България заема непрестижното 80-то място в света по свобода на словото и печата, което е значително по-лошо от класирането на страната само преди година, констатира международната организация “Репортери без граница”, цитирана от „Дойче веле” и „ Кафене.нет” по повод новия доклад, обхващащ 178 държави и региони, подредени според степента, в която те отговарят на критериите за свободни медии в периода 1 декември 2010 – 30 ноември 2011 година.
Данните говорят сами за себе си, но понеже става дума за свобода на словото, си позволявам да взема дума за някои малки забележки. Например:Финландия, Норвегия и Холандия и тази година заемат първите места в класацията. Как да не припомня, че в Норвегия проявиха интерес към изнесената от моя милост информация за подарени на действащия президент Първанов луксозни мезонети и изпратиха екип на Норвежката обществена телевизия в София, преценявайки, че думата ми на журналист е достатъчно основание за това. Нищо подобно като развитие по темата не направи нито една българска телевизия, макар в момента да се леят сиропени новини за това как семейство Първанови се е завърнало в скромното си жилище в повече от скромен столичен квартал, което отново не възбуди любопитството за истината за онези мезонети.
Както във всяка периодична класация, голямо значение имат не само сравнителните показатели, но и динамиката на движение по вертикала. В този смисъл сгромолясването на България с 9 места е сравнимо само пропадането на Унгария, където със закон бяха ограничени правата на медиите. Унгария се срива със 17 позиции, но все пак е на 40-то място, точно два пъти по-малко срамно от българското 80-то.
Полетът надолу на Великобритания от 19-то на 28-мо място, поради скандала с фалиралия вестник News of the World , което сигурно е унизително за традициите на острова, но си е направо недостижима величина, ако се сравни със ставащото в България, класирана вече на 80-то място.
Страни в криза, като Гърция и ( по-малко засегнатата Италия) правят компания на България, но не съвсем: макар и на опашката в Европа, Гърция е на 70-то, а Италия „пълзи” на 61-во място, дължимо вероятно на дългогодишното влияние на „италианския Бойко Борисов”, известен още като Силвио Берлускони, обвиняван за дългогодишен личен контрол върху свободата на словото- той поне е медиен собственик, докато неговият български аналог постига подобен ефект за ограничаване на медийната свобода с подставени лица и държавни пари, депозирани в частна банка.
В доклада на “Репортери без граници” пише нещо, което не може да се прочете в българските медии ( което си е живо потвърждение за жалкото състояние на свободното слово у нас), че български журналисти продължават да бъдат заплашвани и дори умишлено нападани. Това важи главно за журналисти, които пишат за корупцията или организираната престъпност в страната, уточняват от чужбина.
Финалната констатация обаче наистина ще оставя без коментар, както при карикатурите, които нямат нужда от обяснителен текст.
„През 2011 година България постига най-лошата си оценка, откакто се прави тази класация, като през 2002 тя е била на 38 място, през 2003 на 35-то, а през 2004 на 36-то.
През 2009 обаче България е вече 68-ма в класацията, през 2010 година е 71-ва и през 2011 година е чак на 80 място”.
P.S. Едно патриотично уточнение: има и по-зле от нас, последните три места в класацията си поделят Еритрея, Северна Корея и Туркменистан- същият Туркменистан, където беше посрещнат триумфално Георги Първанов ( единственият държавен глава на страна от ЕС с подобно ласкаво отношение към тамошния режим), отблагодарил се за това с цветя пред огромния позлатен паметник над бащицата на потиснатата нация Туркменбаши.
Иво можеш ли да побликуваш цялто класиране. Аз открих, но за 2010.
