелектуалци са хората поели достатъчно знания,за да могат да мамят народа си.
БРАВО!
А може би нямаме интелигенция защото не сме имали аристокрация.Ние имаме само суетни талантливи и образовани хора
Bojeee!!!!
ujasno ste prav gn.Indjev.
Li4no az zagubih uvajenieto si kum
Vasil Mihaelov[kapitan Petko-Voevoda]sled,kato Go vidyah v redicite na BSP.
“Ne mojesh da budesh golyam Tvorec,
ako si dreben 4ovek!”
To4no taka E!
Г-н Инджев,когато преди време помолих в блога Ви да напишете една статия “що е това журналист,щото непознато това животно по нашите земи” не беше сърказъм,сериозно беше.Не ми подхожда на мен,селянчето на което се загубват не рядко запетайчиците и по някоя и друга збъркана буквица неинтелектуално да разяснявам “що е то”.Друго щеше да бъде,ако вместо да влизам в интелектоален спор дали “морал или мурал”,да “изляза” с Вашата статия и да видим тогава.А е сега до къде стигнахме:
http://sbj-bg.eu/index.php?t=15 “Позиция”
“Декларация по повод оскверняването на Паметника на Съветската армия в центъра на София”
“…документът е подписан от 18 обществени организиции, сдружения и творчески съюзи, сред които и СБЖ”
“Почивна база”
“Спасете нашите души”- стихосбирка от Стефан Цанев,имам,като агитационен “материал” ми служеше някога,когато миг надежда за демокрация имаше!
“И все пак земята се върти”,така да знаете Г-н Инджев,та викам да бутаме да не спре да се върти!
Случайно ми попадна текстът на песента „Съюзници разбойници”, много популярна у нас през Междусъюзническата война. Авторът е излял душата си в примитивен и без стилистични достойнства стих, пропит с възмущение към вероломните бивши съратници, които са забили нож в гърба на Татковината. „Поехме ний ръка на брат,
У вас душа се крила ад!” – ето какво се пее в песента.
Ама то май все така става, всеки съюз с участието на България, рано или късно приключва с междусъюзническа война. Дали причината не се крие в пословичния наивитет на българина и в неумението му да си избира приятели? Как да познаем какво се крие в тъмната душица на съюзника, прикрита от протегнатата ръка?
Прегледах текстовете на химни на наши бивши и настоящи съюзници, символ на националните им стремежи и идеали, да видя дали там не е скътана тайната на някакъв, не дай, Боже, „сатанински план”.
С химна на бившия Съветски съюз всичко е наред, първо защото вече е „бивш” и второ, защото там се говори, че Великата Рус е сплотила в едно „републики свободни”, а нашата е пожизнено имунизирана от суверенитет, и няма страшно.
Признавам си, че химнът на днешния ни близък съюзник по НАТО, Турция, силно ме смути. Наричат го още „Марш на независимостта” и съдържа следния текст (в свободен превод): „Ти си син на герой-мъченик, паметта на предците си не накърнявай. Не заменяй дори за несметни богатства тази родна земя — тя е рай. Земя-рай – кой за нея живота си не би отдал с готовност? Пръстта да стиснеш – кръв на мъченици би заструила!”.
Опа-а а! Да не излезе, че говорим с братята-турци за една и съща земя, защото и в нашия химн е казано „Родино, ти си земен рай!”. И какви са тези мъченици, джанъм, да не би да става дума за изгнаниците клети, отломката от винаги храбри народи и т.н, другото сте го чели при Яворов, и по вехтите буквари.
Братята-гърци пък са си решили проблема по килифарски и със замах – избрали са Химна на свободата, чийто втори стих завършва с радостното „Здравей, о здравей, Свобода!” И ако някому това не се харесва, или не е достатъчно – текстът включва още цели 156 стиха, можеш да си ги препрочиташ с дни, и все ще намериш нещичко, което да ти топли душата на патриот.
Сърбите, другите „съюзници-разбойници” от едно време, днес са се върнали към стария си химн от 19-ти век, „Боже справедливи”, като в него, между другото, се казва: „…С могъща ръка води, защитавай кораба на сръбското бъдеще!”. Но, както знаем, Сърбия си няма излаз на море, какво ли търси този „кораб” в текста?
Откъм север май всичко е наред, защото там започват да пеят с думите „Събуди се, румънецо!” и „Вдигни чело!”. Пък той, щом още спи – докато се събуди, та и челото си да вдигне…
На югозапад обаче потомците на митичния Македон пак са я оплескали. В химна на бившата югославска република се пее, ни повече, ни по-малко „Одново сега знамето се вее, на Крушевската република! Гоце Делчев, Питу Гули, Даме Груев, Сандански!”.
