В една по-развита част от света журналистиката отдавна бива манипулирана от политици и бизнесмени с един много успешен трик: заливат я с океан от информация, в който всеки може да се удави в опит да извади същината от дъното, което обикновено е двойно.
У нас същият ефект имат изявленията на Бойко Борисов. Не вярвам да е резултат от изключителната му прозорливост в манипулирането на медиите. Просто му идва отвътре. И медиите отдавна са му пристанали ( на акъла). Играят му играта с наслада и той се наслаждава на резултатите.
Един от тези резултати е, че при тази честота на публичното му говорене човек губи ориентацията между реалността и насмешката над всички нас. Авторът на тези редове също е „жертва” на този ефект: буквално все ден си мисля, че вече с нищо не може да ме изненада. Или пък, че ще се спре за малко, ще ни пощади един ден без гениално прозрение, за да не се налага да го тълкуваме. Или, че това ще му е последното изявление за годината. Или…
Обаче не- децата нямат спирачки, а Борисов определено не е пораснал в това отношение. Днес, направо като софийския сняг, отново ни изненада. Но този път и аз ще се изхитря. Няма да се стремя да го цитирам и да проследявам пълнотата на празнословията му, които се изляха тази сутрин от екрана на Нова телевизия ( все си мислех, че в Би Ти Ви е сложил точка за годината, но явно е решил да ощастливи и телевизията, която наистина си позволява „някои волности” в отношенията си с властта).
Избирам за кратък коментар само споделеното от Бойко Борисов оплакване от…Бойко Борисов. Оказа се, че той не харесвал (все пак) нещо в себе си. И това нещо е добротата в Бойко Борисов.
Шега или не, това самоаналитично умозаключение на нашия премиер не на шега напомня на черния хумор от вица за Хитлер, който станал от гроба, изтръскал се от пръстта, оправил си фуражката пред огледалото и с вперен в себе си поглед процедил през зъби: „ Е, стига с тази моя мекушавост, няма да има вече шегички”.
В сбит превод на английски , като за Борисов ( който изрази съжаление, че не е полиглот) репликата от вица звучи така: „No More Mr. Nice Guy”- има и рок парче на Алис Купър с такова название, но няма такъв друг министър-председател на света!
Всеки народ има такова правителство,каквото заслужава.В България,вместо да се мъчим да избираме и търсим “най-достойния”,по-добре ще е да извикаме някой немски пенсионер- политик,като Гюнтер Бекщайн или Едмунд Щойбер-ще свършат повече работа.За два мандата време ще оправят бакиите на държавата и после пак да предадат властта на някой Ганьо.И старият проф.Хелмут Шмит(бивш канцлер) би свършил работа,но е на 92 години.
Ne ni triabvat germanci. Imame si Ivan Kostov, koito bi svarshil rabotata po-dobre ot tiah.
Страхотно написано.Така сме се смяли до сълзи.Браво Иво ти просто си много голям.Благодаря ти.
Бойко Борисов пуснал обява с псевдонима Винету: “Давам уроци по вождизъм. Засега безплатно!”
“…пълнотата на празнословията му…”
Истинско удоволствие за четене – благодаря на автора !!
Честита Коледа и една Щастлива Нова Година на цялото семейство Инджеви !!
Лошото е, че масата българи не харесват това, които ние, интелигентните българи харесваме. Също е лошо, че много от циганчетата в България няма как да бъдат записвани в обикновени български училища, просто защото не са на това ниво (не говорят български на седемгодишна възраст). Системата, обаче, предлага подходящи учебни заведения за тези, които не са достигнали необходимото развитие.
Иначе бойкото борисов може да разчита на тях след няколко години (след година и половина на изборите, както и още четири години след това), че ще са в състояние да го разберат добре – той, говорещ зле майчиния си език, а те – говорещи добре официалния език…напасване като ключ и ключалка.
Deja view in Bulgarian history. Позната история в Българската история. Ивайло- Стамболийски- ТЖ- ББ….
Изяществото на изказа и иронията Инджева ми напомнят тази на Георги Шейтанов.
На 22.ІХ.1922 г. Шейтанов пише нашумялото си писмо във в. “Утро”, с което влиза в остра полемика с министър-председателя Ал. Стамболийски. Става въпрос за гласувания от правителството закон за “разбойниците”, където в категорията разбойници са причислени и анархистите. Ето какво казва Г. Шейтанов:
“Господин Стамболийски, Вам са добре познати кулоарите на Софийския централен затвор: из кулоарите на затвора през 1917 година често срещах фигурата Ви, тогава Вие напомняхте Ивайло и не сте забравили налъмите, нали?
Какъв парадокс е понякога съдбата!
Днес Вие ходите с лачени обуща и по всяка вероятност, във фрак. В затвора Вие попълнихте образованието си, там от други научихте за Щирнера и Нитчше, нека Щирнер и Нитчше Ви берат греха: те Ви внушиха, че сте “свръхчовек”, направиха Ви маниак…
…Вие напуснахте мизерно онези, които паднаха при Владая, и отидохте в двореца – днес като стар медвед Вие разсмивате младия “цар на българите”.
От този ден започна Вашата трагикомедия.
На политическата сцена Вие дойдохте като бик в магазин със стъклария.
Аз не бих се спрял на фигурата Ви, ако простащината Ви и маниячеството Ви не засягаха интересите ни.”