Бойко ми е свидетел , ако чете този блог или му докладват ангелите (тело)хранители ( а медийните му ангели са слаби и може да са проявили и такава слабост), че направих (не)възможното да не коментирам най-коментираната тема във връзка с така наречената журналистика у нас от около седмица насам. Просто не искам да се връщам оттам, откъдето съм си тръгнал.
Вече съм описал, включително и в книгата си „Президент на РъБъ”, що е това съвременен „другарски съд” над колега журналист, принуден да напусне работата си. За илюстрация по темата някой ден, ако в България се появи истински независима телевизия, ще излъчи въпросното телевизионно предаване от 13-ти петък 2008 г. , с водещ ( включително в оплюването на низвергнатия си за волнодумство доскорошен колега) Николай Бареков. Същият обаче сега се изживява като „жертва” поради обстоятелства, които не аз, обектът на тогавашната му гавра с „трупа ми”, а други са описали.
“Съветът за електронни медии (СЕМ) реши да глоби телевизия ТV7 заради изказванията в ефир на водещия на сутрешния блок Николай Бареков срещу протестиращите земеделци. Самият той обяви, че решението е “смъртна присъда”.
По време на протестите в столицата, когато фермери от цялата страна дойдоха със 170 трактора, журналистът заяви в ефир: “Този боклук, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини, да се омита още днес от столицата, където сме дошли да си изкарваме хляба, защото в противен случай аз ще оглавя едно гражданско общество срещу тази развилняла се пасмина от провинцията и не се знае ние какво можем да направим – можем да режем гуми, може да палим трактори. Аз не желая някакви разюздани селяни в центъра на София да ми пречат да си изкарвам хляба”.
В отговор зърнопроизводител от Добруджа разпространи протестно писмо, в което заяви, че Николай Бареков си е позволил “нещо невиждано за 22 години демокрация – журналист да заплашва и обижда хора, които мирно и в съответствие със закона изразяват гражданската си позиция”. ( Dir.bg)
Единодушното решение на СЕМ Бареков нарече още по-патетично „смъртна присъда” срещу самия него. Както вече споменах, не искам да кажа каквото и да е, което ще му даде основания да добави, че има и някакъв реваншизъм по негов адрес. Давам думата на друг, който не е сред заподозрените.
„Пази Боже сляпо да прогледа
Румен Белчев
Стършел
ТV 7 настъпи мотиката и вече цяла седмица обяснява, че цицината не е от нея, че не е разбрана правилно, че тенденциозно е тълкуванието на свободното телевизионно слово…
На помощ бе впрегнат и сайтът “Всеки ден” – собственост на собственика на телевизията, после да замазва положението бе привикан и лично председателят на СЕМ Георги Лозанов, който окончателно омаза работата с изявлението, че казусът е не толкова в полето на закона, колкото в полето на професионалната етика, както и че журналистите имат право на позиция, която може да е емоционална и остра…
Да си припомним журналистическата позиция, която Николай Бареков сподели с любезните зрители в ефир. Отклоненията в правописа, които ще забележите, се дължат изключително на кристалния български език на водещия:
“Този боклук, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини, да се омита още днес от столицата, където сме дошли, пак казвам, да си изкарваме хляба! Защото в противен случай аз ще оглавя едно гражданско общество срещу тази развилняла се пасмина от провинцията и не се знае ние какво можем да направим. Можем да режем гуми, можем да палим трактори… Аз не желая някакви разюздани селяни, наистина в центъра на София да ми пречат да си изкарвам хляба! (…) Аз да не съм отишъл примерно в техните села да си паркирам и аз колата отпред, пред тракторите да стачкувам. От кво?
От другото студио: Значи си готов дори да създадеш такова гражданско движение…
Бареков: Абсолютно! Да, да – ще го създада и лично аз ще отида долу да им нарежа първите гуми ако не си ометат тракторите оттука! Те навлезоха в наша територия! И от днес е война – градът срещу селото! (…) Като нямат работа да отидат да си режат сланината и винцето върху вестника и да ядат – нали това е забавлението по селски в България, така се възприема… (…)Ми аз съм бил на първите митинги, още деветдесета година, когато тия селяндури сигурно… не знам с какво са се занимавали. Сега в момента те взимат един милиард европейски пари, аз не взимам нищо! И те са тука в собствения ми двор!”
Собственият двор на г-н Бареков всъщност е площадът “Народно събрание”, към който гледат прозорците на студиото му. Трябва да го имате предвид – да не хвърляте книжки и фасове, като минавате оттам. Чуждата собственост трябва да се уважава!
В едно такова хубаво време си живеем, в което всеки, добрал се до вестник, радио или телевизия, може да си изразява остро и емоционално мнението.