Втасахме я, тези знамена не бяха ли на съхранение в нашите музеи? И не беше ли Питу Гули онзи легендарен войвода от Илинденското въстание, син на влахиня и на албанец, припознал Българско като свое отечество? Не се ли криеше по София, като го подгонят турците? И не беше ли четник на войводата Адам Калмиков, който, въоръжен в Кюстендилските военни складове, през 1985 г. преминава с чета в Македония за да продължи делото на Съединението?
Последните думи на героя на Крушево Питу Гули, отправени към обкръжените негови четници на връх „Мечкин камен”, били „Не бойте се, момчета!”. От какво ли са започнали да се страхуват, момчетата? Но нека Мариус да не се притеснява – то всичко интересно май сега започва!
Може ли да се сравнява днешната интелигенция с тази преди век?
Мариус е велик, но нима завистта на посредствените не е по-велика?
Можеш ли да създадеш нещо с някой, който ти завижда?
Може ли да вървиш в една крачка с някой, който те мрази почти колкото себе си?
Завистта българска – най-здравите вериги с които сме вързани за дъното.
@Елена “най-достойните от тях я напуснаха отдавна.” – това е плюене върху гроба на майка ми.Аз можех да вървя леко,не да бягам,не дори искаха да ме карат на задната седалка за Париж,Мюнхен,Лондон.Но нали пък не съм от “най достойние” останах.И докато аз (простото селянче) и другите така прости си жертвахме живота да правим тая така и не състояла се демокрация,разни самонарекли се “интелерктоалци” се лигавеха лъскаво по лъскави коктеили и ми обясняваха по “телевизоро” как преходно въръви демиократизирането.Да не драснем драскотинка на миличките!Гади ми се!
Къде са тези достойни избягали?Въобще не им пука какво става тук!Ние недостойните тук да направим и да им го поднесем на тепсия!
Ами обяснението е просто – НЯМАМЕ ИНТЕЛИГЕНЦИЯ!
Имаме само суетни, самовлюбени, претенциозни, полуграмотни и най-вече ПРОДАЖНИ кандидати за слава!
Тъжно, много тъжно!
Кое ли пък в Б-я е истинско?Може би само корупцията, която в същноста си включва различни форми на душевно и физическо малтретиране…
Мара,дълго време г-н Инджев,дори не ми прости,по въпроса за елит и партийна задача да го “назначим” след пореден пленум.
Ако не Владимир Илич а Георги Михайлович или от Тодор Жиивков,до Б.Борисов бяха разбрали че имане се придобива с бой или пламенни речи,но
благородството е падвластно на Времето.
А понеже и Пенчо пита,да минем с един масраф:не може Пенчо и е така от преди въстанието на Гракхите!!!!
Другото ся все титли за утеха на
плебса,който се самободалка като знатен кравар,свинар,овчар говедар!
Но и Ленин не ги е вземал за бележити висши чиновници на Русия!
Моа и те тика да е,но ние по гайдата на те…. онова търновско абаджийче нема да връвим и че си турнем наши верни другаре!!! баре за заслужили и активни заслужили!!!!
“…изгнаниците клети, отломката от винаги храбри народи…”
Вземам повод именно от този стих на поета за да отговоря подобаващо на всеки ,който сякаш не е бил част от прехода през тези 20 години вкл. и днешния премиер т.е. отговарям на всеки ,който има инатерес сега да си затваря очите за разлика от Иво ,който и преди и сега ,а и винаги се съизмерва със своя навременен ,въздействащ поглед .В този смисъл напускането и днес на посткомунистическа България е достойно и наистина по-достойни са тези ,които са предвидили всичко ,което ни споходи и са я напуснали още преди да са ги обезсилили .Изглежда ,че подценяването на комунистите у нас е това ,което много българи все още не осъзнават каква грешка е.Легитимирането на комунистите във властта е това ,което отне шанса на Демокрацията да даде напоителната си сила в нашето общество.Напускането на България днес е истинска заявка за завръщане/”На завой”/ заедно с всички останали достойни българи,които не само живяха през тези 20 години в демократични,цивилизовани общества ,но и има с какво полезно да допринесат за развитието на обществото ни.А тези ,които сега напускат ще получат шанс да наваксат пропуснатото ,щото наистина животът ни е твърде кратък за да го пропиляваме .Храбростта е в това :да си полезен !Наистина благодарение на толкова много истински българи ,които успяха да се интегрират дори и в Гърция,българите,които оцеляха и дори изпращаха пари на своите родители тук в България -спасиха ги от това да не умират от глад./Exit/Е-поколението има право да зададе въпрос на днешния премиер защо не е протестирал докато ние живеехме по площадите ,какво е правил тогава ,че днес някак му се иска да е на плошада и да стачкува , ама не му стиска.Днес няма място на площада за истинските демократи ,за които е пределно ясно ,че това е поредната спекулация с безсилието на българите ,до което ги докараха именно по този начин :с демагогия.Не се страхувайте да се сбогувате ,ако трябва.За да се завърнете отново в България,която истински обичате първо трябва да се сбогувате с нея.А щом България винаги я е имало непременно ще я има пак- и пак ще се завръщат българи било след броени мигове,било след няколко живота.
