Какво в говори мълчанието на одумваната Юлияна?

Искам или не, но темата за отсъствието на президентската съпруга Юлияна Плевнелиева не просто присъства- тя направо нахлу в медиите и превзе публичното пространство. Опитах се да я пренебрегна заради старото познанство със семейство Плевнелиеви от времето, когато днешният г-н президент беше Росен, дошъл на представянето на книгата ми за автограф на опашката на площада, опразнен от мавзолея на Георги Димитров, но пълен с мои читатели. А книгата се казва „Мълчанието е злото”( признавам, не помня какво съм написал като посвещение на Росен). Как да не го наруша по повод мълчанието на Юлияна, за да развия обратната в тази ситуация теза?

Не очаквайте спомени, пикантерии и оценки за отсъстващата днес от официалността г-жа Плевнелиева. И аз съм инат…

Имам реплика обаче към една от тезите, насаждана от „познавачи” по темата. Съпругата на президента, според тях, била длъжна да застане до него- дори за мъничко, ей така поне веднъж – например при полагането на клетвата, за да запуши устата на нездравото любопитство. Било неуважение от нейна страна да не го прави. Един колега днес дори изрази мнение, че ако дори само 10 стотинки е похарчила държавата за нея ( за охрана или друго), тя била длъжна…

Много интересно: колко говорители се намират на един човек, решил да замълчи! Не съм упълномощен да съм един от тях, но с мълвата, която одумва едно мълчание, съм готов да споря. И да кажа следното под формата на въпрос: защо не признавате правото на един човек да НЕ лицемерничи?

Лицемерието е част от цената, която човек плаща за влизането си в дипломацията и политиката- дипломатите го признават дипломатично, а политиците яростно отричат този факт, с което подчертават още повече очевидното за всички явление. Нима не е лицемерие да загубиш избори и да съобщиш, че си победил заради по-добри резултат от онзи, с който си загубил предишния път? Политиците, без изключение ( колкото и да мразя обобщенията в духа на „всички са маскари”, но такива са правилата в политиката- другото би било отказ от битка за печелене на избиратели), четат статистиката като дявола евангелието, в което всеки от тях си намира по нещичко хубаво за себе си на сравнителна основа. Не че казвам нещо ново, но го припомням, за да го приложа към „нашия случай” ( какъв е точно той, впрочем, така и не е известно).

Питам пак: поради какви причини, ако г-жа Плевнелиева има непоносимост към началника на мъжа си, който нарича това „опозиционност”, която му била известна, трябва да се явява пред хората и да се ръкува с него?

Не искам да бъркам в старата рана, отново заради свои приятели, на които не мога и не искам да бъда съдник, но все пак има хора, които гнусливо не пожелаха да вземат награда от ръката на Първанов- като поетът Борис Христов. Защо това право да бъде отказано на Юлияна Плевнелиева и тя да бъде „задължавана” да потиска своето истинско „опозиционно” отношение към Борисов?

Мълчанието наистина е злото, с което трябва да се преборим, но не и когато то е единственото оръжие на една личност, която няма друг „полезен ход” да се защити от насилие върху личността си. Това би трябвало да проумеят, ако не и да признаят (не)уважаемите медии, които си въобразяват, че съпругата на президента бяга от тяхното неотразимо внимание. Трябва да й признаят правото на отбрана не толкова от публичността, колкото от публичната истина, че не всички сме длъжни да лицемерничим.

88 мнения за “Какво в говори мълчанието на одумваната Юлияна?”

  1. Не че се надявам коментарът ми да бъде одобрен, но за какво насилие над личността става дума? Семейно насилие? Някак шизофренична ми се струва ситуацията. А истинската причина за истерията е, че хората се нуждаят от нормалност. Един лидер с нормално семейство, дори скучно… Може би ни писна от това да ни управляват парясници.
    Иначе не съм убеден, че мълчанието целеше някаква дискретност, отстраненост или нещо подобно. Напротив. Точно това, което се получи, беше желаната цел.

  2. Президетът е публична личност,неговата съпруга също.В предизборната кампания ние останахме с убеждението за едно нормално семейство,нямаше индикации за нейно несъгласие с кандидатурата му.Всичко трябваше да бъде изяснено между тях преди да вземат решение да се кандидатира.Трябва ли да смятаме,че решението е взето по принуда и как да се чувстваме,освен като измамени от г-жа Плевнелиева.Една активна президентша би работила за българските интереси ,има достатъчно поле за изява,в чужбина и в България.Ние повярвахме,че става дума за млада ,интелигентна,образована и владееща чужди езици жена,която ще ни представя по света и ще успее да помогне на мъжа си да преодолее международната изолация в която бяха Г.Първанов и съпругата му Зорка.Надявам се журналистите да разберат,че писания пост фактум не помагат.Колко интервюта бяха взети от Юлияна Плевнелиева,по време на президентската кампания?

  3. Напълно споделям тезата Ви, г-н Инджев, като едновременно се замислям колко ли са представителките на нежния пол в България, които считат поведението на Юлияна за неадекватно предвид на големите възможности за “изява”, които дава позицията й на първа дама.

  4. симпатизирам на тази жена с характер, кято няма нищо общо с аналфабетизма на околната й среда

  5. Не Борисов е причината да не се появява г-жа Плевнелиева и децата му, а все още цялата пошлост на пресата и начинът, по който обществото третира “публичните личности”. Засега тази сцена е запазена територия за миски, съпруги на футболисти и милионери, носители на ордени “Стара планина” и изобщо българската красота.

    Не е хубаво да се използва всеки повод, за да хвърлиш камък в двора на Борисов.

  6. Към Боби&

    Камъкът го хвърля самата г-жа Плевнелиев с презрителните си коментари по адрес на Борисов. Ето само един от тях, който е реакция на тъпата реакция на властта, обявила за “вандалщина” очовечаването на съветския символ в София:

    “От МС съобщиха, че Бойко Борисов ще открие днес почистения Паметник на Съветската армия”.

    Това са нейни думи в интернет.

    Така че, обожествявайте си божеството, но не искайте други да го правят.И най-главното в конкретния случай: придържайте се фактите, когато се опитвате да ме замеряте в собствения ми блог с камъните на вашето преклонение пред един автократ.

  7. Да, г-н Инджев, може и аз да греша. Признава че симпатизирам на Борисов, защото например, само благодарение на него имаме този президент.

    Забелязах също личното мнение на г-жа Юлиана…И моята жена е твърдо против Борисов и уважавам мнението, въпрки че я виждам, че няма достатъчен хоризонт…Но ако се опитвам да скрия децата си бих заложил, че непояваването е повече заради друго.

  8. точен коментар ако се абстрахираме от медиите и разбирачите всеки има право на личен живот колко от тях водят жените си с тях на работа а слугите на народа е важно да работят за просперитета ни а не да разкарват жените си да ги гледаме кви кифли са една жена родила три деца е майка и ако има акъл както се говори а и явно се вижда не и трябва да се показва на никой пък който иска да я види да си запише час ако не може да отиде в зоопарка

  9. Господин Инджев, доколкото си спомням, Вашият колега с десетте стотинки, май отиде на крака в Банки да носи баница на Бойко Борисов. Моето мнение е, ако госпожа Плевнелиева разточи една баница, ама да е вита и с праз лук и я занесе на крак в Банки, тогава е длъжна да се мотае около Бащата на нацията и да му стои диван-чапраз. Ако госпожо Плевнелива, не знае или не иска да точи баници, да прави това което тя желае. Както сам казва Бащицата, демокрация е и всеки прави това което му е кеф.

    P.S. Господин Инджев, понякога ми става много тъжно за министър-председателя ни, че трябва да дъвче клисавите баници на някои Ваши колеги.

  10. Към Боби:

    Нямам никакво намерение да Ви разубеждавам, но отново в интерес на истината трябва да Ви припомня изявленията на Борисов, че всеки, издигнат от ГЕРБ ( т.е. от Него) щеше да стане президент. Това беше едно от най-унизителните предизвикателства към личността на президента, наречен по този начин “който и да е”.
    А истината е, че Плевнелиев превъзхожда Борисов по всички показатели, освен по габарити, но по какви причини се съгласи да бъде унижаван – за мен е загадка защото вече не си общуваме с него (не бих го и питал, без той да повдигне въпроса, освен ако съм в ролята на интервюиращ, каквато опасност в нашата държава май няма).
    Не знам дали си давате сметка, но с репликата си за това , че имаме за президент Плевнелиев благодарение на Борисов ( уви, вярно е!)в мека форма повтаряте твърдия шамар, който Борисов удари на президента с многократните си натъртвания за това, че Плевнелиев щял да си остане никой без него.
    Подобно покровителствено – най-деликатно казано за дебелашкото отношение- “бащинско” поведение е в състояние да развали дори отношенията между баща и син, който иска да бъде личност сам по себе си. Да видим какво ще се случи в тандема Борисов – Плевнелиев…

  11. “Питам пак: поради какви причини, ако г-жа Плевнелиева има непоносимост към началника на мъжа си, който нарича това „опозиционност”, която му била известна, трябва да се явява пред хората и да се ръкува с него?”