Макар то повече да прилича на изригване на парвеню, вбесено от това, че няма къде да си паркира джипа.”
Желаещите да задълбаят в познанията си по темата за парвенющината на „осъдения на смърт” могат да намерят в мрежата публикуваните неотдавна негови снимки в ролята на самодоволен богаташ, който се залива с шампанско на цената на една и половина българска журналистическа заплата ( знам ценоразписа, защото наскоро отказах предложение за такова подаяние) в бар за разглезени богаташи на френската Ривиера в компанията на синчето на един такъв нашенски богаташ. Същият „смъртник” се изживява като медиен бодигард на премиера Борисов, употребяващ като обидна квалификация срещу производителите на зърно по време на протеста им болшевишката обида „милионери”. Те може и да са, но какъв ли е самият Борисов и скъпо платените му говорители от висшата шампанска лига, която се точи от устата им?
Жален й татко на българската журналистика!
“…журналистите имат право на позиция, която може да е емоционална и остра…” ————Лозанов, да ти “завържа” кичозната “папионка” на върха на “космическата” й на ” (уж) непознатата ти”!
Много педали по този свят, много! (защото има много велосипеди де).
Аз съм лекар. Все едно да кажа “ами случва се някой колега да понаебе някоя и друга красива пациентка, докато е в упойка, все пак и ние, лекарите, сме хора, може да се случи да реагираме емоционално”…
Да ви е… в нещастниците!!!!
Колко съм щастлив, че напуснах тази нещастна дупка, пълна със сополи като Бареков и Лозанов!….понякога пълнят носни отвори, затова ги наричам сополи. Но най-често висят от задници и са си чисти лайна!
“председателят на СЕМ Георги Лозанов, който окончателно омаза работата с изявлението, че казусът е не толкова в полето на закона, колкото в полето на професионалната етика, както и че журналистите имат право на позиция, която може да е емоционална и остра…”
Та да ме прощавате Г- Инджев,ама от “просвещетение” нуждаещи се има!
http://www.parliament.bg/bg/const “Конституция на Република България”
Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.(Това за СЕМ да четът)
Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.(Това за СЕМ и не само да четът)
Чл. 40. (Това за СЕМ и не само да четът)
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.(Това за СЕМ и не само да четът).
Чл. 5.
(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.(Това за СЕМ и не само да четът).
И г-н Инджев да наричате такива същества “колега” си е мазохизъм.Уважение имайте към себе си ,Умолявам Ви!
Selyanin-za men zvu4i Gordo.
A g-n Barekov e prosto praznoglav
Selendurin.
За по-голяма част от българите г-н Бареков ще си остане едно келеме, службогонче,което не носи позитиви на българската журналистика, а Бойко Борисов ще се препъне в необузданото му поведение.
Как Г-н Инджев ще коментира присъствието на Ал.Петров – Трактора
на въпросното заседание на СЕМ на което е взето решението за наказанието на ТВ7.
Може би този факт ще хвърли повече светлина за истинската причина за възмущението на Бареков.
Колкото и ниско да е паднала българската журналистика, да се нарече Бареков, че е журналист е обида за жалката драскаща гилдия.
Бареков е толкова журналист, колкото Бойко Борисов е футболист. Или пък художник. Преставете си Бойко Борисов като колега на Рембранд. Не става, нали! Бойко Борисов е обикновен пехливан и гавазин на Тодор Живков. А това, че простият български народец го избра за министър-председател – жална му майка на този народец.
И ти ли Бруте!
“председателят на СЕМ Георги Лозанов”
Предател в нужда се познава!
Случайности няма. Подходящият човек, в подходящия момент. Страх и липса на позиция, са равностойни на съгласие с медийното безобразие на власто-раболепния Бареков и демонстрация на услужливост към силните на деня.
Смея да твърдя,че такава приятелска “смъртна присъда” е знакова и казуса Бареков, ще бъде пример за “Българска медийна етика”, а самия той ще излезе, като герой от тази ситуация.
.
http://tv7.bg/bodilnik/news/3101992.html
Към Кърлеж:
Не влизам в сценария на Бареков, който се е самоназначил за жертва, а всъщност използва дадената му трибуна от властта, която пък е дала указание на държавни предприятия да си държат в една банка парите, с които се пазаруват медии и конкретни журналисти с две цели: хвалене на управляващите и разправа с посочени от тях врагове- реални или измислени.
Бареков се е превърнал в неофициален говорител на властта и дори много се гордее с това, като демонстративно интимничи с нея в лично качество : от земеделския министър Мирослав Найденов, когото фамилиарно нарича в ефир “Миро”( и по принцип си умира да обяснява, как Ицо (Стоичков), Миро и др. са му все лични приятели), до самия Борисов, който се явява в студиото му на раздумки от по час и половина, за да си приказват за мускулите си и какво правела каката на премиера, и т.н.