1 Finland -10,00
– Norway -10,00
3 Estonia -9,00
– Netherlands -9,00
5 Austria -8,00
6 Iceland -7,00
– Luxembourg -7,00
8 Switzerland -6,20
9 Cape Verde -6,00
10 Canada -5,67
– Denmark -5,67
12 Sweden -5,50
13 New Zealand -5,33
14 Czech Republic -5,00
15 Ireland -4,00
16 Cyprus -3,00
– Jamaica -3,00
– Germany -3,00
19 Costa Rica -2,25
20 Belgium -2,00
– Namibia -2,00
22 Japan -1,00
– Surinam -1,00
24 Poland -0,67
25 Mali 0,00
– OECS 0,00
– Slovakia 0,00
28 United Kingdom 2,00
29 Niger 2,50
30 Australia 4,00
– Lithuania 4,00
32 Uruguay 4,25
33 Portugal 5,33
34 Tanzania 6,00
35 Papua New Guinea9,00
36 Slovenia 9,14
37 El Salvador 9,30
38 France 9,50
39 Spain 9,75
40 Hungary 10,00
41 Ghana 11,00
42 South Africa 12,00
– Botswana 12,00
44 South Korea 12,67
45 Comoros 13,00
– Taiwan 13,00
47 USA 14,00
– Argentina 14,00
– Romania 14,00
50 Latvia 15,00
– Trinidad and Tobago15,00
52 Haiti 15,67
53 Moldova 16,00
54 Hong-Kong 17,00
– Mauritius 17,00
– Samoa 17,00
57 USA(extra-territorial)19,00
58 Malta 19,50
– Bosnia and Herzegovina19,50
– Guyana 19,50
61 Italy 19,67
62Central African Republic 20,00
63 Lesotho 21,00
– Sierra Leone 21,00
– Tonga 21,00
66 Mozambique 21,50
67 Mauritania 22,20
68 Croatia 23,33
– Burkina Faso 23,33
70 Bhutan 24,00
– Greece 24,00
72 Nicaragua 24,33
73 Maldives 25,00
– Seychelles 25,00
75 Guinea-Bissau 26,00
– Senegal 26,00
77 Armenia 27,00
78 Kuwait 28,00
79 Togo 28,50
80 Serbia 29,00
– Bulgaria 29,00
– Chile 29,00
– Paraguay 29,00
84 Kenya 29,50
– Madagascar 29,50
86 Guinea 30,00
– Kosovo 30,00
– Timor-Leste 30,00
– Zambia 30,00
90 Congo 30,38
91 Benin 31,00
92 Israel 31,25
93 Lebanon 31,50
94 Macedonia 31,67
95 Dominican Republic33,25
96 Albania 34,44
97 Cameroon 35,00
– Guatemala 35,00
99 Brazil 35,33
100 Mongolia 35,75
101 Gabon 36,50
102 Cyprus (North) 37,00
103 Chad 37,67
104 Ecuador 38,00
– Georgia 38,00
106 Nepal 38,75
107 Montenegro 39,00
108 Bolivia 40,00
– Kyrgyzstan 40,00
110 Liberia 40,50
111 South Sudan 41,25 nc
112 United Arab Emirates45,00
113 Panama 45,67
114 Qatar 46,00
115 Peru 51,25
116 Ukraine 54,00
117 Cambodia 55,00
– Fiji 55,00
– Oman 55,00
– Venezuela 55,00
– Zimbabwe 55,00
122 Algeria 56,00
– Tajikistan 56,00
– Malaysia 56,00
125 Brunei 56,20
126 Nigeria 56,40
127 Ethiopia 56,60
128 Jordan 56,80
129 Bangladesh 57,00
130 Burundi 57,75
131 India 58,00
132 Angola 58,43
133Israel(extra-territorial)59,00
134 Tunisia 60,25
135 Singapore 61,00
– Honduras 61,00
137 Thailand 61,50
138 Morocco 63,29
139 Uganda 64,00
140 Philippines 64,50
141 Gambia 65,50
142 Russia 66,00
143 Colombia 66,50
144 Swaziland 67,00
145 Congo67,67
146 Indonesia 68,00
– Malawi 68,00
148 Turkey 70,00
149 Mexico 72,67
150 Afghanistan 74,00
151 Pakistan 75,00
152 Iraq 75,36
153Palestinian Territories76,00
154 Kazakhstan 77,50
– Libya 77,50
156 Rwanda 81,00
157 Uzbekistan 83,00
158 Saudi Arabia 83,25
159 Côte d’Ivoire 83,50
– Djibouti 83,50
161 Equatorial Guinea86,00
162 Azerbaijan 87,25
163 Sri Lanka 87,50
164 Somalia 88,33
165 Laos 89,00
166 Egypt 97,50
167 Cuba 98,83
168 Belarus 99,00
169 Burma 100,00
170 Sudan 100,75
171 Yemen 101,00
172 Vietnam 114,00
173 Bahrein 125,00
174 China 136,00
175 Iran 136,60
176 Syria 138,00
177 Turkmenistan 140,67
178 North Korea 141,00
179 Eritrea 142,00
Ето го за 2011
Зад нас от страните дето са от Европа са Сърбия(също на 80 место),Косово,Македония,Албания,Черна Гора,Украйна,Русия,Турция и това е.
