Вдъхновен от един поддръжник на властта, възмутен от „сульо и пульо”, които се възмущавали от властта заради проблемите със снега, докато в Швейцария било по-страшно но никой не си критикувал правителството, реших да дам своя принос в швейцаризирането на България. Тези услия не са от вчера, но едва днешното ни управление успя да ни направи Швейцария на Балканите ( поне откъм изобилието на сняг) и по тази причина смятам да отдам дължимото за това постижение.
Отбелязвам мимоходом (през преспите, но не през просото): тук вече е Швейцария, но на балконите- само от такава безопасна височина могат да се оценят спокойно магистралните постижения на властта у нас, заринати временно от снега.
Преди да го отдам, държа да обърна внимание как обърнаха тенденцията: до онзи ден язовирите в България пресъхваха и бяхме заплашени от суша, а днес, благодарение на самоотвержените усилия на властта, вече си имаме наводнения от прелели язовири. Който иска-може. Стига да се труди за благото на народа, макар, че нашите управници не случиха на народ, за разлика от швейцарските. Там сняг вали, бедните швейцарци страдат ли страдат, но стискат зъби: правителство е това, как да критикуваш. Къде ти в Швейцария да са чували за такова чудо, като критична позиция спрямо управляващите!
И така отдавам обещаното с няколко бодри частушки по примера на великата руска култура, която в момента отдава дължимото ( поне в интернет) с подобни частушки посветени на тамошната , аналогична на нашата власт:
Освиркаха Борисов
във „Арена”-
От благодарност, че е построена!
Покаже ли се лъч
през зимната мъгла-
Благодарим на Бойко
за това!
За пълната тава със баклава-
Благодарим на Бойко за това!
За чуждите езици: „Вас ис дас”?-
Сме благодарни пак на
Вас!
За виното, възхода в киното-
Ин кино веритас-
разбира се чрез Вас!
За оплодената земя от Вас-
Ин витро, тоже веритас!
За магистралите, за залите и за метрото-
Благодариме от сърце защото…
Сме благодарни по рождение
За премиерското Му бдение!
Благодариме много за боклука-
И без завод сме благодарни тука!
Но най-сме благодарни за възхода,
Маркиран от протеста на Синода!
Защото той е еманация
На размножената ни нация.
И всичките сме убедени:
Ще бъдем правилно осеменени!
Пее се под сурдинка,под юргана,под акомпанимента на куркащи черва. Динамика: „пиано” – но не на „пияно”, че може да стане „форте” и тогава ефектът от веселбата може да се окаже тъжен. Освен ако Веско Маринов не се заеме да популяризира текста с подходяща за целта музика, която да вдъхновява оплодителния процес. Дано.
Не пречи да си помечтаем. Нали човек бил толкова голям колкото са мечтите му! Което обаче се отнася до обикновения човек, който има накъде да расте. Гигантите – атлантите, подпрели облаците, носещи на плещите си държавата, те какво ли си мечтаят? Въпрос на въображение- вчера футболист на Родината, утре на континента, с гласовете на европейците за българско развитие, обладани от неудържим порив за подражателство на всичко българско, особено по отношение на пенсиите и заплатите.
И не е само Борисов виден Атлант- президентът ни е още по-заслужил атлантик и романтик. Пожела си невъзможното- партията му да стане атлантическа и тя стана. После си пожела голям руски шлем и сега ни набиват канчето, натискат ни да ни наденат ушанката- студ , не студ, ще си я носим. Колкото му е голям шлема и енергетичния мерак, толкова по-голяма работа се оказва самият той. Скрои ни шапката и си тръгва доволен не само от себе си, но и от търпението ни, за което ни благодари в последната си президентска новогодишна наздравица. Схващате ли разликата: Борисов иска да му благодарим, а тук е обратното: Първанов ни благодари на нас, че сме го изтърпели! И на него тогава да му таковаме една частушка:
Бащицата отново се направи на ударен-
Най-президентски ни е благодарен!