Същият Бареков, единствен от всички журналисти в телевизията ( с които се разделих като с приятели) участваше в репресията срещу моя милост като тълкувател на моето напускане на Би Ти Ви, вменявайки ми склонност към “жълта журналистика”( вижте му сайта днес на какво прилича!), каквато той пледираше да не се допуска във въпросната телевизия. Поводът за другарския съд на екрана на Би Ти Ви, в който той беше обвинител като домакин на студиото, беше решение на етичната комисия ( за което уж много етичната му телевизия не съобщи в новините си) с обратен знак на онова, което постановява сега СЕМ за неговото поведение: комисията единодушно постанови на 11 окт. 2006 г., че не съм извършил нарушение на етиката, но Бареков беше възмутен от този факт и се разходи върху името ми с кални ботуши без да ми даде възможност да се защитя дори: опитах да се включа по телефона, но участниците в трибунала, начело с него, един през друг се нахвърлиха върху мен като машина за заглушаване.Самото предаване позорно беше сглобено като някаква изненада за зрителите без предварително оповестяване- с надежда да ме финтират и да не мога да реагирам…
Да не говорим, че бях заплашен с уволнение от името на тогавашния шеф Парсънс, който беше в чужбина и дори не беше гледал предаването, защото позицията му беше незащитима ( ако изобщо е имал такава, защото други говореха от негово име). Несъстоятелността на обвиненията на Бареков и началниците му срещу моя милост се видя още веднъж след половин година през март 2007 г. в реакцията на Държавния департамент на САЩ в съответния официален доклад в частта за България- колкото и слугите от вацовите вестници да се опитваха да внушават от името на Парсънс изказване срещу мен като “нарушител на високите американски стандарти” в журналистиката. Хайде на бас, че никаква подобна загриженост за свободата на словото няма да има във външното министерство на САЩ по повод решението на СЕМ по случая с изцепките на Бареков!
Сега, когато е уличен в нарушение на етиката заради тиради и обидни квалификации спрямо селяните като “развилняла се пасмина”, Бареков отново смята себе си за прав и се обявява за някаква жертва, макар , че коли и беси безконтролно в поверената му телевизия, криейки се удобно зад някакъв трактор.
Нищо не заплашва Бареков, който се перчи с богатство, спечелено от журналистически труд(!). Никой не го заплашва с уволнение и не му сваля предаването от ефир, както в моя случай- тъкмо напротив, с държавата и нейните пари зад гърба си той демонстрира мускули и от реакцията на СЕМ си гради образ на борец за свободното слово, което той самият потъпка брутално заради един единствен въпрос, който си бях позволил да задам към тогавашния главен властови опекун на Би Ти Ви Георги Първанов.
Бях изчерпателен, но не заради провокацията във въпроса ви, а заради публиката, която може да си направи изводите на базата на тази информация.Понякога се налага опресняване на паметта- колективната и конкретната на лица, разчитащи да се забравят неудобните им факти.
Към Киров:
Не съм адвокат на Лозанов, но тази сутрин той разсея подозренията, че е в някакъв сговор с Бареков, защото успя да каже нещичко ( което не беше лесно при агресията на водещия, налагащ непрекъснато тезитие си под формата на констатации без право на възражение) в студиото на самия Бареков.
Ако Бареков олицетворява “жертвата” в Българската журналистика – “жертва” със самочувствието на главен прокурор и говорител на властта, то (на)здраве му кажи – с шампанско от стотици евро бутилката!
Има си човекът телевизия, банка и държава зад гърба и си прави каквото си иска. Сега, след като изигра Велик инквизитор срещу едни стачкуващи с ругатни по адрес на “развилнялата се пасмина селяни”,вече играе “осъден на смърт” , “хвърлен на кучетата” от някаква маргинална институция, за която самият той демонстративно пет пари не дава, но пък интерпретира решението й като някаква катастрофа с ужасни последици ( те вече са достатъчно ужасни с такава журналистика, като неговата)за българската журналистика .
За друг може и да няма свобода на словото в България, но неговата е гарантирана от силните на деня- поне докато им служи.
Тези неща трябва да се помнят, защото ще дойде все някога промяна на политическото статукво, когато употребеният Бареков ще бъде захвърлен от сегашните му покровители и тогава той непременно ще претендира да е бил репресиран – с луксозни возила, охрана и друг антураж, които помпат самочувствието му на богаташ сред тълпите от мизерстващи български журналисти.
Днес си бях обещал да не пиша нищо. Особено пък, заради мазнотията на бЮреков.
Но не издържам.