Не знам ама мене ме е срам от тая класация.
Този доклад също е интересен. 🙂 Особено между 33 и 36 страница(Objective 1: Freedom of speech)
http://www.irex.org/sites/default/files/EE_MSI_2011_Bulgaria.pdf
Позволявам си коментар по мои критерии за свободата на словото в България. Потърсих информация за новото- старо жилище на Първанови( не защото не Ви вярвам, а за да видя реакцията за тази измама)- не намерих. Днес се зачетох в статия в Медиапул за грозното появяване на Цветанов в Парламента- след минути тя вече изчезна? Вероятно тези примери са елементарни, но ми се струват показателни.
Интересно е, че доста африкански държави са преди нас, след нас изненади почти няма. Учуди ме само Израел, който е 12 позиции надолу. http://en.rsf.org/press-freedom-index-2011-2012,1043.html
България (80-та) е на дереджето на Сърбия и Чили (за сравнение, Турция е 148-ма), докато Франция «прогресира» от 44-то на 38-мо място в компанията на Салвадор, Испания и Унгария. Русия изпада на 142-ра позиция, а САЩ, на 47-ма – понижение с 27 пункта (южният им съсед Мексико е 149-ти), дължащо се обаче изключително на последните арести на журналисти отразяващи протестите на д-ето «Окупирай Уолстрийт». Специално за Европа, освен връзката бедност – безправие / зависимост – манипулируемост, се забелязва пропадане в класацията дължащо се и на характера на политическия пейзаж на изоставащите държави, изключително представителки на юга, под влияние на силни социалистически партии изповядващи държавна намеса във всички сфери на обществото. За разлика от тях, социалдемократическите партии на северните държави, под влияние главно на протестантската си етика, в икономиката си са повече демократични отколкото социални – обстоятелство което рефлектира и в независимостта на медиите им. При все това, лявата идеология и там не подминава без ограничение правата на индивидите, изразяващо се в повсеместната регулация и намеса на държавата в личния и колективния им живот, което обстоятелство обаче не се критикува в печата – както и във Франция, от която имам преки впечатления, местните журналисти се изразяват с «политически коректен» език заобикалящ старателно идеогемите на управляващите – автоцензура, която не се отчита от класацията на «Репортери без граници».
Господин Инджев. Уважавам вашите сериозни разкрития относно апартамента на Първанов, но погледнете какви ги е вършил той заедно с заместника си. И обърнете внимание как всичко някакси е минало покрай ушите ни и нито една медия не е изпълнила дълга си да информира обществто какви ги върши овластената от него власт.
Ето и статията от 2012-01-25 10:46:00
“Вицепрезидентът Ангел Марин помилвал предимно престъпници осъдени за убийство и други тежки престъпления. В “Списъка на помилваните лица в периода 2002 г. – 2011г.”, с който БГНЕС разполага, има и тотални парадокси като този, че указът за помилване е издаден преди присъдата да влезе в сила.