Интелектуалци!?
Такава дума и на Запад много не се използва.В Америка е направо “дърти уърд”!Не я споменавай!
В България това са хора с 99% промити от комунизъма мозъци.
Не само интелигенцията ни е такава, непатриотично настроена, пасивна оплаквачка, а целият ни народ е такъв.Никой от нас няма съзнанието, че страната в която живее е негова, че има дял във всички позитиви и негативи , които се случват в нея. Все още носим “синила от бича” и “следи от теглото”, от времето когато сме били под турското робство и рая в една чужда империя. Никога германците или англичаните, или французите няма да помислят за емиграция.Робска психика на живял векове наред в робство народ. От ситуацията се възползват родните търгаши, които правят милиони пред “тъпия” поглед на българина. Той така или иначе никога не си търси сметката; по- лесно му е да избяга и превие гръб под някоя чужда воля.
До Маргарита Бойчева:
Поздравления! Точен разрез, но това е все пак част от цялото. Ще сме благодарни ако опишете усилията на вашето съсловие, и в частност Вашите, в посока противостоене на цялата идиотия, която тече в момента, за да се поучим – не може/а и не трябва/ да се разчита само на един актьор, или само на едно съсловие.
Има дефицит на доброта и толерантност,ние не умеем да се подкрепяме,да се организираме,ние не уважаваме,падналия,болния.Нямаме чувство за йерархия,никога не знаем ,къде ни е мястото,Не сме организирани по духовни интереси,нямаме професионални гилдии.Цялото ни общество е тюрлюгювеч и оставям на по умните да кажат,как ще излезем от това състояние.
И аз питам къде са интелектуалците, като припомням една статия от Иво Инджев.
https://ivo.bg/2011/07/13/%D1%8F%D1%8F%D1%8F-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8/
Отговорът е:Няма ги!
С нетърпение очаквам горните коментиращи да се сетят да порицаят и Кристо, за това че не обича кебапчета и не носи тениска с българския национален флаг!
Към Бегемот:
Г-н хипопотам ( извинявайте, ако преводът от руски Ви обижда), с нетърпение очаквам да ми окажете чест да се запознаем, ако наистина сте говорител на Кристо,за какъвто явно се представяте тук.
Понеже познавам доста добре най-близките хора на Кристо знам обаче, че това няма да стане. Щях да знам, ако е назначил за свой слуга някой руски хипопотам.
Струва ми се, че цялото недоразумение произтича от подмяна на стойностите. По „татово време”, а може би и малко преди това, ни внушиха, че интелигентите са едва ли не личности, избрани от полит-бюро, за да оправдават и потвърждават правилността на вземаните от това същото бюро решения. Че интелигенцията /творческата/ се явява висша еманация на непогрешимото обществено мнение, изкристализирало в мъдри партийни повели.
И ето днес ние все още търсим тази интелигенция, която трябва да прогласи верните решения и /в отсъствие на Партия и Полит-бюро/ да поведе стадото.
Дано бъда разбран правилно – далеч съм от мисълта да отричам ролята на водачите. Напротив – повече от убеден съм – страната ни има болезнена нужда от лидери, от елит. Но не мисля, че интелигенцията би могла да изиграе тяхната роля.
Отгръщам тълковния речник на З. Футеков / изд. 1935г/ и чета:
интелект – разум, ум;
интелектуален – умствен, даващ първенствуващо значение на разума пред всички душевни качества;
интелигентен – просветен, образован;
интелигенция – сборът от образованата, просветената част на обществото.
