Първият референдум у нас се състоя.
Гражданите, макар и от ограничената общност на компютърно грамотните българи, избраха за футболист на годината министър-председателя на страната. Сега наличният „матрял” от гласове ще бъде осмислен от жури, съставено от журналисти, на които ще бъде казано как да постъпят с така изразената народна воля в полза на подигравката със спорта и с логиката.
Мога да се басирам отсега, че Борисов със сигурност ще се обяви за победител в очите на народа, който е гласувал (пак) за него, пренебрегвайки очевидния хумористичен подтекст на самото му номиниране. А дали ще вземе наградата, ако журналистите сглупят да му я присъдят ( по заповед отгоре) , съобразявайки се с такава абсурдна класация, това са подробности от пейзажа на политпропагандата на управляващите. По-вероятно ми се вижда премиерът да намери форма „великодушно” да признае предимствата на истински футболист, посочен от журналистите в рамките на получената вече селекция от имена, но да си запази „моралната победа” на посочения от „народа” като част от колекцията във витрината на своите победи.
Това не е много изненадващо за държава, в която един телохранител –едновременно – на олицетворението на комунистическия антимонархизъм ( Тодор Живков) и на монархическия антикомунизъм ( Симеон Сакскобургготски), може да направи за кратко време зашеметяваща конкуренцията от популисти политическа кариера.
Всъщност Живков си беше цар, без да бъде официално наричан така, а Сакскобургготски беше ( и още е ) наричан „цар” без да е царувал. Някак си за капак дойде и фактът, че обявилият се за техен ученик Борисов се превърна в дежурен победител във всякакви класации, които щяха да са въпрос на всенароден присмех другаде: от мъж на годината (многократно), през Генерал и главен полицай на републиката, кмет на столицата и министър-председател, до футболист на годината.
Вече знаем какво би се случило, ако в България наистина бъде организиран референдум по тема, от която широките маси не разбират, както от футбол, но смятат, че имат право да коментират експертно. Щом за толкова близката до сърцето на милиони българи тема за коженото кълбо и неговото проникване зад гърба на вратаря на противника можем да сътворим напълно сериозен като резултат, но сатиричен като подтекст сюжет, какво остава за преценката ни по теми като „мирния атом” или невиждания и непомирисван от никого у нас шистов газ?
В този смисъл, гениалното хрумване да бъде дадена възможност на хиляди българи да се подиграят на Борисов с издигането му за футболист на годината е всъщност „стрес тест” за българската политика.
Уважаеми политици, помислете (този път) сериозно, преди да се заигравате с играчка, като референдума. В края на краищата в днешно време на опаковката на всяка играчка пише за каква възраст е годна тя- не може на две годишно дете да подариш самобръсначка . Погледнете целофана и вие. Вижте на какви глупости са способни гласуващите с пълно съзнание- едни от обожание, а други с присмех. Защото за футболния подвиг на Витошкия тигър от ФК „Витоша”- Бистрица ще се посмеем от сърце, но никак не е за смях перспективата отговорността за решаването на ядреното бъдеще, екологичната съдба на страната или енергийната независимост с лека ръка да бъде прехвърляна на зевзеците, които очевидно са мнозинство в България и са в състояние да организират такова протестно гласуване, че не Борисов за премиер и главен футболист ще изберат, но и други световни рекорди ( обаче с твърде сериозни последици за поколенията) могат да поставят.
Един е изводът : не на референдумите в България! Не давайте в ръцете на шегаджиите бъдещето на децата ни, дайте им шанс да оцелеят ( въпреки нас), да пораснат и да надживеят сегашната ни инфантилност. Поне това можем да направим за тях като програма минимум- а ние сме майстори в това, да се задоволяваме с минимума ( справка: интелектуалния багаж на шефовете на държавата, от главнокомандващия вече 10 години, през премиера, до шефката на парламента).