За 10 – те години на “Дондуков” 2 Ангел Марин активно работел, за да изпълнява една от задачите си – да помилва осъдени – много от тях с тежки присъди за жестоки престъпления. Така благодарение на милостта му те са излезли по-рано на свобода и днес част от тях се движат и сред нас. В списъка от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието има инициалите на 433 престъпници, помилвани от Марин. Законът за защита на личните данни не позволява да бъдат огласени имената им. В преобладаващата си част, те лежали в затвора за убийство, кражби, измами и наркотрафик. От 26 помилвани в затвора в Бобов дол 16 са били осъдени за убийство, при това много от тях с присъди от по 20 години затвор. Така през 2005 година помилван частично след указ на Ангел Марин е Г.Й.Ш, осъден на 20 години затвор за убийство. Помилван е, след като е излежал зад решетките по-малко от половината от присъдата си.
Смущаващ е указът на вицепрезидента за частично помилване на И.Й.Х. през 1999г. той е осъден на 18 години затвор за убийство. През април 2007г. Ангел Марин подписва указ за частичното му помилване. Явно обаче по това време срещу него има и дело за кражба, защото само 7 месеца след като вицепрезидентът го помилва влиза в сила и присъдата му за това, с което доказва, че милостта на вицепрезидента явно не е правилна.
И.С.Д. пък е осъден от гръцки съд. През 2003г. Апелативния съд в гр. Солун го осъжда за разпространение на наркотици и нелегален трафик през границата на 9 години затвор. Софийски градски съд у нас приема да изпълни това решение и присъдата влиза в сила на 28 март 2007 година. Само година по – късно обаче вицепрезидентът подписва указа, с който той също е помилван.
Най – много от помилваните, осъдени за най – тежкото наказание престъпление – убийство има в затвора в гр. Белене. Там са помилвани 36 престъпници, 23 – ма от тях с присъди за убийство. М.А.Б е осъден на 20 години затвор за това, че е отнел живот през 2000г., но помилван от Ангел Марин само 7 години, след като тази присъда влиза в сила.
Н.М.П е осъден на 20 години затвор. Присъдата му влиза в сила на 10.01.2001г., указът, с който е частично помилван е под номер 121 от 2.11.2010г. – само 10 месеца след като присъдата влиза в сила. За изнудване през 2000г. Т.Т.Т. е осъден на 16 години затвор, след по-малко от 8 години зад решетките той е частично помилван. Трима са осъдените убийци, които вицепрезидентът помилвал и в затвора в Плевен. Техните присъди, преди частичното помилване са от по 20 години и 17,5 години. Шестима от общо 13-те помилвани от Плевен пък са лежали в затвора за кражба, която представлява опасен рецидив.
От затвора в Сливен повече от половината от помилваните са осъдени убийци. 17 са затворници, на които съдът е отредил между 10 и 18 години, но са помилвани от Ангел Марин. Така например Ю.С.А е помилван частично през 2004г. Тя е осъдена на 15 години затвор за убийство на “баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря”. Присъдата влязла в сила едва 4 години по – рано на 27 април 2000г. За убийство при това “по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост” е осъдена през 1998г. и Р.Д.Д., но и е помилвана частично с указ 6 години след това, макар да е отсъдена присъда от 15 години затвор. По същия текст от закона на 10 години затвор е осъдена и Н.Р.Т. Присъдата и влиза в сила през 2007 година, помилвана е частично обаче само две години по – късно през 2009г. За умишлено умъртвяване е осъдена и Л.А.И. присъдата влиза в сила през 2005 година, но само две години по-късно е помилвана частично от вицепрезидента.