    Поради две причини – зрялост и възпитание.
    Това, което се случи, може да бъде описано само с нелибералната дума “келешлък”.
    Ако пък непоносимостта на г-жата е била толкова силна, с едно премерено достойно присъствие можеше да постигне и по-силен, но и по-качествен ефект.

    Да уточня – не упреквам г-жата, нейно право е да се държи, както си иска, независимо от поста на мъжа й.
    Намирам обаче внезапно разцъфтялата юлианофилия за изключително забавна и симптоматична.
    Симптоматична – за нищо хубаво обаче.

  12. Нямам никаква представа за точните причини, поради които съпругата на Президента избягва публичните изяви. Но ми се струва, че самият президент иска да се измъкне от натрапения му без особен повод етикет на “послушко” на Премиера. Една възможност за това е да избягва възприетите стандарти, налагайки собствен, оригинален стил, с което, освен че би придобил по-нормален, човешки, а не банално административен стил, но и би сериозно объркал тези, които се готвят да се възползват от послушкото. Ако това е така, поведението на съпругата му е един обнадеждаващ симптом.
    Не бих искал да коментирам премиерстването на г-н Борисов, нямам нужните данни за това, а и не мога да одобрявам или не инструментариума, който той си е избрал, за да се задържи на власт (безспорно нужно, ако е убеден, че има работеща програма, един мандат в страна в състояние като нашата далеч не е достатъчен, за да си проличат поситивите на една по-дълбока стратегия). Но поведението му спрямо г-н Плевналиев във въпросната пресконференция след изборите показва, че г-н Премиерът бърка, понякога доста лошо, инструментариума с поривите на личното его, което издава нешколувания политик. Според мен посланието на г-жа Президентшата, с публичното си непоявяване, е именно в качеството на критика в тази посока, както много майсторски го е представил г-н Инджев.

  13. Г-н Инджев. Това не е шамар. В България има достатъчно хора, които превъзхождат Борисов, а и дори Плевнелиев ( но това са потенции – може би пред някакъв независим съдия, пред Бог или Природа ). Това че Плевнелиев превъзхожда по много, и то ценени от цивилизацията “атрибути” Борисов е несъмнено…Но…Аз не възприемам дадения от Вас пример за шамар…Казаното от Борисов беше факт и той като щестлавен човек го иска и изисква. Аз приемам това. Дори с благодарност. Предпочитам щестлавието пред крадливоста, тарикатските угворки и компромиси…

    Така или инак щестлавието на Борисов е предизвикано на първо място от факта, че страшно много хора от интелигенцията не съзнават неговата уникална рола и значение и не му го по изразяват. А напротив. Колкото са повече практическите успехи, толкова повече го правят на нещо некачествено.

    Това са тънки неща..Които за радост интелигентността на Плевнелиев, а и в крайна сметка и на Борисов, не дават път за нерационалности.

  14. В началото на седмицата имах неяснота относно причините за поведението на първата дама – нямам честа да познавам тези хора лично. Дори допусках наличието на някаква по-жълта причина. Но сега, след като стана ясно кой кой е и за какво се бори, мога смело да заявя, че Юлияна Плевнелиева според мен е един достоен човек. Просто такова е положението, в което се намира.

    Категорично не приемам поведението и за простащина, за бягане от някакви задължения и т.н. Обратното, точно това е задължението на всеки политик (а първата дама незибежно е такъв човек) – да има принципи и да ги отстоява.

    Аз също избягвам контакти с неприятни на мен комунисти или бандитчета, разбира се, на доста по-ниско ниво. Това, което Юлияна направи, е звучен шамар в лицето на мутрите и ако съдя по последвалото поведение на Борисов, то още го боли…

  15. Към Боби: за какъв хоризонт ми говориш, ти нямаш хоризонт, не жена ти…

  16. Няма съмнение, че Борисов най-просташки унизява хората, с които работи.
    Но не съм сигурен, че най-добрата протестна реакция срещу неговото самоволие е пасивната агресия. Г-жа Плевнелиева би трябвало активно да се противопостави на това просташко самоволие, вероятно деликатно, вероятно дипломатично, но активно, а не пасивно. Дали е длъжна лично? Не. Дали лично има право да мълчи и да не се явява на публични места със съпруга си, президент там, където етикетът го изисква? Да, има право. Лично има право. Но тя ще не ще е част от българска институция, а институцията стои по-високо от личните емоции. Или поне така би трябвало да бъде. Всичко друго означава, че президентската роля на Плевнелиев не е била добре съгласувана в семейството преди кандидатурата му. И тогава човек си задава въпроса, ако президентското семейство не може да борави с компромиси, как Плевнелиев ще президентства на осем милиона българи?
    Не обвинявам г-жа Плевнелиева, по-скоро в такъв случай Плевнелиев не трябваше да се кандидатира за президент, но това бяха техни семейни работи преди да спечели изборите. Вече на са “техни семейни работи”. Сега България пак прави неприятен прецедент. Неприятен е. Дано да се окаже, че е неприятен, просто защото е прецедент, а в бъдеще, когато и другите президентски съпруги престанат да бъдат публични личности, а “модерни жени”, да кажем “ето на, ние бяхме първи и се оказахме прави”.

  17. Общоприето било, всеки би се бутал и борил за да бъде там, за каква се мисли….

    Просто не могат да приемат, че част от хората имат различен стандарт за правилно и неправилно.
    Че някои хора имат по – различно разбиране за достойнство от останалите.
    Че въпреки потенциалните “екстри” не са склонни да се разделят със същността си и рискуват да получат неудобства.
    Може да бъде разбрано и прието подобно поведение, от една малка част от хората за съжаление.
    Адмирации за дамата.

  18. Дано, опозиционността на съпругата на г-н Плевнелиев да бъде отдясно на Борисов. Всъщност, ако президентската институция поддържа едно такова поведение, има шанс, Синята коалиция(в разширен вариант) да наследи управлението на Борисов … Което, ще е добре за България.

  19. Уважаеми г-н Инджев, за съжаление виждам, че и Вие се включихте в общия хор на тълкувателите на г-жа Плевнелиева. Всеки има право на мнение – и аз бих уважил разбиранията на г-жа Плевнелиева, ако можех някъде да прочета нейната ясна и категорична гражданска позиция. Когато човек е наясно със себе си, той заявява в прав текст – това харесвам, това – не харесвам. Е, някои ще я приемат, други ще я оплюят, (какво от това!?) но поне ще е ясно кой – какъв е и за какво се бори. А сега – тълкуватели всякакви, Бъзикилийкс цяло „интервю” направиха с нея, и то – заради няколко пуснати закачки за Борисов в нета. Че то със него кой ли не се гъбарка, ама какво да се прави – такъв е мат’рялът. Когато човек си вземе котка от улицата да му лови мишките, какво трябва да очаква – че няма да има бълхи и че няма да осира килима в хола ли?

  20. Но какво толкова лошо се е случило? Нима всеки от нас няма право да решава как да постъпва и дали трябва да се показва. Така е решила г-жа Плевнелиева, така е постъпила, не сме ние тези дето трябва да я съдим.
    То пък предишната дама като бе все до президента, та той не я направи за посмешище с неговите любовни истории.

  21. Без да вземам нечия гледна точка, но така се създава възможността да си изградим идеализиран грешен образ за госпожа Плевнелиева.Дори и да не се появи като образ си мисля, че е редно поне да драсне няколко реда като позиция с днешна дата.Юлиана, кажете си!

  22. Много ми е мъчно, като гледам в какво превърна нацията ни руското присъствие.Не зная дали няма да обидя някой, за което моля за извинение, но всичко около тази тема за мен е унизително.Много сте прав г-н Инджев.Защо не питат как така не обижда германците отсъствието на съпругът на Ангела Меркел.

