Това, че Костадин Чакъров, бившият съветник на Тодор Живков и настоящ председател на Съюза на комунистите в България харесва Първанов и му вещае победи ( първо над Станишев в партията му), не е изненада. Камуфлажът на Първанов като „натовец” му беше нужен само за целите на властта, а сега си търси място обратно в отбора на „здравите сили”. Така че припознаването му днес от Чакъров като „острие” за печелене на изборите догодина е естествен завършек на свалянето на маските- просто Първанов напуска прикритието си и се връща към ролята си от времето, когато пишеше сълзливи писма на своя другар Милошевич.
Друго обаче ми се вижда повод за коментар във връзка с днешната идеологическа пропаганда, която сервира Чакъров в националния телевизионен ефир. В последния момент на предаването той буквално се провикна : „Ние не сме против истинските десни, които са били по лагерите и затворите” и заклейми всички останали, които били като Иван Костов.
Не вярвам Костов да се захване да му отговаря, няма и аз да го направя ( още по-малко пък от негово име). Но е въпрос на принцип да обърна още веднъж внимание до каква степен съвпадат тезите на бетонните комунисти с позициите на самите десни ( автентични или не), които също нападат всеки желаещ да бъде антикомунист, защото по една или друга причина не е бил такъв по времето на самия комунизъм. Ефектът е един и същ: на милиони българи се отрича правото да заемат продемократични позиции. И никак не са малко хората, които стоят настрана от битката за демокрация тъкмо по тези причини: като не ги искат, не се натискат.
Позицията на Чакъров е лесна за зашлевяване. Тя е примитивна с очевидния цинизъм на изнасилвачите на поколения българи, включително на родените в стерилната ситуация на комунистически вакуум на информация, които по възрастови причини са „пропуснали” възможността да минат през лагерите, а пък в затворите не са отишли по простата причина,че цялата държава си беше един затвор, в който обработваха съзнанието на затворниците в желаната от надзирателите насока още от затворническата люлка. Успехът на масовото изнасилване се оказа все пак временен и частичен. А когато затворът се разпадна, едни пожелаха да продължават да обитават идеологически тапицираните килии, но повечето хора избраха да прогледнат, да се променят, да се развият, да отрекат насилствено натрапената им идеология. Разбираемо е, че това не са харесва на Чакъров, но се пита защо и не малко десни мислят като него.
Един пример от последните дни: с риск да бъда обвинен, че пиша първата си „подмазваческа статия” за новия президент, ще отбележа безумните атаки срещу Росен Плевнелиев по форумите в интернет именно от десни позиции. Било лицемерно да поднася цветя на паметника на жертвите на комунизма защото бил комсомолски секретар в училище преди 10 ноември 1989 г. Не съм му адвокат, но за сведение на „светците”, ще дам малко информация за някогашни комсомолски и комунистически дейци, за да си сверят часовниците нашите претенденти за ролята на съдници кой „има право” да не харесва комунизма в днешно време.
Джорж Оруел, бивш ортодоксален британски комунист. Двете му книги „1984” и „Животинска ферма”, писани след като напуска комунистическата партия и илюзиите си, си остават до днес ненадмината класика в осмиването на червения вариант на тоталитаризма.
Сред руските класици на антикомунизма с принос за моралното умъртвяване на мита за „справедливия строй” се възвисява бившият комунист Александър Солженицин. Неговият „Архипелаг ГУЛАГ” разклаща телешкия възторг на западните интелектуалци от СССР ( те поне са имали достъп до отпечатания на Запад двутомник) както никоя друга книга. Солженицин си признава, че дори след година инквизиции в килиите на Лубянка , където като млад офицер попада по подобие на хиляди други съветски граждани, комунисти или не, продължавал сляпо да вярва в комунизма.
Бивш комунист е Ройтер, кметът на Западен Берлин, избран на два пъти от своите съграждани да ги води и организира в най-тежкия период на сталинистката блокада на техния град. Известен е с пламенните си антисъветски речи, посрещани от обкръжените от съветските пълчища западноберлинчани с възторг.
Стефан Куртоа е бивш крайно ляв ( анархист, маоист- какъвто искате „ист”), но и съставител в наши дни на „Черната книга на комунизма”, която без съмнение е най-пълното историческо изследване, документиращо престъпления на комунизма по света. След „Архипелаг ГУЛАГ” това е книгата, вече в условията на рухналия съветски лагер, която вбесява най-много комунеещите левичари на Запад.