Че двете петилетки го търпяхме-
Безкрайно услужливи бяхме!
Така и не свали партийните доспехи-
Самокритично кичи се успехи!
Благодари ни за това със основание-
От нас се иска само послушание!
Излиза с чест, нагизден с троен шлем-
От Путин лично награден!
Макар и спихнат шлемът, пак добре-
Поне ще става за гърне!
Като изхождаме от тази констатация-
Ще можем като бедна нация
Да се преборим с всяка констипация
На дъното на европейската класация.
Пее се (вече) бодро- виваче, обаче…след 22 януари. Че не се знае на какво още е способен др. Първанов и какви са му мечтите. Но да не го мислим: левите интелектуалци го чакат да ги оплоди ин виво.
В тази статия порасналите деца ще намерят себе си и разковничето на своите проблеми. Под пораснали деца се разбира хората в ранна младост и вече в напреднала възраст, които поради неразрешени личностни проблеми по един или друг начин, съзнателно или несъзнавано са затворени в своето детство. Това диктува не само тяхното поведение, но и усещанията, реакциите, преценката за заобикалящия ги свят, креативността им, различните аспекти от живота им, комуникацията и взаимоотношенията им с околните, чувството за пълноценност, увереност, удовлетвореност, сигурност, състоянието на тревожност
Оооо… БРИЛЯНТНО!
И понеже действително обитавам в тази географса ширина, и то от деситилетия, та мога да споделя, че на правителството не му е работа да се занимава със снега, нито на някой швейцарец ще му текне да търси решение на проблема си като критикува правителството.
Примерът със Швейцария е неудачен, според мен.
Децата са най- истинските същества измежду хората: без задни мисли, без омраза, с големи сърца. Блазе онзи който успее да съхрани детето у себе си.
До :BIAD | януари 10, 2012, 17:03
Примерът с Щвейцария е много точен. Може би сте бил в посолството в Берн, когато домакин беше брата на Тодор Живков. Или сте изпратен в Цуг по линия на „Мултигруп”. За Вас швейцарците за нищо не стават и са безкрайно ограничени.
Само че за разлика от нас „великите” не приказват празни приказки, а произвеждат не само шоколад и часовници, които обичате да носите, а произвеждат най- добрите корабни двигатели, програмни стругове и фрези, нямащи нищо общо с тези на ЗММ, и какво ли още не. В далечната 1972 г. преди да откраднем Правец 8 от САЩ имаха институт по електроника в Ню-Шател.
В края на преврата през 1989 г. все още имаше радио „Свободна Европа” и Екатерина Бончева зададе въпроса: Как може да се оправи България? Отговорих кратко: Назначаваме 1500-3000 швейцарци на всички ръководни постове с много високи заплати, а ние много умните: „молчать и неразсуждат”. Изсмя ми се. Сега искам да я попитам на какво мнение е, чрез теб, Иво. Нали сте колеги, а записите стоят някъде.
Сигурен съм, че България щеше да съвсем друга.
Г-н Инджев,пролетта не успях да събера пари и да си закупя книгата Ви,но да започвам от сега за стихосбирката да събирам.В началото сме още на “творческият сезон” до пролетта явно много ще натежи! 😉
А Румен, “Изсмя ми се” – противоречие е забелязала в предложението : “Назначаваме 1500-3000 швейцарци на всички ръководни постове с много високи заплати, а ние много умните: „молчать и не разсуждат”
“молчат” да,но и с “разсуждат”,предложението става безпредметно! 😉
ПОРАСНАЛИТЕ НИ ДЕЦА
Когато всички са попарени
от скодоумните неща
една надежда сал остава ни-
в порасналите ни деца!
По детски чисти са запазени
с отворените си сърца,
те виждат ясно цветовете шарени
и в глухата ни сивота.
И там, където баш мъжкарите
затъват яко във снега,
те само могат през чукарите
да преведат една шейна.