Сред помилваните частично за убийство има жени с присъди от по 15 години затвор, след като излежали само 4 от тях. Трима от петимата помилвани във Враца са с присъда убийство, двама за кражби и грабежи. Последният помилван от този затвор е през 2010 година и изпратен за изпълнение на сегашния вицепрезидент, а тогава правосъден министър е Маргарита Попова. Човекът с инициали С.И.Л. е облагодетелстван от вицепрезидента през март 2010г., след като е бил осъден на 17 години затвор за убийство. Присъдата е влязла в сила 2001г. Само два месеца лежал в затвора в Пазарджик С.Г.А. въпреки, че е осъден на 3 години затвор за причиняване на средна телесна повреда. Присъдата му влиза в сила на 16 март 2007 година, а указът за помилването му с остатъка е с дата 18 май 2007г. Частично помилван само година и половина, след като присъдата му влиза в сила пък е и С.П.Б. През 2007г. той е осъден на 12,5 години затвор, указът, подписан за него от вицепрезидента е с дата 26.11.2008г. Общо 15 са помилваните в този затвор от вицепрезидента, трима от тях убийци.
Трудно обясним парадокс е и фактът, че половин година преди да влезе в сила присъдата на Н.А.А., вицепрезидентът вече го е помилвал. Той трябва да лежи в затвора 5 годни за разпространение на наркотици, присъдата му влиза в сила на 15.07.2008г., указът за помилването му обаче е издаден половин година преди това – на 31.01.2008г. Така остава неясно лежал ли е или не Н.А.А. в затвора в Пловдив. От там са помилвани 26 затворници, трима от тях осъдени за убийство. К.И.Т има влязла в сила присъда от 20 години за убийство от март 2001г. през декември 2005 година обаче тя е намалена, защото вицепрезидентът го помилва частично, след като осъдения убиец лежи само 4 години зад решетките.
Най – много са помилваните от затвора в Стара Загора – 94. Повече от половината от тях са осъдени за убийство. Ж.П.И например е осъден на 24 години затвор по няколко престъпления от кражба през незаконна банкова дейност и притежание на взривни вещества. Ангел Марин обаче преценява и за него, че е достоен за помилване и го удостоява с тази привилегия преди 5 години.
Само 5 месеца след влизане в сила на 11 – годишната присъда за наркотици на И.С.С, той е частично помилван с указ на вицепрезидента. И.С.С е един от 46 – те помилвани престъпници от Ангел Марин, които излежавали присъда в затвора във Варна. Абсолютно същата е и волята на вицепрезидента за друг затворник от Варна А.В.А. Той има влязла в сила 10 – годишна присъда за убийство, но е частично помилван 5 месеца след това с указ на вицепрезидента с номер 82 от 2004г.
От затвора в Ловеч има 37 помилвани, 16 от тях с присъди за убийство. Близо половината от помилваните в Софийския централен затвор 65 човека, също са стигнали до там, защото са убили. Ангел Марин е помилвал частично дори и Д.С.Т., осъден на 119 години затвор за това престъпление. Присъдата му влиза в сила през 1995 г., но помилван частично 10 години по – късно през 2005г.
Вицепрезидентът намерил милости за Й.Д.Е., осъден на 30 години затвор през 93 година. Помилван е през 2008г. Помилваните престъпници от затвора в Бургас пък са 39. Сред тях и М.К.К, осъден на 25 години затвор. Всъщност докато Ангел Марин е давал своята милост за престъпници,
България търпеше сериозни критики от Брюксел именно заради проблемите, които срещаше страната ни в правораздаването. Това е времето, когато институциите у нас се опитваха да отговорят на критериите за присъединяване на България към Европейския Съюз. Критерии, които не бяха до край изпълнение и затова вече 5 години, ЕС следи напредъка на страната ни, чрез т. нар. механизъм за сътрудничество и проверка. Доклади от ЕК между впрочем се чакат отново и през месец февруари и в средата на годината. /БГНЕС”
И така аз съм в шок. Просто съзнанието ми не може да побере как е възможно всичко това. Как нито една медия не е разтръбила този брутален акт. Ние на коя планета живееме бе ?!