И накрая, без претенции за изчерпателност в този кратък, но изразителен списък, ще завърша с Ангела Меркел. Хелмут Кол взима в екипа си младата източногерманка независимо от факта, че в гимназията е била …комсомолски секретар. Тя не само се издига в йерархията на германската християн-демокрация с това „петно” в биографията , но и гледа на него днес с насмешка като канцлер на Германия, начело на дясното консервативно правителство там.
Само у нас, където сме цъфнали и вързали в борбата срещу комунизма и неговите метастази, болшевиките и десните претенденти за „светци” ( истинските страдалци не попадат в тази категория- те имат моралното основание да кажат каквото пожелаят по темата, но като правило благородно не истеризират въпроса) продължават да развяват своя расистки лозунг : „няма бивш негър и комунист”.
Познайте кой печели от неговото размахване!
Абсолютно съм съгласен, г-н Инджев. На обвиненията, че по времето на комунизма съм бил пионер и комсомолец, обикновено отвръщам с въпрос: “а вие да не би по това време да сте участвали във въоръжена съпротива срещу комунизма (каквато нямаше след горяните, разбира се)?” въпросните обвинители млъкват и не отговарят.
Свалям ти шапка,Иво! Отдавна чакам позицията ти по този въпрос. Така наречените “светци”, уплашиха народа /подчертавам/, народа, с истериите си още по времето на Иван Костов, с което му направиха такава мечешка услуга, и на него и на демократичното развитие, че… а дали наистина са “светци”!?!
Отново прекрасен материал!
Имам едно уточнение:Мисля,че в изречението “Тя не само се издига в йерархията на германската социалдемокрация с това „петно” в биографията,но…” трябва да е
християн демокрацията вместо социалдемокрацията.
Темата за антикомунизма старателно се избягва в България.Цял свят знае,че Вацлав Хавел беше яростен антикомунист .Нашите президенти и виаши политици мълчат по този въпрос.Сега ,когато Плевнелиев се поклони пред жертвите на един престъпен режим,се намериха критикари.Много от представителите на буржоазната средна и висша класа са станали доносници по принуда,за да оцелеят,те и семействата им.След 1989г.те прегърнаха синята идея,но не смееха да покажат антикомунизма си,защото се срамуваха.Те не проявиха активност в обществения и политически живот.Тези хора не можаха да станат здрав гръбнак на десните партии в България,нещата се развиха по сценария на комунистите,без да се съобразяват какви вреди нанасят на демократичното развитие на страната.Мисля,че вече е дошло време да сме по толерантни и да класифицираме хората като умни и образовани и прости и необразовани,както и на добри и лоши.казано на примитивн и разбираем език.
В защита на горното бих припомнил популярната фраза, че който на младини не е бил “ляв” той е нямал сърце, но който и на старини е останал такъв – не е добил разум. За съжаление сред нас има толкова много, за които левичарството въобще не е било свързано със сърцето, а с корема и придобиването на разум е излишен лукс.
Г-жа Ангела Меркел е членувала в
FDJ /в ГДР/,а политически се развива в партията CDU /Християн –
ски демократически съюз/,в обедине-на Германия.
Да не забравим да споменем и Робърт Конкуест–може би най-големият западен антикомунистически историк, автор на “Реколта на скръбта” за колективизацията в СССР и съветник на Маргарет Тачър. Доколкото знам той също е бил комунист в младостта си. Бил е назначен на работа в Британското посолство в София непосредствено след 9 септември. Това, което вижда в България го отблъсква от комунизма.
Но има и други: Ким Филби например, които твърдят,че са разочаровани от комунизма (за заблуда), но му служат докрай! Невъзможно е да се разбере човешкото сърце: то винаги си остава загадка. Затова единственият критерий са делата на човека.И накрая една мъдра поговорка: прекален светец и Богу не е драг!