  23. Преди президентските избори, медиите обслужващи Борисов и ГЕРБ не споменаха и дума за изказванията на Плевнелиева, а сега се надпреварват да ги коментират. Защо?

  24. Жена, която не приема с радост превръщането на любимия си мъж в п..ка, не може да бъде упреквана, че мълчи. Та мисли. “Винати ли е бил такъв мухльо? Аз преживях какво ли не заради него, наричаха ме каква ли не, деца му родих, а той сега лиже гъза на един арогантен глупак… Децата ми ще бъдат унижавани от другите деца, че баща им е “куче помияр” на онзи бабаит. Ами ако децата се надуят и заприличат на мутренските? С такъв началник на мъжа ми, нищо чудно… Ужас!!!”
    Жената мисли… Мълчи, защото това, което може да каже, ще срути търпението на простаците ГЕРБ-ери и недвусмислено ще лъсне жестоката истина, че това са новите болшевики. Затова дипломатично приема “решението” на съпруга си да се “кандидатира” за президент. Но тя знае, че нито мъжът й е решил, нито сам се е кандидатирал. Той беше кандидатиран по еднолично решение на Борисов и това вече се повтаря по повод и без повод. Той вече е обявен за магарето, което… Мисли дали да говори, каквото иска, и така вероятно да разбие семейството си, но да запази достойнството си и това на децата си, или да се жертва самата тя, като се унижи (като мъжа си) и проговори очакваните от нея лицемерни неистини. Мисли дали нещата са стигнали дотам, или любимият й мъж отново ще намери изход от тази напълно гадна ситуация. Надява се, че все още са семейство и ще решават бъдещето си зедно, а не по команда на някакъв недостоен да им сътпи на малкия пръст самозванец.
    Прекалено честото повтаряне на думата “мъжкар” изважда наяве убеждението у новите болшевики в България , че да слушаш жена си и да се съобрязаваш със семейните ценности е срамно и от един президент се очаква да мъкне жената като парцал навсякъде, а тя да си трае и да се хили угоднически, че да не яде бой сутрин, обед и вечер. Щото Човекът ги е направил хора, а те сега да се инатят… Длъжна била. Жалки комплексарски изцепки са това. На Човекът жена не му трябва, както самия Той дебелашки се похвали, справял се много добре, щото нямало кой да му пречи. Демек “Роска, оправяй си жената, да не я оправя аз”… Такова отношение към брака, към жената и към свободата на мнение показва само едно – спасявайте децата! От този не може да се очква нищо добро. Как изобщо има жени, които го подкрепят?! Какво ли казват по този въпрос в “бегемама”?
    Жената на президента мисли. Защото мъжът й я предаде! Той я излъга, че ще влезе в политиката, за да помогне на народа си, а сега помага на един нахален тарикат да стане тиранин и да съсипе съвсем народа. Жената на президента просто не иска да повярва, че това е така – все още има надежда мъжът й да не се е предал съвсем…

    Борисов не може да приеме, че сред “материала” има и такива, които не щат кокала, който им се подава. За Борисов личното достойнство е нещо, което съществува единствено за да бъде тъпкано.
    А нещата вече са поставени така: или Аз или тя.

    Избирай, Роска.

  25. Г-н Инджев, чета Ви от доста време и с много от мненията Ви съм съгласна, ама това, което пишете е направо смешно. От кога мълчанието е отказ от лицемерие? Как разбрахте тази жена какво мисли и как определихте, че не лицемерничи, та чак и опозиция на Бойко Борисов била? Тя не се изказва, не се появява и Вие решихте, че е смела?! Повече хора просто смятат, че е ценност да имаш семейство, което седи зад решенията ти и те подкрепя. Защо сравнявате непояваването на г-жа Плевнелиева на клетвата на г-н Президента с откритото и ясно заявено неприемане на награда? Да не говорим, че повечето й изказвания, цитирани в медиите са по повод служебните й задължения. Ако едно дете реве в магазин за играчки с искането за поредната кукла или количка, това не е бунт, а лигавщина. Каква бунтарка е г-жа Плевнелиева, харчи парите на съпруга си,първа приятелка на Иво Прокопиев, който избяга от България, съпругът й вече за стотен път се обяснява като ученик, заради нея. Имаме най-после Президент с нормално семейство, с три деца и прекрасна съпруга и това трябва да се дава за пример, а не да се крие. Децата ни имат нужда от положителни примери и този трябваше да бъде такъв.

  26. Както се казва,нищо ново под нашенското слънце,една не толкова значима новина, каквато е отсъствието на г-жа Плевналиева, може да превземе медийното пространство, докато една истински важна, като подписването на ACTA от страна на България, да отсъства.
    А защо отсъства, то е ясно защо.

    АСТА или как се обират човешки права: http://yurukov.net/blog/2012/01/27/acta-ili-kak-se-obirat-choveshki-pra/

    P.S. Петицията против АСТА http://www.avaaz.org/en/eu_save_the_internet_spread/?tta

  27. Няма никакво значение дали е красива или грозна, умна или глупава, успяла или не. Тя просто е жената до президента и като такава – част от неговия образ. Държавният глава е лицето на Държавата и криенето на част от това лице не прави добро впечатление.

    Разбира се, няма закон, който да я задължи да присъства където и да е. Но има едно понятие “така е прието”. Както е прието човек да не си бърка в носа на публично място, макар че няма закон за това, така е прието и съпругата на държавния глава да присъства на официалните държавни мероприятия, хеле пък на тези, където съпругът и е основното действащо лице.

    Дразнещото в случая е излъчваното от най-високия пост в държавата послание “Не ни дреме за ничие мнение, можем да правим каквото си искаме”. Което може да бъде прието от мнозина като ръководство за действие – щом може за тях, значи може и за нас.

    Цялата шумотевица е или крещящо тъп ПР ход на принципа, че скандалната реклама привлича повече внимание, или проява на мутренско чувство за недосегаемост, така разпространено по нашите географски ширини. И в двата случая оставя усещането за гаф.

  28. Това, че Антонина стоеше до Стоянов, а Зорка до Първанов, значеше ли че това са здрави семейства (както на уважавания от мен Ивайло Дичев му се иска от върха на държавата да се покажат семейни ценности)? А като не е така, какво всъщност се показва?

  29. Не симпатизирам нито на Бойко Борисов, нито на Герб. Б.Б. се държа просташки с това момче. Аз не бих позволил това да стане с мен.
    Вероятно тази е причината за поведението на г-жа Плевнелиева. Смятам, че тя трябва да направи компромис в името на България. Та мъжът й вече е Президент и Борисов трябва да се съобразява с него. Първите наченки ги направи в “Панорама” вчера.

  30. Когато представяме нещата да изглеждат така , както ни се иска просто забравяме факти и събития дори от няколкото месеца изминали от предизборната кампания. Още тогава кандидатът за президент Р. Плевнелиев благодари на медиите,че не са притеснили семейството и че така би желал да бъде и занапред !Недвусмислено и в прав текст беше заявено, че семейството ще живее в дома си, че съпругата и децата няма да носят бремето на известността и няма да бъдат обект на лицемерен интерес. Тогава, странно нямаше такава канонада. Днес, обаче търсим, какво? Да, никоя интелигентна, образована личност-жена или мъж, разбирайки що е демокрация,ценейки свободата като висше човешко благо, трудно би преглътнал налагащата се действителност в България, а тя е отстъпление от цивилизационния избор, направен преди 22 години. За това- нека замълчим, защото, ако неможем да изкажем дълбоките си “съмнения”, поне да не клюкарстваме.

  31. Г-н Инджев, вместо да обсъждаме решението на Юлияна Плевнелиева да бяга от медийна изява, което си е нейно законно право (имам предвид и по протокол), иска ми се да чуя Вашето мнение за друг казус.
    Ако директор на затвор, който няма правомощия за това, пусне на свобода 200-300 убийци (не 1 или 2-ма, защото няма да създаде “хаос”), как би постъпила прокурор Маргарита Попова?
    Защото Марин е имал точно толкова правомощие за помилване, но според Попова, не трябва даже да се дебатира, защото това ще създаде “излишен хаос”.

  32. Предполагам, че “в” в заглавието е “ви”? Напълно споделям мнението Ви, но това едва ли ще е толкова важно от гледна точка на едно допитване, което най- вероятно(?)би показало други нагласи.