Да го кажа и аз (почти) на майтап: положението е като в онзи виц за българския космонавт, от когото се искало да изпълнява само две неща по време на полета – да нахрани кучетата и да не пипа копчетата. Явно още си живеем в него и „явлението Борисов” е компас, който ни позволява да не се загубим в самооценката си, вървейки на Запад с извърната глава на Изток. Поради което се въртим в кръг, препъваме си и лазим с вечно изранени колене и лакти на дъното на европейските класации.
Е, сега остава да намерим някой чуждестранен отбор, който да го купи за 20 години напред.
А относно това, че при един сериозен референдум, по сериозна за нас тема, резултатите могат да бъдат буквално непредвидими е абсолютно възможно. Клипа по-долу много добре илюстрира какви хора биха отишли да дадат гласа си.
http://www.youtube.com/watch?v=0n3DuiEecJM&feature=player_embedded
Та…. г-н Инджев, наистина е по-добре да няма референдуми в България, освен ако не са за това да провъзгласим за пореден път качествата на премиера-слънце. Тогава поне ще си се смеем от сърце, в противен случай сигурно ще ни се иска да не сме се раждали /или поне не в тези географски ширини/.
Аз съм против референдумите по принцип (как така полуграмотни и неинформирани хора ще решават важни за државата въпроси?), но аз съм и против равнопоставеното гласуване също така (как така произволен жител на Факултето ще задрасква моя глас, ако не срещу кебапче, то срещу евтина pr-кампания по фолк канала?).
И ако аргумента, че засега “нищо по-добро не е измислено” някак мога да приема за изборите, то за референдума – по-добре не!
А как народа “гласува”, се вижда нагледно по това как живее и се забавлява… НЕ! на референдумите.
Значи Б.Б. все пак правилно е преценил “матряла”…
Всеки “матрял” се заслужава “началника”…
И аз, с ясно съзнание и пълна убеденост гласувах за първата тиква на “републико наша здравей”. С един куршум-два заека. Хем да осмея кандидат за всички отличия по света и у нас др. Конграчулейсънс, хем да протестирам срещу нивото на родния футбол. Сега, след избора Му, следя реакциите на “мъжкаря” ББ и гъзолизците на най-добрият премиер сред футболистите и най-добрият футболист сред премиерите. Нещо вече не е толкова възторжен от оценката на гласувалите. Почва да се гъне, да се одумва, да прави уговорки. Но петното е лепнато, при това неизтриваемо и дано както се сочи в по-горе в статията, Му узрее празната тиква, че в България референдумите нямат място.
Аз гласувах в тази анкета за Бойко Борисов с убеждението, че това е гавра с Него!
Стори ми се прекрасен начин да се подиграя така и с Боко, и с фанатиците му!
Предполагам такъв е бил мотивът и на другите гласували.
Също така съм убеден, че IQ-то на Боко не би му позволило да схване причината за изблика на чувствата ми.
И съм безкрайно щастлив, че гаврата се получи!
За да не изглеждам прекалено жесток, ще поясня – с примитивните същества човек трябва да се отнася примитивно. Иначе няма резултат от взаимоотношенията.
хайде да обявим класация за новия земен бог.
Проблемът, е че мат’ряла е правилно преценен и затова че няма да му тьрси ЛИЧНА отговорност като сдаде скоро властта. Нито Луканов,нито Жан Виденов,нито Доган- никой не си е понесьл ЛИЧНО отговорността досега и там е проблемът-нямахме един бьлгарски Пиночет още преди 22 год.
За сметка на това БьБь, хвьрчейки нависоко, е забравил, че падането е твьрдо (справка Сакса)и в ролята на паднал ни Бюрека,нито коалиционният партньор от ДПС ще го “брьсне за слива”,само всяко следващо правителство ще го използва за оправдание за всичко.
Е,щом огромен процент толкова години му харесва да си прави експеримент сьс себе си – заслужава си го.
