Едва днес, след принудителното въдворяване на семейство Първанови в панелния им блок край квартал „Факултето” в София, разбрах какво съм направил, задавайки онзи въпрос за мезонетите на 8 октомври 2006 г. от телевизионния екран, който се оказа последния ми работен ден. Президентската двойка е имала планове да прекара в достоен като за тях лукс старините си след пенсионирането на Георги, а сега им се налага да лицемерничат „социално”, нанасяйки се обратно в квартал „Красна поляна”.
Отидох да видя какво съм сторил, като съм предотвратил с прекаленото си журналистическо любопитство намерението им да се възползват от щедрия мезонетен подарък в квартал „Гоце Делчев” край правителственото трасе на бул. „България” в София. И трябва да призная, че, без да искам, съм сбъднал една политическа мечта на Георги Първанов, който винаги е пледирал за запазване на етническия мир в страната ни. Сега ще може интензивно да работи за него на терен- жилищният му блок се намира буквално на граничната ивица между българи и роми, само на метри от началото на циганското гето „Филиповци” в София.
Почти пред самия вход на жилищния блок, където така демонстративно се завърнаха Първанови, спира автобус №72, от който се изсипват тълпи роми, горди съседи на президентското семейство. Така, без дори да напуска домашното си огнище, Първанов ще може да наблюдава как върви интегрирането на нашите сънародници. С какво може да помогне ли? Може например да започне разяснителна кампания сред потенциалните наематели на панелни апартаменти в района, че не са прави да страдат от расови предразсъдъци и да бойкотират бизнеса с наемите в тази част от София. Наемодателите се оплакват там, че не могат да се намерят наематели заради това близко съжителство с братята роми, но ето, сега вече ще могат да използват силен коз за привличане- ако не на туристи, то поне на мющерии, които искат да бъдат съкварталци на Първанови. Щом Първанови, заточени там, го могат, защо да не го могат и други български граждани. Би било справедливо поне онези от тях, които са гласували за др. Първанов, да могат да споделят днес и последиците от неговата социалност. Преди тя се изразяваше в социално общуване с пингвините, например. Не се шегувам: общителният ни президент, при едно от екзотичните му пътувания на края на света, беше наредил на самолета да кацне в най-южната точка на Южна Америка, за да се снима с пингвините. Доста се натъжила българската общност в Бразилия, пренебрегната от него, когато разбрала от проникналата през цензурата информация, че държавният глава не ги уважил със среща, не се снимал с тях във втората им родина ( предпочитайки в програмата си туристическа разходка), но приземил самолета си заради прищявката с пингвините.
Ето че сега справедливостта възтържествува: всеки гражданин вече може да отиде и да се снима с Първанов между „бразилците” ( както политически некоректно ги наричат някои българи) от Факултета. Не е ли чудесно, все пак, че макар и без лимузини, резиденции, армия от слуги и други елементи на обичайния за него от последните 10 години лукс, Първанов вече може да продължи да работи за тържеството на социалната справедливост. И понеже май не е свикнал много да работи, ще бъде достатъчно само да се разхожда напред назад като пингвин на януарските минусови температури. А напролет…ще видим. Ще видим колко и докога ще издържи да ни залъгва лековерните с този цирков номер.
По-скоро, Джорето Седефчов се завръща при корените си.
Хаха, страхотно предложение към бившия ни вече президент!
Блокът е до кв. “Факултето”.
Филиповци е на околовръстното, срещу “Люлин”.
Велико!:D
Др. Параванов сега на воля ше може да отстрелва по някоя и друга циганска кокошка без да се наложи много да пътува. Е дано да е добър стрелец та да не затрие и някой от своите мургави фенове. :-))
В репортажа тук: http://tv7.bg/news/politics/4217962.html
чух, че пенсионираният президент Първанов “… ще има доживотно право да не бъде арестуван или съден …”. Какво е това безобразие? Дори в банановите републики няма такова право !!!
Понеже познавам добре района като едно от най-гадните места за живеене в София дори за нас, простосмъртните, съм убеден, че пренасянето на Tехни Височества Първанови на един хвърлей разстояние от квартал “Факултето” е един безвкусен виц. То някой си Бисер Киров се изнесе от там още преди повече от 20 години, какво остава за бивш президент. Гоце го виждам в бъдеще да живее някъде по добре охраняваната частна улица, на която резидирали Любен Гоцев и другите най-заслужили мискини от шефския етаж на ДС.
А злополучните мезонети вероятно отдавна е продал, защото иначе могат всеки момент да застигнат като бумеранг бившия цоциален президент и – засега, слава Богу, само в мечтите му – бъдещ цоциален премиер. Добре, че имаме в Бългатия шепа истински журналисти като Иво Инджев да пускат отвреме-навреме по някой тъмен облак над долче-витата на гоцетата у нас…
Остроумно, както винаги 🙂
С нетърпение очаквам да видя дали “стопанинът” Първанов ще направи нещо за входа, в който живее – поредният потрес : охрана, кучешка колиба, разбити пощенски кутии, още по-разнебитен асансьор… и щастливи съседи…
Охрана на безстопанствеността?
Поздравления, г-н Инджев!
Право “В 10-ката” сте наистина!!!