Не пипайте с ръце покварени
в отворената им душа,
тъй дълго още “Швейцария на Балканите”
ще ходи с кръпки по гъза!
Дай Боже повече такива
всред мъжката ни суета,
да спретнат вече тази нива
порасналите ни деца!
Иво, нали знаеш, че си един провален глупак?
Към Бен Крик:
Знам, че толкова си можете, такива като теб, които не могат да кажат нищо против написаното и по този начин потвърждавате истинността му. Точно това е демонстрация на глупост, но глупакът е осъден да не може да разбере подобни елементарни истини.
Бен Крик: “[…] че българите са мърлячи го знаем много добре. Такивна са от 1340 години и ще си останат такива во веки веков. Като нети харесва тук, отивай в Алпите!”
http://www.vsekiden.com/109559/snyag-i-zrelishta/
страхотно, браво..както винаги блестящо..
ХАРЕСА МИ. ДОСТА СА СПОЛУЧЛИВИ РИМИТЕ. ТЕКСТА Е ОСТЪР И АВТЕНТИЧНО-АКТУАЛЕН ПО ИНДЖЕВСКИ !!!
Г-н Инджев, поздравления за текста и за стиховете, остроумни са и духовити /в това число и тези на GB/. Както знаете, остроумните и духовити неща дразнят глупаците, които не разбират защо тези работи са остроумни и духовити. Кротките глупаци си премълчават неразбирането, но автентичните и горди глупаци /като Бен Крик/ не пропускат да демонстрират глупостта си, и по този начин се гръмко се провалят. И не проумяват, че гръмкият провал на глупостта им само подсилва истината, изказана остроумно и духовито.
Бен Крик, а ти нали си знаеш, че не си нищо повече от гъзолизец на каишка. Аре бегай при государя, че оня току-що пусна водата в тоалетната.
До г-н Румен Бърцов
Историята има продължение, г-н Бърцов. Няма никакво противоречие.
Преди няколко месеца срещнах г-жа Бончева на улицата, представих се и й възстанових разговора ни от 1989 г. Оказа се, че и тя вече мисли като мен, вероятно след като е прочела толкова досиета.
„Молчать” си го знаем и практикуваме от години. По-важното е „не разсуждат”.
Тук мога да напиша поне 20 страници за внос на машини по „второ направление” в БАН, за рационализаторите, икономическите ефекти и какво стана след това.
Съжалявам, че не сте могли да купите „Течна дружба”. Имам я и то с автограф.
Прекрасна е. Единствената ми забележка е за шрифта Ако г-н Инджев ни свърже, все още имам възможност да я купя и да Ви я подаря.
Поздрави: Румен Пейчев
Към Румен:
Шрифтът на “Течна дружба” наистина е проблематичен. Вината е моя, доколкото прекалих с текста и дори след като съкратих 130 страници, все още беше твърде много в рамките на договорения формат. За да не станат страниците прекалено обемен ( и цената щеше да стане прекалено голяма) се наложи това смаляване на кегела. Не ми се искаше да съкращавам повече и това се отрази на шрифта…
Зравей Иво,
1. Много история съм чел, но голяма част от това,което си написал в „Течна дружба”, плод на невероятен труд и ерудиция, не го знаех. Искам да те попитам дали българските историци, академици, член кореспонденти, професори и т.н. взеха отношение върху фактите, които си изнесъл.
2. Ако ме свържеш с другия Румен, ще ми достави удоволствие да му подаря тази книга.
Към Румен:
Пълно мълчание цари наоколо. Като в подводница, притаила се на дъното след като е била засечена… Или като при наакано дете…
А за другия Румен- би трябвало аз да свърша работата ( както при други подобни случаи).
уникално…
а към недобронамерените критици един съвет, като не ви харесва – не четете, да ви напомня че колкото и да не ви се иска вече не е комунизъм и не е задължително да правите неща които не харесвате…