Ако трябва да обобщя с едно изречение как този път българските медии (не) отразиха поредната гражданска изява с искане за демонтиране на съветския хегемон над столицата ни, бих избрал следното обобщение: всичко за Кубрат Пулев-Кобрата ( боксьор) и почти нищо за Кубер Сапарев, компютърен инженер. Единият разнася славата на родината с ритници и юмруци, другият „само” се осмели да обозначи с българския трибагреник болшевишкото знаме с основния лозунг на руското самоубийство „вся власть советам”, за което беше отведен от полицията на дава обяснение и му беше съставен констативен протокол от полицията. Това да „надградиш” болшевишкото знаме с българско днес практически не е тема на българските медии- с малки изключения.
На пръв поглед би трябвало да сме не просто доволни от сравнително обилното медийно внимание. Обаче: внимание! Доколко са внимавали в картинката някои изпратени да я забележат колеги?
Един сайт е „видял” скинари между нас и го е споделил с желаещите да преписват и повтарят тази глупост, макар да става дума за едно момче от смесен брак с името Ахмед, развяващо стоически с голи ръце и гордо вдигната гола глава на кучешкия студ българското знаме редом със своите сънародници от сирийската опозиция в България.
Друг сайт пък настоява да е имало нещо като два митинга, макар да става дума за двама другари ( виждат се за кратко в кадър на БНТ), опитващи се да „защитят” любимия им съветски окупационен символ. Тази версия за „противопоставянето” и внушението за едва ли не втори митинг е обилно и безкритично повторена лъжа надлъж и нашир в интернет- включително от сайтове, които обичайно са заподозрени, че били свързани с „костовистите”. От което вече би трябвало да стане ясно, че самите ние не сме с тях- радваме се на техния бойкот ( щом са избрали тази линия- тяхна си работа) и така показваме независимостта си от партийни структури.
Левият в. „Сега” обаче е отишъл най-далеч в абсурдната интерпретация. Той направо определя митинга ни като протест…против демонтирането на паметника.
Вестник „Новинар” почти се залива от смях и удоволствие в преразказа си по чужд текст, акцентирайки в заглавието на лъжата за присъствие на „скинари” в нашите редици.
По-близо до истината е новият „Преса”. Старият „Труд”( в новия му вариант с новото ръководство, като и в побратима му „24 часа” презрително са „пропуснали” да ни забележат дори) на нов глас все пак ни е пощадил само с няколко иронични стрелички. Обаче е направил великанско усилие да помести все пак снимка на Кубер Сапарев с българско знаме в ръка- не е точно онова знаме, които той символично изрисува накрая на митинга и предизвика намесата на полицията, но кой ти чака края на събитието у нас? Е, не липсват и смешки, като вменената от вестника на Иво Инджев роля на „водач” на събитието, който обаче същевременно, въпреки ръководната си роля, не е разпознат като автор на цитирани от него изречения, приписани в текста на „беловлас господин”! Хем го разконспирираш, че е водач, хем пък не го познаваш, когато говори с физиономията си пред камери и микрофони.
Ако всичко споменато горе ви напомня на „жълта преса”, то парадоксът е, че един таблоид по нищо не прилича с репортажа си на нея. „България днес” помества цели две снимки и коректен като фактология и тон текст, повдигайки въпроса: кое е все пак „жълта” преса днес у нас и защо има такава почва- кой всъщност я напоява в жълто.
Как „кой стои до края”? Имаше такъв и с това доказва, че личната доблест и професионализъм са решаващи и в нашата професия, както в много други. Ладислав Ладиславов, оператор от БНТ, стоически издържа на студа, прогонил повечето протестиращи, поради което накрая останахме наистина онези „трийсетина”- бройка, на която сладострастно се наслаждават нашите медийни „доброжелатели”, макар сумарно на протеста да се появиха няколко пъти повече хора. Така, благодарение на Ладислав Ладиславов, БНТ не само се сдоби единствена с кадър от това как българското знаме за първи път похлупи болшевишкото на този паметник, но и че за това се налагат полицейски санкции. За чест на БНТ, кадърът беше излъчен в централната информационна емисия.
Стоя до края с нас и още един колега, загубил наскоро работата си във вестника, в който работеше от самото му създаване- всекидневник, който самият се загуби и се превърна в интернет издание. Това беше не кой да е, а Христо Христов, авторът на разследването за убийството на писателя Георги Марков, чиято книга по темата предизвика световна новина, но това явно не впечатли редакцията на „Дневник” и с провокационното си предложение за унизително заплащане го принуди неотдавна да напусне. Христо буквално е направил в сайта си показно на колегията как се прави репортаж от събитие- съответно той е и автор на снимките, уловили кулминацията на митинга с изявата на Кубер , неговото отвеждане от полицията и реакцията ни в негова защита.
Нова телевизия пък беше единствената, анонсирала в петък , на 13-ти януари, предстоящия митинг и съответно днес, на 16-ти, стана трибуна на моето обобщение в сутрешния си блок.