  33. Толкова много простащина има около Борисов и във върхушката на ГЕРБ,че те се нуждаеха неистово да има около тях лица като Трайков, младенов и Плевнелиев.Това са лица с нормално европейско излъчване и ако Борисов искаше да получи доверие от ЕС му трябваха такива хора.А Плевнелиев съзнава това положение и постепенно ще покаже що за човек е.Не е необходимо да се отговаря веднага и скандално на простащината.Разумния човек,още повече като има и независима власт,знае кога и как да постигне целите си.Искането на БСП за незабавен остър конфликт между Плевнелиев и Борисов,доказателство според тях за еманципирането на Президента,ще засили тяхните позиции в обществото.Ще им даде основание да твърдят,че само те могат да осигурят стабилност и спокойствие на страната и институциите.Така настояват за поредния провал на страната.

  34. Към Долли:

    Щом Ви е “направо смешно”, че г-жа Плевнелиева е опозиция на Борисов, обърнете се към него, защото той каза това буквално: знам, че тя ми е опозиция.
    Спорете си с него, в неговия блог…
    Опитвате се да решавате задача с погрешно условие- атакувате мен, а спорът ви е с Борисов.
    В случай, че неосведомена ( а не преднамерена в обвиненията си), просто помълчете, защото незнанието не е оправдание за агресия срещу един автор, когото четете без той да ви е принудил.Репчете се на Борисов!

  35. г-н Инджев, често говорите за свободата на словото и медиите в България, не съм ви чул обаче да коментирате предложеното от САЩ ACTA което със сигурност може да наруши свободата на словот, а същевременно изкривява политическия процес – т.е. ние дори не знаем текста му?

  36. Ще си позволя да направя едно сравнение между публичния живот на политиците в САЩ и България, с ясното съзнание че е все едно да се сравнява светлината от електрическа крушка и църковна свещ. Съвсем наскоро излезе една книга на Джоди Кантор за семейство Обама (The Obamas). В нея на няколко места се твърди, че първоначално Мишел Обама искала да се изолира от публичния живот докато децата им порастнат. И защото се страхувала че всички очакват първата чернокожа жена да сгреши. Но после променила решението си, защото осъзнала какво послание ще изпрати към американците подобна изолация. И в момента е избрала за свои каузи подпомагане на семействата на военни и борбата със затлъстяването в детската възраст. Казано най-кратко: каузите осмислят живота на публичните фигури. А, това кои са публични личности е известно на всички.

  37. Мълчат онези, които не могат, или по някаква причина не искат да отстояват позицията си. Предполагам, че при г-жа Плевнелиева е второто.

  38. Личното ми мнение е, че за пореден път така наречените официални, жълти /то и официалните са същите/ и всякакви натрапени медии изместват дебата с удобна дъвка, която ще прехвърлят известно време, докато сладкото изчезне, след това ще търсят друга.
    Удобно е дебатът да се насочи в тази посока, защото другата, според мен нормалната е да се задават истинските въпроси, да се прави истинска разследваща журналистика, да се пита новия президент, така наречените нови назначения на дипломати не приличат ли на някои стари и т.н. и т.н.
    Как ще върви проветряването на атмосферата в зловонното първаново блато? Ще се сътои ли наистина, или ще лицемерничи новия Президент. Защото този тип лицемерие ми се струва притеснително.
    Не вярвам някой нормален човек да се интересува толкова живо от въпросното решение на президентската съпруга, в други неща сме вперили поглед и надежди. Дано не бъдат попарени.

  39. Най-успешният министър-председател на България след 89-та, Иван Костов, предопредели краха на десните политически сили чрез мълчание поради обида. Един политик няма право да се обижда. Няма ли най-сетне да се разбере в България, че да си политик, да си държавен човек, да си обществена личност, означава, че отговорностите и задълженията ти са повече, а правата ти поне не превишават тези на обикновения гражданин, ако не са и по-малко! Ако съседът Йорг ме нарече “гаден чужденец”, аз имам право да му се разсърдя и да не му говоря, а като се разминаваме по улицата да обръщам глава на другата страна, без да го поздравявам, но с това няма да му накривя на шапката, а ще го поставя на място, ако го спра и най-сериозно искам отговорност и извинение от него, като му посоча фактите, че поведението ми в селището с нищо не се различава от неговото, плащам си данъците както и той, хвърлям си боклука в определените дни и на определените места и неговата реплика “чужденец” е безпочвена и обидна, както и ако му потвърдя, че при втори подобен случай ще се отнеса с оплакване до кмета. Аз мога обаче да се разсърдя пасивно на Йорг, но един политик няма право да се сърди пасивно и да се обижда, иначе рискува каузата и доброто бъдеще на тези, които води, на които дава пример. Предишният президент на Германия, преди да си иде от поста, понесе гнева на обикновените немци не толкова заради политиката му в Афганистан, колкото поради “обидната му реакция”…той се бил обидил, че народът не го разбира. Ами нали затова е президент, казва народът, да ни обясни, да не спре да ни говори, докато не ни убеди, че Германия прави правилна външна политика в региона..а не да се обижда и да подава оставка.
    Ако госпожа Плевнелиева не се самовъзприема като политически фактор, какво прави мъжът й на президентския пост тогава? А ако се възприема като такъв фактор, тактиката мълчание е обидна за гражданите.

  40. Когато Горбачов дойде на власт в СССР, той беше първият лидер, който показа съпругата си от 1917 до този момент. Раиса беше неотлъчно до него до смъртта си (без значение бяха клюките за многобройните му изневери). С представянето на Раиса в публичното пространство, Горбачов започна Перестройката. Действията на Плевнелиев и съпругата му говорят повече за внедравяне в България на модела на предхождащите Горбачов съветски лидери, отколкото за съвременна и прозападна политика.

  41. Според мен времето ще покаже какво се „крие” зад това поведение на Гж.Плевналиева,което според „експертите” не е в конфликт с „ протокола”.За кой протокол става въпрос?Аз лично си мисля, че се говори за дипломатическият протокол( леко заобикалям етиката в човешките отношения ),който винаги е бил нарушаван,нарушаван е и ще бъде нарушаван. Примери много.Само че и това има свой граници,от който ,когато се излезе се получават така наречените „гафове”.А те пречат винаги- в дипломацията и в политиката и съответно на българите!
    Нека да имаме малко търперение .Но и да сме честни към себе си и към ближният си, разбира се.Всички ние ,включително и гж.Плевналиева!Както е казал народа ни-две дини под една мишница не се носят.Дано тя да успее,въпреки че мнението ми за сега е доста негативно .

  42. Г-н Инджев, не е хубаво да се тръшкате така – жената (Долли) си казва честно мнението. Такава «опозиция» под сурдинка – дай боже всекиму.
    Вижте какъв голям демократ е ББ – поздрави праща на несъгласните с него!

  43. Относно “първа дама”- за мене у нас това е като приказката за жабата и подковаването й.Лългария(не е печатна грещка)е парламентарна република и президентът не е първият й мъж ,та съпругата му да е първа дама.Мнозинството от коментиращите ненавиждат “гадните”американци ,а пък сега искат жената на нашия президент да е “първа дама ” като на американския.Много шум за нищо.

  44. Госпожата не се вписва в представата на Бай Ганьо за “госпожа министершата,президентша и т,н.”,представата за “циливилизацион”.От тук и проблема за несполуката на клюката!
    Толкова сме далече от нормалността,че думи подходящи нямам!

  45. Принципното поведение, което г-жа Плевнелиева би трябвало да следва, е добре описано в коментарите на Велизар и Севделин Панев. Но нямам нищо против и ако липсата от церемонията й се дължи на мотиви близки до посочените от Ганев (да не се смесва с Ganev). Все пак, ако, не дай си Боже, не е развила депресия и социална фобия, надявам се скоро да проумее, че публичното й присъствие повече би допринесло за еманципирането на съпруга й, отколкото противоречивите послания на отсъствието й.