Референдума е политическо насилие към обикновенните хорица,които стоят далеко от политиката.Който си има политически пристрастия знае /или не знае за кого да гласува.Но за голям процент от българите,Референдум е като ” да изтегли късата клечка”.Българския народ е далече от нивото на задължителната политическа култура.
Не съм съгласен. Нима сега не ни управляват неграмотни и слабограмотни хора? Нима сега децата ни имат бъдеще тук? От рефередумите има полза – Слънцето взело, че усетило майтапа и се скрило зад хоризонта (сиреч отказало се да свети над този кър). Гласувах за звездния футболист “ти баща, ти майка” – ей така, за бъзик. И резултата е налице – вече не иска да става цар 😉
ДО pump it, georgi nikolov и аз като вас приех тази класация. Но ми беше трудно да обясня това на синовете ми, които обожават футбола. И днес децата ме питат как Борисов, който е далеч от техните идоли, ги е победил.Как да им обясня, че това е ирония. Преди месец имаше други избори, много тъжно. Когато имаме право на избор ние го проспиваме, а после го иронизираме.
За да се извърви пътя от комунистическия антимонархизъм през монархическия антикомунизъм до върха на политическия простакелизъм има едно основно изискване – да те ръководят висши сили, които ние обикновенните и непросветени не разбираме.Това е свят митичен и еденици са осенени от тая благодат.Колкото и да се опитваме да го разберем, ние нисшите, нямаме сетива за това.Нека оставим божественните работи и да се занимаваме с нашите си хорски дела.
Не намирам правилно да се участва в такива гласувания, пък било то на майтап. Само спомагате да му се прави реклама на тоя шкаф.
Референдуми у нас не искам, за да не решават корумпираните и неграмотните съдбата ми. Но пък именно поради отчайващата липса на политическа култура у мат`ряла трябва да има у нас задължително гласуване на избори (като в Белгия).
Напълно споделям мнението за матряла.Това е истината.Има такива които са гласували с подигравка, но не вярвам , че всички тези хиляда и триста и кусор са имали съвсем еднакви чувства.И нека да не си кривим душите -все пак хората обичат Бойко Борисов.Има места за хумор , но недейте така с лека ръка да подценявате премиера.От там от където е тръгнал и там където е стигнал говори само за едно, че има качества които едва ли някои тук от нас притежава.
не позна бе г-н Инджев
Майтапчии сме си, спор няма.
Преди доста години имаше ситуация, при която аха майтапът да еволюира в сурова (за някои) действителност.
Спомняте ли си двойката Кулеков – Бойчев, кандидатирала се за президентските избори, точно след първоначалното активиране на мерзавеца (по П. Берон) Желев? Нямам предвид боянските ливади и заиграването с Бригадира, а погасяването на импулса след Лукановата зима.
Не си спомням смислен анализ на феномена, който двамата зевзеци безспорно създадоха. Ей така си оттече в небитието.
Г-н Инджев,освен от Вас приятно съм изненадан и от ДСБАР отосно един митичен свят в който малцина са осенени от този благодат.
Не съм Видял и пренебрегвал до сега и Е.Сугарев,та и да се надяваме,че и той ще надмине холандския премиер в какво сме добри и колко “уникални оценители
за карати и рацветка” на отблясци с персийски багри!!!!под азиатска сянка!!!!
Време бе и е добре,че ПОДСКАЗАХА
КАКВО ТРЯБВА ЗА КАТАСТОФИРАЛА СТРАНА????
Преди няколко дни ТОЙ каза на висок глас/не цитирам точно/,че защо да не съм футболист на БГ за 2011г?Днес,вероятно са го “светнали по темата”,та в писмо обявява,че въпросния вот е подигравка зя българския футбол,при това заслужена:ТОЙ няма нищо общо…Но,Баждеков от Левски го опровергава,казвайки,че Бойко Борисов има огромни заслути за БГ футбол.Въобще,темата се подхвърля като фугболна топка-не, КАТО ГОРЕЩ КАРТОФ,…до следващите изяви на ПРЕМИЕРА и любимия му МАТ,РИАЛ !Човек наистина трябва да е мазохист,за да не се потърси от наглостта на Б.Борисов,надминала по перверност,тази на Тодор Живков!
