2011-та: годината на сбъднатите вицове

Краят на годината е време за обобщения.Обичам всяко обобщение, ако е с въображение. А няма по-ярко обобщение от анекдота! И колкото е по-кратък и абсурден, толкова е по-сочен.

Така е и с българската действителност. Тя е поредица от сбъднати вицове. Припомнял съм, най-често в края на всяка статия, десетки вицове. Стари или нови- важното е да са актуални.

Не се безпокойте, няма да ги събера сега в една отделна новогодишна китка като преглед на смесицата от народното и собственото ми творчество. Би било обидно за постоянните читатели, на които е редно по-скоро да благодаря за вниманието.

Но не мога да не дам поне един пример за това, как вицовете оживяват. Помните ли онзи за разговора между мутрите, които чули , че имало един паяк, който вдигал колите. „Кой е па тоя, Паяка, бе -не съм го чувАл, не ме е питАл за разрешение”, разгневила се главната мутра.

Какъв ти виц- нищо подобно! Оказа се, че това е почти прозрение, част от „живия живот” -както обичаше да се изразява нашият дългогодишен партиен и държавен ръководител Тодор Живков, управлявал живота ни не на шега цели 35 години.

Оказва се, че банда автокрадци, снабдени с кола-паяк, извършвала кражби на автомобили в София. Хванали ги, все пак. Но фактът си е факт: да не се пошегува човек в тази държава, веднага те взимат насериозно и ти материализират хумора, превръщайки идеята в дела.

По този повод и във връзка със съобщения вече факт, че правителството е номинирало за нов мандат като европейски съдия известния бивш червен депутат Александър Арабаджиев, ще припомня вица за Живков и близкия му съратник Милко Балев, които посетили Софийския университет и Софийския затвор. На затворниците Живков великодушно обещал десет пъти по-голямо увеличение на храната, отколкото на студентите. „Защо, бе, другарю Живков”, поинтересувал се Милко Балев. „Еее, Милко, ние с тебе тепърва студенти нема да ставаме”, обяснил др. Живков.

Всяка аналогия с Бойко и Цецо е случайна.