  46. Ей Богу, не мога да разбера какво толкова е станало като Плевнелиева не се е била показала до Плевнелиев. И защо да се покаже? Тя не се показа, че не спират да и гризат цървулите, а ако се беше показала – какво, пак същото. Изобщо дискусията върви по линията – “и да паднем, и да бием, пак ще се напием” – показала се или не, ще си я одумваме Плевнелиева до второто пришествие, това е. Останалото няма значение. Като гледам коментарите в този уж интелегентен блог, не смея да си помисля какво става другаде. Горката Юлияна! Но не се косете, граждани, обикновено нещата не са такива каквито изглеждат. Все ще стане ясно за какво става дума. Защо го нямаше този вой докато вървеше кандидатпезидентската кампания, защо н.в. Избирателят не отстреля Плевнелиев след като той каза, че семейството му няма да участва. Защо никой не го попита, а ако станепрезидент, пак ли няма да показва жена си. Нали беше избран да топли стола за Борисов. За какво са тези вопли сега. Плевнелиева не е в дневния ред на държавата. На мен ми е по-интересно колко престъпници е помилвал Марин, за какви престъпления са били осъдени. Или се вдига шум около липсата на Плевнелиева, за да не питаме какви ги е дробил Марин. Иво, сигурен ли си, че тоава не е активно мероприятие за отклоняване на вниманието.
    Бъдете здрави и стига с тая Плевнелиева.

  47. Не желая да обиждам никого, но според мен поведението на Г-жа Плевнелиева и особено неявяването и при полагане на президентската клетва е голям, огромен гаф. Това говори не толкова за отстояване на независимо мнение и липса на лицемерие, колкото е проява на недостатъчна култура. Защото Президентът Г-н Плевнелиев е президент не само на Бойко Борисов или ГЕРБ. Той е президент на всички граждани на България и независимо от кого е предложен в края на краищата е избран от гражданите на страната. И демонстрацията на неверие или несъгласие със заявената му кауза е послание към гражданите, което се разбира, като намек за грешка и неприемане на техния избор. Това разбира се би било нормално, като проява от страна на опозицията, но е много лош сигнал относно състоянието на самото президентско семейство. И ако, като се надявам не е така остава само обяснението за недостатъчна култура. Какво значение има тук Борисов или ГЕРБ? Нали именно затова беше избран съпругът и! Да направи опит за промяна, за нещо по-различно. И какви бяха другите кандидати, та още отсега да бъдат попарени надеждите ни? По подобен начин и Борисов и ГЕРБ дойдоха и се крепят на власт. Спомням си едно изказване на Канцлера Бисмарк, който казва, че е бил избран не заради някакви свои изключителни качества, а поради простия факт, че майка му е била метреса на един известен тогава политик, който го е лансирал. И какво от това? Нима Бисмарк не е оставил следа в политиката на Германия! И кава независимост и липса на лицемерие е това да не подкрепиш съпруга си или който и да е от семейството в труден и много отговорен момент! За какво с космонавтите се правят телевизионни мостове и разговори със съпругите и семействата! Те не могат ли да кажат няма да говорим с вас, защото сте се втурнали в една “празноглава” мисия, която най-вероятно няма да успее и само рискувате по “идиотски” начин живота си и целостта на семейството! Но не го правят, а подкрепят. А какво да кажат войниците на фронта? Нима на тях им се умира! Не могат ли и те да кажат няма да участваме в тази лицемерна война! Но не го правят. А пожарникарите? А миньорите? В политиката също има задължения и отговорности. Съжалявам!

  48. Намирам за забавен начинът, по който се хванаха на “медината” въдица на дерижираните от МУТРАТА “медии” “гражданите” (зле урбанизирани селяни).
    “Ама как така, ама то така не се прави, ама не може!!!” са селските вопли.

    А може ли начело на държавата да стои МУТРА?!
    А може ли ръководителят на правителството ни да е простак невъзпитан?!

    А къде са “засегнатите” от г-жа Плевнелиева, когатато МУТРАТА позори България и СЪЗНАТЕЛНО руши малкото демократични достижения на обществото ни?!

    Да погледнем някой факти.
    Имаме международно признатата “свобода на медиите” и демонстрираното ЛИЧНО от МУТРАТА покровителстване на “мердии” купени с пари на държавните предприятия.
    В тия условия темата за “първата дама” ( понетие несъществуващо в българския правен мир) се раздуха с дни!
    Защо?
    Как се допуска това?
    Очевидно за кеф МУ!

    Фактът, че тая тема продължава да циркулира говори, че МУТРАТА НАИСТИНА, ДЕЙСТВИТЕЛНО е бил засегнат и това е НЕГОВИЯТ начин да отвърне.

    Само слабоумен наивник може да си помисли, че неприятна за МУТРАТА тема би стояла на фокус, извън Internet, пряко желанието му.

    Мишо “Бирата” “получи инфаркт”. Щеше да има разследване. След ДВА дни темата бе свалена и НИКОГА повече не се повдигна. Нещо за разследване, за резултати? Няма – щото на МУТРАТА това не му е кеф!

    Не знам дали съпригата на президента Плавнелиев чете този блог. Ако е така бих я поздравил за постъпката и.
    Браво!

    Ние всинца ТРЯБВА да се срамуваме, че властта в България се упражнява от един ПРОСТАК без възпитение, заобиколен предимно с немуподобни примитиви – виж Цветанов.

    МУТРАТА публично унижи новоизбрания президент още в нощта на изборите – ДЕЙСТВИЕ ПРОСТАШКО и следователно грозно.

    Г-жа Плевнелиева има всички основания да отвърне на това. И го направи умно!

    А обществото вместо да се възмущава от нея е редно най-после да види какви е “граждани” раждала, ражда и сега ГЕРБава партия хайдушка!

  49. Властелина&специалиста по всичко БьБь предлага пьлна забрана на рентгена, тъй като би могъл да предизвика рак.
    ГЕРБерастите в Парламента по предложението МУ ще гласува, че Земята е плоска и толкова.

  50. Господин Велизар, ако съседът Йорг ви нарече „гаден чужденец“ не вие, а той трябва да ви спре другия път и да ви се извини, ако е осъзнал грешката си.Но вие сте българин и разсъждавате като българин, а не като скандинавецът Йорг, който предполагам би го направил за разлика от българските гласоподаватели по отношение на Костов.За 10 години все някои трябва да е разбрал грешката си.Ако я разбере след повече години няма да има на кого да се извини.Предполагам ще продължи да живее с комшии като Ганьо, Муьо и Сульо, които ще го обиждат и той ще си мълчи, както става вече точно 10 години в България.

  51. Темата за г-жа Плевнелиева, нежно побутва обществото към битовноста на героите
    от разказите на Чудомир. Няма проблем. Това е главната роля на нашата журналистика.
    Лошото е вторият план на историята. В този втори план се появяват коментари на хора
    незнайно колко осрани от напъни в предишни години. А най-лошото е, че същите тези посерковци, гребат със шепи фекалиите си и ги разхвърлат ожълтяватявайки всичко.

  52. Уважаеми г-н Инджев, аз не Ви атакувам, грешно сте ме разбрал, изказвам мнението си за мълчанието на г-жа Плевнелиева и да, правя го във Вашия блог, защото го чета. Смешно ми е, че дори и Вие, който обсъждате и пишете по важни за обществото теми, се хванахте да обсъждате жената на Президента, която очевидно не иска да бъде обсъждана. Радвайте се, че хората Ви четат и аз ще продължавам да влизам на страницата Ви, но острият Ви тон, ме отказва от повече коментари. Не обичам агресията, дори и в интернет пространството. Приятен ден!

  53. Господин Инджев, от това което се коменатира в блога Ви, стана ясно от какво се интересуват мнозинството от нашите сънародници, в случая, болшинството. С две думи – махленски проблеми.

  54. До Емилия:
    “Много ми е мъчно, като гледам в какво превърна нацията ни руското присъствие” – напълно съм съгласен с Вас и трябва да се отървем от него, защото то има здрави традиции у нас:
    От 1947 до 2010 следните лица граждани на СССР са били премиери на губернията България:

    1.Г.Димитров – СССР
    2.В.Коларов -СССР
    3.В.Червенков-СССР
    4.Гриша Филипов -СССР
    5.Ан. Луканов – СССР
    6.Сергей Станишев – СССР, Украйна

    Първият президент на Р България Петър Младенов беше гражданин на СССР също…

  55. Росене, кажи си?

    Имам чувството, че Плевнелиев е Първата дама на Премиера – така поне се държи Боянския Вол.
    Май е принц консорт на съпругата си.

    Всеки си е башка луд – Юлито -два пъти – според мен напълно основателно.

    Ако това държание на г-жа Плевнелиева не го принуди да се еманципира от Боянския Вол – нищо добро не го чака това семейство.
    Дано да съм лош пророк.