Дълго и пряко от паметника излъчваше Канал 3, а репортаж от мястото на събитието предаде също Тв 7, която помести в сайта си следното точно заглавие: „Паметник на раздора”.
Да, не сме „капо”, можем да регистрираме истински пробив в опитите да бъдем пренебрегвани, но не и „подритвани”. Вече не сме толкова „маргинални”, май, въпреки упоритата тенденция да ни броят като бройлери като повод за насмешки. Най-досадни са ритниците на колеги от медии, за които сме си мислили, че сме съмишленици – като „Медиапул” и „Дневник”. Но, както вече отбелязах, това поне би могло да прекрати спекулациите, че сме проводници на нечия политика, с каквато свързват обикновено тях. Насила подкрепа не става – щом това им се вижда „хубост”, да се забавляват. Като гледам и как се радват на финансова подкрепа от фондация с американски пари, докато гонят от работа по”финансови причини” забележителни журналисти като Любослава Русева и Христо Христов, явно можем да се разграничим и от американците за някакви връзки с тях, с които ни набеждават също.
И все пак усещането за преобладаваща нагласа за подигравка в печатните медии и немарливост остава. Пишат, но с „отвращение”- досущ като онзи съветски пияница от вица. Което обаче звучи все по-неадекватно на фона на изтрезняването сред присмехулниците, които , искат или не, все повече ни взимат на сериозно – дори с присъствието си, ако не с реакциите си. Предстои да видим кой ще се смее последен- защото няма изгледи да се откажат скоро гражданите, поставящи истината и България над болшевишката символика и лъжата за българската благодарност към нея.
kak se kazva site na Hristo Hristov?
Blagadaria:-)
Никакви съмнения не трябва да имаме по отношение на Медиапул и Дневник:
Сайтът Mediapool.bg още от миналата година е собственост на Моника Йосифова чрез фирмата й “Active Group” (http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=17060&Itemid=1). Моника е ясно коя е – това, че роди на Сергей детенце на 1-ви май м.г., е само най-дребната подробност от биографията й – нейната и на семействата, към които тя принадлежи…
“Дневник” беше спазарен от собственика му Иво Прокопиев като част от сделката по безпрепятственото му напускане на страната (след като се “набълбука” с няколкостотин милиона дългове (най-вече кредити), които се надяваше да оправи като любим олигарх при Борисов, но беше отритнат и не успя). Един беззъб “Дневник” (не са само Люба и Христо, напр. целият им професионален репортерски екип, профилиран по съдебната система, напусна по същия начин), с имидж (все още) обаче на “десен” информационен източник е за предпочитане от страна на милиционерската власт пред някакво подобие на “Труд” или “Сега” – поне поддържа илюзията за идейна и информационна конкуренция.
Абе, булевардна България…
http://www.segabg.com/article.php?id=585191
Трийсетина души се събраха пред паметника на Съветската армия в столицата на протест срещу демонтирането му.
На протест срещу паметника дойдоха и скинари. Някои от протестиращите бяха довели за подкрепа и домашните си любимци.
http://news.ibox.bg/news/id_1347524900
Шокирана съм от мълчанието на пресата у нас и липсата на обективно отразяване на исканията на обществеността у нас, свързани с изработването на национален модел на самосъзнание, създаващ български паметници на патриотичната ни българска истина за историята.
Господин Инджев,кога ще има пак подобно нещо ? Този път искам да дойда.И вече не съм на мнение, че старите паметници трябва да си стоят, за да ни напомнят колко сме наивни, а да бъдат сринати и на тяхно място да се засадят някакви растения.
Обръщам се към всички собственици и мениджъри на медии у нас : акцентът във всички такива случаи на конфликт между исторически интереси следва да бъде поставян върху изразът на българско самосъзнание върху творчеството отразяващо нашата, българска история.Тогава позицията ни е истинска, автентична, българска и поведението ни е морално.Можете смело и открито да защитите националния ни интерес. Това е разликата между чуждопоклоничеството , робската психика и между националната идентичност.
Ето и съобщението публикувано на сайта на ТВ7
http://tv7.bg/news/bulgaria/3960092.html
Към Yanko:
Сайтът на Христо е desebg.com
Г-н Инджев,
От 95 до 2002 живях в Естония. Паметника на Съветската армия, по решение на правителството или на общината на Талин беше преместен от центъра на града и поставен в гробищата.(Доколкото си спомням беше през 96 година). Въпреки, че населението на Талин е 40% рускоговорящи нямяше толкова пазгорещени дебати, колкото в София. Те се отнесоха с уважение към желанието на Естонците, а който има желание да поднесе цветя за загиналите, може да го направи на гробищата.
Може да проверите какви са били аргументите на Талинските общинари,но по-важно е Софийските общинари да се поинтересуват и да се приключва с този проблем.
С уважение.
Вежте кадри от арестуването на Кубер.