Едва ли някой би се ангажирал да твърди, че гореизброените качества са достатъчни за човека /хората/ ангажирали се да водят нацията, казано най-общо, към просперитет.
По мое мнение, била е извършена /съвсем съзнателно/ подмяна на точното определение, поради подчертаното му „буржоазно, капиталистическо” звучене. Решавам да проверя и отгръщам същия речник на:
аристократ – благородник, болярин, член на най-висшето съсловие на една държава; /обърнете внимание – „болярин” – бм/;
аристократизъм – дух и поведение на благородното съсловие;
аристокрация – висшето съсловие на една нация, основаващо се на външни условия и особено на благороден произход и богатство /предполага се – придобито не по престъпен начин – бм/; господство на благородниците.
Както, вярвам сте се убедили, разликата е доста съществена! То е нещо като разликата между „умен” и „мъдър”. Всеки мъдър човек е умен, но… не всеки умник е мъдрец. Защото, мъдростта предполага още: съобразителност, далновидност, добронамереност, благопристойност, щедрост, търпимост, неподвластност на страсти и гняв, скромност, великодушие и още куп качества.
Населението на страната ни няма аристокрация. Плах зародиш на подобно елитно съсловие е бил премазан от червената желязна пета. За съжаление, става дума за историческа категория – за съсловие което се формира със столетия! Ето защо смятам, че ликвидирането на елита ни е най-жестокото и тежко престъпление извършено от комунягите! Затова е сбъркана и държавата ни. Защото още Цицерон дефинира стабилното държавно управление, гарантиращо просперитет – комбинация от „аристо-крация”, „тимо-крация” /да не се бърка с варненския ТИМ- бм/ и „демо-крация”, почиваща на „смесване и равновесие, чрез взаимно ограничаване, на властите”.
Така че, нека не товарим интелигенцията /такава, каквато я имаме/ със задачите на аристокрацията. Те са й непосилни.
Поздравления и от мен за Маргарита Бойчева – авторката на текста! Но се присъединявам към подканата на г-н Тодор Тодоров. Когато се критикува, е добре и да се предложи алтернатива. Единствено тогава възприемам коя да е критика като здравословна, отрезвяваща, градивна или там, както се нарича. Иначе би било критикарстване.
г-н Инджев, предполагах, че знаете от литературата, че Бегемот не е нито руски, нито хипопотам?
Ако говорим сериозно, вижда ми се доста обидно, да се порицава, макар и добронамерено, изкуството на творец – как той “не взема отношение в обществото ни и не помага то да не е в такова крушение” и как “ако всички се хванем за ръце ще построим чудесена градина”.
Обидно, защото например Мариус (и на него не съм говорител, споделям своето мнение) говори потресаващо много на т.нар. общество в своите постановки и моноспектакли.
От написаното от цитираната г-ца или г-жа следва, че изкуството има функция да си стои в галерия/театър, а послевкусът на голяма част от коментарите е, че хората на изкуството са някакъв вид егоисти, занимаващи се със суетата си.
Това ми се струва доста елементарно гледище.
Възможно е да има и такива, но повече притеснява масовото очакване големите хора на изкуството да се включат по някакъв друг, различен от изкуството си начин, който да е на език разбираем за въпросната г-жа/г-ца.
Лично за мен, изискването интелектуалците ни да се държат по определен модел, ако не искат да бъдат наречени “малък човек” ме отнася към други времена. Поне днес не биват наричани “дегенерати, следващи гнил буржоазен маниер”, тъй че – има напредък.
Към Бегемот:
Бегемот си е хипопотам на руски и по нищо не личи, че искате да намекнете нещо друго по начина, по който се подписвате. А и е малко хипопотамско ( в стъкларски магазин) да вменявате колективна вина на всички коментатори, с които хипертрофирано спорите на ангро с обвинителна теза.
Благодаря Ви за доверието в моята начетеност ( интелигентост?). Известно ми е за какво намеквате- и на мен Булгаков с неговия котарак Бегемот са ми любими.
Още по-любим ми е шокиращият му сюжет от “Кучешко сърце”, която четох под одеялото като студент в самата Москва. Попадна ми апокрифно издание на руски, отпечатано от руската стара емиграция в Париж. Четох и препрочитах от разпадащата се пожълтяла книжица фантастичната история за това как един руски интелектуалец, професор-хирург, побеждава болшевизма в лична битка, присаждайки на умиращ човек кучешко сърце,но произвеждайки от този експеримент болшевишки агресивен комисар, успява да го оперира отново и да го превърне в куче.