  56. Към Долли:

    Извинявайте, но на себе си позволявате да се надсмивате ( над мен), но на мен не позволявате “остър тон” в отговор…Насмешката Ви е форма на агресия, към която проявявате такава чувствителност.
    Още повече, че съм обяснил дори като за глупак, какъвто определено не изглеждате, че НЕ се занимавам с г-жа Плевнелиева, а с онова, което й се вменява и “забранява”. Или съм длъжен да мълча по най-обсъжданата тема?
    Изобщо, използвам случая да кажа за хиляден път: в личния си блог избирам темите си сам,а не по желание на когото и да било.Получавам много препоръки, но сам решавам как да реагирам- колкото и да Ви смешно това.
    Всеки има право на несъгласие, но не и да изисква от мен да се съглася с несъгласието му- отделно на ръка, че на провокации с поставени капани да отговарям за ненаписани от мен думи и тези, които ми се вменяват, отговарям с помощта на коша за боклук.

    Вие отговаряте ли на пиянско подвикване зад гърба Ви на улицата, в което се обръщат към Вас със “свиня”, разпознавайки себе си като такава? Предполагам, освен ако не сте агресивен,че предпочитате да подминете с презрение и да не се сборите в кочината, превръщайки се именно във въпросното животно, с което бихте угодили на провокатора да се принизите до нивото му.
    Иначе, да – на хора, на които съм им “смешен” ( без да съм ги карал да ме четат), ако изобщо отговарям, отговарям с насмешка или остро.

  57. Господин Инджев, озадачена съм от факта, че и Вие се включихте в хора на обясняващите ” достойната позиция”, ” личното право” и ” отказът от лицемерие” на госпожата. Всеки има право ва мнение, така е. Но. Все пак.
    Първата ” дама” пак се направи на интересна, на ” работеща майка, ” жена с професия” и ” защитаваща личното пространство на семейството”. Егати парвенющината, високомерие, наглост и арогантност.
    Съпругът на Плевнелиева е президент- не шеф на горското. Длъжна е да спазва правила, протокол и елементарно уважение. Нищо лично, но аз също съм жена с кариера и деца- малко повече от тези на президентшата. Когато съпругът ми е някъде официално- винаги съм с него. Той управлява бизнес компания, не държава. Щом тази жена не е до президента, стои въпросът дали го подкрепя. И въпросът за лъжата за идеалното семейство по време на кампанията. Проявата на пренебрежение към избирателите няма да я коментираме.
    И един въпрос. Като неживееща в бг, моля обяснете ми. Те няма да живеят в резиденцията- при това положение охраната им няма ли да струва доста по- солено?
    Да, аз също не съм типичната ” жена на мъжа си”. Но госпожата маниерничи и си придава важност. Това е доста…невъзпитано. Към избирателите. Към институцията. Принципно.
    Един чужд новинарски сайт коментира клетвата така: ” Грижовните майки с личен бизнес са хубаво нещо. Но нима клетвата на президента не значи нищо само за съпругата му”?
    Мисля, че всеки нормален българин трябва да се срамува от този коментар. А Плевнелиева да взима уроци по добър тон. Спешно е. И някой да й обясни, че да си президент не е като да си шеф на пет бетоновоза. Тази жена СЪЩО е лице на България. Уви. Доста неприятно парвенюшко нагло лице. Отново уви. Да са ви честити.
    Ако живеех в БГ, ако плащах данъци там( всъщност, плащам. Данъци и заплати.Както и да е.), ако отглеждах децата си там- щях да искам смислен и обоснован отговор на въпроса защо охраната на държавния глава и семейството му ще струва три пъти повече. Защото някаква си вчерашна фльорца не искала да живее в резиденцията. Хубаво, ама да плаща личните си пари за охрана тогава. Държавният глава не е шеф на горското, да повторя. Личният живот на президента може да си е личен без това да преминава в прояви на простащина и неуважение. Така поне мисля аз. Ако по протокол, подчертавам, по протокол и според неписаните правила в едно общество трябва да придружа съпруга си някъде- правя го. Защото обратното би било лош знак за партньорите му и проява на лош вкус относно добрия тон. Тук говорим за нещо доста по- съществено- за факта, че отсъстващата ” работеща” Плевнелиева дава силнали в стил- това не ме интересува, това не ме засяга, аз имам свой живот. Ако вас това не ви обижда- ок. Тази жена демонстрира високомерие, пренебрежение и неуважение. Щом на българите им харесва да имат такава първа ” дама” и смятат поведението й за проява на ” разкрепостяване” и ” нов стил”- ок. Това няма да промени моето мнение, че госпожата се държи като парвеню и вчерашна селянка. Както много духовито отбеляза една колега от Хелзинки- ” вчерашна магазинерка, събудила се милионерка”. Точно такива маниери показва. На обикновено арогантно парвеню. Ама то сега такива ви управляват, че не е за чудене. А и принципно България не е място, където възпитанието и маниерите са на почит. Да, България не е Франция или САЩ- където ролята на президента е по- сериозна. Да, строго погледнато в една парламентарна република първият човек е Председателят на НС. Но! Според добрият тон и елементарното уважение е добре да покажеш, че имаш отношение към фактът, че съпругът ти е избран за президент. Именно избран. А не назначен. Защото всеки нормален човек ще си каже- ако жена му не подкрепя това, което прави, защо аз да го подкрепям? И що за президент е тоя, който няма подкрепа от съпругата си? Така изглежда от страни.
    Странна статия. Поредният опит да се подкрепи жалкото поведение на Плевнелиева. И тук не става дума някой да й коментира тоалетите и шапките- става дума просто за стил на поведениие. Неприятен ” стил”. Пак да повторя- всеки има право на мнение. Но да се говори за ” насилие над личността” е малко прекалено. И отношението на госпожата към ББ няма нищо общо.Просто се прави на интересна. Моля да ме извините за жаргонния израз!

  58. Съгласен съм с Елена. Юлияна Плевнелиева се превърна в жълта медийна дъвка. След като и свърши сладкото да се готви Вероникa Плевнелиева.Няма ли ппо-важни неща?

  59. Не, ДСБАР, продължавам да твърдя, че ако Йорг ме нарече гаден чужденец, не той (предполага се все пак, че Йорг, понеже е немец (не е скандинавец, но няма значение в случая), няма да си мени мнението като Бойко Борисов по два пъти на ден), а аз трябва да отида при него и да му натрия носа (разриба се словесно), като му дам да разбере, че с мен не може да се държи така. Да мълча обидено ми се вижда по-скоро ганьовско.

  60. До МАРИЯ.Е:
    Уважаема госпожо, аз съм гласувал за президент и вицепрезидент на Република България. Не съм гласувал, нито за първа, нито за втора или трета дама. Такива неща, като първа дама не съществуват в нашата конституция. Не се интересувам от живота и личността на съпругата на Президента на Републиката. Това, че тази тема Ви интересува си е Ваша работа и не желая да Ви се бъркам в личния живот и в нещата които Ви вълнуват. Само намирам, че написаното от Вас в блога на гоподин Инджев е просташко и вулгарно. Вие си позволявате да обиждате непознат човек, което е доста по-различно от добрия тон за който Вие пишете и го изсквате от другите. Може би е вярно и може би сте права, че “България не е място, където възпитанието и маниерите са на почит”. Но, къде е Вашето място в случая? Да, може би, България да има много простаци, но аз не съм между тях. Може би Вие сте между простаците, може би средата на простаците е Вашата жизнена среда.

  61. Уважаема госпожо, аз съм гласувал за президент и вицепрезидент на Република България. Не съм гласувал, нито за първа, нито за втора или трета дама. Такива неща, като първа дама не съществуват в нашата конституция. Не се интересувам от живота и личността на съпругата на Президента на Републиката. Това, че тази тема Ви интересува си е Ваша работа и не желая да Ви се бъркам в личния живот и в нещата които Ви вълнуват. Само намирам, че написаното от Вас в блога на гоподин Инджев е просташко и вулгарно. Вие си позволявате да обиждате непознат човек, което е доста по-различно от добрия тон за който Вие пишете и го изисквате от другите. Може би е вярно и може би сте права, че „България не е място, където възпитанието и маниерите са на почит“. Но, къде е Вашето място в случая? Да, може би,в България да има много простаци, но аз не съм между тях. Може би Вие сте между простаците, може би средата на простаците е Вашата жизнена среда.