БРАВО ГОСПОДИН ИНДЖЕВ, ВИНАГИ Е УДОВОЛСТВИЕ ЗА МЕН ДА ВИ ЧЕТА!
Ще живее, ама през цялото време ще е на гости на младите и аверите.
И Penny са в траур, че щели да имат платежоспособен клиент, а той не се мяркал.
Към Георги Станоев:
И аз мислех да спомена въпросния супермаркет, който е срещу прозорците на бившата първа двойка, но се въздържах от комерсиални съображения- завиждам им на клиентелата!
мунчо се кефи,нали си е малоумник!!!!!!
Нещо като продължение по К.М. (между другото инициалите са ми познати, правописът е завиден, мисля че се сещам кой е К.М.), доста встрани от темата на статията, но не напълно. Отглеждахме дъщеря ни от тригодишна в съседния блок, в който една сутрин, отивайки на работа стъпвах по кръвта на един мафиот, когото бяха убили същата нощ. Веднъж бях на опашката след др. Първанов в един от барачните магазини (един от символите на “прехода”) на “пазара Красна поляна”, той си купи лютеница “Олинеза”. Синът ми се роди в този (съседния на “президентския”) блок. После се преместихме в по-голямо жилище но маааалко по-близо до циганите. Интересно, но (не си го въобразявам, живеех в София от дванайсе години преди това)по време на интензивното – безобразно, улично, безмилостно, страховито – мафиотстване преди Иван Костов, красната поляна беше по-китна. след 2003-2004-та започна интензивно да се вмирисва и вживотинясва, като че ли хората започнаха да се превръщат в животни, чиито видове все още не бяха описани от биолозите. През лятото (разбира се, че нямахме климатици) димилката откъм гората (т.н. западен “парк”), в края й, където има много цигански къщи, ставаше непоносима. Човек не можеше да си затвори прозорците от топлина, а не можеше и дълго да ги държи отворени от дима, идващ от горенето на гума (всеки знае, че се горяха крадени кабели, за да им падне изолацията, за която не дават пари на вторични). Една вечер огънят беше много силен и се виждаше в сами гората, като че ли тя гори. Обадих се на пожарната, но имах глупостта да предположа, че там горят КРАДЕНИ кабели. Пожарникарят ми каза, че в такъв случай трябва да се обадя на полицията. Аз се обадих на полицията, откъдето ми казаха, че като е пожар, трябвало да звъня на пожарната, нямаше още 112. Подишахме си на воля дима, благодарни че циганите внимаваха и не подпалиха гората.
В годините на тройната коялиция вероятно нуждата от компактен и лесно управляем електорат се изостри и на циганите постепенно се разрешаваха все повече и повече благинки. Например да правят родео по Стамболийски малко преди полунощ. Или да разширят сметището, дотогава ситуирано в рамките на т.н. “парк”, накъм улиците и междублоковите пространства.
В междублоковото игрище със сина ми правихме нашите първи стъпки в играждането на мъжка връзка “баща-син” – тичане, футбол, в почивката ядене на сладолед и говорене по мъжки. Един ден заградиха игрището и започнаха нещо да строят. Клюкарките от блока знаеха единствено, че “ще се налага изкуствена трева, ще се очертае и ще има денонощна охрана”. Кой го плаща, кой го е решил – дявол знае. Е, положиха изкуствената трева, очертаха го, денонощна охрана (разбира се) нямаше. Оттогава на игрището играеха само цигани – всекидневно идваха от сутрин и се сменяха през целия ден. Има ли нужда да описвам ситуацията? .. Може би трябва да отбележа само, че за тоалетна – както по малка, така и по голяма нужда си бяха избрали под-(както и около-)стълбищносто пространство на нашия вход.
Добре че докато “модернизираха” игрището, аз направих моя практикум в Германия и скоро след това купих апартамент на друго място в София, който (с удоволствие) трябваше да изплащам.
Една сутрин през зимата, рано-рано, два часа преди да трябваше да съм на летището, отиваме със сина ми в западния “парк” да стреляме с пушка (въздушна, само това не бяхме изпълнили от списъка), но беше все още дяволски тъмно, зимно време, не много студено, така че снега, калта и пикочта бяха смесени в характерната по цвят и миризма каша…ние разбрахме, че няма как да стреляме и спонтанно се запътихме към “нашия вход”. Там винаги духа…тогава миришеше – колкото повече приближаваш блока, толкова повече миришеше. Кучето, като живеехме там, беше едно, в тази зимна сутрин бяха 7-8. Не знам дали сте усещали някога миризма на кал, сняг, човешка пикоч и кучина едновременно.
“Нали си струва да поживеем известно време разделени, а моето момче? – “Да, тате…- каза синът ми със съвсем лека, но ясно изразяваща задоволство, спокойствие, сигурност и доста разбиране за ирония (синът ми е много умно момче) усмивка.
Този наш патриотически президент Първанов защо избра да се завърне таааам!!!
Кварталът е така, както го описвате. Има много цигани, ходят на тумби и постоянно правят зулуми. Лично за мен това е част от очарованието на Красна поляна.
Единственият, който замърсява квартала с душевната си нечистоплътност обаче е Гоце.
Първанов НЯМА да се върне да живее там. Сигурен съм на 110%.