Характерна българска черта се оказа разюздването на ПРОСТОТИЯТА.
Връх на това бе узурпирането на властта от МУТРАТА.
Пак ще се върна на темата, че за България е национална катастрофа властта в момента да се упражнява от МУТРАТА.
Особена вреда от МУТРАТА е целенасоченото, не спонтанно, развращаване, ОПРОСТАЧВАНЕ на обществото.
Част от това опростачване е налагането в обществената среда на простаци, на примитиви.
В контекста на горното за “журналист” се “издига” ( в очите на мазните простаци)? най-роболепният, най-“мазният” бЮрек, който най-пълно “обслужва” “душевността” на МУТРАТА.
Надявам се повече българи да осъзнаят мащабите на разрушението, което ще остане след МУТРАТА.
Нужна е гражданска опозиция на това просташко управление – докато има какво да се спасява!
Поредната силна и точна статия на г-н Инджев. Попаднах по случая и на един коментар на Велислава Дърева. Може да е лява, да обслужва медийно Гоце но този път е десетката.
http://argumenti-bg.com/11226/blyudolizets-hrabar/
“Не знам дали знаете, но нормална държава не се създава от нормални управляващи. Процесът е точно обратен. Нормалните граждани на една държава са тия, които не допускат ненормални управляващи. Сиреч-между нормалността на гражданите и нормалността на държавата има пряка и директна зависимост”.
http://tovae.to/?page_id=65
Г-н Инджев, кой ако не СЕМ и в частност неговия председател г-н Лозанов е в състояние да постави граница между “емоционалност” и целенасочени заплахи срещу свободата на протест? Евентуалната глоба, която барековия работодател ще плати с джобни пари, не засяга с нищо нещото Бареков.
Позицията “въздържал се” на г-н Лозанов, в този случай е израз на безсилие, да защитити и собствената си морална позиция.
Резултата е налице. Тъй като присъда всъщност няма, лакея на “всички силни” на деня, се самогероизира със “смъртна присъда”. Той, за Борисов е със сигурност герой.
Разликата между Вас и борисовата подлога е толкова голяма, че всъщност – няма прилика.
Сега вече надпреварата за “Блюдолизец Храбър, ще бъде за второто място. Първото е заето за години напред. Аплодисменти за Бареков с огърлие! “Посред това позорно зрелище блести недостижимият символ на духовната убогост. Сияе пълноценната метафора на обществената помиярщина. Триумфира един политически сутеньор, надовлечен в журналистика направо от сутерена на чалгата. Нашият победител! Златният призьор, който отнесе всички награди във всички категории!”
http://argumenti-bg.com/11226/blyudolizets-hrabar/
Опит за анализ на самопризнанията Барекови:
“Можем да режем гуми, можем да палим трактори…”
Ахаа, моля прокуратурата да се самосезира. Подбудителят за палежите на автомобили се саморазкри. Използва служебното си положение да заплашва и подстрекава, и то дори за война.
“Сега в момента те взимат един милиард европейски пари, аз не взимам нищо!”
Ето къде му била мъката на г-н Бареков. Някои други усвоили едни пари, а за него нищо! Как да не се ядосва човека! От един милиард европейски пари, драги зърнопроизводители, така ли не можахте да заделите за него поне някоя друга хилядарка.
“..да ми пречат да си изкарвам хляба!”
Каква метафора г-н Бареков. Поклон.
Ако един журналист си изкарва хляба като отразва/коментира събития, то на г-н Бареков едно събитие (протест) му пречи да си върши работата. Явно г-н Бареков ни подсказва че неговата работа е друга различна от тази на журналиста (за какъвто несправедливо е набеден).
А може би г-н Бареков е любител на хляба втора употреба и си изкарва хляба от нечии задни части които не може да достигне заради протеста.
В такъв случай разбирам гнева му.
Българската журналистика опита гилотината два пъти-1944 и след 1989г.Има една книга антика”Българският ежедневен печат 1878-1935″,на журналиста Георги Николов,изд.1935г.Интересни са биографиите на българските водещи журналисти,те са завършили университети в чужбина,владеят по няколко езика,ерудити.След 1944г,голяма част от тях са убити или репресирани,тогава пада първата гилотина върху бълг.журналистика.В тази професия масово нахлуват малограмотни и малокуртурни хора,верни на Партията.Малко преди 1989г.,вече имаше поколение образовани,професионални журналисти,не всички,но достатъчно.Не мога да си обясня,кой и защо пусна втората гилотина и вкара в тази професия,отново малограмотните и малокултурни хора,които се нарекоха журналисти?Защо няма традиция,защо не се познава историята на българската журналистика?Мисля,че сценарият се повтори от същите хора,гилотината я пускат едни и същи хора,или техните наследници.