  62. До МАРИЯ.Е: Уважаема госпожо, аз съм гласувал за президент и вицепрезидент на Република България. Не съм гласувал, нито за първа, нито за втора или трета дама. Такива неща, като първа дама не съществуват в нашата конституция. Не се интересувам от живота и личността на съпругата на Президента на Републиката. Това, че тази тема Ви интересува си е Ваша работа и не желая да Ви се бъркам в личния живот и в нещата които Ви вълнуват. Само намирам, че написаното от Вас в блога на гоподин Инджев е просташко и вулгарно. Вие си позволявате да обиждате непознат човек, което е доста по-различно от добрия тон за който Вие пишете и го изисквате от другите. Може би е вярно и може би сте права, че „България не е място, където възпитанието и маниерите са на почит“. Но, къде е Вашето място в случая? Да, може би, в България да има много простаци, но аз не съм между тях. Може би Вие сте между простаците, може би средата на простаците е Вашата жизнена среда.

  63. Поздравявам господата Ганев и Arhtur за тяхната позиция по темата на статията на г-н Инджев.За хората,които имат сенсибилитет,едно мълчание говори много повече от многоговорене,характерно за онези,които съзнават ,че няма какво съществено да кажат.А още през 2010 година,г-жа Плевнелиева е казала какво мисли за НЕГО,без КОГОТО,нейният съпруг нямаше да стане президент.И това сигурно е така,директно артикулирано от НЕГО в нощта след изборите.И тук,г-н Ганев е абсолютно прав,според мен,в късият си анализ по темата.Всякакво заиграване с това какво трябва или не трябва да прави съпругата на Президента на БГ,подчертавам- на БГ,е поредния опит да се заметат под килима фактите,що за човек е българския министър председател,точно описани от ARTHUR,и осъзнат дори от НЕГО,с реакцията по отношение опозиционносттта на г-жа Плевнелиева.Дано съпруга на последната осъзнае ,че в нейно лице има каре АСА!!

  64. Има нещо симпатично в поведението на Юлиана и ако не загуби мярата при своята дистанцираност и все пак се появява,когато това се налага,ще печели уважението на немалко българи,а защо не и българки със съвременни разбирания.Все пак не става дума за някаква задръстена селянка,а за високоинтелигентна и модерна жена.А че ще бъде преследвана от жадни за сензации медии е повече от сигурно.

  65. Аз нямам никакви съмнения, а предполагам и самата госпожа Плевнелиева: Росен е точно толкова независим и самостоятелен президент на републиката, колкото Йорданка Фандъкова – независим и самостоятелен кмет на столицата.

  66. До МАРИЯ Е.

    Та общо взето викаш, какво ни са прави на интересна тая…
    Я Св. Св. Бай Брадър на републиката, вместо да и се обяснява, да вземе да я изплющи веднъж с тежката си, но праведна десница. Я да я набута в една клетка качена на каручка тая женска, барабар с малките и до едно. Да вземе да я разкарва така по села и паланки, по панаири и събори, по приеми и отмени – пък тогава да я видим, как ще си придава важностите, високомерието, наглостта и арогантността – таа никаквица долна.

    Не знаех че IT технологиите и Интернет, са достигнали вече и до средновековието! 🙂

    Това да те мъкне съпругът ти навсякъде, като подвижна закачалка за скъпи тоалети, въобще не го намирам за нещо извисено и благородно. Днес тенденцията в такива случаи е уж смирено да просиш снизхождение заради отсъстващата половинка, а всъщност гордо да оповестяваш заетостта и в хуманитарни дейности в конфликтни точки по света например, или разрешаването на еко проблеми и други такива.
    Показността все повече отстъпва на функционалността. Но в България нали нещата се случват с 30-40 години закъснение – ще трябва доста да почакаме докато попие в дебелите ни бетонни глави.

    Хора… Защо, хей така за разнообразие, от време на време поне, не използвайте главите си за мислене. Дайте им почивка на седалищата, те си имат други функции.
    Помислете, какво и струва на тази жена да се откаже от всички възможности за изява и задоволяване на егото си. Същото това его, което го има във всеки един от нас, но малцина могат да го контролират.
    Ето, стигаме и до проблема. Всички вие, които така страстно я критикувате и нападате, всъщност се страхувате от нея. Разума ви нашепва, че не може да победи егото ви. Че колкото и причини да имате, колкото и силно да ви се иска, каквито и велики каузи да защитавате, когато получите един такъв огромен шанс в иначе жалкото си съществуване – ще се продадете на мига.
    И тук тъничкото гласче на разума ви казва, че трябва да я уважавате заради силата която има, а на вас ви липсва. И от това ви става гадничко от вас самите. И започвате да пропадате в бездната на отчаянието, защото се е счупил леда, който ви е пързалял така удобно. В този момент една ръка ви сграбчва от мрака и на сцената противно ухилено се появява егото ви. То крещи(с гласа на бб) “Виде ли уе… Виде ли кво щеше да стане… Разума ше ми слушаш… На ентелегент ше ми са праеш. Как ше я оставяш таа пача да ти са прае на итересна уе . Кво има повече от теб? Цици ли задник ли кво? И кво ше ми се прае на мъченица. Нали всички знаеме, че то мъчното не е да си свалиш ризата от гърба, за да я дадеш на некой льольо. Той номера, е да я свалиш ризата от гърба на некой нещастник и да я обечеш върху твоята. Ама ако може и кожата да му смъкнеш с ризата – е тва е най-достойно за уважение.”
    Боботи ви гласището на егото в ухото и ви увещава, че колкото повече я мразите – толкова по-добре ще се чувствате. И вие я намразвате. И мразеики я отново, доволни се хлъзгате по леда на самовнушението. Падате, ставате, продължавате – боли ви, студено ви е, самотни сте – но вие си знаете кой ви е виновен за това.
    И си го мразите нали… 🙂

    Когато бях малко дете имах куче. То си хапеше опашката. А я хапеше защото го боли. А го болеше защото си я хапеше…
    А на мен ми беше много мъчно и много плачех, за бедничкото глупаво куче и за това, колко малко не ми достига за да му обясня, че трябва да спре и тогава всичко ще бъде наред!

  67. До г-н Велизар. Взимам повод от отговора Ви.Понеже нещата се завъртяха около мълчанието на г-н Костов как си представяте той да разбие носа – разбира се словесно на народа.На едно малко дете, колкото и да му обясняваш да не пипа врящата вода то няма да разбере до като не се опари само.Лошото е, че детето порасна, а акъла му не идва и не идва.Както се казва насила акъл не може да се налее, Да беше … но както и да е.Българина просто сам не разбира интереса си и това е кошмарното.

  68. Радвам се, че първата дама г-жа Плевенлиева драстичнно се отличава от неуважаемата дама(може би и не чак толкова дама, като чета обидните и квалификации)МАРИЯ Е. Явно е, че пребиваването в чужбина и доброто материално състояние (съдейки по нейните дълги изявления) не могат да компенсират “селският” и манталитет и възпитение (думата селски е употребена не като месторождение, а като поведение и интелект). Доволен съм, че тя или някоя друга като нея не е първа дама, а за “фирмата” на съпруга и, той да и бере грижата.

  69. Уважаеми господин Сотиров, коментарът Ви, адресиран до мен, е публикуван три пъти. Странно защо.
    Ще подмина откровените Ви обиди и нагли квалификации по свои адрес- Ваше право е да се държите невъзпитано с непозната жена публично.
    Коментарът ми в блога на господин Инджев съдържа неколкократно подчертаване, че ВСЕКИ има право на мнение- каквото и да е то. Всеки означава и аз в това число. Просто съм споделила мнението си. Което не е само мое и което никой не е длъжен да споделя.
    Дали аз съм ” между простаците” и дали това е жизнената ми среда е въпрос, чието място не е в този блог. Във всеки случай, уважаеми господин Сотиров, желая Ви лично на Вас и на всеки друг човек поне наполовина толкова качествена жизнена среда, каквато е моята. Живея и работя между интелигентни, работливи, свестни хора. С широки интереси и сериозни възможности. Възможности на ума и духа имам предвид. Желая това всекиму. Дори ако ме нарича ” простак”.

  70. До ДСБАР: Да, това беше поредната историческа грешка на нас, нашия народец, когато не дадохме втори мандат на Костов, а повярваха на приказките за 800 дни. Ами Костов трябваше да знае какви хора управлява. И най-важното – трябваше да знае, че един ден пак ще дойдат избори и неговата партия трябва пак да е силна. А той се обиди и замълча.