Подкрепям тезата на г-н Инджев. За десните не друго, а личността именно като личност трябва да е водещото; и не коя да е личност, а свободната личност, което именно означава, че всяка личност има суверенното право на промяна. На мен лично някои “правоверни” продължават да ми навират в очите все един и същ “железен аргумент”: “абе остави го тоя, той е учел навремето в СССР, а знаем какви пращаха тогава да учат там!”. Пътят на отделната личност към ценностите на антикомунизма, т.е. на свободата, личността и ненасилническата държава, е строго индивидуален и криволичещ; но никой няма право да си присвоява по тия пътища правото да е нещо като “стожер”, издаващ индулгенции за “правоверност”; външната намеса на други хора в безусловното право на отделната личност сама да определя ценностите си е точен признак на комунизъм и комуноидност.
Става дума за безусловното човешко право на личностно и ценностно самоопределение… и тук всеки сам за себе си решава, а никой няма право да му се меси и да му натрапва вижданията си сякаш е ментор…
Г-н Инджев
Аз съм редовен читател на Вашите статии без да ги коментирам.Но този път желая да Ви поздравя,за мен тази статия е една от най-добрите които сте написали
Светослав
Поздравления за прекрасната статия! Тя изразява изцяло моите възгледи по този въпрос. След рухването на Берлинската стена апологетите на Държавна сигурност и комунистическия терор пропагандираха точно тези “думи на Чакъров”, за да ни разколебаят и внесат разцепление в нашите редове. За съжаление на много места успяха! Целта бе да се размият понятията дясно и ляво. Стигна се дотам, че хора като Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Фандъкова, които държат в центъра на София най-позорния болшевишки смвол МОЧА, да се възприемат като десни политици на уж дясната партия ГЕРБ!
Един цитат от Иля Илф и Евгени Петров:н “Да се обича съветската власт е похвално, но това не е професия, трябва и да се работи”. Перефраза в духа на проблема в статията: “Да си против комунизма е похвално, но това не е професия, трябва и да направиш нещо хората да го забравят”.
А,не. Без такива измъквания сега от рода на “аз бех комсомолец ама ето сега не съм понеже тогава беше режим и ме накараха насила”. А тоя Чакъров какво ми го давате за пример ? Него как не го е срам да се изказва изобщо ?! Ако си бил комсомолец и те е срам ше седнеш сега и ше напишеш в една книга всичко което си видял и преживял като Георги Марков или може да е художествено като Оруел.Без такива по бели гащи измъкваници сега, щото е отвратително. Ще седнете и ще си опишете всичко квото сте дробили иначе не приемам никакви оправдания. Поне аз така смятам. Не е почтено някакси.
Никой няма право да се усъмни в искреността на комунист, внезапно станал антикомунист.
Както винаги сте много точен,Г–Инджев.Навремето за комсомлски секретари издигаха най–добрите и отлични ученици.По–късно тези,които непременно искаха да израстват в йерархията,трябваше да станат членове на партията.Това ,обаче незначеше че са истински комунисти и след промените с радост и облекчение захвърлиха партийните си книжки и повечето от поне,моите познати участваха във всичите митинги,бдения и борби за демокрация.
Аз като дете получих лошо възпитание(бях и съм от нишата класа,татко майка й аз – бачкатори прости).Като такъв(лошо възпитан) знаех комунист е този,който много краде,много лъже,много е зъл,много е циничен,много лицемерен (от висшата класа).Аз тъка (лошо възпитан) получавах оценки в училище според “тоа” дето съм “на оня баща ми”,навсякъде във всичко тук получавах “мани го тоя е на оня – баща ми”.Като лошо възпитан и несъвестен комсомолец бях (несъвестно пропуснах да присъствам и на приемането си).Като лошо възпитан с още един приятел (също лошо възпитан) ходехме в църквата ,която е над училището да я чистим и след време да получим кръсчета от “попа”.Въопще лошо възпитан съм от всякъде.И след това ,като работещ пълнолетен лошо възпитан бях,все по лош.На два пъти и член на “Партията” искаха да ме правят,аз нали съм си лошо възпитан “несъм дорасъл за комунист” виках.Слет 10(когато уж комунизъма си тръгна) пак с лошото си възпитание постъпих грешно “мръсен седесар -фашист” станах (враг на народа).От 1988 г.бях “освободен” от СДС ,но за народа си останах враг на народа мръсен седесар фашист на оня баща ми и до сега.1992 г (бях общин.пред.ДСД и общт. съветник и др.).Тогава един члн.на БСП ми заяви “ти не беше активен комсомолец,къде си тръгнал “ти на оня” да се занимаваш с политика (трябвало активен комсомолец да съм бил,та право за антикомунист да проимам).Като съветник “върл политически противник” имах ,член на управляващата от 1944г тук БКП (пребоядисана в БСП).Този “върл…” викаше “аз съм комунист,а ти фашист”;виках му “не съм фашист,но и ти не си комунист,а и не си ли сега социалист,грешка нещо”;вика той “не съм социалист,комунист съм,който си сменява името е лъжец”; викам му “е за това ти казвам,че не си комунист,защото си честен,объркал си се нещо”.Няколко години след това ме срещна и каза “прав беше,не съм бил комунист,объркал съм се”.Аз обаче съм си още безпартиен “враг народен”.И продължавам да съм с лошо възпитание смятайки,че “който лъже,който краде,който пожелава зло други му,който казва такъв съм,пък е друг,който въвежда в заблуждение незнаещите” е комунист/фашист.Лош съм възпитаник,грешен в нацелване на посоките ветрови!