Хайде да не се изпитваме, а да изпитваме минимум взаимно уважение, без което не става разговор.
Уважаеми г-н Инджев,
Не мога да се съглася с цитираната статия. Може би греша, но усещам едно определено очакване към тези хора, интелектуалците, и това не ми се вижда свободно и толерантно отношение; в някои случаи, според мен, дори не е интелигентно.
Примерът с Мариус беше нелеп, както и много от последващите коментари и затова реагирах така – не съм написал и дума за всичко останали;
Вярно е, че през годините думата “интелектуалци” е пре-употребена и с нея са наричани съмнително голямо количество хора, но все пак, истинските такива, сред които е и Мариус Куркински не заслужават тези думи. Това, че той е решил да говори предимно на чеховски език и да не слиза до злободневието, не го прави достоен за определението “малък човек”.
Смятам също, че след като масови стада хора реагират на името Иван Костов с “циганин”, след неговия опит да говори, води и посочва на “обществото ни”, много малко от интелектуалците ще пожелаят да изживяват героичната поза на Булгаковият професор от Кучешко Сърце.
При все това примерът Ви е много силен, оборващ и верен.
Лично при мен се получи така, че намерих житейски път и работа в голямо изкуство, каквото е архитектурата и съм доста учуден, особено след като се дипломирах – при все, че го знам отдавна – как е възможно едно такова поприще да се практикува почти 100%ово без всякакъв морален императив.
Наистина представата за интелектуален шамар към тази действителност звучи повече от прекрасно и някак булгаковски.
Но пък и нищо прекрасно не виждам в това, хора които не са интелектуалци, да търсят по този начин сметка на хора, чието изкуство и ум е отвело до шеметни върхове.
Силно се надявам тонът ми да не бъде разбран по друг начиш освен уважителен и все пак отстояващ различна позиция.
Без да е проверка, съветвам всеки да гледа/гледа_отново филма Мефисто на Ищван Сабо; мисля, че има много паралели днешното време и мястото на човекът-интелектуалец.
Мариус е велик,той има позиция и я показва по най-блестящия начин с работата си.Не е работа на твореца да се изправя срещу мускулите,знаете че това е загубена кауза.Слава богу че има такива като него в България.
Изказвам специалните си благодарности на г-н Инджев, че обърна внимание на този текст!Целта му бе за пореден път да провокира дебат по теми, които наистина г-н Инджев многократно е повдигал, и които аз намирам за особено болезнени! Приемам всички критики за това, че статията само констатира, без да дава решения! Смятам обаче, че осъзнаването на констатациите и непримиримостта ни спрямо тях са едно добро начало за намиране на решения!
Не мога да разбера защо се цитират все руски писатели – и аз харесвам Булгаков, но светът е голям и има много други писатели. Хич не са лоши – повярвайте ми.
Не мога да разбера и защо българска асоцияция на свободното слово трябва да се казва Анна Политковская – при цялото ми уважение, ние все пак си имаме Георги Марков.
Още малко по темата –
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15045368,00.html
Към Маргарита Бойчева:
Благодаря за благодарностите- мога само да се присъединя към читателите, които изразиха общото мнение за Вашия текст. А го публикувах не само заради стойността му сам по себе си, но и-парадоксално- заради косвения начин, по който ( до някъде, доколкото Вие стеснявате упрека си до т.н. интелектуалци, а той е твърде неясен като профил) Ви опровергава: има все пак стойностни хора в българската публичност. Като Вас.
Истинският ни проблем не е в отсъствието на стойностни хора,а в трансформирането на тяхната позитивна енергия в нещо, което да захрани с енергия “колелото на историята” ( пардон за клишето!).
Личностите със собствено мнение обикновено яростно отстояват своята уникалност и това не ги прави удобни за поставяне под общ знаменател в общото усилие. От този омагьосан кръг трудно се излиза освен при тежка криза, която галванизира съпротивителните сили на “свободните електрони”. Само че кой нормален човек иска да се продъним отново, за да се сдружим и …оправим?!
Най-гадното е, че това естествено състояние на свободните хора на духа да странят от партийността, се възползват умело майсторите на манипулациите на обществото за собствени си грабителски проекти, които не само вредят икономически на страната с лакомията на съответните вождове, но и заразяват с апатия аморфната маса от отвратени от демонстративното политическо плюскане избиратели, употребявани в това полусънно състояние като планктон за ненаситните търбуси на кашалотите в родната политика. И не им пука за някакви си терзания на някакви си независими по дух българи!