Господин Инджев, прекрасна статия. Отново. Ако да бях в София- независимо от деликатното си състояние- бих дошла. Днес кацам от Москва. По професионално- лични дела. Обичам Москва. И Петербург. И Большой. И Лермонтов. И Любэ. И прочее. Както и да е, занимавам Ви с тия лични неща, защото…руските ми приятели се оказаха този път с един по- малко. Написал на стената на дома си- Володя, иди си! И го прибрали. За един лозунг!? Май скоро няма да излезе. Толкоз за човешките права.
Още един детайл. Колега, когото нямам причини да не уважавам и на чиято професионална подкрепа дължа много, още не ми говори. Защото нарисувахме паметника.Сякаш аз съм го нарисувала лично. Не можело така. Какво ни пречел монумента. Никоя сила на света не може да го убеди, че тоя паметник просто не бива да е там. Детайли разни от безкрайната Рус. Честно- има ли някаква надежда тоя паметник да изчезне в обозримо бъдеще? Или ще се налага да обяснявам на все още нероденото си дете какво, аджеба, е това?
Към МАРИЯ Е.
Този паметник на лъжата е осъден да бъде опроверган точно толкова, колкото твърдението, че земята е плоска. Рано ли късно. Защото фактите са си факти- не можеш да наричаш заробването “освобождение” и това да трае вечно.
Най-големият ни проблем тук е в това,че инквизицията, която следи за “верността” на лъжата за полската земя, е част от нашето племе. И само ние можем да му се противопоставим.
Този паметник е дамгата на позора на челото не само на София, а и на цяла България! Не трябва да имаме мир докато не бъде разрушен!
Уважаеми г-н Инджев, уважаеми “трийсетина” души, благодаря ви,че държите будни онези от нас, които са далеч от България! Доколкото ми е възможно, запознавам с делата ви и техните мотиви обкръжението, в което се намирам. Да си пожелаем живот и здраве! И сполай ни Бога!
Уважаеми г-н Инджев, уважаеми “трийсетина” души, благодаря ви,че държите будни онези от нас, които сме далеч от България! Доколкото ми е възможно, запознавам с делата ви и техните мотиви обкръжението, в което се намирам.
Днешната Ви отново блестяща статия, г-н Инджев, за сетен път показва нещо, което неведнъж сте подчертавал. Докато не се отървем от васалитетния си комплекс (изроден най-вече в самообозначилите се “русофили”), никой не може да ни бъде виновен, та било то и имперският комплекс на руснаците, който почти винаги ни е виновен за провалената България(всъщност, именно това още веднъж показва “дълбочината” на васалитетното ни мислене, което е идеална питателна среда за въпросния имперски комплекс).
Много продадени дребни душици има в тази България.Мноооооооого!Смърди та се не трае!
Знам, че не ви е до смях г-н Инджев, понеже е на вашия гръб, но предполагам ситуацията по “отразяването” на протеста е достойна за епизод от South Park.
Направо си представям как малко момченце влиза в стая с криви огледала – нашите уважавани медии.
Относно подигравателното отношение, мога само да цитирам великия Ганди:
“Първо те игнорират
после ти се смеят
после се борят с тебе
и накрая побеждаваш.”
Ако от игнориране минаха на подигравки – значи вървим по пътя към победата.
Два-три дни след като почнахме да възстановяваме изчезналата вдън земя фейсбук група на инициативата за демонтиране на ПСА, в групата се пръкна един от познатите ни отпреди тролове и почна да ръси простотии. Успяхме да го блокираме. След чаеното парти обаче се оказа, че толкова сме ядосали някого, че първо ни натресоха 50-ина порнографски снимки, които нито можеха да се изтрият, нито да се докладват на ФБ-администрацията. След няколко минути порното изведнъж изчезна, но едновременно с това цялата стена на групата се изпразни – изчезнаха всички публикации! Така започна атаката на групата ни през м. ноември м. г. – периодично изпразване на стената, докато един ден се събудихме без група!
Не се заблуждаваме, че няма да последва нова атака, но няма да се откажем да правим нова група всеки път, когато бъдем изтрити!
Пиша това, за да допълня картината – службите имат интерес да няма такава група, за да се попречи на разгласяването на информация за нашите действия и за предстоящите събития, за да могат после медиите да съобщават за трийсетина участници в протестите!
Много се зарадвах на появата на сайта за демантиране на МОЧА. В неко прочетох коментар, че ние сме една шепа хора, чието място е в кошчето на историята, господин Инджев е агент, а че имало убити руски войници било доказано в Уикипедия! Подразних се и написах отговор, но тъй като моя отговор чака “одобрение” вече трети ден, предлагам неговото публикуване тук, воден от убеждението, че “в мълчанието е злото” –
Тодор Тодоров
Коментарът ви очаква одобрение
15.01.2012 @ 17:55
Уикипедия е подходяща за деца – пълна е с неточности, особенно българското издание. Това е така поради факта, че всеки може да напише в нея каквото си иска. Това не е научна среда – там може да напишете, например, че руснаците не са ни поробили, нещо, което всички знам че не е вярно. Ако наистина се интересувате от история, четете текстове написани от учени, като например – http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=27&t=403
или – http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4868519,00.html
Приятно четене, другарю Kiril