Вече не е толкова приятно да си Путин или путинист

Никой не знае доколко зимните протести срещу властта в Русия ще продължават да набират сила и дали ефектът на снежната топка ще застраши уюта на недосегаемия за реална опозиция Кремъл. Но е видно, че апетитът за противопоставяне на статуквото от страна на дълго потисканите политически опоненти на Путин расте с консумирането на първите плодове от тази неочаквана за режима есенна оран на полето на недоволството от арогантното отношение към руските граждани, третирани като поданици на авторитарен суверен.

Основната разлика със събитията от привидно подобен характер в Близкия изток е в това, че поне на този етап не се забелязват социалните основания за вълненията, които са изцяло политически. Това не само не ги прави по-малко драматични в руския контекст, където манипулаторите на обществото от „Единна Русия” си мислеха, че не просто  владеят положението, но и ще векуват в комфортната среда на масовата политическа апатия, но напротив: издава принципна решимост да бъде защитавана кауза от страна на проходилата наскоро руска средна класа. Това е кауза, която Путин имаше неблагоразумието да създаде с личното си поведение на прекалено самоуверен национален лидер. Тя  сега се нарича простичко: долу Путин!

Може да се каже дори, че руснаците изненадаха самите себе си, защото там битува мнението ( както и в България), че само тежка икономическа криза е в състояние да накара недоволните да нарушат спокойствието си и да приложат уличен натиск върху управниците си. Оказа се обаче, че макар и по-малко бедни от преди, днешните руски привърженици на демокрацията ( каквото и да значи това в разнородния политически спектър на протестиращите, сред които в организационно отношение най-видими са по-скоро левите сили), протестиращите в руските градове си искат политически права.

С нараснало самочувствие организаторите на успешния митинг от 10 декември в Москва вече вдигат мизата и заявяват намерението си да съберат на 24 декември 50 000 души в столицата. На пръв поглед, от гледна точка на хипотетичната бройка, става дума за формалност. Всъщност обаче това е сериозно предизвикателство към притеснените градски ( и не само градски) власти, защото такова количество демонстранти могат да се вместят заедно само на няколко места в града, сред които е Червеният площад. Каквото и да разрешат като терен за протестите, управниците изглеждат в позицията на отстъпващи територия, а въодушевените лидери на „просителите” са в настъпление. То изглежда толкова автентично на фона на невижданото от дълги години в Русия струпване на гражданска енергия с физиономията на очевидно сити граждани, а не някакви „лумпени”, че напъните на Путин да обвини за събитията „американците” звучат повече от всякога като жалка пародия на действителността и като белег за отчаяние, каквото никога досега не му се е налагало да проявява в битността си на кремълски властелин.

За това „политическо чудо” Путин трябва да благодари преди всичко на себе си. С решението си да предопредели и следващите президентски избори, предлагайки отново своята кандидатура за президент в изявлението си от 24 септември, той на практика поиска от народа си да се съгласи да го направи пожизнен цар. За целта си беше подготвил дори увеличаване на президентския мандат до 6 години. Умножено по 2 ( защото никой не се съмнява в целта му да управлява два мандата), това означава да се пенсионира на поста през 2024 година. Сега вече стана ясно и на слепите, че е организирал хладнокръвно окопаването си, но не е предвидил, че каляската му може да заседне в преспите на политическото недоволство, туширано успешно досега с бюджетни подкупи за чиновническата прослойка, гръбнакът на путинизма ( Русия е уникална в световен мащаб с факта, че там „широките милионерски маси” всъщност са на държавната софра), чрез приходите от продажба на суровини в чужбини.

Арогантността на Путин дойде малко повечко дори и за мнозина негови привърженици, включително в партийния апарат, унизен да променя в последния момент вече отпечатани агитационни материали за парламентарните избори, тъй като големият бос изненада и тях с решението си да организира рокадата с Медведев на партийния, премиерския и президентския пост. Без никакво обсъждане или други предварителни глезотии!

С масовия протест дойде и индивидуалното преодоляване на бариерата на страха. Надеждите на Путин, че хвърленият от него в затвора бивш милиардер Михаил Ходорковски ще служи ефективно като плашило за други желаещи да го конкурират в политиката, рухнаха ритуално. В ролята на пръв таран в това отношение днес се обяви богатият Михаил Прохоров- също бивш приближен на Путин, също милиардер ( какъвто беше Ходорковски), също млад, интелигентен и амбициозен руснак от новото поколение. Прохоров обяви намерението си да се включи в надпреварата за президентския пост -при това в сътрудничество с Алексей Кудрин, дългогодишния финансов министър на Русия, който познава и кътните зъби на системата, ръководена във финансово отношение от самия него.

От гледна точка на Путин играта загрубя с тази нежна революция в собствения му заден двор- вече има насреща си тандем от милиардер и бивш свой министър, декларирал намерение да създава своя либерална партия. Заедно с масовите протести, това вече е „три в едно”. Случва само в рамките на броени дни, а до изборите на 4 март има още поне десет пъти по толкова дни, в които снежната топка на политическите събития има да набира скорост и тежест.

Рано е да бъде отписван избраникът на силовите структури на властта в Русия, но май вече не е толкова хубаво да си Путин, нито путинист!