Значи излиза, че докато сме си живуркали тихо и спокойно в блажено неведение, от затвора по препоръка на президентството което ние сме избрали са излизали всякакви изроди. И нали работата на медиите е да информира какви ги върши власта. Е това не е ли информация ? Или по-важното е някакъв апартамент който Първанов получил на половин цена. Това е тежкото му престъпление по служба. Леле-леле. Просто отново съм без думи. Аз вече сериозно почвам да вярвам че Американците трябва да ни бомбандират и да установят контрол върху България докато стигнеме до етап за сформиране на правителство и сме готови да поемеме отново сами контрол над държавата си.
Най-любопитното и много показателно е, че 99% от медиите се правят, че не забелязват последната класация. Какво по-голямо доказателство за липсата на свобода? Просто, трагично, тъжно, т.н.
Към AZ:
За тези си заслуги към престъпния свят Ангел Марин е награден от президента по предложение на премиера с държавна награда – орден “Стара планина”!
Е, някой все още съмнява ли се, че ББ и ГП са престъпници!
http://www.svobodata.com/page.php?pid=8021&rid=154
http://bnr.bg/sites/horizont/Society/Bulgaria/Pages/0125яси.aspx
“Награда “Сирак скитник 2011” за принос в утвърждаване на регионалната тематика в програмите на БНР получава екипът на предаването “Днес” на Радио Шумен за поредицата от репортажи, интервюта и коментари за евентуалните проучвания и добив на шистов газ в североизточна България.”
Свободно слово в България няма никакво.Човешкият живот не струва пукната пара за българските медиини!
Не е важна регионална тематика!
За мен България е далеч сле Еритея!
На някои от четящите и пишещите в този блог да не му е ясно, че в БГ най-големите престъпници са в политическите партии и парламента.
Малко странни са тези международни проучвания и класации. Не проумявам как една Унгария (не проучих подробно публикувания списък , сигурно ще се намерят и
други примери), която има реален закон, своеобразна цензура, да е на 40-то място а
България, при липса на такъв на 80-то. Не съм забелязал журналист назначен в дадена медия, било телевизия, печат, радио или сайт да е ограничаван във своите изкази и писания. Тук играе роля, чия собственост е медията, но това е нормален феномен.
Навсякъде по света има проправителствени и антиправителствени средства за масова
информация. Така е и в България. В момента всеки български гражданин, според политическите си пристрастия може да пличка АЗ-ът си свободно и спокойно в избрана от него журналистическа помия
Не се съмнявайте, че благодарение помилванията на вицепрезидента Ангел Марин, БСП/ДС целево си осигури мощен крими-контингент от специалисти, предназначени за изпълнение на “мокри” поръчки и друга “черна” работа. Това са изверги, подходящи за бой с вериги и бухалки, трошене на кости, заливане с киселина, поръчкови изнасилвания, завършващи с особено жестоки убийства, палене на жилища, взривяване на коли и пр. Това са марионетки, предани и послушни, които станали неудобни/излишни се “самоубиват”, стават жертва на ПТП или просто безследно изчезват /без някой да ги търси/.
Спомнете си, че предишното масово помилване от този порядък, беше осъществено при управлението на Андрей Луканов /в зората на “прехода”/.
Каква свобода, какво слово?!
Към М.И.М:
Наистина ли вярвате, че онова, което лично не виждате или не искате да видите, го няма? Със сигурност не забелязвате и нищо на дъното на океана, но за тази работа си има океанолози ( колкото и примерът да е атакуем заради своята отдалеченост от самодоволния ни собствен нос).
А колкото до това, че и в Унгария “бият негрите”, замислете се защо там никога при никаква власт не са спирали гражданските протести- отговорът е, че има гражданско общество и борещи се за свободата си медии, докато тук то беше смачкано именно чрез овладяването на медиите, на които беше възложена ролята по приспиването му. Започна се с мистификатора Симеон ( който закри гражданското общество с оповестяването на края на “политическото противопоставяне”) и се стигна до охранителя му Борисов, който вече победи дори и Първанов в битката на кого да се кланят най-много медиите.Сега само тежка икономическа криза, каквато никой нормален човек не желае, би могла да събуди отново българските граждани, но със сигурност от това биха се възползвали най-много отвратените и нахъсани от Борисов левичари, за които той е представител на “дясното”. И хора като Борисов го знаят, поради което самодоволно се гаврят с предизвикателното си поведение в публичното пространство с елементарни норми на човешката и политическата нормалност.