  71. До БОРИПУТ Всичко,което сте написали много ми допадна.Напълно съм съгласна с Вас. Защо,когато видим,че някой е различен,ставаме много,много критични и трудно преглъщаме тази различност!Или завиждаме,че и ние не можем така. Нека поздравим г-жа Плевнелиева и се отнесем с уважение към нейното решение.

  72. Ако позволите, БОРИПУТ,нека да добавя относно Мария Е.: пази, Боже, сляпо да прогледа!

  73. До МАРИЯ.Е: “някаква си вчерашна фльорца” – Тези думи са Ваши, госпожо! Едва ли такива думи се нуждаят от коментар, освен, ако не става дума за простаци. И както сама подчертавате, това е Вашето “мнение – каквото и да е то”.

  74. Започвам да мисля, че избирането на Плевнелиев за президент не е чак такава грешка. С такава жена до себе си може наистина да се окаже, че е правилният човек на правилното място.

  75. А помните ли когато имахме три първи дами?Не първа,втора и трета,а три първи!?!И какво боричкане беше…Нима някой си представя Ю.П.да участва в каквото и да е събитие,камо ли антиправителствено шествие,облечена в кожите на десетки убити и одрани норки и шапка спериферия от половин метър?

  76. Госпожа Плевнелиева ме интересува дотолкова доколкото плащам аз и вие за охраната и комфорта на нейното семейство.Появява ли се или не до мъжа си,си е нейна работа.Обаче охраната й, както и тази на децата и съпруга й излизат от нашия джоб.Така че, само от уважение трябваше да застане поне на приемането на поста от съпруга си до него.

  77. От вчера не съм посещавал сайта и много се зарадвах на огромния брой коментари под статията.

    Е, НЕуважаеми дами и господа, явно това показва страшната морална сила на постъпката на Юлияна Плевнелиева.

  78. Не познавам г-жа Плевнелиева, но вече искрено й се възхищавам, че за разлика от мъжа си не се е поддала на т.н. чар на ББ. В същото време я съжалявам, защото този очевиден конфликт не може да остане неразрешен дълго време. Вероятно това ще завърши както завърши случая с предпоследната г-жа Саркози. Така или иначе, това си е семеен въпрос и не е моя (наша) работа да го обсъждаме. Важното е, че тя е разбрала (въпреки облагите идващи с властта) накъде отива България под непогрешимото ръководство на ББ.

  79. Неявяването на Ю.Плевнелиева на официалните церемонии е символно. То очевидно е премисляно от нея и не е случайно. Много от писалите тук навярно също биха демонстрирали неодобрение към горилата министър-председател, ако биха били на нейно място. Обидно към интелигентността на повечето мислещи съграждани е държането на въпросната мутра, парадирането му с властта, хашлашкия тон, демонстативната необразованост. Сигурен съм, че ако министър-председател беше някой уважаван авторитет, Плевнелиева щеше да се покаже до съпруга си.
    Аз съм благодарен на Президентската съпруга, която показва какво трябва да е отношението ни към една бандитска мутра, издигната до върховете на властта. Презрение и никакъв контакт. Както към всички престъпници.

  80. До Мария Е:

    Аз споделям вашето мнение,не само защото съм в подобна ситуация като вашата.За мен в една група или общество всеки има свой права и задължения!Те произлизат от мястото му в обществото.И когато искаш да си част от него трябва да си ги изискваш/спазващ.Иначе се твори анархия.Няма как една чистачка да дава съвети за финансови реформи в банката,в която си получава заплатата,нали!Та и как да приемеме за нещо естественно ,че в едно семейство бащата е избран от народа си(безначение че е малка част от него ) за Президент на страната а майката не намира за нужно да научи децата си че трябва да бъдат „свидетели” на този исторически , тържествен и неповторим момент.Та нали те са част от него и от народа ни!Къде е споделената радост,единството,надеждата за промяна към доброто?
    Затова апелирам –Народе мой ,на колена пред Бога -с молитви за прошка и помощ.Затънали сме в простотия,мръсотия и неуважение към себе си и към ближният.

  81. Към БОБО и други: не сме ли склонни също да приемем, че централния пункт в дискусията сме ние, българите, с нашата президентска институция, а не Юлияна Плевнелиева? Какво и защо тя е направила, откъде е дошла и колко е надменна или колко е горда не ме интересува съществено. Това, което ме интересува, е българската президентска институция.

  82. същите, които провалиха Петър Стоянов като президент сега са ХВАНАЛИ Росен Пл. и му дават неадекватни съвети. Мога само да кажа, че Юлияна ще е първата и последна Първа дама, която ще мълчи като риба. В историята тя ще остане като “лош пример” как не трябва да се държи една първа дама. Ех и Мария-Антоанета, ако имаше преди нея “Мария- Антоанета” щеше да има друга съдба!

  83. Оказва се, че в семейство Плевнелиеви все пак има характер. Лично аз, ако можех да избирам сега, бих избрал г-жа Плевнелиева за президент. Явно на нея не й липсва решителност, здрав разум, независимост, и дори остроумие /имам предвид нейния израз за “Бойкомета”:)/ Това са едни от най-важните качества за един президент.

    Би било отлично според мен, ако тя и съпругът й -президент си сменят ролите- май това ще е най-добрата гаранция за независимост на президентството която сме имали досега.:)

    Мисля също така, че преувеличаваме важността на протоколните функции на “първата дама” и на етикета. По-добре е да видим пълния батак около НСО и НРС, отколкото дали президентшата има хубава шапка, и дали се връзва добре на червената пътека.

    Ние не сме президентска република, и май е по-добре да се запитаме нормално ли е премиерът /доколкото у нас той е най-овластената фигура, и той представлява българското общество/ “да седи сам като куче в Банкя”, и “да цъка карти с Вальо Златев”, вместо да се грижи за едно евентуално свое семейство?
    Защо с лека ръка искаме, като крайни пуритани, Плевнелиева да е абсолютен “уставняк”, а на главният човек в държавата /Бойко/ с лека ръка даваме правото да е разпищолен? За някои изискваме да са свръх-пуритани, а на други се кефим, че са нагли хедонисти?

  84. Тъй като познавам журналисти от София, съм склонен да приема израза “насилие над личността”, който е употребил Инджев, буквално. И ако сценарият, който пó долу ще опиша, е верен, съм напълно склонен да разбера и оправдая Плевнелиева. Ако ли пък сценарият няма нищо общо с действителността, няма оправдание за играта й на криеница.

    Какъв сценарий имам предвид?

    Очевидно беше, че Плевнелиев се чувстваше на мястото си, когато беше строителен министър – той минаваше и за един от малкото успешни министри на ГЕРБ. Освен това от един строителен министър не се изисква да мъкне постоянно жена си със себе си, така че и недолюбващата публичността негова съпруга е била доволна.
    Hай-неочаквано, обаче, Борисов посочва Плевнелиев (със сигурност без да му даде право да откаже, камо ли да се допита до жена си дали й се става първа дама!) за президентски кандидат, за какъвто Плевнелиев си знае, че няма необходимите качества. Но на мутра не е здравословно да откажеш. Затова, предполагам, Плевнелиева сега мълчаливо протестира против това превръщане на съпруга и цялото й семейство в играчка в ръцете на Борисов.

    Според мен по подобен принудителен начин червената мафия докара Симеон фон Сакс-Кобург и Гота за премиер. Затова никога не съм му се “сърдил”, че я върна обратно в голямата политическа игра. Който има какво да губи, не може да си позволи да откаже услуга на мафията.

    Предполагам, че и с Плевнелиев e така. И изобщо не е вярно, че когото и да посочеше Борисов за президентски кандидат, щеше да спечели. Да не забравяме, че самият той има големи мераци за този пост и с най-голям ентусиазъм щеше да се самопредложи за кандидат. Явно обаче социологическите прогнози (истинските!) не са му давали големи шансове за успех, иначе защо да жертва най-харесвания си министър да му топли президентския стол?

    А в спора между Велизар и ДСБар подкрепям Велизар. Ние, българите в чужбина, сме прекалено чувствителни на тема да не ни третират като хора втора категория, затова не оставаме длъжни на разни йорговци. Не е байганьовщина това, а елементарно човешко достойнство.

  85. Подкрепям г-жа Плевнелиева. Само я съжалявам за една нейна неточна прогноза:

    Yumito: Последна новогодишна реч на Гоце. Идат избори. През есента ще отроним по сълза от облекчение.
    31 Dec 10

  86. Прав сте, г-н Инджев…но не приемам сравнението с Поета Борис Христов.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.