Мариус не е охранител и пожарникар, така че наистина не му е работа да се мери по мускули и да влиза в пряк словен двубой. Той е театрал и може театрално да не приеме букет от гербери след спектакъл.
Много са верните неща казани за интелигенцията… но в този ред на мисли е по конструктивно не само да се критикува и наплевателства с много думи, а да помислим всички заедно как да помогнем на страната си. Държавата е нещо което е с променлива величина и винаги зависи от тези които я водят, но нека не бъркаме държава и родина. Тук мисля , че всички трябва да сме единни и да правим всичко което можем за да я подобрим. Разбирам тези които напускат държавата, но не разбирам защо след това те подменят идентичността си. Да се ползваш от благата на една уредена държава едва ли е най-достойното особено когато не си направил нищо за да подобриш собствената си държава. Да имаме красива и чиста, уредена и спокойна страна зависи от всички нас и нека да престанем да се сочим с пръст и да се мразим, а да се обединим – тези които обичаме страната си и да помислим как да се справим с онези които я продават, обругават, мразят и предават
Ангел Кьнчев,Христо Ботев,Захари Стоянов,Любен Каравелов,Димчо Дебелянов(заминал ДОБРОВОЛЕЦ вьв войната),Хр.Смирненски&Никола Вапцаров(вьпреки че сьм крайно против убежденията им),проф.Александьр Цанков (деветоюнският преврат 1923 г.),Георги Парцалев(заявяващ на СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ СЬД: Блазе и на дьржавата щом най-големия и проблем е задника на Парцалев т.е.сексуалната му ориентация)…мога да допьлвам списька до сутринта и да завьрша с Иво Инджев.
Това са интелектуалци заели гражданска позиция и приели да платят цената за нея – всекиму своята.
а “ултра”,”мега”,”гига”,”великия” Мариус може единствено да си седи в кулата на мечтите и да си мечтае да е на по-малко светлинни години от интелектуалците
Темата за “нашата интелигенция” е темата за всичките ни беди, които ни спотеляха през последните 20 г., както и за бедите от предществащия тези 20 г. четвърт век. Всичко, което Мариус е казал, е така, но Куркински е не-българин, Куркински е не-българско явление, той е от друг, универсален, духовен свят, в който се влиза през други врати.
Аз съм от поколението на Курскински и това, за което той говори, ми е до болка познато. Текстът на Маргарита Бойчева, кой знае защо, ми припомни един програмен текст на проф. Боян Пенев, написан преди близо век – “Нашата интелигенция”. Изненадах се колко актуален е всъщност. По-долу е фрагмен от него, но си заслужава да се прочете целият.
Българската интелигенция
Б.Пенев
Не се е още оформила и няма история.
Условията, при които се създава, не са завидни. На всяка стъпка трябва да се бори с пречки. Ако един ден закрепне и стане действителна сила, тя ще разреши своите задачи и – не се съмнявам – ще извърши истински подвиг в духовния живот на тая страна. Нейният ден още не е настанал. В здрача изпъква някоя черта; когато поискаме да доловим някаква строга определеност, всичко рухва в безформеност. Може би още дълго ще чакаме, докато из хаоса се роди това, което с право ще наречем българска интелигенция. Днес с това име означаваме тая безформеност и тоя хаос: материалът, който тепърва ще получи свой образ.
Най-голямата пречка за нейното съществуване и развитие, мисля, е слабата културност, да не кажем: несъмнена некултурност на нашето общество. Със своите твърде повърхностни образователни стремежи, с равнодушието си към всяка духовна проява нашата среда, която обича понякога да говори реторично за духовен прогрес, всъщност се прекланя само пред материалното благо – пред него само благоговее. В други блага тя не вярва и не иска да ги дири. С българската наука не е в никакво съприкосновение – и не науката ни е виновна за това – българското изкуство я интересува толкова, колкото и изкуството на някое съвсем далечно племе, покрай българската книга минава съвсем равнодушно – нашият писател би бил трогнат, ако поне с един благосклонен поглед бъде удостоено делото на неговото вдъхновение.
Според мен проблемът е в това, че комунистите още с идването си на власт през 1944г. са намерили най-удобните за тях начини да употребят българската интелигенция – като я физически унищожат или поне сплашат, маргинализират или купят. Като прибавим и системно и регулирано водената политика на масово затъпяване и чалгаризиране на българското общество (например чрез унищожаването на образователната система) става ясно защо интелектуалците ни не са на барикадите.