Когато тук “плочата се смени”, ще трябва да минат години, за да се поправят щетите, нанесени от тази подмяна на дясното по веригата Симеон-Бориосов, защото “антикомунизмът” на Борисов ражда само комунизъм сред обединените срещу изцепките му левичари.Останалите ще трябва да се оправдаваме, че не сме го подкрепяли, но никой няма да ни вярва,защото ще ни слагат (пак) в общия кюп на враговете. А на всеки аргумент срещу това ще могат да извадят стар вестник и да покажат: ето така уродливо се крепеше медийният култ към “вашия” Борисов, който надмина в това отношение “нашия” Живков.
M.И.М-e, не знам сляп ли си, заслепен ли си, наивен ли си или някой ти плаща да пееш приспивни песни…
До AZ
Не разбирам според каква логика медиите трябва да тръбят само за най-големите безобразия в държавата (например вицепрезидентът помилва криминални престъпници) и да си траят за по-малките безобразия (например че президентът приема подаръци-мезонети от оръжеен бос)?! Не знам при теб как е, но мен ме интересуват и “дребните прегрешенийца” на другаря Първанов като мат`рял за размисъл по въпроса има или няма той необходимите качества, за да му дам гласа си на следващите избори, в които той ще участва. Защото един, който днес ме лъже, че се нанася в панелката си в “Красна поляна”, утре най-вероятно ще ме излъже, че ще намали цените на горивата. Е, “мерси”!
До M.И.М
Истинска случка: На водещ(а) на предаване няколко месеца преди местни избори шефът(ката) казва: “ПравИ максимално реклама на Бойко Борисов – той ТРЯБВА да победи. Ако това стане ще получиш солидно увеличение на заплатата, ако не – не ти гарантирам работното място след изборите.”
Драги(а) M.И.М, това на ‘свобода на словото’ ли ти мяза?!
Специално за М.И.М (който не бил “забелязал ограничавани в своите изкази и писания журналисти”)
Тази сутрин по трета гост беше Атанас Атанасов по повод явяването му като свидетел по делото срещу “октопода” да обяснява защо в края на миналия век е назначил Алексей Петров в НСС . Очевидно и целта на поканата в предаването е била същата , защото водещият (стартелно намръщен , опитвайки да придаде “суров” вид на лицето )упорито прекъсваше госта си и натискаше “разговора” към въпросното назначение , сякаш то се е случило преди година а не година преди уволняването на Атанасов и смянята на няколко директори на НСС в продължение на около дванайсет години (не знам какъв е “световният журналистически рекорд” за поредно задаване на един и същ въпрос към събеседник , но младежът май се напъваше поне да го доближи). Стана все пак ясно , че А. Атанасов е обявил в съдебната зала А. Петров за свързващо звено между Първанов и Борисов , а така също и че е бивш съдружник на последния .
Последва пряко включване по телефона на самия бай Бойко . И нещо като въпрос от студиото , но не съвсем – нещо от рода на ” как бихте коментирали думите на г-н Атанасов , който каза… …” , вместо директното ” бил ли сте г-н премиер съдружник на обвиняемия Петров , или не ? ” . И да настоява упорито за отговор в две букви . Естествено , дейният ни премиер,който е чел “Винету” (с Гойко Митич ) рече че няма да коментира приказките на Атанасов , защото си имал работа и …захапа темата за краставицата , метрото , магистралите и всеевропейското възхищение от работата Му . Водещият на предаването (който овреме успя да забрави въпроса за премиерскя ортаклък ) посмя да гъкне само колкото да го подсети да каже по нещо за МВР-то и жената на новия президент . А за евентуален въпрос относно 80-тото ни място в класацията за свобода на словото – очевидно редактори , началници , началници на началниците и т.н. взимат превантивни строги и справедливи мерки . А да – и ефикасни .