Към mika:
Чудесна подигравка,много на място илюстрира статията ми.
Ето за това става дума- така мислят убедените в правото си да обобщават и да слагат под общ знаменател хората, изкривявайки тезата ми с вмъкване на думата “внезапно” и надсмивайки се над нещо, което също не съм казал ( че “никой няма право да се усъмни”).
Съмненията на всеки във всичко са легитимно човешко мисловно усилие, но забраните и заклеймяванията- не.
Разбира се не и за др. Чакъров и неговите съмишленици, за които само миналите през лагери и затвори, имат право да бъдат антикомунисти. Всички останали трябва да си траят, защото “бял човек няма право да подкрепя негрите”, за да могат негрите да си останат роби- за радост на др. Чакъров и подобните му.
Мисля, че Костадин Чакъров няма нищо против унищожените в буквалния и най-общия смисъл десни по комунистическите лагери и затвори по принципа на ККК – “добър негър е само мъртвият негър”.
Тези, които се опитват да оплюват на основание “членство в комсомола”, не знаят ли, че по онова време не можеше да се завърши средно образование без членство в ДСНМ или се правят на ощипани?
Г-н Инджев, нека не пропускаме “ястреба” Милован Джилас.
🙂
За идиотите драскащи в този блог, както явно и за неговия автор, няма никакво значение как Плевнелиев е натрупал имуществото си!! Примерно от къде има 90 000 000(милиона лева), които е декларирал, сякаш е нещо съвсем обичайно, участието си във фирми и други сделки и произхода на имотите си! Няма значение дали е лицемер или не! Важното е дали не е крадец, участвал(и продължава)в разграбването на България! Да ви е честит! А Вие г-н Инджев, моля бъдете последователен! Въпрос на принцип! Не ви ли уволниха заради въпроси, свързани с имуществото на Първанови? Сега кое е по-различното? Или ще пробутвате тезата, че този не е от “тях”?
Господин Инджев, съгласен съм с позицията Ви и много високо ценя перефразата на Georgi Georgiev, но се пообърках като се опитах да класифицирам днешните наши социалисти, и ми се струва, че по малко ще сгреша, ако ги сложа в графа “бивши негри” отколкото в графа “бивши” комунисти – те не са се променили и на йота.
Към маrtin:
Искате май да кажете, ако си преведа като един идиот логиката на въпроса ви, че да имаш легитимен бизнес, като този на Плевнелиев, е същото като да получиш подарък два мезонета от оръжеен търговец, спонсор на политическата ти кампания, когото избираш да наградиш с орден “Стара планина” още с встъпването ви в длъжност като президент?
Това ли искате да кажете- защото направо си го заявявате.
Когато се заяждате трябва все пак да се опитате поне малко да стъпите на някаква логика, а не да наричате “идиоти” онези, които “драскали” нещо различно от вас.
Подкрепям казаното от Иво Инджев и Ангел Грънчаров – способностите на свободната и морална личност трябва да са единствените критерии при оценката й. С едно единствено уточнение – моралът й не трябва да бъде променлива величина от рода на: “аз си оправих положението, вече мога да бъда и добър”. Ако действително в миналото й съществува простъпка, оценена като такава според сегашните й/ни норми, то тя трябва да работи за изкуплението й (това е в основата и на шедьоврите сред антикомунистическите произведения), за да докаже на/пред себе си и другите смисълът и необходимостта, стойността на едно подобно израстване.
