Нервен (енерге)тик

Президентът Първанов така и не сметна за необходимо да направи изявление за отказа на България от петролопровода „Бургас – Александруполис”, при което му се наложи да говори врели-некипели на крак. В отговор на журналистически въпроси днес той заяви:

„Някой твърде емоционално, лично, търси решение на големите енергийни проекти, а не предлага нищо”.

“Коя е алтернативата? Ако алтернативата е шистовият газ, моля това да бъде обяснено аргументирано пред българското общество. Чувам приказки за това, че ние ще търсим алтернатива по линия на енергийна либерализация, диверсификация, но аз съм единственият, извинявайте за нескромността, който е предложил вариант за диверсификация на снабдяването с природен газ – от Азербайджан, през Турция за България”.

Да нарече „емоционално” решението на София, което зрее от поне една година ( има изявление за отказ от проекта на премиера Борисов от 11 юни миналата година), може само бавно развиващ се политик и то при условие, че не е български. Защото няма как живял на територията на държавата средно грамотен човек да не знае, че самите руснаци дадоха ясни сигнали за рязко спадналия си интерес към петролопровода и съответно той отдавна беше в кома. Което обяснява небивалата храброст на София да откаже нещо на Москва.

Но в кратичката форма на импровизираното си (т.е. емоционалното) изпускане Първанов се изхитрява да вмести още две нелепи внушения. Едното е пряко, чрез абсурдната връзка, която прави между шистовия газ и петролопровода, а другото е свързано с факта, че прозиращата негова загриженост за въпросната суровина не се връзва с бликащата от неговата уста безгрижност по проблема с екологичните рискове от построяването на петролен терминал в сърцето на черноморския ни туризъм. Значи печелившият, съвсем жив туристически бранш, който и тази година спасява държавния бюджет, може да бъде евентуално умъртвен при катастрофа с руски петролопровод, а нероденият проект за проучване и добив на природен газ с американско участие заслужава иронизиране от страна на държавния глава!

Като става дума за иронизиране си спомням, че Първанов и друг път е правил смехотворни изявления, като мисловната му сглобка между шистовия газ с един проект за петролопровод. Спомнете си, че при посещението си в Южна Корея на 26 октомври 2009 г. той изненада домакините с „революционен” чисто негов си проект за съвместен стоеж на кораби за пренос на втечнен газ в рамките на Черно море. Агенциите писаха тогава, че президентът И Мюн- бак го изслушал „ с внимание”. И как няма: в ролята на публиката той се опитвал явно да разбере, от кой каскет продавачът на илюзии Първанов ще извади индустриален, технологичен, финансов и международен (доколкото газът за втечняване и пренос не е български) ресурс за осъществяване на такава грандиозна шашма. „Гениалната” идея на Първанов си остана коктейлна тема от официалната част на посещението и хумористична за неофициалното й обсъждане от корейците.

А че е единственият, предложил с чуждата азербайджанска пита да разнообразява пазара ни, това също не е чудно. На друг не би му хрумнало да се хвали с нещо, което не зависи от него. Иначе и аз мога да предложа доста неща- например Първанов да се разнообрази с посланически пост в Азербайджан. Ще му отива. И без това пътят му там е утъпкан от две поредни негови лични протежета ( първото е потъналият напоследък нейде бивш депутат от ДПС Иван Палчев). На 1 ноември 2010 г. посочих в статия в ivo.bg приноса на едно от тях в градежа на политическия имидж на Първанов в разгара подготовката за проекта му АБВ:

„България ще внася от Азербайджан природен газ, използвайки технология, която няма аналог в света, заяви Васил Калинов, българският посланик в Баку, за азербайджанското електронно издание News.az. В края на юни българският президент Георги Първанов посети Азербайджан, припомня изданието. Това бе работно посещение, насочено към ускоряване на практическите дейности по изпълнение на документите, които Държавната петролна компания на Република Азербайджан (SOCAR) и българската газова компания Булгаргаз подписаха през 2009 година.
Посещението бе свързано и с намерението на президентите на двете страни да се създаде морски терминал за транспорт на газ в грузинското пристанище Кулеви, посочва Калинов. По този проект вече действат работни групи и според посланика окончателният документ за определяне на графика за строителството на съоръженията скоро ще бъде завършен.” (БТА)
Доколко България и Азербайджан са в състояние да смаят света с невиждан собствен технологичен пробив, предстои да видим. Но за паметливите е видно друго: Първанов, който се бори за титлата „енергетик №1“ (подобно на Доган като хидроенергетик), отдавна подхвърля в публичното пространство загадъчни обещания за предстоящи успехи в транспортирането на азербайджански газ, за които ще трябва да му благодарим лично. И „най-случайно“ в разгара на шумотевицата около прохождането на политическия „Проект Първанов“, от Азербайджан рапортува посланик Калинов.
Това е същият някогашен секретар на БСП Васил Калинов, изобличен от съпартиеца му Илия Божинов, че му е предал мафиотско по своята същност послание от партийния лидер Първанов да не пречи на Алексей Петров да овладее таксиметрова фирма в София. Калинов, според Божинов (пред Нова телевизия), му казал следното: „Илия, не се занимавай с тази работа. Другарят Първанов, той тогава още не беше президент, а беше ръководител на БСП, е обещал да го подкрепяме и не трябва ние да се замесваме в тази работа“.

Толкоз за петролопровода, шистовия газ, Първанов и „гениалните” му идеи, някои от които той предпочита да не си спомня, а с други- да се хвали. Все неща, които говорят, че си имаме емоционален, нервен (енерге)тик на върха на държавата.