Това наричам аз журналистика!
“Не давайте в ръцете на шегаджиите бъдещето на децата ни, дайте им шанс да оцелеят ( въпреки нас), да пораснат и да надживеят сегашната ни инфантилност. Поне това можем да направим за тях като програма минимум- а ние сме майстори в това, да се задоволяваме с минимума (справка: интелектуалния багаж на шефовете на държавата, от главнокомандващия вече 10 години, през премиера, до шефката на парламента).”
В тези изречения се крие много безнадежност. Кое е за предпочитане – шегаджиите да решат важни за държавата въпроси или полуграмотните управници?
ето една нова новина!: http://de.eurosport.yahoo.com/05122011/73/int-fussball-buntes-politiker-fussballer-jahres.html
друг прочит. леле, какво става тук!
Абе то на нас и други “играчки”, които не са ни за възрастта, в ръцете ни се превръщат в бомби с часовников механизъм – справка – всенародната игра Избори 2011 (има и по- стари версии през годините)…
Вероятно трябва да се сезира Комисията за защита на потребителите, щото даже нямаше и надпис “опасно” върху опаковката…
Не ви ли се струва, че между оцветяването на “героите” от МОЧА от незнайни зевзеци и избирането на Бойко Борисов за футболист на годината има много общо? Поне стилът е сходен. Звзеците вече нашариха и министър-председателя ни /с извинение/. Сега и той е вече, ни повече – ни по-малко, герой от комиксите. Страшни оръжия са сатирата, иронията, присмеха, гаврата, презрението…Не случайно като заграбиха властта комунягите побързаха да ликвидират първо Боро Зевзека и Сашо Сладура! Очевидно, допускането, че някой може да не се страхува и да се гаври с фетишите им,довежда тях самите до панически страх.
Ето, че и Бойко /след като му обясниха как стоят нещата всъщност/ сви знамената и даде заден ход. Сигурно е бесен и му се иска /по стар партиен обичай/ да размаха сопата и да троши кости, ама времената са други.Затова и той и клакьорите му ще се усмихват насрано и ще правят опити да се измъкват с витиевати умотворения.
🙂
Малко недоумявам относно поведението на народния “гений” след като е изразил волята си при допитването. Досега не само у нас, а и навсякъде по света, където има приз, подобен на “Футболист на годината”, първенецът следва да е изиграл поне едно 50 мача през въпросната година – за да се “набие” в очи като най – силно изявяващ се. Ще рече – почти по мач на седмица. Бойко е успял да спре вниманието на капризната и изтънчена българска футболна общественост САМО с 1 или 2 мача (и няколко сладки раздумки с футболните босове, чието взаимно потупване по рамо с големи обещания ще отеква “от урва на урва и от век на век”). Ами то точно това е уникалното и световната преса гръмна – един вид, що молби Бербатов да се върне в националния, а те, българите де, намерили юнак, който с 1 – 2 мача хванал повече окото (“где е расло, где е пасло”), интересуват се живо хората и не на шега си спомнят, че жив монарх сме направили глава на Република! Демек, хора с неограничени възможности! А ние се правим на скромни! Я, стани, стани юнак балкански, какво си се сгушил такъв!
Четейки коментарите на умните и начетени демократи,които са против референдума като форма на пряка демокрация,защото щял да бъде опорочен,ми стана ясно,че не са никакви демократи и дори не са умни и начетени-извинете ме ,ако някой се почувства засегнат !
Допълнение към вица за българския космонавт, недосегаемите копчилъци и нахранените кучета – от Уикипедия – “Александър Панайотов Александров е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5 (…) По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. (…) Военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина“. Герой на Съветския съюз.” (+ Герой на Народна република България, професор д-р на т.н.) – Поука – Кучкар само да е, па нека си оди бос (и разкопчан и разпасан).