Да израстване има и дано повече хора го направят. И да докажат с позиция, действия и рещения в полза на България.
Mnogo stoinostna statia. Jalko, che mladejite i detzata koito imat nujda da ia prochetat, niama da ia vidiat, a drugariat Chakarov s negovite tezi i prognozi go pokazvat po televiziata, vestnitzi komentirat kazanoto ot nego i peralnata na mozatzi se varti li varti v mediite na perachite, drugari na drugariat Chakarov, bivshiat telohranitela na dr. Todor Jivkov, drugarite ot Pravetz s tiahnata balgaro-savetskata drujba, ……. Beznadejdno!
Aз пък този път не cъм cъглaceн c мнeниeтo нa aвтоpa. ГЕРБ ca ce дoкaзали кaтo пoдмянa на дяcнoтo, cбиpщинa oт мyтpи, милициoнepи, paбфaковци и пpoвинциални шaфpaнтии. Poceн aкo e cвecтeн нямa дa ce oмешe c тaзи пaплaч. Mиcля, че e paнo дa го прaвим cвeтeц. Ho aкo ни пoмoгнe пoнe дa cъбopим MOЧA – мoжe. He вяpвам да гo cтopи въпрeки “aнтикoмунистическите” мy cълзи (oт cтyд:-)
Малко допълнение за известни личности, изповядвали комунизъм (марксизъм) и преминали на антикомунистически позиции. Албер Камю е бил член на Френската компартия и освен с “Чумата”, “Падането”,пиесата “Калигула”, “Митът за Сизиф”, ще бъде запомнен още и с есето си “Разбунтуваният човек”. Заедно със Сартър са двамата философи-екзистенциалисти, повлияли най-силно през 20-и век младото поколение на Запад и зад Желязната завеса. От известните българи освен Георги Марков може да бъде включен и Петър Семерджиев. А Солженицин е станал член на КПСС на фронта след като били убити всички командири на артилерийската батарея в която се сражавал. Накрая и едно почти анекдотично изказване на Рейгън. При него всеки ден имало неспирна върволица от антикомунисти от целия свят, копнеещи за среща с него. Когато журналистите го попитали с кои антикомунисти се е срещал, той отговорил: “Цял ден се срещах с някакъв друг вид комунисти.” Какво да каже човек, освен – друга култура, друга история, друг манталитет. И най-важното, държавата никога не е подтискала и избивала своите граждани (като изключим Гражданската война, когато са се били армия срещу армия. За две различни идеи, разбира се).
И това доживяхме -съветник на правешкия сатрап при чието управление бяха създадени лагерите Ловеч и Скравена и днешен почитател на Гоце да казва кой бил истински антикомунист!
За Адриан и коментара за съветника на правешкия сатрап . Съвсем наскоро научих , че партийния секретар на правешкия сатрап в Правец е поискал и получил длъжността омбутсман в Общината като добавка към максималната му пенсия , която той е “заработил” като професионален партиен секретар и му се полага . От него съм чувал , че щом не мога да крада и да закачам чуждите булки , съм или фашист , или още по-лошо – антикомунист .И аз наистина съм си такъв – антикомунист !
Прекаленият светец и богу не е драг.Аман от правоверни “демократи”Допада ми ей това мнение”Абсолютно съм съгласен, г-н Инджев. На обвиненията, че по времето на комунизма съм бил пионер и комсомолец, обикновено отвръщам с въпрос: „а вие да не би по това време да сте участвали във въоръжена съпротива срещу комунизма (каквато нямаше след горяните, разбира се)?“ въпросните обвинители млъкват и не отговарят”-автор ГТ.
Mного ми допада статията, изцяло се присъиденявам.Разглеждания въпрос е много интересен. Казвал съм не един път, че не сме слаби ние десните, а ония са много силни, защото всичко е в техни…и т. н. А, най-силното им оръжие е подлоста и провокациите, тука са много силни— Костов е преподавал полит. икономия, като го чуя или прочета това например, за мен е ясно що за комунист е. Плевнелиев бил комсомолски секретар, ами това комунистите ще го говорят, несъмнено.. и ежеминутно + лъжедемократите, които се наричат “десни”, ама не знаят и не искат да разберат кое е десно и се хващат на въдицата им. . Не противореча на написаното от г-н Инджев (с най-голямо уважение), а мисля, че засягам и един друг въпрос.