В случая обаче останах доволен от две неща . Първото е комичният финал на бай Бойковия монолог ( притрябвала му е на него премиерша ). Второто е това , че науката все още не е докарала техниката дотам да предава миризми в ефира .
Знаете ли на колко народ телевизорите са им кухните!
О-па , преди кухните трябваше да има “в” . Цензурата е навсякъде.
Ето какво казва един евродепутат за днешните ни медии:
“Медиите не са нищо повече от една икономически зависима от подаянията на министерствата обслужваща прослойка, различима от гордата професия на куртизанките, само по витиеватите начини на заплащане и в нескопосаните опити това да бъде представено за професионализъм и обективна журналистика.”
Акцията по тоталния разгром на българските медии започна с началото на царуването на Гоце. Първо овладя най-тиражните вестници “Труд” и “24 часа” по приятелска линия. Гоце дори отиде на крака да честити рожден ден на Тошо Тошев на път за аерогарата. За “24 часа” отговаряше “скромната” Зорка, станала лична приятелка на Венелина Гочева. След това агента Гоце се насочи към държавните медии – БНТ и БНР. В БНТ постави Уляна Пръмова и и даде възможност да краде колкото иска и може. Същото направи в БНР – чрез Поля Станчева и В. Тодоров започна разбойническото източване на радиото. Междувременно чрез Красимир Гергов Гоце овладя и Би Ти Ви, а същото се случи с “Нова”, след като Гоце омая Силва Зурлева. В един момент мощно развитие отбеляза “Уикенд”, където започнаха да се появяват остри статиии срещу президента. Веднага се предприе офанзива за овладяване на многотиражния вестник чрез смяна на собствеността, а критичните материали срещу Гоце секнаха. Батковият “Стандарт” сам си легна в краката на Гоце, ликвидирана беще Ре тв, Огнян Стефанов бе пребит и спря сайтът “Опасните”, на Инджев бе забранено дори да гостува в предавания, какво остава да работи някъде. Всеки журналист в България разбра, че шукне ли срещу Гоце, с него е свършено. Сега Гоце чака своя втори шанс, да стане премиер. Тогава вече журналистика изобщо няма да има. Ще бъде страшно!
Изредил си верни факти, но не си прав, че издевателствата над свободата на медийното слово са започнали с президентлъка на Гоце. Мога да ти изредя много такива примери още от началото на 90-те години, но сега нямам време. Ще ти кажа само, че кукловодите на прехода, съзнавайки нуждата от масова манипулация в тия трудноконтролируеми смутни времена, още от 1990г. контролират ТОТАЛНО всички най-крупни български медии. В дълбока заблуда си ако мислиш, че Венелина Гочева и Тошо Тошев преди 20 години са питали само себе си какво и как да публикуват !
Не случайно казвам, че акцията по ТОТАЛНИЯ разгром на медиите започна при Гоце. Преди това все пак нещо мърдаше. Имаше леви,десни медии, в БНТ и БНР се водеха битки за еманципиране от партиите, имаше надежда, че с много падания все пак вървим напред. Сега е кошмар! До такова падение професията журналистика не е достигала никога. Вече считат за луди журналистите, които не са се поставили доброволно в нечии скут. А този скут в 90 процента е свързан с Гоце. Медиите се контролират от олигархичните кръгове. Гоце осигуряваше чадър чрез назначенията си в съдебната система именно на тези кръгове. Затова беше недосегаем за критика. Връзката на Гоце с Октопода се осъществяваше от бившия ректор на УНСС проф. Борислав Борисов. Съвсем малък процент от истината за Гоце да излезе наяве, ще се ужасим от клоаката, в която сме живели. А истината може да излезе само ако олигархията реши, че Гоце повече не и е нужен. Сякаш долавям първи наченки именно на такава позиция. А това ще докара агента от Сирищник до много тежки дни, за каквито и не си е помислял. Дано!