Залезът на Първанов на Изток от Донду(р)ков

Тази сутрин с ушите си чух, че премиерът Борисов приравни АЕЦ „Белене” по неефективност към несъстоялия се петролопровод „Бургас-Александруполис”. Да, и друг път е правил декларации в тази посока, след което се е отмятал. Но доколкото това негово твърдение днес е последно по време, а и съвпада с разпада на цялата концепция за „големия шлем” на руските енергийни проекти в България, заслужава отново да му се обърне внимание.

Да го погледнем и от друг ъгъл: откъм стесняващия се хоризонт за маневриране и оправдаване на главния „енергетик” на републиката Георги Първанов в дните на неговия залез на Изток- там, откъдето изгря. Дали ще си го приберат и ще го коткат ли руснаците на някой енергетичен пост? Едва ли- той е употребен и ненужен дори за партията си, камо ли за голямата игра, в която се натискаше за роля, опитвайки се да надскочи ръста си с онзи маргинален, избуял от мегаломанията му енергиен форум от пролетта на 2009 г., замислен от него като трибуна за Путин в Пловдив, но провалил се на практика в София, бойкотиран от онзи, на когото Първанов се подмазваше.

Докато (без)действащият ни президент Първанов се занимава да демонстрира социалност с оглед на апетитите си към лидерството на социалистическата партия, налагайки ялово вето по социални въпроси, от Русия на практика наложиха вето на неговия 10 годишен приоритет в президентския кабинет. Това стана с изненадващото ( само като за него) изявление на „Газпром”за възможен отказ на Русия от газопровода „Южен поток”, така любим на Първанов.

„Южен поток” май-ще се окаже това, което беше ясно от самото начало: инструмент за международен шантаж, а не рог на изобилието за българската хазна, източник на стабилност, въпрос на международен престиж и прочие лъжливи бандероли, с които Първанов ни пробутваше горчивата чаша с руското омайно биле.

В крайна сметка Русия постига целта си да се разбере някак с Украйна за преноса на газ към Европа. Явно преговорите са напреднали достатъчно, за да съобщят на своите пешки в тази игра, че вече могат да си гледат работата…

А какъв ентусиазъм само бликаше от Първанов в отредената му роля! Така се беше прехласнал, че чак му се подиграха в руските медии за превъзбудата пред Путин на 19 януари 2008 г. в София, когато оприличи подписването на трите договора с Русия на „голям шлем”- руският кореспондент на в. „Комерсант”, собственост на „Газпром”, най-безцеремонно сложи в устата на българския президент израза „голям член”. И Първанов не се обиди, макар иначе да се репчи демонстративно на Би Би Си по друг повод ( за филма за българските деца в Могилино, който не бил направен „с любов към България” по неговите думи- но пък след това реши да „избие чивия” като се закичи с „Българската Коледа” и отиде да гушка дечица в Могилино).

Братушките му се изгавриха с него тогава само вестникарски, но сега вече го гази самият „Газпром”. И пак нищо-тишина откъм „Донду(р)ков”, където сме дундуркали 10 години един хрантутник на българско-съветската дружба, кукла на руски конци, която дори няма достойнството да се засегне, когато кукловодите му ги режат.

Сценката е толкова непоносимо грозна също поради факта, че вече не може за провала на „големия” му „шлем” да обвини лошите български управници, които не изпълняват неговите завети и ангажименти- срещу каквото и да са поети. Този път е видно и без надутите обяснения на експертните му, че самата Русия си разкрива картите, след като е постигнала целта си. А как се рита срещу този ръжен от страна на един ненужен и унижен български политик, направен за смях?

Дано този крах бъде забелязан от повече български слуги, за да им служи за урок- ако изобщо са в състояние да си взимат урок.

Истина е, че руското лоби се грижи повече за своята пета колона в България, отколкото Западът ( ако може изобщо да бъде противопоставян като единно понятие в тази координатна система на противопоставяне) е готов да направи за българите, заявили прозападна позиция. А и като правило българите с афинитет към демократичното и западното са индивидуалисти с чувство за лична чест, и не разчитат да бъдат отглеждани в колективни инкубатори като разните „Форум Русия-България”, събори на русофили и други подобни финансирани от чужбина „мероприятия” за купуване на чуждо влияние. Но когато опре до имперските интереси, Кремъл никога , ама абсолютно никога няма задръжки да нарита когото и да било от сервилните български джуджета. Дори Георги Димитров, при цялото му натягане да бъде повече Сталин от самия Сталин, в края на властта и живота си попада сред унижаваните от съветския диктатор балкански човечета. Докато Тито, сам по себе си диктатор и масов комунистически убиец ( в мащаби, надхвърлящи дори българските масови убийства в условията на съветската окупация), се озъбва на съветския ботуш, Димитров го лъска раболепно до последния си миг. Сценки от пълзенето на Димитров пред неговия съветски кумир са описани със заслужено презрение от югославския дисидент Милован Джилас, а и са документирани в разсекретения наскоро дневник на самия български „вожд”, чиято достоверност е потвърдена и от най-заклетите посткомунистически историци у нас.

Ако перифразираме самия Георги Димитров с неговия най-често повтарян лаф от Лайпцигския процес за „българския фашизъм”, то българският комунизъм наистина е див и варварски щом не може или не иска да се откаже от навика си да слугува на всички мутации на руския диктат вече втори век. Първанов го доказа в лично качество на най-високия пост в българската държава и сега остава да обязди отново БСП, за да се види и от слепите кой пришпорва българския троянски кон на Русия в Европа. Което не пречи на мерителите на рейтинги от присъдружната му „ГАЛОП интернешънъл” да твърдят, че и на финала на този президентски галоп Първанов се ползва с любовта на значителна част от народа. При тази пропагандна среда в страната, може и да са прави- „незначителната” част от нас обаче настояваме все пак нашите сънародници, ако обичат, да започнат да проглеждат.