Бият висши чиновници- този път Борисов има вер(е)сия

Спомняте ли си,че на 21 ноември 2011 г. изпълнителният директор на АЕЦ Козлодуй Александър Николов беше пребит докато се прибирал към дома си? А знаете ли, че до ден днешен словоохотливият ни премиер, който иначе има мнение по всички въпроси, не е обелил и дума по темата? А темата е , че някой бие шефа на ядрения обект в Козлодуй, който няма равен по своята важност за сигурността на България, Балканите и Европа на територията на поверената му република?

Междувременно днес, 30 декември, пребиха друг висш държавен служител- изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” Румен Порожанов. И само часове по-късно премиерът Борисов вече имаше мнение, което звучи като инструкция за разследващите: очевидно е ( за Борисов), че престъплението е свързано със спирането на изтичането на милиони левове.

Реплики на Борисов пред телевизионните камери днес:

“Много далавери бяха прекратени в Държавен фонд „Земеделие”, това не може да не е разсърдило някой”.

”Той им отряза всички тези възможности, където стотици милиони изтичаха. Излизаше, че язовир се води нива и подобни, каза министър-председателят и посочи, че над 54.5 % повече пари са усвоени от ДФ „Земеделие”.

Така се разпореди премиерът за посоката, в която трябва да се разсъждава, преди да има каквито и да било доказателства.

Да разбираме ли, че за изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” Александър Николов българският министър-председател не може да каже нищо подобно- например, че е „спрял далаверите” и затова са го пребили?

Случаят с бързината, с която Борисов стряска разследващите от висотата на своя пост, силно ми напомня реакцията на президента Първанов, прокурора Филчев и вътрешния министър Румен Петков, които в един глас побързаха да обявят за „чист” бизнеса на убития банкер Емил Кюлев, съветник на самия Първанов, пребивавал в неговия кабинет часове наред в навечерието на кървавия капан, който посред бял ден му устройват в центъра на София неизвестни ( и до днес) извършители.

Писал съм за това, включително и в книгата си „Президент на РъБъ”, но ще дам думата на други автори – за размисъл на мислещите читатели, които имат правото да си съставят сами представа за приликите в поведението на нашите управници при криминални случаи, когато би трябвало да говорят само упълномощените за това служби:

Вестник „Труд”

01.07.11
„Американски посланик вижда “гнили ябълки” в наши банки
Голямата “перачница” или “гнилите ябълки” в българската банкова система – така е озаглавен материал в сайта “Биволъ” , който цитира поредните дипломатически грами на американския посланик у нас Джон Байърли (от 2005 до 2008 г. ), публикувани в “Уикилийкс”.
На 26 октомври 2005 г. в 9 ч сутринта на бул. “България” в София е застрелян банкерът Емил Кюлев. Веднага след убийството вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и президентът Георги Първанов публично обявиха, че Кюлев е имал “чист” бизнес, припомня “Биволъ”.
Американският посланик в София Джон Байърли е на друго мнение, защото още същия ден изпраща до Държавния департамент на САЩ доклад, озаглавен: “В София е убит български топперач на пари”. В текста той прави подробен портрет на убития банкер. Познат като третия по богатство човек в страната, Кюлев е известен и с политическите си връзки на високи нива – пояснява посланикът. Основател на клуб “Възраждане” заедно с Илия Павлов и Васил Божков, съветник на президента Първанов и (по непотвърдени сведения) подмолен финансист на политическите кампании на НДСВ, БСП и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г. – с тези щрихи е описан един от най-богатите българи. От грамата се разбира, че приживе Кюлев е положил големи усилия да изчисти публичния си образ, за което дори наел американски лобист. Резултатът, изглежда, не е бил убедителен, защото посланикът посочва, че основана от банкера фондация за борба с трафика на хора била подозирана в изпиране на капитали.
“Убийството на Кюлев, който е асоцииран с “престъпността на белите якички”, може да се сравни с убийството на Илия Павлов през март 2003 г.” – отбелязва Байърли. Фактът, че това се случва точно след критичен мониторингов доклад на ЕС за провала на борбата с организираната престъпност, е допълнителен фактор за “националния смут”, последвал убийството на Кюлев.
Година по-късно “престъпността на белите якички” е разгледана по-подробно в друга грама на Байърли за българската банкова система. В нея той оприличава няколко български банки на “гнили ябълки”.

Както се казва в екранизираните кривиналета по действителни случи- „всяка прилика с действителни лица е случайна”.

Проблемът в този случай е обаче в това, че лицата на властта формално са различни, но случите си приличат по това, че въпросните различни лица действат (подозрително) еднакво.

Ако това звучи абстрактно, да попитам отново съвсем конкретно: защо за побоя над шефа на АЕЦ „Козлодуй” ( където са заровени теми на стойност милиарди левове и респективните политически залози) премиерът Борисов мълчи вече 40 дни, а за нападението над чиновника, начело на фонд „Земеделие” , същият Борисов има категорична версия някъде около 4 часа по-късно след деянието?